ПРЕВРАТИТЕ В НОВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Първият от тях е извършен на 27 април 1881 г. от владетеля княз Александър Батенберг, който отменя конституцията и въвежда т. нар. "режим на извънредните пълномощия", продължил до септември 1883 г.

Самият Александър Батенберг е детрониран на 9 август 1886 г. от офицери, зад които стоят интригите на имперска Русия.

Успешният контрапреврат, организиран от председателя на парламента Стефан Стамболов, не успява да върне Александър Батенберг на престола поради рязката съпротива на руския император.

През 1887 г. пак Стамболов осуетява заговор, насочен срещу политиката на независимост от Петербург на ръководеното от него регентство. Опитът за преврат е извършен главно от офицери от гарнизона в Русе.

По-нататък следват три преврата, където сред главните действащи фигури са офицерите Кимон Георгиев и Дамян Велчев.

Първият от тях е на 9 юни 1923 г. и има за резултат свалянето на кабинета на земеделската партия (начело с премиера и лидера на партията Александър Стамболийски). Освен организаторите от Военната лига в течение на съзаклятието са представители на либералите, радикалите, демократите, народняците и социалдемократите.

Вторият преврат е на 19 май 1934 г. Военната лига и политическият кръг "Звено", които го провеждат, отстраняват коалиционния кабинет на Стойчо Мошанов, съставен от демократи, земеделци, либерали и радикали. Следва забрана за дейността на политическите партии, която води до установяване на едноличен режим на цар Борис III.

Третият преврат на Кимон Георгиев и Дамян Велчев е на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г. Той събаря демократичния кабинет на Константин Муравиев, който е управлявал страната само една седмица. Така Кимон Георгиев става премиер, а Дамян Велчев - военен министър в новосъздаденото правителство на коалицията Отечествен фронт, доминирана от комунистите. Превратът е извършен два дни след влизането на Съветската армия в България.