Хроника на събитията – юни 1990 г.

5-29 юни 1990 г., Копенхаген – Конференция за човешките права на 35-те страни, подписали заключителния акт от Хелзинки. На нея се одобряват своеобразни стандарти, потвърждаващи основните права и свободи на отделния човек в обществото. Препоръчват се мерки за премахване на смъртната присъда, за алтернативна военна служба, свободно движение на гражданите. Българската преса прогнозира, че документът от Копенхаген ще даде ярко отражение върху националните законодателства, вкл. и върху българското.

Българската делегация за първи път открито се противопоставя на нападките на югославските представители по “македонския въпрос”. В делегацията участва представител на опозицията – депутатът от СДС във ВНС Румен Воденичаров, посрещнат с аплодисменти на конференцията.

8 юни 1990 г. – посещение на Маргарет Тачър в Москва. На срещата си с Горбачов тя заявява, че членството на обединена Германия в НАТО няма да представлява заплаха за сигурността на СССР. Разискват се движението за независимост на балтийските републики, преговорите за съкращаване на конвенционалните оръжия, обединението на Германия и плановете за нова Европейска конференция за сигурност и сътрудничество.

11 юни 1990 г. – Инвестиционната банка на ЕО одобрява първите заеми за Полша и Унгария на обща стойност 1 млрд. и 200 млн. долара. Банковата групировка заявява, че единствено Полша и Унгария са поели по пътя на пазарната икономика. /“Демокрация”, 12.06.90 г./

Горбачов предлага обединена Германия да може да членува едновременно и в НАТО, и във Варшавския договор до изготвянето на споразумение за нова система за сигурност и двата военни съюза бъдат преобразувани. Джордж Буш и Хелмут Кол отхвърлят това предложение.

13 юни 1990 г., Белград - няколко десетки хиляди души демонстрират по улиците на Белград с искането до края на годината да бъдат проведени свободни многопартийни избори. Полицията брутално разпръсква демонстрантите, отправили се към телевизията с искане да бъдат отразени събитията.

14 юни 1990 г., Букурещ – изборите, спечелени с голямо мнозинство от Фронта за национално спасение на Йон Илиеску, предизвикват отново вълна от жестокости. Полицията разпръсква с палки стачкуващите студенти. Вечерта Илиеску призовава да се защити законната власт, вследствие на което 3 хиляди миньори пристигат в Букурещ и започват разправа с демонстрантите, опустошават сградите на двете опозиционни партии – селската и либералната. Илиеску им благодари. Въоръжени с железа, те патрулират заедно с войниците из града. 

15 юни 1990 г. – край украинския град Харков е открит масов гроб с трупове на полски офицери, съветски военнопленници. Там са били заровени и близо 1800 съветски граждани, убити от НКВД. /”Демокрация”, 15.06.1990/

17 юни 1990 г., Букурещ – жестокостите от последните дни в румънската столица поставят правителството пред множество критики както в страната, така и в чужбина. При потъпкването на антиправителствените протести са загинали 6-има, над 400 са ранени, повече от 600 души са арестувани. Правителството на Илиеску обявява, че ще нареди разследване на бруталното поведение на миньорите срещу демонстрантите.

Берлин - за първи път парламентаристи от Източна и Западна Германия отбелязват заедно Деня на германското единство.

19 юни 1990 г., Берлин - след арестите в Източна Германия на членове на фракцията “Червена армия”, западногерманското правителство разглежда възможността за завеждане на дело срещу Ерих Хонекер, обвинен в подкрепа на терористичната организация.

24 юни 1991 г. - десетки хиляди румънци са проникнали на съветска територия в района на граничен пункт Албита. Демонстрантите преминали безпрепятствено граничната охрана от двете страни и започнали общи митинги със съветските молдовци, дошли от цялата република. /”Демокрация”, 25.06.1990/

25-26 юни 1991 г. – заключителен документ в Хелзинки. По време на срещата представителите на Съвета на Европа изразяват желанието си в най-скоро време, до месец, България да получи статут на наблюдател в организацията.

27 юни 1990 г., Дъблин – Приключва срещата на страните от Европейската общност. Главният интерес е насочен към евентуалната финансова подкрепа за политиката на преустройство на президента на СССР М. Горбачов. Тачър отново изразява особеното си мнение по този въпрос. Помощта за СССР ще бъде тема на разговор по време на предстоящата среща на високо равнище на 7-те най-големи индустриални държави в Хюстън.

28 юни 1990 г., Виена – на преговорите между НАТО и Варшавския договор бе постигнато споразумение за голямо съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа. Според споразумението всяка страна (НАТО и Варшавският договор) ще разполага с не повече от 20 хил. танка и 30 хил. други бронирани транспортни средства.

Берлин – министърът на външните работи на СССР Шеварнадзе заявява, че неговата страна е за решаване на “германския въпрос” до края на т.г. Съветският съюз изготвя проект за окончателно споразумение, който ще представи през ноември на Конференцията на 35-те държави-членки в Хелзинкския процес.

63-ма видни полски интелектуалци се дистанцират от ръководителя на профсъюза “Солидарност” Лех Валенса и предлагат да се разтури Варшавският граждански комитет поради недемократичните методи на ръководство на Валенса. В групата на 63-мата влизат Адам Михник, Яцек Курон, Бранислав Геремек, режисьорът Анджей Вайда и др. културни и политически дейци.

 

Хроника на събитията – юли 1990 г.

1 юли 1990 г. – ден на германското финансово и икономическо обединение. Западногерманската марка става официална парична единица и в ГДР.

2 юли 1990 г. – Съветът на Европа предоставя на България статут на специален гост. Тя ще може да изпраща 6-има депутати на сесиите на Европейския парламент в Страсбург. България е 7-ата източноевропейска страна, получила такъв статут /след Полша, Унгария, Югославия, СССР, Чехословакия и ГДР/.

Букурещ – В Букурещ пристигнаха представители от ЕО за среща с правителствени и опозиционни ръководители, с които да разискват споразумението за бъдещото сътрудничество на ЕО с Румъния. То бе прекратено, след като румънските власти подкрепиха насилствените действия на миньорите срещу демонстрантите.

Варшава – Световната банка откри във Варшава първото си постоянно бюро в Източна Европа.

Москва – бившият генерал от КГБ Калугин каза, че съветската държавна сигурност все още е всесилна. По молба на КГБ Горбачов издаде указ за отнемане на званията и наградите на Калугин, след като той обвини организацията в използване на сталински методи.

3 юли 1990 г. – Югославската република Словения приема Декларация за цялостен суверенитет на държавата Словения, с което регламентира пълната си независимост от федерацията.

Албанските депутати приемат Декларация за независимост на Косово. Това решение предизвиква най-острото разделение досега в Косово – албанците я посрещат с възторг, сърбите и черногорците искат скупщината да бъде разпусната. В следващите дни албанците започват масово да “атакуват” чуждите посолства в Тирана за политическо убежище. 

4 юли 1990 г., Брюксел – Конференция на Групата на 24-те. Взема се решение програмата ФАР да обхване освен Полша и Унгария, също и България, ГДР, Чехословакия, Югославия. Румъния отпада от обсъждането заради насилията от последния месец срещу опозицията. ЕО залага в бюджета си разходи за 1990 г. от 200 млн. екю за помощ по програмата ФАР, България ще получи около 30 млн.

Москва – около 100 учени от Международната агенция за атомна енергия пристигнаха в Белорусия, за да проучат последиците от аварията в Чернобил.

5 юли 1990 г. – Вацлав Хавел е избран за президент на Чехословакия до 1992 г.

5–8 юли 1990 г., Лондон – сесия на НАТО. Генералният секретар Манфред Вьорнер обявява края на Студената война. Представителите на 16-те страни-членки обсъждат бъдещето на НАТО и предложението на Буш за създаване на нова линия на НАТО. Важен въпрос е и за военните усложнения от обединението на Германия. САЩ предвиждат значително съкращаване на войските и въоръженията от страна на НАТО особено близо до границата между двата блока, както и акредитиране на дипломати от източноевропейските страни към НАТО – с това Москва трябва да се убеди, че Германия ще е по-безопасна в НАТО, отколкото извън него. За същността на НАТО Кол настоява за нова система на сигурност в Европа, включваща всички европейски страни. На срещата се очертават силни различия по бъдещата стратегия на съюза. В пресата се коментира, че НАТО не е отстъпил от ядрената си доктрина, а само е перефразирал досегашния принцип на “гъвкаво реагиране”. /"Труд”, 9.07.1990 г./

6 юли 1990 г. – Парламентът на СР Сърбия гласува специален закон за разпускане на скупщината на САО Косово и на Областния изпълнителен съвет /правителството/.

Москва, Сп. “Новое время”, бр. 28, публикува следната статистика: “В Полша броят на членовете на левите партии се съкрати от 2 млн. /ПОРП/ на 53 000 /в двете социалдемократически партии/, в ГДР – от 2,3 млн. /ГЕСП/ на 450 000 /ПДС/, в Унгария – от 850 000 /в предишната УСРП/ на 50 000 в УСП и 82 000 в новата УСРП /”Демокрация”, 23.07.1990 г./ Сп. “Новое время”, бр. 28, публикува следната статистика: “В Полша броят на членовете на левите партии се съкрати от 2 млн. /ПОРП/ на 53 000 /в двете социалдемократически партии/, в ГДР – от 2,3 млн. /ГЕСП/ на 450 000 /ПДС/, в Унгария – от 850 000 /в предишната УСРП/ на 50 000 в УСП и 82 000 в новата УСРП /”Демокрация”, 23.07.1990 г./

8 юли 1990 г., Тирана – Албания обявява амнистия за хилядите албански граждани, потърсили политическо убежище в чуждите посолства в Тирана и разрешава с указ на НС на всички желаещи да получат редовни паспорти за излизане от страната. На следващия ден желаещите да емигрират надхвърлят вече 6 000 души. В столицата са изпратени военни поделения и войската контролира пътищата в района, за да възпрепятства прилива на бежанци към посолствата; вълнения в провинцията; жестоко потушени бунтове в Шкодра, Саранда и Кавая.

Рим – Павароти, Карерас и Пласидо Доминго пеят за първи път заедно на концерт по случай приключването на световното първенство по футбол.

9 юли, Страсбург – преди откриването на сесията на Европейския парламент отделните парламентарни групи са обсъдили въпроса за сключването на търговско споразумение с България и дали той да фигурира в дневния ред. При откриването на сесията депутатите приемат това да не се разисква сега и да се отложи до септември, понеже не е сигурно, че управляващата партия води страната към демократични промени и има съмнения дали изборите са били изцяло честни и свободни.

Москва – Външно министерство на СССР обявява, че Съюзът започва да намалява икономическата помощ за Куба и Виетнам. Москва ще спре субсидиите си за комунистическите си съюзници и ще наложи пазарни цени на вноса.

Хюстън – традиционна годишна среща на ръководителите на 7-те най-развити държави. Обсъжда се въпросът за икономическата помощ за СССР. Според в. “Демокрация” става дума за отпускане на 15 млрд. долара. ФРГ и Франция са за големи финансови заеми, Тачър е против западните страни да помагат на “полупроменили се режими”; САЩ са за изпращане на специалисти, за да не се засили военната мощ на Съветския съюз. САЩ се съгласяват всяка от 7-те да действа индивидуално. ФРГ ще отпусне 6 млрд. марки като се разчита на съветското съгласие за членство на обединена Германия в НАТО.

10 юли 1990 г., Москва – XXVIII  конгрес на КПСС. Михаил Горбачов е избран за втори път за генерален секретар на ЦК на КПСС и за първи път в историята на КПСС – от целия конгрес, а не само от ЦК. Кандидатът на твърдата марксистко-ленинска линия Егор Лигачов получава едва 20% от гласовете. Приети са промени в устава на партията и проект на програмна декларация “Към хуманен, демократичен социализъм”. Избрано е изцяло ново Политбюро, от предишното са само Горбачов и заместникът му Вл. Шевченко.

11 юли 1990 г., Тирана – По молба на ООН и Международния червен кръст италианските власти проявяват инициатива за разрешаване на кризата с албанските бежанци. МВнР на Италия съобщава, че ще организира превозването до италиански адриатически пристанища на хилядите албанци, намиращи се на територията на посолствата на Италия, ФРГ, Франция в Тирана.

12 юли 1990 г., Москва - “Известният реформатор Борис Елцин обяви, че напуска КПСС” /в.”Демокрация”, 12.07.1990/, тъй като не можел да се води в действията си от решенията на партията и щял да се ангажира само с работата си като президент на Руската федерация. КПСС напуска и радикалното движение “Демократична платформа”, като ще образува нова политическа партия и призовава и другите реформаторски групи да се присъединят за формиране на коалиция.

15 юли 1990 г., Москва – Канцлерът на ФРГ Хелмут Кол е в Москва за двудневни разговори с Горбачов. Целта на посещението е руският президент да бъде убеден в необходимостта обединена Германия да членува в НАТО. След разговорите двамата заявяват, че позициите им за членството и числеността на германската армия са започнали да се сближават. Още на следващия ден, 16 юли, Горбачов обявява, че вече не се противопоставя на членството на Германия в НАТО.

Бон – 3 000 албански бежанци “топло посрещнати във ФРГ” /в. “Демокрация”, 16.07.1990/ при пристигането си с влак от Италия. Част от бежанците остават в Италия, някои заминават за Франция и Гърция. Във Франция пристигат 575 души, също и в Турция – 76.

16 юли 1990 г. – Украйна декларира, че поставя собствените си закони над Конституцията на СССР, въвежда украинско поданство.

Брюксел – среща на външните министри на страните от ЕО. Главната тема е отношенията на ЕО с Източна Европа.

Москва – Горбачов отменя с декрет държавния монопол върху радио- и телевизионното излъчване – т.е. всяка партия или организация ще може занапред да създава своя радио- или телевизионна станция.

17 юли 1990 г., Москва – След посещението на Хелмут Кол в Москва Дойче банк съобщава данни, според които СССР има дългове към западни банки и фирми от 1 млрд. и 500 млн. марки. Освен това СССР закъснява с изплащането на дълговете си от 3 млрд. и 800 млн. марки. Самият Горбачов съобщил пред германската делегация, че досега катастрофата в Чернобил е предизвикала разходи от 40 млрд. марки /в. “Демокрация", 18.07.1990/.

18 юли 1990 г., Москва – официално посещение на председателя на ЕО Жак Делор – той е за първи път в Съветския съюз. Делор е пълномощен представител на 12-те западноевропейски държави, които изразиха готовност да окажат на СССР съдействие за икономическите реформи. Целта на визитата е да бъде постигнатата договореност за сътрудничество между СССР и 12-те.

Париж – завършва срещата на външните министри на двете Германии и на страните–победителки във Втората световна война. Министрите са единодушни, че не съществуват пречки за обединението на Германия до края на годината. Решен е проблемът с полско-германската граница – последната пречка, след като Горбачов приема обединена Германия да принадлежи към НАТО. На конференцията полският външен министър Кшищоф Скубишевски не отправя искане за репарации в разговора си с Геншер.

Москва – 7 депутати на СССР напускат КПСС, сред които са Рижков /председател на парламентарния комитет на науката/, Алексей Яблоков /зам.-председател на парламентарния комитет по екология/, председателят на съюза на кооператорите Вл. Тихонов, директорът на строителния концерн Михаил Бочаров, зам.-кметът на Москва Сергей Станкевич и др.

19 юли 1990 г., Берлин – източноберлинското правителство информира съветския генерал Вл. Шуральов от Главното командване на войските на Варшавския договор, че Народната армия на ГДР няма да участва повече във военните учения на Варшавския договор.

Хелзинки – над 6 000 съветски граждани са подали писмени молби в посолството на ЮАР във Финландия с искане да емигрират в ЮАР. Молбите започнали да постъпват след февруари, като дотогава не е имало нито едно искане. /“Демокрация”, 17.07.1990 г./

Прага – цяла Източна Европа е в страх от петролен шок след оповестеното от Москва намаляване със 7 млн. тона петрол годишно на доставките за бившите социалистически страни, както и предстоящото им заплащане в долари. В Чехословакия и в България – огромни опашки пред бензиностанциите. Допълнителна паника в Прага, която удвоява цените. Бензинът започва да липсва и в останалите източноевропейски страни. Плащането в твърда валута от 1 януари 1991 г. ще увеличи 3 пъти цената на суровината, а най-засегнати от кризата са България и Румъния, които практически не разполагат с валута. /”Демокрация”, 20.07.1990 г./

20 юли 1990 г., Букурещ - студентите поставиха под съмнение официалното твърдение, че техният лидер Мариан Мунтяну може да бъде освободен. Маргарет Тачър, присъединявайки се към френския президент Митеран, отправи запитване до румънските власти за съдбата на опозицията и на студентските ръководители, все още под арест след демонстрациите миналия месец.

Москва – президентът на Руската федерация Елцин декларира прекратяване на всички официални привилегии в републиката.

Виена – Литва, Латвия и Естония подават официално молба за статут на наблюдатели на Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа.

Вашингтон – външнополитическата комисия в американския Сенат гласува проектозакон за оказване на помощ от 535 млн. дорала за държавите от Източна и Югоизточна Европа /първоналачно Буш е поискал помощ от 300 млн. долара/. Тя упълномощава Буш да изпрати в СССР специалисти. Правителството преди това е уверило, че ще изпрати на Съюза само ограничена икономическа помощ. От американската помощ “лъвският пай” се пада на Полша и Унгария – предвидено е на полските и унгарските предприятия да бъдат отпуснати 225 млн. долара. Останалите средства се разпределят така: 100 млн. долара за жилищно строителство в Източна и Югоизточна Европа; 100 млн. долара за стипендии в областта на икономиката; 40 млн. долара за подкрепа на демократични организации и 70 млн. долара за новата Европейска банка за икономическо възстановяване и развитие /ЕБВР/.

21 юли 1990 г., Виена – в посолството на ЮАР във Виена са подали молби за емиграция 120 000 унгарци.

Берлин – пред очите на повече от 250 000 зрители от цял свят “на живо” и повече от 1 млрд. по телевизията Берлинската стена се срути по време на грандиозен спектакъл. В послание до зрителите, прочетено на немски, председателят на Комисията на ЕО Жак Делор пожела всички бариери в Европа да изчезнат.

22 юли 1990 г., Букурещ – В Румъния се провежда многохилядно шествие по повод 7 месеца от революцията през декември, което когато стига до пл. “Университатя” в Букурещ, се превръща в антикомунистическа демонстрация.

Белград – 180 журналисти от албански произход са уволнени главно от телевизията в Косово.

23 юли 1990 г., Букурещ – процесът срещу 24 бивши функционери на румънската комунистическа партия, вкл. и бившия министър-председател Дъскалеску, се отлага за втори път.

Москва – хората, живеещи в заразените зони от аварията в Чернобил, ще получат допълнителна компенсация. Парламентът в Белорусия е решил да им се отпуснат по 15 рубли месечно – 1/7 от месечното възнаграждение. Около 1 млн. и 800 хил. души ще получат тази компенсация. /”Демокрация”, 24.07.1990 г./

24 юли 1990, Брюксел – Жак Делор е призовал страните-членки на ЕО да приемат тази година програма за оказване на помощ на СССР. На срещата на европейските финансови министри той е заявил, че подкрепата от страна на ЕО е особено важна поради резервите, които МВФ има спрямо процеса на реформите в Съюза. Тези дни съветският външнен министър Николай Рижков заяви, че неговата страна е изправена пред продоволствена криза, която ще повиши социалното напрежение.

25 юли 1990, Варшава – Зам.-председателят на Националната комисия по отбраната в полския Сейм заяви, че полската армия, която е една от най-големите в Европа, има безнадеждно остаряла структура, неотговаряща на новите системи за сигурност.

Москва – Съветският съюз ще промени своята вътрешна валутна политика. В бъдеще съветските граждани ще могат да купуват с валута в специални магазини висококачествени вносни и съветски стоки.

Букурещ – възобновен бе процесът срещу Елена Върбулеску, сестра на Николае Чаушеску. Тя е на 61 г. и е обвинена в корупция, злоупотреба със служебно положение и незаконно притежание на оръжие. След заседанието процесът бе отложен за 8 август.

Ню Йорк – американската телевизия Ей Би Си съобщава, че САЩ и СССР ще постигнат до една седмица споразумение за примирие в Афганистан, като това ще стане на среща между Шеварнадзе и Бейкър в Сибир. Дни по-късно американските власти опровергават новината.

26 юли 1990 г., Москва – среща на италианския премиер и председател на ЕО в момента Андреоти с Горбачов в Москва. На срещата не са постигнати споразумения за отпускане на италианска или въобще на европейска помощ за реформите в Съюза. СССР е използвал отпуснатия от ФРГ заем за погасяване на задълженията си към чеждестранни кредитори. Представителят на съветската външноикономическа банка Алибегов заяви, че повече от половината от възлизащия на 5 млрд. марки кредит е отишла за изплащане на дългове към западногермански фирми.

Бон – започна изтеглянето на складираните във ФРГ американски химически оръжия.

Берлин – Министър-председателят на Източна Германия Лотар де Мезиер е отстъпил от искането си за отделни избори в двете Германии за общ парламент в началото на декември.

Киев – 28 депутати от Върховния съвет на Украйна обявиха, че напускат комунистическата партия.

Москва – Прокуратурата на СССР е възбудила дело за издаване на държавна тайна срещу бившия генерал-майор от КГБ Олег Калугин, който с указ на президента Горбачов от началото на юли /3 юли/ бе лишен от звания и награди, след неговите сензационни разобличения в съветската и чуждестранната преса. В поредица от интервюта Калугин съобщи, че в Съветския съюз се интернират хора по политически причини, телефонните разговори се подслушват, извършват се убийства на политически противници, широко се използва дезинформация и други противозаконни действия. /”Демокрация”, 27.07.1990 г./

Вашингтон – членът на президентския съвет и външен министър на СССР Е. Шеварнадзе бе удостоен с американската антивоенна награда на името на Ралс Бънгс. Тя се отсъжда всяка година от 2 почетни асоциации на юристите във Вашингтон.

Варшава – Полският Сейм одобри закон, който разрешава на частни инвеститори да поемат в свои ръце хиляди държавни предприятия.

27 юли 1990 г., Кишинев – Парламентът на съветската република Молдавия получи пълномощия чрез поправка в конституцията да налага вето на всички закони, прокарани в Москва.

Минск – Парламентът на Белорусия прие декларация за суверенитет на републиката. Молдавия и Белорусия са последните републики, които си създават силна позиция преди изборите с новия договор за съюза, за който настоява Горбачов. Горбачов обещава, че този нов договор ще даде повече свобода на републиките.

Варшава – за първи път Полша призна официално, че в страната действат тайни съветски агенти на КГБ, но техните действия сега са значително ограничени. Новият вътрешен министър Кристоф Кресловски заяви, че КГБ вече не се меси в работата на неговото министерство, както е било в продължение на десeтилетия.

Москва - от началото на този месец 10 хиляди съветски граждани са напуснали комунистическата партия. Партийният секретар на Москва Юрий Прокофиев съобщи, че от началото на годината досега 20 хиляди души са върнали партийните си книжки.

Прага – Чехословашкият генерал Ладовиц съобщи, че изтеглянето на съветските войници ще приключи до 30 юни 1991 г. От февруари насам повече от 31 000 съветски войници са напуснали Чехословакия.

Виена – Юрий Дерябин, ръководител на съветската делегация на подготвителната конференция във Виена за срещата на високо равнище в Париж, заяви, че Москва няма да се съгласи с подновеното настояване на балтийските републики да получат статут на наблюдатели в срещата през ноември на 35-странната конференция за сигурност и сътрудничество в Европа.

Бон – опит за бомбен атентат срещу западногерманския висш правителствен служител, отговарящ по въпросите на държавната сигурност във вътрешно министерство. Отговорността за атентата поема терористичната групировка “Червена армия”.

Берлин – от днес източногерманският “Трабант” излиза в пенсия. Отсега нататък тази кола ще се произвежда с 4-тактов двигател на “Фолксваген”.

Москва – въпреки рекордната реколта Руската федерация е изправена пред сериозен недостиг на зърнени храни. Президентът на Руската федерация Борис Елцин подчерта, че ако не се предприемат бързи мерки, бедствието е неминуемо.

Варшава – Полският Сейм реши да бъде потърсена отговорност от членовете на последното комунистическо правителство за взетите от тях икономически решения, които се оказали вредни.

30 юли 1990 г., Будапеща – Референдумът за пряк или парламентарен избор на президент на Унгария се провали поради ниския процент на гласувалите – 14%. Това е вторият референдум по този въпрос. За провеждането му настояваше социалистическата /бившата комунстическа/ партия.

Будапеща – от външното министерство на Унгария съобщават, че на 39-те албанци, потърсили убежище в унгарското посолство в Тирана, няма да бъде даден статут на бежанци, тъй като не са напуснали родината си по политически причини.

Бон – ФРГ подписа споразумение с Полша за отсрочка при изплащане на полския дълг, който е 3 млрд. западногермански марки. Това е петото споразумение от този вид от 81 г. насам. В момента външният дълг на Полша се изчислява на 41 млрд. щатски долара.

Москва – през последната година инфлацията в СССР е достигнала 5%, 8 млн. души са останали без работа, външният дълг възлиза на 350 млрд. франка /”Демокрация”, 31.07.1990 г./


Хроника на събитията – август 1990 г.

1 август 1990 г., Варшава – Продължава проверката на деловите качества и почтеността на функционерите на бившата държавна сигурност. Досега е било обсъдено положението на повече от 4 хиляди души. Става въпрос за служители от даржавна сигурност, ликвидирана през пролетта на 1990 г., които са пожелали да преминат на служба в полицията.

Москва - СССР затвори цялата си западна граница с Полша и Унгария в опит да прекрати контрабандата и черноборсаджийството.

2 август 1990 г., Берлин – подписан е договор, определящ правилата за провеждане на общогерманските избори на 2 декември. Постигнат е компромис, при който се дава на малките партии шанс да бъдат представени в новия парламент.

Иркутск – приключват двудневните разговори между външните министри на СССР Шеварнадзе и на САЩ Бейкър. След срещата Шеварнадзе заявява, че двете държави вече не са противници. Не е бил отбелязан обаче съществен напредък по въпроса за приключване на войната в Афганистан. Шеварнадзе оповестява, че от 1 януари следващата година Съветският съюз ще прекрати производството на всички междуконтинентални балистични ракети, монтирани на железопътни вагони.

6 август 1990 г., Вашингтон – Буш обвини Ирак в лъжа по повод твърденията, че е започнал изтеглянето на войските си от Кувейт. Тачър, която е на посещение в САЩ във връзка с кризата в Персийския залив, призова всички страни-членки на ООН към пълно икономическо ембарго срещу Ирак.

Ню Йорк – Съветът за сигурност на ООН обсъжда плана си за категорични и всеобхватни санкции срещу Ирак. Проекторезолюцията на САЩ вече бе одобрена от 5-те страни - постоянни членки на Съвета.

Талин – политически лидери от трите балтийски републики се срещнаха с официални лица от други части на Съветския съюз, за да обсъдят с тях образуването на общ пазар, който да замести централнопланираната икономическа система.

Москва – Говорителят на военната прокуратура на СССР потвърди, че напускащите Унгария войници оставят след себе си оръжие, боеприпаси и муниции. По неофициални данни съветските войници продават в Унгария автомати “Калашников” по 800 долара и ръчни кратечници по 1400 долара. /”Демокрация”, 7.08.1990 г./

7 август 1990 г. – Все повече държави се присъединяват към икономическите и политически санкции срещу Ирак, включително и Швейцария, което е прецедентно за държавата решение.

Ню Йорк – Съветът за сигурност на ООН гласува пакет от всеобхватни икономически санкции срещу Ирак, вкючително прекратяване на вноса на иракски петрол, както и спиране на оръжейните доставки за Ирак. Решението влиза в сила веднага и задължава всичките 150 страни-членки на организацията да замразят всякаква търговия с Ирак. Единствено Куба и Йемен се въздържаха при гласуването. Това е първият търговски и оръжеен бойкот, налаган от ООН през последните 23 години.

Белград – в югославските републики Босна и Херцеговина за първи път ще се проведат многопартийни избори на 18 ноември. Изборите в Босна и Херцеговина се смятат за ключови в борбата за надмощие във федерацията между Сърбия от една страна, и Словения и Хърватска, от друга.

Москва – Правителството взе решение от 1 януари 1991 г. в СССР да бъдат създадени борси, на които рублите ще могат да се купуват и продават по пазарни курсове. Това бележи първа стъпка в превръщането на рублата в конвертируема валута. Борси ще бъдат открити в Москва, столиците на републиките и в по-големите градове.

Бон – спорове между Кол и намиращите се в опозиция социалдемократи за датата на обединението на Германия. И двете страни обаче са съгласни, че скорошното обединение е важно за спирането на икономическото разпадане на Източна Германия, където броят на безработните е достигнал 250 000 души.

– Извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Гласувана е резолюция, с която анексията на Кувейт от Ирак се обявява за невалидна.
Веднага след обявяването на анексията САЩ се обърнаха към съюзниците си от НАТО с молба да подкрепят в случай на необходимост военна акция в Персийския залив.

8 август 1990 г., Багдад – Саддам Хюсеин анексира Кувейт.

9 август 1990 г., Москва – СССР осъди анексирането на Кувейт от Ирак. Съобщено е, че два съветски кораба са на път за Персийския залив, където ще се присъединят към западните и съветски военноморски сили.
Будапеща – протестна демонстрация пред сградата на иракското посолство, в която участват и около 450 живеещи в Будапеща кувейтски граждани.

Букурещ - Румъния ще се присъедини към санкциите на ООН срещу Ирак, макар Багдад да й дължи 1,7 млрд. долара, съобщават от румънското външно министерство. В момента Румъния е председател на съвета за сигурност на ООН. /”Демокрация”, 10.08.1990 г./

10 август 1990 г., Кайро – среща на високо равнище на представителите на арабските държави във връзка с кризата в Персийския залив.

Варшава - първият "капиталистически" скандал в Полша. Собственикът на мрежата от кантори за обмяна на валута "Дорхем" Лех Гробелни не се завърна от ФРГ. Той дължи на клиентите на фирмата /около 10 хиляди души/ най-малко 32 млрд. злоти /над 3 млн. долара.

Брюксел - на извънредна сесия на НАТО на ниво министри на външните работи, на която присъства и държавният секретар на САЩ Бейкър, събитията в района на Персийския залив са окачествени като първата голяма международна криза, застрашила сигурността на НАТО след края на студената война. В момента НАТО не смята да предприема военни действия срещу Ирак, само при евентуална иракска агресия срещу Турция.Б

Берлин - Източногерманската прокуратура обяви, че разширява следствието срещу Хонекер, като включи и обвинение в съучастие в убийство. Става дума за заповедта на Хонекер да се стреля без предупреждение срещу граждани, опитващи се да избягат в чужбина, преминавайки незаконно границите.

Ереван - въоръжени групи и националистически движения в Армения настояват за отделянето на страната от СССР. Два митинга в Ереван с искане за създаване на национална армия, за арменски контрол на милицията и КГБ и за премахване на партийните организации в тези органи.

12 август 1990 г., Багдад - Саддам Хюсеин призова иракския народ да се подготви за последиците от продължителна изолация на страната. Окуражен от демонстрациите на безрезервна подкрепа от страна на хиляди араби в Йордания, в Йемен, на палестинци, Ирак заплаши, че ще разшири конфликта, пренасяйки го в други части на света.

Стокхолм - както ФРГ, така сега и в Швеция срещат все по-големи трудности в овладяването на притока от бежанци. Във всички западни страни започна да се поражда враждебно отношение към чужденците. Две трети от хората се обявяват за спиране на притока на емигранти.

13 август 1990 г., Багдад - пълната морска блокада срещу Ирак е в действие.

Анкара - турското правителство е упълномощено от парламента да обяви война в случай на въоръжени стълкновения в района на Персийския залив.

14 август 1990 г., Будапеща - Открита е фондация на жертвите на комунизма.

15 август 1990 г., Варшава - за пръв път в следвоенната история на Полша официално на държавно равнище се чества годишнината от победата на полските войски над Червената армия в битката за Варшава /15 август 1920 г./.

Прага - въз основа на закона, приет от федералното събрание през април, през следващите 2-3 години ще бъдат реабилитирани близо 220 000 чехословашки граждани, репресирани в периода 1948-1988 г., по политически причини, включително пострадалите в резултат на национализирането на дребната собственост.

Москва - Горбачов отмени приетите от Президиума на Върховния съвет на СССР от 1966 до 1988 г. укази за лишаване от съветско гражданство на лица, които живеят в момента в чужбина. През юни бе възстановено съветското гражданство на трима изтъкнати писатели - Александър Зиновиев, Жорес Медведев и Владимир Максимов, прогонени от родината по времето на Брежнев.

Преди три дни Горбачов реабилитира напълно милионите жертви на сталинските репресии.

Букурещ - холера в Югоизточна Румъния - броят на заболелите вече е 66 души.

16 август 1990 г., Москва - възстановено е съветското гражданство на 23-ма световноизвестни интелектуалци, сред които са Александър Солженицин, носител на Нобелова награда за литература, Василий Аксьонов, Владимир Войнович, Лев Копелев, Георгий Владимов, учените Юрий Орлов, Валерий Чамидзе, шахматистът Виктор Корчной.

Москва – в СССР чрез пресата се отправят настойчиви призиви към гражданите да помогнат за прибирането на реколтата. Министерството на отбраната е изпратило 10 000 войници на полето.

17 август 1990 г., Ню Йорк – носителят на Нобелова награда за литература Ал. Солженицин отхвърли обявената му от съветския президент Горбачов реабилитация. През 1974 г. Солженицин е не само лишен от съветско гражданство, но и арестуван, обвинен в предателство и изгонен от страната.

19 август 1990 г., Ню Йорк - става известно, че Саддам отказва да освободи чуждестранните граждани в Кувейт и Ирак, превръщайки ги в свои заложници и живи щитове около военните и стратегически обекти. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, която изисква незабавно и безусловно изтегляне на иракските войски от Кувейт.

Будапеща – възпоменателно тържество по повод 1 г. от масовото бягство през Унгария на източногермански граждани на Запад. Министър-председателят на ГДР  Лотар де Мезиер благодари на унгарците за проявената тогава смелост и затова, че са издържали на натиска, оказван, от правителството на ГДР.

Виена - Международната агенция по атомна енергия предупреди за опасността от нова катастрофа в АЕЦ “Чернобил”. Според специалистите бетонната обвивка около изгорелия през 1986 г. блок няма да издържи на високата радиация и горещина.

20 август 1990 г., Прага – церемония за отбелязване та 22-ата годишнина от нахлуването на съветските войски и поделения на Варшавския договор в Чехословакия.

Кишинев - представители на гагаузкото малцинство в съветска Молдавия, което наброява около 150 000 и около 20 000 в Одеска област, обявиха в Кишинев, че създават своя република и поискаха Горбачов да я признае.

22 август 1990 г., Москва – в. “Известия” съобщава, че в резултат на кризата в Персийския залив успехът на сложния процес на икономическите промени в страните от Източна Европа е поставен под заплаха. Според изчисленията на западни експерти, ако през следващата година, както се очаква, цените на горивата надхвърлят 25 долара за барел, за заплащането на вноса на петрол на Полша ще й бъдат необходими 30 на сто от валутните й постъпления, на Чехословакия – 75 на сто, а на България – 100 на сто.

Гр. Горки възвръща старото си име Нижни Новгород.

Талин – започва първия официален разговор между Естония и СССР за независимостта на републиката.

23 август 1990 г. – на заседание на Съвета за сигурност на ООН е решено да се окаже помощ на Йордания и другите косвено засегнати от санкциите срещу Ирак страни, сред които е и България.

Аман – Йорданското правителство реши да затвори границите на страната за бежанци, тъй като не е в състояние да им осигури подслон и храна. Сега чуждите граждани, желаещи да напуснат района, се насочват към турската граница. Засилват се международните усилия за евакуиране на бежанците, намиращи се в Йордания.

Ереван – Върховният съвет на Армения одобри декларация за независимост.

Румънският съд постанови освобождаване от затвора на сина на Николае Чаушески Нику Чаушеску поради спешна необходимост от лечение.

Прага – Пражкият съд отмени присъдите и прие решение за реабилитирането на Вацлав Хавел, Иржи Динстоир /сега външен министър/, Петър Ул и други ръководители на създадения след “Пражката пролет” комитет за защита на несправедливо преследваните.

Букурещ – двама от комунистическите лидери на декемврийската революция в Румъния заявиха, че всъщност са участвали в добре организиран преврат срещу режима на Чаушеску. Генерал Милитару и Силвио Брукан разкриха, че революцията е била извършена по предварително подготвен план. Милитару съобщи, че той и някои висши военни дисиденти организират военен комитет още през 80-те години. Комитетът се ползва със симпатиите на висши служители на Секуритате и в него са членували около 20 генерали. Генералът намекна, че президентът Илиеску е бил в течение на конспирацията и дори комитетът е обсъждал неговата кандидатура за държавен глава след евентуално сваляне на Чаушеску.

Баку – напрегната обстановка в редица гранични райони на Армения и Азърбайджан. В казахски район има убити и ранени.

24 август 1990 г. – изтича срокът на ултиматума на Ирак за закриване на всички дипломатически мисии в Кувейт. САЩ, страните от ЕО, Япония, Канада, Египет, Саудитска Арабия, както и България заявиха, че нямат намерение да се подчиняват на ултиматума. СССР изтегли всички свои дипломати от столицата на Кувейт.

Москва – в Москва вече е по-трудно да се намери пакет цигари, отколкото кутия черен хайвер, 70-те милн. Пушачи в СССР са на ръба на “нервна криза”. Те щурмуваят малкото будки, където все още се продават цигари с ограничение по 5 пакета на човек. На черно пакет “Космос”, който в началото на юли струва 50 копейки, сега се продава за 10 рубли. За да спаси положението даржавата пусна в продажба немски и австрийски цигари – в големи количества и доставени неизвестно откъде по 15 рубли пакета.

Ню Йорк – Солженицин, който живее като изгнаник в САЩ, отхвърли поканата на министър-председателя на Русия Иван Силаев да посети СССР като личен гост. В писмото си Солженицин заявява, че е немислимо той да се върне в родината си като гост или турист. “Ще се завърна в родината си само за да живея и умра в нея”, пише Солженицин.

Москва – в меморандум, връчен на полския шарже д’афер в Москва, Съветският съюз отправя официален протест във връзка с премахването на съветски паметници от войната в Полша.

Сибиу – приключи процеса срещу сина на Николае Чаушеску – Нику Чаушеску. Присъдата ще бъде произнесена на 2 септември. По обвинение в геноцид и незаконно притежание на оръжие прокурорът поиска най-тежката присъда – доживотен затвор и конфискация на имуществото.

Варшава – на среща в полския град Бели Бор бе отправен призив до украинците от цял свят да поискат пълна независимост на Украйна. На срещата участват повече от 50 представители на Украйна, между тях и 8 члена на Върховния съвет на републиката, както и украинци от 30 държави в цял свят.

Москва – след тридневни безредици, предизвикани от недостига на стоки за широко потребление в Челябинск, сега обстановката започна да се нормализира. Над 18 души са ранени при безредиците, повече от 130 са арестувани.

26 август 1990 г., Вашингтон – Буш приветства решението на Съвета за сигурност на ООН за използване, ако е необходимо, и на военни действия, за да се гарантира спазването на наложените срещу Ирак санкции. Москва се съгласи с решението на Съвета за сигурност.

28 август 1990 г., Владимир – Международна група от експерти започва едноседмично проучване в съветския град Владимир във връзка със съдбата на шведския дипломат Раул Валенберг, който изчезна след Втората световна война в един съветски затвор.

Тбилиси – с разрешението на местните власти в столицата на съветската република Грузия беше срутена голямата монументална статуя на Ленин, издигаща се на площада пред общината.

Букурещ - кметът на Будапеща забрани демонстрациите в центъра на града. Това стана след 6 дни непрекъснати демонстрации, на които се настояваше за оставката на президента на Румъния Йон Илиеску.
Илиеску заявява пред медиите, че истински всеобхватен масов протест е сложил началото на декемврийската революция и че тя не е резултат от опит за преврат.

Стокхолм – провежда се конференция с участието на световноизвестни политици и интелектуалци, посветена на анатомията на омразата под формата на етнически, расистки и религиозни конфликти. В Стокхолм пристигат Нелсън Мандела, Джими Картър, Франсоа Митеран, Вацлав Хавел, китайският студент Чай Линг, участвал в студентските движения на пл. “Тянанмън”, президентът на Литва Витаутас Ландсбергис, Уоле Шоинка, носител на Нобелова награда за литература, вдовицата на Сахаров Елена Бонер, американсият икономист Джон Кенет Гълбрайт, Адам Михник.

29 август 1990 г., Москва – градският съвет въвежда от септември купонна система за цигарите, след като недостигът им доведе до гневни протести в някои градове. В Москва пакет цигари на черния пазар е 30 рубли. Купоните ще са за половин пакет цигари дневно.

30 август 1990 г. – От визовия отдел на Вътрешно министерство на СССР съобщават, че общо 234 000 съветски граждани са получили изходящи визи през първата половина на т.г., за да заминат за постоянно местожителство в чужбина.

Белград – милицията в югославската област Косово използва палки и сълзотворен газ, за да разпръсне митинг – хиляди албанци, събрали се да посрещнат американски сенатори. Американската делегация трябваше да се срещне с косоварски ръководители, за да разискват спазването на човешките права в района.

На конференция за конвенционалните сили в Европа немският външен министър Геншер официално заяви, че ФРГ е съгласна да намали броя на военнослужещите в обединена Германия до 370 хиляди в срок от 4 години – това е съкращаване наполовина на общия брой военослужещи в Източна и Западна Германия.

Варшава – Съюзът на центъра в Полша, който подкрепя председателя на “Солидарност” Лех Валенса, започна всенародна кампания за оставката на президента Ярузелски. В декларация до всички областни комитети на “Солидарност” и до своите клонове съюзът заявява, че поляците са за демократично избран президент и парламент, който да се радва на подкрепата на народа.

Вашингтон – Буш оповести своя план за подпомагане на всички страни, които са засегнати от санкциите на ООН срещу Сирак. Буш ще поиска от съюзниците да внесат 23 млрд. долара /годишно/ за поддържане на мерките срещу Ирак и подпомагане на засегнатите от кризата в Близкия изток държави, включително България. Очаква се Япония да внесе 1 млрд. и 300 млн. долара, ФРГ – 600 млн., Саудитска Арабия – 4 млрд. долара, ОАЕ – 1 млрд., кувейтското правителство в изгнание – 3 млрд., а също и Южна Корея, която не е уточнила сумата, но ще е голяма. За Източна Европа ще се отдели голяма сума, на първо място за подпомагане на Полша и България.

В Косово се стигна до тежки сблъсъци между демонстранти и милиция, след като няколко хиляди албанци се събраха на митинг по повод посещението на американския сенатор Робърт Доул. Те настояваха да им се осигури пълна независимост от Сърбия.

31 август 1990 г., Москва – продължаващият седмици наред недостиг на цигари в магазините стана причина президентът на СССР Горбачов да отстрани от поста му първия зам.-министър-председател Владилен Никитин, който отговаря за снабдяването със стоки от първа необходимост. В много съветски градове по улиците има протести срещу дефицита.

Берлин - ФРГ и ГДР подписаха официално договора за обединение и определиха това да стане на 3 октомври. Документът бе подписан от западногерманския министър на вътрешните работи Шойбле и източногерманския държавен секретар Краузе.

Гданск – честване на 10-годишнината от създаването на профсъюза “Солидарност” в корабостроителницата в Гданск.
 

Хроника на събитията – септември 1990 г.

 

1 септември 1990 г., Москва – Шеварнадзе започва дипломатическа обиколка в Азия – Китай, Северна Корея и Япония.

Париж – Френският всекидневник “Франс соар” публикува документ – разказ за екзекуцията на 15 хиляди полски офицери от съветското КГБ през 1940 г. в Катин. Разкритията са направени от 72-годишния бивш шофьор на убийците, който 50 години е мълчал, за да остане жив.

2 септември 1990 г., Париж – около 700 граждани на западните страни и от Япония получиха разрешение да напуснат Ирак, след като в продължение на 4 седмици бяха държани като заложници.

Варшава – полската полиция прибягна до сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите, които блокираха входа на съветска военна база около Варшава.

Хамбург – наред с многобройните източногермански шпиони в съветското КГБ работят сега особено много специалисти по подслушвателни уредби от бившата източногерманска държавна сигурност ЩАЗИ, съобщи министърът в канцлерството на ФРГ Щатенхаген пред в. “Велт ам Зонтаг”.

Прага – от 1 януари Чехословакия и Съветския съюз ще извършват стокообмена си на основата на конвертируема валута, гласи подписаното в Прага споразумение – първото между държави-членки на СИВ, в което е залегнало преминаване на цените на световните пазари и заплащане в конвертитуема валута.

Москва – Президентът на Руската федерация Борис Елцин призова съветското правителство да подаде оставката си. Кабинетът на Николай Рижков трябвало да се оттегли, за да могат да бъдат осъществени плановете за радикална икономическа реформа.

3 септември 1990 г., Прищина – албанското население в югославската автономна република Косово обяви еднодневна обща стачка.

Москва – в Москва напоследък става все по-трудно да се купи хляб. Увеличената консумация е резултат от недостига на други хранителни продукти, а забавянето на производството – от недостига на работна ръка.

Източен Берлин – напоследък се забелязва разрастване на настроенията срещу чужденците сред източногерманците.

6 септември 1990 г., Берлин – пред сградата на бившето Министерство на държавната сигурност на ГДР се състоя протестна демонстрация. Участниците в нея поискаха да им бъдат предадени техните лични досиета. Десетки демонстранти са окупирали архивите на сградата още от 4 септември, за да попречат на западногерманската тайна служба да вземе досиетата.

Прага – над 1 млн. души, или повече от половината от членовете са напуснали комунистическата партия в Чехословакия след “нежната революция” през ноември. Според преценката на първия секретар Васил Мохорита на 1 юли в комунистическата партия са членували 760 000 души. Той е заявил, че около 35% от оставащите в партията са над 60 години.

Будапеща – унгарският президент Арпад Гьонц откри в Будапеща международен център за защита на околната среда. Основната дейност на центъра ще са проблемите със замърсяването на р. Дунав и на околната среда в Унгария, Полша, Чехословакия, Румъния и България.

Международен икономически форум в Прага.

Москва – Горбачов лично ще представи във Върховния съвет на СССР плана си за икономическа реформа. Той предвижда за 500 дни да се премине на релсите на пазарната икономика.

7 септември 1990 г., Вилнюс – трите балтийски републики поискаха да бъдат допуснати до участие в преговорите по международните аспекти на обединението на Германия. Ръководителите на Литва, Латвия и Естония са разпространили заявление, в което се настоява в дневния ред на преговорите да бъде включен и балтийският въпрос. В текста на документа се казва, че след като Германия се обединява, балтийските републики ще останат единственият район в Европа, който не е възстановил независимостта си, изгубена по време на войната.

Москва – Министърът на земеделието на РСФСР Кулик заяви в руския Върховен съвет, че снабдяването с храни е много лошо и че той не вижда изход. Преди това кметът на Москва Гаврил Попов поиска оставката на правителството на Рижков.

Токио – след разговори с японски ръководители съветският министър на външните работи Шеварнадзе отбеляза, че спорът за окупираните от СССР в края на Втората световна война четири от Курилските острови не трябва да парализира другите аспекти в отношенията между двете държави. След заминаването на Шеварнадзе, от японското външно министерство заявиха, че Токио не възнамерява да разшири икономическите си връзки с Москва, докато не бъдат върнати 4-те острова.

Бон – все още съществуват разногласия между Бон и Москва относно сумата, която ФРГ ще отпусне като помощ на СССР за изтегляне на войските от ГДР. Москва иска да получи повече от 2 млрд. марки само за поддържането на тези сили в източния сектор на Германия през идната година.

Будапеща – от унгарските затвори са освободени 4-ма души, осъдени за шпионаж в полза на западни страни. Сред тях е бившият военен аташе в Лондон, осъден на смърт през 1975 г. за шпионаж в полза на САЩ. По-късно присъдата е била заменена с доживотен затвор.

Берлин – около 5000 източногермански миньори от мините в Тюрингия и Саксония, произвеждащи уран за съветските ядрени оръжия, са окупирали мините. Те протестират срещу плановете за закриване на мините в резултата на обединението на Германия.

Прищина – властите в югославската република Хърватска обявиха, че гражданите, които притежават незаконно оръжие, са длъжни да го предадат до седмица. В противе случай са заплашени от съдебно преследване.

Москва – Съветският съюз изяви желание да участва със свои войски при сформиране на умиротворителните сили на ООН за уреждане на конфликта в Персийския залив.

8 септември 1990 г., Хелзинки – среща между Буш и Горбачов без предварително оповестен ред във връзка с кризата в района на Персийския залив. Обсъдени са възможностите и координирани становищата за предотвратяване на опасността, произтичаща от трета страна. Изразяват единството си за изпълнението на санкциите на ООН спрямо Ирак. Според анализаторите чрез тази среща в критичен в икономическо отношение момент за СССР, Буш засвидетелства признание на Русия като велика сила и политическа подкрепа за Горбачов.

9 септември 1990 г. – Полският сенат предложи Полша да излезе от военните структури на Варшавския договор.

Хелзинки - международната комисия, която разследва случая с шведския дипломат Валенберг, заяви, че КГБ отказва да сътрудничи. Според комисията Валенберг не е починал през 1947 г., а е бил видян по-късно в съветски затвор.

Берлин – в резултат на обединението на Германия настъпи краят на монопола над въздушния транспорт, упражняван от авиокомпаниите на трите съюзни страни – “Пан Ам”, “Бритиш Еъруейз” и “Ер Франс”. Започва битката за евентуалната столица на обединена Германия - Берлин, в която ще участва и западногерманската авиокомпания “Луфтханза”. От 28 октомври Луфтанза ще осигурява връзките между Берлин и всички големи градове в Германия.

10 септември 1990 г., Братислава – Съветският съюз и партньорите му започнаха двудневен разговор в Братислава, за да решат каква да бъде силата на войските им в “нова Европа”. Източноевропейски дипломати съобщават, че СССР настоява за поддържането на по-голяма армия и въздушни сили, отколкото останалите страни от Варшавския договор считат за необходимо за целите на отбраната.

Берлин – в замяна на съгласието си при подписването на договора за обединена Германия на срещата “две плюс четири” Съветският съюз иска от ФРГ 18 млрд. марки за организиране на изтеглянето на съветските войски от ГДР.

Брашов – около 3 000 румънски работници и студенти протестират срещу неуспешната според тях икономическа политика на правителството, ръководена от президента Илиеску. С демонстрацията в центъра на Брашов завърши двудневната помирителна среща между студентите–реформатори и работници след конфронтациите по време на демонстрациите през юни в Букурещ.

11 септември 1990 г., Братислава – Срещата на държавите от Варшавския договор завърши, без да се постигне съгласие и без напредък, независимо, че бе обсъждана бъдещата военна мощ на отделните страни-членки, в случай, че се стигне до споразумение за намаляване на войските от Изтока и Запада. Между СССР и някои източноевропейски държави се очертават все по-големи противоречия.

Атина – социално напрежение и вълни от стачки в Атина заради икономическото положение в страната.

Виена – Стотици румънски емигранти, намиращи се в Австрия, в най-близко време ще бъдат върнати в родината си.

Берлин – Източногерманският министър на вътрешните работи Дистел съобщи, че назначеният от него помощник, който трябвало да наблюдава разформироването на бившата Държавна сигурност, е бил агент на същата тази Държавна сигурност. Министърът узнал това едва миналата седмица.

Москва - бурни разисквания по плановете за въвеждане на радикални икономически реформи в Съветския съюз. В Кремъл проектите за представяне на пакет от реформи за цялата страна се превърнаха във фарс. Премиерът Рижков изнесе пред Върховния съвет доклад, озаглавен “Принципи на стабилизиране на народното стопанство и за преминаване към регулирана пазарна икономика”. Освен правителствения документ, има още една програма, по-радикална, изработена под ръководството на икономиста-радикал Шаталин. Рижков заявява, че от двете програми ще бъде изработен един компромисен вариант. Самият Горбачов се обявява за по-радикалните промени, с което още повече подкопава нестабилните позиции на Рижков.

Рим – в близкото до Рим селище Грота Ферата бе погребан ръководителят на Вътрешната македоно-одринска организация “Илинден” Иван /Ванче/ Михайлов. Да почетат паметта му дойдоха от цял свят привърженици, близки, роднини, както и представители на православната църква и светия престол.

12 септември 1990 г., Москва – Министрите на външните работи на ГДР и ФРГ и на четирите страни-победителки от Втората световна война подписаха договора за пълен държавен суверенитет на Германия. На церемонията по подписването присъства Горбачов. Осемте точки от договора включват окончателно определяне на западната граница на Полша, отказа на Германия от притежаване на атомно, биологическо и химическо оръжие, както и горната граница на бъдещата германска армия – 370 000 войници. Освен това в споразумението се казва, че на територията на сегшната ГДР няма да има войски на НАТО и че Германия сама ще определя към кой военен блок ще принадлежи.
Преди това ФРГ и СССР се договориха за сумата, която ще бъде заплатена от Бон за изтеглянето на съветските войски от ГДР – 7.5 млрд. долара. Това е значително повече от сумата, която предлагаше Германия и около половината от това, за което настояваше Москва.

Брюксел – външните министри от ЕО се събраха, за да обсъдят как ще стане присъединяването на обединена Германия към общността.

Вашингтон – според последните съобщения на Пентагона прехвърлянето на американските сили в района на Персийския залив почти напълно е приключило и скоро войските там ще достигнат 200 000 души. След направени изчисления се оказва, че операцията “Пустинен щит” ще струва 15 млрд. долара.

Лондон – Англия реши да изпрати в Персийския залив пехота и танкове.

Будапеща – Унгарското държавно събрание прие закон, който задължава редица общополитически и масови организации или техните наследници да направят до 15 януари 1991 г. пълен отчет на притежаваните от тях движими имущества, придобити от 1 януари 1949 г. досега.

Белград – Албанската гранична охрана е застреляла 4-годишно момиченце от група бежанци, опитваща се да премине в Югославия.

Москва – Съветската тайна милиция КГБ организира безпрецедентна обиколка на група от около 100 съветски и чуждестранни журналисти в своята главна квартира в Москва.

Пекин – отворен е първият в Китай ресторант “Макдоналд”.

Венеция – по тукашната телевизия вече може да се види първият филм за кървавите събития в Румъния през декември 1989 г. Филмът се казва “Реквием за Доминик” – т.е. за палача от Тимишоара.

13 септември 1990 г., Ню Йорк - Деликатният въпрос с изпращането на хуманитарна помощ на хилядите чужденци, предимно граждани на азиатските държави в Ирак и окупиран Кувейт, може да внесе разцепление в ООН, разделяйки международната общност на бедни и богати нации. Представителите от третия свят настояват Съветът за сигурност да разреши доставки на храни и медикаменти за техните граждани, а представителите на постоянните членки в Съвета за сигурност на ООН се опасяват, че хуманитарната помощ ще отиде за изхранването на иракската армия.

Латвийското министерство на външните работи потвърди съобщението, че офицери на арикските военноморски сили се обучават в Латвия.

Букурещ - Румънската разузнавателна служба, която е приемница на държавнатасигурност “Секуритате”, отправи предупреждение към румънските журналисти чрез в. “Романия либера” да не пишат клевети срещу нея.

Москва – Горбачов обяви, че новият пакет от предложения за икономическа реформа е готов и съветският парламент започна обсъждането му.

Варшава – Манфред Вьорнер, който е на посещение в Полша, заяви, че ще предложи всяка страна-членка на Варшавския договор да установи дипломатически и политически отношения с НАТО.

Белград – В навечерието на изборите в Сърбия се състоя антикомунистическа демонстрация, в която участваха 30 000 души. Митингът бе организиран от 6-те най-големи опозиционни групировки, които поставиха редица искания с оглед насрочените за демекври избори. Исканитята включват телевизионно време за опозицията, постигане на споразумение с управляващите комунисти по регламента на изборите. Ораторите заявиха, че ще бойкотират изборите, ако Св. Милошевич октаже да изпълни техните искания.

Рим – Председателят на Върховния съвет на Руската федерация Борис Елцин бе удостоен с международната литературна награда “Капри-90” за книгата си “Изповед по зададена тема”.

Берлин – под аплодисментите на хиляди граждани бившият президент на САЩ Роналд Рейгън преминава през Бранденбургската врата в Берлин. След това е на кратко посещение в Бон.

Москва – Геншер и Шеварнадзе подписаха основен договор, откриващ пътища за широко сътрудничество между Германия и СССР. Той ще бъде подписан окончателно след обединението на Германия на 3 октомври. От своя страна Световният европейски конгрес остро разкритикува подписания в Москва договор, тъй като не бил съобразен със събитията от Втората св. Война и жертвите, дадени от европейското еврейство.

14 септември 1990 г., Ню Йорк – Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която при определени условия се разрешава изпращането на хуманитарна помощ в Ирак и Кувейт. Според резолюцията хранителните продукти и медикаменти ще се разпределят от Международния червен кръст и други хуманитарни организации под наблюдението на ООН.

Москва – американските и съветските ръководители са постигнали малък напредък по ключовия въпрос от договорите за контрол над въоръжението по време на 3-дневното посещение на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър в Москва.

Белград – албански депутати от разтурения от Сърбия парламент на Косово обявиха отделянето на провинцията от републиката.

Берлин - министърът на вътрешните работи Дистел остава на поста си, след като в Народната камара не можа да бъде прокарано искането на 25 депутати за освобождаването му поради неспособност да се справи с разпускането на държавната сигурност на ГДР – ЩАЗИ.

София – софийският кореспондент на Ройтер съобщи, че бившият комунистически лидер на България Тодор Живков, който сега е под домашен арест, е обвинил преди два дена някои политически сили в заговор с цел да го дискредитират, нарушавайки по този начин 10-месечното си мълчание.

Букурещ – стачка на работниците от 25 машиностроителни предприятия с искане за увеличение на заплатите.

Атина – обща стачка в цялата страна.

Вашингтон – 2 големи американски компании ще изнесат за Съветския съюз повече от 30 млрд. цигари, за да облекчат дефицита, довел до размирици миналия месец.

Берлин – Обединението на свободните гармански профсъюзи се саморазпуска. Специална комисия ще разпредели имуществото между отделните профсъюзни организации.

16 септември 1990 г. – Израелският министър-председател Шамир отхвърли съветските предложения за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни.

Москва – Пред стените на Кремъл се състоя многохилядна демонстрация, организирана от поддръжниците на радикалните реформи в Съветския съюз. Участниците в нея поискаха оставката на премиера Рижков.

Берлин – Въпреки изпратените от Бон 2 млн. учебници новата учебна година не започва особено успешно. Хиляди ученици все още използват стари помагала, в които пише, че Източна Германия е модерна социалистическа страна с добре развито селско стопанство, че ГДР е начело на индустриалните държави и т.н.

Белград – десетки хиляди албанци участват в погребението на двама свои сънародници в областта Косово, убити преди два дни при сблъсквания с югославските сили за сигурност.

17 септември 1990 г., Белград – в Косово са арестувани няколко депутати от албанска народност. Те са сред 11-те албански депутати в парламента на Косово, които преди дни  тайно приеха конституция на Република Косово. 

Прага – Маргарет Тачър е в Прага за среща с Вацлав Хавел. Тя съветва чехословашкия президент да ускори приватизацията на икономиката, но не предлага финансова помощ. Това е първото посещение на британски премиер в Чехословакия от Втората световна война насам.

Варшава – след религиозна меса в Ченстохова, светилището на Черната Мадона -покровителка на Полша, 100 000 души, повечето от които привърженици на “Солидарност”, скандираха за избирането на Лех Валенса за президент на републиката на предстоящите избори.

Москва – Горбачов защитава в съветския парламент идеята за пазарна икономика, както е по проекта на Рижков от месец май. Той подчертава в речта си, че това не означава край на социализма, обратното – пазарът означава демокрация, а социализмът не може да съществува без демокрация. По време на консултациите по предложението за стопанска реформа присъства като гост и Роналд Рейгън. Пред него Горбачов се обяви за провеждане на плебисцит по въпроса за частната собственост върху земята. Според Горбачов промените трябва да се извършат бързо, тъй като държавната система е разградена и страната е навлязла в икономическа депресия. Според в. “Известия” от 1 октомври се очаква въвеждане на купонна система.
Въпреки че се застъпва за радикални реформи, Горбачов отхвърли отделни моменти от “Плана за Русия”, които лишават централното ръководство от голяма част от неговата власт, призивите за превръщане на страната в икономически съюз по подобие на ЕО, както и идеята републиканското законодателство да стои над централните съветски закони. Той се обяви и против оставката на Рижков.

18 септември 1990 г., Ню Йорк - 45-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН - първата след края на “студената война”, бе открита с променен стъстав: Германия участва в заседанието, представена само от една делегация.

Москва – Върховният съвет на Латвия прие резолюция, изискваща иракските военнослужещи незабавно да напуснат военноморската база Будури в Латвия и тяхното обучение на територията на републиката да бъде прекратено. Будури не е единственият център, в който се обучават иракски войници и офицери в СССР. Подобни съобщения се получават и от центъра за противовъздушна отбрана в Одеса. Съветникът в Иракското посолство в Москва Халиб ал Тимими също призна, че в СССР се провежда обучение на иракски военнослужещи, но е отказал да предостави информация за точния им брой.

Ню Йорк – 5-те постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН – Англия, Китай, САЩ, СССР и Франция утвърдиха конкретни предложения за затягане на ембаргото срещу Ирак, които включват блокиране на въздушния трафик.

Прага – в реч пред чехословашкия парламент Маргарет Тачър се извини официално от името на Великобритания пред чехословашкия народ за Мюнхенското споразумение през 38-ма г., което позволи на Хитлер да завладее страната. Тя призова ЕО да отвори вратите си за страни от Източна Европа.

19 септември 1990 г., София – посещение в България на видния американски политик Джеймс Суайхарт, директор по източноевропейските и югославските въпроси при Държавния департамент на САЩ. От името на обединената опозиция зам.-председателят на СДС П. Симеонов отправи молба за оказване на хуманитарна помощ за България и даването й на статут на най-облагодетелствана нация.

Париж – до края на годината чехословашкото правителство ще бъде изправено пред заплахата от икономическа криза, освен ако бързо не осъществи приватизация и чистка на бюрократите, заяви чехословашкият президент В. Хавел в интервю пред в. “Фигаро”. Още днес чехословашкият парламент одобри концепцията за икономическа реформа. Срещу проекта гласуваха представителите на комунистическата партия.

Берлин – След упоритите слухове и постоянните подмятания в печата напоследък, че редица агенти на бившата тайна служба ЩАЗИ сега са депутати в Народната камара и дори министри, днес стана ясно, че това действително е така. На пресконференция председателят на специалната парламентарна комисия за разследване на дейността на ЩАЗИ Петер Хилдебранд съобщи, че на 9 депутати било предложено да напуснат постовете си, тъй като е доказано, че са били служители на ЩАЗИ.

Букурещ – Румъния и България са във враждебни отношения във връзка с химическото замърсяване от завод в гр. Гюргево и заради сигурността на АЕЦ “Козлодуй /”Демокрация”, 20.09.1990 г./

20 септември 1990 г., Берлин – Източногерманският парламент утвърди с мнозинство договора за присъединяване на ГДР към ФРГ.

Бон – Бундестагът одобри договора, регулиращ присъединяването на петте провинции на ГДР към сегашната федерална република.

Москва – Между правителствата на България и СССР бе подписана спогодба, която предвижда от 1 януари 1991 г. двустранните отношения да се регулират с нов механизъм – договорите ще се сключват по текущи международни цени и разплащането ще става в свободно конвертируема валута.

21 септември 1990 г., Вашингтон – Чехословакия стана официален член на МВФ. С нея броят на страните в МВФ става 152. Тази седмица ще приключат формалностите по приемането в МВФ и на България и Намибия, съобщиха ръководните представители на финансовата организация.

Ню Йорк – цените на петрола достигнаха най-високо равнище от 7 години насам на Нюйоркската стокова борса.

Букурещ – Нику Чаушеску, синът на Николае Чаушеску, беше осъден на 20 г. затвор и 10 г. лишаване от граждански права по обвинение в подстрекателство към особено тежко убийство. Бивш секретар на ОК на РКП в Сибиу, той получи и допълнителна присъда от 5 г. за незаконно притежание на оръжие, но ще излежава само по-голямата, която подлежи на обжалване. Нику е тежко болен от цироза.

Будапеща – Правителството на Унгария предложи да се създаде специален “Комитет за определяне на политическата отговорност”. Конституционно-правната комисия при парламента е обявила това предложение за неконституционно и от компетенцията само на Държавното събрание.

23 септември 1990 г., Москва – на свое заседание МС на Съветския съюз е констатирал, че положението в някои райони на страната при прибирането на реколтата е извънредно критично. Отправя се призив правителствата на отделните републики да вземат енергични мерки, включително обявяване на бедствено положение, за да бъде приключено с прибирането на реколтата. В интервю министър-председателят на РСФСР Силаев изтъкна, че са необходими специални мерки, особено в северната и северозападната част на федерацията.

24 септември 1990 г. – ГДР официално излезе от Варшавския договор. В Източен Берлин бе подписан протокол между министъра на отбраната на ГДР Епелман и главнокомандуващия войските на Варшавския договор ген. Пьотр Лушев. В Бон федералният президент Вацзекер подписа договора за обединението на двете германски държави.

Бон – два от най-сериозните всекидневници във ФРГ – “Ди Велт” и “Зюддойче Цайтунг” публикуват аналитични статии за България. “Ди Велт” предупреждава за опасност от гражданска война в България, а и “Зюддойче Цайтунг” коментира, че “гладът и студът са взривоопасен материал и все по-често в София се говори за възможността от военен преврат по подобие на този в Полша през 1981 г.”

Москва – по време на многохилядна манифестация на православни християни за първи път от революцията през 1917 г. по улиците на Москва бе издигнат портретът на последния руски цар Николай Втори.

25.04.1990 г., Москва – съветският в. “Известия" днес не излезе. В сутрешния преглед на печата Радио Москва не даде обяснение, а агенция ТАСС въобще не го спомена.

26 септември 1990 г., Вашингтон – На заседание на МВФ и СБ официално бяха приети за членки на финансовите институции България и Намибия. България получава от МВФ индекс в размер на 310 специални изчислителни единици, които съответстват на 434 млн. долара.
Вашингтон /Ройтер/ - СБ определи икономическото положение на България като катастрофално. Според отговарящия за Източна Европа директор на СБ Еугенио Лари състоянието на България е “наистина много лошо”, тъй като страната е тежко засегната от променените търговски отношения в Източна Европа и от кризата в Персийския залив. България трябва да увеличава все повече износа срещу скъп внос на енергия. Директорът посъветва България да поднови преговорите със западните търговски банки /кредитори на България/.

Вашингтон – Министърът на отбраната на САЩ Дик Чейни съобщи, че през идната година от Западна Европа ще бъдат изтеглени 40 000 американски войници в очакване на споразумение за съкращаването на конвенционалните сили.

Вашингтон – Американският Сенат одобри 2 договора със Съветския съюз за ограничаване на подземните ядрени опити.

Ню Йорк – Съветският съюз, разтревожен от разпространението на химическото и ядреното оръжие, настоява за ускоряване на преговорите за разоръжаване. Пред Общото събрание на ООН външният министър на СССР Шеварнадзе окачестви ситуацията като тревожна.

Москва – Върховният съвет на СССР почти единодушно одобри по принцип проекта за свободата на съвестта и религиозните организации.

Вилнюс – Литовското правителство създава свои служби за вътрешно и външно разузнаване, независими от съветсктото КГБ.

Москва – президентът на СССР Горбачов разговаря с българския премиер Луканов, който е от два дена в Москва за преговори във връзка с механизма за двустранно разплащане в конвертируема валута и по световни цени.

Москва – Президиумът на молдовския Върховен съвет заяви, че Горбачов е обидил Молдовия и нейния народ и обвини съветския президент в груба намеса във вътрешните работи на суверенна република. Горбачов бе нарекъл декларацията за независимост на Молдовия “декларативна еуфория”.

27 септември 1990 г., Вашингтон – Българският президент Ж. Желев е във Вашингтон за тържествената церемония по подписването на споразумението за сътрудничество между Американския корпус на мира и България.

Страсбург – на текуща сесия на Европейския съвет испанският президент Фелипе Гонзалес заяви, че новосъздадените демокрации в Източна Европа трябва да бъдат приобщени. На сесията присъстват представителите на 7 източноевропейски страни.

Берлин – Социалдемократите от Източна и Западна Германия се обединиха в една партия.

28 септември 1990 г., Вашингтон - Президентът на САЩ Джордж Буш разговаря с българския президент Желев.

Вашингтон – МВФ и СБ завършиха годишната си среща, като обещаха да реагират бързо на нуждите на най-тежко засегнатите от кризата в Персийския залив.

Москва – Президентът на СССР Горбачов за първи път се възползва от извънредните пълномощия, предоставени му от Върховния съвет преди 5 дена, като нареди на местните органи на властта да зачитат договорите, позволяващи им да доставят хранителни продукти и суровини за други части на СССР. Този указ ще бъде проверка на президентската власт, тъй като някои републики и големи градове предупредиха, че ще спрат да търгуват с други части на страната, ако не получат по-добро снабдяване с храна и потребителски стоки.

Москва – Двете основни радикални групи в съветския парламент заявиха, че ще поставят на преразглеждане закона, който овласти Горбачов с извънредни пълномощия за управление на съветската икономика, тъй като този закон не е конституционосъобразен.
Ню Йорк - След втората си среща външните министри на САЩ Бейкър и на СССР Шеварнадзе съобщиха, че са постигнали принципно споразумение за съкращаване на конвенционалните оръжия.

Варшава – Полският Сейм реши да съкрати мандата на президента Войчех Ярузелски и гласува поправка в конституцията, позволяваща още с. г. да се избере нов президент, който най-вероятно ще е Лех Валенса.

Берлин – Източногерманският парламент настоя за публикуването на имената на 56 парламентаристи и министри, фигуриращи в списъка на комисията за разследване на дейността на ЩАЗИ. По време на дебатите министърът на жилищното строителство призна, че е работил за ЩАЗИ и си подаде оставката.

30 септември 1990 г., Берлин - Контролният пункт на Берлинската стена Чек Пойнт Чарли окончателно премина в историята и бе предаден на музейните власти. Символичната церемония се състоя 4 дни преди официалното обединение на Германия.

Москва – От края на октомври след 23-годишно прекъсване се подновяват директните полети Москва – Тел Авив. Това решение може да ускори преселването на съветските евреи в Израел, където от началото на годината са пристигнали 100 000 съветски емигранти.

Букурещ – Турция отпусна на Румъния заем от 50 млн. долара и ще й окаже безвъзмездна помощ в размер на 2 млрд. турски лири, съобщи търският държавен министър Хюсню Доган.


Хроника на събитията – октомври 1990 г.

1 октомври 1990 г., Варшава – Въпреки многото протести, полският Сейм прие проектозакон, забраняващ абортите.

Будапеща – Първите общински избори в Унгария след свалянето на комунистите бяха посрещнати от унгарското население с твърде слаб интерес и на много места ще се проведат отново.

Ню Йорк - Срещата на високо равнище по проблемите на децата, свикана от ООН с участието на 70 държавни и правителствени ръководители, приключи с приемането на декларация от 7 точки за защита на правата на децата.

Букурещ – Румънската опозиция ще има вече възможност 2 пъти седмично да излъчва свои предавания по телевизията.

2 октомври 1990 г., Брюксел – ПАСЕ одобри единодушно молбата на Унгария за членство в организацията.

Варшава – Председателят на полския Сейм оповести, че на 25 ноември в Полша ще се проведат избори за президент.

Бон – стотици милиони марки се “стопиха” от западногерманското Министерство на финансите, след като бяха насочени за възстановяване на пътната мрежа на ГДР. Печатът отбеляза, че има съмнения за корупция.

3 октомври 1990 г., Берлин - От полунощ ГДР престана да съществува. От тази дата влиза в сила договорът за обединението на Германия. В столицата на обединена Германия Берлин, където са централните тържества, милиони хора празнуваха.

Вашингтон – Държавният секретар на САЩ Дж. Бейкър заяви, че САЩ ще предостави на Израел 400 млн. долара помощ за настаняване на съветските евреи емигранти, но само в случай, че те не бъдат заселвани в окупираните от Израел арабски територии.

Страсбург – ПАСЕ отхвърли молбата на Румъния да й бъде предоставен статут на специален гост на организацията.

Киев – При сблъсъци между украински националисти и органите за сигурност пред сградата на парламента в Киев са били ранени много хора. Демонстрантите са настоявали за разформироване на парламента, за оставка на правителството и за обявяване на независимостта на Украйна от Съветския съюз.

Прага – Чехословашкият парламент прие първия закон, откриващ пътя към приватизацията на икономиката. Той предвижда компенсиране на последиците от несправедливото национализиране на дребни търговски и стопански обекти като мелници, дъскорезници, хотели и др. през периода 1955 – 1962 г., които ще бъдат върнати на бившите им собственици.

Букурещ - Правителството на Румъния прекратява субсидиите за промишлените предприятия и транспортните организации, както и на др. държавни учреждения, работещи основно с електрическа енергия, бензин и други енергоносители.

4 октомври 1990 г., София – Силви Вартан посети родината си България след 38 години отсъствие и разплака множеството като изпя на концерта си “Облаче ле, бяло”.

Ню Йорк – Съвещание на външните министри на страните-участнички в Общото събрание на ООН и членки на СССЕ (Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), която през 1994 се преименова в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа - ОССЕ).
Москва – Министерството на отбраната на СССР отхвърли информацията, излъчена на първи октомври по телевизията, че то изтегляло ядреното оръжие от районите на междунационалните конфликти и го разполагало на територията на Русия.

София – В България се набират доброволци за Персийския залив. Само в София вече са се записали близо 400 души. В Пловдив и Варна също са създадени бюра.

Берлин – В първата си правителствена реч в качеството си на общогермански канцлер Кол заяви, че поема като пръв ангажимент активното участие на Германия в решаването на кризата в Персийския залив.

Берлин – при сблъсъците между полицията и демонстранти срещу обединението на Германия през нощта в Берлин са ранени повече от 200 и са задържани 270 души. Срещу 134 задържани, 24 от които са чужденци, е започнато съдебно дирене.

Букурещ – бившият първи секретар на ОК на РКП в Брашов Петре Преотясе бе осъден на 6 г. затвор за злоупотреба със служебно положение, а неговият колега – секретарят на ОК по идеологията и пропагандата Георге Дъугару получи 5 г. присъда по същото обвинение.

Париж – Робърт Максуел продава дяловети си в някои европейски тв канали.

Виена – НАТО и Варшавският договор преодоляха всички големи пречки към сключването на договор за съкращаване на конвенционални оръжия в Европа, първия след Втората световна война.

Прага – Чехословакия настоява за преговори на най-високо равнище в края на тази седмица, съобщи премиерът Чалфа на съветския посланик в Прага Борис Панкин. Ръководителят на чехославашкото правителство посочи, че технологичният минимум петрол за функционирането на националната икономика е 33 хил. тона дневно, докато СССР доставя от 20 до 22 хил. тона. Появяват се признаци, че положението ще се влоши още повече.

София – В България се набират доброволци за Персийския залив. Само в София вече са се записали близо 400 души. В Пловдив и Варна също са създадени бюра.

Берлин – В първата си правителствена реч в качеството си на общогермански канцлер Кол заяви, че поема като пръв ангажимент активното участие на Германия в решаването на кризата в Персийския залив.

Берлин – при сблъсъците между полицията и демонстранти срещу обединението на Германия през нощта в Берлин са ранени повече от 200 и са задържани 270 души. Срещу 134 задържани, 24 от които са чужденци, е започнато съдебно дирене.

Букурещ – Румънският президент Илиеску съобщи, че правителството му е преназначило няколко хиляди бивши членове на държавната сигурност Секуритате. Отнасяло се за лица, които не са извършили престъпление по време на диктатора Чаушеску.

Белград - Обединената сръбска опозиция съобщи, че ще бойкотира изборите на 9 декември т. г. и ще призове “политическата общественост на Сърбия” да се присъедини.

Прага – От националния мемориал е била премахната и връчена на представители на комунистическата партия урната с праха на Клемент Готвалд – първия комунистически президент на републиката.

5 октомври 1990 г., Ню Йорк - Тук се състоя първата среща между министрите на външните работи Любен Гоцев на България и ал Фейсал на Саудитска Арабия.

Варшава – вече официално е оповестен “дуелът”, в който ще премерят силите си лидерът на “Солидарност” Лех Валенса и досегашният министър-председател Тадеуш Мазовецки на първите свободни избори за президент на Полша на 25 ноември.

Атина – Продължаващите втори ден сблъсъци между демонстранти от задлъжнели държавни предприятия и органите на сигурността се превърнаха в значително политическо събитие.

Рига – В латвийската столица се провежда среща на министър-председателите на трите балтийски републики, за да бъде изготвена съвместна стратегия спрямо властите в Кремъл.

Белград - Югославската армия завзе щаба на словенските териториални войски в Любляна. Това е опит за утвърждаване на централин контрол върху Въоръжените сили, след като некомунистическото правителство на Словения постави под свое командване териториалните въоръжени сили.

7 октомври 1990 г., Вашингтон – Парафирано бе българо-американско търговско споразумение, което предвижда предоставяне на статут на най-обалгодетелствана нация в търговията между двете държави – т.е. премахване на тежки мита за внос в САЩ, анулиране на двустранните данъчни облагания, насърчаване на двустранната търговия, както и облекчения в търговския обмен при решаването на спорни въпроси в дейността на търговските представителства и насърчаване на американските инвестиции в България.

Вашингтон - в “Ню Йорк таймс” пише, че бившият ръководител на Държавна сигурност на ГДР Милке и бившият ръководител на комунистическата профсъюзна организация Тиш миналата седмица са били преместени от източната в западната част на Берлин, в затвор. Бившият стопански съветник на Ерих Хонекер Гюнтер Митаг също ще бъде преместен в Западен Берлин.

Москва – Радио Москва съобщи, че положението на Кримския полуостров все още е напрегнато. Преди 5 дни са стигна до сблъсъци между местните жители и татарите, които искат да се настанят в бившата си родина. Кримските татари са били депортирани по време на Втората световна война.

Букурещ – Румънският министър на икономиката заяви, че правителството ще ускори осъществяването на оповестените икономически реформи. Скоро щели да бъдат премахнати държавните субсидии за повечето стоки за широко потребление като цените щели да съответстват на реалната им пазарна стойност.

8 октомври 1990 г., Прага – Делегация от съветски петролопроизводители от Тюмен се намира в Прага за подписване на бартерно споразумение. Според договора Чехословакия ще получи т.г. половин милион тона петрол, а в замяна ще изнесе за Съветския съюз стоки на стойност четвърт милион долара. Вчера Вацлав Хавел заплаши, че ще прекрати каквото и да било сътрудничество със Съветския съюз във Варшавския договор или където и да било другаде, ако СССР не достави петрол на Чехословакия.

Варшава – Арестуван бе бившият член на ПКП и бивш министър на вътрешните работи Мирослав Милевски, отговарял за операциите на министерството по време на убийството на отец Попйелушко от офицери на министерството през октомври 1984 г. Милевски и други шестима били арестувани за взимането на огромни подкупи.

Москва – За първи път в цялата си история Съветският съюз се оказа в състояние на неплатежоспособност по външния си дълг и се намира в положение на банкрут. Това бе заявено от зам.-председателя на държавната външноикономическа комисия при МС на СССР Иван Иванов. Чуждестранните банки, въпреки опитите за получаване на допълнителни кредити от Москва, нямат намерение да дават заеми на Съветския съюз за закупуване на стоки и храни зад граница. По думите на Иванов 12,5 от 20-те млрд. печалба във валута, която планира да получи през идната година СССР, ще трябва да отидат за изплащане на дългосрочните външни заеми. Предстои закриването на много предприятия от обувната, шивашката промишленост, предприятия за производство на битова техника поради липса на кооперирани доставки при прехода към разплащане в конвертируема валута с бившите съюзници в Източна Европа.

9 октомври 1990 г., Будапеща – Въпреки голямото спадане на съветските доставки на петрол унгарски говорител заяви, че в близко бъдеще не се очаква недостиг. Сключени са били споразумения с международни компании за попълване на количествата нефт.

Вашингтон - За първи път в своята история Социалистическият интернационал провежда конгреса си в САЩ. На откриването Вили Брант заяви, че социализмът е дискредитиран в така наречените “социалистически страни”.

10 октомври 1990 г., Прага – Шестте страни, които все още са членки на Варшавския договор, провеждат конференция в Прага, за да обсъдят въпроса как да поделят помежду си съкращаването на конвенционалните оръжия. Съществуват разногласия между СССР и другите страни-членки относно разпределението на 20-те хиляди танка, на които Варшавският договор има право съгласно проектодоговора за конвенционалните сили в Европа.

Бон – Нишките на няколкото терористични мрежи през последните години явно са били дърпани от Източен Берлин. Терористи от арабския свят и Латинска Америка са се чувствали като у дома си в бившата ГДР, а министерството за държавна сигурност им е осигурявало охрана като на държавни глави. Към тези изводи навеждат днешните разкрития на всекидневника “Ди Велт”.

Варшава – След като преди дни бе арестуван бившият министър на вътрешните работи Милевски, който е обвинен в корупция, днес са задържани още двама бивши ръководители в министерството. Това са ген. Владислав Цястон, който от 1984 г. е бил зам.-министър и шеф на Държавна сигурност, а по-късно посланик в Албания, и ген. Зенон Платех – началник на 4-то управление. Двамата се обвиняват, че са обработили и подстрекавали убийците на отец Попйелушко, а след това са ръководили и самото престъпление. Попйелушко, който се е противопоставял открито на тогавашната власт и е бил тясно свързан със “Солидарност”, е убит на 19 октомври 1984 г.

Страсбург – На заседание в Страсбург Комисията на ЕО утвърди 4 проекта в рамките на програмата ФАР. Единият от проектите предвижда отпускането на 16 млн. екю /над 21 млн. долара/ в подкрепа на реформата на българското селско стопанство.

Вашингтон – САЩ обмислят да открият консулства в Украйна, Литва, Латвия и Естония.

Киев - Около 200 души, главно студенти, продължават гладната стачка в центъра на Киев, започнала преди 8 дни. Те настояват да не се подписва нов съюзен договор с Москва, украинските младежи да отбиват военната си служба в границите на републиката и да бъде конфискувана собствеността на Украинската комунистическа партия и на Комсомола.

Москва – от 1 януари 1990 г. доларът ще се обменя за 0,6 рубли по търговски курс, който представлява девалвация със 70%.
Председателят на Съветската външнотърговска банка заяви, че Съветският съюз дължи на западни фирми около 3,5 млрд. долара, които представляват търговски задължения отделно от заемите и дълговете на Москва към Запада, достигнали м.г. 47 млрд. долара.

11 октомври 1990 г., Москва – Съветският съюз се приближи още една крачка към пазарната икономика. Подписано бе споразумение с нюйорскската борса за основаването на нови финансови пазари. Москва също установява контакти с борсите в Париж и Лондон. Министърът на финансите на СССР Валентин Павлов заяви, че ще трябва да мине още известно време, докато СССР се подготви да основе собствена борса.

Прага – Правителството на Чехословакия реши да опита да конфискува имуществото на ЧСКП. За целта бе изготвен законопроект, който ще бъде предложен на парламента.

Москва – СССР реши да иска от следващата година заплащане в твърда валута за обучение на чуждестранен военен персонал. В съобщението си агенция ТАСС отбелязва, че от тази мярка ще бъдат засегнати учащи се от 29 страни, като най-висок е броят на българите, афганистанците и анголците.

Лондон – за участие в предстоящата конференция на Консервативната партия на Великобритания са поканени група висши политици от Източна Европа, Германия, вкл. и министър-председателят на Унгария Йожеф Антал, на когото Тачър ще връчи символа на КП – факела на свободата. Същата церемония ще се извърши и спрямо официалните лица от Чехословакия, Румъния, Полша и Германия. Главна тема на конференцията е кризата в Персийския залив.

Бон – Тези дни бе разкрита шпионска афера, от която личи, че малко допреди обединението на двете германски държави, източното разузнаване е било добре запознато с работата на западногерманските тайни служби. Издадена бе заповед за арестуването на висшия чиновник от Службата за защита на конституцията – Клаус Корон. При задържането му той признал, че до миналата седмица е предавал тайни материали на разузнаването на Източен Берлин. Заедно с Корон бяха арестувани още 8 души, извършвали икономически шпионаж. Само преди няколко дни Корон бил предложил услугите си на съветското КГБ.

Прокуратурата в Карлсруе потвърди, че 47-годишна държавна служителка е била задържана за шпионаж в полза на ГДР. Очакват се нови арести.

12 октомври 1990 г., Москва - Министърът на труда на СССР Владимир Щербаков предупреди, че новите реформи, които Горбачов ще обяви в началото на седмицата, ще оставят 40 млн. души без работа. Ако президентът подкрепи плановете, предложени от радикалните реформатори /предвиждащи спиране на субсидиите за губещите предприятия/, една четвърт от трудоспособното население на страната ще загуби работата си.

Вашингтон – В Белия дом Буш и естонският министър-председател Сависаар разискваха възможностите за засилване на американското влияние и присъствие в балтийските републики.

Бон – Съветският съюз и Германия подписаха в Бон споразумение, ограничаващо дейността на съветските войски на територията на бившата ГДР до изтеглянето им в края на 1994 г.

Вашингтон – Срещата между държавния секретар на САЩ Дж. Бейкър и съветският икономист Станислав Шаталин /автор на програмата “500 дни”/ е била съсредоточена главно върху състоянието на съветската икономика и опитите за нейното реформиране.

Москва – Естония отмени съветските празници на 7 ноември и 9 май с указ на Президиума на Върховния съвет на републиката.

14 октомври 1990 г., Варшава – Полша и съветската република Украйна подписаха договор за добросъседство. Това е първият подобен договор между Полша и Украйна от Втората световна война. Същевременно той е и първият договор, който една съветска република сключва пряко с друга държава, без участието на централното правителство в Москва.

Москва – Съветското икономическо сп. “Комерсант” писа днес, че Горбачов скоро ще девалвира рублата с две трети от нейната стойност. Според “Комерсант” президентският указ се подготвя и ще бъде подписан скоро.

Лондон – Седмичникът, излизащ на английски “Юуропиън” оповести предстоящото сключване на договор между съветските авиолинии “Аерофлот” и британските “Бритиш Еъруейз” за създаването на компания “Еър Русия”, която ще бъде първата капиталистическа авиокомпания, действаща в Москва.

Букурещ – Повече от 1000 демонстранти протестираха на площада пред операта в Букурещ и издигнаха искания да бъдат освободени политическите затворници, за оставка на управляващите, компрометирани по време на бившия комунистически режим.

Втори тур на общинските избори в Унгария.

Берлин – Днес в петте провинции, съставящи бившата ГДР, се провеждат избори за областни парламенти.

15 октомври 1990 г., Осло - Горбачов бе удостоен с тазгодишната Нобелова награда за мир за усилията му да сложи край на студената война.
Горбачов заяви в Москва, че смята наградата не само за лична чест, но и за признание на следвания от него курс на реформи. Тържествената церемония е на 10 декември и Горбачов смята лично да приеме наградата.

Белград – До края на октомври в Ниш ще се състои учредително събрание на Демократическата партия на българите в Югославия. Инициативата за нейното образуване е на представители на българското малцинство в Сърбия.

Прага – Проектозаконът за изземване на имуществото на ЧСКП и връщането му на народа е готов и ще бъде внесен във федералното събрание на 18 октомври В същия срок ще бъде внесен и проект за законодателни актове, засягащи имуществото на бившия Социалистически младежки съюз /3 млрд. крони/ и на Националния фронт /500 милиона/. Сега ЧСКП разполага с имущество за 2,6 млрд. крони в сравнение с 12,3 млрд. в края на м.г. Правителството смята, че на ЧСКП трябва да бъде оставена онази част от имуществото, която е достатъчна за функционирането на партията. Според досегашните проекти сава дума за 400 млн. крони.

Москва – съветският външен министър Шеварнадзе заяви, че е бил постигнат същностен напредък в преговорите между САЩ и СССР за сключване на договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия. Договорът трябва да бъде готов за подписване по време на гостуването на Буш в СССР, вероятно през декември.

ТАСС обнародва декрет, с който Горбачов дава административна и финансова автономия на университетите в страната.

Лондон – в. “Таймс” започна от днес да препечатва откъси от книгата на Олег Гордиевски, бивш резидент на съветското разузнаване в Лондон, работил 11 г. и за британските специални служби. Половината от тази статия засяга “случая Георги Марков”.

На 72-годишна възраст в Ню Йорк почина световноизвестният диригент и композитор Ленард Бърнстейн.

Ерусалим – израелсското правителство отказа да съдейства на ООН в разследването на убийството на 20 палестинци миналата седмица.

Будапеща - Неокончателните данни от втория кръг на общинските избори в Унгария показват победа за двата най-големи опозиционни групировки – Съюза на свободните демократи и радикаллибералите – малко над 50% и около 27% за управляващия Унгарски демократичен форум. В Будапеща спечели ССД с около 34%.

Берлин – ХДС постигна убедителна победа в първите свободни избори за Ландтаг от 44 г. насам на територията на бившата ГДР. Християндемократите ще образуват правителства в 4 от петте новосъздадени федерални области. Само в Бранденбург изборите бяха спечелени от социалдемократите.

16-19 октомври 1990 г., Вашингтон – официално посещение на министъра на отбраната на САЩ Ричард Чейни в СССР.

Лос Анжелис – Бившият президент на САЩ Рейгън заяви, че присъждането на Нобеловата награда за мир на Горбачов е напълно заслужено признание за смелата политика на съветския президент.

Далас – Буш подписа закон, по силата на който могат да бъдат изплатени обезщетения до 100 хил. долара на заболелите от рак поради надземните ядрени опити през 50-те и началото на 60-те години и добива на уран в западните щати.

Варшава – Външните министри на Полша и РСФСР подписаха договор за дружба и сътрудничество.

Отава – Директорът на МААЕ заяви, че бившият комунистически режим в Румъния носи отговорността за проблемите и неизправностите на атомната електроцентрала край Черна вода. След инспекция бе препоръчано работата на централата да бъде спряна за една година.

15-17 октомври 1990 г., София – Умберто Еко е в София. Удостоен е с титлата “доктор хонорис кауза” на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”.

17 октомври 1990 г., Москва – Ръководителят на Руската федерация Елцин е разкритикувал компромисната програма на Горбачов за реформиране на съветската икономика. Планът бе раздаден на членове на парламента и в него се предвижда 2-годишен период за въвеждането на пазарна икономика и широкомащабна приватизация.
Проектът на Горбачов представлява опит за комбиниране на радикални идеи с желанието на правителството да запази в значителна степен централното държавно планиране, смята Елцин, заедно с радикалния икономист Шаталин са убедени, че планът на Горбачов няма да доведе до пазарна икономика. Според вицепремиера на СССР Абалкин обаче това е последната надежда да се избегне икономическата катастрофа.

Букурещ – Директорът на румънската разузнавателна служба заяви, че в близко време ще бъдат публикувани имената на хиляди бивши служители на Секуритате, но че 70 000 доносници на Държавна сигурност ще продължат да бъдат държани в анонимност. Той е информирал, че над 1/3 от служителите на бившата Държавна сигурност са възстановени на работа, тъй като били добри специалисти и полезни.

Брюксел – Комисията на ЕО реши да предложи на Съвета на министрите на ЕО България да бъде включена през следващата година в общата система на митническите преференции. Същото решение беше взето и за Чехословакия.

Бон – Групата от 24 депутати от Партията на демократическия социализъм в германския Бундестаг днес бе лишена от статут на парламентарна фракция поради малобройност.

Москва – Министърът на отбраната на СССР Дмитрий Язов прие американския си колега Ричард Чейни, който пристигна в Москва на официално посещение. Това е първото посещение на американски министър на отбраната в СССР. Разгледали са въпроси на сътрудничеството, вкл. във военната област. Чейни бе приет от Горбачов.

Киев - Премиерът на Украйна Виталий Масол напусна поста си, след като в столицата Киев студентските антиправителствени демонстрации продължават вече 3 ден. В тях участват и депутати.

Ню Йорк – Общото събрание на ООН призна единодушно на Международния Червен кръст статут на наблюдател. От другите организации статут на наблюдател в ООН имат ЕО, Арабската лига, Организацията за африканско единство, Ислямската конференция.

24-25 октомври 1990 г. - В Тирана се провежда втората среща на министрите на външните работи на балканските страни. От българска страна участва външният министър Любен Гоцев. Присъстват и външните министри на Албания, Гърция, Турция, Румъния, Югославия. Приети са обща декларация и обръщение към срещата на високо равнище в рамките на СССЕ пред следващия месец в Париж. Подкрепено е желанието на Албания да стане член на СССЕ. Решено е министрите да се събират всяка година. Следващата среща е есента на 1991 г. в София.

Москва – В СССР е на път да избухне ново огнище на междунационален сблъсък, съобщава ТАСС, Молдова е пред гражданска война. Изключително взривоопосна ситуация е възникнала във връзка с насрочените в неделя избори за Върховен съвет на превъзгласената през август Гагагузка република.

Талин – След Литва и Естония реши да въведе гранични пропускателни пунктове с останалата част на СССР. От края на месеца естонски митничари ще контролират трафика между тази балтийска република и Русия.

Брюксел – Среща на министрите на външните работи от ЕО. Обсъжданиет теми са за засилване на сътрудничеството със САЩ и за оказване на помощ на СССР за укрепване на неговата икономика. ЕО се ангажира особено силно в Източна Европа. На 21 октомври т.г. бе подписано споразумение за сътрудничество с Румъния, което трябва да бъде одобрено от Европейския парламент. Също на 21 октомври бе съобщено, че ЕО смята да отпусне нови кредити от 16 млрд. марки за 6 източноевропейски държави, между които е и България. Този въпрос ще бъде обсъден след седмица в Г-24.

Анкара – Турският в. "Тюркие” съобщава, че 70 учени от черноморските страни са стигнали до заключението, че България замърсява Черно море.

Москва – Висш служител на Госбанк съобщава пред агенция Ройтер, че СССР още не е взел решение кога да бъде въведен новият търговски курс на рублата – от 1 ноември или от 1 януари или друга дата. Предстои Горбачов да подпише съответния декрет.

Москва – Чингиз Айтматов напуска президентския съвет на Горбачов и става посланик в Люксембург.

Берлин – Най-голямата световна компания за производство на газ за промишлени нужди “Ер Ликид” превзема 1/3 от актива на Тега – главният производител на газ на територията на бившата ГДР.

Москва – Съветският в. “Красная звезда” съобщи, че при катастрофата през 1960 г. в Байконур са загинали 165 души, между които и маршалът на съветската артилерия Неделин.

25 октомври 1990 г., Ню Йорк – За първи път от две седмици насам САЩ гласуваха за резолюция на ООН, критикуваща Израел за убийството на 231 палестинци в Ерусалим в началото на месеца. Резолюцията призовава израелското правителство да сътрудничи на Комисията на ООН за разследване на убийствата.

Москва – Под заглавие “Залезът на тоталитарните системи” сп. “Новое время” публикува в последния си брой част от новото предисловие на книгата “Фашизмът” на Ж. Желев. Президентът сам е предоставил разработката си на редакцията.

Париж – Европейският парламент одобри включването на бившата ГДР в ЕО.

Киев – Във встъпителната си реч при откриването на 2-ия конгрес на украинското народно движение Рух неговият председател Иван Драч призова за пълно възстановяване на независимостта на Украйна. Той заклейми руския шовинизъм и каза, че Украйна не е част от Велика Русия.

Париж – Известният албански писател Исмаил Кадере поиска политическо убежище във Франция.

Москва – В реч пред конгреса на профсъюзите Горбачов заяви, че не изключва възможността за възстановяване на режима на “железния юмрук” и че тази опасност може да се осъществи, ако не бъде постигнат решителен напредък по пътя на въвеждането на пазарната икономика.

Съветският парламент постанови, че съветските закони стоят над законите на отделните републики. Решението на Върховния съвет на СССР влиза в сила веднага. Междувременно то бе отхвърлено от Върховния съвет на РСФР.

Бон – Специалният щаб към Министерството на вътрешните работи в Бон ще провери имотите и паричните авоари на т. нар. Блокови партии. Ще бъдат проверени също така и имотите на бившия свободен германски профсъюз.

Москва – СССР проведе първия си от година насам подземен ядрен опит на арктическия остров Нова земя.

Париж – Френският президент Фр. Митеран смята, че над Персийския залив е надвиснала война, която ще избухне още преди частичните избори в САЩ на 6 ноември.

Майнц - По информации, с които разполага германската телевизия, иракските секретни служби са изградили в Западна Европа мрежа от търговски фирми за икономически шпионаж, нелегални сделки с оръжие и подготовка на терористични акции в случай, че се стигне до война срещу Ирак.

26 октомври 1990 г. – Министър-председателят на Гърция К. Мицотакис призова ЕО да откликне незабавно на апела на българския президент Желев България да бъде подпомогната с лекарства и храни преди началото на зимата. Той е говорил пред участниците в срещата на високо равнище в Брюксел на християндемократическите партии от страните-членки на ЕО.

Мадрид – Горбачов е в Мадрид за разговори с Фелипе Гонсалес.

Москва – Върховният съвет на Молдова обяви извънредно положение в областите, населени предимно с гагаузи.

Бон – Германия е съгласна да приема изселващи се от СССР евреи. Пред Бундестага държавният секретар във вътрешното министерство Хорст Валтершмидт каза, че ФРГ не е преселническа страна, но има особена отговорност спрямо евреите.

Москва - Съветската република Казахстан обяви своята независимост. Наред с това казахстанският парламент забрани всички атомни опити и строежи на военни площадки на територията на Казахстан.

Вашингтон – Директорът на ЦРУ Уилям Уебстър сподели своята загриженост, че ако в СССР започнат конфликти между отделните националности, опасни организации могат да завземат контрола над ядрените оръжия.

Прага - Открита е двудневна среща на ръководителите на специалната комисия на Варшавския договор по конвенционалните оръжия. Очаква се НАТО и Варшавският договор да подпишат договор за съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа още преди срещата на най-високо равнище на Конференцията за сигурност и сътрудничество на 19 ноември в Париж.

Брюксел – Унгарският министър на отбраната посети Главната квартира на НАТО в Брюксел.

28 октомври 1990 г., Рим - Завърши срещата на най-високо равнище на ръководителите на страните от ЕО. В центъра на обсъждането са били интеграцията на общността, кризата в Персийския залив и положението в Източна Европа. Ръководителите на ЕО изразиха загриженост от недостига на петрол в Унгария и се споразумяха да ускорят отпускането на кредити за страната до 1 млрд. долара. Предложено е на Комисията на ЕО да разгледа възможностите за оказване на помощ и на другите източноевропейски държави, които изпитват големи енергийни затруднения – Чехословакия, България, Полша и Румъния. За СССР комисията ще изготви предложение за помощ на съветското правителство. Конкретното решение ще се вземе на следващата среща през декември поради различия в мненията – Андреоти е настоял за помощ още през декември, докато според Великобритания още не е назрял моментът за масирана помощ за Съветския съюз. Ръководителите на ЕО се споразумяха да започне вторият етап от икономическия си и валутен съюз през 1994 г., който включва и създаването на Европейска централна банка.

Прага – Отбелязва се 72–годишнина от създаването на Чехословакия на среща на президента В. Хавел с федеративния министър-председател Мариан Чалфа и министър-председателите на Чехия и на Словакия Петер Литхард и Владимир Мечиар. Присъстват и ръководителите на основните политически сили. Приетата декларация потвърждава историческите принципи, върху които възниква Чехословакия през 1918 г., формулират се принципите, върху които двете народности биха искали да живеят в една държава. Отправя се призив за запазване на чехословашката държавност.

Хага - Софийският кмет Ал. Каракачанов взе участие н работата на ИССЕ – Съюз на 12-те столици на ЕО. Кметовете на Белград, Варшава, Прага, Москва, София, Букурещ и Будапеща присъстват за първи път на този европейски форум.

Париж – Официално посещение на Горбачов в Париж след визитата му в Испания.

Берлин – Бившата германска комунистическа партия реши да разкрие финансовото си положение за публично разследване чрез независим финансов ревизор и се отказа от средства в размер на милиони долари.

Тбилиси – В съветската република Грузия се провеждат първите свободни избори от 70 г. насам. Гласува се за парламент и местни съвети. Изборите се провеждат на многопартийна основа по смесената мажоритарно-пропорционална система.

Киев – Хиляди привърженици на украинската независима православна църква се събраха пред Софийския събор, за да протестират против посещението на руския патриарх Алексий Втори. Преди започването на протеста някои духовници и украински депутати били бити с палки от милицията.

Будапеща – таксиметровите шофьори стачкуват против увеличението на цените на бензина. Блокирани са главните шосета и граничните пропускателни пунктове.

29 октомври 1990 г., Париж – Горбачов де среща с Митеран в Париж. Франция и Съветският съюз подписват споразумение, което предвижда консултации и съгласуване на политиката в случай на международни кризисни ситуации, застрашаващи мира. Документът е подписан от Горбачов и Митеран на тържествена церемония в замъка Рамбуие край Париж. Противно на предишните очаквания Франция отпусна на Съветския съюз помощ в размер на 1 млр. долара. Освен това Митеран обеща допълнителни кредити. Горбачов подписа и договор за сътрудничество и разбирателство между двете страни. Това е първият двустранен договор, който е подписан във Франция от 27 години насам. Той обвързва Франция да предоставя помощ на СССР, докато той въвежда пазарна икономика.

Бон – Комисия на Бундестага е натоварена да проучи къде се намират парите и имуществата на бившите партии в ГДР. Освен това комисия на Бундестага ще проучи машинациите и спекулациите, извършени от ПДС – наследник на бившата Единна социалистическа партия на ГДР. Според сведения на прокуратурата ПДС е укрила и прехвърлила повече пари, отколкото признаваше досега.

Тимишоара – Със заплахата на един румънски журналист, че ще се самозапали, в Тимишоара завърши първата организирана в Румъния конференция по правата на човека. На конференцията бе подчертано, че петициите и гладните стачки през последните 6 месеца не предизвикват никакви реакции от страна на правителството.

Киев – В Украйна се провежда широко внедряване на купонна система от следващата седмица. Според плана, който предстои да бъде одобрен от украинския парламент, повечето от стоките ще се закупуват с купони, които ще се раздават със заплатите.

Варшава – Известната американска журналистка Клеър Стърлинг, която е на посещение в Полша за публикуването на книгата й за атентата срещу папата, заяви на пресконференция, че участието на българските тайни служби и съветския Комитет за държавна сигурност в атентата е автентично. Стърлинг говори и за българската следа в организирането на покушението срещу Лех Валенса по време на посещението му в Италия през 1981 г. За този неосъществен атентат Агджа е дал показания пред италиански съд, но случаят не е бил изяснен и до днес. Стърлинг заяви, че оценява положително инициативата на българския президент Желев за изясняването на цялата истина около атентата срещу папата.

Будапеща – Приключва блокадата на пътищата в цялата страна, осъществена от таксиметровите шофьори срещу увеличението на цените на бензина. Правителството реши да намали първоначалното увеличение на цените на бензина наполовина /около 60%/. С това правителството показва желанието си за гражданско помирение.

30 октомври 1990 г., Анкара – 600 млн. долара е общата сума на кредитите, които турската частна банка “Ексимбанк” ще предостави до края на годината на 4 страни, за да създаде пазари за турския износ. Най-голям дял от кредитите /300 млн. долара/ получава СССР, а за останалите 3 страни – България, Унгария и Алжир, банката предвижда по 100 млн. долара. От кредите за България 75 млн. долара ще бъдат за гарантиране на предприемаческата дейност на турски фирми в България. /по в. “Джумхуриет”/

Москва – Върховният съвет на Молдова прекрати пълномощията на 10 от 13-те депутати, представители на гагаузкото население в републиката. Сред депутатите с прекратени пълномощия са 4-ма членове на гагаузкия временен комитет.

Берлин – Германската партия на демократичния социализъм /бившата компартия на ГДР/ освободи от длъжност редица отговорни финансисти след избухналия скандал за незаконното прехвърляне в СССР на 107 млн. марки.

Будапеща - Унгарският парламент реши срокът на военната повинност да бъде намален от 18 на 12 месеца.

Вашингтон – Дали поради грешка на езика или е сигнал за важна промяна в политиката, но американският президент Буш за първи път вписа Съветския съюз в редиците на “свободния свят”, предаде агенция Ройтер. В разговор с журналисти по обстановката в Персийския залив Буш казал в Сан Франциско, че по негово мнение Горбачов солидно поддържа целите на САЩ и ООН в района.

Брюксел – България получава спешно помощ от 5 млн. екю /1 екю – 1,36 щ. д./ под формата на медицинско оборудване и още 4 млн. екю за реформата в селското стопанство. Това бе решено днес в Брюксел под егидата на Комисията на ЕО. Г-24 потвърди, че в рамките на ФАР България може да разчита на помощ от малко повече от 67,5 млн. екю. Общият дял на ЕО е 24,5 млн. екю, към които се прибавя приносът на отделни страни като Турция с 38,9 млн. екю под формата на експортен кредит, Гърция с 3,45 млн. екю и Италия с 0,66 млн. екю.

Москва – Днес в СССР за “социалистическия избор” се произнасят от 10 до 20 на сто от населението. Тази ситуация се отразява и на КПСС, на която според последните допитвания напълно вярват 14% от населението.

Париж – правителството на СССР пое задължението да изплати на Франция дългове, направени от Русия по царско време. По условията за изплащането на тези дългове още се преговаря.

Будапеща – Открита първата борсова конференция в Източна Европа. Организатори на конференцията са унгарското финансово министерство, СБ и борсата в Чикаго.

31 октомври 1990 г. – Турският държавен министър Ерджмент Конукман е изпратил до валиите в Турция писмо, с което иска да бъде прекратена помощта за преселниците от България, тъй като нуждите им били вече задоволени. Фондацията за социална взаимопомощ и солидарност е похарчила за тях 225 млн. турски лири и продължава строежът на жилища, за да бъдат удовлетворени всички нуждаещи се. Министърът препоръчва с оглед на това да бъде преустановена помощта за изплащане на наеми. Преселниците от България още чакат турско поданство, което им е неободимо за кандидатиране за държавни служби, за да станат собственици, да получават пенсии, съобщава турският в. “Тан”.

Бон – Правителството на Германия очаква осезателно спадане на търговията със страните-членки на СИВ през следващата година. Основните причини са преминаването от началото на 1991 г. към разплащане в рамките на СИВ през конвертируеми валути и към търговия по световни цени. Зам.-председателят на парламентарната фракция на ГСДП Волфганг Рот заяви в Бундестага, че малките страни от СИВ като България досеа не са получили компенсации за провала на търговията с бишшата ГДР и апелира за помощ от страна на правителството.

Букурещ – Трети ден продължава стачката на шофьорите от 111 автобази в 30 румънски окръга и в Букурещ. Правителството възнамерява да използва военни камиони, за да се осигури снабдяването на населението с най-необходимите храни.

Москва - В Москва се събраха хиляди хора на възпоменателен митинг в памет на жертвите на сталинизма. Край централата на КГБ бе открит паметник, който да напомня за създаването на сталинистките концентрационни лагери в Съветския съюз.

Букурещ – Започващото от днес либерализиране на цените в Румъния фактически означава удвояване и дори утрояване на цените на по-голямата част от стоките и услугите, посочва в “Адевърул”.

Кишинев – Първо заседание на Върховния съвет на самопровъзгласилата се Гагаузка република.


Хроника на събитията – ноември 1990 г.

1 ноември 1990 г., Вашингтон  – Буш предупреди, че търпението му се изчерпва и не изключва евентуална военна намеса на САЩ за решаване на кризата в Персийския залив.

Лондон - От Министерството на отбраната на Великобритания заявяват, че иракските сили могат да бъдат разбити само за няколко дни.

Москва – Гагаузко правителство бе сформирано днес в южните райони на република Молдова, където на 26 октомври беше въведено извънредно положение. Членовете на правителството, което ще се ръководи от Степан Топал, са били определени от парламента, избран миналата седмица в едностранно обявената Гагаузка република.

Белград - По повод на предстоящите избори в 4 югославски републики Държавният депертамент на САЩ е предупредил, че е необходимо изборите да бъдат свободни и честни. Ако американското правителство прецени, че изборите не са свободни и честни, може да бъде прекратена американската помощ за Югославия, а американските представители в международните финансови институции да гласуват срещу кредити за СФРЮ.

Прага – В Братислава започва да надделява разумът, пише чехословашкият печат,. след като късно снощи група студенти, обявили преди седмица гладна стачка, в знак на несъгласие с приетия от словашкия парламент закон за езика, решиха да я прекратят.

Кишинев – Изпълнителният комитет на международния фронт на Молдова е изпратил обърщение до парламента на републиката, в който оценява изпращането на части на вътрешните войски в зоната на извънредното положение като голяма грешка.

2 ноември 1990 г. – В рамките на програмата ФАР в продължение на 4 седмици в България ще работи екип от експерти на ЕО, ръководен от Морис Лонг, ще бъде проучено състоянието на далекосъобщенията и на съобщителната промишленост, законодателните и институционалните промени.

Варшава – Представители на полското и на германското правителство се споразумяха по проектодоговор, уточняващ линията Одер-Ниса за окончателна граница между двете държави.

Москва - Горбачов прие на разговор 55 студенти. В. “Комсомолская правда” съобщи, че 50 студенти започват днес гладна стачка пред кремълската стена. Те настояват за оставка на правителството на Николай Рижков.

Брюксел - Засега Румъния няма да бъде включена в помощната програма на Г-24. Румъния обаче ще получи хуманитарна помощ, включително за децата в сиропиталищата.

Москва – Резултатите от изборите в Грузия показват победа за опозиционния блок от 7 партии “Кръгла маса – свободна Грузия" /54,03%/. Комунистическата партия на Грузия се представя неуспешно на изборите – 29,42%. На 11 ноември ще се проведе втори тур в 60 избирателни окръга.

Ирак заплаши, че всеки опит на международните сили в Персийския залив да го изтласкат от Кувейт, ще прерасне в “тотална война”.

Лондон - сър Джефри Хау, зам. на М. Тачър, подаде оставка, разгневен от отказа на Тачър да се съгласи с единната валута в ЕО.

Москва - среща на лидерите на комунистическата партия на Молдова Пьотр Лучински с Горбачов. Президентът на СССР се обяви за запазване на териториалната цялост и суверенитет на Молдова.

Стокхолм – В района на съветския ядрен полигон Семипалатинск в Казахстан всяко трето дете се ражда с увреждания.

Рим – Среща на министрите на външните работи и на министрите на правосъдието на 12 страни-членки на ЕО. Европейският съюз ще обсъди как би могло да се помогне за утвърждаване на демокрациите в Източна и Централна Европа. Унгария влиза в Европейския съвет.

Москва – В изявление на КГБ се казва, че сегашният състав на организацията напълно се дистанцира от престъпленията, извършени в миналото, и за в бъдеще ще работи за възстановяване на истината и справедливостта. Служителите на КГБ категорично осъждат произвола и беззаконията на предишното ръководство и ще положат усилия за реабилитацията на жертвите на тоталитаризма, за разкриване на масовите гробове в Съветския съюз. Бившият генерал от КГБ Калугин обаче твърди в изявления за пресата, че по същество организацията въобще не се е променила.

Букурещ - В Букурещ и в Брашов хиляди хора демонстрираха срещу влезлите в сила повишения на цените.

4 ноември 1990 г., Москва – Командващият войските на Съветското вътрешно министерство ген. Шаталин заяви, че положението в Източна Молдова остава сложно и са възможни нови междуетнически конфликти. Той съобщи, че са убити 6 души и 16 са ранени при сблъсъците на 2 ноември между милицията и рускоговорящи граждани, подкрепящи провъзгласяването на тази част от Молдова за самостоятелна република. Молдовският Върховен съд отхвърли предложението на Шаталин да бъдат изпратени войски от Съветското вътрешно министерство в южната част на Молдова, където бе обявена автономна република от гагаузкото малцинство.

Москва - Във връзка с кървавия конфликт в Молдова членовете на парламентарната групировка “Союз” заплашиха Горбачов с гласуване на вот на недоверие в парламента.

Букурещ – В Румъния започна записването на доброволци в помощ на Молдова. На митинг, организиран от дружеството “В подкрепа на Бесарабия и Буковина”. Ораторите призоваха кампанията в помощ на републиката да премине под девиза "Един милион доброволци за Молдова”. В митинга участваха няколко хиляди души. Бе издигнато открито и искането да бъде премахната границата между Румъния и Съветска република Молдова.

Ню Йорк – В. “Ню Йорк Таймс” представя обстановката в България, като посочва, че икономическата криза се задълбочава и страната е обхваната от политическа парализа. БСП не успява да спре сериозния икономически срив и България я очаква една от най-тежките зими, се казва в публикацията.

Будапеща – След 41 години прекъсване Християнската благотворителна организация “Армия на спасението” отново отваря мисията си в Будапеща.

Хамбург – След обединението на Германия голям брой офицери от т. н. “Народна армия на ГДР” минаха в нелегалност. В неизвестност са потънали 9000 офицери /в. “Демокрация” по информация на немския печат/.

Букурещ – Четвърти ден Букурещ е обхванат от антиправителствени демонстрации поради голямото повишаване на цените във връзка с въвеждането от 1 ноември на правителствената програма за тяхното либерализиране.

Варшава - 24 западни страни са отпуснали т.г. на Полша безвъзмездна помощ от 1 млрд. и 300 млн. долара.

Брюксел – Френскоезичните вестници с най-голям тираж в Белгия коментират в неделните си издания икономическата и политическа криза в България.

5 ноември 1990 г., Ватикана – Папа Йоан Павел Втори прие на частна аудиенция пребиваващия в Рим на делово посещение министър на външните работи на България Любомир Гоцев.

Москва – Помирителна комисия, образувана от парламента на Молдова, замина за Тираспол за преговори с представители на Приднестровието и на гагаузите. Едно от условията за отстъпки от молдовска страна е да бъдат анулирани обявените независими републики – Гагаузката и Приднестровската, както и резултатите от проведените там избори.

Бон – Илюстрованото списание “Супер илу” съобщи, че Волф, срещу когото има издадена заповед за арест, заедно със съпругата и сина си е във Варна. На германското правителство не е известно дали бившият шеф на разузнаването на ГДР Маркус Волф се намира сега във Варна, заяви правителственият говорител Дитер Фрогел след запитване на кореспондента на БТА. Това потвърди и говорителят на немското министерство на външните работи.

Вашингтон – Пентагонът навярно скоро ще приеме на подготовка в САЩ военни от държавите – участнички във Варшавския договор – Полша, Унгария, Чехословакия, България и Румъния, за да участват в американската програма, известна под името “Международно военно обучение и подготовка”.

Москва – Руският патриарх Алексий Втори благослови първия положен камък за възстановяването на Казанската катедрала, разрушена през 30-те години. На церемонията присъства и руският президент Елцин.

Вашингтон – Тук се състоя симпозиум, посветен на ролята, мястото и бъдещето на радиото и телевизията в страните от Източна Европа. Симпозиумът е организиран от американския Център за стратегически и политически проучвания.

Рим – В римския дворец Барберини се състоя тържествено заседание на Съвета на Европа, с което бе отбелязана 40-ата годишнина от приемането на европейската конвенция по правата на човека.

Берлин – Курсът на американския долар падна на франкфуртската борса на най-ниското си равнище спрямо германската марка зя цялото нейно 42-годишно съществуване. Един долар се обменяше за 1,49 германски марки.

6 ноември 1990 г., Страсбург - Унгария е първата източноевропейска страна, която бе приета за пълноправен член на Съвета на Европа. В тържествена обстановка унгарското знаме бе издигнато пред Двореца на Европа в Страсбург.

Брюксел - Българска научна делегация, ръководена от председателя на БАН акад. Сендов и в състав акад. Румен Цанев и д-р Петър Берон, бе на кратко делово посещение в ЕО.

Прага – Под заглавие “Българската следа води към КГБ” всекидневникът на Граждански форум “Обчански деник” цитира изявление на авторката на книгата “Времето на убийците” на американската журналистка Клеър Стърлинг, че българската следа в атентата срещу папата не е фалшива.

Вашингтон – американските съветолози предупреждават, че разпадането на Съветския съюз е неизбежно и предстоящо, коментира Ройтер, като се позовава на мнението на редица специалисти по СССР.

Рим – работно посещение на българския външен министър Л. Гоцев в Рим. Приет е от президента на Италия Франческо Косига, среща с италианския министър–председател Джулио Андреоти, с председателя на Папския съвет за хуманитарна помощ кардинал Ечесарай. Набелязани са конкретни стъпки за оказване на хуманитарна помощ от Ватикана за болни, деца и възрастни хора в България.

Бон – Германският външен министър Геншер призова към активна подкрепа на реформите в Съветския съюз и Източна Европа. Той подчерта, че става дума не за подаяния, а за капиталовложения в общото европейско бъдеще.

Москва – за първи път тук бяха публикувани подробни данни за военния бюджет по пера за 1989 г. За 1989 г. за отбраната е била утвърдена сумата от 77 млрд. и 294,2 млн. рубли, т.е. с 6 млрд. и 318,4 млн. /8,2%/ по-малко, отколкото през миналата година.

Вашингтон – В САЩ се провеждат междинни избори. С тях ще бъде обновен целият състав на Камарата на представителите – 34 от 100-те места в Сената на Конгреса на САЩ, 36 от общо 50 губернаторски поста в отделните щати, както и над 6200 места в законодателните щатски събрания.

Кишинев – В Молдова се очертава от няколко дни тенденция към стабилизиране на общата политическа обстановка. Независимо от това, по левия бряг на Днестър, където на 2 септември бе провъзгласена Приднестровската молдовска република, ситуацията остава напрегната.

7 ноември 1990 г., Москва – Демонстранти почетоха паметта на жертвите на съветската власт и отбелязаха годишнината от болшевишката революция като ден на траур. Около 30 000 московчани участваха в два опозиционни митинга. Пред Зимния дворец в Ленинград 10 000 разгневени демонстранти осъдиха Горбачов и настояха за края на комунистическото управление.

ООН – България предложи да бъде създаден в София информационен център на ООН.

Брюксел – Комисията на ЕО одобри сливането на френския автомобилен концерн “Рено” с шведския “Волво”.

Вашингтон – На междинните избори в САЩ за част от местата в Сената на Конгреса и за губернатори Демократическата партия укрепи господстващата си позиция.

Скопие – 4 македонски партии основаха в Скопие Фронт на македонското национално единство.

Бон – Почти една втора от германските избиратели – 46%, биха предпочели канцлерския пост да бъде зает от Хелмут Кол, сочат публикуваните в пресата данни от социологически проучвания.

Варшава – Официални служители в Полша разкриха подробности за плана на бившите комунистически власти в страната за отвличане на Лех Валенса през 1980 г. Планът е бил разкрит от комисията, която проучва въвеждането на извънредното положение през 1981 г. и той е представлявал една от възможностите, подготвяни за справяне със стачкуващите в корабостроителниците в Гданск. Било е набелязано отвличане и на целия стачен комитет.

Будапеща – Унгарски правителствени представители заявиха, че очакват съветските петролни доставки да спаднат през следващата година на около 4 млн. тона. През последната година те възлизаха средно на около 6,5 млн. тона годишно.

Брюксел – Обсъжданията за изработване на нова стратегия на НАТО се намират в начална фаза и не се очаква да приключат преди идната пролет, заяви говорителят на НАТО, цитиран от специализирания седмичен бюлетин “Нувел Атлантик”.

8 ноември 1990 г., Париж – Международна среща между висши представители от бившите социалистически страни, ръководители на СБ и МВФ, председателя на Европейската комисия на ЕО Жак Делор, министри от общността. България е представена от министър-председателя Луканов.

Москва – Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър пристигна в Москва, където започна консултации във връзка с кризата в Персийския залив и по въпроса около контрола над въоръженията. Преди това Бейкър беше в Анкара. В момента САЩ са председател на Съвета за сигурност и Бейкър използва това, за да събира подкрепа за резолюция, която да разреши използването на военна сила. В Москва Бейкър се срещна с Горбачов и Шеварнадзе. Втората тема е обсъждане на детайли от договора за намаляване на конвенционалните сили в Европа, който трябва да бъде подписан този месец в Париж.

Лондон – Тачър отправи най-острото досега предупреждение за скорошно използване на военна сила срещу Саддам Хюсеин.

Тирана – Президентът на Албания Рамиз Алиа предложи радикални конституционни реформи, с които да смекчи монопола на комунистическата партия върху властта и да се премахне забраната за религиите, датираща от 1967 г.

Лайпциг – В сградата на Министерството на държавната сигурност /ЩАЗИ/ в Лайпциг бе открит цял склад фалшиви пощенски и административни печати. Става дума за пълен набор от пощенски печати – копия, използвани от източногерманските пощенски служби и множество чуждестранни служби.

9 ноември 1990 г., Варшава – Полският сейм днес утвърди закон за приемане от държавата на цялото недвижимо и движимо имущество на бившата Полска обединена работническа партия, което й е принадлежало до 24 август 1989 г. На тази дата бе избран първият некомунистически министър-председател на Полша след войната – Тадеуш Мазовецки. Държавата приема също финансовите средства, инвестициите и задълженията на партията, с изключение на парите, постъпили от членски внос. За приемането на закона гласуваха 167 депутати, против – 120, 32 въздържали се.

Бон – Горбачов е на посещение в Германия. Подписва 20-годишен договор за добросъседство, партньорство и сътрудничество между СССР и Германия. Призовава германците да покажат разбиране към 380 хирядите съветски войници в Източна Германия и да не позволят антисъветските емоции да вземат връх.

Бон - Висш германски офицер от контраразузнаването заявил, че Комитетът за държавна сигурност на СССР /КГБ/ изгражда нова шпионска мрежа в Източна Германия. Герхард Боден, председател на Федералната служба за защита на Конституцията /германското контраразузнаване/ съобщи, че КГБ вербува нови хора за изграждането на мрежа от агенти в петте провинции на бишата ГДР.

Ню Йорк - Организацията Световна програма по прехраната на ООН, създава фонд “Стратегически хранителни запаси” за евентуална война в Персийския залив.

Варшава – Всеки месец държавата ще попълва бюджета си с 3 млрд. злоти, които ще получава от даването под наем на сградата на бившата ЦК на бившата ПОРП.

11 ноември 1990 г., Белград - Още с отварянето на избирателните секции в 7 ч. сутринта гражданите на СР Македония се стекоха към урните, за да участват в първите многопартийни избори в републиката. Изборите са по мажоритарната система. Според проучванията най-голямо предимство има досега управляващия съюз Партия на демократичното преустройство начело с Петар Гошев. Главен съперник на комунистите е Съюзът на реформистките сили /СРС/.

Москва – Горбачов и Елцин се срещнаха днес, за да се опитат да координират плановете си за икономическата реформа.

В Съветския съюз са създадени професионални военни подразделения за борба с безредици. Първата част съществува от това лято и влиза в състава на дивизията “Дзерджински” от силите на Министерството на вътрешните работи.

Берлин – Федералният министър на външните работи на Германия Геншер предложи територията на бивша Източна Германия да бъде превърната в “зона с ниски данъци”. Той говори на предизборен митинг на Свободната демократическа партия в Дрезден, на който присъстваха няколко хиляди души.

12 ноември 1990 г., София – Работно посещение на гръцкия външен министър Андонис Самарас в София за укрепване на политическите и икономическите връзки.

Токио – На церемония по коронацията на новия японски император Акихито присъстваха 35 хиляди официални гости от 158 страни в света. За участие по покана на японската страна в Токио е и българският президент Желев.- Токио – Желев е в Япония за коронацията на император Акихито. Успоредно с това Желев провежда поредица от делови срещи – с генералния секретар на Японския изследователски институт, срещи с министъра на търговията и индустрията, с председателя на Долната камара на парламента и др.

Берлин – ПДС в Германия се отказа от 95% от имуществото на бившата Германска единна социалистическа партия и това решение бе взето на завършилото миналата нощ заседание на ръководството на партията. Само до края на т.г. ПДС ще се раздели с 80% от имуществото си, което възлиза на 2,28 млрд. марки.

Москва – По покана на министъра на отбраната на СССР маршал Дмитрий Язов в Москва пристигнаха председателят на военния кабинет на НАТО ген. Виглейк Ейде и главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген. Джон Галвин.

Прага - Разговорите между представители на чехословашкото правителство и на Чешката и на словашката република по въпроса за предоставяне на повече власт на двете републики завършиха в Прага, без да бъде постигнат напредък.

Белград - Едно денонощие след затваряне на избирателните секции в СР Македония официални резултати още няма, но няколко партии поискаха първите многопартийни избори за парламент и за общински скупщини в СР Македония да бъдат касирани. Протестни митинги с искания за касиране на изборите е имало в няколко града на СРМ.

Белград – Една седмица преди първите многопартийни избори в Босна и Херцеговина в републиката са регистрирани над 40 партии, които със своите програми се обявяват за демократични, а според принципа на организация – народни.

Букурещ – Групировки на реформаторски настроени военни обединиха силите си с новообразуваната непарламентарна опозиция, като отправиха обвинения, че румънската армия остава задръстена с бивши комунисти.

Москва – Сесията на Върховния съвет на ССР Молдова възобнови работата си в сложна обществено-политическа и икономическа обстановка. Председателят на помирителната комисия на молдовския парламент Пьотр Лучински е посочил, че засега резултатите от работата й са повече от скромни.

Москва – по информация на в. “Новости” в ЮАР сега има около 30 000 емигранти – съветски граждани.

13 ноември 1990 г., Анкара – Около 300 турци от България започнаха протестен поход срещу решението на шведското емигрантско бюро за тяхното експулсиране.

Прага – Пражката градска прокуратура е издала нареждане да бъде задържан под стража бившият министър на външните работи Бохуслав Хньоупек.

Брюксел – Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер заяви, че посланието на Северноатлантическия пакт до СССР е много просто – “Ние желаем да изградим обединена Европа заедно с вас, не срещу вас и не без вас”.

Москва – За книгите на съветските ръководители, включително на Горбачов, вече няма да има запазено място по рафтовете в книжарниците и онези, които не се търсят, отиват за претопяване, съобщи съветският седмичник “Собеседник”.

Страсбург – ЕО няма да може да предостави по-рано от февруари 1991 г. предвидената помощ за пострадалите от кризата в Персийския залив Турция, Египет, Йордания.

Лондон - Английското Министерство на отбраната съобщи, че е взело решение за закриване на 2 бази на британските ВВС в Германия.

Бон – Френски и германски парламентаристи призоваха да бъде създадена европейска армия за защита на законните институции на европейската сигурност, особено в Средиземноморието и Близкия изток.

14 ноември 1990 г. – В голяма статия на повече от половин вестникарска страница в. “Ню Йорк таймс” описва мизерията на българското ежедневие, голяма част от което преминава на опашките за храна и бензин. Цитиран е западен бизнесмен, че е голям риск да се инвестира в България, защото тя няма пари, а няма и да получи.

Базел – Президентите на 12 банки от ЕО постигнаха споразумение за статута на една бъдеща европейска централна банка. Това бе съобщено от председателя на Бундесбанк Карл Ото Пьол след приключването на разговорите.

Париж – На редовната годишна френско-испанска среща на високо равнище президентът на Франция Митеран и испанският премиер Фелипе Гонсалес отново подчертаха, че са за мирно уреждане на конфликта в Персийския залив, но не изключват възможността за използване на сила.

Варшава – Германският външен министър Геншер, който е на официално посещение в Полша, подписва със своя полски колега Скубишевски договор за полско-германската граница Одер-Ниса.

Тбилиси – 51-годишният Звиад Гамсахурдия бе избран за председател на Върховния съвет на Грузия. Той е лидер на опозиционния блок “Кръгла маса – свободна Грузия”, който на изборите спечели 63% в републиканския парламент.

15 ноември 1990 г. -  Завършва посещението на българския президент Желев в Япония.

Белград – Югославското правителство предупреди, че в страната може да настъпи хаос поради отпора срещу реформите и незачитането на законите. Министър-председателят Анте Маркович, който се бори срещу разпадането на Югославия, призова към единство по време на разговор с ръководителите на югославските републики и двете автономни области.

Бон – Посолството на САЩ в Германия съобщи, че членовете на бившата ГЕСП в бившата ГДР не могат да посещават САЩ без входна виза. Безвизовият режим между САЩ и ГДР няма да се отнася и за членували или членуващи в свързани с ГЕСП политически организации. С тази наредба комунистите се приравняват към такива групи като нацисти, углавни престъпници, наркомани и страдащи от заразни болести.

Будапеща – До 1 юли 1991 г. трябва да бъде публикувана военната структура на Варшавския договор, като същевременно ще загубят сила и секретните договори към публикуваните документи на организацията – това е главният резултат от консултациите на експерти, подготвящи основния доклад за редовната среща на политическия консултативен комитет на Варшавския договор.

Букурещ – По призива на опозиционния Граждански съюз няколко десетки хиляди души изпълниха Площада на революцията в Букурещ, за да отбележат третата годишнина от работническите вълнения в Брашов. Според неофициални оценки броят на участниците в митинга е достигнал 200 хиляди души.

Ватикана – Папа Йоан Павел Втори призова вярващите от Източна Европа да не губят надежда пред огромните трудности сега при прехода от диктатура към демокрация. “Нека запомним последните месеци от миналата година като началото на големия преход”, каза папата.

Прага – До края на т. г. Чехословакия ще получи от Ирак 400 хил. тона суров петрол, а през следващата ще може да разчита на доставки между 3 и 6 млн. т., които ще бъдат изплащани преди всичко с инвестиционни средства.

Прага – Под заглавие “100 дни за разпадане” пражкият в. “Праце” пише за програмата на българския премиер Луканов. Наблюдателите, сочи вестникът, смятат съдбата на подготвяните реформи за твърде неясна, тъй като и двата профсъюза в България настояват за правителство с преобладаващо участие на опозицията, а студентските стачки с искане за оставка на кабинета на Луканов се разширяват. Вестникът на “Граждански форум” “Обчански дневник” също дава по-широка картина на политическото положение в България.

16 ноември 1990 г., Тирана – Молбата на Албания да участва в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа не бе удовлетворена.

Москва – От районите на Молдова, в които е съсредоточено рускоезичното и гагаузкото население, междунационалното противопоставяне в републиката се пренася и в столицата й Кишинев. Няколко депутати са съобщили, че снощи /15 ноември/ около 150 младежи, някои от които в униформите на волонтери, са нанесли побой и са пребили руснаци и неговорещи молдовски език столичани по централните улици на града. Местната полиция не е предприела действия за предотвратяване на побоищата. Погроми е имало и в някои районни центрове на републиката.

Белград – “Постигането на самостоятелност за Слоевния е само въпрос на време”, заяви на пресконференция председателят на словенския парламент Франце Бугар.

Вилнюс – Според литовската министър-председателка Казимера Прунскене преговорите с Москва за независимост на републиката няма да имат никакъв успех. Тя заяви в парламента, че “мостовете между Москва и Вилнюс са изгорели” и че след провала на преговорите трябва да се очаква “заплаха от нова блокада” на рапубликата от страна на Москва.

Париж – Заседание на ниво експерти на 17 страни-членки на Координационния комитет по контрола и износа за социалистическите страни /КОКОМ/. Според наблюдателите до края на т. г. ще бъдат изготвени нови списъци със стоки, които не трябва да се изнасят на Изток, но че тези списъци ще бъдат значително облекчени.

Виена – Първи договор за конвенционално разоръжаване между Изтока и Запада, приет окончателно на 15 ноември вечерта след 20-месечни преговори.

18 ноември 1990 г., Рим – Делово посещение на М. Горбачов в Италия по покана на италианския министър-председател Джулио Андреоти. Горбачов е приет от папата.

Белград – Една седмица след изборите в Македония се състояха избори и в Босна и Херцеговина. В тези избори участват 3 млн. избиратели /от общо 4,5 млн. население/, от които 1,32 млн. са православни сърби, 758 000 са хървати-римокатолици и 1,63 млн. мюсюлмани. От 40 регистрирани партии, 18 участват със свои листи.

Есен, Германия – Седмица на българската култура и икономика.

Рим – В доклад на ФАО се казва, че за пръв път от години насам зърнената реколта в света през т.г. ще бъде достатъчна, за да задоволи световното потребление.

Лондон – Концерт на Детския хор на Българското радио и телевизия в престижната зала “Албърт”.

Париж – Българският президент Желев, който е в Париж за срещата на върха, се срещна с гръцкия президент Мицотакис, с когото водят разговори за развитие на двустранните отношения и конкретно за обособяване на свободни зони за търговия. Съобщено е, че Централната гръцка банка проучва въпроса за отпускане на кредит на България от 50 млн. долара оборотен заем. Среща на Желев с френската министърка на сътрудничеството с Централна и Източна Европа Елизабет Гиту.

19 ноември 1990 г., Париж - Започва форумът “на върха” на ръководителите на страните, подписали Хелзинкския акт. Открива се в присъствието на 32 държави, без бившата ГДР, плюс САЩ и Канада. 16-те страни-членки на НАТО и 6-те от Варшавския договор подписват договора за съкращаване на конвенционалните сили в Европа. СССР ще трябва да намали танковете си в Европа от 40 400 на 13 150 /40% по-малко/ срещу 6 000 американски и на техните съюзници; намаление от 46 900 на 20 000 има и за оръдията на Варшавския договор срещу 0 на НАТО; влизат в сила строги и сигурни мерки за контрол. Подписването на договора е последвано от приемане на декларация, с която страните се задължават за в бъдеще да не прибягват до сила при решаването на спорове.

Атина – Централно място в няколко средства за масова информация в Гърция вчера и днес заемат действията и официалните постъпки на повече от 2 000 граждани на Кърджалийско в района на граничния пункт в Орестиада. Според информациите това са “българи-християни”, които са поискали с меморандум до граничните власти, препратен веднага в Атина, да им бъде дадено разрешение да се установят на постоянно местоживеене в Гърция. Сред мотивите са несигурното им съществуване в България, предизвикано от сложните икономически и политически условия в страната, а също и че правата им се погазват от мюсюлманското население в района. Атина е дала строго нареждане за засилена охрана по границата и особено на граничните КПП.

Атина – Експлоатацията на работна ръка от източноевропейските страни придобива все по-широк мащаб в Гърция. Бюрата по трудоустрояване в страната са залети от гастарбайтери от Полша, Чехия, Румъния и Югославия.

Букурещ – Асоциацията на бившите политически затворници организира протестен марш и голям митинг на Площада на революцията в Букурещ срещу възраждането на бившата РКП под името социалистическа партия на труда.

Атина – В редица атински вестници се изразява тревога от тенденцията за подобряване на българо-турските отношения.

Прага – Вълната от протести срещу плана за повишаване на цените в България е сред първите теми на чехословашкия печат и медии. Всички вестници съобщават за състоялия се на 18 ноември в София многохиляден митинг, който бил сред най-масовите публични акции от юни насам.

Мадрид – Медиите в Испания съобщават за “най-големия антиправителствен протест в България от изборите насам”.

Лондон – "Файненшъл таймс" съобщава за митинга в София, в който са участвали над 120 хиляди българи с искане за оставка на правителството.

Париж – В центъра на ЮНЕСКО в Париж започна международна конференция “Шарл де Гол и неговия век”, посветена на 100 г. от рождението на Де Гол. Участват над 600 историци, експерти-международници от 60 страни.

Букурещ – Румъния ще получи от Турция допълнителна електроенергия, в замяна на което ще построи две нови електроцентрали в Турция.

Москва – Под егидата на ООН в Москва е открито първото европейско съвещание за борба срещу незаконната търговия. Участват над 180 представители от 30 страни, специалисти от ООН, междуправителствени организации.

Будапеща – Представителите на 5 партии в унгарския парламент са съгласували декларация по въпроса за собствеността върху земята. Те настояват да бъдат изплатени компенсации на собствениците на земя, засегнати от комунистическата власт след 1945 г.

Белград – В първите многомандатни избори в Босна и Херцеговина са взели участие над 53% от избирателите.

20 ноември 1990 г., Париж – Слово на българския президент Желев в Париж на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Среща с германския президент Хелмут Кол.

София - В националния студентски стачен комитет е получено писмо от Н.В. Симеон Втори в подкрепа на исканията на стачкуващите студенти.

Брюксел – По покана на американската мисия на НАТО на посещение в главната квартира на организацията е група български парламентаристи в състав Др. Драганов, Л. Иванов, Р. Данов, С. Паси, Яшар Бекиров. Приети са от генералния секретар на НАТО М. Вьорнер, срещи с постоянния представител на САЩ в организацията Уилям Тафт и др.

ЕО обмисля възможността да предостави на Съветския съюз храни, за да го спаси от масов глад през зимата.

Москва – Кметът на Ленинград Александър Собчак призова Запада да окаже спешна хуманитарна помощ, за да се предотврати гладът и ориентирането на съветското обществено мнение срещу демократичните реформи в страната /по Асошиейтед прес/.

ООН – Арабските страни се отказаха от намеренията си да настояват за изключването на Израел от световната организация.

Бон – Голямо интервю на българския президент Ж. Желев за в. “Ди Велт” за ролята на България като стабилизиращ фактор на Балканите.

Вашингтон – МВФ смята, че страните, засегнати от кризата в Персийския залив, ще понесат до края на идната година общи загуби от около 28 млрд. долара.

20 ноември 1990 г., Париж – Ръководителите на 34-те страни, участвали в срещата на високо равнище в Париж, изразиха загриженост от нарастващия приток на бежанци от Изтока към Запада и обмислят създаването на комисия за намиране на пътища за решаване на кризата.

21 ноември 1990 г., Париж – Ръководителите на 32 европейски държави, САЩ и Канада подписаха Парижката харта за Нова Европа. /виж 19 ноември/

21 ноември 1990 г., Вашингтон – В. “Вашингтон таймс” съобщава, че според дипломатически източници Полша е поискала от САЩ да бъде сключен договор, който да я предпазва от последиците при евентуално разпадане на СССР.

Москва – Нови въоръжени сблъсъци в Нагорни Карабах.

Брюксел – Министрите на финансите на страните от ЕО отложиха вземането на решение за отпускане на заеми на 4 източноевропейски държави.

Лондон – След като вчера /20 ноември/ не й достигнаха 4 гласа, за да бъде преизбрана за председател на Консервативната партия във Великобритания, Тачър заяви категоричното си намерение да участва в повторното гласуване. Консерваторите се страхуват от разцеплание.

Париж – Горбачов за първи път зае категорична позиция по отношение на Ирак. Той иска Съветът за сигурност на ООН да се събере незабавно, за да обсъди обстановката в Персийския залив.

22 ноември 1990 г., Лондон – След 15 г. начело на Консервативната партия и 3 победи в общи избори министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър съобщи, че подава оставка и няма да се кандидатира за втория тур на изборите за ръководител на управляващата КП.

Москва – Учещи в Московския държавен университет за международни отношения български студенти стачкуваха в подкрепа на своите колеги в България.

Прага – Правителството на ЧСФР реши да бъде прекратена дейността на неправителствените организации МОЖ и Международния студентски съюз на територията на страната.

Белград – Лидерите на политическите партии и организации на албанците в Косово са решили да не участват в изборите в Сърбия и призовават своите привърженици да ги бойкотират.

Будапеща – Манфред Вьорнер е на официално посещение в Будапеща. Той е първият генерален секретар на НАТО, който прави визита в Унгария.

Москва – парламентът на РСФСР прие оставката на зам.-председателя на МС на Русия Григорий Явлински. Явлински е от авторите на радикалната програма за преминаване към пазарна икономика.

Бон – Председателят на Партията на демократичния социализъм Грегор Гизи не е знаел нищо за незаконни машинации с партийните срадства, заяви бившият функционер на ПДС Карл Кауфман.

Лондон – Майкъл Хейзълтън, който оглави бунта в Консервативната партия на Великобритания, е принудил Тачър да си подаде оставката, съобщава Ройтер.

23 ноември 1990 г., Москва – Бившият консервативен ръководител Егор Лигачов се явил според в. “Известия” в качеството на свидетел по дело за унищожаване на масови гробове на жертви на Сталин.

Руският парламент ратифицира договора за сътрудничество с Украйна, подписан на 19 ноември в Киев от председателите на парламентите на двете републики. В договора, който е сключен за 10 години, се посочва, че двете републики взаимно се признават за суверенни държави.

Бон – Генералният секретар на НАТО М. Вьорнер заяви, че Североатлантическият пакт ще измени своите задачи, които ще бъдат “не опазване, а изграждане на мира”.

Белград – Най-големите опозиционни партии в Сърбия ще бойкотират насрочените за 6 декември избори за парламент и председател на републиката, след като доминираният от управляващата социалистическа партия парламент отхвърли предложението за 5 поправки в избирателния закон, които да осигурят на опозицията възможност да контролира преброяването на гласовете.

Москва – Върховният съвет на Руската федерация прие закона за поземлената реформа. Въвеждат се 2 основни форми на собственост – държавна и частна.

Москва – Разпространен е проектът на новия съюзен договор, подготвен след консултации с представители на републиките и обсъждания в Съвета на федерацията.

Варшава – Лех Валенса, който е кандидат-президент на Полша, смята, че в Полша ще има нови вълнения. Според него реформите не напредват и предстои “голямата битка”. Валенса настоя за ускоряване на приватизацията.

Варшава – За първи път в своята история Конференцията на представителите на 24-те най-развити страни в света се състоя във Варшава, а не в Брюксел. В нея не участват ръководителите на държавите, а висши експерти с ранг на посланици, което се тълкува като жест към всички страни от Източна Европа. Присъстват и представители на Комисията на ЕО, СБ, МВФ, ЕИБ, ЕБВР. Задачата на форума е обсъждането на приоритетните области, за чието развитие Полша ще получи през следващите 2 години безвъзмездна помощ от Запада.

Среща на представители на 140 западноевропейски и 170 полски фирми във Варшава, организирана и спонсорирана от Комисията на ЕО.

25 ноември 1990 г., Варшава – Първите в историята на Полша свободни, общи, преки и тайни избори за президент завършиха с 4-часово тв-шоу на живо, предавано от 10 световни тв компании.

Бон – Германското правителство е готово да организира въздушен мост до Съветския съюз, за да помогне за спешни доставки на храни и др. жизнено необходими стоки през зимата.

26 ноемвр. 1996 г., Москва – Зам.-председателят на Московския съвет заяви, че е необходима спешна чужда помощ от някои видове храни през зимния период.

Атина – Гърция е сериозно обезпокоена от все по-ясно очертаващата се военно-стратегическа роля на Турция в Източното Средиземноморие. В гръцкия печат се появиха призиви за необходимостта от промяна във външнополитическата ориентация на страната.

Бон – Х. Кол не изключва възможността за предсрочно изтегляне на съветските войски от територията на бившата ГДР.

Анкара – Франция ще предостави на Турция 114 млн. долара кредит, за да й помогне да компенсира загубите загубите от кризата в Персийския залив. Франция е петата страна, която оказва помощ на Турция.

Виена – Започна вторият етап от преговорите за съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа – “Виена 2”. В тях участват делегации от 22 страни-членки на НАТО и Варшавския договор. Целта е споразумение за допълнителни мерки за сигурност в Европа.

НАТО за втори пореден път предлага серия от изследователски стипендии “върху демократичните институции” на гражданите от страните-членки на Варшавския договор.

Кишинев – Рускоговорящите от отцепилия се Днестърски район на съветска Молдовия проведоха избори за свой собствен отделен парламент, противопоставяйки се както на републиканските, така и на централните власти.

Берлин – Първата голяма стачка в Германия след обединението. Стачкуват жп работниците в Източна Германия.

Букурещ - Румънският парламент удовлетвори молбата на правителството за предоставяне на особени пълномощия за осъществяване на икономическата реформа.

София - Национална стачка срещу правителството на Андрей Луканов, обявена от КТ “Подкрепа”.

27 ноември, 1990 г., Ню Йорк – САЩ внесоха проект за резолюция на ООН, предвиждаща “използването на всички необходими средства” за изпълнение на решенията на Съвета за сигурност на ООН за изтеглянето на Ирак от Кувейт. Проектът бе одобрен предварително от 5-те постоянни страни-членки.

София – Американска правителствена делегация, водена от зам.-министъра на финансите Джон Робсън, бе на кратко посещение в България.

Лондон – Втори тур от гласуването за лидер на Консервативната партия във Великобритания.

Берлин – Профсъюзът на германските железничари отхвърли предложението на ръководството на “Дойче Райхсбан” за преговори със стачкуващите източногермански железничари и въпреки заплахата от масови уволнения обяви, че протестната акция ще продължи до удовлетворяването на исканията на работниците.

28 ноември 1990 г., Брюксел – Комисията на ЕО реши да отпусне допълнителни помощи от 121 млн. долара, предназначени за финансирането на различни проекти в Югославия, Чехословакия, България, Унгария и Полша. За Юголсавия – 48,3 млн. долара за финансово стабилизиране; Чехословакия – 41,4 млн. за екологични проекти; България – 6,9 млн. долара за медицинска апаратура; Унгария – 4,2 млн. долара за образование; Полша – 5,5 млн.за индустрията, 11,7 за вътрешния търговски обмен и още 2,8 млн. долара.

ООН – Съветът за сигурност на ООН ще определи 15 януари 1991 г. като краен срок за изтегляне на иракските войски от окупиран Кувейт, в противен случай ще започнат военни действия срещу режима на Багдад.

Лондон – Новият британски министър-председател Джон Мейджър назначи Майкъл Хейзълтън за министър на околната среда в своя кабинет, Дъглас Хърд остава министър на външните работи, Норман Ламът – на мястото на Мейджър като финансов министър. Министърът на отбраната Том Кинг запазва поста си.

Будапеща – По време на събитията през октомври – декември 1956 г. в Будапеща са загинали 1950 души, а в другите унгарски градове – 557, съобщи агенция МТИ. През същия период са били ранени и настанени в болница 19 226 души, 61% от тях са се лекували продължително, 8% са починали.

Ню Йорк – Според прогноза на ЦРУ през следващите 18 месеца Югославия ще се разпадне и е възможно да избухне гражданска война, съобщи в. “Ню Йорк таймс”.

Ню Йорк – В интервю за “Ню Йорк таймс” Тодор Живков заявява: “Нацията е на ръба на самоунищожението, на националното самоубийство. Вече няма значение дали системата се нарича социализъм или капитализъм”.

Вилнюс – Председателят на Върховния съвет на Литва Ландсбергис отхвърли указа на Горбачов, който обяви републиканския закон за политическите партии за закон без юридическа сила.

Москва – Съветската агенция “Интерфакс” цитира любимия виц на Горбачов, който той е разказал преди ден на журналисти: “Един президент има 100 любовници и една от тях е болна от спин, но той не знае коя. Друг президент има 100 телохранители и един от тях е терорист, но той не знае кой. Колкото до Горбачов, той има 100 икономисти и един от тях е мъдрец, но той не знае кой.”

29 ноември 1990 г., София – министър-председателят Луканов подава оставка.

Мадрид - В интервю за испанския в. “АБС” Симеон Втори казва:” Надеждата, предизвикана от политическата промяна в България миналата година, беше голяма, но кратка. Ако нищо не се променя, хората губят търпение, правителството трябва да осъзнае това”. Вестникът припомня, че Симеон Втори винаги е бил критичен към отказа на опозицията да сътрудничи с правителството. По повод подадената от Луканов оставка Симеон коментира, че едно споразумение между социалистите и опозицията от СДС би било най-доброто решение.

Берлин - От Берлин за София отпътува голям товарен камион с лекарства на стойност 724 000 германски марки и превързочни материали за още 100 000 марки. Те са дарение на българските медици от Германското дружество на лекарите за сътрудничество в областта на медицината.

Париж – Всички големи вестници пишат в днешните си броеве, че положението в България е катастрофално под голямо заглавие “Източна Европа: катастройка”. Терминът катастройка е взет от едноименната книга на съветския дисидент Александър Зиновиев. В. “Котидиен дьо Пари” пише, че “София и още около 80 града са парализирани от стачка, като в началото стачниците са били 100 хиляди, а според последни данни броят им вчера е бил не по-малко от 750 000 души. Според “Фигаро” най-логичният изход е съставяне на преходно правителство, което няма да се оглавява нито от БСП, нито от СДС – до организирането на нови избори след 3-4 месеца.

Лондон – почти всички вестници информират за обстановката в България.

Атина – Константинос Мицотакис пожелава стабилност в България. В изявление пред журналисти след съвещание на ръководството на “Нова демокрация” Мицотакис изрази надежда, че развитието на обстановката в България няма да осуети неговата визита в София, предвидена за 6-7 декември.

Атина – Според атинското списание “Икономикос тахидромас” за разлика от кризата в Персийския залив предричаният от американците и европейците “взрив на Балканите ще бъде по-продължителен и с трудно предвидими последици”.

София – Открито е ново бюро на културната секция при посолството на Великобритания.

30 ноември 1990 г., Париж – Всички средства за масова информация във Франция съобщават за политическото напрежение в България, както и за оставката на Луканов. В. “Либерасион” публикува статията на Марк Семо “Улицата принуди Луканов да си отиде”.

Лондон – Завърши годишната сесия на Североатлантическата асамблея. За първи път като гости бяха поканени делегации от 5 източноевропейски страни. Българската делегация е водена от председателя на ВНС акад. Николай Тодоров.

Москва – В комитета за държавна сигурност на СССР е създаден щаб, който ще трябва да координира мерките за борба с проявите на икономически саботаж, да контролира целевото използване на вносна продукция и хуманитарна помощ от чужбина. Той ще съдейства за реализирането на програмата за неотложни мерки за осигуряване на населението с хранителни стоки и стоки от първа необходимост.

Берлин – Берлинските градски власти забраниха достъпа до събраните от бившата ГЕСП исторически архиви, за да се предотврати изчезването на важни документи. Временно се затварят 2 фонда от партийните архиви, както и библиотеката на несъществуващия вече институт по марксизъм-ленинизъм в Източен Берлин.

Атина – Външният министър на Гърция Антонис Самарас предложи да се организира международна конференция за безопасност и сътрудничество в Средиземно море, на която да се изработи “кодекс за поведението в политическата, социалната и екологическата област”.

Анкара – Двудневно официално посещение на делегация на Генералния щаб на БНА в Анкара. Това е първото подобно посещение в историята на отношенията между България и Турция.

 

Хроника на събитията – декември 1990 г.

2 декември 1990 г., Берлин - Хелмут Кол остава канцлер на обединена Германия и след първите свободни общогермански избори за Бундестаг от 1933 г. насам. За Кол са гласували 77,8% от гласоподавателите в Германия. Преди официалните резултати да бъдат обявени, социологическите прогнози очертават убедителна победа за съюза на германската ХДП и Свободната демократическа партия и за федералния канцлер Кол.

3 декември 1990 г., Берлин – Германското правителство е взело решение да достави големи количества храни, лекарства, дрехи и гориво на страните от Източна Европа, застрашени от глад и студ през настъпващата зима. Досега България не беше предвидена в тази програма за помощи. Благодерение на постъпките на председателя на Българската православна църковна община “Св. Иван Рилски” в Мюнхен д-р Стефан Маринов на 26 ноември 1990 г. България е включена в помощната програма на германското правителство. В България помощите ще се разпределят от Духовната академия и Свещеническия съюз.

Брюксел – Министрите на търговията на 107 държави и представители на редица международни организации и банки се събраха в Брюксел на заключителната среща по преговорите от т.н. Уругвайски кръг в рамките на Общото споразумение за митата и търговията /ГАТТ/

Прага – С участието на повече от 200 творци и културни дейци започна първият конгрес на Европейския културен клуб – неполитическа, неправителствена организация, учредена от група чешки, словашки, полски, унгарски и съветски интелектуалци през есента на м.г. с мисълта за противодействие на идеологическото и политическо разделение на континента.

Тирана – 10 февруари бе определена като дата за първите общи избори в Албания от 1945 г. насам. В тях могат да участват алтернативни кандидати, но не е разрешено участието на различни политически партии. В изборите може да участва всеки, който е събрал 300 подписа.

Дъблин – Тържествена церемония по встъпването в длъжност на първата жена-президент на Ирландия – активистката на Движението за граждански права Мери Робинсън.

В. “Гардиън” цитира “Лос Анжелис таймс”, където се твърди, че американското посолство подшепва на българската опозиция какво да прави. “Ню Йорк таймс” цитира Константин Тренчев, според когото лидерът на СДС Петър Берон е агент на ДС. Тези обвинения се отнасяли и за други лидери на опозицията.

Брюксел – външните министри на ЕО взеха решение да предоставят на България и Чехословакия пакет от търговски концесии, каквито обикновено се предоставят на страните от третия свят. От следващата година двете страни ще могат да се възползват от търговски облекчения в рамките на системата от общи преференции – намалени мита за земеделски и промишлени стоки, за тексил и стомана.

Варшава – Министърът на отбраната на САЩ Ричард Чейни е на посещение в Полша.

Атина – Гръцкото правителство разбира желанието на България за развитие на двустранните отношения, но се колебае да пристъпи прибързано към сериозни и обвързващи договори с една страна, в която политическото положение е все още нестабилно, съобщава в. “Демокрация”.

Бон – Преговори за състава на новата управляваща коалиция.

4 декември 1990 г., Бон - Поканените да наблюдават изборите в Германия чужди учени казаха, че са стъписани от слабото представяне на политическата левица – социалдемократи и зелени. Бюрото за научен обмен при Грманската академия на науките покани близо 30 познавачи на Германия от 10 страни да наблюдават изборите.

Лондон – Британският външен министър Дъглас Хърд заяви, че Съветският съюз страда не от липса на храни, а от нарушена система на снабдяване.

Берлин – Оскар Лафонтен, който беше убедително победен от Кол на изборите на 2 декември, заяви, че няма да се състезава за поста председател на Социалдемократическата партия.

5 декември 1990 г., Брюксел – Една от провеждащите се в Брюксел срещи между външните министри на страните на ЕО е посветена на молбата на Горбачов за спешна помощ за СССР. Много съветски градове вече са въвели купонна система, за да се справят с “най-критичната” за страната зима след Втората световна война. Министрите се опитват да съгласуват изцяло позициите си. Германия изразява най-голяма готовност да окаже помощ в рамките на ЕО като хуманитарен жест и знак за подкрепа на Горбачов. Преди срещата на високо равнище на ЕО след 10 дни трябва да се вземе окончателно решение. Обсъжда се помощ на стойност 2 млрд. долара, която ще е изцяло за храни.

Варшава – Кандидатът за президент на Полша Станислав Тимишевски е заявил на пресконференция, че ако Валенса загуби изборите на 9 декември, ще трябва да избяга от страната и той знаел много добре защо. Валенса пък обвини Тимински, че е прикрит агент на ДС и бивш комунист.

Брюксел – НАТО ще отхвърли 2 от исканията на Съветския съюз във връзка с предстоящите следващата пролет преговори за съкращаване и на последния клас ядрени оръжия, останали незасегнати от досегашната вълна на разведряването – ядрените средства с обсег до 500 км.

Букурещ – Василие Въкару – лидер на групата на Фронта за национално спасение в сената, обвини героя на декемврийските събития в Тимишоара – пастора Ласло Тьокеш, че е призовавал населението към безредици и съзнателно е очернил и опорочил образа на Румъния в чужбина.

Лондон - На кратка церемония в британското дружество на юристите председателят на неговата комисия за Централна и Източна Европа Стивън Райнър връчи на представители на България, ЧСФР, Полша, Унгария, Румъния, СССР и Югославия помощи за съответните дружества и асоциации на юристите с цел да се подпомогне технически дейността им.

Вашингтон – В космоса се намират едновременно 12 астронавти – от совалката “Колъмбия”, съветския кораб “Союз-ТМ-11” и на орбиталния комплекс “Мир”. Те са се разминали на близко разстояние един от друг, но не са установили радиовръзка поради голямата заетост.

Брюксел – Г-24, която заседава на равнище експерти в Брюксел, реши, на България да бъде отпусната хуманитарна помощ под формата на хранителни продукти, медикаменти, природен газ и петрол.

Рим – Генералният директор на Управлението за изпълнение на програмите на ФАО Андре Рение и постоянните представители в нея на Холандия и България Фредерик Прилевит и Юли Минчев подписаха в Рим споразумение за безвъзмездна доставка за България на фураж.

7 декември 1990 г., Париж – Москва е дала инструкции на своите задгранични представителства да започнат кампания за събиране на всякакви стоки от първа необходимост. На пресконференция в Париж съветският посланик Юрий Дубинин съобщи, че вече 21 страни участват в кампанията за изпращане на спешни помощи на съветското население. Досега са изпратени 1400 т. стоки за 160 млн. долара. Италия, Германия и Холандия са подготвили още 210 000 пакета от по 10 кг, получени от гражданите на тези страни. На 5 декември бе решено ЕО да отпусне допълнителна помощ от храни в рамките на 1-2 млрд. Долара.

Рим – Министрите на външните работи и на правосъдието на страните от ЕО обсъждат въпроса за изработването на обща политика по проблема със засилващия се приток на имигранти от източноевропейските страни. Срещата протича в рамките на Групата Треви, създадена през 1976 г. за укрепване на сътрудничеството между 12-те страни от общността в областта на сигурността.

Брюксел - Военните стратегии и структури на НАТО ще претърпят промени, за да отговорят на дълбоките промени в Европа, заяви генералният секретар на НАТО М. Вьорнер в края на сесията на Комитета за военно планиране и на Групата за ядрено планиране.

Прага – След няколкомесечни преговори Чехословакия постигна споразумение за сътрудничество с МВФ, който ще подпомогне стопанските реформи в страната.

Будапеща - Международна конференция, организирана от комисията “Север-Юг” към Съвета на Европа, посветена на “Промените в Европа и влиянието им върху сътрудничеството “Север-Юг”. Участват представители на десетки страни, включително България. 

Москва - Неотдавна в Москва се състоя първото заседание на обществения съд над КПСС, съобщи агенция “Интерфакс”. Инициатори на обществения съд са физика Сулашкин, народен депутат на СССР и философа Лев Балашов, депутат в Московския съвет.

Лондон – Елизабет Втора удостои бившата министър-председателка на Великобритания М. Тачър с едно от най-високите отличия “Орден на заслугите”. Тачър запазва депутатското си място в Камарата на общините.

Мадрид – Испанският в. “АБС” отпечатва уводна статия, в която се намеква, че живеещият в Мадрид Симеон Втори би могъл да допринесе за по-скорошното утвърждаване в България на “желаната свобода”.

Белград – С 203 гласа “за” и 4 “въздържал се” Скупщината на Словения е приела Закон за референдум за предоставяне на Словения на статут на суверенна държава. Референдумът ще се проведе на 23 декември. При положителен резултат правителството на Словения поема цялата отговорност за всички последици от тази стъпка.

8 декември 1990 г., Сан Франциско – Учреден е българо-американски Комитет за демократична България от около 30 българи от Сан, Франциско, Лос Анжелис и Бостън. Началото на организацията е поставено по-рано – на 27.12.1989 г. от Едуард Генов, току-що пристигнал от България, от живеещия от 20 години в САЩ Николай Николчев и Веско Маринов.

13 декември 1990 г., Женева – Умира Фридрих Дюренмат.

14 декември 1990 г., Рим – Открита е четвъртата за тази година среща на Европейския съвет, която обединява държавните и правителствените ръководители на страните от ЕО. По предложение на Европейската комисия бе решено да се отпусне спешна помощ на Съветския съюз за преодоляване на икономическата криза в размер на 750 млн. екю /около 1 млрд. долара/ за закупуване на храни и стоки от първа необходимост. Предложението на комисията предвижда една трета от сумата да бъде предоставена под формата на безвъзмездна помощ, а останалата част като гарантирани кредити. Окончателното решение за съотношението между безвъзмездна помощ и заеми не е взето. Няма решение и по другото предложение на Комисията за техническа помощ в размер на 1,4 млрд. долара за период от 2 год. Франция обяви, че ще предложи собствен план за спешна помощ на двустранно основание. По тази програма Франция ще изразходва 50 млн. франка за помощ от храни и медикаменти, както и за ваксини за деца от Украйна, и ще започне дългосрочна програма за медицинско сътрудничество на стойност 10 млн. франка. Обощо през следващата година Франция ще отдели 100 млн. долара и ще поеме изплащането на 350 млн. франка от съветския външен дълг.

Мюнхен – МВР на Бавария възнамерява да обяви ПДС с лидер Грегор Гизи за противоречаща на конституцията.

Анкара – Според турския държавен министър Ерджюмент Конукман през слеващия месец Турция и България ще започнат преговори за разширяване на търговското и културното сътрудничество. Министърът е отбелязал, че Турция има намерение да забрави миналото, стига българската страна да не възприеме отново линия на натиск върху турския елемент в България.

Букурещ – В навечерието на първата годишнина от избухването на народните вълнения срещу Чаушеску в Тимишоара, продължиха политическите демонстрации и митинги срещу президента Илиеску и министър-председателя Петре Роман. В тях участваха хиляди работници от няколко големи предприятия, водени от кмета на града. Те подкрепиха исканията на стачуващите студенти и призоваха към обща стачка.

Вилнюс – Върховният съвет на Литва реши народните депутати на СССР, избрани от Литва, да не участват в IV-ия конгрес на народните депутати от СССР, насрочен за 17 декември. 

Бон – Германското правителство ще пристъпи към преки контакти с Москва с намерение да убеди съветското ръководство да предаде бившия източногермански лидер Хонекер на съдебните власти в Берлин. Хонекер се намира от април в съветската болница недалеч от Берлин. Съветските власти отказаха да го предадат на Берлинската прокуратура, мотивирайки се с влошеното му здравословно състояние.

Варшава - Полският сейм прие оставката на правителството на Мазовецки.

16 декември 1990 г., Букурещ – Годишнината от началото на народния бунт срещу комунистическото управление бе отбелязано с многохиляден митинг на Площада на операта в Тимишоара. Ораторите изразиха недоволство от бавното извършване на прехода и растящите цени. Главното искане обаче бе да се сложи край на лъжите и заблудите. Румънците искат да се каже истината за авторите на репресиите, предшествуващи падането на Чаушеску. Не се знае и за събитията след 22 декември, когато в големите румънски градове само за няколко дни неизвестни и до днес терористи избиха повече от 800 души. Хората от митинга изразиха подкрепа за исканията на студентите, чиято безсрочна стачка обхвана всички университетски центрове. В Букурещ само няколо хиляди души участваха в демонстрациите и митингите заради предупрежденията на “Граждански съюз” и на студентските организации за подготвяни провокации, които биха могли да бъдат последвани от насилие. 

Митинг в подкрепа на Молдова.

Варшава - 20-годишнината от трагичните събития на Балтийското крайбрежие бе отбелязана в Гданск. На 16 декември 1970 г. на площада пред корабостроителницата бяха убити 17 души - участници в работническите стачки.

Прага – От 450 служители в Чехословашката информационна агенция са имали статут на агенти, 17 са били довереници, а останалите – “само” информатори.

Берлин – През лятото на следващата година безработните в източногерманските райони се очаква да достигнат 3 млн. души. Без постоянна работа ще е всеки трети жител на бившата ГДР.

17 декември 1990 г., Брюксел – открита е редовната сесия на Съвета на НАТО. По думите на Вьорнер главните задачи, които НАТО ще решава, са: създаване на нов европейски ред за сътрудничество, който да включва Съветския съюз и другите държави от Централна и Източна Европа. Тази структура трябва да бъде изградена върху четири стълба – Северноатлантическия съюз, ЕО, институционалния общоевропейски процес и Съвета на Европа; засилване на контактите с централно- и източноевропейските страни, разширяване на контрола върху въоръжението в Европа, спешни марки за неразпространение на технологиите и създаването на оръжия за масово унищожение.

Берлин – Заради недоказани засега обвинения в сътрудничество с ЩАЗИ бившият източногермански министър-председател Лотар де Мезиер подаде оставка от постовете си. Той замразява зам.-председателския си пост на управляващия ХДС в провинция Бранденбург и изтегля кандидатурата си за министерско кресло.

Москва – Четвъртият конгрес на народните депутати на СССР е с дневен ред: Доклад на Горбачов за положението на страната и мерки за преодоляване на кризата, обща концепция на съюзническия договор и принцип на подписването му, промени в конституцията и частично обновяване на съюзния парламент.

Атина – В Атина е българска военна делегация, начело с първия зам.-министър на народната отбрана и началник на ГЩ на БНА ген. полк. Радню Минчев.

Прага – Повече от 72% от съветските военни части вече са се изтеглили от Чехословакия. Страната са напуснали 53 хиляди войници, всички ракетни установки, всички бойни хеликоптери, 90% от артилерията, 88% от танковете, 80% от бойните самолети и 70% от бронираните автомобили. На 22 декември заминава военната част от Рожнава, което означава, че и последният съветски войник ще напусне републиката.

18 декември 1990 г., Варшава – Полското правителство ще изправи пред съда 8 високопоставени военни във връзка с убийството на участници в масови демонстрации срещу повишаването на цените през 1970 г. Правосъдният министър Александър Бенковски заяви, че трима генерали и петима полковници ще бъдат подсъдими. След заповед на тогавашния ръководител на страната Гомулка са били убити около 50 души.
 

Москва – Москва иска дългосрочно сътрудничество с МВФ, като в замяна предлага достъп на западните стоки до съветските пазари, заяви зам.-министър-председателят Абалкин.

Токио – Япония ще отпусне на Съветския съюз заем от 100 млн. долара за преодоляване на недостига от храни на съветския пазар, съобщават от МВнР в Токио.

Москва – Президиумът на Московския градски съвет прие решение за увековечаване паметта на акад. Сахаров. В столицата ще бъде изграден паметник и поставени мемориални плочи на сградата на физическия институт на АН на СССР и на дома му в Москва.

Букурещ – Министър-председателят Петре Роман заяви, че Фронтът за национално спасение, който в момента е на власт, е готов да сподели отговорността за сегашния труден за страната период. Роман няма намерение да подаде оставка върпеки натиска на продължителните и масови протести на обществеността. Президентът Илиеску каза, че предложението за образуване на правителство на националното единство е приемливо, след като участва в разговори между Фронта за национално спасение и Националната либерална партия. Лидерът на тази партия Раду Къмпяну също призова да бъде съставено такъв тип правителство при условие, че се оглави от наутрален министър-председател. Националната селска партия, която е член на новообразувания опозиционен съюз, обаче няма да се включи в правителство с участие на представители на компрометирания Фронт за национално спасение.

19 декември 1990 г., Берлин – Високопоставени законодатели от 16-те провинции на обединена Германия ще решават през следващия месец дали да обявят ПДС извън закона. ПДС се ползва с авторитет сред 1/3 от източногерманското население и успя да събере необходимия брой гласове на изборите на 2 декември, като си осигури 17 места в парламента.

Букурещ – В Тимишоара протестите срещу политиката на празидента Илиеску и правителството не стихват. Продължават стачките в най-големите заводи. В президентския дворец “Котрочен” се състоя първата среща на Илиеску с лидери на Граждански съюз – най-силната извънпарламентарна групировка на опозицията.

Будапеща - От 17 декември Унгарската национална банка прие решение, според което в Унгария няма да могат да се обменят и поименни /служебни/ чекове с Българската външнотърговска банка.

Анкара – Започна четвъртата среща между България, СССР, Турция и Румъния по въпросите за създаване на Черноморска зона за икономическо сътрудничество /ЧИСР/.

Белград – Съюзният съвет на югославската скупщина подкрепи оценката на Председателя на СФРЮ, че насроченият за 23 декември от ръководството на Словения плебисцит за самостоятелност и независимост на тази република е “едностранен акт за отцепване на Словения от СФРЮ”.

Варшава – Изтъкнатият полски адвокат Ян Олшевски се отказа от намерението си да сформира ново правителство поради различия във възгледите с новоизбрания президент Валенса по въпроса за състава на кабинета. Валенса спечели убедителна победа в президентските избори и според членовете на “Солидарност” Ян Олшевски е бил първият му избор за смяна на Мазовецки, чиято отставка бе приета на 14 декември.

20 декември 1990 г., Берлин – В райхстага се състоя учредителна сесия на първия общогермански парламент от 57 г. насам. Тя бе открита от почетния председател на ГЕСД Вили Брандт, който заяви, че основна цел на развитието на страната през новия парламентарен мандат е създаването на еднакви условия за живот на западно- и източногерманците.

Брюксел – Комисията на ЕО е организирала първите пратки със спешна хуманитарна помощ за СССР, България и Румъния. Те възлизат общо на 4 млн. екю.

Москва – Съветският външен министър Шеварнадзе заяви пред Конгреса на народните депутати на СССР, че подава оставка, тъй като “се задава диктатура” и това е неговият протест. Тази реч по-късно той определя като една от “най-кратките и тъжни речи в своя живот”.

21 декември 1990 г., Брюксел – Комисията на ЕО определи съдържанието и датите за експедиране на първите пратки с хуманитарна помощ за България. На 23 декември от Франция потегля товар с медикаменти. По-късно ще бъдат изпратени храни на стойност 115 000 екю.

Букурещ - Десетки хиляди жители на Букурещ, гости от Молдова, от Тимишоара, служители и други румънски граждани участваха в митинг на Граждански съюз, посветен на загиналите в антикомунистическите демонстрации на 21 декември 1989 г. Отправени са призиви за обща стачка и предсрочни избори, както и солидарност с исканията на стачкуващите студенти и работници от Тимишоара.

Митинг в Тимишоара. Поради високото социално напрежение в страната Фронтът на националното спасение обяви, че не планира никакви масови акции за 21 и 22 декември.