Път: : Кой кой е : Н

Йордан Нихризов

Роден на 8 октомври 1953 г. в Провадия. 

Средното си образование завършва в Априловска гимназия гр. Габрово през 1971 г.

Има две висши образования  - електронна техника и икономика и организация на промишлеността. 
Пет месеца е програмист в ТИИЦ "Б. Гъдев" в Габрово; една година и 6 месеца технолог и 2 години началник на ЕМО и на "Машини и съоръжения" в комбината  по медицинска техника; 5 години зам.-директор  в "Медицинска техника" АД в София. 

Член на Изпълнителното бюро на БСДП

1997 г. -  зам.-председател на БСДП.

1997 г.  - депутат в 38-ото народно събрание от БСДП с листата на ОДС. 

1998 г.  - член на Инициативния комитет за свикване на извънреден конгрес на БСДП  във връзка с водената от лидера на партията политика. 

Избран за председател на БСДП на проведения на 24-25 октомври 1998 г. извънреден конгрес на БСДП, организиран от недоволните от политиката на лидера Дертлиев.

2001 - депутат в 39-ото НС с листата на СДС, от София 24МИР.

През февруари 2004 година напусна СДС заедно с още 29 народни представители, които последваха Иван Костов и формираха парламентарна група на ОДС, а по-късно основаха и нова партия  - Демократи за силна България.

2005 - кандидат за депутат с листата на Демократи за силна България (Иван Костов), от Сливен.

Автор, вносител и съвносител е на над 30 законопроекта със социална насоченост, десет от които са станали част от законодателството на Република България. През месец април 2004 г. по негова инициатива и с негово съавторство, макар и от опозиция, е приет Закон за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, посредством който България изпълнява и ратифицира Конвенция №173 на Международната организация на труда (МОТ).

След 1989 г. публикува множество политически статии в партийния орган, вестник „Свободен народ“, и в периодичния печат, а от месец юли 2002 г. редактира и издава вътрешнопартийния бюлетин на БСДП – „Позиция“.

Издава романите „Минало незабравимо“, трилогия (2015), „Изповедта на един карък“ (2016), романа антиутопия  „56-а година“ (2017) и романа  „Обикновена история“.

 

Женен, с дете. 
Ползва руски и немски език.