Християнски съюз  "Спасение"◊

Пустеещи, полуразрушени храмове, ограбени светини, стотици репресирани свещеници… Светата Църква – съвестта на нацията, превърната в няма, безгласна и кои знае защо все още търпяна, буржоазна отживелица в "прогресивното общество на победилия социализъм”.

Може би защото е станала послушна и угодничеща на властта безбожна... Един народ обезверен, наплашен и опустошен духовно. Каква мъка за истинските ревнители на вярата.

Идеята за създаването на Комитета за защита на религиозните права възниква в гр. Велико Търново, древния духовен център на България, през 1986 г., когато през март и април са пренасяни тържествено големи иконостасни икони (на св. Мина и на Иисус Христос с размери около метър и половина) по улиците на града на разстояние повече от 2 км. между храма "Св. Троица" и Зографницата до паметника на Велчова завера. Но едва през 1988 г. една група от вярващи след провеждане на четири литийни шествия с икони и църковни песни по централната улица на Търново на 14.VІІІ, 7.ІХ, 24.ІХ и 19.Х., в които участваха и много представители на Шумен, Варна, Габрово, Дряново, Трявна, Горна Оряховица, на 19.Х.1988 г. полага основите на Комитета за зашита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности, на историческия хълм Трапезица, в чест на св. Иван Рилски. На същия този ден преди няколко години в Полша е убит отец Йежи Попелушко.

Водени от Божия дух и изпълнени с Христовата любов, членовете на Комитета искат да се повдигне религиозното и нравствено ниво на обществото.

Те са силно обезпокоени от общия упадък на морала и хуманността и от нарастването на престъпността особено през последно време.
Сред основните искания на Комитета са:

1. Да се даде право на изповеданията да работят за религиозното и нравствено възпитание на младежта (да се изучава предмет по основи на религията в учебните заведения факултативно в съответствие с чл. 26 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1984 г. със съгласието на родителите и при желание от страна на учащите се).

2. Да се даде право и възможност за излъчване по радиото и телевизията на неделно и празнично богослужение, което да се извършва в представителни храмове на страната. Да се прожектират филми с религиозна тематика, както е в целия цивилизован свят.

3. Да се осигури масов тираж на религиозна литература – във всеки дом да има Библия.

4. Да се даде право на изповеданията да откриват, ръководят и финансират домове на милосърдието – болници, сиропиталища, пансиони и старопиталища.

5. Да се реши проблемът за отношението между Църквата и обществото. Да се усъвършенства законодателството и да се приведе в съответствие с подписаните от Република България международни споразумения – последователно да се спазват принципите за ненамеса на светските власти в църковните дела. Да се направи корекция на Устава на българската Православна църква, така че да не противоречи на каноническата система, на св. Православие. Така например чл. 16 гл. II от Устава "Избиране на Патриарх” регламентира антиканоническата намеса на светските власти при избор на висши духовници. 30 правило на св. Анатоли гласи: "Епископ, който си послужи със светските власти и чрез тях получи власт в Църквата, да се низвергне и отлъчи и всички, които се съобщават с него.” Този член е и в разрез и с правило на VІІ Вселенски събор и 5 правило на Лаодикийския събор. Да се отмени чл.12 от Закона за изповеданията, който разрешава уволняване на свещеник от светските власти. Да се направи всичко за възстановяване на Църквата.

Членовете на Комитета признават, че не всички положения от Устава на българската Православна църква (53 г.) са неправилни, например чл. 129: “Църковно-народният събор се свиква редовно веднъж на 4 години, а извънреден при нужда.” За съжаление такъв не е свикван повече от 36 години.

6. Рождество Христово и Великден да станат официални празници.

7. Да се даде свобода на религиозните ритуали, погребения, шествия и проповеди дори извън храма.

8. Да се възстановят древните храмове: Патриаршията на Царевец, Царската църква “Св. 40 мъченици", "Св. Димитър", където е обявено въстанието на Петър и Асен, храмовете на Трапезица, Боянската черква. Да се построят нови храмове, параклиси в болници, казарми.

9. Да се върнат имотите на Църквата (земи и иконно имущество).
10. Софийската Духовна семинария да се премести от Черепиш на старото й място в “Двореца на пионерите”, Пловдивската семинария също да отиде на мястото си.

10. Софийската Духовна семинария да се премести от Черепиш на старото й място в “Двореца на пионерите”, Пловдивската семинария също да отиде на мястото си.

11. Да се осигури алтернативна военна служба.

12. Да се изравни статутът на светското и духовното образование.
Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет.

13. Да се осигурят пенсии за монаси, монахини, несправедливо дискриминирани за това, че са дали обет за нестежание (т.е. да не пестят), а въпреки че са дали обет да не се женят, им се удържа ергенски данък.

14. Да се премахне чл.176, който заплашва със затвор свещеник, извършил венчавка без предварително сключен граждански ритуал.

15. Енорийските свещеници да се избират, а не да се назначават. Да се избират и епархийските избраници и участниците в църковно-народния събор.
Сега се издигат различни искания, а преди се мълчеше, защото беше опасно да се говори.

На Димитровден (26.Х. 1988 г.) не се провежда шествие, защото трима офицери от Държавна сигурност: Иван Лазаров, Стоянов и Иванов, арестуват "размирния поп" и го откарват извън Търново, в с. Арбанаси. Въпреки това той не се вразумява и през ноември организира още четири шествия в с. Ново село – погребения и иконни шествия, което е необичайно.
По това време в Търново е проведен симпозиум за отец Матей Преображенски – Миткалото. По поръчение на ръководството на Комитета в него взема участие йеромонах Христофор Събев. Той остро и нападателно оборва твърдението на псевдоисториците, че отец Матей бил само революционер и обществен деятел, маскиран с расо. Напротив, фактите показват, че сподвижникът на Левски е бил вярващ и още повече апологет на Православието. Тази теза защитава и Сл. Вълчанов.

През декември 1988 в кметството на В. Търново е депозирана молба от комитета за водосвет на открито и хвърляне на кръста в р. Янтра на 6.01.1989 г. (Богоявление).

Но... зловещо се намесва зам.-председателят на репресивния комитет по въпросите на българската Православна църква и религиозните култове – Христо Маринчев, който се възползва от чл. 12 от Закона за вероизповеданията. Митрополит Стефан, под влияние на викария си Григорий (сега ректор на Софийската семинария) и на секретаря Лазарин се подчинява и предава опасния поп на Врачанския митрополит Калиник – точно на 1.01.1989 г., без да обръща внимание на факта, че родителите на заточения са били болни на легло.

И въпреки това светият кръст се потапя не един, а пет пъти на Калиновския вир на р. Янтра – Търново, при моста на Рачо Ковача – Габрово, край Дряново и с. Самоводене. Операцията се извършва от ръководителите на Комитета с две коли.

Черепишкият манастир “приютява” подбудителя и става място на карантина (изолация) и заточение с участие на няколко духовници, които ходят на оперативка в милицията. Дуварите на манастира крият в найлонов плик устава на Комитета. Но Радио "Свободна Европа" вдига шум и от 1.03.1989 г. йеромонах Събев е уволнен от работа, лишен от заплата, но не и от канонически права.

Тогава Комитетът решава да потърси юридическо признание и регистрация пред съдебните органи на НРБ, след 9.03.1989 г., в чест на “Св. 40 мъченици”.

Въпросът за регистрацията е разгледан в дело на 22.03. 1989 г. и следва отказ въз основа на чл.20 от Закона за изповеданията, защото се противопоставя на репресивния Комитет по въпросите на българската Православна църква и религиозните култове. Та нали търновският комитет е протест срещу смазването на църквата от държавата, на религиозните свободи, на човешките права. Синодът се обявява официално срещу Комитета не само от малодушие, а и от злоба, наричайки го самозван, антиканоничен. В няколко броя на Църковен вестник се заклеймява дейността на йеромонах Христофор Събев (30.ІІІ.1989 г., 12.І,12.ІV.1989 г.), а също така и във в. “Работническо дело”, "Земеделско знаме "Кооперативно село” – 2.VІ.1989 г. Въпреки всичко обаче синодът не отлъчва Събев от Църквата, нито го лишава от свещенически сан.

В "Работническо дело" на първа страница се афишира специална среща на Патриарха с Т. Живков в дух на разбирателство и с висока оценка за родолюбивата дейност. Интересно защо Патриархът не посети своя покровител през 1990 г. в затвора, поне да го изповяда и причасти.
Тази среща не носи нищо добро за Комитета. Уволнени от работа са Надя Христова, Стефан Христов, учителят Добрев!

Д-р Тренчев, Николай Колев-Босия и Петър Манолов получават забрана за пътуване. Забранява се събирането на Великден 1989 г. на Света гора край Търново. Току виж, че 20-30 души съборят властта с великденски яйца. Но гвоздеят на програмата е арестът на Събев. Няколко цивилни агента са тичали след него от Интер хотела в Търново, а после с кърпа върху главата и отгоре със списание "Огонек” за по-сигурно е бил откаран с кола на "Великденски уикенд" до специалната сграда за “обработка” с цокъл бяло, зелено и червено. Радио "Свободна Европа” гърми без да спира, предадена е Великденската проповед на йеромонаха. Затова предстоят му там е само 10 часа. Тогава тези, които пишат във в. “Християндемокрация”, треперят от страх и се отричат повече от 3 пъти.

На 15.VІ.1989 г. Комитетът е обезглавен – арестуван е йеромонах Събев.Той се бори 40 дни за глътка въздух в задушните камери на Главно следствено управление на ул. “Развигор” №1, оттам е препратен в Централния софийски затвор – обръснат и остриган, за да не си спомня, че е поп. В общи белезници с интерниран алкохолик е изпратен във Врачанския затвор, където е бил държан 20 дни между криминални престъпници. Радиостанциите “Свободна Европа”, “Дойче Веле”, “Би Би Си” гърмят, членовете на Комитета обявяват гладна стачка. На 4.ІХ.1989 г. отец Събев е освободен под гаранция от 100 лв. Някога най-великият е бил оценен за 30 сребърника... Комитетът събира 300 подписа, много от тях на християни от Асеновград и Кърджали. Подписват се и Радой Ралин и нерелигиозният Желю Желев и на 26.Х.1989 г. е внесена петиция за религиозните права в парламента. На 21.Х. 1989 г. по време на международния Екофорум в храма на “Свети Димитър” е отслужена панихида за жертвите на екологичните катастрофи. Толкова ли е опасно съживяването на търновския комитет, че на 25.Х. отец Събев е арестуван по едно и също време с Гагалов, Босия и др. и откаран с кола на ДС от София? На 3.ХІ.1989 г. членовете на Комитета запяват религиозни песни и дават религиозна насоченост на екошествието до парламента. На 10.ХІ.1989 г. радио “Дойче Веле” в обедната си емисия съобщава за основаването на свещеническия съюз. Тъй като все няма смели попове, по настояване на Р. Ваташки отговорността и ръководството поема йеромонах Христофор Събев. Вечерта на същия ден обаче всички ликуват – свален е Т. Живков. Всички вече стават смели и се кандидатират за лидери. Нали вече няма заплаха от затвор... Йеромонах Събев се оттегля от председателското място.

На първия митинг на 18.XI. 1989 г. пред Храм–паметника “Св. Ал. Невски” са издигнати лозунги – "Библия за всеки дом", "Зов за религиозна свобода", носят се големи икони, "Зов за безкръвен преход към демокрация", за ненасилие, за отказ от отмъщение и омраза – всичко това се съдържа и в речта на Събев. На 19.Х1 е изключен Гелеменов, който е обявил, че вероучението е фикция.

На 7.ХІІ.1989 г. около обяд е учреден Съюзът на Демократичните сили, а в 17.00 ч. религиозният комитет организира религиозно шествие с икони и религиозни песни, в което участват 15 хил. души. В парламента е внесена петиция с 4000 подписа за религиозните права, за признаване на Католическата църква като юридическо лице. Не се знае дали П. Вутев, който е приел петицията, я е предал изобщо за разглеждане, или я е отпратил в... кошчето?

Незабравими ще останат датите 11,12.Х11.1989 год. пред Партийния дом по време на конгреса на БКП, когато няколко хиляди софиянци протестират мълчаливо със свещи, като слушат благоговейно мегафона, с който отец Събев ръководи множеството. Чл. 1 от Конституцията “упорства”, но вече е обречен. Изнесени са три панихиди – на 18,19 и 20.ХІІ.1989 г. хиляди опозиционери почитат паметта на Андрей Сахаров. Последната завършва с шествие до румънското посолство срещу терора на Чаушеску.

На 24 и 25.ХІІ, когато Коледа още не е призната за официален празник, ръководството на Комитета отслужи водосвет на открито пред храма ”Св. София”. Присъстват 20 000 души. На 25.ХІІ в Търново е регистриран Комитетът със следната цел: да координира разпространението на Евангелското учение; да защитава религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, както и вековните религиозни традиции от некоректно отношение и противоправно и антиканонично посегателство; да урежда спорните въпроси между различите изповедания, религиозни дружества и братства и съдействие за добрите отношения и търпимост между тях; да способства за свободата на религиозната информация и осъществяване на равноправието й с атеистичната; да прави предложения за усъвършенстване на нормативните актове по изповеданията и привеждането им в съответствие с международните споразумения и с религиозните канони и догми; да способства за делото на мира и милосърдието.

Комитетът е координиращо сдружение с идеална цел за защита правата на изповеданията.

По поръчение на ръководството на Комитета председателят му пътува за ФРГ, Италия и Англия., за да разкаже за потъпкване на религиозните права.
Срещата с Палата и Кентърберийския архиепископ целят да реабилитират доброто име на България, опетнено от Случая Антов.

. Няколко пъти Събев и Кънев поставят въпроса за религиозните права. На 17.ІІ Събев отслужва първата панихида за Дякон Левски пред 25 000 души, а на 19.ІІ провежда стохилядно шествие до паметника на Левски. По този повод комендантът на София казва, че разместването на такова множество прилича на военна операция, и то добре осъществена. От*На 15.І.1990 г. Христофор Събев и Петър Кьнев участват в преговорите на Кръглата маса. В качеството на експерт без право да подписва и гласува, е привлечен Тони Радков* това време се подновяват бденията със свещи пред Национална художествена галерия, на площада, наречен от йеромонах Събев "Демокрация* – на26, 27, 28.ІІ, 1, 2.ІІІ с десетки хиляди хора.

На 25.ІІ Събев спира хилядното множество, което иска да нахлуе в мавзолея, и слава Богу ... Защото този символ на комунизма можеше да бъде повод за масови избивания на невинни хора из цяла България.
Бденията оказват и друг ефект. БКП обявява, че ще разпусне първичните партийни организации по месторабота.

На 3.ІV.1990 г. – при преименуване на БКП в БСП – едновременен митинг пред БНБ и бдение пред Двореца. Бденията продължават чак до Великден – на 14.ІV. Тогава се събират толкова много хора на площада, че той не може да ги побере и те заливат всички околни улици. Може би са били половин милион или повече?

Седмица преди Великден, на Връбница, Комитетът организира в Бургаската катедрала богослужение, което прераства в шествие до морето.
На Кръглата маса Лилов, Боков, Пирински прави изслушват ”Отче наш”.
Контактната религиозна комисия на Кръглата маса постига единомислие по въпроса за разпускане на репресивния държавен комитет, подписано от йером. Събев и Дим. Попов.

На 6.V Гергьовден се провежда грандиозно богослужение на площад "Демокрация”, което завършва с огромно шествие, чийто край не се вижда – когато първите достигат НДК, последните все още са на площад “Демокрация” – стотици хиляди знаменца се веят. (по свидетелства на в. “Дума”)
Подобно е честването и на 24.V.

Но 2.VІ ще остане незабравим с автопохода до връх Вола, в който участват около 300 леки коли, предвождали от бялата “баничарка” - ситроен с развято национално знаме без герб. Това е флагманската кола, в която пътуват П. Кънев, Хр. Събев и отец Стилиян. Кормува Христо.
Студентите обаче помнят и протестното бдение пред китайското посолство в памет на жертвите на Тянанмън, а самоковци помнят панихидата на Черната скала.

Бдения се провеждат и през лятото и есента на 1990 г. Събев е избран за зам.-председател на ОДС по духовните въпроси.
По поръчение на Християнския съюз "Спасение" Хр. Събев пътува в Каляри за участие в кръгла маса заедно с Фанфани, Коломбо, Бернасола, белгийския премиер Мартен, унгарския Антал, чехословашкия вицепремиер Миклошко. Там Събев се среща и с Андрисон и Форлани, Бернасола. Когато след оставката на Луканов СДС понесе психологически удар в резултат на случая “Берон”, честването на Коледа, на което присъстваха стотици хиляди хора отново повдигна духа на опозицията.

На 5.І.1991 г. е учредено ХДО и православната мисия, което е регистрирано на 24.І.1991 г. в Търново.

Така се концентрира политическият аспект на християнския съюз "Спасение" в ХДО, а религиозният – в православната мисия.

На 6–7.ІV. 1991 г. на пл. “Демокрация” (Батенберг) за втори път е честван Великден с много повече хора от предната година. Площадът не стига да ги побере и както писа в. “Демокрация”, се препълват и “ръкавите” му.

отец Христофор Събев