Един от значите символи на Студената война.

След Втората световна война Германия е разделена на две държави - Федерална република Германия (ФРГ)  и Германска демократична република (ГДР). Първата е капиталистическа, втората е в съветската зона и комунистическа. Берлин също е раделен на две - Западен Берлин, който макар и териоториално да е отделен от ФРГ, принадлежи към нея, и Източен - столицата ГДР.

В секретните документи операцията по издигането на Берлинската стена се е наричала „Китайска стена ІІ“.

На 13 срещу 14 август 1961 година в един и пет след полунощ внезапно изгасват прожекторите на Бранденбургската врата в разделения Берлин. Граничари от ГДР и „доброволните дружини“ заемат позици по цялата граница между Източен и Западен Берлин.

В 1 часа и 11 минути източногерманското радио прекъсва предаването си „Нощни мелодии“ и прави екстрено съобщение: „Правителствата на страните членки на Варшавския договор се обръщат към Народната палата и правителството на ГДР с предложение да въведе такъв порядък на западноберлинската граница, който ще сложи край на подривната дейност против страните от социалистическия лагер и ще обезпечи надеждна охрана около цялата територия на Западен Берлин.“

На границата блясват прожекторите. По посока към нея забучават колони от бронетранспортьори и военни товарни автомобили. Започва изграждането на Стената. Отначало с телени заграждения. На 15 август се издига тухлена стена, а в следващите месеци и години  - бетонна стена. От източно-германското правителство тя е наречена „антифашистка защитна стена“ (antifaschistischer Schutzwall). Оградени са западните райони на Берлин – Reinickendorf, Wedding, Tiergarten, Kreuzberg и Neukoeln. „Отвън“ са останалите – Pankow, Prenzlauer Berg, Mitte, Friedrichshain и Treptow.

До този момент Хрушчов, без чието съгласие Стената не би могла да се издигне, предлага различна идея – да се обедини Берлин. Под това, както се опасяват на Запад, той разбира присъединяване на западната част  към ГДР. Хрушчов твърдо настоява да се предостави на Западен Берлин статут на „самостоятелна административна единица“, което западните наблюдатели оценяват като първа стъпка на анексията. В началото на август Валтер Улбрихт – шефът на управляващата ГЕСП, на пресконференция отговаря, че „никой няма намерение да строи стена около Берлин.“

Изненадата на Запад е голяма. Два часа след като започва нейното издигане, шефът на полицията в Западен Берлин вдига под тревога своите 13 хиляди полицаи. Той се страхува, че руснаците започват окупацията на града. Американците са спокойни. Шефът на ЦРУ в Западен Берлин научава от радиото за случващото се. Към четири часа американски военни отиват на границата, за да видят какво става.

Кенеди е информиран по обяд на 14 август. Отначало той е бесен, но после не крие своето облекчение: „На Хрушчов не би му хрумнало да строи стена, ако се канеше да окупира Западен Берлин. Неговото неприятно решение е по-добро, отколкото войната.“

Издигането на Стената не противоречи на американските принципи в отношението към Западен Берлин: 1. присъствие на съюзническите войски; 2. свободен достъп до града от ФРГ; 3. право на самоопределение на неговите жители. САЩ нямат особени причини за енергични дипломатически действия. Чак на 19 август Кенеди, за да успокои ФРГ, изпраща допълнително 1500 американски войници  в Западен Берлин.

Издигането на Стената решава важни въпроси за ГДР. Само за периода от две-три години (преди 1961) по „народната пътека“ през Западен Берлин ГДР е напусната от 1,6 милиона жители. Отделно е фактически неконтролираното движение на стоки и валута, от което икономиката на ГДР (по твърдения от властите на ГДР) се задъхва.

През 1988 година общата дължина на Стената е 155 км (по други сведения – 202), от тях 43,1 км са в самия град. Тя е била висока 4,1 метра. В първите дни покрай нея  се движат радиоколи, чрез които всяка от страните обяснява колко другата е зла.

Стената е строго охранявана от военните и полицията на ГДР. Издигнати са 293 наблюдателни вишки и 57 бункера. Определена е „смъртната линия“ („Todesstreifen“) с широчина от 10 метра и 100-метрова забранена ивица. Стената се охранява от гранични патрули и стражеви кучета. За опити да се премине през нея се стреля без предупреждание. През годините Стената непрекъснато се модернизира – мини и минни полета, самострелки, датчици, постоянно работещи камери…

На 21 август е застрелян първият бежанец. За цялото съществуване на Стената (до 9 ноември 1989) там са убити над 70 души, други 100 са ранени, 3 000 са задържани. Независимо от това мнозина все пак успяват да я „прескочат“. Още с издигането на Стената възникват десетки групи, предимно в Западен Берлин, които предлагат помощ при преминаване. В началото започва копаене на тунели. Входът е в някое частно мазе в Източен Берлин, а изходът - на няколкостотин метра в Западен. Изграждането на тунелите продължава до началото на 80-те години, когато в ЩАЗИ придобиват дотатъчно опит, за да ги разкриват. През 1988 година голяма популярност чрез западните станции придоби бягството през Стената на източно-германско семейство с балон.

От страна на Западен Берлин Стената не е била така охранявана. Оттам тя е изпъстрена с най-разнообразни графити. Наред с непристойните надписи и рисунки, е имало хиляди „политически“. Например – рисунка на Брежнев и Хонекер как се целуват (възпроизвеждаща документална снимка),  „Летящият трабант“, съветските значки, портрет на Сахаров, имитация на мраморна плоча с надпис – „Тук живее Брежнев“ и много други. Отделно са лозунгите:  „Иван иди домой!“, „Привет оккупантам!“ и други подобни.

По време на Студената  война Берлин беше град с две лица.

Западен Берлин беше остров с богаташки райони, пищни търговски улици, добре устроени работнически квартали и паркове. Той беше център на германското авангардно изкуство и политика. В един период негов кмет беше Вили Бранд.

От другата страна на Стената беше „образцовата“ столица на „първата държава на работниците и селяните на германска земя“.  Широките булеварди и новопостроените административни сгради трябваше да придават столичен блясък на източната част. Но всичко изглеждаше другояче. Посетителят виждаше старите достолепни сгради, оцелели по чудо от бомбите, по чиито стени личаха куршумите от сраженията при падането на Берлин; полуруината на Бранденбургската врата и райхстага; Стената, която като с нож разсичаше града; малкото гробище недалеч от нея, в което бяха гробовете на Хегел и Брехт; надземната железница, която криволичеше в двете части на Берлин, без да спира на старите спирки в Западен… Това беше вкаменелост, фосил на имперска столица. В този спомен за столица, живееха и работеха изключителни учени и артисти, чиято родина си оставаше неделима Германия.

Стената беше „елиминирана“ на 9 ноември 1989 година в резултат на гражданските вълнения в ГДР. Демонстрация от половин милион души принудиха правителството на ГДР да отвори границите.

Интересна дата е 9 ноември в историята на Германия: през 1918 година кайзер Вилхелм II се отрича от трона, през 1938 година нацистите организират еврейските погроми, през 1989 година пада Берлинската стена.

Събитията се развиват както навсякъде в Източна Европа – „неочаквано“. На редовна пресконференция ченът на Политбюра на ГЕСП Гюнтер Шабовски (Günter Schabowski) изнася скучна информация за работата на Централния комитет. Италианският журналист Рикардо Ерман задава въпрос за новите правила, по които източните немци могат да посещават капиталистическите страни – от 6 ноември им се разрешава да отиват за срок от 30 дни. Шабовски запрелиства книжата пред себе си и прочита решението на Политбюро от същия ден: “На гражданите на ГДР се разрешава да подават заявление за частни пътувания в чужбина без уважителни причини. Разрешението ще се издава в кратък срок“.

Така Шабовски, без да иска и без да казва такова нещо, отваря границите на ГДР.

Тутакси жителите на Източен Берлин се устремяват към контролно-пропускателните пунктове. Объркването на граничарите е пълно и те отварят границата.

Започва смайващата неразбория, която беше малко или повече характерна за всички страни от Съветския блок през 1989 година.  Тълпи плачещи и замаяни от изненада източни и западни немци бродят по улиците. Време на хаос и анархия, където като гъби никнат нелегални барове, дискотеки и фирми. Валутната треска (за кратко време една източна марка се обменя за една западна) събира авантюристи от цяла Източна Европа, които денонощно сноват между двете части на Берлин.