БАРОН ПАРЧЕВИЧ И ДРУГИТЕ
Петър Парчевич (1616-1674 г.) е представител на изтъкнат чипровски род. Той е доктор по богословско и каноническо право, учил в Лорето и Рим. Завърнал се в България през 1643 г., Парчевич посвещава усилията си за организиране на антитурска коалиция на католическите държави. С тази цел, с благословията на папата, той предприема редица дипломатически мисии в Австрия, Унгария, Полша, Венеция, Влашко, Молдова и дори пасещава Богдан Хмелницки в Украйна. За приноса му в защита на християнството той е удостоен от Хабсбургите с баронска титла.
Умира на 23 юли 1674 година и е погребан в Рим в базиликата Св. Андреа дела Фрате пред параклиса на пратриарха Франциск.
Дейността на Петър Парчевич не е изключение за гражданите на Чипровци. Подобна е например биографията на чипровските първенци и негови съвременници Петър Богдан и Филип Станиславов. Освен политици и дипломати родовете Парчевичи, Богдановци, Станиславовци, Пеячевичи, Пейкичи, Маринови (част от които принадлежат към старата българска аристокрация) излъчват католически епископи, учени, администратори, военни. Именно под ръководството на тези фамилии България достига до патриотичния порив, увенчан с антитурското въстание от 1688 г. След погрома мнозина членове на тези родове емигрират в различни райони на австрийската империя.
Днес техни потомци живеят в различни страни на света.
Живият спомен от барона са килимите, които са украсявали неговия дом и домовете на другите чипровчани. Тези килими се тъкат и днес.