През март 1990 г. Минчо Минчев, Димитър Арнаудов (бивши депутати от ВНС от Кърджалийския избирателен район) и архитект Христо Генчев правят предложение на Ахмед Доган да подпишат съвместна декларация, в която черно на бяло е записано, че националният въпрос не може да се реши без участието на ДПС, но при условие, че хората на Доган “озаптят” радикалните елементи сред българските турци и бъде запазен мирът в страната. Документът е парафиран в хотел “Плиска”. В резултат на подписаната декларация от организацията в Кърджали се отцепва Адем Кенан и политическият затворник Шукри Топчу. Така през декември 1992 г. Адем Кенан създава Турска демократическа партия. Лидерите на партията не я регистрират, защото Конституцията не разрешава регистрация на партии на етническа и верска основа. Кенан и привържениците му не признават този текст в основния закон, затова щели да изчакат промяната му и административната автономия и тогава да се регистрират в „турско“ съдилище.

През февруари 1999 г. на брифинг Адем Кенан заявява, че ОМО “Илинден” и неговата партия ще се борят за промяна в Конституцията и културно-административна автономия. Според техните убеждения в Конституцията трябва да се изброят всички национални малцинства у нас.

На 2 март 1999 г. Адем Кенан, лидер на нерегистрираната Турска демократическа партия в България, организира провокация, поставяйки под съмнение приемането от европейските политически кръгове на гласуваната от Народното събрание рамкова конвенция за малцинствата.

Кенан разпространява “документ”, озаглавен “Шизофренията е по-опасна от неутронна бомба”. “Документът” се базира на псевдоисторизъм, сепаратизъм, национализъм и расизъм - “Ние, чистокръвните Турци-Мюсюлмани винаги сме...”. Не липсват и “констатации” като: “Играта на Държавна сигурност и КГБ чрез ДПС и Гюнер Тахир от НДПС, наистина беше дотук.”

Според Кенан “тези господа” са си подписали смъртните присъди с приемането на конвенцията. Националистът уточнява, че става дума за политическа смърт.

Накрая той обещава да запознае посланиците на ЕС у нас с “несъстоятелността” на гласуваната от НС рамкова конвенция.

През месец май 1999 г. бившият депутат от ВНС Адем Кенан обявява, че българският език може и да не е официален. Желанието на Кенан е Родопите и Лудогорието да бъдат обявени за автономни области.

Кенан предлага да се проведе Карнегиева анкета под егидата на ООН, която да установи броя на българските турци. Карнегиевата анкета е международна анкетна комисия, която през лятото на 1913 г. отсъжда, че всички български реакции в Македония са резултат от зверствата на гръцките и сръбски власти. Приложени са свидетелски показания и статистика, описващи безброй изнасилвания, убийства, невиждана жестокост срещу българите. Докладът заключава: “Между балканските народи няма невинни за зловещите събития, но българите са най-малко виновни".

Адем Кенан иска да се промени конституцията и парламентът да определи кой да е официалният език. Кенан поставя турски национални знамена пред дома си в шуменското село Ясенково. Главната прокуратура го предупреждава да спре с изявленията си за обособяване на турско етническо население. В отговор Кенан подарява на прокуратурата турско знаме.

През 1999 г. същия месец полицията иззема турски национални знамена, раздадени от Адем Кенан в Кърджалийско и Лудогорието, които да бъдат използвани на местните избори.

През 2002 г. избухва конфликт между кмета на Венец Кахри Ибрахим и Адем Кенан. Тогава кметът Ибрахим "дефинира" Адем Кенан като "най-големия проблем в района", защото със сепаратистките си лозунги той наливал вода в мелницата на ултранационалистите. Поводът за конфликта е, че Адем Кенан и сестра му развяват турски национални знамена и призовават съселяните на борба за създаването на турска автономия в Делиормана.

В края на август 2005 г. в хотел „Шумен“ се провежда среща с координаторите на Турската демократична партия /ТДП/ от цяла България. Срещата е инициирана от лидера на партията Адем Кенан. Целта на сбирката е да се уточнят начините за противодействие на изявленията на движение "Атака" и нейния лидер Волен Сидеров спрямо турците и циганите в България.

На срещата присъстват и шефове на турски организации от Македония, Турция и Албания.

Взето е решение засега ТДП да активира членовете си за провеждането на мирни протести в цяла България. Предвижда се протестите да протичат в градовете с преобладаващо турско население като Шумен, Търговище, Разград и Силистра след съгласуване със съответния общински партиен съвет. "Ако движение "Атака" не спре с националистическите си и фашистки изявления за геноцид спрямо турското население, ТДП ще предприеме форма на въоръжена борба", се казва в приета на сбирката декларация.

На 9 септември 2005 г. по повод направените изявления на ръководителя на нерегистрираната “Турска демократическа партия” Адем Кенан и във връзка с информация от специалните служби, президентът на Република България Георги Първанов се обръща към главния прокурор проф. Никола Филчев с искане да бъде извършена проверка с оглед търсене на наказателна отговорност за престъпления срещу държавата.

Източник: Агенция "Фокус", 10.09.2005