На 7 декември 1989 г. се създава Съюзът на демократичните сили /СДС/ от следните организации: Клуб за гласност и демокрация (решението на Управителния съвет за присъединяване е с дата 8 декември), "Екогласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество (по-късно прераснало във Федерация на независимите студентски дружества), Движение "Гражданска инициатива", БРСДП /о/, БЗНС "Никола Петков". По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократичен фронт. В своя статут СДС се определя като национално движение на партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя от споразумения. За първи председател на Координационния съвет е избран  Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители  - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

През 1989-1990 година партиите и организациите учредителки на СДС се самоопределят:

по посочения тук начин.

През януари - март 1990 г. СДС участвува в "Кръглата маса" като противник на БКП.

За изборите за Велико народно събрание СДС подписва предизборно политическо споразумение на 14 май 1990 г. между съставните партии и организации. На изборите на 10 юни 1990 г. СДС - единна опозиция губи изборите от БСП с 16%. Отказва да участвува в коалиционно правителство, но на 1 август 1990 г. Желю Желев е избран за председател (президент) на страната. След него, до декември 1990 г., СДС се ръководи от Петър Берон, а когато Берон е принуден да подаде оставка, председателството на Координационния съвет се поема от Филип Димитров, който остава на този пост до 29 декември 1994 г.

На 15 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за новата конституция. Във връзка с отношението към новата конституция настъпва разрив в СДС. От първоначалната коалиция възникват СДС-движение, СДС-център от (Българска социалдемократическа партия и Политически клуб "Екогласност") и СДС-либерали (Зелена партия и Федерация на клубовете за демокрация). Започва процес на разцепване и "отлюспване" в отделните партии и организации в СДС.

На изборите за 36-о обикновено народно събрание на 13 октомври 1991 г. СДС-движение печели с 1 процент пред БСП и в парламента се представя от 110 депутати. През ноември 1991 г. съставя самостоятелно правителство с министър-председател Филип Димитров, което подава оставка на 28 ноември 1992 г.

На 6 септември 1994 г. се подписва ново предизборно споразумение между 16 партии - редовни членове на СДС и 3 организации-наблюдатели. Това споразумение замества споразумението от септември 1991 г. На изборите на 18 декември 1994 г. за 37-о народно събрание, СДС получава 1 260 374 гласа, което е 24,23% и 69 мандата в парламента, а БСП спечелва 125 мандата.

Във връзка с президентските избори през 1997 г. СДС създава коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която освен влизащите в него партии и движения се включват и Демократическата партия на Стефан Савов, Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия.

На предсрочните парламентарни избори от 19 април 1997 г. за 38-о народно събрание СДС получи в рамките на коалицията Обединени демократични сили /ОДС/ 2 223 371 гласа, което е 52,26% от общия брой на гласовете и 137 мандата в парламента. Съставя самостоятелно правителство, начело с лидера на коалицията ОДС и на СДС Иван Костов (оглавявал СДС от 30 април 1995 до 2001).

Акцентите в платформата на СДС са: реална декомунизация на страната; реституция и приватизация на държавната собственост; финансова и икономическа стабилизация; окончателно връщане на земята на нейните собственици в реални граници; развитие на дребния и средния бизнес; реални мерки срещу обедняването; борба с корупцията и престъпността; приемане на нова концепция за национална сигурност; независима външна политика с приобщаване към ЕС и НАТО; запазване на етническия мир; подпомагане на обединението на Българската православна църква; развитие на образованието, науката и културата; незабавна отмяна на всички рекомунизационни и антидемократични закони.

На заседание на Европейската народна партия /ЕНП/ през декември 1997 г. СДС получава статут на наблюдател.

През март 1997 г., преди предсрочните избори от април, лидерът на СДС Иван Костов открито постави въпроса за превръщането на СДС в партия. Привържениците на тази идея в "синята" коалиция непрекъснато се увеличават. В началото на 1998 г. ръководството на СДС разработи специална програма за превръщането на коалицията в партия. Взето беше решение до октомври 1998 г. членовете на всички партии, съюзи и организации в СДС да се пререгистрират и като членове на СДС. През октомври 1998 г. е предвидено да се проведе Национална конференция, която да отчете развитието на този процес и да набележи стратегията и тактиката на СДС за местните избори през 1999 г. Решава се СДС да се организира като партия от западноевропейски християндемократически тип, която няма да има масов характер. Тя ще наброява 80-85 000 души. В бъдеще членовете на партията ще се приемат само с подписана препоръка от двама гаранти. Те ще гарантират за чистото минало и човешките и професионални достойнства на кандидата.

Със сигурност може да се каже, че по този начин, а и допълнително с новия закон за партиите, малките присъдружни партии и сдружения в СДС ще бъдат погълнати и ще загубят своя идентитет. Големите партии в СДС като ОХДЦ, БЗНС и БСДП вече проведоха своите национални форуми и решиха да продължат самостоятелното си съществуване, но като разрешиха на своите членове да се запишат и за членове на СДС. Реализирането на идеята за превръщането на СДС в партия протича бързо и е под личното наблюдение на премиера Иван Костов, който я възприема и като лична преданост спрямо него самия. Чрез нея Костов се стреми да избегне постоянните търкания и противоречия в коалицията на национално и особено на регионално равнище.

СДС е член на  трите организации на европейските центристки и десноцентристки партии - Европейския демократичен съюз (24 април 1998), Европейската народна партия (5 март 1998, с решение на политическото бюро на ЕНП в Брюксел) и Европейския християндемократичен съюз (18 април 1997). Представител на СДС в комисията по външна политика на ЕДС е Асен Агов, а в комисията по икономическа и социална политика - депутатката от София Мария Спасова.

*  *  *

Като политическа формация СДС първоначално си поставя задачата да се бори за демокрация в страната: създаване на ново трудово и социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и милицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и т.н. Постигнала тези цели, коалицията се обръща и към решаването на икономическите въпроси. По време на управлението си в периода 1991-1992 г. СДС се заема с раздържавяването на икономиката и въвеждането на принципите на пазарното стопанство. По време на второто си идване на власт СДС се захваща с решаването на такива важни външнополитически въпроси като ориентирането на България към европейските и евроатлантическите структури.

От основаването си до 1995 г. СДС често мени състава си - някои от партиите отпадат, други биват изключвани и понякога отново приемани обратно в коалицията. Заедно с това повечето от партиите и движенията в СДС също се цепят - БЗНС "Н. Петков", Демократическата партия, Обединеният демократичен център, Радикалдемократическата партия, Движението за гражданска инициатива, Християндемократическият съюз. Така възникват нови политически формации със сходни имена.

Съгласно подписаното на 6 септември 1994 г. споразумение между партиите и движенията в СДС членове на коалицията остават:

- Български демократичен форум - Дянко Марков;

- Земеделски демократичен съюз - Владислав Костов;

- Движение "Гражданска инициатива" - СДС - Захари Кръстев, Лорета Николова, Станислав Икономов;

- Консервативна и екологична партия - Светлана Дянкова;

- Национален клуб за демокрация - Светослав Лучников;

- Национално движение "Екогласност" - Едвин Сугарев;

- Нова Социалдемократическа партия - Васил Михайлов;

- Обединен християндемократичен център - Екатерина Михайлова;

- Радикалдемократическа партия - Александър Йорданов;

- Републиканска партия - Ленко Русанов;

- Социалдемократическа партия - Иван Куртев;

- Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 година - Иван Станчев;

- Федерация на независимите студентски дружества - Пламен Панайотов;
- Християндемократически съюз в българия - Асен Агов;

- Демократическа партия 1896 г. - Стоян Райчевски;

- Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб - Стефан Вълков;

- Съюз на безпартийните - Боян Велков.

Печатен орган на СДС е в. "Демокрация". От 1996 г. "Демокрация" е национален всекидневник. За няколко години престава да излиза. Възстановен като седмично издание през 2006 г. По-късно и това издание прекратява съществуването си.

СДС участва във всички парламентарни, президентски и местни избори от 1990 г. През 1991 г. печели незначително мнозинство и съставя първото си правителство. За втори път идва на власт през май 1997 и правителството му с министър-председател Иван Костов управлява до юни 2001. Губи последователно местните избори през 2000 г., парламентарните и президентските избори през 2001 г. и 2006 г.

Негови лидери са били още Надежда Михайлова (2003-2005), Петър Стоянов (ноември 2005 - 2007), Пламен Юруков (декември 2007 - декември 2008) и Мартин Димитров (декември 2008 - май 2012 ).

 * * *

Вижте още:

• Дали СДС има бъдеще? - Петко Симеонов, 12.12. 2007 г.
  

• Някои документи на СДС от 1991 и 1992 г.

ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И СЪЮЗИ В СДС

Български земеделски народен съюз - Никола Петков в СДС /БЗНС "Никола Петков" в СДС/

Български земеделски народен съюз - Никола Петков в СДС /БЗНС - Никола Петков в СДС/ се създава на 21 декември 1991 г. след 27-ия конгрес на БЗНС. Обединява всички недоволни от изборния неуспех на БЗНС - Никола Петков. На 29 март 1992 г.  Втората национална конференция на движението БЗНС - Никола Петков в СДС се превръща в негов Първи конгрес. Приети са Програма, Устав (допълнен на Третия конгрес) и ръководни органи. Изтъкнати са тактическите и идеологическите различия с Обединения земеделски съюз. Съгласно приетата Програма новият Земеделски съюз се определя като дясноцентристка политическа сила, защитаваща интересите на средните собственици и на всички български граждани, които приемат политическата и икономическата програма на Съюза, съвместно с останалите политически формации, членуващи в коалицията СДС.

През април 1992 г. БЗНС - Никола Петков в СДС е приет за пълноправен член на СДС.

На 6 септември 1994 г. председателят на Съюза Георги Петров подписва Политическото споразумение между партиите и организациите в СДС за общо участие в предстоящите избори. Националният съвет  потвърждава подписа на лидера си на 22 октомври 1994 г. В началото на ноември с.г., поради несъгласие по кандидат-депутатските листи, Георги Петров напуска коалицията и ръководството на партията се поема от Владислав Костов.

На изборите от април 1997 г. БЗНС - Никола Петков в СДС подписва политическото споразумение и участвува в изборите в състава на коалицията СДС.

В началото на юни 1998 г. БЗНС - Никола Петков в СДС се преименува на "Обединени земеделски сили д-р Г.М. Димитров" и за председател е преизбран Георги Петров. Заявява се, че е възможно да се явят самостоятелно на местните избори през 1999 г.

Съюзните цветове са зеленият и синият. Символ е четирилистна зелена детелина с оранжев контур. Знамето е от зелен плат с детелина с оранжев контур в горния ляв ъгъл и една хоризонтална синя ивица в долната му част.

Ръководни органи: Конгрес, Национален съвет, Изпълнителен съвет и Национална контролна комисия.
 
На местните избори през октомври 1999 г. БЗНС - Н. Петков печели:
за общински съветници самостоятелно 10 369 гласа, 11 мандата и 0,32% от общия брой на гласовете.

В коалиция - 24 786 гласа, 35% и 0,76% от гласовете.

Кмет на община - самостоятелно: 2472 гласа, 0 мандата и 0,04% от гласовете.

В коалиция - 37 697 гласа, 0 мандата и 0,67 %.

Кмет на кметство - в коалиция: 16 477 гласа, 7 мандата, 0,95% от общия брой на гласовете.
 

Български демократичен форум

Българският демократичен форум /БДФ/ възниква по инициатива на Българските национални легиони. Учреден е на 13 януари 1990 г. БДФ е учредител на Коалиция за Търновска конституция "Свобода". От 18 февруари 1991 г. е член на СДС със статут на наблюдател, а от 9 септември 1991 г. е приет за пълноправен член на СДС.

В изборите за 36-о НС получава 4 депутатски места. Към тях впоследствие се присъединяват 3 независими депутати и общият им брой става 7.

БДФ се обявява за нова демократична партия, създадена върху принципите на либерализма и Търновската конституция. Определя се като националистическа организация, която никога не се е отказвала от националните идеали на България, но се бори за тяхната реализация с мирни средства в рамките на ООН и предвижданията на споразуменията от Хелзинки. БДФ се противопоставя на македонизма и на турцизирането на населението с българско етническо самосъзнание. Бори се за отмяна на сегашната "реакционна", според БДФ, конституция и за възстановяване на Търновската конституция, за обезсилване на наредбата-закон за Народния съд, както и на референдума от 1946 г. и на всички останали, според БДФ, репресивни закони.

Печатен орган е в. "Прелом". Има създадена младежка организация.

Ръководни органи: Национален върховен съвет, Централно ръководство.

От създаването на партията до 1997 г. председател е Васил Златаров.

Септември 1998 г. - дотогавашният зам.-председател на БДФ Любомир Димитров става съпредседател (с Муравей Радев) на партията.

Дянко Марков подава оставката си като лидер на БДФ.

На свое заседание на 23 септември същата 1998 година партията решава да запази статута си на присъдружна организация на СДС.
Още за Българския демократичен форум, представено от първия му председател Васил Златаров...
 
Демократическа партия - 1896
Демократическата партия - 1896 /ДП-1896/ е учредена на Конференцията на Демократическата партия, проведена на 10 септември 1994 г. в София от недоволни от ръководството на ДП начело със Стефан Савов. Новата партия счита себе си за истинския наследник на старата Демократическа партия на П. Каравелов. ДП-1896 обявява своята лоялност към СДС и на 18 октомври 1994 г. е приета за пълноправен член на СДС. На изборите от декември 1994 г и април 1997 г. се явява с общата листа на СДС.

Председател на партията от нейното създаване до май 1998 г. е Стоян Райчевски.

На висшия форум на партията през май 1998 г. за председател е избран Валентин Василев - министър на търговията в кабинета на Костов. В същия ден  във Варна се провежда паралелен конгрес с 21 представители от партията, който преизбира  за председател Стоян Райчевски. След разцеплението и двете партии декларират, че остават в СДС.
 
Национално движение "Екогласност"
Националното движение "Екогласност" /НД "Екогласност"/ е учредено на 15 юни 1991 г. на Третата национална конференция на сдруженията "Екогласност". Обявява се за наследник на първото независимо сдружение "Екогласност", създадено на 11 април 1989 г., което е последовател на Комитета за екологична защита на град Русе и официално е регистрирано на 12 декември 1989 г.

Първоначално НД "Екогласност" се изгражда като надправителствена, надпартийна организация, поставяща си за цел да разработва анализи и програми по екологични проблеми. Представители на "Екогласност" са избрани за депутати във ВНС с листата на СДС. След разцеплението в "Екогласност", част от организацията се оформя като политическа партия "Движение Екогласност-СДС" и участва в изборите на 13 октомври 1991 г. в състава на СДС.

На 6 март 1993 г. НД "Екогласност" приема Програмна декларация, в която като политически цели се изтъкват: пълна гласност в областта на екологията, разсекретяване на всички секретни данни, засягащи пряко или косвено здравето на хората и състоянието на жизнената среда, гласност за демагогията, фалшификациите и егоизма в политиката и социалния живот и др. Настоява се за ревизия на Конституцията, за радикална декомунизация на обществения живот, за търсене на отговорност за икономическата, политическата и моралната катастрофа.

Изградена е като единна организация с централно ръководство и вертикална структура.

Ръководни органи: Национална конференция, Управителен съвет.

Председател до 1997 г. е Едвин Сугарев.

През 1997 г. за председател на партията е избран Иван Сунгарски.
 
Консервативна екологична партия

Консервативната екологична партия /КЕП/ е учредена на 1 март 1992 г. в София от отцепили се членове на Зелената партия. Регистрирана е на 22 април 1992 по Закона за политическите партии. От самото си създаване КЕП е пълноправен член на СДС. Нейни най-известни членове са Филип Димитров и Христо Бисеров. 

През октомври 1993 г. в Шумен се провежда Вторият конгрес на партията, на който тя приема названието КЕП. КЕП има нестандартна партийна структура. Нейното ръководство се осъществява от колективни органи на управление, наречени камари: Конгрес, Национална камара, Политическа, Екологична и Контролна камара. Всяка камара има свой председател.
От октомври 1993 г. председател на КЕП е Христо Бисеров.

В парламентарните избори през 1994 и 1997 г. участвува с листата на СДС и нейни представители са сред парламентарната група на СДС.

След Христо Бисеров за  председател на КЕП е избрана Светлана Дянкова, депутат в 37-ото и 38-ото НС, член на НИС на СДС от февруари 2000 г. Преизбрана за председател на партията през юли 2000 г.

В момента няма сведения за нейна самостоятелна дейност, макар че се отчита с "нули" като отделна партия в Сметната палата.

Национален клуб за демокрация
На 11 ноември 1992 г. група отцепили се членове от ФКГД, водени от Йордан Василев, организират  Националната конференция, която има претенцията да представлява ФКГД.  Впоследствие съдът отхвърля тяхната претенция и те обявяват, че са Национален клуб за демокрация.

НКД се определя като независима и доброволна организация, обединяваща предимно интелектуалци. НКД действува за цялостна и безусловна декомунизация на обществения живот, за налагане на демократичен модел за развитието на страната, за модерна пазарна икономика върху преобладаваща частна собственост.

НКД функционира на клубен принцип. Има Академичен клуб, Клуб на адвокатите, Клуб на лекарите-учени, клубове на учителите в София и Бургас. Колективен член на партията е Клубът на монархистите.

Символ на Клуба е син правоъгълник с изписани в него инициали НКД.

Ръководен орган е Националният клубен съвет.

От 11 януари 1993 г. до смъртта си председател на НКД беше Светослав Лучников.

Днес няма данни тази организация да развива самостоятелна дейност.


Нова социалдемократическа партия
Новата социалдемократическа партия /НСДП/ е учредена на 9 януари 1990 г. Тя е наследник на създадения на 30 ноември 1989 г. Социалдемократически клуб. На 24 юни 1990 г. тогавашният председател на НСДП Петър Марков обявява партията за саморазпусната и за вливането й в БСДП, което не се приема от голяма част от членската маса. На 7 юли 1990 г. се провежда извънредна Национална конференция на НСДП, на която П. Марков е изключен и се избира нов координационен съвет с председател Васил Михайлов. По-късно към НСДП се присъединява и клуб "Програмна алтернатива" - идейно течение в БСДП.

В своите програмни документи НСДП обявява, че се противопоставя на опитите съвременната социалдемокрация да се обвърже с представата за какъвто и да е социалистически модел на обществено-икономическо устройство. Социалдемокрацията се възприема като социаллиберализъм, гарантиращ икономическа свобода и диференциран подход на социална защита.

Ръководен орган е Националният координационен съвет.

От създаването си НСДП е лоялен член на СДС и с листата на СДС има свои представители във ВНС и в 36-то, 37-то и 38-то народно събрание.

Председател на НСДП е д-р Васил Михайлов.

На Отчетно-изборна конференция на НСДП на 12 декември  1998 г. в гр. Плевен  за председател на партията е избран 42-годишният Красимир Пухтев, който е лидер на отцепилата се през 1996 г. част от политическия съвет на НСДП. Конференцията е свикана от 9 от общо 15-те членове на дотогавашния политически съвет. Двете враждуващи крила обявяват края на съдебните спорове за своята легитимност и се обединяват.

Според приетия нов устав Нова СДП дава право на своите членове да членуват и в СДС. Партията ще реформира структурите си и ще търси съюз  с БСДП начело с Йордан Нихризов и се обявява в подкрепа на правителството начело с Костов и за коалиционни отношения с ОДС.

През януари 2000 г. СДП провежда 43-ия си редовен конгрес, на който за председател на партията е избран Александър Маринов, депутат от Видински избирателен район.

Социалдемократическа партия
Социалдемократическата партия /СДП/ е учредена на 28 март 1992 г. във Варна. Определя се като дясна социалдемократическа партия. От основаването си е лоялен член на СДС. С листата на СДС са избрани нейни членове за депутати в 36-то, 37-то и 38-то народно събрание. В 38-то НС нейният лидер Иван Куртев е зам.-председател на Народното събрание.

Символи - кръг, в който на тъмносин фон са изобразени 3 бели стрелки, символизиращи трите принципа на Социалистическия интернационал.

Партиен празник - Илинден.

Ръководни органи: Конгрес, Национален комитет, Изпълнително бюро, Контролно-ревизионна комисия.

Обединен християндемократически център
Обединеният християндемократически център /ОХДЦ/ е учреден на 21 април 1990 г. под названието Обединен демократичен център (сред учредителите му е Илко Ескенази). Последователен член на СДС. Има свои депутати във ВНС и в 36-то НС. Партията изповядва дясноцентристка идеология с християндемократическа и християнсоциална насоченост.

От 1 ноември 1992 г. е член на Европейския демократичен съюз. На 17-18 октомври 1992 г. по време на Третия национален форум в Плевен се преименува от ОДЦ в ОХДЦ. От основаването на партията до Четвъртия национален форум в Пловдив на 15 - 16 май 1993 г. председател на партията е Стоян Ганев. На този форум за председател на ОХДЦ е избран Стефан Софиянски. Привържениците на Стоян Ганев напускат ОХДЦ и създават Партия демократичен център.

ОХДЦ е лоялен член на СДС и с листата на СДС има свои представители в 37-то и 38-то НС.

В 38-то НС Екатерина Михайлова, която е зам.-председател на ОХДЦ, става председател на парламентарната група на ОДС.

През 1996 г. лидерът на ОХДЦ Стефан Софиянски беше избран за кмет на София (преизбран за втори мандат през 1999 г. и за трети през 2003 г.), а през март - май 1997 г. той оглави служебното правителство.

В правителството на ОДС след изборите от април 1997 г, ръководено от Иван Костов, от ОХДЦ е вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков.

Радикалдемократическа партия
Радикалдемократическата партия /РДП/ е основана през 1902 г. от Тодор Влайков и Найчо Цанов. Възстановява се на 4 декември 1989 г.

На Конгреса, проведен в София на 14 - 15 юли 1990 г., РДП приема Устав и Програма, която е актуализирана през 1993 г. Пръв председател на РДП е проф. Елка Константинова. В програмните си документи РДП се обявява за отворено гражданско общество по либерален модел. Тя отстоява правото на абсолютното политическо равенство, което поставя обществените интереси над личните.

РДП е постоянен член на СДС и с нейната листа има свои представители във ВНС, 36-то,37-то и 38-то НС. Депутатите от РДП напускат ВНС и не подписват Конституцията на Република България.

Към партията е създадена Младежка радикалдемократическа федерация.

През септември 1991 г. РДП е приета за член-наблюдател на Либералния интернационал, а през 1994 г. - за редовен член.

Партиен орган е в. "Век 21" с главен редактор Александър Йорданов.

Партиен празник - 24 май.

Ръководни органи: Конгрес, Национална конференция, Национален партиен съвет, Изпълнителен комитет на НПС, Проверителен съвет.

На 25-ия Конгрес на РДП на 19 - 20 юни 1993 г. в София за председател на РДП е избран Александър Йорданов. Той беше и председател на 36-то НС.
Как разказват за себе си през 1991 г., можете да прочетете тук.
 

Републиканска партия
Републиканската партия /РП/ е учредена на 3 февруари 1990 г. От 18 февруари 1992 г. е пълноправен член на СДС.

РП се обявява за продължител на възрожденските идеи. Бори се за свобода и независимост на човека, което може да се постигне единствено чрез частната собственост.

Ръководни органи: Национален комитет, Председателство.
Председател е Ленко Русанов.
Как разказват за себе си от РП през 1991 г., можете да прочетете тук.