Път: : Кой кой е : В

Йордан Василев

Роден е през 1935 г. в Радомир. Баща му е лекар, а майка му аптекарка. Майка му умира от левкемия, когато той е на 12 години, което дава траен отпечатък върху него. Овладява женската роля в поддържането на домакинството - пере, готви, чисти. Познава отблизо сираческата съдба...

 

фото борис цанков

На 27 септември 1944-а е убит чичо му. Баща му е съден, защото бил отказал да лекува заловен партизанин, когото полицията му завела. Но майката и сестрата на убитото момче се явяват пред Народния съд и казват "Като го изровихме, имаше две дъсчици на крака му", това е основанието за оправдаване на Василев-баща. Лекувал е партизанина. Сложил му е шини.

През 1945 г. семейството се преселва в София. Според сведения от Василев е изселено от властите през 1948 г. отново в Радомир, а по-късно по неговите думи - е изпратено в Троян.

Следва българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски", специалността "Библиография", и се дипломира в двегодишния курс за висшисти. Следва и журналистика, но след пет семестъра напуска.

Работил е в редакцията на сп. "Септември" (1966-1967).  От 1966 г. започва работа в отдел "Критика" на сп. "Септември”. През  1967 г. го уволняват заради ръкописа на една статия. През 1967 г. се оженва за Блага Димитрова. След това две години е без работа. Той е този, който поддържа домакинството през това време и в следващите години. Назначен е за уредник на сп. "Литературна мисъл" (декември 1969), уволнен заради организиране на свободна дискусия за съвременната поезия (1975), постъпва като литературен сътрудник в Института за литература при БАН (1975) и там се пенсионира. През 1980 г. защищава дисертация "Иван Хаджийски в българската култура". Хабилитира се през 1990 г.

Активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и на СДС. Става първият главен редактор на в. "Демокрация" – от 12 февруари до края на август 1990 г. Номиниран е от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, а от Националния координационен съвет е избран за главен редактор при конкуренция с Александър Йорданов.  Ритмичната работа във вестника се поддържа от неговия заместник Георги Лазаров. Освободен е от Националния координационен съвет през август 1990 г.

Депутат в 7 ВНС, член на групата на 39-те. Автор на първия вариант на изявлението, с което 39-те напускат парламента. Отказва да подпише новата конституция. Прави неуспешен опит да разцепи Федерацията на клубовете за демокрация.

Депутат в  36 обикновено НС. Председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. Подчертано прецизно се заема с издирване на досиетата. Отказва се от депутатски мандат през 1992 г., когато съпругата му Блага Димитрова е избрана за вицепрезидент.

Редактор и съставител на многотомници от творби на Емилиян Станев, Цветан Стоянов, Иван Хаджийски, Минко Николов, както и на сборника спомени - "Блага - така я помним".

Чел е курс лекции "Българската култура от 1878 до 1944 г." в Нов български университет (2001-2002).

Издал е книгите: "Младостта на Багряна" - в съавторство с Блага Димитрова (1975), "Дни черни и бели" - в съавторство с Блага Димитрова (1975), "Иван Хаджийски в българската култура" (1988), "Мнения" - студии и статии (1989), "Христо Радевски. Литературна анкета" (1993), "Литература. Учебник на ХІ клас", с колектив (1993), "Христоматия по литература за ХІ клас", с колектив (1994), "Женски силуети, етюди" (2000), "Българско слово за всекиго от Х до ХХ век" (2001), "Патила и радости, спомени" (2002).

Починал на 28 май 2017 г.

 

ПРОТИВОРЕЧИЯ

ПЪРВО ИНТЕРВЮ:

"Йордан Василев, съпругът на покойната поетеса и екс вицепрезидент Блага Димитрова, пребивал и изнасилвал осиновената й дъщеря Ханна, съобщи в съботния си брой в. "Новинар". Авторката на статията Людмила Габровска се позовава на скандални разкрития, включени в книгата на потърпевшата "Мащеха е моята звезда", издание на ИК "Сиела", чиято премиера предстои в края на месеца.

Той ме биеше и ме преби! Цялата бях в кръв! Когато бях дете, през нощите съм се молила да умра, докато ме бие. Надявах се, че така ще бъде наказан. Ще ме намерят бита, пребита, убита и така ще го хванат...", споменава Ханна в произведението си, което навярно ще стане бестселър. В книгата се казва още, че Йордан Василев си позволявал волностите с момичето, когато съпругата му се трудела над пишещата машина. Той често я привиквал в другата стая под претекст, че дават интересни детски предавания по телевизията. Започнал да я опипва, когато била на 13-14 години.

Пак според Ханна осиновителката й разбрала всичко, след като прочела дневника й. Искала да се разведе, но не направила това поради патриархалното си възпитание.

В книгата Ханна споделя своите ранни детски спомени до времето малко след смъртта на Блага Димитрова. Недоразуменията с Йордан Василев според нея се задълбочили, когато започнал да й прави забележка, че редовно закъснява за училище и насила я карал да става от леглото. Оплаквал се, че вечно нямат пари и че почти всичките им средства отивали за телефонни разговори с Виетнам. Бил особено недоволен, че трябвало често да плаща за самолетни билети дотам. Историята за едно момиче, преживяло напалма във Виетнам, вероятно ще скандализира аудиторията и с други откровения. Доведеният баща често се напивал и започвал да се държи много грубо с малката. В такива моменти Блага й казвала: "По-кротко, не го дразни." За сметка на това пък, когато били сред други хора, Йордан бил мил, но само пред чуждите, доверява още авторката.

Твърди, че след смъртта на Блага Димитрова Йордан Василев я изгонва от семейния апартамент на ул. "Ген. Паренсов". Очевидци разказват, че на изпроводяк й казал: "Ти си черна неблагодарница, ти съсипа живота на майка си!". От известно време Ханна живее в Париж, където специализира пеене и подготвя диск с етномузика. Тя планира да дойде в България за премиерата на книгата си.

Блага Димитрова довежда момиченцето в България след едно от посещенията си във Виетнам по време на войната с американците. Рождената й майка моли българката да вземе едно от многото й деца, тъй като не може да ги изхрани. Благородната Блага се съгласява и изборът й пада на бъдещата Ханна, защото имала музикални способности. Дамата на перото започва да се грижи за момичето с дръпнатите очи като за свое дете. Именно то е поводът Блага и дългогодишният й приятел Йордан Василев да станат семейство - защото вече си имат дете. На сватбата малката Ханна е шаферка.

Близки на поетесата обаче твърдят, че дъщерята никога не я нарекла "мамо" и на път и под път я обвинявала, че я е разделила с истинското й семейство. Напук на осиновителката си виетнамката зарязва класическата музика и пианото, които усвоява в Музикалното училище, и започва да се занимава с естрадно пеене.

Но съдбата не е благосклонна към нея - кариерата на поп звезда не се осъществява" (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-01-14&article=174588)

В ДРУГО ИНТЕРВЮ:

"- Ти как си обясняваш, как това момиче, обградено с толкова много грижи, написа всички тия неща срещу теб? Как се стигна до нейната прословута книга, в която твърди, че ти си я биел и изнасилвал?

- Ханка няма нищо общо с тая книга. Абсолютно съм сигурен. Ние с Блага й пишехме домашните, та ще напише книга! Това е съчинявано тука, а тя живее в Париж.

- Кой ще го съчини?

- Защо се появи точно тогава, ни в клин, ни в ръкав. Толкова години са минали... Ами дадох едно интервю и казах, че Иван Костов е доведен в СДС от БСП, от Андрей Луканов. Няколко месеца след това се появи книгата. Авторът е Джони Пенков, член на неговата партия.

- Мислиш, че Джони Пенков е написал книгата на Ханка?

- Да, мисля, той я е написал...

- А откъде знае фактите от живота й, за да пише книга от нейно лице?

- Ами-и-и...те бяха близки... с Ханка...

- В какъв смисъл?

- Много близки... /усмихва се/

- Били са любовници?

- А-а-а, това не знам, не съм им светил, но тя живееше у него... Като дойде да си вземе тоалетите, че ще тръгва за Париж, ми каза, че е живяла у Джони до този момент.

- И защо все пак Ханка позволява да излезе такова нещо от нейно име?

- За да мълчи, са й изпратени 500 евро, аз проучих нещата. А пък тя е била зле материално в Париж, там не се живее лесно...

- Оттогава не е ли идвала в България, не сте ли се виждали?

- Не знам, не ми се е обаждала. Сигурно ще й е неудобно...

- Защо се отказа да съдиш Кольо Босия, който упорито твърдеше в пресата, че си бил агент на ДС с псевдоним Емил?

- Ами първият път, когато се появи, аз го дадох под съд. Яви се като мой свидетел Георги Тамбуев, председател на Комисията по досиетата във Великото народно събрание, от БСП. Той каза пред съда: „Ние ровихме, ровихме, и нищо такова не сме намерили”. Отложи се, на следващото заседание щеше да бъде вече финалът, защото той нямаше никакви свидетели. А аз го съдех за 1 лв. - само да се извини. Но моята адвокатка, осиновили си детенце по това време, пропуснала да ме уведоми за заседанието. И делото се прекрати. За голямо облекчение на съдията, който трябваше да го осъди. При толкова комисии по досиетата, ако имаше и един ред от мен, с голям кеф щяха да го извадят. Само че там боравят с документи, а Кольо Босия борави с въображение.

- Защото Николай Колев - Босия твърди, че ти си се уплашил от неговите свидетели и най-вече от Благовест Сендов, който му разказал, че когато замествал шефа на БАН като научен секретар през 70-е години, се случило следното: твоята официална любовница по това време те заварила в кабинета ти “на калъп” с някаква жена, вдигнала страхотен скандал, станал сеир и ти си я пребил. Сендов издал заповед за дисциплинарното ти уволнение, някакви с дълги шлифери се опитали да го спрат, но не успели и тогава лично Йордан Йотов, член на Политбюро, звъннал по телефона да се застъпи за теб и отменил уволнението. И обещал да каже това в съда...

- Пълна измишльотина! Със Сендов се запознах, чак когато ме избраха за председател на Общото събрание на БАН след 10 ноември 1989-а година. „Кабинетът ми“ през 70-те години в Института по литература беше една стая за 30 души... Кольо Босия е литератор и има богато въображение /смее се/. Няма такъв случай и няма как да стане в нашата стая, пренаселена от хора. Смятам, че Сендов няма и понятие. Това са измишльотини на Кольо Босия. Сендов не е толкова изветрял, той е умен човек...

- Имаше ли в началото много внедрени хора в ръководството на СДС и в екипа на вестник „Демокрация“?

- В ръководството на СДС и в „Демокрация“ по-точно е да се пита дали имаше други...

- Петко Симеонов къде е сега? Е, само дето не е като мен беден пенсионер, а е милионер... Иди в Министерството на народното здраве и провери къде се е пенсионирал д-р Дертлиев, бивш лагерист от Белене – висш чиновник в министерството. Нещо повече? А преди му се разрешава да напусне лагера и да иде на гости на дъщеря си в Канада... Това може да го потвърди Асен Спасов, лагерист от Белене. Той казва, че докато другите, гладни като кучета, ровят в калта, д-р Дертлиев се е хранел с охраната... А кой беше комендант на сградата на СДС на „Раковски“ 134, доведен от д-р Дертлиев – полковник от Държавна сигурност... Аз го проучих веднага. Отчаях се и се отказах от всичко..." (http://www.blitz.bg/article/6182)

----------------------------------

Забележка на съставителя: Пиша това, защото след нас ще има други хора, които ще четат писани и казани от него неща.  Джони Пенков не би могъл, дори да му се иска, да съчини обвиненията, които са отправени към Йордан. Хана, която съм виждал като дете  и като млада жена, не би могла да се нахвърли с такива ИЗМИСЛЕНИ думи срещу мъжа на осиновителката си. За нещата, казани от нея, се знае от години в средите около семейството. И през ум не би минало на Иван Костов да прави "заговор" срещу мъжа на Блага Димитрова. Той не казва "добър ден" на премиери, ще се съсредоточи върху него. Абсурд! Петър Дертлиев е последователен социалдемократ, който не би могъл да бъде обвиняван в нищо, което би накърнило неговата чест. Кольо Босия не лъже за разказания случай. Точно обратното е и това може да се провери в съдебните архиви.  Благовест Сендов никого за нищо не обвинява, но Босия точно предава епизода в БАН.

И Емил, и Йордан Василев са лъжци!

Затова, ако вие - бъдещи млади хора, не намерите поне още двама независими източника, които да потвърдят думите му, знайте - лъжа е.

Петко Симеонов

За да добиете представа за Йордан Василев, пускам това видео. Нито е глупав, нито е грозен. А през 1967 година, когато започва животът му с Блага, която е друго нещо, на снимките е просто чаровен. Той е приятен събеседник за всеки непознат.