Всеки род си има своите предания за намерени и загубени съкровища и всяко от тях по определен начин и в особен профил интерпретира фолклорния тип познание за времето и пространството и подсказва множество от смисли, които непрекъснато се раздиплят, без да ни дават окончателния шанс да стигнем до ядрото.

В езиковата практика на българина на нивото на всекидневието не живее тържествената дума съкровище, идваща от високите етажи на старобългарската книжовност. В реалната езикова практика, разположена в онова сложно вместилище, наречено бит, съществува думата имане – с цялата си многоплановост и метафоричност. Тази богата многозначност е проецирана във всички полета на фолклорната култура и чрез неочаквани метафори търси различните разбирания и съдържания на това понятие. Във фолклорния тип мисловност отчетливо се разграничават материализираното и нематериализираното имане. В иманярските представи съкровището винаги е мислимо, но облечено и подчинено на митологични архетипи и семиотична разпознаваемост. По своята същност то е въплътено в материална обвивка и е материално оценимо и измеримо в актуални за иманярите мерни единици (толкоз “катъра злато” или толкова хиляди долара). То винаги е означено и всички знаци, както и разказите за тези знаци са ситуирани в определено пространство и време, които пък в своята съвкупност дават контекста на общия незабравен митологичен разказ, винаги респектиращ изследователя със своята архетипна разчитаемост.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>