Роден на 15 юли 1945 г., в с. Бърдарски геран, Врачанско.

Потомък е на банатски българи. Гимназия е завършил в гр. Бяла Слатина, а от 1965 г. до 1969 г. е студент по философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Две години е докторант, а от 1972 г. започва преподавателската си работа. През 1985 г. се хабилитира, а от 1993 г. е професор.

Председател е на Българската философска асоциация от 1996 г. и член на Генералната асамблея на Международната федерация на философските дружества. Член е на борда на консултантите на Американския биографичен институт, от който през 1999 г. е избран за Личност на годината, и на Международния биографичен център в Кембридж, Англия(!). Автор е на множество научни публикации и книги, сред които популярната през 80-те и 90-те години "Етюди за смъртта" и др. През 1992 г. създава и ръководи Център за изследване на пряката демокрация. Чете лекции в три факултета на Софийския университет.

Основател и председател на партията “Съюз на свободните демократи”, чието име отстъпи на партията на Стефан Софиянски. Издаваше в. “Нов ден” /Черният ДЕН/. По едно време беше "легитимист" и открито искаше въвеждането на монархия в страната.

Беше защитник на Саддам Хюсеин, когато всички бяха против него. Издаде Зелената книга на Кадафи по време, когато Кадафи беше в международна изолация. Ратуваше за признаване на македонско малцинство в България и подкрепяше ОМО "Илинден". Има специални отношения с Тайван, където е бил многократно.

По принцип той защитава всеки, който е отхвърлян от официалните власти и международната общност.

Доктор хонорис кауза на Университета в Скопие. Необвързан.