ВАЛЕНТИНА ЗЛАТАНОВА

 

 

СТАРЕЕНЕ

И НЕРАВЕНСТВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2015

 

 

 

 

 

 

 

УВОД

 

Светът старее, но населението в различните страни остарява с различни темпове. Това зависи от темповете на икономическо развитие, раждаемостта, смъртността, както и редица други социални и културни фактори. Промените в глобалната икономика, комуникационните технологии и моделите на заетост влияят върху стареенето във всички части на света.

Доколкото населението на някои страни остарява с по-ускорени темпове, те по-бързо ще се изправят пред неизбежните последици, свързани със стареенето и влиянието му върху всички сфери на обществения живот. В глобалната икономика вероятно нито моделите на заетост, нито тези на пенсиониране, които вече познаваме, ще оцелеят без драматични промени. Голяма част от работните места ще станат по-технологични, ще изискват съвременни, модерни знания, които да са конкурентни на пазара. Доколкото в световен мащаб продължителността на живота се увеличава, има въпроси, свързани с нарастване на относителния дял на старите хора като: „Дали възрастта за пенсиониране ще продължи да се увеличава?”; „Ще могат ли навършилите пенсионна възраст да се пенсионират, когато те пожелаят?”и др. Или тези процеси в бъдеще ще се отразят в промени в пенсионните политиките, които няма да позволяват това, ако има достатъчно млади и квалифицирани работници, които да отговарят на потребностите на пазара на труда.

Като социално конструиран и културно базиран, процесът на стареене подлежи на промяна. Хронологичната възраст определя много съществени различия между индивидите. Има значими физически, социални или психологически различия между онези, които са навършили 65 и тези, които са на по-висока възраст, макар статистически всички да попадат в групата на „старите хора”. Дали сегашната класификация на хората в стара възраст е актуална в светлината на увеличаването на продължителността на живота?

В много отношения житейският път трудно се приспособява към реалностите. Увеличаването на продължителността на живота означава също така увеличаване на периода в зрала и в стара възраст. Доколкото хората все повече доживяват такава възраст би могло да се направи разграничение вътре в нея. Когато болшинството от хората преди са умирали преди да навършат така наречената „средна възраст” днес, такова разграничение не е било необходимо. Потенциал за разграничение границите на такива етапи в рамките на старата възраст се съдържа в използването на някои критерии (като комбинация от хронологична възраст, физически характеристики и социални роли и отговорности).

Аргумент, който позволява да се мисли в подобна посока е увеличаването на пенсионната възраст, с което се увеличава и долната граница на тази възрастова група. Изследвания показват, че изследователи и практици не са удовлетворени от термина „стари хора” като обща характеристика на този етап от живота. Те обикновено говорят за „трета възраст”(годините след пенсиониране и в добро здравословно състояние) и „четвърта възраст”, която отразява периода на уязвимимост и зависимост. Очевидно е, че проблемите на различните групи стари хора поставят различни въпроси, справянето с които изисква изработването на система от различни мерки, политики и практики.

Хронологичната възраст все по-малко се счита за единствен маркер, който има практическо значение за определяне качеството на човешкия живот в стара възраст. Социалните роли в зряла възраст определят целия житейски път и той не може да се раздели строго на обособени етапи, определени единствено по възраст. Друг важен аргумент в тази посока е, че стареенето е различно при различни групи по пол, социален статус и етнически произход. Т.е. не всички групи преминават през етапите на житейския път в строг хронологичен ред. Друг аргумент, свързан с житейския път може да бъде от полза за бъдещи промени в структурата по възраст и това е отговора на въпроса: „Дали биологическото и психологическо развитие съотвества напълно на социално конструираните етапи в живота?” Понякога физическото развитие изпреварва, а друг път изостава от социалните етапи на развитие. Факт е, че в някои култури бракът и раждането на деца става във възраст, неприемлива за други култури и общества. А за пенсионирането е фиксирана определена възраст, на която голяма част от индивидите са способни да работят още.

От друга страна, има индивиди с разклатено здраве в резултат на заболяване или злополука. Това повдига въпроса дали тези различни групи отговарят на едни и същи социални характеристики и качества, въпреки, че са на една и съща хронологична възраст. Затова използването на физическите характеристики на хората или функционалния им капацитет за дефиниране на етапите на живота или старата възраст продължава да бъде проблематично.

В света вече функционират няколко институти, професионално ориентирани към проблема на демографското стареене, има множество центрове, катедри, университетски дисциплини, издават се специализирани списания по проблемите на демографското стареене. Според изследване в Google Scholar само по ключов термин “sociology of aging” са публикувани 87 400 хил. научни публикации, по „economics of ageing“ до момента в света са публикувани 171,000 научни публикации като 57,300 от тях (или 33,5% !!!) са публикувани в последните три години. Факт е, че има ясно изразена тенденция на взривно увеличение. Дори само по този признак можем да определим тази тема, проблем или научна област като бурно развиваща се. В изследването на проблемите на стареенето са ангажирани специалисти от различни области – социология, психология, икономика, медицина, демография. Опитът за определяне на насоките на изследване на проблема за стареенето, го определя освен като демографски и социален, и като икономически фактор. Така на Втория международен форум по въпроси на социо-икономиката на стареенето докладите са систематизирани в следните раздели: Икономически растеж, Потребление и спестявания в течение на жизнения цикъл, Поведение на трудовия пазар, Икономически статус на възрастните, Условия на живот и на грижи, Междугенерационни трансфери – публични и частни, Отражения върху семейството.

Подобни направления (по-уедрени или по-детайлизирани) систематизират изследванията на водещи изследователи и ние ги приемаме като изходна база за комплексен научен подход към проблема здраве-стареене, рискови фактори и последствия за качеството на живот на старите хора. Очевидно демографският и икономическият подход към проблема за стареенето преобладават. Изследванията в тези насоки се стремят да установят дали и доколко пропорциите в размера на отделните възрастови групи влияят върху разпределението на публичните и частните разходи – в миналото, понастоящем и в обозрима перспектива. Един от подходите в рамките на икономическото направление анализира връзката и взаимодействието между сегашните и бъдещите разходи. Така се изчисляват: а) данъчното бреме през целия живот на бъдещото поколение и го сравнява с това на сегашните новородени; б) промените в сегашната стойност на нетните данъци на сегашните и бъдещи поколения, които са резултат на измененията на данъчната политика. Друг подход, т. нар. „поколенческо счетоводство” (ПС), се използва при идентифицирането на множество от устойчиви държавни политики. Например, може да се изчисли текущия и постоянен годишен процент на увеличаване на данъчните вноски (съобразени с проектното време за получаване на тези задължения), необходими за да се постигне интертемпорален бюджетен баланс.

В доста от изследванията изменението на здравните разходи се разглежда като съвкупен резултат от процесите на стареенето, заедно с изменението на разходите за пенсии, социални грижи и помощи за възрастните. В голямо прогностично изследване на корпорацията РАНД – {Goldman D. et al. (2008)} се формулират следните изводи:

1. Медицинските иновации ще доведат до подобряване на здравето и до увеличаването на продължителността на живота, но ще увеличат разходите на държавата;

2. По-добрата профилактика може да намали разходите и да подобри здравния статус, но стойността на специфични профилактични програми ще се отрази както на величината на клиничната ефективност, така и на съответните демографски тенденции.

Считаме, че детерминантите, определящи качеството на живот в старостта са установени и преди всичко свързани с промяна в стандарта на живот, промяна на социалната значимост на личността, промяна в ценностите, липса или ограничаване на социалните контакти. Това, което е научна новост е био-психо-социалното изследване на динамичните промени, настъпващи със старостта във връзка с промяната на начина на живот и типологизирането им от гледна точка на техните адаптивни и дезадаптивни влияния. Защо хората се справят по различен начин с предизвикателствата на старостта, кои стратегии са успешни и кои - неуспешни за постигане на качествен живот, кои са детерминантите, определящи избора на успешна и неуспешна стратегия са важни въпроси в социологията на стареенето.

Книгата си поставя за ЦЕЛ: да посочи факторите, които са рискови за качеството на живот на старите хора, които възпроизвеждат социални различия и да изследва стратегиите за справяне с проблемите на старостта. Това е свързано с решаването на следните ЗАДАЧИ:

1. Анализ на проблема в световен мащаб и изследване влиянието на процеса на стареене върху физическото и психическото здраве (по медицинска оценка, документи и самооценка на здр. състояние) във връзка със социалните неравенства по пол и етнос;

2. Очертаване на рисковите социални, икономически и здравни фактори, свързани със стареенето;

3. Анализ на влиянието на семейството и социалните отношения за „успешното стареене”;

4. Изучаване на ключовите фактори, провокиращи уязвимост и несигурност като специфичен риск за здравето и благосъстоянието на старите хора, водещ до негативни здравни, социално-икономически и психологически последствия.

Книгата повдига важни въпроси, които имат значение за развитие на социологията на стареенето. Целта ни е да обърнем внимание върху социалните аспекти на тези проблеми. Вероятно значимостта на някои от тях не е очевидна днес, но е много вероятно да се изяви в бъдеще.

ЦЯЛАТА КНИГА В ПРИКАЧЕНИЯ ПО-ДОЛУ PDF ФАЙЛ