Една от знаковите личности на българския преход.

Венцеслав Асенов Димитров е роден на 17 април 1945 г. в София.

През 1972 г. завършва  специалност "Международни икономически отношения" във Висшия икономически институт "К. Маркс" и "Математика" в СУ "Св. Кл. Охридски"  в София през 1976 г.  Кандидат на икономическите науки (сега доктор по икономика).

Работил е в ДСО "Булгарконсерв", 1973 г.

От 1973 г. до 1990 г. –  научна работа в Икономическия институт на БАН (1973-1976 –  аспирант, след това научен сътрудник и старши научен сътрудник). От 1978 г. е кандидат на икономическите науки, а от 1985 г. - старши научен сътрудник. 

През декември 1989 чрез Л. Павлов се свързва с д-р Тренчев  и става икономически експерт на КТ "Подкрепа". В това си качество след това участва  в работата на Кръглата маса. През април 1990 г. учредява ОДЦ заедно със Стоян Ганев, Божидар Данев, Любомир Павлов, Илко Ескенази и др., по-късно – Обединен християндемократически център. Привлича редица икономисти на страната на СДС, включително И. Костов.

През 1990-1991 г. е депутат във Великото народно събрание от квотата на СДС, в което е заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и председател на банковата подкомисия. 

През 1991-1994 г. е депутат 36-ото обикновено народно събрание (Парламентарна група на СДС) и председател на Комисията по бюджет и финанси.   

Съосновател и член на ръководството на Обединения християндемократически център /ОХДЦ/ (1990-1994) и  заместник-председател  (1990-1993).  Като такъв е член на Националния координационен съвет на СДС до 1993 г. Представлява ОДЦ  при приемането му за член на Европейския демократичен съюзи заедно с председателя на Демократическата партия Ст. Савов на конференцията на Съюза в Мадрид, състояла се на 30.09.1992 г. Това е първото международно признание за партии от СДС.

През октомври 1994 г. с още 20-ина члена напуска ОХДЦ, поради несъгласие с политиката на ръководството за превръщането на СДС в партия и обезличаването на участващите организации.

През 1994 година основава и оглавява Партията на демократичния център /ПДЦ/. Същата година става и председател на сдружение “Християндемокрация”.

От 1992 г. е член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата.

От декември 1994 г. до 19 април 1997 г. е депутат от Варна в 37-ото НС с листата на Народен съюз. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в 37-ото НС.

От април 1997 г. е депутат в 38-ото НС с листата на коалицията Обединение за национално спасение. Съпредседател на коалицията, зам.-председател на Парламентарната група на ОНС. Зам.-председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то НС. Член нa Делегацията в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз. Член на Съвета по европейски въпроси към 38-то НС.

Според мълвата Венцеслав Димитров е бил лобист на Мултигруп. Тъй като лобирането у нас не е публично заявено, верността на тази мълва е недоказана. Трябва да се признае, че като депутат той доста ловко оцеляваше през десетилетието в края на века.

Междувременно Венцеслав Димитров развива бурна дейност вън от парламента. Член на Клубния съвет на ФК "Левски-1914" - София. Член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата от 1990 г. Член на Изпълнителното бюро на Българската търговско-промишлена палата от 1992 г. Член на Пленарния съвет на Българска народна банка, 1991-1997 г.

През 2000 г. организира подписка и сезиране на Конституционния съд за евентуалното издигане на Симеон Сакскобургготски за президент. Активно участва във връщането на бившия монарх и ангажирането му в политическа дейност.  Автор е на наименованието на политическото движение НДСВ.

През 2001 г. е  включен в кандидатската листа на Национално движение Симеон Втори за парламентарните избори, но е изваден от нея, след като на ръководството на НДСВ се подхвърля фалшифициран факс, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. Въпреки че се опитва да се защити, той не успява да възвърне мястото си на кандидат-депутат и остава извън парламента. 

В. Димитров беше сред  съучредителите на НДСВ. За десет години това беше четвъртата политическа коалиция, с чието учредяване свързваше своето име. Не че на другите коалициите са били по-малко. Неговите бяха все успешни. Беше определен за водач на листата на НДСВ в Разград за парламентарните избори.

До 8 юни 2001 г. (изборите бяха на 17 юни) той се прояви като обичайния боец - убеден, силен, речовит. На практика доказваше, че в България депутатството може да бъде надпартийна професия. По искане на бившия монарх В. Димитров беше отстранен от листата  на движението. Мотивът – имало данни, че е сътрудничил на бившата Държавна сигурност. Ден преди изборите Върховният административен съд го върна в листата, като реши, че няма доказателства за агентурното му минало. На 17 юни Централната избирателна комисия отново отстрани Венцеслав Димитров като кандидат-депутат по жалба на председателя на ОДС Иван Костов. На 19 юни ВАС окончателно върна Димитров в листите, но решението така и не беше изпълнено. Няколко дни по-късно 57 депутати и съдии от ВАС сезираха Конституционния съд, твърдейки, че единствено той може да разреши спора окончателно. На 2 октомври 2001 КС реши, че Венцеслав Димитров няма право да бъде депутат в 39-ото народно събрание.

Преди 2001 година Венцеслав Димитров е правил многократни изявления в защита на  Симеон Втори. След като беше отстранен от листите на НДСВ за народен представител, той се дистанцира от бившия монарх.

Обвиненията, че е принадлежал към комунистическите тайни служби, бяха  потвърдени няколко години по-късно, когато с решение № 9 от 25 юли 2007 на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обяви неговата принадлежност към органите на ДС, поради намерен регистрационен картон в архивите на ДС. Самият Венцеслав Димитров енергично публично реагира срещу това решение като необосновано, настоявайки да бъде посочено конкретно какво и за кого е донасял и дали е навредил някому. До днешна дата не са намерени други документи или писмени материали, доказващи негово активно участие. През 2009 г. Европейският съд за правата на човека осъди България заради противозаконното обвиняване и отстраняване на В. Димитров от листите на НДСВ при изборите през 2001 г.
През 2005 г. участва  като кандидат за кмет на София, на извънредните местни избори които се печелят от Б. Борисов.

От 2007 до началото на 2012 г. е съветник по икономическите въпроси на президента Георги Първанов.

В. Димитров е носител на наградата на Стопанско-политическия клуб на Германия за 1992 г. за принос в изграждането на социалното пазарно стопанство в източноевропейските страни.

Владее писмено и говоримо немски, английски, руски, френски и италиански езици. Женен, с три деца.

Втори брак сключва на 12 септември 1998  г.