22 юли 2024г.

Св. вмчца и равноап. Мария Магдалина. Имен ден на Магдалена, Миглена, Мария..

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Последните защитници на Константинопол

Каракачаните са населявали Балканите от хилядолетия. В една от най-разпространените и актуални в момента научни теории се развива тезата, че първоначално те са живели в областта Пинтос на Средна Гарция и по-точно - в планинския масив Аграфа, в региона на гр. Янина. По време на турското робство каракачаните оказват съпротива на поробителите, поради което Али паша (от Янина) ги подлага на масово клане. Тази е причината в началото на ХIХ век те да напуснат земите си и да преминат към полуномадски начин на живот.

Каракачаните се срещат от Пелопонес през Тесалия (Средна Гърция) и Северна Гърция до България, днешна Република Македония, Албания, Одринска Тракия, земите на Мала Азия.

Самото название "каракачан" също говори за историята на тези прокуденици. Съставено е от двете турски думи "кара" - черен, и "качан" - беглец.

За историята на "черните бегълци" има и друга версия. Те били последните защитници на Константинопол, които са го напуснали през 1453 г. и той паднал под турско робство. Тогава старейшините на каракачаните решават да се изразява дълбока скръб с носенето на черни дрехи. Черният цвят се пренесъл и върху стадата, от които били изклани всички бели овце.

Най-твърдо наложилата се теория около каракачаните и тяхното появяване в земите на днешна България е, че още около ХVI в. от подножието на планината Епир, на север към България започва глобално придвижване на пастири, определяни като "каракачани". От ранна пролет до късна есен те обикаляли със своите овце планинските пасища на България. С настъпването на зимните студове отново се завръщали в Южна Тракия. Постепенно започнали да се установяват в българските земи и да стават част от местното население.
 
Интересен е фактът, че фамилните имена на каракачаните се срещат навсякъде, където живеят представители на този етнос, което е поредно доказателство за единния им корен.

Една от слабостите на историческата фактология е, че тя може да се тълкува доста свободно и дори да се манипулира съвсем съзнателно. При извършване на антропологически измервания картината се очертава в доста по-различна светлина. Изследванията са научно мотивирани и доказуеми.
Известният гръцки антрополог Арис Пулянос, въз основа на изследванията на метрични, морфологични и биологични белези, а така също анализи на кръвта, на определящи се като каракачани хора от територията на Гърция и България, недвусмислено доказва че те са с общ произход не само исторически, етнографски и лингвистично, но и антропологично. Изследването на Пулянос е разширено и в последствие се предлага още едно интересно и научно мотивирано твърдение: каракачаните обитават целия Балкански полуостров и са най-древният народ на Европа. В подкрепа е добавен и фактът, че някои от елементите на сватбата при каракачаните се срещат още в произведенията на Омир и Еврипид. В песните на Омир са открити над 500 думи, които и днес се използват в каракачанския език.

Известният английски учен проф. Дж. Кембъл в своята книга "Чест, фамилия и патронаж", пише, че днешното съществуване на каракачаните доказва историческо минало не по-различно от това на гърците ("...the Sarakatsani, as they exist today, provide no evidence of a past history that was ever anything but Greek").

 

..................................................................................................
 
* Материалът за каракачаните ни бе предоставен през 2006 от г-н Коста Дедов, дипломант в Университета по архитектура, строителство и геодезия - София, инженерна специалност. По наша молба той ни изпрати кратка справка за себе си. Роден в г. Котел през 1983 г., завършил е английска гимназия в Сливен. Владее три езика, като гръцкия е научил в семейството си. За него България е най-красивото място на Света. Той преценява, че каракачаните са цялостно интегрирани в българското общество,  поради това че са грамотни, завършват елитни училища и университети, и работят в различни сфери на икономиката и  държавната администрация.
Материалът е бил публикуван в бюлетина на каракачаните "Фламбура". Това научихме през септември 2007 г. от господин Яни Блецов, който ни уведоми също така, че е автор на горния текст.
За нас този материал е ценен с информацията, която предоставя и със заявената в него позиция.