Никола Пашов помести във Фейсбук фото-разказ за Райково (дял от Смолян) под името "Среднородопският театър "Изгрев" през 1919 година". И там  подреди снимки от живота на Смолян. Ученици, бизнесмени, както бихме рекли днес, държавни чиновници, читалищни дейци, цяло хоро в Райково... Няма край.

Лица от преди век. Наши предшественици, предци, хора, пресъздаващи с ум и сърце Родината ни.

Целият живот, събран под купола на театър "Изгрев". 

Толкова очарователен и ценен е неговият стремеж да направи разказ за Райково в камъка на времето, че му предложих тези снимки да станат достъпни за всички, а не само за неговите приятели във Фейсбук.

Той се съгласи и сега снимките са пред вас. Вгледайте се в тези лица, вижте начина, по който се подреждат и гледат в обектива. Те са знаели, че ни изпращат послание. Сега се снимаме "репортажно", в движение, без да обръщаме внимание на обектива. Тогава са се снимали позирайки. Те са искали да се снимат, за да изпратят своя образ в бъдещето...

"Бъдещето" е понятие твърде неопределено. Не е ясно дали визираме себе си в следващите дни, децата си или нещо друго...

В началото на ХХ век обективът е бил прозорец във времето. Те са застанали пред Вечността. Казват ни "ние сме!".

Наистина са безсмъртни.

Благодаря на Никола Пашов за прелестната сбирка и чувството му за История. Прав е той - животът е театър.

При текстовете на снимките съм използвал неговите надписи, но има и мои добавки. 

А на този адрес има видео с него:

https://picasaweb.google.com/106518179439579014649/cPsCh?noredirect=1#5589786138184666530

Можете да коментирате сайта и отделните му страници в профила на Омда във  Фейсбук