ДАСКАНЕ РОМА

Преведено буквално даскане рома днес означава български/християнски  роми. Думата дас се използва по време на Османската империя и в първоначалния си смисъл означава слуга, роб, но с течение на времето е свързана с турската  дума гяур – неверник, немюсюлманин. С това обобщаващо понятие се идентифицират приблизително 26 подгрупи, говорещи различни наречия от балканския тип ромски диалекти, със значимо влияние от местния български диалект. Даскане рома са преобладаващото ромско население в Северозападна и някои райони на Централна Северна България и приблизително половината от ромското население в Югозападна България.

Специфични подгрупи с предпочитана друга идентичност

• Сиви гълъби
В Югоизточна и Централна Южна България съществува група от хора, която българите наричат български цигани, ромите наричат даскане рома, а турците гяур ченгенеси. Самите те се назовават аспарухови българи или стари българи, а околното население често пъти ги обозначава като „сиви гълъби“ или демирджии. Групата обитава относително концентриран ареал по долината на р. Марица с приблизителни граници на изток – гр. Чирпан, на запад – гр. Пазарджик, на север – Средна Стара планина и на юг – Родопите. Сивите гълъби предпочитат браковете в собствената си група и избягват браковете с другите етнически групи в страната, с изключение на българите, каквато е и предпочитаната им идентичност. По традиция представителите на групата са членове на източноправославната църква, макар че, под влияние на Евангелските петдесятни църкви, в някои села протича процес на евангелизация. Особеното при тази група е, че в някои селища майчиният език е ромски, а в други – напълно отсъстват следи от ромски език, но въпреки това те се разпознават като представители на една и съща група и се женят помежду си, като местоживеенето определя и езика, който бива говорен у дома.

• Цуцумани

В трите области на Северозападна България живее група от хора, която българите наричат български цигани или покръстени цигани, а ромите обозначават като цуцумани. Цуцуманите са източноправославни християни, които българите не приемат за „истински“ българи, а ромите не приемат за „истински“ роми. Техният майчин език е български, но имат запазени в говора си няколко думи с ромски произход. В общия случай цуцуманите не живеят в етнически обособени махали, а разпръснато сред българското население. Значително по-интегрирани са от останалите роми в региона – размерът на домакинствата, образователното равнище и нивото на безработица се сходни са тези на българите в съответната област.

ХОРАХАНЕ РОМА

Преведено буквално хорахане рома днес означава турски/мюсюлмански роми. С това обобщаващо понятие се идентифицират приблизително 36 подгрупи, говорещи различни наречия от балканския тип диалекти, със значимо влияние от местния турски диалект. Хорахане рома са преобладаващото ромско население в Североизточна, Югоизточна и Централна Южна България и приблизително половината от ромското население в Югозападна България.

Специфични подгрупи с предпочитана друга идентичност

• Миллет

В районите, където живеят хорахане рома, съществуват групи от хора, които наричат себе си миллет (на турски – народ). Обикновено българите ги обозначават като турски цигани или турчеещи се цигани, турците ги наричат миллет ченгенеси. Ромите имат двузначно отношение и някои ги приемат за роми, но други ги считат за турци. Майчиният език на миллет е турски, но в някои населени места сред по-старите поколения се използва ромски като „таен“ език, а в други групи като жаргон е запазена употребата на малък набор от ромски думи.

• Агупти

В района на Родопите живее група роми, която нарича себе си и бива наричана от другите агупти. В средата на ХХ в. те са класифицирани като роми/цигани въз основа на пасаж от една народна песен: „Турци си Рада плениха,/ та я агупка сториха/ агупка чорна циганка…“ (Вж. Хипотеза за произход от Египет – гюпти, егюпци.) Агуптите са пример за смяна на първичната групова идентичност с предпочитаната турска идентичност в рамките на няколко поколения. Ако в средата на ХХ в. изследванията регистрират египетска идентичност, съчетана с „чист и старинен родопски говор“, то в края на ХХ в. агуптите се отличават със стремеж за сливане с околното турско население и употребата на турски език. Решаващ фактор в случая вероятно е ислямът. Подобно на миллета, употребата на ромски е като „таен“ език, използван от по-възрастното поколение.

КАЛДЕРАШЯ

Името на тази общност  произлиза от румънската дума калдера (котел) и е пряко свързано с традиционния занаят на мъжете в миналото – изработването на котли и съдове от мед (бакър). Поради спецификата на своя занаят, въпреки държавните постановления, до 1975-1976 г. повечето семейства чергарстват в рамките на страната, съседна Югославия и Унгария. В общия случай днес калдерашите не живеят в етнически обособени махали, а разпръснато сред българското население, макар че в периода след 1989 г. в някои райони на страната (Варненско, Пловдивско, Софийско) се образуват микроквартали от роднински калдерашки семейства, които наброяват до 10–12 къщи.

Пловдив, 1955 г. (Арх. ЕИМ)

Калдерашите са познати сред околното им население като сръбски или унгарски цигани и като върбани, което вероятно произлиза от румънското върбун (първи братовчед). Понятието е обобщаващо за приблизително 16 подгрупи, които в този случай имат характера на кланове.

ЙЕРЛИИ

Следвайки една класификация на ромите в България, направена от британския вицеконсул във Варна – Бърнард Гилиът-Смит през 1916 г., в българската етнография след 1989 г. е въведен терминът йерлии, с цел да се улесни обозначаването на ромските групи, които отдавна водят уседнал живот, за разлика от групите, които са били насила заставени да уседнат в периода 1958-1976 г. Терминът произлиза от турската дума yerli [кореняк, местен човек], а основание за неговата употреба е фактът, че в София и Югозападна България част от ромите се самоопределят като ерлидес, а в Македония има група, която нарича себе си арли. В този случай е важно да се подчертае, че терминът е въведен само с цел академично удобство и такава група не съществува. На практика терминът механично обединява групите, които се назовават даскане и хорахане рома, т.е. принадлежащите към т.нар. балканска диалектна общност на ромския език.

Калдерашите говорят ромски език, принадлежащ към т.нар. северни (или нови) влашки диалекти, които търпят силно влияние от румънския език.

КАЛАЙДЖИИ

В различни класификации на ромските групи калайджиите биват класифицирани различно – като част от даскане рома, хорахане рома или калдерашите.

Причината за това е, че онези подгрупи, които живеят в Североизточна и Югозападна България, са мюсюлмани; тези, които живеят в Югозападна и Централна Южна България (познати още като тракийски калайджии), са православни християни; а калайджиите от Северозападна България имат спомен за миналата си мюсюлманска принадлежност, но фактически на спазват мюсюлманските обичаи и традиции. Това, което обединява различните калайджийски общности, от една страна, е традиционната мъжка професия, която е дала и името на общностите, а от друга страна – принадлежността на четирите регионални говора към групата на южните (или стари) влашки диалекти, в които има запазени голям брой думи от турски произход. Въпреки езиковото сходство, тракийските калайджии и другите калайджии не сключват бракове помежду си, поради различната религиозна принадлежност.

РУДАРИ/ЛУДАРИ

Предимно в селските райони на областите Пловдив, Стара Загора, Нова Загора, Бургас, Варна, Добрич, Велико Търново и Плевен живеят групи от хора, които околното население нарича румънски цигани. Представителите на тази общност наричат себе си рудари или лудари – в зависимост от местния диалект. Поради  характерните за тях занаяти, за околното население са познати по-скоро като копанари и мечкари, за което техните самоназвания са съответно лингурари и  урсари. По време на преброяванията и социологическите изследвания рударите/лударите се идентифицират обикновено като румънци, власи или българи, но винаги настояват на разграничаването си от ромите. Обикновено по-старите поколения приемат за себе си названието румънски цигани, защото думите цигáн и цигáнка – означават съответно съпруг и съпруга в техния говор (каквото впрочем означават и думите ром и ромни в ромския език). Рударите/лударите използват диалект на румънския език.

Макар че живеят в относително обособени етнически махали, те са вероятно най-интегрираната в българското общество ромска група по отношение на нивото на образование, нивото на заетост, както и по размера на домакинствата, по който не се различават от българското население в дадените населени места.