Изтъквайки "превъзходствата" на славянската азбука над гръцката, старобългарският писател Черноризец Храбър твърди, че ако във Византия създателите на гръцкото писмо са известни само на малцина книжовници, то в България даже децата в училище знаят, че техните букви са измислени от Константин-Кирил Философ.

Възможно е в края на IX-началото на X в., когато е творил Черноризец Храбър, всичко около възникването на славянската писменост да е било напълно ясно. Днес, след като вече два века слависти от цял свят затрупват темата с планини от теории, въпросителните и загадките по нейните проблеми са често повече от известните.
Безспорно е, че азбуката и първите преводи на богослужебни книги на славянски език са дело на Констинтин-Кирил Философ (ок. 827-869 г.). Парадоксът обаче е там, че за един кратък период при славяните се създават и сменят две азбуки, - глаголица и кирилица без все още да съществува единна позиция, за тази от тях, която е създадена от Константин-Кирил.

Втората от тях е кирилицата, използвана и днес от българи, сърби, черногорци, руснаци, украинци, белоруси, както и от още много неславянски народи от бившия СССР. Безспорно е, че и звуково, и графически тя се базира на гръцкия унциал. За неин създател се предполага, че е Климент Охридски, един от учениците на Кирил Философ, който в знак на почит към учителя нарича азбуката на негово име.
Преобладаващата част от учените отдават приоритетно място на глаголицата, свързвайки авторството й с Константин-Кирил. Тази азбука е известна със сложната си и екзотична графика. Именно за това съществуват множество хипотези, в които се търси връзка с различни знакови системи (от славянските руни, през грузинското писмо до... санскрита).

Факт е, че колкото и да са различни по външния си вид  глаголицата и кирилицата, между тях съществува приемственост, което означава, че едната азбука произлиза от другата.

Кирилицата измества напълно и бързо глаголицата в Източна България и в нейната първа християнска столица - Преслав. В Западна България - Охридско глаголицата намира по-широко разпространение и дълъг живот. По адриатическото крайбрежие на Хърватско се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири.

Начертанието на буквите и в кирилицата, и в глаголицата, разбира се, не остава неизменно през столетията. От IX в. нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо - устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул, бързопис.

Усъвършенствува се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи и с модификация на мотивите в славянските книги се налагат през XIII-XIV в. три стила в заставките - украсените композиции, които се развиват пред началата на техните блокове - инициалите - украсената начална буква, в концовките - завършителни орнаментални мотиви оформящи края на текста. Появяват се илюстративните цикли в царските кодекси - като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис 1344-5 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV в., Киевския псалтир от 1397 г. Заглавното писмо се оформя в самостоятелни декоративни композиции чрез украсяване на буквата и оцветяването й в червен, син, зелен цвят или чрез изписване със злато.

За българския кирилски шрифт виж тук...