НАЙ-ТРАГИЧНИЯТ

През 971 г., след едно опустошително нашествие на киевския княз Святослав, византийците превземат българската столица Преслав. Плененият цар Борис II е отведен в Цариград и лишен от императорския си сан, а брат му Роман - скопен публично за разтуха на тълпите. За император Йоан Цимисхи едва ли има някакво съмнение, че с българската държава е вече свършено завинаги.

Но не така смятат четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил, влиятелни феодали от Македония - твърде скоро те и освобождават окупираните източни земи, и изнасят военните действия в гръцките области. След смъртта на първите трима братя спасяването на потъващия държавен кораб ляга изцяло върху плещите на Самуил, който не прибира меча в ножницата цели четиридесет години. Зловещата схватка със следващия василевс Василий II се води дълго с променлив успех и е един от най-кървавите периоди в историята на Балканите.

Странно наистина, но в ония макбетовски времена, когато след поредица от щастливи военни походи България отново изглежда силна както преди, а Самуил разполага с всичко, за да се обяви за неин пълновластен господар - този благороден човек не само не узурпира короната, но и се отнася към царския род с поразителна лоялност. През 977 г., когато Борис II е вече мъртъв, Самуил предлага престола на избягалия от Цариград скопец Роман, оставайки му верен и след повторното му пленяване от византийците през 991 г. чак до смъртта му в затвора през 997 г. Едва тогава той обува червените ботуши и облича пурпурната хламида, получавайки бързо международно признание.

Началото на края настъпва след тежкото поражение от 1014 г., когато Василий II, наречен от гърците Българоубиец, ослепява взетите в плен 15 хиляди български войници, оставяйки на сто души по един човек с едно око - за да ги води. Суровият воин Самуил умира също от разрив на сърцето - когато ужасната процесия се добира до резиденцията му в Охрид (днес в Република Македония).

През 1018 г. България губи своята независимост.