Наред с езика и песенното творчество народната носия е специфична културна характеристика на българския народ, както и особено ценен източник за разкриване на етническото единство и многообразие на традиционната българска култура.

Като неизменна част от ежедневието и празниците, в българските народни носии се срещат материалното и духовното; те са съществен елемент от цялостната културна система, тъй като съпровождат човека от люлката до гроба - от първата бебешка ризка до дрехите, предназначени за погребение (изцяло нови или венчалните).

Традиционното българско облекло се утвърждава през епохата на развития феодализъм и продължава да се развива и обогатява в следващите векове.

Елементите на българските носии са многобройни и сложни и зависят от конкретните условия на труд и начина на живот в патриархалното българско село.

Традиционните народни носии са изцяло домашно изработени. Те са плод на труда, вкуса и творчеството на жената. Участието на мъжа е много ограничено, главно в процеса на обработването на кожи или при съшиването им.

През 18 и 19 в. традиционното домашно производство на дрехи е придружено с постепенно развитие на специализираните занаяти. Появяват се майстори-терзии, които изработват горни и връхни дрехи (основно като част от мъжката носия).

Материалите, традиционно използвани за изработване на тъкани за облекло, са лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата се използва сравнително ограничено, предимно за направа на цървули, ногавици и калпаци.

Основните видове женски носии са: двупрестилчената, еднопрестилчената, сукмената, и саяната.

Мъжките носии се делят основно на белодрешна (преобладаващо бяла) и чернодрешна (преобладаващо черна).