Малкото му име е Николае (1918-1989), румънски комунистически деец и политик. Комунист от 1936 г.  През периода 1954-1965 секретар на ЦК на РКП, от 1965 генерален секретар.

В началото на 60-те години румънските ръководители установяват поверителен контакт със Запада, без знанието на Кремъл. След инвазията в Чехословакия те (Чаушеску  вече е на власт)  постигат договереност - Румъния ще бъде неутрална, ако възникне световен конфликт!

С времето си Николае (за когото мълвата твърди, че е влашки  българин на име Никола Чаушев, а присъствалите на официални разговори с него само се усмихваха на въпроса "той знае ли български и какъв е по етнически произход"), та Николае   съсредоточава в ръцете си все повече власт (от 1967 председател на Държавния съвет, от 1974 президент).

През 1968 ръководената от него Румъния е единствената страна-членка на Варшавския договор, която не участва в окупацията на Чехословакия. Политиката му нанася огромни икономически поражения на Румъния, съпроводени с терор от страна на политическата полиция, култ към личността на Чаушеску и непотизъм (необразованата му съпруга Елена става академик и член на Политбюро, синът му Нику – ръководител на най-заможната румънска област).

По време на въстанието срещу неговата диктатура през декември 1989 е осъден на смърт от военен съд и разстрелян заедно с жена му. Това беше предавано по БНТ. Гледката (по Коледа 1989) беше отблъскваща и мога да свидетелствам, че дори най-яростните противници на режима, не желаеха такива събития у нас.

Ненавиждан в страната си и осмиван на Изток, Чаушеску дълго време е любимец на Запада. Така например кралица Елизабет II го удостоява с една от двете най-високи британски титли – Рицар на Ордена на банята.

Според мен една (!) от причините той да бъде ликвидиран са задкулисните преговори, които е водил със Запада. Има постъпки, които не се прощават. Не бих се изненадал, ако след години това бъде потвърдено от разкрития на секретни източници - Западът е дал съгласие семейство Чаушеску да бъде елиминирано!

Има граници, които не могат да бъдат прекрачвани. Една от тях е "съюзнически ангажимент". Могат всякакви критики да се отправят към България, но е вярно онова, което каза Берлускони: "България е верен съюзник". От Освобождението (а знанията ми за предишните български държави не опровергават това)  винаги и докрай е държала на поетите ангажименти. Това вероятно не изглежда красиво и гордо, но ние като държава наистина сме верен съюзник, докато не сме изправени до Стената. Дори Хитлер го е разбрал. 

 

-------------------------------------

 

Библ. Българска енциклопедия А-Я, София 1999; Nowa Encyklopedia Powszechna, Warszawa 1999.