Българска партия ЛИБЕРАЛИ е политически и юридически наследник на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, който беше основан на 3 ноември 1989 година в 65-а аудитория на Софийския университет.

Това е една от първите неформални организации, която обединяваше предимно представители на интелигенцията.

През януари 1990 година Клубът преминава във Федерация на клубовете за гласност и демокрация.

През пролетта на 1991 година Федерацията се преименува на Федерация на клубовете за демокрация.

Депутатите в Седмото велико народно събрание от ФКД подписаха новата Конституцията и бяха "отлюспени" от СДС.

ФКД заедно със Зелената партия и Демократическа партия "Консервативен сговор" формираха СДС-либерали и така участваха в парламентарните избори през октомври 1991 година.

След изборите ФКД се преименува в Партия Либерали, а през 1992 година прие името Българска партия Либерали. 

Партията е участвала в коалициите: Български демократичен център, Либерално-консервативен съюз, Патриотичен съюз.

Тя е първата политическа организация у нас, която защитава и развива в документите си либералните идеи.

Членове на Клубовете, Федерацията и партията в различни периоди от време са били:  Желю Желев (президент на България 1991-1997), Блага Димитрова (поетеса, вицепрезидент на Желев), Ивайло Трифонов (съветник на президента Желев и посланик в Югославия), Йордан Василев (първият главен редактор на в. "Демокрация"), Димитър Луджев (вицепремиер в правителството на Димитър Попов), Георги Фотев (министър на науката в правителството на Димитър Попов), Марко Тодоров (министър на просветата в правителството на Беров), Огнян Сапарев (първият директор на Българска национална телевизия, предложен от СДС, избран от Великото народно събрание), Петър Стоянов (председател на Клуба за демокрация в Пловдив - президент на Републиката от СДС) и десетки други известни и достойни хора... Всички те, колкото и различни политически съдби да имат, каквито и да са по-сетнешните отношения към Българска партия Либерали, са част от историята на тази малка днес партия.  Ето защо тя представлява особен интерес, когато се обсъждат кадровите и идейните аспекти на десетилетието 1988 - 1997.

В приети и огласени документи Българска партия Либерали не е заявила себе си за приемник на някоя конкретна политическа организация отпреди 9 септември 1944 година. Партията има по-обща претенция: да е продължител на делото на всички българи, които са искали България да стане процъфтяваща, демократична държава.

От 1991  БПЛ е извън парламента.

При изборите за 40 народно събрание нейни представители са включени в листите на Съюза за национално достойнство "Гранит" и Новото време.