По същото време, на 20, 21 и 31 октомври, в кино "Петър Берон" - сега там няма кино, се състояха първите разрешени от властите събрания на неформалите. Първите бяха на “Екогласност”, третото беше на Клуба.

Пред киното ставаше невероятно стълпотворение. Суматохата създаваха предимно служители на ДС. Единия разпознах и се развиках. За секунди обстановката се успокои. Някой искаше я да счупим при блъсканицата витрина, я да се сбием, просто да създадем атмосфера на безкултурие и простотия. 

Разбира се, че имаше хора, за които случващото се беше неизвестно и далечно. Те имаха своите грижи. По-късно някои от тях щяха да започнат да дават акъл, че не така е трябвало, а иначе. Щяха да ругаят и да  обвиняват организаторите на събрания, шествия, митинги, политически сили.  Тъй става във всяка революция.

А вътре, в залата, напрежението нажежаваше душите като в доменна пещ.   
 
На трибуната стояха по един-двама души. При събранията на  “Екогласност” - Каракачанов и Деян Кюранов, при събранието на Клуба - Стефан Продев и Иван Джаджев. След две седмици Каракачанов щеше да стане водещ на митинга от 18 ноември, защото прояви умения във воденето на събранията на "Екогласност" в кино "Петър Берон".

Никому не беше лесно. Сърцата ни биеха с ритъм непознат. Вечер по "Свободна Европа" Румяна Узунова излъчваше репортажи от събранията.