Той е роден през 1944 г. в Силистра. Следва философия в СУ "Кл. Охридски". Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета - последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение на страната. През 1972 г. с помощта на западни приятели напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия. където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на Радио Германия ("Дойче Веле"), където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков, а от 1975 г. е програмен редактор в. българската редакция на Радио "Свободна Европа", където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма "Контакти". Дълго преди дворцовия преврат срещу династия Живкови програма "Контакти" се превръща в трибуна на реформаторски настроените български литератори и интелектуалци. Същевременно Бочев сътрудничи на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин "Континент" и взема участие в изготвянето на редица документални телевизионни филми с културно-политическа тематика, някои от които за творчеството и гибелта на близкия си приятел Георги Марков. За журналистическата му и публицистична дейност близките му са преследвани от Държавна сигурност, а през 1976 г. в задочен процес, инсциниран в родния му град, Бочев е осъден на 10 години затвор. През 1992 г. Върховният съд в София отменя присъдата.

След сриването на комунистическия режим публикува многократно в некомунистическия български печат и има редица изяви по радиото и телевизията, а през първата половина на 90-те години води редовна есеистична рубрика във в. "Демокрация", която носи името на. първия му роман. Издал е романите "Междинно кацане", "Генезис ІІ" и "Синеокият слепец'', както и есеистичния сборник "Хомо емигрантикус", пуснат на книжния пазар от издателството на БАН. Всичките му творби са високо оценени от художествената ни критика, а с ръкописа на "Синеокият слепец" печели Специална награда на приватизационен фонд "Развитие" за нов български роман за 1997 г. Готови за печат са два нови романа на Бочев - "Белият слон" и "Опит за екстаз", откъси от които бяха публикувани по страниците на литературната ни периодика. Основна тема на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в рамките на земното въпроси за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура.

За целокупното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата - Париж (МАИ) за 1999 г.

Наред с българското, Димитър Бочев притежава и германско гражданство. Член е на Съюза на баварските журналисти и на МАИ.