Волжско-Камска България

Днешна Татария
Днешна Татария

Кубратова България, която е наричана Велика България има съюзен договор с Византия от 635 г. Нейна столица е била Фанагория. Тя е заемало обширно пространство - на юг Кавказ, на изток - Волга, на Запад Карпатите. При война с хазарите държавата на Кубрат е разсечена на две - Поволжието е откъснато от западната част и по-късно тамошните българи формират своя държава.


До 1917 година съществуването на българите в Поволжието е признавано, но след Октомврийската революция съветските историци застават на друго мнение: българите участват "в консолидацията на местните народи, като полагат началото на формирането на народността на казанските татари”...
През X в. на тези територии се създава феодалната държава Волжско-Камска България. Нейна столица е град Булгар, а от XII в. – Биляр.  

Приемайки исляма, тя поддържа интензивни културни и търговски контакти с арабския свят, с Византия, руските съседи и вероятно с Дунавска България. През XIII в. Волжско-Камска България е завладяна от монголо-татарите. След разпада на монголо-татарската Златна орда между Волга и Кама се образува т.нар. Казанско ханство (1438).
През 1552 то е присъединено от Иван Грозни към Русия. Характерно е, че през различни периоди българо-татарски аристократични семейства търсят убежище в руските земи. Там те приемат православието и се русифицират, но запазват спомена за произхода и титлите си.

Така например разстреляният от Сталин маршал Тухачевски е от волжско-камски княжески род. Подобен е случаят и с прославения певец Шаляпин. В руската традиция формираният по този начин народ се нарича казански татари. Споменът за (пра)българския корен обаче никога не е забравен. От Горбачовската перестройка насам много жители на автономната татарска република настояват в паспортите им да бъде вписано: “националност българин”. Причината не е толкова в чувството за общност с Дунавска България, колкото в разграничаването от понятието “татарин”, което в Русия носи подчертано негативно значение. Само част от интелектуалците изповядват близост с Република България.

В днешен Татарстан, чиято площ е 68 хил кв. км, живеят 1,6 млн. казански татари. Тяхната столица е Казан. Не е известно колко от тях се смятат за българи.

Западно от Татарстан пък, на десния бряг на Волга, живее народът на чувашите. Той също е с прабългарски произход, като в него има примеси и от местните угро-фински племена. В автономната Чувашка република, чиято площ е 18,3 хил. кв. км, чувашите са около 887 хил. души. Тяхна столица е град Чебоксари.

Изказвани са мнения, че с прабългарски произход са и балкарците. Този малък народ (51 хил. души) населява автономната Кабардино-Балкарска република, чиято столица е Налчик. Тя се намира в Северен Кавказ.

 

......................................

Библ. Бешевлиев В., Първобългарите. Бит и култура, София 1981; Демографический энциклопедический словарь, Москва 1985; Большой энциклопедический словарь, Москва 1993.