Керамичното съдче е изящно. На снимката цветовете
му са точно предадени.

И то е намерено в гроб. Дупчиците в гърловината подсказват, че е било предназначено за връзване.  То е имало изтляла връзка. Това е предмет, на който са приписвани задгробни утилитарни функции. Той може да бъде преместван, носен...

Покойникът е могъл да действа в Отвъдното с предметите-знаци. Миниатюрите не са подреждани в гроба му само като съпътстващ го разказ, а като инструменти, с които той ще оперира в отвъдния свят.

Но ако мъртвият се е нуждаел от такива знаци, не са ли използвани те и от живите?

А тази миниатюра е особена. Не е намерен неин  първообраз сред предметите от реалния бит. Тя  е била знак за нещо. Код, натоварен със смисъл, валиден за пътешествието в задгробния свят. Своеобразен, веществен "йероглиф", който само на пръв поглед е предмет.

Моето предположение е, че преди йероглифите като идеограми, като символни рисунки, са били миниатюрите.

Размерите и украсата на това съдче подсказват точно това. В Езерния град  хората вероятно са използвали "писмеността на миниатюрите". За това са изпипвали  детайла, допълващото, страничното. Една концентрация, характерна при създаване на символи. Чертичка, точка могат да превърнат един знак в съвършено друг...

Тодор Димов:
"съдче с букели от гроб № 512 от некропола в Дуранкулак (средата на V хил. пр. Хр.) - култура Хаманджия ІV."