Кандидатката за майка на нацията Цецка Цачева днес обясни, че нейната комунистическа фамилия не е лоша като другите такива и че тя няма от какво да се срамува.

Поканили я в Партията и тя приела да й стане член. (За незнаещите едно уточнение - в Партията се влизаше доброволно, даже с едва удържан ентусиазъм, а желаещите подаваха молба, в която декларираха, че напълно споделят партийната политика и че ще отдадат всичките си сили за построяването на социализма и комунизма.) Цецка каза и че не е била номенклатура, което не съответства никак на статута й на партийна секретарка.

Не искам да кажа, че тя трябва да се срамува от комунистическото си минало, както не бива да се срамуват от него и ББ, ЦЦ, цялата герберска маса, че даже и изявяващите се в медиите днешни "антикомунисти". Такова беше времето, както мъдро каза преди време Добри Джуров, за което беше несправедливо обруган от изникналите отнякъде "демократи".

Надявам се само Цецка да обясни също и защо все пак не само се отказа от Партията, в която е молила да влезе и чийто активен функционер е била, но и се нареди между лидерите на "дясната" (което по дефиниция значи "антикомунистическа") партия ГЕРБ. Защото все пак в това има нещо не съвсем чисто - политолозите го наричат опортюнизъм, а простолюдието му вика нагаждачество и кариеризъм. Иди ми, дойди ми, един вид. Излиза, че навремето не е могла да завърши образование, ако не е била комунистка (на колко ли години е станала такава?), а сега не може да бъде голяма държавничка, ако не е гербаджийка.

Кофти е някак си цялата работа, но то кое ли не е кофти в нашата държавица?