Роден на 2 юли 1958 г.

Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски”. 

През 1986 г. защитава дисертация.

До 1998 г. работи като научен сътрудник в Центъра за изследване на идеологиите на Софийския университет. Преподава естетика, социология и история на политическите идеологии в СУ.

От 2000 г. преподава социология на правото и критическа теория в Пловдивския университет. От 2002 г. в СУ и в много университети извън България - Университета в Орегон, Университета в Сараево, Централно-европейския университет в Будапеща и др.

1988 - става член на Русенския комитет, а през 1989 г. - на “Екогласност”, както и на Комитет 273, на който е говорител по време на комунистическия режим. Съучредител е и на трите организации.

През 1989-1991 г. е член  на Координационния съвет на СДС от "Екогласност".

След разцеплението на СДС през 1991 г. остава в СДС-Център, а скоро след това изоставя политическата дейност.

1992  - учредител на Българския хелзинкски комитет, най-голямата българска правозащитна организация, а през 1994 г. става негов председател.

От 1998 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната хелзинкска федерация по правата на човека със седалище Виена.

През 1990-1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента Желю Желев в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси.

От 2005 г. е член на борда на Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания, а от 2008 г. е негов председател.

От 2006 г. е член на борда на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията.

В периода 2007 - 2010 г. е член на борда на Европейския център за правата на ромите.

С името му се свързва цялостната дейност и публичен образ на комитета, понякога приемани нееднозначно. Кънев е представлявал успешно десетки жалбоподатели по дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.