През 2003 г. Пенка Дамянова се заема да запише спомените си за различни периоди от своя живот (“Край розовия параклис”, “Нелегална”, "Близо до Лъвовия мост", “В Софийския и Плевенския затвор”, “За една изчезнала снимка”, “Милкана”, “Всяка есенна вечер”, “Сизиф и смъртта”, “Мъка по цветовете”). Завършва работата си по тях месец преди своята 90-годишнина, по-малко от година преди своята кончина.

Към спомените