Неврокопският митрополит Борис (светско име Вангел Симов Разумов) е роден на 8.ХI.1888 г. в с. Гявато (Битолско, Македония). Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 г. с отличие. През 1903 г. баща му загива като четник в Илинденското въстание под войводството на Георги Сугарев.

През 1904 г. Вангел Разумов е в Цариград, в българската църква „Св. Стефан", където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910 г. На 10 юни в църквата „Св. Стефан" Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин.

През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен „доктор по богословие", а 25.ХI.1917 г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм „Св. Александър Невски".

До септември 1931 г., архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 г. вече като епископ Борис е главен секретар на Св. Синод. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22.II.1945 г. На 24.III.1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. Наричат го „съвестта на Българската църква" заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология. На 29 септември 1948 г. изпраща писмо-протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Св. Синод. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството. През 1948 г. във в. „Работническо дело" излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена „Един недостоен служител на Българската православна църква". Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си „Кризата в нашето училище", където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава.

Обявява се против политиката на "македонизацията'', следвана от БКП под диктата на Сталин и в угода на Тито. Убит е от комунистическия инфилтриран на власт разпопен свещеник Илия Стаменов в 1948 г.

/istorik1973/