ДЕМОКРАТИЧЕН ФРОНТ, по-късно
      ХДС (ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ)

При приемането й в СДС през януари 1990 г. нейното име беше  Независима обществена организация на гражданите “Демократичен фронт”.  Тя е основана през декември 1989 г. Платформата й беше вариант на платформите на другите неформални организации. Първият й председател беше Светозар Иванов.

През есента на 1990 г. се провежда Втората конференция на Демократичния фронт, на която се приема християндемократическа платформа и организацията се преименува на Християндемократичен фронт. Мотивът за ориентирането към християндемокрацията е дискутираната през онези месеци в СДС идея, че България и другите източноевропейски страни ще излязат от тежката материална и духовна криза след рухването на тоталитарната комунистическа система, ако се опрат на християнските морални ценности и изградят социално пазарно стопанство. Настойчивост за християндемократическата ориентация на Фронта проявяват д-р Светлана Спасова, Христо Генев, Юлий Павлов, както и избраният за председател  Николай Павлов (депутат във ВНС, един от авторите на Конституцията; по-късно – председател на Комисията за защита на конкуренцията).

През юни 1991 г. се провежда Третата конференция на ХДФ. Взема се решение организацията да се преименува на Християндемократически съюз в България и да се регистрира като политическа партия. За председател е избран Юлий Павлов (в този момент – завеждащ международния отдел на СДС). В 36-ото народно събрание ХДС има двама депутати, в 37-ото и 38-ото – по четирима.