Лица от политическия и икономическия връх (1997) - кой какъв е към 10.11.1989

КОЙ КАКЪВ БЕШЕ НА 10 НОЕМВРИ 1989 Г.

В. “Дума”, 10 ноември 1997, брой 263, с. 5

 

Петър Стоянов (президент) – Пловдив, адвокат по бракоразводни дела. Не членува в БКП. е членува в дисидентска организация.

Тодор Кавалджиев (вицепрезидент) – Стара Загора, икономист снабдител в окръжната пласментно-снабдителна организация. От 1952 до 1963 г. е затворник в хасковския, пазарджишкия и плевенския затвор и лагера Белене. През април 1989 г. изпраща писмо до Тодор Живков с настояване за реабилитация на икола Петков, за амнистия на политическите затворници и емигранти и за възстановяване на БЗНС “Никола Петков”.

Иван Костов (премиер и лидер на СДС) – София, ВМЕИ “Ленин”, главен асистент по политикономия на социализма. Автор на “Работническо дело”. Не членува в БКП. През 1989 г. е поканен да се включи в Клуба, но отказва.

Евгени Бакърджиев (вицепремиер и министър на регионалното развитие) – София, строителен инженер, “Софстрой-СУ-5”. След като неуспешно кандидатства в БКП, става член на БЗНС. Не участва  в дисидентска организация.

Александър Божков (вицепремиер и министър на промишлеността) – София, проектантски институт към “ВиК”, инженер проектант, специалност промишлена топлотехника, член на учрежденския комитет на ДКМС, работил известно време в Либия. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Веселин Методиев (вицепремиер и министър на образованието) – София, Министерски съвет на НРБ, Главно управление на архивите, главен експерт. Историк. Не членува в БКП. не участва в дисидентска организация.

Валентин Василев (министър на търговията и външноикономическите връзки) – София, Българско радио, водещ на програма “Екология”, хидроинженер, завършил ВИАС и задочно журналистика. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Васил Гоцев (министър на правосъдието) – София, Държавен съвет на НРБ, член на Съвета по законодателство и съветник на първия заместник-председател на Държавния съвет Ярослав Радев. Адвокат. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Богомил Бонев (министър на вътрешните работи) – София, Столично управление на МВР, следовател. Член на БКП. Не членува в дисидентска организация.

Надежда Михайлова (министър на външните работи) – София, сътрудник в организационния отдел на Съюза на преводачите. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Георги Ананиев (министър на отбраната) – АПК “Трън”, инженер, проектант конструктор по минна електромеханика, завършил Минно-геоложкия институт. Не членува в дисидентска организация.

Вилхелм Краус (министър на транспорта) – градски транспорт – “Малашевци”, СО МАТ – Горубляне, бригадир. Не членува в дисидентска организация.

Иван Нейков (министър на труда и социалните грижи) – София, Инспекция по охраната на труда. Не членува в дисидентска организация.

Муравей Радев (министър на финансите) – Пловдив, шеф на отдел ТРЗ. Не членува в дисидентска организация.

Йордан Соколов (председател на 38-ото НС) – София, адвокат по бракоразводни дела, колекционира картини и икони. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация. Появява се в СДС за първи път през март 1990 г.

Иван Куртев (заместник-председател на 38-ото НС) – София, сурдопедагог в училището за глухи деца. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Благовест Сендов (заместник-председател на 38-ото НС) – София, председател на БАН, народен представител. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Александър Джеров (заместник-председател на 38-ото НС) – София, Министерство на строежите, юрисконсулт. Адвокат. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Петя Шопова (заместник-председател на 38-ото НС) – Пазарджик, преподавател в Средното милиционерско училище, юрист. Член на БКП. Не членува в дисидентска организация.

Екатерина Михайлова ((председател на ПГ на СДС) – Пазарджик, адвокат. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Стефан Савов (съпредседател на Народен съюз) – София, преводач от испански, член на Съюза на преводачите. Не членува в дисидентска организация.

Анастасия Димитрова-Мозер (съпредседател на Народен съюз) – САЩ, радио “Гласът на Америка”. Емигрира през 1962 г., след като е получила разрешение да замине  при родителите си.

Ахмед Доган (лидер на ДПС и ОНС) – затворник в пазарджишкия затвор като ръководител на турското освободително движение, философ.

Александър Каракачанов (говорител на ОНС) – София, философ, учредител на “Екогласност”, член на БКП.

Александър Томов (лидер на Евролевицата) – София, Министерски съвет на НРБ, съветник на министър-председателя Георги Атанасов, икономист. Член на БКП. Не членува в дисидентска организация.

Жорж Ганчев (лидер на БББ) – може би в Холивуд, може би в Итън. Не членува в дисидентска организация.

Иван Татарчев (главен прокурор) – София, адвокат. е членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Стефан Софиянски (кмет на София) – София, Института по икономика на строителството, завършил специалност статистика във ВИИ “Карл Маркс”. е членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Спас Гърневски (кмет на Пловдив) – Пловдив, стоковед снабдител в Държавната печатница в Пловдив, следва задочно икономика. Два пъти писмено кандидатства за член на БКП, но не го приемат. е членува в дисидентска организация.

Проф. Цанко Яблански (кмет на Стара Загора) – Стара Загора, доцент в катедра “Генетика и развъждане на животните” във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина. През 1989 г. (преди 10 ноември) е един от старозагорските интелектуалци, които подписват отворено писмо срещу д-р Константин Тренчев и “Подкрепа” (писмото е публикувано във в. “Септември”). Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Христо Кирчев (кмет на Варна) – Варна, групов ръководител на машинноконструкторска група в проектантска организация. Не членува в БКП. Не членува в дисидентска организация.

Илия Павлов – Малта, неговата фирма IPN Trading реже подводници на Совморфлот.

Валентин Моллов – Либия, по линия на МВР.

Жан Виденов – Пловдив, първи секретар на ОбК на ДКМС – Пловдив. Член на БКП. Не членува в дисидентска организация.

Симеон Втори – Мадрид, монарх в изгнание.

 

 

Породата на пазещите се

Велислава Дърева

 

Така е изглеждал днешният политически елит преди осем години. Или приблизително така. Ако нещо не е съвсем точно, вината не е на вестника. Този списък отвори много работа на момичетата от отдел ,Документация". Не заради изобилието на информация. А заради нейната липса и нейната противоречивост. Оказа се, че в официалните биографични справки на повечето от днешните управляващи зеят огромни времеви дупки. Незнайно защо и незнайно къде са изчезнали цели десетилетия. Четеш официалните
данни и откриваш, че съответният министър, лидер или депутат се е родил и моментално след това е станал министър, лидер или
депутат. От СДС предимно и естествено. Какво е правил в незначителния промеждутък от 30-40-50 години, не е ясно. И съвсем
не е ясно какви граждански позиции е имал и дали изобщо ги е имал. Не в компания и не на чашка. Не в кухнята и още по-малко - в банята. А публично. И знае ли какво означава "гражданска. позиция" и каква е нейната цена.

Големите пропадания са най-вече в годините 1988-1989-а. Времето, когато едни съвсем други хора фигурираха в едни съвсем други списъци: на Русенския комитет, на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, на "Екогласност". И понеже много от имената се повтаряха, след време ще установят, че неформалите, наречени по-късно дисиденти, са не повече от 300-400 души. Достатъчен повод да бъдат хокани, че били тъй малобройни... Хокащите, разбира се, не принaдлежат към тези 300-400 души. И съвсем не принадлежат към реформаторите, наречени по-късно перестройкаджии с отчетливо ругателна интонация.

Представете си, че днес сме 10 ноември 1989 година. Колко от имената в този списък ви говорят нещо? Колко от имената в този списък имат нещо общо с промяната на 10 ноември? Какво ще остане от тях, ако махнем днешните им постове, изписани в скобичките? Нищо. С твърде малко изключения. И по-точно - ще остане колективният образ на една силно разпространена порода по българските земи. Породата на пазещите се. Породата на оцеляващите. Във всяко време. При всяка власт. Тази порода обича властта. И ако не е в нея, предпочита да не я дразни. Камо ли да я
събаря. По-здравословно е да я легитимира. И да съучаства. Резките движения са противопоказани за оцеляването. Тази порода най обича някой друг да рискува, някой друг да направи революция, някой друг да преобърне обществото, някой друг да промени подредбата на живота - подредба, изглеждаща тъй непроменяема и вековечна. Изобщо породата най обича някой друг да свърши "мръсната работа". Та после да обвини този някой друг колко е "мръсен" и колко са "мръсни" ръцете му. И душата му колко е "мръсна" ... Пазещите се никога не мърдат и малкото си пръстенце. Те мразят да се ангажират. Те винаги идват после. Постфактум. Така изглеждат чисти. И дори непорочни. И даже далновидни. Те притежават най-могъщия талант - таланта на безличието. И най-мощната енергия - енергията на страха. Тази комбинация
е унищожителна. И безцветна. А първата работа на безличията е да унищожат личностите. Това го могат. Всякак.

Затова в този списък преобладават пазещите се. Чисти, непорочни и далновидни. С онези малки изключения, които се виждат с просто око и на които сваляме шапка.

Затова в този списък ги няма хората, които направиха възможен 10 ноември. Няма го Андрей Луканов. Няма го Пирин
Воденичаров. Няма ги Желю Желев, Петър Берон, Петко Симеонов, Валери Петров, Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Борис Димовски, Стефан Продев, Соня Бакиш, Копринка Червенкова, Румен Воденичаров, Петър Слабаков, Николай Василев, Георги Мишев, Дучо Мундров, Борис Спасов, Светлин Русев, Блага Димитрова, Нешка Робева ...

Всички те не са за този списък. И правилно.