В началото на 20 век фотографирането е част от ритуала на светския живот. Този млад българин се е снимал преди Първата световна война. Тогава бастунът, бомбето и  жилетката са символите на жизненост и стабилност. Красивите социални идеи все още са само европейски призраци, а техниката сипе обещания за близко и лесно благополучие.

Сто години неизвестният млад мъж стои подпрян на дървото и би трябвало неговият образ по законите на магията и свръхестественото да чува, там, сред листака, как всички планове и намерения прежълтяха и окапаха...

На прах станаха, господине.

Оцеляха само следите на любовта.

Събирахте се, любехте се, зачевахте деца, децата - колко им е, растяха, любеха се, зачеваха свои деца, които продължаваха хода на живота, за да ни има днес нас.

Търсим, господине, дървото, на което запъхтени да се подпрем и да вперим уверен взор в невидимото и тайно бъдеще. Но това е поза, колкото  да залъжем фотографа. Не вярваме. Дори новите символи на жизненост и стабилност излиняха. Но и ние говорим за  красиви социални идеи, с десет пръста сочим чудесата на новата техника.

Ако остане и от нас следа, господине, то и тя ще бъде следата на любовта...

Дай Боже.