Филип Димитров Димитров
Роден в София на 31 март 1955 г.
Завършил е английската гимназия в София.
1977 - завършва право в СУ “Климент Охридски”.
Работи като психотерапевт pro bono (след тригодишно обучение) от края на 1977 г. до септември 1985 г.
1987 - 1989 - адвокат във Втора адвокатска колегия.
1990 - заместник-председател на Зелената партия. Участник на Кръглата маса от делегацията на СДС.
Заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС от август 1990.
От 11 декември 1990 г. (до края на 1994 г.) е председател на Националния координационен съвет на СДС.
1991 - член на Надзорния съвет на доброволното сдружение за подпомагане и координиране на благотворителната дейност, извършвана от партиите и движенията на СДС.
Председател на Централния предизборен клуб на СДС.
1991 - 1992 г. – депутат в 36-ото народно събрание.
От 8 ноември 1991 до 30 декември 1992 г. е министър-председател на Република България, начело на правителството на СДС.
От 1992 г. е в ръководството на Консервативната екологическа партия.
1994 - 1997 – депутат от СДС в 37-ото народно събрание. 1995 г. - Член на Комисията по външна политика и европейска интеграция.
1997 - 1998 - посланик на България в ООН, а по-късно и посланик в САЩ (1998 - 2002).
След избирането на Георги Първанов за президент на Република България (18 декември 2001), обявява, че на 22 януари 2002 г., когато Първанов трябва да встъпи в длъжност, ще си подаде оставката, тъй като не може да работи с него.
От септември 2002 г. до 2008 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Преподавал е и в Университета на Торонто, Канада (2007), Университета Кристофър Нюпорт, Вирджиния, САЩ (2008-2009), НБУ София (2015).
На 10 ноември 2004 г. – модератор на срещата на десните партии, инициирана от СДС.
Кандидат за народен представител от СДС в изборите за 40 народно събрание, произведени на 25 юни 2005. Избран като депутат от София 24 МИР с листата на Коалиция "Обединени демократични сили". Зам.-председател на 40 НС на ротационен принцип.
2008 - след като заявява намерението си да се оттегли от политиката, тъй като възможността му "да влияе на процесите не е чак толкова голяма" и понеже не смята, че трябва да изкарва прехраната си като депутат, на 10 юли парламентът прекратява предсрочно пълномощията му.
Септември 2010 - 2014 - посланик на Европейския съюз в Грузия. Доктор хонорис кауза на Университета на Грузия.
2015 - назначен за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката Росен Плевнелиев.
В началото на декември 2019 г е избран за заместник-председател на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия. Той представлява България в комисията от началото на 2017 година, на мястото на проф. Евгени Станчев.
Автор е на книгите:
Ибо живяха, Господи - 1991 г.
Истинската история за рицарите на кръглата маса - 1996 г.
Митовете на българския преход - 2003 г.
Светлина на човеци - 2003 г.
Новите демокрации и трансатлантическата връзка - 2004 г. (публикувана на английски под заглавие Jumping into the Atlantic в Woodrow Wilson Center - Washington DC - 2003 г.)
Носител на наградата Truman Reagan Freedom Award за принос в борбата за отхвърляне на комунизма в Европа заедно с В. Ландсбергис, Ел. Бонер и Л. Къркланд.
Ползва английски, френски, руски. Хоби – да работи в областта на психотерапията. Женен.
-------------------------
Twitter
Facebook
