Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е създадена на 2 август 1891 г. на конгрес, проведен на връх Бузлуджа. През 1903 г. вътрешнопартийната борба  довежда до разделянето на двете крила на социалдемокрацията - радикалното (тесни социалисти, по-късно от тях се формира комунистическата партия) и демократичното ("широки" социалисти, те остават в семейството на европейската социалдемокрация).  БСДП е второто -  демократичното крило  на първите социалисти, което през 1908 година се преименува на БРСДП (о). Негов наследник е днешната БСДП.

На изборите през 1911 година БРСДП печели 5 депутатски места и започва своята история на парламентарна партия, която се бори за развитието на демокрацията със законови средства.  През октомври 1918 година участва в правителството на Александър Малинов с условието да се прлемахне цензурата и да се конфискуват незоканно придобитите по време на войната имоти. През 1919 година БРСДП е инициатор за въвеждането в България  на осемчасов работен ден.

След преврата на 19 май 1934 година БРСДП е забранена, но продължава своята обществена дейност чрез граждански и стопански организации - популярните банки,  потребителските кооперации ("Напред") и множество печатни издания. Лидерът на партията Кръстьо Пастухов е интерниран на остров Света Анастасия. На 16 юни 1936 година се сключва споразумение между БРСДП (о) и БРП (името на БКП в тези години) за  изграждане на общ антифашистки фронт. Заедно с тях са БЗНС "Пладне" и Демократическата партия (Александър  Малинов). Те образуват Демократическо обединение, което е за възстановяване на действието на Търновската конституция и парламентарната демокрация.  Из цялата страна започва събиране на  подписи под "Всенародно искане до Царя за възстановяване на Търновската конституция".

На изборите през март 1938 година Демократическото обединение излиза с общи листи и въпреки терора и фалшификациите  - има 61 депутати в ХХІV народно събрание от общо 160. През октомври 1939 година това събрание е разпуснато.

На 23 август 1939 година се сключва пактът за ненападение между Хитлер и Сталин. По указание на Коминтерна у нас комунистите започват  борба срещу социалдемокрацията и останалите си съюзници от Демократическото обединение, защото са "агенти на англо-американския империализъм". Това продължава до 22 юни 1941 година, когато Хитлер напада Съветския съюз.

След създаването на Отечствения фронт (1942) водачите на БРСДП Кръстьо Пастухов и д-р Атанас  Москов, макар че са антифашисти, запазват резервирано отношение към тази идея на Георги Димитров. Те вече имат впечатления от непоследователността на комунистите и от тяхната зависимост от московски указания. Затова са инициатори на една наистина широка антифашистка коалиция - от народняци до комунисти. На 12 август 1944 година такава коалиция е създадена с подписването на "Манифест на тринадесетте". Манифестът е подписан от представители на седем партии - декратическата, народняшката, политическия кръг "Звено", двете крила на земеделците, комунистическата, социалдемократическата.

Този манифест е политическата основа за създавене на правителството на Муравиев на  1 септември 1944 година, когато България де факто се присъединява към антихитлеристката коалиция, но се забавя с няколко дни обявяването на война на Германия. Това се оказва фатално. На 8 срещу 9 сепетмври Кимон Георгиев и Дамян Велчев извършват преврат и съставят правителството на Отечествения фронт, в което влизат 4 комунисти, 4 земеделци-пладненци, 4 звенари, 2 социалдемократи (Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев) и 2 безпартийни интелектуалци. 

В настъплението на комунистите към завземането на цялата власт е проведена мащабна операция по разцепление на антифашистките  партии (повечето членове на ОФ), за да се изолират опозиционерите-демократи.  Тази процедура от 1944-47 година е като предизвестено събитие за разцепленията в организациите на СДС от 1991 година.  Една част от БРСДП приема условията на комунистите (по-късно се вливат в БКП) и изключва от своите редове опозиционерите. 

Начело са Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, д-р Атанас Москов, Коста Лулчев опозицията от БРСДП  провежда своя ХХХVІІ конгрес през юни 1945 година. Те заедно с БЗНС "Никола Петков" формират отечественофронтовската опозиция, която е против съветизацията на страната.

През 1946 година заради публикувана статия, във вестник "Свободен народ" (един от редакторите е Руен Крумов), която развива тезата, че армията не бива да се бърка в политиката, Кръстьо Пастухов  е арестуван и осъден на пет гедини затвор. През август 1949 година той е удушен в Сливенския затвор. Заради статия в защита на Кръстьо Пастухов, публикувана в същия вестник, Цвети Иванов е също арестуван, осъден и след излежаване на присъдата е изпратен в концлагера Белене, където загива.

На изборите за Велико народно събрание, проведени на 27 октомври 1946 година от 101 представители на опозицията, 11 са социалдемократи - сред тях е и д-р Петър  Дертлиев, който след 44 години ще оглави БСДП.

През онази есен на 1946 година Кръстьо Пастухов и д-р Атанас Москов побеждават в изборната битка в София Георги Димитров, но двамата са касирани, защото Пастухов е в затвора.

След подписването на мирния договор през 1947 година, който легитимира правителството на Георги Димитров,  съветизацията на страната няма никаква пречка - започва погром над опозицията и физическото й унищожение. През 1948 година цялото ръководство на БРСДП (о) е арестувано и през ноември осъдено с присъди от 10 до 20 години затвор. Макар че БРСДП (о) никога официално не е забранявана, всяка проява на социалдемократизъм (идеен или организационен) е бил преследван.

Един от членовете на ЦК на БРСДП (о)  - д-р Георги Петков по време на арестите през 1948 е в чужбина. Той остава в емиграция и организира БРСДП (о) в изгнание. След неговата смърт начело на партията ( в изгнание) застава Стефан Табаков, който я представлява до края на 1989 година.

Партията се възстановява на 26 ноември 1989 г. под названието Българска работническа социалдемократическа партия /обединени/. Инициатори за възстановяването на партията са д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, инж. Александър Константинов, Михаил Петков, Руен Крумов. През ноември 1989 година те проведоха серия от срещи, на които обсъждаха предстоящата си дейност.

На първия митинг - на 18 ноември 1989 година, имаше плакати с инициалите на партията. На 26 ноември с.г. бе обявено, че БРСДП (о) е възобновена. Д-р Петър Дертлиев, Михаил Петков и Руен Крумов се включиха (вече от името на своята партия) в създаването на СДС.) На 5 януари 1990 г. приема името БСДП. Регистрирана е на 17 април 1990 г. по Закона за политическите партии. Според приетите Устав и Програма основополагащите принципи в дейността на БСДП са социалдемократическите ценности - свобода, справедливост, солидарност. Признават се парламентарната демокрация и многопартийната система. Настоява се за справедлива икономическа реформа, за социална защита на всеки българин, за национална независимост, вътрешен ред, спокойствие и сигурност на гражданите, за духовно възраждане на нацията.
В изборите през юни 1990 г. БСДП участвува в коалицията СДС и изпраща 28 свои представители във Великото народно събрание. Те не одобряват бойкота на конституцията от 39-те представители на СДС и я подписват. Настъпва разрив в отношенията със СДС, след който БСДП се ориентира към умерени центристки и левоцентристки сили. БСДП се разцепва, като от нея се отделя Социалдемократичната партия на Иван Куртев, която веднага се влива в СДС.

На изборите от октомври 1991 г. БСДП е водеща сила в коалицията СДС - Център, в която са още АСО /независими/, ПК "Екогласност" и Демократическа партия - Пловдив. Коалицията получава 3,20% от гласовете и не успява да влезе в НС. До 1994 г. БСДП участвува в политическия съюз Български демократичен център, но на изборите от октомври 1994 г. БСДП се явява в коалицията Демократична алтернатива за републиката, която не успява да преодолее 4-процентната бариера за НС /получава 3,79%/.

От 1995 г. започва обратен процес на връщане на БСДП към СДС. Началото на този процес се поставя с подкрепата, която БСДП дава на представителя на СДС Стефан Софиянски при изборите за кмет на София, за което зам.-председателят на БСДП Ангел Ахрянов получава мястото на заместник-кмет на София.

На изборите през април 1997 г. БСДП е в състава на Обединените демократични сили със статут на присъдружна партия и е сред спечелилите изборите. В парламента има само двама представители. През март 1998 г. лидерът Петър Дертлиев заяви, че няма чувството, че е управляващ. От есента на 1997 г. част от ръководството на БСДП начело с Петър Дертлиев търси сближение с други социалдемократически формации, които не са в управлението - Евролевицата, ОБТ на Кръстю Петков и др. Въпреки че към онзи момент бяха в ОДС, не изглеждаше вероятно да се стигне до обединение на БСДП със СДП.

На 1 март 1998 г. от БСДП окончателно се отдели Движението за социален хуманизъм, което се вля в Българската евролевица на нейният учредителен конгрес.
През 1990 - 1991 г. БСДП беше най-многобройната и силна партия в СДС. След множеството отцепили се от нея фракции тя вече е без особено влияние и значение в политическия живот. В момента (1998 г) БСДП трудно би събрала 10,000 члена, ако възникне подобно законово изискване за регистриране на партия.

Към БСДП са изградени Социалдемократически младежки съюз и Студентска социалдемократическа организация "Вили Брандт".

БСДП е член на Социалистическия интернационал.
Символ: ръка, държаща разцъфнала роза.
Ръководни органи: Конгрес, Конференция, Национален комитет, Изпълнително бюро, Контролна комисия.
Председател на БСДП след нейното възстановяване е д-р Петър Дертлиев.

На 24 - 25 октомври 1998 г. се провежда  извънреден конгрес на партията, свикан от Инициативен комитет, в който влизат около 30 членове на Националния комитет на БСДП, недоволни от провежданата  от Дертлиев политика на сближаване с левите партии.
Конгресът избира за председател на БСДП Йордан Нихризов, депутат на БСДП в парламентарната група на ОДС.

Социалдемократите с лидер Йордан Нихризов ще се борят за абревиатурата БСДП в съда.
Социалдемократите начело с Нихризов се обявяват  за обединение на всички некомунистически социалдемократически формации в страната под девиза "За осъществяване на реформите в България".

На 31 октомври 1998 г. БСДП и ОБТ основават Съюз "Социалдемокрация" /ССД/.

На 21-22 ноември 1998 г. във Варна се провежда Извънреден  43-ти конгрес на БСДП начело с д-р Дертлиев, на който за председател на партията е избран Петър Агов. Д-р Дертлиев става почетен председател и запазва този пост до кончината си..

/ноември1998 г./

Вече е много трудно да се установи коя организация е приемникът на БСДП, защото това не е въпрос само на съдебна регистрация.

Как са се виждали от БСДП през 1991 година:  виж тук

Още за БСДП >>>