Панделки

В пролетната природа власт имат два цвята: синият на небето и зеленият на младия живот. . . С какви други шарки си служи една майсторка, която прави губери, китени халища или ивичести черги? ... А колко бои трябват на малките момичета, които започват играта си "На панделки"? До аленото, до бакъреното и ясноморавото, до златното и «слънчевото» седи панделка с МРАМОРЕН цвят -  за такъв ЦВЯТ се иска душа, само с бои не може да се "уйдиса"¹. . .

Тази игра на малките момиченца стои може би в началото на оня празник, който и до днес ни озарява от китеници, от везби и шевици, от шарки върху торби и чорапи. . .

В играта участвуват неограничено число деца. Две от тях се отделят настрани и се "наричат": едното "господ", а другото - "ангел". Трето едно момиче, по-голямо, което знае повече "бои", минава покрай всяко от децата и на всяко прошепва каква "панделка" ще е:

—    Ти ще бъдеш червена панделка, ти пък -  черна, ти - кестенява. . .

Броят на "панделките" зависи от броя на децата, които играят: жълта, люлякова, керемидена, синя, небесна, портокалова, пембена, шарена, златна, сребърна, медна. . .
Като ги "нарече" тъй, "панделките" насядат в по-голям кръг - все едно цветята и цветовете на нашата земя хубава. Момичето, което е "наричало" панделките, застава встрани от тях. При него идват двете момичета, които са се "наричали".

—    Чук, чук!

—    Кой чука? — пита момичето.

—    Господ!

—    А какво иска?

—    Червена панделка.

Ако сред децата има някое, което са нарекли "червена панделка", то става, та се хваща зад "господ". Ако няма -  с ръце пляска и говори "ангелът":

—    Чук, чук!

—    Кой чука?

—    Ангелът!

—    Що иска?

—    Морава панделка.

Децата си играят така, додето се свършат "панделките", докато децата се разделят на две групи. За себе си момичето е избрало някакъв много "мъчен цвят", та "господ" и "ангелът" да се доста поизмъчат, докато го познаят. Най-сетне и то се хваща при една от двете групи. Слагат белег помежду си, “господ” и “ангелът” се хващат за ръце, а децата се ловят за тях и започват да се теглят. И ако “господ” пристъпи през чертата - една от неговите “панделки”, която е накрая, отива, та се хваща при “ангела”. Тъй се теглят, докато от едната страна не останат “панделки”. . .

След свършването на играта децата дълго се обръщат едно към друго вместо по имена с цветовете на “панделките”, които са били. . .

--------------

  1.Уйдисвам — нагласявам нещо, правя го нарочно.

Литература:

* "Играчка-плачка": Български народни игри и играчки за деца - Илия Зайков, Златка Асенова, Изд. Народна младеж, София, 1984 г.