Българският демократически форум /БДФ/ е учреден на 13.І.1990 год. от изпитани повече от 6 десетилетия политически дейци, смисълът на чийто живот е борбата против комунизма като доктрина и практика. За това са понесени много страдания, дадени са многобройни жертви.
Основна и непосредствена задача на БДФ е слизането на БКП/БСП от политическата сцена в нашата страна и в крайна сметка превръщането на България в съвременна държава от западноевропейски тип в рамките на една интегрална Европа.
БДФ е за парламентарна демокрация, при която народът е издигнат като върховен конституционен фактор при конституционно установено разделяне на властите и ефективно зачитане на личните права и свободи. В центъра на политическия поглед мярката на всички неща за БДФ е човешката личност, а семейството – основната ценност на цивилизацията.
БДФ е за демократична, национално мощна и социално справедлива България, в която свободата и социалната справедливост са взаимно дозирани. Той е защитник на дребната собственост във всичките й форми, за безусловното връщане на земята на нейните собственици и оземляването от държавните фондове на тези, които нямат земя, но искат да работят като земеделски стопани, за участие в печалбите на всички трудещи се, които ги създават, като частната, кооперативната и държавна собственост ще изградят в съревнование по между си народното благополучие.
За БДФ началото на всички злини в съвременната ни история е на 9.ІХ.1944 год. със законите на така наречения народен съд, трудово–възпитателните общежития, т.е. лагерите и закона за защита на “народната” власт. Особено значение за БДФ в настоящия момент има външната политика на България. За БДФ независимостта на малките държави се изразява във възможността да сменят по своя воля зависимостта си с оглед на своите конкретни национални интереси. На тази основа трябва да бъдат преразгледани и нашите отношения със СССР*. Русия е географски най-близката велика сила до нас и всеки български държавник трябва да държи сметка за това, без да се превръща в неин модерен роб. Между двете световни войни България няма почти никакви икономически отношения със СССР и все пак в България са нахранени и облечени. В момента за нас СССР е доставчик на суровини и удобен пазар за некачествената част от нашата промишлена продукция. Но за тези цели няма нужда от договор, а още по-малко от такъв с военни клаузи. В една система на европейска безопасност България ще намери своята сигурност, включително и по отношение на СССР...
БДФ е за добросъседски отношения на Балканите, но без да се губи чувство за историческите реалности: ние не можем да се откажем от националните идеали на България. А що се отнася да така наречения национален въпрос, той може да бъде решен само с лоялното отношение на съществуващите у нас и други етноси към българската държава от една страна и еднаквото отношение на българската държава към всички свои граждани.
БДФ има изградени структури в около 150 населени места, включително във всички по-големи градове, както и в много села. На 21.IV.1990 г. в гр. Пловдив се провежда Първата национална партийна конференция, която избира председател на партията Васил Ив. Златаров, както и върховен партиен съвет в състав: Ана Кендерлиева (Асеновград), Атанас Личев (юрист, гр.Дряново), Борис Зумпалов (адвокат, Панагюрище), Бойко Чилингиров (икономист, Самоков), Васил Велков (богослов, Русе), Васил Златаров (юрист, Ямбол), Васил Костов (икономист, София), Васил Узунов (бояджия, 28 години политически затворник, Чирпан), Васил Хубенов (икономист, София), д-р Веса Николова (Пловдив), д-р Владимир Абаджиев (доктор по трудово право, Варна), Георги Кьосев (технолог, Ямбол), Груйо Балабанов (служител, София), Денчо Мишев (художник, София), Дечко Драгиев (преводач, Казанлък), Джовани Димитров (служител, Пловдив), Дянко Марков (запасен офицер, София), Иван Григоров (строителен техник, Бургас), Иван Долев (стъкларски работник, Пловдив), Илия Мицов (юрисконсулт, София), Йордан Аргиров (среден техник, Асеновград), Иван Сокеров (икономист, София), Константин Цанев (икономист, Горна Оряховица), Костадин Чолаков (с. Марково, Пловдивска област), Любен Балъков (производственик на стъклена вата, Велико Търново), Маргарита Хаджиилиева (аптекар София), д-р Никола Грозев (хирург, Поморие), Никола Яначков (юрист София), Славчо Гечев (служител, Несебър), Стефан Вълков (билкозаготовител, Асеновград), Стефан Лудев (арматурист, Габрово), Стоян Вутов (юрисконсулт, София), инж. Тодор Минков (София), Тодор Таренгов (строителен работник, гр.Славяново), Христо Бъчев (юрисконсулт от Плевен, починал през март 1990 г.), Христо Йонов (икономист, София), Цонко Цонков (собственик на малка фирма, Стара Загора) и Янко Вълчев (сервитьор, с. Марково).
ВПС е свикан до сега 4 пъти: на 5.V., 30.VІ. и 27.Х.1990 год. и на 5.І.1991 г.
Централното ръководство на БДФ понастоящем е в състав: председател – Васил Златаров, подпредседатели – Джовани Димитров, Иван Евлогиев и Христо Йонов и членове Ангел Карамфилов – Варна, Васил Кривски – Варна, д-р Владимир Абаджиев, Георги Гърневски – София, инж. Димитър Боянов – Варна, Дечко Драгиев, Дянко Марков, Жаклин Ненова (студентка по право) – София, Иван Долев, Марко Марков – София, Никола Колев (юрисконсулт) – Карджали, Никола Яначков, Петър Киров – София, Петър Радев – Пловдив, Стефан Чанев – София, Стоян Вутов и Христо Божков – София.
Оперативното бюро на БДФ е с председател Васил Златаров, подпредседател Иван Евлогиев и членове Георги Гърневски, Дянко Марков, Жаклин Ненова, Марко Марков и Стефан Чанев.
Контролна комисия на БДФ: председател Стафан Ушавов (с. Катунци, Пловдивска област)и членове Милко Васил (София) и Петра Ненова (София).
Орган на БДФ е в. “Прелом”, който излиза всеки петък, с гл. редактор Гергин Трънкаров. Седалище на партията – София, ул. “Сердика” № 42.
По инициатива на БДФ на 25.IX.1990 г. е учреден Български национален форум "Обединение” от 4 партии, който заедно с Либералния съюз (4 партии) и Християнсоциалния съюз (5 партии) създава на 18.XII.1901г. Коалицията за Търновска конституция “Свобода”, прераснала в Предизборна коалиция "Свобода” (9 партии). От 18.11.1991 г.БДФ е член на СДС със статут на наблюдател. БДФ участва и в Консултативния съвет на неолибералните и неоконсервативните партии и е член-учредител на Движението за граждански комитети. С всички тези участия БДФ цели само едно - да се постигне максимално възможното единодействие между партиите в и извън СДС за общо противопоставяне на БКП/БСП в предстоящите избори.
От всичко дотук обикновеният гражданин може би е погледнал на БДФ като на една от многото новоизникнали у нас партии след 10.XI.1989 г. Макар че той не е партия аналог по име на партия от страни на Запад с оглед на получаване на съответно съдействие, нито пък е взел име на отдавна прекратили дейността си партии у нас с оглед на историческото си легитимиране пред българското общество. Но тъй като БДФ не крие своите персонални връзки с някогашните легионерски среди, със Съюза на българските национални легиони /СБНЛ/, наложително е да се изясни истината за тази организация.
Едва ли има по-добро потвърждение на мисълта на Ал. Стамболийски "Тежко на падналия, политическата история на когото ще я пише политическият му противник” от начина, по който се представя СБНЛ от 1944 г. насам. Това е масова патриотична организация главно на българската младеж, в която членуват около 200 000 души с име взето от легията на Раковски. Поради твърде неизгодната в политическо отношение аналогия след 9.1Х.1944 г. легионерите на Раковски са прекръстени на...легисти!
СБНЛ възниква през 1929 г. - една година след създаването на РМС /Работническия младежки съюз/ към БРП /Българската работническа партия/, под което име през 1927 г.се легализира разтурената през 1924 г. като терористична организация БКП - като реакция на широки слоеве от българската младеж срещу прословутата теория за класовата борба и революцията и националния нихилизъм, пропагандирани в прословутите тогава маркс-ленинови кръжоци. Възникването е спонтанно, като създадените самостоятелни групи се обединяват на учредителен конгрес в Русе през 1931 г. Шаблонното тогава обвинение, според което социалдемократите са “социалфашисти”, а земеделците “аграрфашисти” не отбягна разбира се и новосъздадения СБНЛ. Но лозунгът на легионерите още през 1932 г. е: "Ние не сме фашисти, ние не сме националсоциалисти, ние сме самобитно национално движение”. След 5 години, респективно 3 години от формалното основаване, СБНЛ е поставен извън закона съгласно Закона за разтурянето на партийно-политическите организации след преврата на 19.V.1934 г., а ръководителите му интернирани в родопските градове. Десетилетието 1934-1944 г. у нас се характеризира с малко или повече “свиване на знамената” от страна на разтурените традиционни политически партии. От това се възползва БРП, улеснена от установяването на дипломатически отношения със СССР. На нейното политическо настъпление 10-те години до 9.ІХ.1944 г. се противопоставя, и то съвсем успешно, именно СБНЛ. Това се изразява предимно в борба с РМС за спечелване на изборите за ръководства на културно–просветните дружества в учебните заведения, селата и градовете, в изнасяне на реферати и оживените спорове във връзка с тях. Имало е сблъсъци, разбира се, но за да има кавга са необходими двама души, и то от едната страна е агресивна среда като РМС. Но само на историците е известно, в отделни случаи двете организации са излизали с общи листи при горепосочените избори. През 1940 г. БКП издава нелегална брошура за СБНЛ, като в крайна сметка я признава за прогресивна национална сила, с която има смисъл да се поддържат контакти.
В този десетгодишен период има и други антикомунистически организации. Двете действително фашистки партии – Национал-социалистическата на д-р Христо Кунчев по подобие на германската и Национална задруга на адвоката Александър Сталийски (по-късно министър в кабинета на Иван Багрянов) от типа на фашистката партия в Италия, и двете с твърде слабо влияние и с по стотина членове прекратиха съществуването си с разтурянето им след 19.V.1934 г. На 19.У.1936 г. са създадени РНБ /Работници за напредъка на българщината/, но 9.IX.1944 г. те посрещат с лозунга "Борбата срещу комунизма е завършена. Потъвай дълбоко".
В 1941 г. по подобие на “Хитлерюнгенд” е създадена организацията “Бранник”, която набира много бързо 400 000 членове, но въпреки хубавите й програмни документи, в които участват както Елисавета Багряна, така и Ангел Каралийчев, тази организация, създадена и изчезнала със закон още преди 9.ІХ.1944 г., не оставя никакви трайни следи в обществено–политическия живот на България, защото тя има всичко друго, но не и идеали. С всички тези организации СБНЛ е в по-малка или в по-голяма степен на конфронтация. В приятелски отношения СБНЛ е с БМСОП /Българския младежки съюз “Отец Пайсий”/.
Със своята неуморна дейност до 9.IX.1944 г. СБНЛ, без да е участвал във властта, предупреждава тогавашното българско общество какво го очаква, ако Червената армия нахлуе в нашата страна. А на практика прегражда идеологичното настъпление на БРП, което и до ден днешен не му е простено. Що се касае до външнополитическата ориентация, по това време СБНЛ счита, че главната опасност е Съветска Русия, а не Германия, в което и държавник като Уинстън Чърчил се убеждава, но...след 1945 г.
От края на септември до средата на месец ноември 1944 г. има, по непотвърдени данни, поне около 20 000 души безследно изчезнали, с което започва трагедията на българската национална интелигенция. Стотици, за да не кажем хиляди от тях са легионери и техни приятели, главно млади хора до 30-год. възраст.
По така наречения народен съд над 3000 души са осъдени на смърт и веднага екзекутирани (между тях например и нашият прекрасен бай Христо Недев от Варна, председател на Съюзния съд на СБНЛ, наричан съвестта на СБНЛ), а над 10 000 души на различни срокове затвор. Легионерски процеси има в Бургас, Сливен, Ямбол, София, Враца, Горна Оряховица, Варна. и др. Не са малко присъдите на доживотен строг тъмничен затвор. Трагикомичното в присъдите срещу легионерите е, че са осъдени по закон с обратна сила за членуване в организация, забранена преди 9.IX.1944 г.
Ремсистите не могат да простят на политическият си противник, който за цял период от време ги е поставил на мястото им в най-добрия смисъл на тази дума. И така, историята на политическите затворници и лагеристи у нас след 9.ІХ.1944 г. започва с легионерите и техните приятели.
През периода на опозиционна борба 1945 – 1947 г., разбира се, легионерите участват с всички сили като обикновени редници, за да изпълнят своя дълг срещу общия противник.
След 1947 г. БКП започва поголовна борба с всички свои противници. Дълги години затворите и лагерите са пълнени с най-добрите граждани на страната (”Настъпва време в историята на всеки народ, когато мястото на всеки честен човек е в затвора” – по Толстой във “Възкресение”.)
Към една определена дата през 50-те години е установено, че тогава има около 20 000 затворници от около 40 политически, малцинствени и религиозни направления. Преброени бяха по около 40 души социалдемократи, анархисти и трайчокостовисти. Най-многобройно представени са, разбира се, БЗНС “Никола Петков” заедно с реагиралите на масовизирането на ТКЗС-тата селяни и легионерите с тяхното влияние върху всички националисти и интелектуалци по затворите. Но тук искаме да отбележим само следното: не е важно през какви изпитания минава човек, а как излиза от тях.
Не става дума за досиета и доносници, какъвто проблем при легионерите никога не е съществувал, а за много по-големи изисквания за опазване достойнството на всеки попаднал зад решетките противник на БКП. Да се приема ли работа срещу политически концесии, да се подписват ли съревнования, да се участва ли в “културно–просветната” работа по затворите, да се отговаря ли на изпити при завършването на принудително провежданите курсове и т.н. и т.н. Поведението на легионерите по затворите може да се характеризира с една тяхна максима от това време “Нашата умереност е тяхната твърдост”.
Защото героизмът не винаги е възможен и задължителен, но почтеността - при всички обстоятелства. (През 1960 г. получих страшен комплимент от моя приятел Нисим-Израел Барутчиев от Русе, с когото бяхме заедно в затвора в гр. Плевен и след това “кариеристи” - чукахме камъни в кариерата в Самоводене: “Вие, легионерите, не сте българи. Защото, ако сте истински българи, трябва да понаведете малко глава, да направите един или друг компромис и да си отидете по-скоро у дома." Идеше ми да заплача при тези думи.
Макар и в трудна обстановка, в затворите и лагерите се живееше политически: преценява се миналото, обмислят се програми за бъдещето, приобщават се новодошли политически неориентирани затворници. Но най-интересното са разказите на по-старите български общественици пред по-младите им колеги, за да бъдат запазени за бъдещето неизвестни данни от българската история. През лятото на 1950 г. по предложение на Борис Струнджев от Кула (починал 1976 г.) и проект на Васил Златаров с участието на Драган Пеев от София (починал 1976 г.) е написана политическа демократична програма, която и днес, 41 години след написването й от хора с потвърдени смъртни присъди в очакване на екзекуция, е съвършено актуална. Фотокопия от тази програма, изнесена в сапуни от нищо неподозиращите надзиратели, са представени през април 1990 г. заедно с оригинала в архива на Народната библиотека. Тази програма става основа за пропаганда по затвори и лагери, а по-късно и на "свобода” в продължение на десетки години и неин завършек може да се смята създаването на БДФ, който тепърва ще играе роля в обществено-политическия живот на България. В провеждането на този курс най-активно участие взеха покойните Христо Бъчев (юрист от Плевен), Борис Струнджев (студент-лесовъд от Кула), Живко Бурлаков (юрист от Варна), Кирил Андреев (юрист от с. Летница, Ловчанско), проф. Цветан Стойнов от Свищов, Константин Конов и Пиер Николов от Плевен и др., както Васил Златаров, д-р Никола Грозев, Иван Долев, д-р Владимир Абаджиев, Стефан Вълков, Стефан Лудев, Васил Узунов, Георги Муравиев Радев от Пловдив, Джовани Димитров и Димитър Дачков Попов от Разград, Бойко Чилингиров, Любен Балъков и др. Един от много обсъжданите проекти тогава в легионерските среди например е създаването на християндемократическа партия в едно по-близко или по-далечно бъдеще, но независимо от неоспоримостта на християнските ценности, е прието, че партия на малко или повече верска основа няма да има успех в България.
Дейците на СБНЛ са живели с чувство за национална мисия и животът им е бил подчинен на велики цели – духовното и териториалното обединение на България и борбата против заблуждението на века, като демокрацията се е подразбирала от само себе си. Както преди 9.IX.1944 г., така и след него, те са социалреформатори, винаги на правилни позиции по основните проблеми на нашето време. Те никога не са участвали във власт под каквато и да е форма. Сменяли са своите съюзници, но не и основния си противник, но и с него са готови на истинско национално помирение, не обаче и на мирното консолидиране на властта му. Ето през тази школа минават дейците, създали БДФ. Трябва обаче да се отбележи, че от дейци на СБНЛ е създадена първата неформална организация у нас преди 10.XI.1989 г., а именно Независимото дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев. Създадена е партията Български национален съюз "Нова демокрация" с председател г-н Иван Лазаров, взел също участие в провеждането на демократичния курс в СБНЛ, от тези среди е първият председател, а сега почетен председател на Либерално-демократическата партия г-н Здравко Даскалов. От потомствени легионери са създадени Християнлибералната партия с председател г-ца Капка Найденова и Християнрадикалната партия с председател свещ. Тотьо Петров.
В чужбина пък от 1947 г. насам е организиран Български национален фронт с председател д-р Иван Дочев - една от двете най-големи организации на българската политическа емиграция. Много легионери са членове на най-различни партии – от БЗНС “Никола Петков”, Демократическата и Радикалдемократическата партия до Българската националрадикална партия. Но най-много са се записали в БСДП.
БДФ не е легионерска организация, нито нейно продължение. Това е напълно съвременна партия, създадена от хора, които са направили съответните изводи, т.е. еволюирали са в рамките на самите себе си. И ако българското общество зажадува рано или късно за абсолютно чисти и последователни във всяко отношение хора, то не може да не потърси фалангата от дейци на БДФ заедно с многобройните им последователи.
Васил Златаров
Председател на БДФ
--------------------------------------------------------------------------------
* Текстът е писан преди разпадането на СССР - бел. ред.
Twitter
Facebook
