Траките са обитавали обширната територия на Карпатите на север, двуречието Днепър-Днестър на североизток, двуречието Вардар-Струма на запад, линията на островите Тасос-Самотраки на юг и хелеспонтийското крайбрежие със Северозападна Мала Азия на югоизток. Мраморно море е "вътрешно" тракийско море, тракийски са и проливите. Черното и Бялото море мият земите на траките. Дунавът е Голямата им река, но по това време Марица, Тунджа са плавателни.
Името „траки” се появява за пръв път при Омир във втора песен на „Илиада".
Всъщност етнонимът „траки" е гърцизирана форма на местно тракийско име. Според едно от тълкуванията той има първоначален смисъл „смел", „храбър", „дързък". Но през класическата епоха по законите на народното елинско етимологизиране терминът получава коренно противоположно значение, а именно „остър", „див", „груб", „суров", „необуздан" - нещо съвсем естествено за представата, която гърците изграждат за северните си съседи.
При всички положения първоначално терминът „траки" означава отделно племе или определена племенна група и едва впоследствие се разпростира върху целия етнически масив. В представите на гърците това става чак след VI и през V в. пр.Хр.
Те вече напълно възприемат северните си съседи като обособено население със свой език, начин на живот, религия, със социални, политически и държавни институции, които се различават от техните.
(От Димитър Попов, "Древна Тракия, история и култура", С., 2009, стр. 13-29)