Йозеф Себастиян Обербауер е роден през октомври 1853 г. в алпийското градче Санкт Леонхард - Австрия, в чиновническо семейство. Начално образование получава в родния град, а гимназия завършва в Инсбрук. Проявява склонност към рисуване още в детските си години. При завършване на гимназията с отличие получава и награда като художник. Мечтае да учи в художествена академия, но по настояване на баща си записва инженерство. Три години по-късно, поради смъртта на бащата, прекъсва следването си. Намирайки се в тежко материално положение, със свито сърце, той предлага на общината в град Грац, където е студент, някои от своите акварели, отразяващи старата част на града. Посрещнати добре, те са откупени веднага. Окуражен от успеха, Обербауер се записва в художествената академия, където в продължение на две години учи рисуване при изтъкнати художници в крайна оскъдица и мизерия. Прекъсва следването си. Учителствува известно време. Опитва се отново да продължи образованието си, но не успява. През 1889 г. идва в България и се установява в София. Постъпва на работа като техник в Кадастралното управление на Софийската община и участвува в изработването на първия кадастрален план на София. След завършване на плана, постъпва в Дирекцията за строеж на държавни железници и пристанища. Поради съкращение на щата напуска и се връща в общината, където работи до края на живота си.

Озовал се в столицата на неотдавна освободената от османско иго България, 36-годишният Йозеф Обербауер наблюдава с будно любопитство и с творчески интерес архитектурните забележителности и живота на София. Професионалните му задължения по благоустройството на заварения от него град с ориенталски вид, стара българска архитектура и древни развалини, му дава благоприятната възможност да пресъздаде художествено и почти документално вярно, със завидно майсторство атмосферата на стара София в първите години на нейния свободен живот като столица на страната. Освен документалната си точност и художествено въздействие неговите картини разкриват остра наблюдателност и вникване в същността на обектите, в типично българското им звучене.

Превърнал България в своя втора родина, Й. С. Обербауер оставя значителна сбирка от творби, отразяващи живота и облика на стара София, архитектурата на църкви, манастири, ханове, улици, чаршии, археологически обекти и др., някои от които вече не съществуват.

(По "София в акварелите на Обербауер", издание на ДИ "Септември", София; 1983 г.)

---------------------------------------------------------

Източник: http://stara-sofia.com