Вълко Вельов Червенков (1900-1980), комунистически партиен и държавен деец.  Роден в Златица. Женен за сестра на Георги Димитров. Член на БКП от 1919. Осъден задочно на смърт през 1925, емигрира в СССР. През 1937 оглавява Международната ленинска школа в Москва. През 1938-1941 в Изпълнителния комитет на Коминтерна. Главен редактор на нелегалната радиостанция “Христо Ботев”.

Завръща се в България през октомври 1944. Избран за член на Политбюро и секретар на ЦК. След смъртта на Васил Коларов през 1950 заема премиерското му кресло. Проводник на сталинизацията в страната. В продължение на няколко години – по съветски образец – пропагандата насажда култ към неговата личност.

В борбата за властта губи двубоя с Тодор Живков и благоволението на Москва, като след Априлския пленум от 1956 е освободен от премиерския пост с формулировката “за допуснати сериозни грешки”. Оттук нататък заема все по-ниски постове, докато през 1961 е отстранен от Политбюро, а после и изключен от партията. В последвалите две десетилетия живее във “вътрешна емиграция” под зоркия поглед на тайните служби. Нещо като домашен арест.

Абсурдно беше да се допусне някой да се срещне с него, без да е изпратен със задача от тайните служби. Познавах хора, които бяха правили такива опити, охраната ги прогонваше, но след ден-два ги викаха на разпит и пишеха "Именувам се..." Даваха обяснения защо са искали среща с Червенков. 

Естествено това бяха възрастни комунисти, негови познати, които донякъде се гавреха с порядките, защото нищо не можеха да им сторят. През 70-те години дори за тях практиката на тоталитарната система беше станала за присмех.  

 

------------------------------------------------------

Библ. Николова В., Куманов М. Кратък исторически справочник, т. III, София 1982; Българска енциклопедия А-Я, София 1999.

Снимката е от - http://www.bg-history.info/?p=calendar&statiaid=925, Това е един от официалните портрети на Червенков.