Любомира Милева
Моят дядо Благо Иванов Неделчев е роден на 08.02.1932 г. в село Ковачево, окръг Пазарджишки в бедно селско семейство. Има трима братя и една сестра. Завършва основно училище „Кирил и Методий” в родното си с. Ковачево. Когато дядо ми е бил на 12 г., баща му почива. Заедно с по-големия си брат започват да помагат за прехраната в къщи.
Като навършва 18 г., влиза в казармата. Като войник служи 3 години в гр. Драгоман. След войниклъка се жени за баба ми Веселинка. Имат 2 деца - син и дъщеря. Дядо ми заедно със семейството си заминава за гр. Петрич. Оттам ги изпращат на застава, намираща се в местността Хаджийца.
Заедно с един от своите подчинени
След няколко години работа на заставата го местят в с. Коларово в комендатурата, заедно със семейството му. През 1961 г., когато комендатурата е развалена, местят дядо ми в Петрич в гранично поделение, където работи като деловодител една година. След това получава чин старшина на рота. Поради добро справяне с работата го назначават да отговаря за склад за оръжие.
По време на военните клетви дядо ми е бил знаменосец.
Полагане на клетва. Дядо ми е вторият отляво надясно.
През месец юли 1975 г. го награждават с грамота поради заслуги за залавяне на нарушител, преминал нелегално границата.
След 25-годишна служба на границата, дядо ми се пенсионира през 1980 г. На следващата година се премества заедно със семейството си в гр. Пловдив. Това е последното им преместване. В Пловдив остават да живеят постоянно. Вече като песнионер, работи в доброволния отряд – гр. Пловдив.
През 2002 г. дядo ми почина. Гордея се с това, че съм имала такъв дядо.