Той е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов и е съветски гражданин по рождение. Българско гражданство придобива (или не?) на шестгодишна възраст когато баща му се премества да живее в България. Луканов често придружава баща си на политически събрания и митинги. От малък придобива опит в публично поведение. Учи в Москва. Движи се сред децата на съветския елит. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва (Московский государственный институт международных отношений). Там е състудент с Петър Младенов и с много от бъдещите държавни ръководители в социалистическия блок. След Москва Луканов става служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989)..

Петър Младенов е от род с политически традиции. Един от прапрадядовците му - Младен Цеков, е народен представител в Първото велико народно събрание, в Първото и Второто обикновено нардно събрание.Дядото на Петър Младенов е унтерофицер в Балканската война, ранен и остава военноинвалид. Баща му Тошо Младенов е убит като партизанин през 1944 година. След 9 септември родното село на Петър Младенов Урбабинци (Видинско) е преименувано на името на баща му -.Тошевци. Петър Младенов завършва средно образование в София, в Суворовското училище - военизиран интернат за сираци на убити партизани и загинали в Отечествената война. Завършва философия в СУ и сетне "Международни отношения" в МГИМО, Москва през 1963 г. Там стават близки с Луканов. Работи в системата на Комсомола (Видин и София), сетне в апарата на БКП и през 1971 година става министър на външните работи, какъвто е по време на смяната на Живков - 10 ноември 1989 г.

Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик, Радомирско. Бил е обущар, но от 15-16-годишен се включва в дейността на БКП. През 1943 дезертира от армията и е задочно осъден на смърт. Включва се в бойните групи, действащи на територията на София. Заловен и арестуван при един провал, успява да избяга от полицията по време на бомбардировки. След 9 септември 1944 година работи в апарата на РМС и БКП (София и Бургас).За пръв път влиза в правителството през 1952 година като министър на земеделието. Член е на правителствата до 1981 година, след това е председател на Народното събрание. Участва в групата по отстраняването на Тодор Живков. Депутат в 7 ВНС, от където през октомври 1990 г.подава оставка и се оттегля от политическия живот. Умира на 17 декември 1996 г.