Забележка на Омда: Запазени са номерата на страниците. Бележките под линия са предадени с италик и умален шрифт в края на всяка от тях. Премахнати са начални титулни, които повтарят заглавието, както и празните.
Вътрешните заглавия, които в текста на книгата са неподчертани италик, тук са болдвани в нормален повдигнат шрифт.
Всички схеми/карти са в края на текста. С кликане се отварят целите.
Книгата е опит на най-известния партизански командир да обобщи партизанската тактика. Текстът му е полезен за всеки интересуващ се от периода.
П Р Е Д Г О В О Р
Идеята да напиша този труд зрее у мене отдавна. Но давайки си сметка за трудностите, които ще срещна, отлагах, като същевременно си уясня- вах съдържанието на въпросите, които предстоеше да разработя.
За написването му прегледах много материали, прочетох не малко мемоарни книги, рових се в партийния и други архиви, изучавах опита на партизанските единици, като заедно с това се запознавах с конкретните условия, в които се е развивала бойната им дейност: сили и състав на противника, територия, население. И все пак едва ли съм обхванал всички въпроси на темата.
При написването на труда аз се опирах преди всичко на собствения си опит, придобит в няколко- годишната ми нелегална и партизанска дейност, на опита, който бяха натрупали нашият Трънски отряд (един от най-активните в страната), двете бригади и партизанската дивизия, формирани на базата на Трънския отряд.
Дейността на Трънския отряд в действителност започна през лятото на 1942 година, когато подпалихме снопите на няколко селски чорбаджии и скъсахме на три пъти телефонните линии между градовете Трън и Брезник. Времето до края на годи
5
ната използувахме за възстановяване на партийните и ремсовите организации, за издирване на хора, които да ни съдействуват за събиране на храна и изучаване на обстановката.
Отначало трудностите бяха големи. Ние бяхме малко на брой, лошо въоръжени, без здрави връзки с народа. А врагът — силен, добре въоръжен, с широка мрежа от сътрудници.
Отначало копаехме землянки. Мислехме да държим в тях хранителни продукти. Но едва бяхме изкопали две, и един дезертирал партизанин ги посочи на полицията. Оттогава се зарекохме да не правим повече землянки, а да се окопаваме сред населението. Така и направихме. Зимата на 1943/1944 година изкарахме в селата. Разбира се, и в нашия край имаше и полиция, и жандармерия, и войска, и в нашия край фашистите предприемаха крупни акции да ни обкръжат и унищожат, но ние маневрирахме, излизахме от Трънския район и отивахме в други райони. Така се измъквахме и избягвахме обкръжа- ването и унищожаването.
Това, че бяхме постоянно сред населението, създаваше условия взаимно да се опознаваме и да знаем по всяко време какво става в селата.
Отрядът започна своята дейност с няколко души. Но развивайки активна бойна и политическа дейност, той бързо растеше. Към края на 1943 година достигна 60—80, през май 1944 година — 600—700, а в навечерието на въстанието същата година 1800— 2000 души. С изменянето на числения състав се изменяше и неговата организация — чета, батальон, две бригади, дивизия — с три бригади.
Трънският отряд разви голяма бойна и политическа дейност. Почти не минаваше ден или нощ да не извърши акция. Тази голяма активност му създаде и авторитет сред населението и способствуваше бързо да се разрасне. Отначало той действуваше в района само на Трънска околия, а по-късно излезе от тези граници и разви дейност в райони, отдалечени на стотици километри.
Трънският отряд послужи като база за създаване на други отряди. Подготвяйки кадри, той отдели
6
групи и оръжие и в различно време бяха създадени още четири активни отряди.
Поради особения характер на околията, а именно, че мъжкото население отсъствува през летния сезон, партизаните се опираха предимно на жените и младежите.
Трънският отряд провеждаше своята дейност както самостоятелно, така и при тясно взаимодействие със съседните отряди — български и югославски, действуващи в райони, съседни на Трънския.
Отначало се въоръжавахме сами, а по-късно получавахме оръжие с въздушен транспорт. Това помогна мобилизацията да се проведе бързо и без сътресения.
На територията на отряда престояваха кой за по- кратко, кой за по-дълго време началник щаба на зоната, командирът на зоната, зам.-главнокомандуващият на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), секретарят на ЦК на Работническия младежки съюз (РМС), секретарят на Окръжния комитет на БКП и членове на ЦК на партията и РМС.
В Трънския край полицията не предприе масови палежи и убийства на ятаци и заловени партизани. Тя се боеше, защото отрядът още в самото начало наказа най-отявлените фашисти, разстрои администрацията и получи масова поддръжка от народа.
„Целият народ е с тях“ — оплакваше се полицията.
Така от малка група Трънският отряд прерасна в партизанска дивизия, която взе участие в освобождаването на България от фашизма и даде своя скромен принос в извоюване на победата.
ВЪОРЪЖЕНАТА БОРБА СРЕЩУ КАПИТАТАЛИЗМА И ФАШИЗМА В БЪЛГАРИЯ — ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОРЕ- ВОЛЮЦИОННАТА БОРБА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ВЛИЯНИЕТО НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ
Въоръжената борба на българския народ срещу капитализма и фашизма има дълбоки исторически корени. Тя представлява естествено продължение и по-нататъшно развитие на революционните му традиции в борбата срещу чуждоземните поробители и българската буржоазия.
Нашето свободолюбив и непримиримост пред чуждия гнет скоро след падането ни под византийско иго предизвикват въстанията на Петър Делян, Георги Войтех, Никулица Делфин и др. — първото в началото, а другите във втората половина на XI век. Не закъснява и първият социален протест на богомилите, които според думите на презвитер Козма1 „хулят богатите, учат към неподчинение на господарите, ненавиждат царя, ругаят старейшините и заповядват на робите да не работят“.
Плод на свободолюбивия дух на българина и на ненавистта му към безправието, мизерията и нищетата е и първото антифеодално въстание на селския пастир Ивайло
1 Презвитер Козма, "Беседа против богомилите."
9
през 1277 година. То разтърсва основите на прогнилия феодален строй и за пръв път посочва на широките народни маси истинския път за спасение.
Свободолюбивият българин не скланя глава и след падането на България под тежкото османско иго през 1396 година. За четиристотин осемдесет и две години османско робство българският народ подготвя и провежда повече от четиридесет въоръжени въстания.
Народната вяра и готовност за саможертва пред олтаря на родината намират израз в смелите действия на хайдутите и четниците, в неравната им борба срещу вековния поробител. И макар че въстаниците са разполагали само с „пушки бойлии“, „саби френгии“ и „чифте пищови“, народът вярва в тяхната сила, вярва в победата. И ги подкрепя. Така се раждат легендарните образи на Страхил, Момчил, Сирма, Индже, наричани от народа „страшни войводи“ или „страшни хайдути“.
Затова майките искат синовете им, като пораснат, да станат като тях и в приспивните си песни им пеят:
. . . Но порасвай и препасвай остра сабя на бедро и войвода за свобода да Те видя и умра!. . .
С всяко въстание против поробителя народът трупа опит. Ненавистта му към потисниците расте. Той все повече се убеждава, че единственият път за смъкване оковите на робството е всенародното въоръжено въстание. Затова през април 1876 г. българският народ дига едно от най-масовите въстания — Априлското въстание, — връхната точка на националреволюционната борба. Същото се предшествува от щателна идеологическа подготовка. Народът е привлечен масово да участвув а във въстанието не само като дава храна и облекло на въстаниците, а с пушка в ръка.
Големият брой на въстаниците и сравнително широкото участие на населението във въстанието налагат стройна организационни структура и друга тактика. Старата тактика на лично отмъщение и на малки групи вече е остаряла. Сега се създават десетки, петдесетки и стотици. Начело на същите стоят изборни войводи и четни командири десет- ници, петдесетници и стотници. В организационно отно-
10
шение те се подчиняват на ръководителите на отделните райони и области, а последните — на Централния революционен комитет.
Всичко това поставя основите на една по-съвършена организация на националнореволюционната борба, която довежда и до подобряване условията за ръководство и управление.
Значително внимание при подготовката на въстанията от този период се отделя на снабдяването с оръжие. То се купува със средствата на отделните комитети или със средствата на самите четници. Но не са редки случаите, когато набирането на средствата за закупуване на оръжие се превръща във всенародна акция. Населението участвува в направата на фишеци, леене на куршуми, издирване на оръжие.
Всенародната подкрепа се чувствува и в снабдяването на четниците и въстаниците с храна и облекло. На главата си те носят калпаци със сукнени (зелени) дъна и емблема — лъв с надпис „Свобода или смърт!“. По подобие на редовната армия и с оглед на дисциплината някои чети имат и бойни знамена.
Тактиката на въстаниците от този период има своите особености. Те действуват смело, нанасят дръзки и неочаквани удари, за което най-често използуват нощта. Налице е стремеж да се обединят усилията на отделните чети. Освен акциите за овладяване на населени пунктове и освобождаване на населението от турски гнет провеждат се и малки акции за наказване на народни изедници — турски паши и бейове и български чорбаджии.
Като правило въстанието се обявява чрез биене на църковните камбани, палене на огньове, пожари или стрелба. Срещу противника се настъпва смело и почти всяко настъпление се съпровожда с боен вик „ура“.
Но въпреки мъжеството и героизма, които показват четниците и въстаниците, въстанията завършват без успех. Главната причина е, че те не са повсеместни, че в тях не взема участие целият народ. Неумело се прилагат формите на въоръжената борба. Оръжието и боеприпасите са твърде ограничени. Сред ръководителите понякога се шири разбирането, че с идването в страната на отделни чети, подготвени вън от нея, народът ще се вдигне на въстание и ще се освободи.
11
Концепцията на партизанското движение е съвсем друга. То е масово, организира се вътре в страната, опира се на народа, а партизаните са негова въоръжена сила, необходима за постигане целите на въстанието.
Въстанията в епохата на империализма имат за свой ръководител комунистическата партия, а при известни специфични условия някоя друга революционна партия. Специално в България въстанията след Първата световна война се ръководят неизменно от Българската комунистическа партия. Отчитайки вътрешната и международната обстановка, собствените и противниковите сили, тя определя методите и формите на борбата.
В организирането и провеждането на революционната борба партията на българските комунисти използува революционния опит и на други страни. Владайското войнишко въстание през септември 1918 г. започна и се извърши под влияние на Великата октомврийска социалистическа революция. Следвайки пътя на своите руски братя, българските работници и селяни, облечени във войнишки шинели, след разгрома при Добро поле се вдигнаха на въстание. То можеше да доведе до победа, ако Българската комунистическа партия беше съумяла да го оглави, да определи неговите цели и задачи, да намери съюзник, да организира поход на въстаналите войници към София. Въстанието не успя, защото партията нямаше опит във воденето на въоръжената борба.
След тази несполука Българската комунистическа партия отчете допуснатите слабости и направи необходимите изводи, които й помогнаха при подготовката и провеждането на Септемврийското въстание през 1923 г. — първото въоръжено антифашистко въстание в света1.
За подготовката на Септемврийското въстание Българската комунистическа партия хвърли своите най-добри сили. Вземайки под внимание надвисналата опасност от фашистката диктатура, тя извърши огромна работа, организира повсеместен отпор на фашизма и безкомпромисна защита на народните интереси.
Партийните организации бяха възстановени почти навсякъде. Голяма работа бе извършена за разлагане на монархофашистката войска и за спечелването й на страната на народа. Правилно беше определена и^целта на
1 Д. Косев, Септемврийското въстание 1923г., БАН, 1954 г.
12
въстанието — смъкване на фашисткия режим и провъзгласяване на работиическо-селска власт.
Но и този път въстанието не успя. Не успя поради много причини. По-съществените от тях се състоят в това, че партията на тесните социалисти, макар и съоснователка на III интернационал, не беше болшевишка, не владееше стратегията и тактиката на въоръжената борба, не отчиташе по ленински ролята на съюзника, не бе извършила всичко необходимо за въоръжаването на въстаниците, за разлагане и спечелване на армията, не бе вдигнала на бойна нога големите работнически, промишлени центрове като София, Пловдив и др.
Налагаше се да направи оценка на стратегията и тактиката, да се анализират грешките, да се укрепи вярата на народа в революцията, да се запазят партийните кадри. Без да е подготвена, партията реши да продължи въоръжената борба. Още през 1924 г. на различни места в страната под ръководстството на партийните комитети се формираха партизански чети и започнаха бойни действия срещу органите на фашистката власт, която вече се беше закрепила и разполагаше с много сили и опит.
ИЗ ТАКТИКАТА НА ЧЕТНИЧЕСКО- ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА ПРЕЗ 1924—1925 ГОДИНА
Когато се говори за тактика на партизанската борба, трябва да се разбира преди всичко начинът на действие на партизаните и партизанските единици срещу врага, който начин зависи основно от въоръжението. Редовната армия, въоръжена с танкове, самолети, артилерия, има тактика, която съответствува на нейното въоръжение. Тя разчита на оръжието и техниката, на тях- ната огнева мощ и ударна сила. Партизаните, въоръжени с леко огнестрелно оръжие и ограничено количество боеприпаси, разчитат най-много на изненадата, на неочаквания удар. Като правило партизаните избягват продължителния бой, защото той води към голям разход на боеприпаси. Освен това при продължителен бой падат ранени, който трябва да се лекуват, а условия за това няма. Ето защо партизаните прилагат тактика, продиктувана от особените условия, при които живеят, от начина на снабдяване с оръжие, боеприпаси и прехрана, от това, че нямат постоянни и сигурни източници на снабдяване.
Но когато се говори за тактика на партизанската борба, трябва да се разбира и отношението на партизаните към населението, към народа. При това народът се взема в най-широк аспект — както съчувствуващите хора, така и онези, които не поддържат партизаните, но не са и техни врагове. Към същата категория принадлежат и ония комунисти и антифашисти, които в даден момент не
14
споделят линията на партията за въоръжена борба, създават си свои опортюнистически теории, с които оправдават бездействието си, но не са врагове.
При разглеждане тактиката на партизанската борба ще се ръководим от изложените по-горе постановки.
Въпреки поражението на Септемврийското въстание вярата на народа в утрешната победа остана. Само нея фашистите не можаха да разстрелят, защото, както казва поетът Никола Вапцаров, за вярата „бронебойни патрони няма открити“. Тази вяра не бе унищожена нито от шпицкомандите1 на кръволока Цанков, организатора на Де- ветоюнския преврат 1923 г., нито от другите отрепки на фашизма и капитализма. Те ходеха нощем по селата, арестуваха заподозрените в революционна дейност селяни и работници, товареха ги в закрити с черен брезент камиони и ги закарваха на разстрел — без разпит, без съд. Много народни синове и дъщери бяха хвърлени в затворите, лишени от всякакъв контакт със своите близки и другари. Този разюздан терор стана причина голяма част редови и ръководни партийни дейци да напуснат бащин дом и родна стряха и да потърсят убежище в чужбина, а други да се заловят отново за оръжието и да излязат в Балкана.
Партията създава за първи път четническо партизанско движение през 1924—1925 г. То възникна в условията на подготовка на ново въоръжено въстание. Принципите за идейно-политическото и организационното ръководство на четите са разработени и описани в специална резолюция на БКП (т. с.) още в началото на 1924 г. Заедно с това Военният център изработи инструкция, наречена „Органи- зационно-боеви чети“.
Четите се появиха организирано. Още в началото на 1924 г. те извършиха значителна организационно-полити- ческа работа, а през лятото и есента проведоха многобройни бойни и политически акции. През 1924 и 1925 г. в страната действуваха общо 17 чети с около 300 четници.8 Най-известните чети бяха Хасковската, Средногорската, Странджанската, Сливенската, Троянската, Котленската, Килифаревската, Старозагорската, Провадийската, Мал- котърновската, Копривщенската и други.
По това време настъпи частична стабилизация на капитализма в България. Революционната вълна спадна.
1 Специални наказателни команди.
3 Справочник на пропагандиста, ДВИ, София, 1968 г., стр. 337.
15
Макар че още през зимата на 1924—1925 г. партията взе решение за разформирането на четите, Военният център, преувеличавайки тяхната роля, не само че не ги разформира, но дори взе мерки за тяхното активизиране. Останали без поддръжка на партийното ръководство и изолирани от населението, една част от четите са разбити от врага и пръснати, а други преминават в емиграция.
Целта на четническо-партизанската борба, макар и неподготвена, бе да запази от безмилостно изтребление партийните кадри, да поддържа будно съзнанието на народа и да покаже, че тя — партията на тесните социалисти — е на бойна нога, готова да води трудовите маси на въоръжена борба против реакцията.
За частичните успехи на партизанската борба допринесе извършената набързо от партията организаторска работа. Партийните комитети, под ръководството на които се формираха партизанските чети, определяха както задачите, така и способите за действие. Четническата борба имаше организиран характер и добро политическо ръководство. Партизанските чети1 имаха чисто военна организация. Начело на четата стоеше четен командир (войвода). Той се избираше измежду най-подготвените във военно и политическо отношение, измежду най-смелите и авторитетни четници. За храната, облеклото, оръжието и бойната подготовка на четниците се грижеше четният командир. Кога, какви акции да се проведат, определяха съвместно партийният комитет и командирът на четата, които заедно разработваха и плановете за отделните акции и тяхното осигуряване.
На много места в страната освен четен командир в четата имаше и политически ръководител. За такъв обикновено се избираше най-авторитетният и с най-продължителен партиен стаж четник. Политическият ръководител на четата се грижеше за просветата на четниците и за разясняване политическите цели на борбата.
Числото на четниците в различните партизански чети биваше различно. То се определяше главно от условията за действие. В планинските райони четите имаха по-голяма численост, а в полските — по-малка. Почти във всички случаи с оглед на осигуряване по-голяма маневреност,
1 Добрин Мичев, Четническото движение v нас при услови- та на подготовка на ново въоръжено въстание (1924—1925 г.), сп. Исторически преглед, кн. 3, 1960 г.
16
подвижност и възможност за укриване и изхранване техният брой не надвишаваше 20—30 души. На много места дори и при такъв състав четите се разделяха на подчети или групи от 5—12 души с цел да нанасят едновременни удари по различни обекти.
За повдигане духа на партизаните и укрепване на дисциплината някои партийни комитети снабдяваха четите с бойни знамена. Те бяха ушивани от червен плат, на който грижливите ръце на известни или неизвестни партийни деятелки изшиваха с особено старание крилатите думи от времето на националнореволюционната борба: „Свобода или смърт!“ На повечето партизански знамена имаше сърп и чук — символ на единството между работническата класа и трудовото селячество. На обратната страна се изписваше името на четата.
Партизанските чети бяха сравнително добре въоръжени. Повечето от четниците разполагаха с пушки „Манлихер“ или карабини от същата или от други системи, пистолети, ръчни бомби „одринки“ или „бухалки“ и значително количество патрони. Въоръжаването на четите се извършваше главно с укритото по време на Септемврийското въстание оръжие.
В много райони на страната четниците имаха еднообразно облекло. То бе ушито от домашен тъмносин или сив шаяк. За да имат по-внушителен вид, много от четниците носеха дълги коси и бради, големи калпаци и патрондаши през рамо.
В изпълнение на решението на Централния комитет на комунистическата партия за поддържане духа на населението партизанските чети провеждаха смели наказателни акции. В тяхната подготовка вземаха участие и партийните комитети. Те разузнаваха за противника, посочваха при нужда обекта, а някои членове на комитета дори участвуваха в акциите.1
Акциите през този период имаха ограничен характер. В повечето случаи те се провеждаха за освобождаване на задържани партийни дейци или за наказване на фашисти - кметове, бирници-екзекутори, полицейски началници и полицаи, —за набавяне на храна, пари и оръжие.
Акциите за наказване на фашисти се провеждаха най- често под формата на добре организирани засади във или
1 В. Работнически вестник, бр. 25, юни, 1924 г.
2 Из тактиката.
17
вън от населения пункт или пък в домовете на виновните лица. Тези, които имаха малки престъпления, се предупреждаваха да напуснат заеманата служба или пък се глобяваха с определена сума, а онези, чиито ръце бяха окървавени с народна кръв, се наказваха със смърт.
Засади се организираха и срещу групи полицаи. Мястото на засадата се уточняваше след щателно разузнаване. Формата на засадата се определяше в зависимост от местността и състава на групата.
След определяне мястото на засадата командирът на четата дава указания кой къде да застане, вземайки мерки за разузнаване и маскировка. За наблюдение на пътя, по който се очаква обектът, се поставят наблюдатели. Те се качват обикновено по дървета, откъдето имат добро наблюдение, маскировка и удобство за подаване на нужния сигнал. Сигналът най-често се дава с уста, чукане на камъни, имитация на птичи глас, кучешки лай, квакане като жаба и др.
След получаване на определения сигнал четниците чрез смели и дръзки действия задържат групата. Ако с нея минават и други лица, четниците задържат и тях, разясняват им целта на акцията и борбата на партизаните и с разрешение на четния командир ги освобождават. Акцията обикновено ставаше на тъмно.
При провеждането на една наказателна акция от Хасковската чета на Митьо Ганев се наложило да бъдат задържани значителен брой пътници. Между тях имало няколко войници и един офицер. След като ги обезоръжили, задържаните били събрани на една поляна. Тук партизаните им разяснили целите на партизанската борба и с настъпването на нощта ги освободили. Този случай дал огромно отражение върху арестуваните. „Това не са никакви разбойници, а културни хора“ — признава задържаният офицер.
Освен засади партизаните организираха и провеждаха акции за овладяване на фашистки учреждения — общини, полицейски участъци и други. Тези акции бяха по- сложни и поради това се провеждаха след добра подготовка и продължително разузнаване, в което се привличаха комунисти извън четите. За тях се разработваше план.
Планът за провеждането на такива акции се разработваше най-подробно. В него се предвиждаше времето на акцията, посоката за влизане и излизане на четата в на
18
селения пункт, местата на охраняващите и осигуряващите групи, техните действия, сигналите за опознаване, сборният пункт след оттеглянето и други. В състава на групата, която участвува непосредствено в нападението над противника, се включваха най-смелите, съобразителни и инициативни четници.
За заблуждаване на монархо-фашистката полиция относно силата и състава на четата се използуваха различни, предварително обмислени средства за дезориентация, като слухове, команди, разпореждания до несъществуващи групи и други подобни.
Хитростта бе широко прилагана. Съчетана със смели и активни действия, тя довеждаше до значителни резултати дори срещу многочислен противник. Общината в с. Попово (Искра), Първомайско, бе завладяна от четата на Митьо Ганев само с хитрост. Използувайки обстоятелството, че в четата има двама четници с войнишко облекло, командирът инсценирал, че е арестуван от тях, посред бял ден се отправили към общината, арестували кмета и го отвели със себе си.
Много акции в селата бяха провеждани лете и през деня, когато селското население е в полето. Тогава с по- малко сили се завладяват по-големи обекти.
През зимата почти не се провеждаха бойни акции, защото лесно се откриваха следите на четата и това можеше да доведе до нейния разгром. Четниците се пръскаха на групи или поединично по селата и прекарваха там до пролетта.
Макар партизанското движение през този период да бе малко по мащаб, партизаните полагаха клетва. Клетвените текстове в различните чети биваха различни, но те бяха еднакви по смисъл и общите задължения на четниците — за вярност към народа, към партията и за строга дисциплина.
Съдържанието на една от най-употребяваните през този период партизански клетви гласи: „Заклевам се в името на своята родина, че като истински патриот при нужда ще се отзова с пушка в ръка и ще се боря за на- родната свобода. Ако изкажа другарите си или извърша някакво предателство, нека бъда разстрелян със собственото ми оръжие. . .‘ll
1 Щерю Атанасов. Въстаническите действия в Хасковски окръг през 1923—1925 г., стр. 96.
19
По онова време се обръщаше голямо внимание на организацията на четите и задълженията на четниците. Задълженията бяха залегнали в специални устави, които определяха: състава на четата, какви хора се приемат, задачите и основните способи на действие — придвижване, засада, нападение, изтегляне. В устава на хасковската чета „Хр. Ботев“1 например се сочи, че за членове на четата се приемат само активни членове на Българската комунистическа партия и на Земеделския съюз, които са преследвани от полицията. За нарушителите на реда и дисциплината се предвиждат строги наказания, включително и смърт. Уставът запрещава своеволни действия, пиянство, грабеж, напускане на четата без разрешение от командира. От всеки четник се изисква да полага постоянни грижи за оръжието. За провинения в това отно- ние се определят най-строги наказания.
Връзките на четите с местното население се осъществяват само по партийна линия и по установени канали. Забранява се едноличното решаване на въпросите за укриване, набавяне на храна и лично отмъщение.
В някои от уставите и инструкциите се разглеждат подрсбно въпросите, свързани с движението и действията на четата. Нейното придвижване от едно място на друго трябва да става само нощем и при строго спазване на светлинна и звукова маскировка. По време на движението се забранява говоренето на висок глас, пушенето и откриването на огън без заповед.
Преходите денем могат да се извършват само по изключение, като се вземат ефикасни мерки за маскировка и охрана. Охраната се осъществява от патрули, които нощем се движат на разстояние двеста-триста метра от главните сили на четата, а денем и в открита местност — до един километър.
Между охранителните елементи и главните сили на четата се установяват сигурни сигнали и видима връзка.
При избирането на район за почивка се изисква той да осигури скрито разполагане, възможност за организирано влизане в бой, за кръгова отбрана и добри подстъпи за изтегляне. Охраната се осъществява като правило от
1 Щерю Атанасов, Въстаническите действия в Хасковски окръг през 1923—1925 г., стр. 96.
20
неподвижни часови на разстояние до двеста метра в гора и нощем, а денем и при открита местност — до петстотин метра от почиващата група. В зависимост от обстоятелствата броят на постовете може да бъде по-голям или по- малък.
Уставите предвиждат строги наказания за провинилите се часови, тъй като немарливото носене на охранителната служба може да застраши живота на цялата чета.
При разполагане на четниците в населени места отговорност за тяхното запазване носи укривателят (ятакът). Независимо от това, когато четата е укрита на едно място, четният командир се задължава да вземе всички мерки за сигурност. За целта се съставя план, в който се предвиждат действия при неочаквано нападение и изтегляне. Планът се довежда до знанието на всички четници, като се уточнява задачата на всеки един поотделно.
Кога, къде и какви акции ще се провеждат, определят партийните комитети. Четният командир и политическият ръководител разработват плана за действие и уточняват силите, средствата и задачите на групите и четниците, а също така направлението за изтегляне и сборния пункт в случай, че някои се откъснат от четата. През този период се обръща голямо внимание на заличаване истинските следи по пътя на оттеглянето, насочване на лъжливи следи, разпространяване на слухове, провеждане на диверсионни действия в други райони, все с цел за отвличане вниманието на врага от истинското място на четата.
Ако полицията открие четата при нейното придвижване, командирът взема всички необходими мерки за организирано влизане в бой или за избягване на удара. При изтегляне четата избягва долините и овразите, държи височините и хребетите, които дават най-добри възможности за организиране на отбрана. При попадане в обкръжение тя води бой до настъпването на нощта, а след това разкъсва обръча и се измъква. Ако през време на бойна акция или при влизане в престрелка с полицията бъде ранен някой четник, останалите му оказват помощ и при първа възможност го завеждат при сигурен ятак, където стои, докато оздравее. За случая се уведомява партийният комитет.
Успехът на всяка бойна акция зависи преди всичко от нейното организиране и от мъжеството и героизма на
21
четниците. Когато мъжеството е съчетано с инициатива и находчивост, успехът е многократно по-голям.
Уставите забраняват на партизаните да попадат живи в ръцете на врага. Попадналите живи се считат за престъпници. Затова, ако в хода на боя някой четник бъде ранен и го заплашва опасност да попадне в плен, или го разстрелват, или се самоубива. Това, разбира се, е много жестоко, но за успеха на борбата тази принудителна жертва е оправдана.
Такива са някои от организационните форми и способи на четническата борба в периода 1924—1925 година.
Въпреки сравнително добрата организация на партизанската борба въстаническото движение не можа да се разрасне и да обхване цялата страна. Бойните действия се ограничиха в отделни райони. По тези причини формите на партизанската борба останаха неразвити и неусъ- вършенствувани.
Монархо-фашистката власт бързо ликвидира партизанското движение и на партията бе нанесен нов съкрушителен удар.
За да запази кадрите от по-нататъшно изтребление, партията сне временно курса на въоръжената борба. Това й даде възможност да заздрави редиците си, да укрепи партийните организации, да навлезе сред трудещите се и да изгради мощен антифашистки фронт. Създаден под ръководството на Георги Димитров, единният фронт на антифашистките сили в България послужи като основа за разгръщане на мощно партизанско движение през периода на 1941—1944 г., което използува умело опита от партизанската борба през 1924—1925 г.
ИЗ ТАКТИКАТА НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1941—1944 ГОДИНА
ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Втората световна война започна на 1 септември 1939 г. с нападение на немскофашистка Германия срещу Полша. Войната, която беше дълго подготвяна от им- периалистите, изостри политическата обстановка особено в района на Балканите, където се преплитаха интересите на главните империалистически държави — Англия, Франция, Германия и САЩ.
Особен интерес към Балканите проявяваше фашистка Германия. Стремейки се към световно господство, тя искаше да държи в свои ръце пътищата към Близкия и Средния Изток. Но заедно с това територията на балканските държави бе и подходящ плацдарм за подготвяното нападение на фашистка Германия срещу Съветския съюз. Затова още в навечерието на това нападение Германия се опита и с дипломация, и с оръжие да си осигури този плацдарм. В това я улесни продажната българска буржоазия, която, за да угоди на немските фашисти, побърза под прикритието на защита на националните интереси да „покани“ хитлеристката армия в България. Целият икономически потенциал на буржоазна България беше подчинен на германската агресия. Територията на България се превърна в плацдарм на германските войски срещу Съветския съюз и балканските държави. Нашите пристанища и летища
23
станаха бази на хитлеристката армия. Ускоряваше се икономическата, военната и политическата подготовка за присъединяването на страната ни към „Антикомунистическия пакт“.
Като отчете опасните последици за българския народ от въвличането на България във войната на страната на фашистка Германия, Българската комунистическа партия издигна глас на протест срещу предателството на буржоазията, издигна искане за мир, демокрация и свобода. Като зряла марксистко-ленинска партия тя стана инициатор за създаване на общ антиимпериалистически фронт на всички балкански държави за борба срещу империалистическата агресия.
Заедно с това за мобилизиране на широките народни маси против немската окупация и въвличането на България във войната Българската комунистическа партия издигна лозунга за създаването на широк народен фронт вътре в страната. Същевременно бяха издигнати лозунгите за защита на Съветския съюз и за националната независимост на България. И двата лозунга срещнаха всенародна поддръжка. Трудовите хора, работниците и селяните от цялата страна се вдигнаха на борба.
Чрез масови протестни събрания, стачки и изложения до правителството българският народ още през 1940 г. най-категорично се изказа против въвличането на България във войната, против скъпотията и безработицата, против заробващите договори. Само по един от тези договори Германия ощетяваше нашата страна с пет милиарда лева, а поради това, че тя не плащаше с налични пари закупените стоки, към средата на 1942 г. бе задължена спрямо България с 10 550 млрд. лева. Тази сума до 9 септември 1944 г. нарасна на 70 милиарда български лева.
Нашето животновъдство изпадна в тежко положение. Немците колеха безжалостно добитъка. За времето 1941 —1944 г. говедата в България намаляха с 16,7°/0; биволите с 25,01 °/0; овцете с 24,18 °/0; свинете с 24,75°/0; птиците с 41°/0 и т. н. При това немците стовариха на плещите на българския народ и разходите по поддържането на немската окупационна армия в Гърция и Югославия. Ето защо икономическата борба за увеличаване на заплатите и подобряване на трудовите условия често завършваше с политически искания за ненамеса във войната, за балканско разбирателство, за преграждане пътя
24
на империалистическата агресия, за съюз със Съветския съюз. Така на събранието на двадесетте хиляди безработни във Варна и на стачките на тютюноработниците и обущарите в Пловдив и София, в които участвуваха общо 9800 души, работниците издигнаха политически лозунги. Че на народа му беше дошло до гуша, се вижда от стачките през месец юни в София, в които взеха участие 20 000 тютюноработници, 5000 текстилци и 5000 от други отрасли.1
Изплашено от засилващия се революционен подем на широките народни маси, буржоазното правителство се опита още в самото начало да смаже народното негодувание със силен полицейски терор. За тази цел бе приет специален закон за защита на нацията.
Под неговите удари попаднаха стотици патриоти, защото разобличаваха предателството на българската буржоазия. Националистическата, шовинистична пропаганда си постави за цел да докаже, че интересите на страната са неразривно свързани с фашистка Германия, че националното обединение на България може да се извърши само при гаранциите на „велика Германия“. С това буржоазното правителство подготвяше общественото мнение за окончателното продаване интересите на страната, за присъединяването на България към „оста Рим— Берлин—Токио“, което според тайното договаряне между германското и българското правителство трябваше да се оформи на 26 ноември 1940 г. във Виена.
За да предотврати тази съдбоносна за страната и народа стъпка, правителството на Съветския съюз чрез секретаря на Народния комисариат на външните работи Соболев направи предложение на българското правителство за сключване на пакт за приятелство и взаимопомощ между Съветския съюз и България. Но вместо да се възползува от този приятелски акт на съветското правителство, от протегнатата братска ръка в този труден за България час, фашисткото правителство отхвърли предложението, като се опита да го скрие от народа.
Но Българската комунистическа партия, научила за това, призова народа да каже своята тежка дума. Чрез хиляди писма, резолюции и телеграми работниците, селяните и прогресивната интелигенция настойчиво по
1 В. Работническо дело, бр. 7, юни, 1940 г.
25
искаха от правителството и Народното събрание да приемат направеното от Съветския съюз предложение.
Мащабите на така наречената „Соболева акция“, която обхвана цялата страна, бяха проява на огромния революционен подем и политическата зрелост на трудещите се в България в самото начало на Втората световна война. Сега повече от всякога се виждаше и чувствуваше дълбоката пропаст между народа и фашисткото правителство, която дворецът се опита да заличи с терор и насилие. Но нищо не можеше да потуши негодуванието на народа, неговата любов към съветската страна.
Мощната протестна вълна отложи, но не осуети злополучния акт на продажната българска буржоазия. На 1 март 1941 г. под формата на туристи в България нахлуха като скакалци 680 хиляди немски войници и офицери,1 които буквално, в истинския смисъл на думата, окупираха страната. И макар че формално бяха запазени органите на българската държавна власт, те бяха изцяло подчинени на германската военна машина, както беше подчинена и цялата икономика на страната.
От България за Германия тръгнаха дълги влакови композиции с каменни въглища, жито, месо, тютюн — ограбени от народа. Продуктите, оставени за вътрешния пазар, понеже бяха в жалки количества, се намираха изключително на черната борса. Немците пуснаха в обръщение огромно количество банкноти. Българският лев се обезцени значително. Работниците и бедните селяни нищо не можеха да си купят с парите, които припечелваха. В цялата страна бе въведена купонна система за хляба и другите продукти. Българският народ в истинския смисъл на думата гладуваше. Много хора бяха принудени да отидат на работа в Германия.
Като допусна Хитлеровата армия у нас, фашисткото правителство подкопа приятелството и със съседните държави Гърция и Югославия, тъй като България бе използувани като плацдарм за нападение срещу тях. През месец април 1941 г. фашистка Германия окупира тези две страни, а част от българската армия използува за „поддържане на реда“. Така по вина на фашисткото правителство България от ден на ден навлизаше по-дълбоко във вой
1 М. Ерелийска, Въоръжената борба във Втора въстани- ческа оперативна зона, БКП, 1965 г., стр. 9.
26
ната и се обвързваше все по-тясно с авантюристическия курс на Хитлер.
Като най-верен изразител на народните интереси Българската комунистическа партия пое курс на борба срещу продажната политика на монархо-фашисткото правителство. Тя най-последователно и убедително разобличаваше мръсната игра на правителството на българската буржоазия, зовеше трудещите се на борба, организираше съпротивата. Буржоазията се уплаши и прибягна към жестока полицейска разправа с трудещите се. През януари 1941 г. бяха арестувани хиляди комунисти и безпартийни и подведени под съд като „нарушители на обществения ред“. Отнет бе мандатът за депутатите комунисти. По-голямата част от тях бяха интернирани. Законите, насочени срещу борците против фашизма, бяха изменени и допълнени с редица изключително строги клаузи. Увеличени бяха санкциите за обвинените в комунистическа дейност, потъпкани бяха най-елементарните свободи на словото и печата.
Но тези мерки не сплашиха нито народа, нито партията. Борбата против въвличането на България във войната продължаваше и растеше. Почти всеки ден градовете и селата ссъмваха с лозунги и позиви. С тях се искаше германските войски да напуснат незабавно страната, протестираше се срещу поскъпването на живота, срещу мизерията и безработицата, срещу бесния фашистки терор.
Народният протест проникна и във войската. Призиви за мир, неутралитет и демобилизация на запасните се чуваха и в армията. По стените на казармените помещения се появяваха лозунги, които призоваваха войниците да използуват даденото им оръжие срещу тия, които им отнемат свободата, против тия, които ограбват техния залък. Обезпокоено от това, което става, правителството взе крути мерки за смазване на войнишкото негодувание. Създадените за тази цел военно-полеви съдилища заработиха с пълна пара. На съд като предатели на родината бяха изправени стотици войници.
Народното негодувание в България достигна връхната си точка по време на вероломното нападение на хитлеро- фашистката армия срещу Съветския съюз. Облекчението настъпи едва когато Централният комитет на Българската комунистическа партия призова българския народ на въоръжена борба. Този призив дойде само два дни след хитлеристкото нападение.
27
ПРОТИВОСТОЯЩИ СИЛИ
Когато партията взе курс на въоръжена борба, тя знаеше, че срещу нея и партизанското движение ще се вдигне цялата реакция, че ще бъдат използувани и полицията, и войската. Това не се нуждаеше от доказване, защото още в първите дни полицията предприе бясно преследване на комунистите. Такова преследване бе организирано и срещу първите партизански групи. Със заловените нелегални се разправяха най-жестоко. Мъчеха ги, линчуваха ги публично. А с убитите се гавреха, окачваха ги на стълбове, мостове и дървета и ги оставяха да висят с дни. Това се правеше за назидание, за сплашване на народа. Независимо от тези мерки партизанското движение бързо растеше. Жестокостите още повече настройваха населението срещу фашистката власт и към отрядите тръгваха нови партизани. Полицията се активизира като никога. Най-солидният аргумент да се иска увеличаване на щатовете й беше увеличаването броя на партизаните. От 6400 души през 1940 г. в 1943 г. тя вече наброяваше 28 150 полицаи, от които 15 450 редовни и 12 700 запасни. Но очевидно и това не достигаше и през пролетта на същата година се създадоха така наречените контрачети.
В контрачетите се приемаха доброволци, злостни реак- ционери и противници на партията и партизанското движение. Фашистката власт им даваше добро възнаграждение. Облеклото им беше спортно, оръжието — автома- тично. По цял ден кръстосваха пътищата и селата, а вечер устройваха засади. Имаха неограничени права и свобода на действие. За тях не важеха законите на страната.
По-късно и тези сили се оказаха недостатъчни. Правителството прибягна към формирането на специални ловни роти и дружини. Според министерското постановление от октомври 1943 г. такива подразделения се създаваха към всяка дивизионна област, а те бяха повече от двадесет. Освен това по доклада на регентите Народното събрание на своята Пета редовна сесия, състояла се на 26. I. 1944 г., гласува закон, по силата на който се учреди и държавна жандармерия.
Жандармерийските дружини се формираха също от пехотните дивизии и носеха техните номера. Както ловните,
28
така и жандармерийските дружини се комплектуваха от подбрани в политическо отношение войници и офицери и се въоръжаваха с автоматично оръжие, артилерия, минохвъргачки. Жандармерийските войски според някои източници наброяваха около 8300 души1, т. е. толкова, колкото бяха и ловните дружини.
Но това все още не бяха всичките сили за борба срещу партизаните. В зависимост от тяхното активизиране се наблюдаваше активизиране и у фашистите.
Например след Сталинградската битка — февруари 1943 г. — у партизаните закипя ентусиазъм. Нападенията над фашистки обекти, саботажите и диверсиите зачестиха, бързо се преодоляваше страхът да се слиза в населените места. На това правителството отговори с използуване на армията. Най-напред тя получи ограничена задача —да блокира Средногорието и да излови партизаните в този район. На 28. 4. 1944 г. с постановление № 30 военното министерство бе задължено съвместно с жандармерията и полицията да продължи акцията против нелегалните групи в страната до окончателното им ликвидиране. С други думи, борбата с партизаните бе възложена изцяло на армията.
В духа на това решение на правителството бяха проведени няколко крупни операции с участието на артилерия, минохвъргачки и авиация. Но правителството не остана удовлетворено и от тези операции, защото партизаните постоянно се изплъзваха и вместо да намаляват, се увеличаваха, а успоредно с това се засилваше и разложението в царската армия.
Неподчиненията, бягствата, кражбите на оръжие във войската вземаха застрашителни размери. Това сериозно разтревожи правителството, в резултат на което на 14. 7. 1944 г. то отмени постановление № 30, като възложи борбата срещу партизаните на Министерството на вътрешните работи. Така отговорността многократно се прехвърляше от едното министерство на другото, докато на 3. 8. 1944 г. правителството издаде друго постановление. В него се казваше: „Държавната жандармерия в пълния си състав преминава към Министерството на войната и се поставя под заповедите на военния министър. Преследва
1 ЦДИА, Ф. 427. on. 1, а. е. 2.
29
нето и борбата с шумкарите и нелегалните се възлага на военното министерство.“
Очевидно, за да лавира по този начин, правителството имаше сериозни причини. Първо, не му се щеше армията да има контакт с партизаните, защото те й действуваха разложително, и, второ, човешките ресурси бяха вече на изчерпване. Под знамената се намираха 571 411 души с около 114 000 коня.1 От тях бяха създадени пет армии с 21 пех. дивизии, една конна дивизия, две конни бригади, една бронирана бригада, две гранични бригади, военновъздушни части, военноморски части и др. Разбира се, около десет-дванадесет съединения и част от полицията и жандармерията се намираха в Югославия и Гърция и не вземаха пряко участие в борбата срещу българските партизани, но и това, което беше на българска територия, превъзхождаше 7—8 пъти партизанските сили, които в навечерието на 9. IX. 1944 г. бяха около 30 000 души.
Но справедливата кауза на борбата победи. Срещу нея не устояха нито пушките, нито оръдията, нито големите зверства, нито половинмилионната армия, полиция и жандармерия.
ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ВЪСТАНИЧЕСКИТЕ ВОЙСКИ
Директивата на Главния щаб на Народоосвобо- дителната въстаническа армия от пролетта на 1943 г., в която се разглеждат някои организационни въпроси на партизанското движение, започва с клетвата. Това не е случайно. Основата на партизанската борба е съзнателността, доброволното обричане на собствения живот, а понякога и живота на цялото семейство в името на една възвишена идея, в името на една благородна цел — освобождаване на страната и народа от фашистки и капиталистически гнет. Това се чувствува във всяка дума и във всяка сричка.
„С гордост и радост приемам званието четник на народоосвободителното движение. Обещавам пред
1 ВИА, Ф. 2, on. 1, а. е. 196, л. 4.
30
другари, народ и паметта на геройски загиналите борци на Отечествения фронт, че посвещавам всичките си сили и живота си за освобождаване родината и света от хитлеристките завоеватели и техните български слуги, от фашистка тирания и че с оръжие в ръка ще се боря за осъществяване програмата на Отечествения фронт. Обещавам, че ще изпълнявам боевите заповеди на командирите си и няма да издавам тайни, които да ползуват врага. Сурово наказание и позор да се стовари върху мене, ако изменя на това обещание.
Да живее Отечественият фронт!
Да живее Народоосвободителната партизанска армия!
Смърт на фашизма!
Свобода на народа!“1
Цялата същност на партизанската борба, нейните цели са изразени в последните две изречения — да бъде унищожен фашизмът и освободен народът. А за да се осъществи това, нужна е люта борба, организирана и ръководена от един център.
„Организационната структура, съставът, вътрешният живот, както и тактиката, методите и средствата за борба на четите — се казва в същата директива — се определят от законите на партизанската война, от целите и задачите на Отечествения фронт и от конкретната обстановка в широкия смисъл на думата.“2
Освен тези общи положения, отразени в директивата, до отрядите идваха конкретно разработени инструкции както за организационната структура на партизанските единици, така и за функционалните задължения на длъжностните лица. Освен това се даваха конкретни указания по воденето на бойната и политическата подготовка.
При разработването на документите за организационната структура на партизанските единици е използувана статията на Ленин „Задачите на отрядите на революционната армия“. В тази статия въз основа на опита на Руската буржоазнодемократична революция през 1905—1907 г.
1 Въоръжената борба на българския народ против фашизма 1941 —1944 г., БКП, 1962 г., стр. 233.
2 Пак там, стр. 234.
31
Ленин прави изводи и препоръки за организацията и състава на бойните групи, четите и отрядите, а също така дава препоръки за способите на действие.1
Такъв документ е директивата, издадена от Централната военна комисия при ЦК на БКП, за овладяването на военното изкуство в партизанската война. Друг документ, който не е стигнал до всички зони и партизански единици, е инструкцията на Главния щаб на Наро- доссвободителната въстаническа армия, в която се дават общи указания за бойната подготовка и ръководството на партизанските единици.
В тези два документа (а в редица случаи партизаните сами налучкваха решението на въпросите относно органи- зационната структура на отрядите и функционалните задължения на отделните длъжностни лица) се определяха правата и задълженията на командира на отряда, на полит- комисаря, на техните заместници и на други лица.
„Отрядите — пише Ленин в посочената по-горе статия — могат да бъдат от всякакви размери, като се почне от двама-трима души.“
Оттук може да се направи извод, че отрядът има раз- лична организация и различен състав — може да се състои от трима, а може и от триста души; може да прерасне в чета, батальон, бригада, дивизия, но и четата може да прерасне в отряд.
Пак на това основание може да се определя и неговата организация — няколко десетки или няколко чети. В Трънско отрядът прерасна в батальон, сетне в бригада и през всичкото време той като понятие и като организа- ционна единица в състав от 15—20 души се запази.[На населението повече допада наименованието отряд, отколкото батальон или бригада. Последните са повече понятия на армията, а отряд — на борещия се народ.
Най-малката партизанска единица бе групата от 3—4 души, един от които бе отговорник, и най-голямата -—дивизия, която се състоеше от 2—3 бригади и наброяваше 1000—2000 души.
В документите на Централния комитет на БКП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия не се споменава за партизанска дивизия, не е дадена нейната организационна структура. Може би не се е
1 В. И. Леннн. Съчинения, т. 9, БКП, 1951 г., стр. 431—435.
32
имало пред вид създаването на такава. В процеса на борбата обаче в отделни райони на страната, като Трънския, обстановката позволи (имаше дсстатъчно бойци и оръжие) и бе създадена от няколко отряда партизанска дивизия, в чийто състав бяха включени организационно три бригади.
Разбира се, дивизията като партизанска формация е тежка, трябва да има своя тилова база и тилови органи. Това предполага свободна територия, която да осигурява изхранването на личния състав, но затова пък дивизията е огромна сила, сериозна бойна единица, която може да води всякакви бойни действия, стига да има оръжие.
Най-популярните партизански единици са отрядът и четата. Отрядът (бригадата) има ръководство — командир, политкомисар, зам.-командир, зам.-политкомисар, началник щаб и интендант.
Командирът на отряда (бригадата) осъществява общото ръководство. Той ръководи разработването на плана за бойните действия, плана за политическата дейност в отряда (бригадата) и сред населението, ръководи бойната подготовка (учения, тренировки, стрелби). Той е пряк началник на целия личен състав и носи пълна отг в:рност за политико-моралното му състояние. Някои командири на отряди бяха членове на щабовете на зоните. В зависимост от конкретната обстановка командирът можеше да има всички права на единоначалник, а можеше и да е с ограничени права.
Като правило командирът съгласуваше своите действия със заместниците си, обсъждаше заедно с тях всички въпроси, свързани с бойната и политическата дейност на отряда (бригадата), а така също с прехраната и обличането на личния състав.
„Политкомисарят наред с командира е най-отговорният функционер — определя инструкцията на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия от 1943 г. — Той провежда линията на партията в отряда и чрез него в народа. Политкомисарят е длъжен да направи всичко необходимо, щото всеки отделен боец да разбере правилно целите на народоосвободителната бсрба, да повдига политическата съзнателност на бойците, да се грижи за мсралното им състояние, да съгласува дейнсстта между военната и политическата част на щаба.“
Политкомисарят участвува в разработването на всички
3 Из тактиката.
33
планове и мероприятия по бойната и политическата дейност на отряда (бригадата).
Голямо значение за политико-мсралното състояние на партизаните, пък и на населението, има своевременната информация по вътрешните и външнополитическите събития. Ето защо свещен дълг на политкомисаря бе да организира получаването на информация и своевременно да я довежда до знанието на бойците и населението. Така бойците се въоръжаваха с най-сигурното оръжие да разобличават слуховете и лъжите, да изясняват действителното положение на нещата и да печелят авторитет.
Дълг на политкомисаря бе да организира политическата просвета, да използува свободното време за четене на книги, беседи и дискусии по различни въпроси.
Незабравими остават тържествата, преведени в отрядите във връзка със забележителни дати като Октомврийската революция, Нова година, деня на Ботев, деня на Лайпцигския процес срещу Георги Димитров и други. Когато такива тържества се провеждаха заедно с населението, ползата от тях бе многократно по-голяма.
Често партизаните присъствуваха заедно със селяните на религиозни празници, които използуваха случая за пропагандни цели.
Командирът и политкомисарят на отряда имаха свои заместници. Заместник-политксмисарят ръководеше партийната организация в отряда.
Началник щаба бе подчинен на командира. Той разработваше плановете за бойната подготовка на личния състав (учения, тренировки, стрелби), организираше разузнаването, свръзките и доставката на оръжие, когато това ставаше по особени пътища. Допустимо бе началник щаба да бъде и заместник на командира. В зависимост от състава на отряда (бригадата) той мзжеше да има помощници по разузнаването и по свръзките.
Подобни на функциите на посочените лица бяха правата и задълженията на командира и политкомисаря на батальона.
Батальонът беше сснсвна тактическа единица в партизанското движение. Той бе най-маневрен и имаше дсстатъч- но сили и огнева мощ да се справи с войскова дружина, когато правилно прилагаше партизанската тактика да удари с изненада и във фланг. Батальонът като правило се състоеше от 2—3 чети.
34
Според правилника, издаден в чета „Христо Ботев“1, действуваща в района на Карлово, Казанлък, Чирпан, и в партизанските дружини „Съби Димитров“ и „Георги Георгиев“, Ямболски район, на четата се дава определението „народен антифашистки въоръжен отряд за смели и решителни действия против българския и чуждия фашизъм“. В България понятията чета, четник са много разпространени. Те са възпети в народните песни, имат своите революционни традиции.
Четата се състоеше от 3—4 десетки. Ръководството на четата се осъществяваше от командир, политкомисар и зам.-пслиткомисар. Командирът отговаряше за екипировката, бойната и политическата подготовка на личния състав, за въоръжаването му и бе организатор на бойните акции. Ето защо за командир на чета се определяше боец с добра военна подготовка, съобразителен, смел, находчив, ползуващ се с неограничено доверие сред партизаните. По всички въпроси неговото мнение бе решаващо.
Политкомисарят на четата се грижеше за политико- моралното състояние на личния състав, за неговия бит. Той даваше личен пример във всяко отношение и увличаше останалите бойци в боя със своята храброст и себеотрицание.
Освен посочените лица в четата имаше още домакин и санитар. Домакинът осигуряваше прехраната и облеклото на партизаните, а санитарят — хигиената и бързата медицинска помощ.
Всички партизански единици като правило имаха свои заместници, които заместваха командира и комисаря, когато отсъствуват и в случай на гибел.
В партизанската практика имаше случаи, когато командирът на отряда поради големия авторитет сред населението вършеше и организационно-партийна работа. Това налагаше той да отсъствува от отряда и ако нямаше добър заместник, неговото отсъствие можеше да се отрази зле върху бойната дейнсст и дисциплината на отряда.
По-малка от четата е десетката. Тя има командир и политделегат. Цялата дейнсст по ръководството и снабдяването на десетката лежеше изцяло върху командира, подпомаган от политделегата.
През пролетта на 1943 г. излезе специална директива
1 ЦПА, ф. 92, on. 1, арх. ед. 3.
35
на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия1 за организацията, задачите и структурата на бойните групи. Тя определяше техния характер и задачи в предприятията, кварталите, улиците, възловите ж. п. гари, селата, в спортните организации и дружествата. Тя препоръчваше те да се равняват на партизанските отряди, съобразявайки се с условията, при които живеят и дей- ствуват.
Тези бойни групи — самостоятелно или заедно с отрядите — извършваха бойни акции, подпомагаха партизаните в снабдяването им с храна и оръжие.
Според дадената в директивата срганизационна структура бойните групи имаха състав 5—6 души. Няколко бойни групи образуваха чета, а няколко чети — отряд. Четите и отрядите си имаха командири и свои райони за действие, влизаха в състава на съответните военни зони и работеха под знамето на Отечествения фронт.
В партизанските единици се предвиждаше и съд, състоящ се от 6 до 10 души. В него влизаха 2—3 представители на командуването, юрист, ако има такъв, 1—2 бойци, 1—2 командири на батальони (чети), 1—2 заместник- политксмисари. Съдът разглеждаше простъпки на партизани и водеше възпитателна работа против нарушенията.
В отрядите (бригадите), батальоните и четите се изграждаха партийни и ремссви4 организации. Партийните организации не решаваха кой да бъде командир и кой полит- комисар, а само кои да бъде заместник-политкомисар.
Дълг на партийната организация бе да активизира комунистите, включително и тези от командуването, когато проявяваха пасивност, и да повишава непрекъснато бойния дух на партизаните.
ОРГАНИЗИРАНЕ И РЪКОВОДСТВО НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА
Организирането на партизанската борба в България през периода 1941—1944 г. се улесни от извършения от БКП анализ на сектантския курс. Снемайки лозунга
1 ЦПА, ф. 77, on. 1, арх. ед. 14.
* РМС — Работнически младежки съюз.
36
за въоръжена борба, в един период, когато тя бе неподходяща, партията запази кадрите, навлезе в масовите организации, окопа се сред тях и възстанови загубеното доверие. За това допринесе много и създаването на масова легална Работническа партия, която имаше по-голям достъп до масовите организации и можеше да защищава открито икономическите интереси на работническата класа. Разбира се, зад нея стоеше нелегалната комунистическа партия, която определяше насоките на тази дейност. Наред с икономическите искания легалната Работническа партия декларира своята солидарност с борбата на международното работническо движение. Тя застана твърдо на позициите на мира и се изказа за установяване на тесни дипломатически и търговски връзки с първата в света социалистическа държава — Съветския съюз.
Партията положи големи усилия за активизирането на Работническия младежки съюз.
Предвиждайки бъдещите събития, Българската комунистическа партия проникна и в казармата, като създаде нелегални организации и групи в много поделения. По такъв начин тя възпита много кадри, готови, ако се наложи, да отидат и на смърт, но да защитят интересите на народа.
Организатор и ръководител на партизанското движение беше БКП. От първия ден до самата победа чрез своите органи тя най-непосредствено ръководеше партизанската борба, изменяше нейните форми на организация и начини на воюване, като изхождаше от конкретно създалата се обстановка.
Ръководейки се от правилото, че няма вечни форми, Българската комунистическа партия беше гъвкава по отношение на организацията и такиката, стремеше се тактиката винаги да съответствува на организацията, да отговаря на въоръжението. Стова се обясняват различните начини на действие в началото, когато съществуваха отделни лошо въоръжени чети и отряди, и в навечерието на Деветосептемврийското въстание, когато партизанското движение бе станало масово, а партизанските единици на много места бяха добре въоръжени.
Партизанската борба през 1941—1944 г. се характеризира с тази особеност, че се осъществяваше в най-тясна връзка с положението на Източния фронт.
37
Съветският съюз като единствена социалистическа страна тогава беше пример, надежда и спора на комунистите и прогресивните хсра от целия свят и съвсем естествено очите на всички, които ссъждаха немската агресия, бяха сбърнати към него, очакваха ст него, разчитаха на него и в борбата зависеха от него, защ то нямаше друга сила, която да се справи с хитлерофашизма. Затова активността на партизанската борба в България, нейната масо- всст и ефективност са свързани с основните етапи на действията на Съветската армия на Източния фронт, вододел на които се явява Сталинградската битка, завършила през февруари 1943 г. Както за Съветската армия, така и за партизанското движение в България действията след Сталинградската битка се развиха по възходяща линия. Съветската армия взе инициативата в свои ръце и победоносно настъпи на Запад, за да забие знамето на победата в Берлин. А партизанското движение в България се активизира и прерасна в масово народно движение. Опирайки се на победите на Съветската армия и с нейната решаваща помощ,то завърши с победоносното Деветосептемврий- ско въоръжено въстание в 1944 г., ксето тури край на фашизма и капитализма в България.
Организирането на партизанската борба в България започна с призива на ЦК на БКП до българския народ за въоръжена съпротива, за въоръжена борба. Тя имаше ясно определена цел — ликвидиране на фашизма и капитализма и установяване на народнодемократична власт — вековната мечта на нашия народ. Това беше крайната цел. Но тя не можеше да се постигне изведнъж. Имаше междинни цели, на които се подчиняваха конкретни лозунги и действия. Народът трябваше да се вдигне най- напред в защита на своите икономически интереси, а заедно с това да защищава и политическите си права. Така едновременно със съпротивата срещу реквизицията на селскостопанските продукти за нуждите на Германия бяха издигнати лозунги срещу въвличането на България във войната на страната на фашистка Германия, за изгонването на немците, против изпращането на български войници на Източния фронт.
Тези лозунги допаднаха на българския народ и бяха мобилизиращият, движещият лост през всички етапи на борбата. Партизанската борба у нас потвърди още веднъж марксисткото гледище, че когато едно движение е прогре-
38
сивно, макар да започва с малко хора и в ограничени мащаби, то расте, разширява се на цялата територия и става массво народно движение.
Партизанското движение започна отначало с преминаване на отделни членове на партията и РМС в нелегалност. Те образуваха групи, коит)започнаха действия — извършваха саботажи, отделни нападения, а сетне прераснаха в партизански чети. Така още през юли 1941 г. в Разлож- кия край се появи първата чета, през август — Дупнишката. през септември — Баташката, през ноември —Чехларската, а по-късно се появиха партизански чети в Софийско, Габровско, Севлиевско, Старозагорско, Шуменско, Варненско и други райони.
Четите и бойните групи през 1941 г. извършиха (по данни на полицията) 16 въоръжени нападения и около 100 саботажа.
През 1942 г. и особено след Сталинградската битка 1943 г. партизанското движение се разрасна — настъпи революционен подем.
Появиха се нови чети и техният брой достигна числото 27. Дейността им се изрази в множество смели акции. Отделно бойните групи извършиха няколкостотин акции.
Така нелегалните групи прераснаха в чети, четите — в отряди и бригади, а отрядите и бригадите — в Народо- освободителната въстаническа армия.
За ръководене бойната дейност на партизанските чети и отряди към Централния комитет на Българската комунистическа партия в началото бе създадена Централна военна комисия. Военни комисии бяха изградени и към окръжните комитети на партията. Те бяха предназначени, изпълнявайки решенията на Централния комитет и съответните окръжни комитети, да ръководят бойната работа в четите, отрядите и бойните групи, а също така да изграждат нелегални организации в армията с цел да я разлагат и спечелят на страната на народа.
По-късно военните комисии се превърнаха в щабове: централната — в главен щаб, а окръжните — в щабове на зони. Последните разработваха плановете за бойната дей- нст на отрядите, действуващи в съответната зона, а главният щаб координираше тези действия за цялата страна, разработваше инструкции и директиви, организираше централно снабдяване с оръжие. Освен това осъществяваше и оперативното взаимодействие с партизанските
39
движения в съседните страни — Югославия и Гърция.
Указанията на Централния комитет на партията до окръжните комитети и партизанските единици като правило се даваха чрез окръжни, които се издаваха в твърде важни моменти, очертаващи нови етапи в партизанската борба. За целия период 1941 —1944 г. ЦК на БКП издаде всичко четири окръжни.
Първото окръжно1 бе издадено през октомври 1943 г. и зовеше комунистите на мобилизация за изгонване на окупаторите и създаване на народнодемократично правителство.
Второто окръжно от януари 1944 г. призоваваше партийните и ремсовите организации към пълна мобилизация на силите, за активизиране на партизанското движение.
Третото окръжно2 от май 1944 г. зсвеше партийните сили да вдигнат народа на борба за изгонване на хитлеристите и спасяване на страната от национална катастрофа.
Последното окръжно Централният комитет издаде в края на август 1944 г. С него партията се обърна до всички свои ръководства, организации и членове да организират и започнат въоръжено въстание.
Освен окръжните Централният комитет издаде много директиви, обръщения, писма и позиви, в които се правеха оценки на събитията и се даваха указания за работа и действия.
Централната военна комисия, а сетне Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия, даваше своите указания и напътствия чрез инструкции, директиви и заповеди.
Като най-важни могат да се посочат: Инструкцията за организиране минно-подривното дело; Директивата за овладяване изкуството в партизанската борба; Директивата по някои организационни въпроси; Директивата за организирането, задачите и структурата на помощните бойни групи; Директивата за координиране и активизиране действията на ръководствата на зоните; Заповедта до щабовете на въстаническите зони и части да вземат мерки срещу готвените от правителството на Багрянов удари; Заповедта до щабовете на зацаднограничните
1 ЦПА, ф. 1, оп. 4, арх. ед. 218. г ЦПА, ф. 1, оп. 4, арх. ед. 244.
40
отряди за овладяване на административни и стратегически центрове; Обръщението към военнослужещите да преминат към въстаническите войски и в съюз със Съветската армия да освободят страната от хитлеристката окупация; Директивата по някои организационни въпроси на партизанското движение; Указанията по бойната подготовка и ръководство на партизанското движение; Инструкцията относно състава на партизанските отряди; Планът за водене на военната подготовка в четите; Уставът за дружба; Директивата за изграждането, характера, организацията и формите на борба за Отечествения фронт и други.1
Всеки от тези документи третира конкретни въпроси от организацията, ръководството и тактиката на партизанската борба.
Особено внимание заслужава заповедта на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия до щабовете на зоните да предприемат повсеместно настъпление срещу противника, съгласувано с освободителните армии, дей- ствуващи в Югославия и Гърция. Този документ говори за интернационалния характер на партизанското движение и за вниманието, което обръщаха Централният комитет на Българската комунистическа партия и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия на взаимодействието с партизанските движения в съседните страни и на еднаквите цели, които преследваха.
Такова значение трябва да се отдаде и на директивата на Георги Димитров за подготовката на народното въоръжено въстание. Фактът, че тя бе отправена в края на м. август, говори доколко вярно Георги Димитров е познавал обстановката и съотношението на силите в България. Тази директива беше бойната тръба, която вдигна на оръжие всички патриоти в страната.
Колко отблизо ЦК на БКП и Главният щаб на НОВА са ръководили партизанската борба, може да се съди по това, че те твърде често търсеха отговорност от комитетите и зоните, като искаха отчети за бойната и политическата им дейност.
През февруари 1943 г. Централният комитет на партията предявява претенции към Окръжния комитет в Пловдив и командуването на Втора въстаническа оперативна
1 Всички са поместени в сборника „Въоръжената борба на българския народ против фашизма“, БКП, 1962 г.
41
(Пловдивска зона) за слабата дейност в окръга.1 На свой ред такава претенция отправя окръжното ръководство към командуването на отряда „Антон Иванов“, действуващ в тая зона, за пасивност и заповядва на всички бойни дружини и ръководствата им, на всички партизани да пристъпят незабавно към решителни бойни действия, като им посочва и конкретните обекти:*
„Чакаме дела, време за губене няма, драги другари партизани“ — завършва писмото.
На 17 юни 1943 г. политкомисарят на отряда „Антон Иванов“ прави доклад3 пред щаба на зоната за повишаване активността на отряда за времето от 20 февруари до 6 юни 1943 г., в който се изброяват редица успешно проведени акции.
Бюлетини и отчети пред висшестоящите инстанции за извършената дейнсст са давали Габровско-Севлиевският отряд, отрядът „Хаджи Димитър“, Радомирският партизански отряд, Трънският партизаниски отряд, Първа родопска бригада „Георги Димитров“ и много други.
Понякога в центъра и в окръзите се извикваха командирите и комисарите на отряди (бригади) или техните заместници да докладват лично за бойната дейност и обстановката в техните райони и да получат указания за бъдещата им работа. Това ставаше навсякъде и през целия период. Изобщо ръководството на партизанската борба от страна на Централния комитет на партията, на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия, на окръжните комитети и щабовете на зоните бе постоянно. То се осъществяваше като правило чрез лични контакти.
За улеснение на организацията и ръководството на партизанската борба България беше разделена на 12 въста- нически оперативни зони. Като правило въстаническата зона се покриваше с партийния окръг. Но имаше изключения: в една зона влизаха няколко партийни окръга и няколко военнооперативни района.
Например 6 ВОЗ с център Ямбол включваше Ямболски, Сливенски и Бургаски партиен окръг; 8 ВОЗ с център Габрово — Габровски и Горнооряховски партиен окръг; 11 ВОЗ с център Плевен — Плевенски и Червенобрежки партиен окръг; 12 ВОЗ с център Михайловград—Врачан
1 ЦПА, ф. 1, арх. ед. 198.
2 ЦПА, ф. 96, on. 1, арх. ед. 13.
* ЦПА, ф. 96, on. 1, арх. ед. 62.
42
ски и Видински партиен окръг, а 11 ВОЗ имаше три военнс- оперативни района.1 Всяка въстаническа зона имаше свой щаб.8 Щабът на зоната (района) се състоеше ст командир, комисар, началник щаб и инструктори. Обикновено щабовете на зоните работеха и живееха заедно с партизаните. За командири на зони, комисари и началник щабове се определяха партийни функционери с богат революционен опит, с добра военна подготовка, участници в различни въстания у нас и в чужбина.
Често пъти ръководството на партизанските единици се осъществяваше непосредствено от най-отговорни партийни работници — членове на Централния комитет на партията и РМС и секретари на окръжни комитети. Тяхнсто идване и оставане в отрядите имаше голямо възпитателно значение за партизаните. Ползата беше много голяма и за тях, защото на място изучаваха опита и конкретно организираха и ръководеха бойната и политическата дейнсст на партизанските единици.
На територията на Трънския отряд например, чието командуване осъществяваше ръководството на партийната и бойната работа и в други райони, пребиваваха членове на Политбюро, командирът, комисарят и началник щаба на зоната, секретарят на Централния комитет на Работническия младежки съюз, секретарят на Окръжния комитет на партията, завеждащият профсъюзната работа при ЦК на партията, много членове на ЦК на партията и ЦК на РМС, а по-късно се предвиждаше в този район да пристигне цялото партийно и военно ръководство.
За създаването и разгръщането на партизанското движение, за правилното му ръководене съществен принос има органът на партията „Работническо дело“. Той излизаше нелегално, понякога с голямо закъснение, тъй като трябваше да се измъкне изпод носа на полицаите, които следяха на всяка крачка, но когато и да дойдеше, той бе посрещан с огромна радост. В него се даваха оценки на събитията и указания за бъдещата дейност, разказваше се за най-добре проведени акции, сочеха се нови ф рми и способи на работа и действия.
Централният комитет на партията издаваше бюлетини и позиви. Те отразяваха отделни събития, като се даваха
1 Атлас на революционното движение, издание на Музея на революционното движение в България, 1968 г.
' Пак там.
43
конкретни препоръки как да се действува. Още по-конкретни указания и препоръки се даваха във вестниците и позивите, които издаваха окръжните комитети на партията и щабовете на зоните.
В интерес на партизанското движение в България на съветска земя работеше радиостанцията „Христо Ботев“. По нея се отправяха призиви към партизаните и населението, даваха се указания от името на Георги Димитров, поощряваха се грешките, допуснати в процеса на борбата.
Освен радиостанцията „Христо Ботев“ на съветска земя действуваше и радиостанцията „Народен глас“. Тя работеше на вълните на Радио София. „Народен глас“ се месеше в предаванията на Радио София и с въпроси и отговори не само че пречеше на говорителите да заблуждават българския народ, но разобличаваше веднага лъжите и демагогията на правителството.
Ръководството на партизанската борба бе оссбено нуж- но в началото, когато още нямаше база, опитът бе малък,а формите и способите на работа и действие се налучкваха. Откриеше ли се тук или там нещо ново, то се предаваше бързо по невидимите връзки и бързо достигаше до хората.
При започването на партизанската борба някои нелегални, групи и отряди само се укриваха. Те не действуваха не защото не искаха, а защото не знаеха откъде да започнат. Но щом в други райони партизаните започнаха да палят общинските архиви, да разрушават мандрите, в които се преработваше млякото в сирене и кашкавал, да разгонват реквизиционните комисии, определящи кой какъв наряд да даде на държавата, започнаха да правят същото и тези отряди. Резултатите обаче бяха още подобри, когато тези действия се съчетаваха с писма до представителите на фашистката администрация, с които се предупреждаваха нейните служители да напуснат службата и да преминат на страната на народа. Тези писма играеха по-голяма роля, когато предупрежденията не оставаха само заплаха. Значителна роля в това отношение изигра например заповед № 13 на Трънския партизански отряд,1 отправена до кметовете, кметските наместници, секретар-бирниците, полицейско-административните служители и реквизиционните комисии в околията. В ^ея се
1 ЦПА, ф. 79, on. 1, арх. ед. 10.
44
предупреждаваха горепосочените лица в срок от 10 дни да си подадат оставките и да се поставят в услуга на наро- доосвободителното движение, защото в противен случай ще бъдат най-строго наказани. С подсбно съдържание е и заповед № 14* на отряда, адресирана до мобилизираните в така наречената „обществена сила“ и селска полиция.
Подобни предупреждения са отправяли командуването на Втора Родопска партизанска бригада „Васил Коларов“, отрядът „Васил Левски“, „Никола Калъпчиев“ и други.
В резултат на тези писма много административни служители, изпратени извън пределите на старите граници, напуснаха службите и се завърнаха по домовете си.
Редица отряди имаха печати. С тях подпечатваха предупредителните писма и другите документи, които издаваха. Печатите придаваха по-авторитетен вид на документите.
Голяма роля в партизанската борба играеха знамената. Някои отряди си направиха знамена още в самото начало. За знаменосец се избираше някой измежду най-смелите — този, който никога не би дал знамето във вражески ръце. Знамената имаха различна големина, но всички бяха червени или трибагрени. И на тях, както и на знамената през 1923 г., се изшиваше сърп и чук, името на четата (отряда или бригадата) и някакъв надпис — „Свобода или смърт!“, „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, „Борим се за чиста и свята република“ и други. В бой се бтиваше винаги със знамето. То повдигаше духа, зовеше към саможертва, задължаваше.
За оказване помощ на партизанското движение зад- граничното бюро на Българската комунистическа партия в Москва още през 1941 година изпрати по въздуха и по море 55 души българи политемигранти, някои от които бяха завършили в Съветския съюз военни академии и курсове и имаха богат военен и революционен опит. За съжаление само 16 от тях оцеляха. Останалите бяха изловени и избити.
Такива са основните моменти от организирането и ръководството на партизанската борба в България.
Организирането и ръководството на партизанската борба обхващат редица дейности като въоръжаване, разузнаване, пропаганда, снабдяване и финансови средства, военно обучение и други.
1 ЦПА, ф. 79, on. 1, арх. ед. 11.
45
Въоръжаване
В своето писмо относно революцията от 1905 г. Ленин казва, че отрядите сами трябва да се въоръжават.1 Такова бе правилото и за българските партизани. „Обез- оръжаването на врага и задигане на оръжие от складовете са най-надеждните и сигурни пътища за въоръжаване на отрядите“ — се казваше в директивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г. Всички знаеха, че партията няма складове с оръжие и че тя не може да го достави, че то се намира у врага и от него трябва да се вземе. В тези дух бяха и указанията по възможност всеки нов партизанин да си носи оръжие. Но тева не всякога можеше да се осъществи. Ето защо се търсеха и други пътища за снабдяване.
По едно време до партизаните стигна слух, че имало договореност снабдяването на партизаните от балканските страни с оръжие да осъществява английското правителство. С такава цел в Югославия бяха изпратени няколко английски военни мисии. Такава военна мисия бе изпратена и в България и работи няколко месеца на територията на Трънския партизански отряд. Обаче истинската цел на тази мисия като че ли не беше да снабдява партизаните с оръжие, а да върши разузнаване и да саботира партизанската борба. Това се вижда и от многократните отлагания да се достави оръжието, с което се задържаха отрядите продължително време на едно място, обречени на бездействие. За същото говори и продължителното разузнаване на района за пускане на оръжието, което предизвикваше съсредоточаване на фашистките войски, както и това, че доставеното оръжие не бе комплектувано.
Тези неща заставиха партизаните да се откажат ст доставката на оръжие по този път и да си го набавят в боеве с врага или да го събират от населението. А населението имаше немалко оръжие. Съществуването на различните партийни режими водеше до въоръжаването на привържениците на партията, която бе на власт, а паднеше ли тя ст власт, никой не изземваше оръжието.
Директивата на Главния щаб на Народоссвоббдителната въстаническа армия ст пролетта на 1943 г. сочеше няколко източника за набавяне на оръжие:
1 В. И. Ленин, посоч. съч., стр. 431.
46
— чрез обезоръжаване на полски и горски пазачи, отделни полицаи, общинска стража, полицейски участъци, наказателни отряди;
— чрез тайно или открито нападение на оръжейни складове;
— чрез закупуване.
Един от най-прилаганите начини за набавяне на оръжие бе нападението на полицейски участъци, общини, охранявани обекти (мини, разни складове), обезоръжаване на селска стража и отделни административни чиновници (горски, полски стражари, полицаи, войници и сфицери, пуснати в отпуск).
Това се потвърждава от следните данни.
Трети батальон от бригадата „Чавдар“ за около един месец набавя 25 пушки, 10 пистолета и 8 гранати.
Първа и втора чета от дружината „Стефан Караджа" от 2 Средногорска бригада „Васил Левски“ на 17 юли 1944 г. напада общината в с. Душанци, Пирдопско, и взема 9 пушки.
Първа Родопска бригада „Георги Димитров“ на 16 юли 1944 г. щурмува общината в едно село и взема 13 пушки.
Царибродският отряд при едно нападение над ж. п. гара Ракита през юни 1944 г. взема 13 автомата.
Едно отделение от Радомирския отряд през юли напада 15 жандармеристи от засада, при която загиват трима. Същите оставят 1 автомат, 2 пушки и много патрони.
Отряд „Хаджи Димитър“ в две последователни нападения над горско стопанство, лесничейство и община взема 10 пушки.
Трънският отряд на 16 юни 1943 г. при едно нападение на полецейски участък взема 7 пушки, 1 автомат, 2 пистолета и много патрони. На 20 юни 1944 г. при нападението на общината и полицейския участък в с. Лева река взема 18 пушки, 8 бомби и 2000 патрона; на следващия ден при нападение на обекти в две други села — 25 пушки и 4 пистолета.
Чепинската чета при една акция срещу фашистки обект взема 10 пушки, 2 пистолета и 1 бинокъл. Рило-Пиринският отряд и 1 Софийска народоссвсбодителна бригада през август 1944 г. нападат един немски склад в Рилското корито и вземат много оръжие и боеприпаси.
Изтъквайки този начин на снабдяване като основен, следва да се каже, че в него имаше и много отрицателни
47
страни: добитото оръжие от населението бе твърде раано-
родно (различни калибри и марки) и зле съхранявано
(ръждясало, цевите раздути, няма точна стрелба). Най- качествено бе оръжието, взето от полицията и войската. Но никой не можеше да гарантира, че като тръгнат партизаните в акция за оръжие, то ще бъде сигурно доставено. Имаше много случаи, когато и оръжие не се взема, и жертви се дават.
Особени грижи за оръжието следва да се проявяват по време на дълги походи. От една страна, има опасност от ръждясване, а, от друга, някои, уморени от трудния поход, могат да хвърлят пълнителите на картечниците и автоматите, та дори и патроните.
Като правило оръжието все не достига. Това важи особено при мобилизация. Липсата на оръжие може да наложи дори отлагане на мобилизацията, защото боец без оръжие не е никакъв боец.
Проблем за партизаните е и опазването на оръжието, когато то е в повече. Излишното оръжие може да се срива у някой доверен ятак или да се зарови в земята. Заравянето трябва да става в специални ями. И в двата случая оръжието се нуждае от систематическо почистване и смазване. Това вършат или самите ятаци, или изпращани от време на време партизани.
Най-добре е, когато партизаните имат сигурен източник за доставка на еднотипно оръжие — една марка, един калибър, когато същото е пристреляно. Такова оръжие бе доставено на някои отряди от Съветската армия с въздушен транспорт в навечерието на въстанието — през септември 1944 г., което даде възможност да се проведе масова мобилизация и да се въоръжат с автомати и картечници цели партизански единици.
Разузнаване
Разузнаването е една от най-важните дейности на партизанските единици. Дори и отделният партизанин не може без разузнаване. Където и да тръгне — трябва да разузнава. Иначе е обречен на гибел. Най-много жертви в партизанската борба са дадени поради липса или подце-
48
йяване на разузнаването. Няма да е пресилено, ако кажем, Че цялата партизанска борба е непрекъснато разузнаване. Затова както военните, така и партийните ръководства всякога обръщаха най-голямо внимание на този въпрос.
„Разкритият противник е наполовина бит!“ — се казва в една от инструкциите на Главния щаб на НОВА. А в директивата на щаба, издадена през пролетта на 1943 г., на разузнаването е посветена цяла глава.
Между другото в тази директива се казва: „Без добро разузнаване е невъзможно запазването на въстаническата единица и успех в нейните действия. На основа на данните от разузнаването се определят големината на силите, средствата и начинът за успешно изпълнение на задачите. Службата по разузнаването трябва да работи при всяко положение на въстаническата част: почивки, поход, в бой.“
Партизаните насочват разузнаването по три направления: изучаване на противника, местността и населението.
Противникът трябва да се знае по всяко време къде е, колко е, какво прави и какво мисли да прави. Данните, получени за него от различни източници, трябва да се подлагат на дълбока оценка, да се съпоставят и да се проверява кои данни за кое време се отнасят.
Един страхлив човек може да съчини такива неща, които при отсъствие на трезвост и реалност в оценката да доведат до авантюра.
Трябва да се има пред вид, че и врагът си служи с хитрости, с диверсии и разпространяване на слухове с цел да всее заблуда относно истинските си намерения и планове. Той може дори да инсценира заминаване през деня в едно направление, а през нощта да се върне и да се отправи в съвсем друго направление. Такава диверсия той може да извърши и относно своята численост.
Противникът трябва да се следи особено привечер. Тогава той устройва засадите. Но със същата упоритост трябва да се следи и когато се връща от акция в планината. Вместо да се прибере в гарнизона си, той може да устрои засада на пътищата, по които се очаква движение на партизаните.
В разузнавателната дейност партизаните се опират преди всичко на партййните и ремсовите организации и ангажират за такава работа най-преданите, най-находчи- вите, тези, които могат да запазват самообладание. Лицата,
4 Из тактиката.
49
йа които се въалага раауанаване, трябва добре да се проверяват и ако има дори най-малко съмнение — да се изоставят.
Начините за разузнаване са най-различни, но един от най-достъпните е наблюдението. Противникът може да се наблюдава от прозореца, от пътя, в обществените заведения.
Ако противникът се движи с превозно средство, следва и наблюдателят да се движи с такова, като заедно с това се организира и бързото предаване на данните. И най- ценните сведения, получени със закъснение, не струват счупена пара.
Наблюдението се организира на широк фронт. Обаче такова наблюдение не могат да извършат нито 5, нито 10, нито 100 души. Това може да извърши народът, а за партизаните разузнава целият народ, когато се е убедил в тяхната справедлива борба, когато е разбрал, че партизаните действително защищават неговите интереси.При добро наблюдение дори един непознат чсвек да влезе в селото, не остава незабелязан.
В село X по обед пристига с рейс цивилно лице. То влиза веднага в кръчмата и сяда на маса, на която предварително са седнали двама цивилни полицаи. Хората, които наблюдават непознатия, се съмняват, че е евакуиран, и още същата вечер уведомяват партизаните. На следващата вечер партизаните блокират селото, арестуват непознатото лице и намират у него списък с имената на десет най- добри ятаци. При разследването се установява, че лицето е таен сътрудник на полицията.
Чрез добро наблюдение един ст отрядите, действуващ в Западна България, осъществи отдавна замислена акция — унищожаването на общинската архива. Общината се охраняваше от значителни сили и нападението й бе твърде рисковано.
Командуването на отряда, убеждавайки се, че при наличието на охрана общината не може да се нападне, разработва план. Според този план отрядът влиза през деня в едно планинско село, провежда митинг на площада, привечер се приближава до общината и установява наблюдение на пътя, който води към мястото на извършената акция. Съвсем отблизо партизаните виждат 3 камиона с полицаи да бързат за планинското селце. Това е до-
50
статъчно. Отрядът се промъква до общината, установява, че няма никаква охрана, и подпалва архивата.
Особено важно е врагът, който се очаква да мине по определен път, да бъде наблюдаван както за началото на тръгването, така и за реда на придвижването.
На една пътека в планинска местност била устроена з сада на група полицаи, които трябвало да пренесат на коне хранителни продукти и поща за своя гарнизон. За наблюдател било определено едно момче на 16 години. То взема своя кон, яхва го и отива в селсто, откъдето полицаите следвало да вземат продукти. През цялото време момчето стояло скрито зад ъгъла на една къща и не изпуснало нито за миг полицаите от погледа си. Когато те се качват на конете си, качва се и то, изпреварва ги, и през цялото време върви пред тях на уговореното с партизаните разстояние. Неговото появяване в района на засадата е знак, че полицаите са близко. Акцията е изпълнена блестящо.
Наблюдение за противника може да се възлага на пастири, горски и полски стражари, административни служители, но, разбира се, след щателна проверка.
Много добре е партизаните да имат свои хора във войсковите части, в полицията, в общините. Това значи да имат винаги най-точни данни. Но и тези хора трябва да са добре проверени и да предават данните писмено и устно, по установени канали и с условни имена.
Разузнаването е много нужно преди наказателна акция. Отива ли се в село със задача да се хване народен враг, същият трябва да се наблюдава непрекъснато, защото такива хора си уговарят сигнали със съседите и своите близки и щом партизаните се появят, те се скриват.
Разузнаването е още по-нужно преди голяма бойна акция. Наблюдението при такава акция трябва да установи точното състояние на обекта (ако е сграда — врати, прозорци, отвори към покрива, т. е. всички места, откъдето противникът може да се измъкне), охраната на обекта — състав, въоръжение, точното място на охраната, подвиж- на или неподвижна. Ако е войскова или полицейска част — вътрешното разпределение на сградата, входове, изходи, охрана.
В практиката има не малко случаи, когато поради лошо (непълно) разузнаване са се проваляли дълго готвени акции. Така при нападение на лошо разузнати полицейски
части секретните постове алармират караула за приближа-* ването на партизаните и докато те се приближават, врагът е вече заел предварително подготвените позиции и дори открил огън. Това може да се случи още и когато разузнаването не е установило, че има врати или прозорци откъм гърба на къщата, в която нощува полицията, и с първия изстрел тя побягва и акцията се проваля. Затова при разузнаване на такива обекти трябва да има разработен план, в който да се укаже какво и как да се разузнае.
Не по-малко е необходимо разузнаването на местността. Сред позната местност партизанинът се чувствува като у дома си. Той знае къде може да се организира засада, къде партизанската част да заеме най-изгодно положение за боя, в коя посока да се оттегли при нужда. Непознатата местност крие различни изненади. Затова когато предстои поход през непозната местност, трябва предварително да се изпратят легални или нелегални хора да проучат местността и едни да се върнат обратно, за да водят колоната, а другите да стоят в определени пунктове и да я причакват.
Много важно е да се знае как изглежда местността зиме, когато е покрита със сняг — къде има преспи, долини, обходи, как изглежда, когато листата са опадали, от коя посока духат ветровете, къде може да се пали огън, на какво разстояние са населените места, къде може да се очаква противникът и др.
Такова значение следва да се отдава и на изучаването на населението — неговите политически възгледи в миналото и в момента, на кои партии е симпатизирало, какво е отношението му към партизаните, какви са обичаите му, а също така възможностите за получаване на храна и облекло. Ако населението симпатизира на партизаните, то може много да им помогне. Не става дума само за помощ от храна и облекло, а за преувеличаване силите на партизаните, за заблуждаване на фашистите. Селяните могат до такава степен да изплашат противника, че той да не посмее да тръгне след партизаните. Достатъчно е само да удесеторят силите и въоръжението им и в очите на врага те ще изглеждат твърде страшни. Това селяните го правят понякога несъзнателно, а в повечето случаи съзнателно, с цел да защитят себе си. Ако полицията им направи упрек, че не са унищожили партизаните, те в един глас
52
крещят: „Нима това е възможно, та те са стотици, с много картечници.“ А не рядко те плашат врага, че партизаните имат кавалерия и бог знае какви тайни, невиждани досега оръжия.
Имаше райони, в които партизаните биваха така често сред населението, че то ги считаше като част от себе си. Ако партизаните не споходят селото им за по-дълго време, селяните истински тъгуват, започват да ги търсят. Сред такова население партизаните са спокойни; наблюдението, охраната и разузнаването поемат самите селяни — все едно, че са част от армията, която воюва против общия враг.
Разузнаването придобива голямо значение в хода на акцията. За противника трябва да се следи зорко. Внезапното появяване дори на малка група със силен огън може да внесе паника сред партизаните и да осуети почти завършена акция. Ето защо наблюдателите следва да са на своя пост, да разкриват замисъла на действията на противника, кога ще започне да се оттегля, в коя посока и в каква последователност, за да се организира преследването му. А настъпи ли паника сред врага, той ще бъде сигурно бит.
Разузнаването в различните места си има своите особености. Едни особености има разузнаването в гора, други — в населен пункт, трети — в хълмиста, но гола местност.
Твърде рисковано е да се влиза в населен пункт вечер без наблюдение до последния момент. Достатъчно е противникът да не бъде наблюдаван 2—3 часа, за да се промъкне незабелязано и да устрои засада.
Първите данни за противника трябва да се съберат от най-крайните къщи, но в никакъв случай само от една. Един човек всякога може да заблуди партизаните било от страх, било от други съображения. Особено добре следва да се наблюдава пътят за изтеглянето. Една най-малка непредпазливост на партизаните, а това се случва най- често при успешни акции, може да помрачи целия успех.
В населен пункт партизаните никога не се движат поединично. Един ли е, може да бъде хванат, да му се запуши устата, да се изкопчи паролата или друга тайна и да се организира контрадействие.
Партизаните следва много да се съобразяват и с особеностите в гора. Гората, както и къщите, крие много
53
изненади. Затова наблюдението се води на широк фронт, оглеждат се старателно всички шубраци, долчинки, места, удобни за засади. Гората създава условия на врага да се доближи до маршрута на партизаните, да пусне няколко редове с автоматично оръжие и да се оттегли под прикритието на тъмнината.
Разузнаването се води по всяко време на денонощието и годината, независимо дали партизанската единица е на почивка, в поход или в бой. Да се преустанови разузнаването макар и за миг, това значи да се завържат очите и да се запушат устата и ушите на партизаните. А партизанска част с вързани очи и запушени уста и уши е сляпа, няма и глуха.
Снабдяване и финансови средства
Колкото и малка да е партизанската единица, тя си има своите нужди и разходи. Докато храната обикновено е безплатна, то по-голямата част от облеклото и тоалетните принадлежности се купуват.
Разбира се, по-малката част има по-малко разходи и храненето и обличането стават по-лесно. Но с масовизирането на партизанското движение, когато отрядите прераснат в бригада от по 200—300 души, нужни са постоянни източници за снабдяване.
Обаче фабриките, които изработват облеклото, са в ръцете на буржоазията. От тях не може да се вземе, освен да се открадне. Единствен и най-сигурен източник си сстава населението. То дели с партизаните както тънката филия хляб, така и оскъдното облекло.
Наистина Централният комитет и окръжните комитети на партията, а също така и ръководствата на зоните правеха понякога успешни опити да снабдяват партизаните централно с някои видове облекла, като кожухчета, чорапи, одеяла, бельо и други, но това ставаше от време на време. А дългите походи водеха до бързо износване особено на обущата и цървулите. Оттук и необходимостта те често да се подменят.
Обстоятелството, че партизаните освобождаваха от насилствена реквизиция вълната, млякото, житото и други
54
продукти на селяните, бе добре дошло. Вместо на държавата селяните даваха значителна част от тях на партизаните. Така бяха задоволени до голяма степен нуждите от ръкавици, пуловери, чорапи и храна, които партизаните получаваха обикновено по време на политически акции. Но храната беше твърде еднообразна. В някои райони, където населението нямаше достатъчно земя, се изхранваше по купонната система. На всяко лице се отпускаше по 200 грама несято брашно. То не стигаше за самите селяни, камо ли да има и за партизаните. С цел да увеличат хляба, селяните слагаха в брашното разни примеси — трици, мамули от царевица, поради което хлябът ставаше неугледен и безвкусен. Но твърде често и такъв липсваше — или селяните нямаха, или фашистите пресичаха пътищата за снабдяване. Това заставяше отрядите да копаят скривалища и за себе си, и за продукти. Тези продукти трябваше да се изнасят още през есента на собствен гръб или с конски (волски) транспорт.
Трудностите по набавянето и изнасянето на продуктите са огромни. Това са сложни акции, които изискват голяма подготовка и организация. Трябва предварително да се изкопаят скривалищата, да се замаскират и все пак нищо не гарантира тяхното скриване от врага. Случваше се всичко да е извършено, храните да са изнесени от населения пункт, да са сложени в скривалището и да пропаднат.
Партизаните от отряда „Антон Иванов“ на 7 май 1944 г. извършват акция, при която натоварват 52 коня с храни и ги откарват в балкана. Скриват всичко това в ями, но полицията с помощта на кучета открива продуктите и ги унищожава.
Подобно нещо се случва и с отряда „Васил Левски“ от 10 оперативна зона. На 26 срещу 27 юли 1944 г.1 отрядът блокира село Раковец, Варненско, с цел да обезоръжи няколко фашисти и да вземе храна. Около полунощ партизаните натоварват 10 конски каруци с брашно и други продукти, откарват ги в предварително набелязан район, укриват ги, маскират ги, но същата нощ жандармерията с кучета тръгва по следите на отряда, намира скривалищата и взема продуктите. В завързалите ое боеве бива ранен и командирът на отряда.
1 Партизански боеве, ДВИ, 1959 г., стр. 187—476.
55
От посочените примери и цялата партизанска практика се налагат два съществени извода: първо, изнасянето на големи количества храна с превозни средства или на коне затруднява движението на партизаните и разкрива пътищата им за оттегляне и, второ, на малка територия при съвременните средства за разузнаване е трудно да се укриват продукти, когато следите не са закрити от сняг.
Добра база за снабдяване на партизаните са мелниците и мандрите. Щом собственикът е наш съчувственик, уговаря се парола и с нея се изпраща определено лице да получи продуктите и да ги достави там, където е нужно. Ако собственикът на мелницата или мандрата иска да му се заплащат продуктите, това може да става с разписки. Тези разписки се подпечатват и подписват, за да имат стойността на официален документ, и се предават на собственика. Такива разписки вършеха добра работа. Храни без разписки се вземаха от складовете на държавата. Това ставаше или чрез акции, или от магазинери, съчувственици на партизанското движение.
Някои отряди разполагаха не само с големи количества храни, но имаха и стада от добитък.
Снабдяването създаваше много големи грижи на партизаните. Много пъти то ставаше причина да пострадат значителен брой ятаци и партизани.
Когато партизанското движение се масовизира и единиците станат големи, те си имат свой обоз, който носи (вози) един, макар и незначителен запас. Малките партизански единици могат също да имат запаси, но като правило те се носят на гръб. Животните — коне или волове — създават допълнителни трудности в придвижването на партизаните. С цел да се попречи на снабдяването на партизаните и да се сплаши населението, полицията прибягва към наказателни мерки и спрямо него. Цели райони биват лишавани от доставка на сол, сапун, газ, растителни масла и други продукти. Поради липса на сапун населе-' нието не може да поддържа необходимата хигиена, появяват се паразити, които преминават и в партизаните и водят до лоши последствия. Това налага партизаните да носят препарати против паразити.
Друг въпрос, свързан със снабдяването, е финансовият. Както казахме в началото, партизаните изразходват много средства. Налага се да купуват обувки, цървули, бельо, тни принадлежности, а в известни случаи да плащат
56
на селяните (макар и част) месото и брашното. А източниците са събраните пари от новодошлите партизани и парите, взети при нападение на общини, пощенски станции и фашисти. Третият, най-добър източник, са заемите.
Заемите са най-добрата форма не само за снабдяване с финансови средства, те са най-добрата форма и за политическа работа, защото съдържанието на разписките убедително говори, че фашистката държава си отива, че на власт идва народът.
Ето и съдържанието на една такава разписка:
„Щабът на Трънския отряд сключва заем с лицето Петър Георгиев на сума 50 000 лева и се задължава след установяване на народнодемократичната власт да му ги върне с лихвите.“
Печат
Подпис:
В партизанската практика се срещат разписки и с по- друго съдържание. Разписката на Окръжния комитет на Отечествения фронт гр. Варна има приблизително следното съдържание:
„Здравей, честни патриоте,
Победата над фашизма е близка. Но трябва всеки честен патриот да вложи своите сили в свещената народна борба против фашистките разбойници. Кръвта и духът на хилядите жертви от 1923 г., прясната памет на избесените и разстреляните пет хиляди свидни народни синове през последните две години викат за отплата, за отмъщение.
I Попитай съвестта си, дал ли си ти достатъчна за народната и твоята свобода?
РВеликото освободително дело иска и велики жертви.
Отечественият фронт се обръща към тебе да подпомогнеш общата борба със . . . лева, които да дадеш на приносящия настоящото.
Да живее Отечественият фронт!
Да живее свободата!
Смърт на фашизма!“
Разбира се, има и други начини за събиране на финансови средства.
57
През 1943 г. бе организирана голяма акция за вземане на сума от няколко милиона лева. Акцията бе успешна, но държавата обяви номерата на изчезналите банкноти и с това затрудни тяхното използуване. Наложи се да се подправят някои цифрови знаци и серии.
Не рядко партизаните прибягват до състоятелни съмишленици на партизанското движение и Отечествения фронт. Те дават пари без разписки, просто за идеята.
Практиката показа, че проблемът за набавяне на финансови средства е далеч по-лесен, отколкото този за снабдяването с храни.
Пропаганда
Пропагандата в партизанското движение е нещо като разузнаването — без нея не може. Понякога тя заменя най-добрите оръжия. Правдивото слово на партията и на Отечествения фронт трябва да достигне до всеки човек както във, така и вън от отряда. Разбира се, първостепенна задача е партизаните да са убедени в правотата на това, за което са взели оръжието, и тази убеденост да ги довежда до готовност да отдават и живота си за делото. Ако те са убедени, няма съмнение, че £Це могат да убедят и населението, но ако не са няма гаранция, че и те ще издържат на трудностите.
Убеждаването в отрядите ставаше чрез псстоянна разяснителна работа: беседи, слушане на радио, всякаква друга информация, четене на книги, спорове.
Пропагандата бива устна и печатна. Както едната, така и другата оказват голямо въздействие, когато са правдиви, сочни, актуални. В зависимост от условията превес може да има едната или другата. Там, където партизаните нямат възможност устно да разясняват целите на партизанската борба и свързаните с нея събития, прибягват до позиви, бюлетини, лозунги. Обаче най- добри резултати дава устната пропаганда. Събранията в населените места стават непринудено. Слово произнася най-авторитетният и най-подготвеният, Онзи, който умее да приковава вниманието на хората, който умее да води дискусия. Но не по-малък е ефектът от диалозите. В та
58
кива диалози и полемики може да се каже повече, да се засегнат различни въпроси, а ако това става по домовете, където има и възрастни, и млади, дава двойни резултати.
С голям ефект завършват разговорите с представителите на властта, особено когато те защищават своята позиция. Тогава разговорът се превръща в дискусия, която се слуша от всички. Това става обикновено при политическите акции, когато партизаните си поставят разяснителна задача. Но и при бойна акция, свързана с нападение на някакъв обект, пропагандата не се изоставя. По стените се написват лозунги, разхвърлят се позиви, в които се разясняват поводът за акцията и нейната цел. В позивите се отправят призиви към населението да помага на партизаните за събарянето на фашистката власт.
Писането на позиви става на ръка, на пишеща или циклсстилна машина. Най-добре е да се пишат на машина, за да ги прочете всеки средно грамотен човек.Писаните на ръка и индиго позиви се зацапват, понякога не са достатъчно четливи и често остават непрочетени.
По време на партизанската бсрба в България няма чета или отряд, в които по някакъв повод да не са писани позиви. Тяхното съдържание обикновено е против реквизицията, против въвличането на България във войната, за изгонването на немците, за защита на преследваните антифашисти и други.
Пропагандата трябва ясно да разграничи партизанина, народния борец от враговете на народа. Партизанинът не може да постъпва, както постъпва фашистът. Неговият морал е съвсем друг. Ако един фашист е убил децата на партизанин, то партизанинът не може да постъпи по същия начин с децата на фашиста. Отличителната черта на фашиста е зверството, а на партизанина —- хуманността .
В организирането и воденето на пропагандата голяма помощ оказват документите на Централния и окръжните комитети на партията и сссбено директивите, указанията и напътствията на ръководителите на партията и партизанската борба.
Голяма пропагандна дейност разгърнаха партизаните във връзка с програмата на Отечествения фронт, масовизирането на партизанското движение, за разлагането на царската армия, за разобличаване демагогията на двор
69
цовите шарлатани Багрянов и Муравиев, във връзка с обявената на България война от Съветския съюз и особено около призива за въоръженото въстание.
С приближаването на Съветската армия до границите на България активността на партизаните и населението неимоверно нарасна. Навред се пишеха и подписваха изложения до правителството, с които се настояваше то да си върви, да не създава повече трудности на народа. Тези изложения масово се подписваха от населението.
В един бюлетин на Трънския партизански отряд от края на август 1944 г. се съобщава за политически акции в 19 села, в които населението е сложило общо около 1500 подписа (тези села са от по 70—80 къщи). Не е нужно да се доказва колко голям е ефектът от такива изложения. Подпише ли един — подписва цяло село. При това целесъобразно е най-напред да сложат подписа си попът или кметът на селото, т. е. представителите на фашистката власт. Това е своего рода оправдание за селяните^пред полицията.
Военно обучение
В редица документи на Централния комитет и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия на военното обучение, или наречено още „бойна подготовка“ и „военно изкуство“, се обръща голямо внимание. Военното обучение е нужно за всички — от командира до боеца. Но колкото повече са новите партизани, колкото повече между тях са необучени, толкова и нуждата от такова обучение е по-голяма, по-належаща.
Първата и най-голяма грижа е бойците да се научат да стрелят, да манипулират с оръжието, което им е зачислено. Военното обучение се провежда по утвърдена от командира план-програма. Знанията води най-добре подготвеният във военно отношение партизанин или група партизани — всеки по отделна специалност. В някои отряди военното обучение се водеше от съветски офицери и бойци, попаднали във фашистки плен и избягали от него. Така например в отряда „Чавдар“ червеноармейците Ванюша и Ткач, в отряда „Яне Сандански“ — Валчук,
60
Казаченко и белих, в ТрънСкия отряд — Мишо, Бурей- ко, Матвиненко, Дударев и Фролов, в Брезнишкия — Лапин и Ваня и в „Момчил войвода“ — Гриша Агопян — всичко осемнадесет души. Това бяха опитни хора, които не жалеха ни време, ни сили да предадат това, което знаят.
Продължителността на обучението зависи от разполагаемото време. То се провежда в такъв район, където може да се стреля, без да се чува, и където могат да се отработят някои начини на действие на отделния боец, десетката, четата и по-големите единици. В обучението на отделния боец се предвижда строева, физическа, огнева и тактическа подготовка, описание на оръжието и действие с него, носене на караулната служба, задължения по време на придвижване, почивка и лагеруване на партизанските поделения, разузнаване, поддържане на връзка и други.
Военното обучение се съчетава винаги с морално- политическата подготовка. Обученият във военно отношение боец (партизанин) е сто пъти по-ценен, когато има високи морални качества. Ето защо наред с военната подготовка, с овладяване изкуството за водене на бой се изучават такива раздели като другарство, дисциплина, храброст, инициатива, издръжливост, пожертвувателност, конспиративност и др.
Освен подготовката на целия личен състав организират се и курсове. В тях се обучават командири на чети и командири на десетки. На обучаваните се дава преди всичко тактическа подготовка, т. е. такава подготовка, която разширява техните знания по организирането и воденето на настъпателния и отбранителения бой и особено на засадите.
Голямо значение в партизанската практика има предварителната подготовка за дадена акция. Най-добри резултати се получават, ако акцията се разиграе на макет (сандък с пясък) или на карта, с подробно изобразяване на обектите за нападение и подходите към тях. Това значи всеки боец да знае точно какво му предстои да върши, да знае своя маньовър.
Но колкото е полезна предварителната подготовка, толкова е полезен и разборът след акцията. В разбора се посочват хубавите и лошите страни, анализират се действията на всяко звено от състава на партизанската еди
61
ница, а ако съставът на единицата е малък — на всеки боец.
По този начин всяка акция се превръща в школа за обучение и възпитание и допуснатите веднаж слабости не се повтарят.
Теоретическото обучение се води в тясна връзка с практиката. Най-напред въпросите се отработват теоретически, а сетне —т и практически.
Военното обучение си поставя за цел да развие особено такива качества като упоритост, твърдост, инициативност, храброст, себеотрицание и находчивост. Съобразителният и инициативен боец е десет пъти по-ценен от умния, но нринициативен и несъобразителен.
Ценно качество на командирите е да умеят да отдават кратки заповеди, да контролират тяхното изпълнение. Независимо че партизаните са станали бойци дсброволно, че това е проява на висша съзнателност, все едно — контролът е необходим. Проверката дисциплинира хората, прави ги по-изпълнителни.
При воденето на обучението не следва да се забравят песните и хумореските, онова, което разсейва мъката по близките, облекчава умората, отклонява вниманието от глада и трудностите.
При масовизирането на партизанското движение към отрядите тръгват заедно с патриотите и авантюристи, мечтатели, избягали от затворите или пуснати криминалисти. Някои от тях тръгват с ентусиазъм, но щом се срещнат с трудностите, капитулират и се решават на дезертьорство. Ето защо дълг на политическия апарат е сще с пристигането на тези хора да започне активна разяснителна работа, която да послужи като бариера срещу лошите помисли.
При наличие на време се провеждат показни учения. На тях се организира залавянето на народен враг, блокиране и атака на малък обект, организиране охрана на колона, организиране на засада и др. Такива показни учения са още по-ценни, ако са двустранни.
На партизаните се дава практическа подготовка и по минно-взривно дело — късане на телефонни и електрически линии, взривяване на мост, на железопътна линия и други обекти. Тази подготовка се дава на всички бойци, независимо от това, че следва да има специално подготвена за целта група.
62
Партизанска7а единица си подготвя и радисти. В някои отряди и бригади попадат радиопредаватели, чрез които се осъществява връзка на далечни разстояния. Добре е партизанските единици да имат помежду си радиовръзка, но за да не се улавят разговорите от противника, следва същите да се предават кодирано.
ОРГАНИЗАЦИ0НН0-ПАРТИЙНА РАБОТА
Организационно-партийната работа обхваща организацията на работата в партията от горе до дслу и ръководството на партията над други организации. Имат се пред вид Отечественият фронт и РМС.
Организационно-партийната работа се изгражда на основата на решенията на конгресите на партията и на Централния комитет.
За организационно-партийната работа имаше цяла армия от кадри. Това бяха хилядите партийни и младежки деятели, които в много случаи нссеха по-голям риск дори от самите партизани. Тези неуморни функционери поддържаха бодър духа на комунистите и безпартийните ден и нощ и в най-големи изпитания, трудности и неуспехи те вярваха в победния изход на борбата и с това поддържаха вярата и у другите.
За партийните деятели нямаше спокоен ден. На открито или на закрито, те бяха винаги изложени на ударите на врага. Най-често сами, без да има с кого дума да разменят, те кръстосваха друмищата, потъваха в преспите, газеха дълбоките реки, крачеха под проливния дъжд, провираха се между засадите, но не униваха.
От самото начало на партизанската борба и до самия 9 септември партийните и младежките функционери бяха все на поста си, като часови.
Да се пишат позиви, да се организират улични демонстрации и саботажи, да се отправят в отрядите нови партизани, да се разлага царската войска — всичко това бе организационно-партийна работа.
Организационно-партийната работа като част от цялост- ната дейност на партията се ръководеше от Централния комитет. Той вземаше решения по всички основни въпроси
63
— За развитието йа партизанската борба, за политиче-1 Ския курс на страната, за възникващите усложнения и перспективи. В условията на нелегалност беше невъзможно ЦК да се събира в целия си състав. Ето защо за оперативно ръководство имаше политическо бюро. То се състоеше от 7—9 души. Политбюро издаваше окръжни, позиви, ръководеше нелегалния печат, правеше оценки на събитията, вземаше мерки, когато имаше опасност от провал, водеше преговори с представители на други демократични партии, организираше подем на партизанското движение,с други думи, то вършеше цялата дейнсст на ЦК между неговите пленуми.
Освен партийното ръководство на територията на страната имаше и задгранично бюро. То беше в Москва. В неговия състав влизаха Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Георги Дамянов и други. Политическото бюро на територията на България съгласуваше със задграничното бюро всички по-важни решения. Задгра- ничното бюро, информирано по-добре по международните събития, помагаше да се определя най-вярно партийната линия, да се дават най-точни и най-правдиви оценки. Това ставаше като правило по радиостанция „Христо Ботев“, която предаваше мнението и становището на Георги Димитров — вожда на партията, а за българите, мнението и стансвището на Димитров бяха закон.
Георги Димитров стоеше начело на партията през целия период. Той я преведе през най-големите вълноломи, през най-опасните глъбини, но я изведе на спасителния бряг по-укрепнала, по-силна и по-боева. Затова доверието и любовта към Г. Димитров са безгранични.
За територията на всеки окръг имаше окръжен комитет. Броят на комитетите беше според броя на окръзите. Но и окръжните комитети в нелегални условия се събираха рядко. Затова и те за оперативно ръководство на работата имаха бюра в състав 3—5 души.
Както ЦК, така и окръжните комитети имаха инструктори и куриери, чрез които довеждаха в писмена или устна форма своите решения до нисшестоящите партийни органи. Това бяха околийските и градските комитети. Последните също се събираха рядко в пълния си състав. И тук оперативното ръководство се осъществяваше от няколко души. Като правило членовете на околийските (градските) комитети бяха легални и живееха в населените
64
места. Но тъй като бяха постоянно под окото на полицията, дейността им се ограничаваше твърде много. Това ги принуждаваше или да преминат в нелегалност, или да стоят в населените места формално. Там, където членовете на комитетите не се решаваха да минат в нелегалност, а работата им бе в застой, организационно-партийната работа в цялата околия (район) се поемаше от отряда. Тогава командирът (комисарят), натоварен с тези функции, се наричаше пълномощник или представител на окръжния комитет на партията (според тяхната подготовка и авторитет) и като правило беше член на комитета. Иначе командирите и комисарите на партизанските единици бяха членове на околийските или окръжните комитети на партията.
В случай, когато партийната работа в околията (района) се ръководеше от отряда, в последния се отделяха добре подготвени в политическо отношение и с организационен опит партизани за организационна работа сред населението. Тези работници поставяха пред партийните и комсомолските организации всички проблеми, които решаваше партията. Те бяха нещо като инструктори — присъ- ствуваха на събрания, насочваха организациите, оказваха им помощ и отчитаха извършеното от организацията пред партийното ръководство в отряда. Така бе решен въпросът в Трънска околия. Понеже околийският комитет беше в града и членовете му бяха под наблюдение на полицията, той бездействуваше, не решаваше задачите, които поставяше партията, не поддържаше контакт с отряда и не го подпомагаше. Вместо да съществува формално, без да извършва някаква дейност, комитетът бе изоставен и в отряда бе съставено партийно ръководство за околията. Това ръководство имаше своите инструктори по партийна и рейсова линия и се отчиташе пред окръжния комитет на партията.
Там, където партийните комитети водеха активна дейност, те ръководеха партийните и ремсовите организации и в отрядите и последните отчитаха своята дейност пред тях. В такъв случай в отряда се отделяха партизани, които поддържаха връзки с партийните организации в селата.
Представители и пълномощници имаше и Централният комитет. Те притежаваха особени права. Такива пълномощници БКП имаше и при централните комитети на ко
5 Из тактиката.
65
мунистическите партии от съседните страни. Те бяха длъжни да съгласуват действията между двете партии.
Решенията на ЦК идваха до окръжните комитети, последните ги довеждаха до знанието на околийските и градските, а те от своя страна — до партийните организации в околията (града, района, селото) и в партизанските единици. Такава бе организационната стълба, по която слизаха решенията на висшестоящите инстанции и се изкачваха отчетите и съобщенията от долу на горе.
По време на партизанската борба ставаха и аномалии. Тази стълбица се нарушаваше било поради арестуване, било поради огъване на някой партиен работник.
Решенията на висшестоящите партийни органи бяха задължителни за всички низшестоящи. В този смисъл те не подлежаха на никакво обсъждане. Обаче обсъждането им как да се изпълнят най-добре винаги се препоръчваше.
В звената, където се вземаха решенията, всеки член имаше право да се изказва, да спори, да отстоява своето мнение. Но взетото решение ставаше задължително за всички, изпълняваха го и тези, които по-преди са имали друго мнение и становище.
Партизанската борба и нейните военни ръководства от горе до долу се ръководеха от партията. Главният щаб на НОВА се ръководеше от ЦК, въстаническите зони — от окръжните комитети. Това се осъществяваше чрез членове на съответните партийни инстанции в самите военни органи.
Партията ръководеше и другите организации — Работническия младежки съюз и Отечествения фронт. Тя осъществяваше това ръководство чрез свои членове в тях. РМС и ОФ имаха същата или почти същата организацион- на структура, както комунистическата партия. Но ОФ нямаше свои организации в партизанските единици. Изхождаше се от това, че съществуването на много партии във въстаническата армия нарушава нейното единство, а единството е най-ценното качество за една революционна армия.
Организациите на партията в партизанските единици имаха съответни права. В тях можеше да се подлага на критика всеки комунист, включително и командирът на единицата.
66
Формите на организационно-партийната работа бяха най-различни. Те се определяха преди всичко от мястото, където тя се върши. В казармата се прилагаха едни форми, сред населението — други, сред партизаните — трети. Разбира се, имаше форми, които прилягаха навсякъде, но езикът, подходът, начинът, по който се поднасяха партийните решения, всякога бяха съобразени с конкретните условия.
Голямо значение за качеството на партийната работа имаше подготовката на партийното (комсомолското) събрание. А под подготовка се разбираше подборът на въпросите, как да се поставят те — изведнаж или с предварителна подготовка. Добре беше, когато пред членовете на партийната организация се поставяха въпроси, свързани с техния живот и живота на семействата им, какъвто беше например въпросът да станат партизани, предварително да се поговори с някои от тях, да се убедят, та с поставянето на въпроса те да станат инициатори, да изявят желание и да увлекат и другите. Такъв подход даваше още по-голям ефект, когато въпросът за отиване при партизаните се поставяше на митинг — пред много хора. Ставаше спонтанна демонстрация, при която с комунистите тръгваха и много безпартийни, а това беше крайната цел.
Организационните работници използуваха с успех така наречените летящи отряди. Група нелегални заставаха на пътя или кръстопътя по време, когато има най- голямо движение, събираха хората и изнасяха пред тях кратки беседи по вълнуващите ги въпроси. Това, което слушаха, хората разнасяха и неволно ставаха агитатори на партията, на Отечествения фронт.
Наред с тези задачи организационните работници изучаваха положението в населените места, опознаваха хората, техните мисли и чувства, кой е приятел на партизаните и кой — не. А да се познава положението в даден населен пункт за партизанската борба имаше изключително значение.
Когато говорим за организационно-партийната работа, не можем да не се спрем върху организаторската работа на партията в Отечествения фронт и РМС и за дейността на ОФ и РМС под нейно ръководство, тъй като организационно-партийната работа пронизваше цялата дейност на тия две организации.
67
Дейност на Отечествения фронт
Отечественият фронт в България има своя дълголетна история. В едни периоди той се е наричал „Единен фронт“, в други — „Народен фронт“, а по време на немската окупация Георги Димитров го нарече „Отечествен фронт“. Както се вижда, обединяването на антифашистките сили за борба с фашизма не беше нещо ново. То бе старо, изпитано оръжие. Но до обединяването на антифашистките сили доведе не традицията, а пълното икономическо и политическо подчинение на България от фашистка Германия, унищожаването, на което Германия подложи България и българския народ. Това беше причината Отечественият фронт така бързо да допадне на трудовите хора, на антифашистите. Интересите на работническата класа и другите експлоатирани маси напълно съвпаднаха с интересите на демократичните и всички патриотични сили в страната. Отечественият фронт беше най-подходящата форма, най-сполучливият път и подход за решаване на задачата за изгонването на немците от България. Това беше знамето, под което се събраха и обединиха антифашистките сили от цяла България.
Отечественият фронт се изграждаше въз основа на програмата, която разработи заграничното бюро под ръководството и личното участие на Г. Димитров. Съдържанието на програмата беше изразено в 12 точки, всяка от които третираше отделна задача. Например в точки първа, втора и трета беше обоснован неизбежният разгром на хитлеристка Германия и се поставяше задача пред антифашистките сили в страната да не допуснат въвличането на България във война със Съветска Русия, да се разкъса съюзът с хитлеристка Германия и да се освободи страната от германско робство. В друга точка се сочи, че най-близката цел на ОФ е смъкването на монархофашисткото правителство и създаването на народнодемократично правителство. Тази задача, както предвиждаше програмата, трябваше да се осъществи чрез въоръжено въстание.
Както самата партизанска борба, така и създаването на ОФ бе съпроводено с много трудности. Най-напред програмата трябваше добре да се разясни, да се доведе до знанието на хората, да се възприеме от тях и да стане ръководство за действие. След това трябваше да се реши
68
организационната структура. А тя още не беше изяснена. Затова на първо време от страна на ЦК на партията бе определен човек, който да отговаря за изграждането на ОФ, като същевременно бе създадена и специална комисия от 5—6 души с помощен персонал, на която се възложи конкретно и бързо да установи връзки с другите нефашист- ки партии, масови организации и отделни общественици за формиране на един общ център.
Обстоятелството, че в ОФ влизаха различни партии, създаваше редица затруднения. Много комунисти смятаха, че при наличието на ОФ основната тежест ще носят те, а другите представители ще бъдат само за форма. Това се подхранваше от обстоятелството, че в отрядите не постъпваха хора от другите партии. И това действително беше така. Изтече не малко време без особена дейност. Създаването на комитети на ОФ вървеше трудно. До края на 1942 г. в цялата страна бяха изградени стотина комитета, с които беше направена само първата стъпка към създаването на ОФ.
Следващите стъпки бяха направени благодарение голямата настойчивост на представителите на БКП и специално на Политбюро. Чрез местните и централните нелегални вестници започна популяризирането на ОФ на широк фронт. Даваха се непрекъснато указания да се активизира дейността по създаването на ОФ. Бяха водени сериозни разговори с някои партийни работници, не- убедени в необходимостта от ОФ. Това даде резултат. В средата на 1943 г. редица ОФ комитети възглавиха борбата на трудещите се против фашистката диктатура. В Бургаски, Пловдивски, Горнооряховски, Варненски и други райони комитетите на ОФ създадоха здрава връзка с партизанските отряди и бойните групи. Под влияние на тази дейност и непрекъснатия натиск на БКП се постигна обединяване на антифашистката младеж. Беше създаден Централен отечественофронтовски младежки комитет с представители на PMC, ЗМС1, ССМ2 и младежите демократи.
Но така както Отечественият фронт си остана на много места само с представители на партията, РМС, БЗНС и безпартийните или само с комунисти, ремсисти и симпа
1 Земеделски младежки съюз.
2 Съюз на социалистическата младеж.
69
тизанти, така и младежкото антифашистко обединение си остана само с ремсистите и младежите демократи. Това стана, защото другите партии или нямаха младежки организации, или младежите не искаха да рискуват.
Справедливо е да се каже, че разложителната дейност в армията извършиха младежите, организирани в РМС и в комитетите на ОФ под ръководството на партията. Това се потвърждава от многобройните разузнавателни сведения на щаба на войската.
В сведението от 28. II. 1944 г. се съобщава, че от София в провинцията са заминали фелдфебел-школници като организирани функционери на Отечествения фронт в десет войскови части, а в заключителната част на сведението от април 1944 г. се казва:
„Военният център на ОФ се намира в период на решителна акция за промъкване на конспирацията сред офицерските кадри на войската. Полага се голямо старание войнишката маса да бъде организирана в тъй наречените отечественофронтовски комитети с крайна цел да се осигурят предпоставките за повсеместен войнишки бунт в казармата.“1
В известието от юни 1944 г. пък се съобщава как няколко войници от българската морска крайбрежна наблюдателна дружина се подготвяли по отделни направления за ограбване на постове и забягване с оръжието и как чрез идеално планирана операция те заграбили оръжието на два гранични поста и се присъединили към Айтоския партизански отряд.
В заключението на това известие се отбелязва, че Военният център на ОФ се намира в период на решителна акция главно срещу онези родове войски и служби, които са натоварени с особени задачи.
Българската комунистическа партия положи големи усилия за създаване ръководство на Отечествения фронт. Дейците на партията проведоха много разговори и срещи с представителите на демократичните партии. Някои срещи ставаха много трудно: по няколко пъти се отлагаха и отклоняваха. Някои представители на тези среди търсеха милостта на царя, други се надяваха, че правителството ще предприеме нещо, което да облекчи положението, а Никола Петков — представителят на БЗНС (Пладне3),
ВИА, оп. 1, д. 653/2, л. 93—103.
Крило от БЗНС — леви.
70
съзнателно спъваше дейността за създаването на такъв център, защото имаше други схващания.
През месец септември 1943 г. след много мъки и трудности беше оформен Национален комитет на ОФ. В неговия състав влизаха Кирил Драмалиев (БРП), Никола Петков (БЗНС), Кимон Георгиев (Звено), Григор Чешмеджиев (СДП) и Димо Казасов (независим). Това беше едно добро начало, една добра основа за по-нататъшното развитие на Отечествения фронт. Принципът, на основата на който се създаваше Отечественият фронт, беше много демократичен.
Всяка политическа партия или масова организация запазваше своята самостоятелност, своята програма и организация. От членовете на партийните и масовите организации не се изискваше да се откажат от членството си в своята партия или организация. В Отечествения фронт можеше да влезе всеки честен българин-патриот, без разлика на пол, възраст, вероизповедание, имотно състояние и местожителство. Отечественият фронт, както определяше Г. Димитров, е „съюз на работниците, селяните, интелигенцията, патриотите от армията и другите демократични слоеве“ и имаше по места своите комитети. Те не бяха изборни. Създаваха се от представители на антифашистките партии и масовите организации, които влизаха в Отечествения фронт. По този начин се мобилизираха за борба против фашизма най-широките слоеве от народа.
Основната клетка на ОФ бяха местните комитети и групи. Те се създаваха навсякъде: във фабрики, заводи, мини, села, градове, квартали — там, където имаше антифашисти. Комитетите и групите на ОФ като органи на народоссвободителната борба съществуваха тайно, нелегално.
Комитетите се състояха от 3 до 8 члена. Един комитет ръководеше няколко групи. Отделната група имаше 3—10—15 и повече членове. Отечественофронтовската група в ж. п. район Червен бряг например наброяваше 60 души, в гр. Казанлък — 20, в с. Орханово, Карнобатско — 27 души, а в някои села на Трънска околия в ОФ групи влизаха всички селяни антифашисти.
Докато в групите и комитетите на ОФ представителите на другите партии все пак идваха, членуваха и вършеха определена работа, в партизанските отряди освен от БЗНС,
и то отделни членове, от другите партии не идваха. Получи се така, че партизанската борба изнесоха на плещите си БКП и РМС. Разбира се, заедно с комунистите и ремсистите идваха и симпатизанти. Другояче беше с ятаците. Сред тях имаше от всички партии. В селата настрана от партизанската борба и от ОФ стояха само отявлените фашисти. Останалото население като цяло подкрепяше партизанското движение и ОФ.
Отечественият фронт, както и партизанската борба, премина няколко етапа: създаване, разгръщане, масовизиране. Масовизирането започна от пролетта на 1944 г. почти успоредно с масовизацията на партизанското движение и се забавяше главно поради слабата дейност на Националния комитет. А слабата дейност на комитета се дължеше на колебанията и нерешителността на съюзниците на БКП. Представителите на БЗНС, Звено и СДП имаха все още отрицателно отношение към въоръжената борба против фашизма и съветваха да не се бърза, да се изчака. Ето защо комитетите на ОФ в много случаи се създаваха отдолу, по инициатива на местните дейци на съответните партии, без да се пита и чака съгласието на ръководствата .
Активизирането на ОФ се изрази в по-голяма помощ към партизаните, в създаване на комисия за работа с жените, комисия за работа с интелектуалците и селяните, в създаване областни комитети на ОФ и други. Тези органи, всеки в своята среда, организираха делегации и демонстрации с определени искания към правителството.
Софийският окръжен комитет на ОФ например организира голяма демонстрация пред комисарството за раздаване на продукти и предяви искания да се увеличат дажбите от хляб и други продукти. Окръжният комитет на ОФ в гр. Пловдив организира голяма делегация от тютюноработници за защита на своите професионални интереси. Организирани бяха акции и против изселването на евреите. Изобщо формите на работа на ОФ бяха най-разнообразни, такива, каквито прилагаха партията и РМС. Организациите на ОФ поради своята природа бяха масови. А тъкмо такава беше целта на ОФ — да събере под знамето си всички недоволни от фашистката власт, всички, които ненавиждат реакционния режим, които милеят за свободата и независимостта на България. Това се постигаше в разговори, в публични събрания, демонстрации.
72
На много места, по-специално в селата, отечествено- фронтовците използуваха седянките, сватбите, кръщав- ките, именните и рождените дни и съборите, за да поговорят с хората, да узнаят кой какво мисли и как смята да реагира на политическата обстановка.
Благодарение на упоритата работа и широката дейност, която разгърнаха БКП, РМС и Отечественият фронт по места, в страната бяха създадени 570 комитета на ОФ с 33745 членове. Най-много комитети и с най-много членове бяха изградени в Бургаска област — 135 с 843 членове, следвана от Софийска — 133 с 564 членове.
Когато бе взето решение за въстание, комитетите на ОФ разработиха конкретни планове за действие. Разпределени бяха обектите, силите и средствата, и когато бе даден сигнал за действие, отечественофронтовските комитети и организации по села и градове пристъпиха към сваляне на фашистката власт и установяване властта на Отечествения фронт.
Така постепенно Отечественият фронт се наложи като най-масова обществено-политическа организация в страната, събрала под знамето си милиони патриоти.
Дейност на Работническия младежки съюз
Голяма роля в партизанската борба изигра и РМС. Като политическа организация на комунистическата младеж той подготвяше кадри за попълване на нейните редици. Ето защо партията обръщаше особено внимание на дейността на РМС и отблизо го ръководеше. РМС също има своя история. Опити за организиране на трудовата младеж има още в 1903 г. До 15 май 1919 г. съществува Съюз на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ), а след тази дата се преименува в Български комунистически младежки съюз. Той е класово-революцион- на организация на българската трудова младеж и има свой печатен орган, първоначално вестник „Младежка правда“, а сетне вестник „Младеж“.
Организацията на младежта изигра важна роля както
1 Годишник „Победа“, изд. на МРДБ, 1969 г., стр. 127.
73
за подготовката на кадри за партията, така и за въвличането на младежите в борбата срещу настъпващия фашизъм.
Към 9. 6. 1923 г. КМС наброява около 20 хиляди1 организирани членове и влиза в състава на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Като масова боева организация участвува активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание 1923 г. и според обстановката или преминава в нелегалност, или се легализира.
В 1923 г. се стига до създаването на два съюза: легален РМС и нелегален КМС, а след преврата на 19 май 1934 г. двете организации работят нелегално. През 1938 г. КМС се влива в РМС и той остава единствена класова младежка организация.
Създаден да пази и защищава интересите на трудовата младеж, РМС най-добросъвестно и последователно изпълняваше това свое задължение. Влиянието на РМС беше голямо както сред работническата, така и сред учащата се младеж. През 1939—1941 г. в средните училища имаше около 12 000 отчетни ремсисти. Такова бе положението и сред студентите.
Колко опасен бе Съюзът на комунистическата младеж за фашистката власт се вижда от бясното му преследване. Есента на 1941 г. правителството въведе смъртно наказание и за малолетните комунисти. То създаде специални черни роти. В тях полицията събра повече от 15 000 прогресивни младежи. Други 4000 ремсисти бяха хвърлени в затворите. Само през януари, септември и октомври 1941 г. в София бяха разкрити като участници в саботажни акции и арестувани 61 ремсисти. През 1942 г. полицията разкри 46 ремсови организации с около 1000 участници, повечето от които даде под съд. Но тия изстъпления не стреснаха свободолюбивата българска младеж. Колкото повече беше преследвана, толкова повече тя се обединяваше около своя съюз, толкова повече навлизаше в борбата. А колко масова беше организацията на трудовата младеж може да се види само от тия няколко примера.
През август 1944 г. в трите околии на Софийска област — Радомирска, Брезнишка и Трънска — имаше 930 организирани ремсисти, в Горнооряховска — 737, в Ям
11 Справочник на пропагандиста, ДВИ, 1968 г., стр. 283.
74
болска — 1000, в навечерието на 9. IX. 1944 г. РМС наброяваше в цялата страна повече от 20 000 членове.
Последователен и верен на интересите на младежта остана РМС и в най-тежките години — годините на партизанската борба. Още на 29 юни 1941 г. ЦК на РМС взе решение, с което изрази пълна подкрепа на партийната линия, като призова своята многохилядна организация на въоръжена борба. С позиви и лозунги, на митинги и със своя вестник „Младежка искра“ РМС зовеше младежта да бъде в първите редици на партизанската борба. При подходящи поводи и важни събития ремсистите пишеха и разпространяваха позиви, участвуваха в организиране на делегации, манифестации и демонстрации за защита на политическите права и свободи, събираха средства за политзатворниците и концлагеристите, издирваха и набавяха оръжие, вършеха саботажи, агитираха да се отива в партизанските отряди и сами правеха това.
Първите дни на борбата ремсистите започнаха със саботажи и терористически действия. Докато в началото тези случаи бяха единични, през месеците септември и октомври на 1943 г. те станаха изведнаж 343. В Пловдив ремсистите ликвидираха цялото гестаповско1 бюро. В гр. Пазарджик подпалиха химическата, а в Троянско — шперплатовата фабрика, в гр. Варна изгориха цяла немска влакова композиция с петрол. На 18 март 1941 г. група ученици от Ловчанската гимназия изпочупиха всички пътеуказателни знаци по шосето, за да се заблудят немците, а вечерта ги обсипаха с камъни.
Наред с това ремсистите изпълняваха и задачата за създаване на партизански отряди. И тук комунистическата младеж беше в първите редици. В много краища и райони на страната първите партизани бяха ремсисти. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че основната тежест на партизанската борба изнесе на плещите си младежта, организирана в РМС. Повече от 70°/0 от партизаните бяха ремсисти. Много ремсисти благодарение на хубавите им прояви, смелост, храброст и себеотрицание израснаха като командири и комисари на чети, батальони и отряди. В летописа със златни букви са записани имената на ремсистите Стефан Халачев, Асен Балкански, Георги Калчев, Димитър Петров и много, много други.
1 Германска тайна полиция.
75
В този летопис ще светят имената и на младите партизани, държали се достойно пред врага и загинали със смъртта на героите, като Гита и Георги от Чирпанския край, Вела Пеева от Каменица, Боян Чонос от Видин.
За героизма на обикновените ремсисти имаше значение личният пример на техните ръководители.
Любимата ръководителка на младежта Йорданка Николова, член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на РМС, бе разстреляна от полицията, без да пророни дума. Лиляна Димитрова, ръководителка на ремсовата организация в София, загина в дванадесетчасова престрелка, сражавайки се сама срещу 100 полицаи. Така загинаха ръководителите на младежта Александър Димитров (Сашо), Адалберт Антонов (Малчика), Свилен Русев и стотици млади хора, още не вкусили от живота.
Ремсистите бяха навсякъде: и във фабриките, и в заводите, и в учебните заведения, и в казармата. Най-голяма концентрация на младежи имаше в учебните заведения и казармата и затова вниманието на партийното и рейсовото ръководство беше насочено нататък. Докато учебните заведения бяха достъпни и там сравнително по-лесцо беше да ;се създаде организация и да се върши организационна работа, та дори и да се укрият ремсистите при опасност, то в казармата РМС проникваше с големи трудности и рискове. При това, докато младежта в учебните заведения не само че не представляваше опасност, но дори беше резерв за партизанското движение, то младежта в казармата, която държеше оръжието, представляваше опасност за партизанското движение, ако се оставеше да бъде изпол- зувана от буржоазията против народа. С буржоазията — против народа, или с народа — против буржоазията, ето главния въпрос, който определяше отношението на партията към войската и който оправдаваше рисковете и жертвите, които тя поемаше.
Организационната структура на РМС беше както в партията: Централен комитет, окръжни, околийски, градски и районни комитети, организации и групи (ядки). Групата бе най-низшата организационна единица и се състоеше от 2—5 членове. Това се правеше с цел, ако стане провал, да не пострадат много хора.
Съставът на комитетите и начинът на тяхното комплектуване беше както в партията.
76
PMC се ръководеше пряко от БКП. Секретарят на ЦК на РМС като правило беше член на Политбюро на ЦК на партията или ако не беше, присъствуваше на неговите заседания, за да бъде в течение на всички въпроси и задачи, които решава партията.
Освен първия секретар на ЦК на РМС в състава на ЦК на партията влизаха някои от секретарите и членовете на бюрото на ЦК на РМС. Секретарите пък на окръжните, околийските и градските (районните) комитети на РМС бяха членове или кандидат-членове на съответните комитети или на бюрата на тези комитети. По този начин бе осигурено пряко ръководство на РМС от страна на партията и строга отчетност от страна на ремсовите организации пред партията.
Ръководството на РМС се изразяваше в насочване, направляване дейността на младежките организации, а не в опекунство.
Най-лесният начин да се установи контакт с младежта от предприятията и кварталите бяха увеселенията. Такива увелеселия се организираха по домовете, в планините, в полето. Там се организираха и изнасяха литературни програми, които интригуваха младежите, привличаха ги в съответните спортни, въздържателни, кооперативни и други дружества и организации. А това даваше възможност да им се влияе политически.
През 1941 г. един партиен член, изпратен на работа в РМС, получил задача да се свърже с работниците от дърводелска работилница, наброяваща около 80 работници. Но как да се свърже, когато той бил от друг квартал и не познавал никого. Досетил се. Купил евтин фотоапарат и през обедните почивки ги навестявал, правел им снимки и така се сближил с тях. Опознавайки ги, започнал да им чете нелегални материали, ходел с тях на кино, в кооперативната група, където вечер често се изнасяли беседи, в кварталното читалище, и така голяма част от младежите станали членове на РМС, а по-късно неколцина станали дори партизани.
РМС, също както партията, живееше и работеше нелегално и цялата дейност протичаше при най-строго спазване на конспирацията. И ако това се изискваше дори за организациите в учебните заведения, фабриките, заводите, в селата и градовете, то в казармата тя трябваше да бъде на най-високо ниво. Изхождаше се от строгите закони,
77
по които се съдеха комунистите, уличени в нелегална дейност в казармата. За такава дейност се даваше направо смъртна присъда. А да избяга от казармата застрашеният от арест член на партията или РМС беше крайно трудно. Ето защо за хората, които поддържаха конспиративна връзка с казармата, се правеше специален подбор: да са твърди, добре обучени, сдържани в разговорите, хора със самообладание.
През пролетта на 1944 г. младежта масово тръгна към отрядите. Тръгнаха и опитни, и неопитни, и момчета, и момичета. От някои села излязоха целите организации — от 10до 100души — заедно с ръководствата. В населените места оставаха само по няколко ремсисти, нужни за орга- низационна работа.
На терен излезе почти цялото ръководство на РМС начело със секретаря на ЦК Йорданка Николова. Излязоха почти целите ръководства на окръзите. В този период задачата за събарянето на фашисткото правителство се решаваше в партизанските единици. Колкото те бяха повече, по-големи и по-добре въоръжени, колкото по-мощна беше Народоосвободителната въстаническа армия, толкова по-близка и по-възможна бе победата. Но успоредно с тази задача трябваше да се решава и другата задача — разлагането на царската армия и спечелването й на страната на въстанието. Ето защо за ремсистите в казармата тази задача беше „номер едно“.
Мащабът на работата на РМС в казармата и упоритостта, с която той извърши тази дейност, се виждат от бягствата на ремсистите от казармата и от разкритите конспирации. Почти нямаше войскова част без ремсова организация или група. И почти нямаше част, от която да не са избягали войници. Колкото и да са оскъдни данните, с които разполагаме, знае се, че през 1942 г. от казармата са станали 343 бягства, от 1 януари до 30 април 1943 г. — 106 бягства, през първата половина на 1944 г. — 396, а за целия период 1941—1944 г. — повече от 3000.
За мащаба на конспиративната дейност на РМС в казармата говорят много документи на военното команду- ване. Без да разгръщаме цялата документация, ще се спрем само на няколко разузнавателни известия на щаба на войската и за по-кратко ще дадем само най-интересните пунктове.
В известието от 22 юни 1943 г. се казва:
78
„В 22 пех. полк е разкрита конспиративна група от войници ремсисти. Разследването продължава.
Разкрита е комунистическа организация в4инж. полк и в 4 пех. полк, главен оганизатор и водач на която е фелд- фебел-школник. Задачата е била да се устроят комунистически групи, с които да се улесняват бягствата на войници с оръжие, да се извърши нападение и бунт в полка, както и да се запалят армейските бензинови складове. Друга група в една от ротите е имала задача да ограби складовете с оръжие.
Подведени са под отговорност един фелдфебел-школник и 27 войници от 4 инж. полк и 3 войници от 4 пех. полк. Всички са били комунисти преди постъпването им в казармата.“
Подобни данни се дават и в разузнавателното донесение от 20. I. 1944 г.
„Военно-инженерна свързочна фабрика: разкрити са една ремсова конспирация, в която са участвували 18 работници, и една партийна конспирация, в която са ангажирани 1 майстор и 2 шлосери.
Двете групи са се проявили в доста активна дейност както в агитационно, така и в саботажно действие. Саботажите са се изразили главно в забавяне на производството, разваляне на качеството му, разваляне на машините, пускане нарочно на електромоторите на някои стругове и бургии в движение след напускане на работа, за да прегорят при празния ход през нощта, и. . .
3/57 пех. дружина: делото по разкритата комунистическа конспирация в дружината завърши при следния резултат: 9 души осъдени на смърт, 13 души осъдени на 13 години и 9 месеца строг тъмничен затвор; 6 души са оправдани.
5 въздушен полк: от младите войници в полка досега са се очертали трима души с доказани леви убеждения и 21 съмнителни.
Морска учебна част гр. Варна: на 26. IX двама моряци откраднали 40 пушечни патрона и ги предали на член на комунистическата партия за въоръжение на нелегалните.
ШЗО: задържани са 3 фелдфебел-школници и 38 школници във връзка с разкриващата се военна конспирация.“
През 1942 г. само вСофийския гарнизон са дадени под съд повече от 200 ремсисти.
79
Дейността на ремсистите в армията намираше най-кон- кретни проявления. Освен това, за което се споменава в разузнавателните известия, РМС агитираше най-активно войниците да не стрелят срещу партизаните, когато са в акция. В предприетата блокада срещу партизаните през март—април 1943 г. в Средногорието основната маса от войниците се държа добре и се отнесе със симпатии и към населението, и към партизаните. Войниците се свързваха със селяните, предупреждаваха ги кога ще има обиск, съзнателно заблуждаваха началството си за силата на партизаните и посоката на движението им, влизаха в „ожесточена“ престрелка с несъществуващ враг и след изхабяването на всичките патрони отстъпваха и заявяваха, че партизаните ги преследват.
Така постъпваха войниците и при много други акции, което заставяше правителството да възлага борбата с партизаните ту на армията, ту на полицията. То чувствуваше влиянието на партията, РМС и ОФ върху войнишкия състав и се стремеше да държи армията по-далеч от партизаните.
РМС работеше и сред децата и юношите. Те бяха изцяло в услуга на партизаните. Много от тези деца се свързваха с партизаните покрай техните близки. Други — покрай своите другарчета от махалата или селото. На възраст под 16 години като участници в съпротивата са известни около 1301 деца. От тях 82 са били партизани, 40 ятаци и помагачи и 9 са станали невинни жертви.
Може ли човешката съвест да не се разбунтува, честният човек да не заплюе извергите, които убиха двегодишния Николчо Здравков заедно с родителите му, дванадесетгодишния Никола Накев, трите деца от село Ястребино, Омуртагско — едното на 7, второто на 9 и третото на 12 години, — Роза Димитрова, останала без родители на втория ден след раждането си, и много други.
Но жестокостите не сплашиха дори и децата. Те носеха храна на партизаните в гората, купуваха лекарства, пренасяха поща, уреждаха нелегални срещи, пишеха и разпространяваха позиви, издирваха и събираха оръжие, а тези, които бяха в отрядите — участвуваха в акции, стояха на пост, бяха куриери и знаменосци.
1 Годишник „Победа“, изд. на МРДБ, 1969 г., стр. 89 — Н. Янева.
80
Тринадесгодишната Амалия Жак Коен от София, като виждала често нелегални, така свикнала с тях, щото ако няколко дена се забавели, тя истински тъгувала. А когато имало блокада в махалата и нелегалните били у тях, тя все играела около къщата, хитро наблюдавала и ако някой тръгнел към тях, тя ту на единия, ту на другия крак се прибирала у дома и известявала за опасността.
Ангел Стоянов Бойкинов от с. Патриарх Евтимово е роден през 1933 г. и макар да е само на 11 години, замества напълно баща си, когато го хвърлят в затвора. Достатъчно било, че той познавал хората. Другото — храна, връзки, разузнаване, поща — е все негова работа. Когато у тях има партизани, той изкусно се разписква в играта и знакът за предпазливост е даден.
Друг такъв герой е Васил Атанасов Василев от с. Весе- линово, Ямболско. Роден е в 1932 г., но това не му пречи да охранява и пази целия щаб на Шеста оперативна зона, та дори и печатницата, на която се печати вестникът на зоната.
При един провал осъждат бащата на доживотен затвор, майката държат 3 месеца на следствие. Васко не се смутил. Справял се сам с цялото домакинство. Но за зла участ се убожда на ръждив пирон, става инфекция и умира.
За възхищение е подвигът и на тринадесетгодишната Витка Николова Никслчева от Трънско, която заедно с баща си изминава повече от сто километра с каруца, пълна с оръжие, и поради това, че хората не се явили да си го получат, връщат обратно оръжието, като правят още един риск. А колко пъти Витка е стояла на пост, колко пъти е треперела над оставени у тях на лечение ранени партизани, колко пъти е ходила до града да разузнава, колко пъти е посрещала и препращала партизаните!
За възхищение е и поведението на братчето и сестри- четоотсело Бохсва, Трънско — Божурка и Ценко, които, заплашени с разстрел да кажат накъде са отишли партизаните, не издадоха „добрите хора“, както ги наричаха те. Макар и вързани, макар срещу тях да зееше дулото на пистолета, те победиха врага с твърдостта си.
Юношата Коце Георгиев Лазаров от с. Бараково, Ст. Димитровско, беше прекрасен ятак. Заподозрян и заплашен от арест, той отиде при партизаните. Петнадесетгодишното момче участвува в акция и загива от вражески
6 Из тактиката.
81
куршум. Почти на такава възраст загива и юношата Митко Палаузов — партизанин от Габровския отряд.
Георги Стоилов от с. Кондофрей, Радомирско, дойде в Трънския отряд с родителите си. Беше на 16 години. Проявявайки голяма послушност, дисциплинираност и съобразителност, той бе взет за куриер в 1 Софийска народо- освободителна бригада и през всичкото време изпълняваше най-добросъвестно задълженията си. А когато се наложи да замине с родителите си в Радомирския отряд, той плака, не искаше да се отдели от бойните си другари.
Участието на децата в съпротивата също говори за масовия характер на партизанското движение, за отношението на народа към партизаните, за това, на чия страна е правдата. А децата, тези невинни и неподкупни същества, имат най-вярна мярка за доброто и злото. За тях добрите хора бяха партизаните, злите — фашистите.
Бойна и политическа дейност
В революционна обстановка бойната дейност на комунистите, както на тези, които са в партизанските единици, така и на онези, които са в състава на бойните групи, действуващи в населените места и в армията, е същината на тяхната работа. А бойната дейност е най-тясно свързана с политическата работа. Те са винаги в единство, винаги се допълват и едната не може без другата. Бойната дейност представлява практическо потвърждение на политическата работа, нейно отражение и претворение, а политическата работа насочва и осветлява бойната дейност, осмисля я и я предпазва от грешки.
В революционна обстановка и най-незначителното действие трябва да се обосновава и обяснява. То трябва да се възприеме от населението. Затова партизанските единици и бойните групи преценяват всяка своя стъпка, всяко свое действие, дали е в интерес на народа или не. Авантюрите са недопустими за партизаните, защото могат да имат тежки политически и други последици не само за отделната единица, а за цялото партизанско движение. Една недобре обмислена бойна или политическа акция на партизаните или на хората от бойната група може да от
82
блъсне, да отчужди населението, да го накара да се откаже от по-нататъшната поддръжка.
Едно от условията населението да поддържа партизаните и бойните групи е те да са постоянно в действие, да проявяват активност, да го защищават. Най-голяма популярност и най-голяма поддръжка от страна на народа имаха ония партизански единици.които бяха активни, които бяха непрекъснато сред населението. Във всички документи на партията и щабовете се обръщаше внимание партизаните да бъдат инициативни, да търсят врага и да го нападат с изненада. Изненадата беше основният начин на действие на партизаните. Тя им осигуряваше успех и победа дори при абсолютно превъзходство на врага.
„Партизаните фронт не откриват, а действуват изненадващо и бързо. Рядко приемат сражение с по-силен противник“ — отбелязва врачанският областен полицейски началник в съдоклада си от 3 април 1944 г.1
Инициативността и активността на партизанската борба са условия за постигането на няколко цели: масовизиране на партизанското движение; деморализиране и парализиране на врага и масова поддръжка отстрана на народа за ускоряване на победата.
„Действията на отрядите са най-надеждният път за увеличаване броя на бойците“ — е отбелязано в Директивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г.
Партизанското движение е борба. Следователно —няма ли борба, няма ли акция, не може да се говори за партизанско движение. Да минат хората в нелегалност и да се укриват още не значи, че има партизанска борба, партизанско движение.
По силата на тази логика не може да се нарече бойна единица (чета или отряд) група хора (нелегални), ако те само се укриват, без да провеждат бойни акции.
В някои райони на страната партизаните прибягваха към използуване на землянки. Далеч сме от мисълта да осъждаме като неправилно използуването на землянките. Но ние не можем да не изтъкнем тяхното отражение върху партизанското движение, тъй като те имат пряко отношение към тактиката на партизанската борба, приковават временно партизаните към едно място, към застояване, а това е антитеза на понятията „активност“ и „маньовър“.
1 АМВР, об. д. 18650.
83
За партизанската бсрба е характерно не стоенето на едно мястс, към което често води землянката, а действието, активността, маньовърът.
В някои райони като Плевенския използуването на землянките се наложи поради това, че няма гори, селищата са големи, близко са едно до друго и в тях имаше полицейски гарнизони. Там партизаните действуваха на малки групи, укриваха се в къщи или в землянки. При тези условия използуването на землянките е целесъобразно.
Но имаше райони, където партизаните или се боеха да слязат от планината в населените места, или се увличаха по тактиката на четниците от епохата на турското робство. А последните, както е известно, действуваха на малки групи, живееха в землянки, от време на време извършваха по някоя акция, и то за отмъщение, и съвсем рядко се явяваха сред населението. Някои партизански отряди през 1941 - 44 г. устройваха своите землянки дори на същите места, където са били землянките на четниците. Продължителният застой в тях омръзва на партизаните, кара ги да се чувствуват като в затвор, изолирани от света. Но имаше и нещо по-лошо. Продължителното застоя- ване на едно място не оставаше скрито — ДНбС, утрС вРа" гът надушваше землянката, блокираше района и налагаШС на партизаните бой при неизгодни за тях условия. Така скривалищата ставаха причина някои отряди, изненадани от противника, да понесат сериозни загуби.
Практиката показва, че населението дава подкрепа на нелегалните, когато те действуват, когато заедно СЪС словесната борба водят борба и с оръжие, нападат полицията, подпалват общините, разрушават мандрите, ликвидират народните изедници. Тогава то чувствува, че заД гърба ,си има въоръжена сила. Тогава именно йдват най- много нови партизани, защото бойната акция ентусиазира хората, поражда надежди, създава у тях- увереност. Такова благотворно въздействие оказват особено ония акции, в които партизаните са постъпили хитро, измамили са врага и той е дал много жертви. Ехото от такива акции «е продължително, то дълго не затихва.
Активността на партизаните активизира и населението. Сами селяните едва ли биха се решили да подпалят общината, да разрушат мандрата или да нападнат полицейския участък. А тръгват ли партизаните — тръгвате тях .и селяните, участрурат и те в бойната акция. Така на много
84
места селяните си вземаха обратно ограбеното от тях жито, вълна, сирене, а когато нямаше условия за това — или го подпалваха, или го повреждаха.
Активността действува особено мобилизиращо на самите партизани. Тя повишава дисциплината, укрепва вярата в победата.
Голяма заблуда е да се мисли, че щом партизаните не нападат врага, то и той няма да ги нападне. Хиляди пъти е по-ефективно първи да атакуват партизаните, инициативата да е тяхна, отколкото да се отбраняват, да бягат и да се крият.
Активността на партизаните силно обърква противника. Ако те проведат една вечер акция в северната част на района, а следващата — в южната, той се обърква. Току-що пристигнал на мястото на първата акция, получава съобщение за новата. Току-що пристигнал на новото място, получава заповед да иде другаде, където са се появили партизаните. Така врагът тича безрезултатно от един район в друг и се деморализира. А деморализира ли се — той не е годен да се бие. Това се потвърждава от врачанския областен полицейски началник, който в доклада си до своя по-висш началник пише:
„Нашите хора са вече преуморени. Те стоят из планините вече седем месеца, негодуват, бунтуват се и пискат да си вървят по домовете. Духът е отпаднал дори и в начал- ствуващите лица.“1
Активността на партизанската борба ускорява победата, Самото появяване на партизаните сред населението повдига неговия дух, активизира неговата съпротива.
Само с активността на партизаните може да се обясни нарастването на революционната активност на масите. Същите хора, които в началото се крият от партизаните, по-късно сами, без никакъв сигнал, тичат към площада, за да ги видят и чуят, сами слагат подписа си под изложенията, с които се иска оставката на фашисткото правителство, сами участвуват в акциите.
Ето защо активността на партизаните означава активност на целия народ, а тя е решаваща за приближаване деня и часа на победата.
1 АМВР, об. д. 18650.
85
Дейност на партизанските единици.
Активностт , на партизанските единици и бойните групи се изразява в провеждане на бойни и политически акции. Но едно от условията да бъде една акция успешна е тя да бъде добре организирана и подготвена. Разбира се, може някога една добре организирана акция, но непроведена с умение и настойчивост, да се провали, и обратно, една лошо организирана, но проведена с устрем, смелсст и настойчивост акция да завърши с успех. Тсва обаче в никакъв случай не бива да се смята като аргумент срещу необходимостта всяка акция добре да се организира и подготвя, да се предвидят всички плюсове и минуси.
След определяне на обекта за нападение първото задължение на командуването на партизанската единица е да организира разузнаване. Разузнаването трябва да установи най-напред размера и характера на обекта, охраняван ли е и къде се намира, във или вън от населеното място. Наред с това се проучва месторазположението на обекта, подстъпите към него, колко и каква е охраната, кога е най- целесъобразно да се нападне — през деня или през нощта,— възможности за изтегляне и пр. Разузнаването не спира и по време на самата акция.
Въз основа на тези първоначални данни се разработва план. В плана се предвиждат силите и средствата за акцията, количеството и състава на групите, коя група каква задача ще изпълнява. Предвиждат се начините за отвличане вниманието на врага, за засада, за охрана, как ще действуват отделните групи, как и с какви сили и средства ще се поддържа свръзка между отделните групи, позициите на тежките оръжия (картечници, минохвъргачки и други оръжия, с които разполага партизанската единица), коя група как ще се придвижи, мерки за маскировка, състав и място на резерва, къде и кой ще прекъсне телефонните линии, кой ще изключи електрическия ток.
В плана се предвижда и написването на позиви и лозунги, пътища и сигнали за изтегляне, кой ще прибере ранените, къде ще бъдат откарани, кой ще ги охранява, какви и колко продукти ще се вземат, кой ще произнесе слово пред населението, кои лица ще се накажат, кой ще
86
изпълни това, кои хора ще се мобилизират, от кого ще вземат заеми. Накрая се определят денят и часът на нападението, които се пазят в най-строга тайна.
При възможност освен плана се разработва схема, на която се нанасят обектът, подходите, изходното положение на групите и всички останали елементи. След съставянето на схемата акцията се „проиграва“, като се уточнят и въпросите на взаимодействието на отделните групи.
Цялата тази дейност изисква задълбочено обмисляне и предвиждане. Ако обектът е голям, а силите за нападение — малки, предвижда се някаква измама на врага — например нападение далеч от обекта, за да се застави да изпрати част от силите си там и по този начин да отслаби отбраната му. При наличие на артилерия и минохвъргачки се провежда кратък налет по ядрото на противниковите сили, след което се осъществява атаката.
Тук ще разкажем за няколко различни по характер акции, проведени от различни партизански единици и в различни райони.
Към края на август 1944 г. сборният Рило-Пирински отряд, в състава на който влизаха отрядите „Коста Петров“, „Никола Парапунов“, „Никола Калъпчиев“ и част от I Софийска народоосвободителна бригада, всичко 250 души, решава да проведе акция в коритото на река Рилска срещу няколко обекта — немски и български гарнизони и складове с оръжие, боеприпаси, взривни материали и бензин.
Обектите — на брой четири — са разположени успоредно на реката и прилежащото към нея шосе на различно разстояние един от друг, на протежение от 15 км. Местността и от двете страни на реката е труднодостъпна, а самата река — труднопреодолима.
Командуването на сборния отряд си псставя за цел да разгроми силите на противника (българска и немска войска), да вземе оръжие и да подпали складовете, в които се съхраняват боеприпаси, взрив и бензин за немците.
За акцията се създават три ударни групи в различен състав: централна, лява и дясна. Предвижда се ударът да се осъществи при пълна внезапност. За двете направления, откъдето се очакват подкрепления на врага, се отделя по едно отделение за охрана и по едно за засада (схема 1).
87
(На схемата за по-голяма нагледност обектите са обозначени с буквите А, Б, В и Г.)
Срещу обект „А“ се предвижда сборна част от около 60 души, която с внезапен удар трябва да овладее пункта „Пчелина“, да плени българските войници и да не допусне подкрепления откъм манастира.
Срещу обект „Б“ (Кочериновската електростанция) се предвижда младежка чета в състав от 26 души. Задачата е с внезапен удар да разгроми немския взвод, охраняващ електростанцията и складовете, и да унищожи боеприпасите, бензина и взривните материали.
Срещу обект „В“ (ловна рота български войници) и обект „Г“ (взвод немци) се предвижда ударна група от две чети в състав около 130 души със задача: първа чета да атакува обект „В“ и да плени противника, а втора чета да унищожи немците в обект „Г“ (Жабокрек) и да не допусне приближаване на подкрепления откъм село Рила.
Акцията срещу всичките обекти започва в 18.00 ч. на 24 август. Дотогава се води усилено разузнаване, противникът е непрекъснато под наблюдение.
Изхождайки от особеностите на обект „Б“, а именно, че местността пред него е открита и има дресирано куче, което може преждевременно да открие партизаните, ко- мандуването прибягва до хитрост: бойците от двете щурмови групи, които следва първи да атакуват, се преобличат в дрехи на горски работници и на магарета се приближават до обекта.
Така организирана и подготвена, акцията започва в определеното време. Групите заемат изходно положение и следвайки плана за действие, в 18.00 атакуват. В резултат на стремителния и внезапен удар противникът е за шеметен .Са мо немците оказват съпротива, но скоро и тя е сломена. Акцията завършва за 45 минути. В ръцете на партизаните падат 28 картечници, 172 пушки, 4 бомбо- хвъргачки, много автомати, обикновени пистолети, дрехи, храна.
На полесражението остават 31 немски трупа, българските войници се предават в плен, а складовете с боеприпаси, бензин и взрив политат във въздуха.
По-друт характер и по-друга организация има акцията, проведена от отряда „Г. Бенковски“ и чета „Бачо Киро“ от отряда „Чавдар“на24 март 1944 г. срещу Копривщица.1
1 Партизански боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 242—257.
88
Акцията се планира, след като врагът е нанесъл силен удар по партизанските чети и отряди, действуващи в района на Пирдоп, Панагюрище, Карлово. Населението е изплашено, жертвите са големи. Да се действува или не? Такъв въпрос стои пред командуването на двете единици.
Всички партизани са единодушни — да се действува! За обект на нападението определят Копривщица, останал с незначителни сили за отбрана и охрана. По данните на разузнаването градът се отбранява от около 80 души въоръжени защитници. Приблизително толкова са и партизаните, но само с 1 автомат, а за пушките — само по десетина патрона. Според разработения план обекти за нападение са общината, полицейският участък, пощата и отделни фашисти-изедници (схема № 2)
Целта на акцията е да се нанесе удар по Копривщица, да се отвлекат главните сили на противника, съсредоточени в района на Панагюрище, Пирдоп и Стрелча, и да се облекчи положението на действуващите там партизани. Заедно с това да се повдигне духът на населението — свидетел на много кървави сцени. Акцията се планира да се проведе с изненада сутрин рано, когато стражата е уморена, и без да се късат телефонните линии, защото самото късане на линиите може да алармира полицията в града и съседните села и да провали акцията.
И при тази акция е характерно непрекъснатото разузнаване. Няколко дни преди акцията на разузнаване се изпращат едни от най-отговорните и опитни партизани. Непосредствено преди тръгването — също. Сутринта на 24 март се вижда, че положението в града не е променено, следователно нищо не налага да се променя и планът на акцията. Най-точни данни за полицията дава пренощува- лият в участъка и сетне преминал в нелегалност подофицер.
В плана се предвиждат три щурмови групи, всяка за по'един обект: първата — срещу пощата, втората — срещу полицейския участък и третата — срещу общината. Освен това се предвиждат малки групи за залавяне на фашисти, група за охрана на пътищата и малък резерв.
За водачи на отделни групи се определят местни жители и партизани, които са се учили в града.
Благодарение на изненадата акцията се провежда строго по плана, врагът е хванат и обезоръжен и партизаните за кратко време стават господари на града.
89
Ефектът от акцията е голям.! Духът на населението се повдига, а партизаните вземат повече от 50 пушки, 1 автомат, десетина пистолета, ръчни гранати и много патрони.
Приблизително така са организирани и следващите няколко акции.
Например командуването на Шуменско-Преславския отряд събрало данни, че в село Смядово, Шуменско, наброяващо 6—7 хил. души нгселение, има около 25 цивилни и униформени полицаи и 25 войници.1 Последните охраняват ж. п. гара, а полицията — селото.
Партизаните са 44 души, въоръжени с 56 пушки и 15 пистолета. За всяко оръжие — по 10—15 патрона.
Идеята за нападение на врага зреела дълго време. Много пъти партизаните разузнавали, но да нападнат не се решавали. Бояли се от превъзходството на врага. Този път обаче решават да нападнат, защото в училището били арестувани техни бойни другари. Трябвало да ги освободят (схема № 3).
Активът на отряда се събира и единодушно одобрява предложението за акцията. Започва трескава подготовка. Съставя се подробен план. Формират се групи. Определят се водачите и командирите на всяка група. Разпределя се оръжието. Повторно изпращат разузнавачи.
В набелязания ден и час партизаните се насочват към селото. Далеч от него оставят излишния багаж и продължават. На окрайнината ги причакват двама ятаци. Последните потвърждават предишните сведения. Нищо не налага да се отлага акцията или да се променя планът. Тук се отдава заповед и двамата селяни повеждат двете най-големи групи към най-важните обекти — полицейския участък и училището. Останалите три групи—едната към пощата, другата към кръчмата и третата срещу войниците на гарата. Освен това предвижда се охрана на двата изхода от селото, която да предпази от изненади.
След като всичко било уточнено, сверяват часовниците си и командирът съобщава часа за атаката.
Точно в 9.00 часа без всякакъв сигнал партизаните атакуват обектите, обезоръжават полицаите, освобождават арестуваните и се изтеглят с многобройни трофеи. Войниците чуват стрелбата, но си остават по местата.
1 Партизански боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 446—152.
90
В средата на май 1944 г. отрядът „Смърт на фашизма“ получава попълнение и решил да проведе акции с цел да набави оръжие за новите партизани. За обект бил избран военният пост в с. Ябланово, Сливенско.1 По предварителни данни в поста имало около двадесетина въоръжени войници.
За нападението е отделена група стари партизани в състав от 8 души. На 1 юни те се доближават на 800 метра от обекта и тук преспиват. Събудили се рано. Горели от нетърпение. Командирът на групата дава указания кой с какво да се занимава, а той с още един партизанин се промъква по-близо до поста с цел да разузнаят по-подробно и да състави план за действие.
Двамата партизани се доближават на 150 метра от ка- раулното помещение на войниците и дълго наблюдават. След като потвърдили броя на войниците, начертали схема, на която нанесли целия план за предстоящото действие. Според плана групата се разделя на четири двойки. Две двойки трябва да атакуват поста отстрани, третата влиза направо в поста, за да попречи на войниците да си вземат оръжието, а четвъртата остава в резерв с готовност при необходимост или да се притече на помощ на третата група, или да действува срещу евентуално появили се войници откъм кухнята.
Атаката трябва да се извърши половин час преди смяната на часовите.
Към 18.00 ч. следобед двамата се завърнали при групата. Командирът разгърнал схемата и изложил плана за акцията.
„Залогът за успеха — набелязал той — е да се приближим незабелязано, да изненадаме противника.“
При обсъждането на плана само един изразил колебание. Но единомислието и решимостта на другите заглушили това колебание.
В уречения час всички събуват обувките, турят ги в раниците и тръгват по чорапи. Хванати един за друг, безшумно, със затаен дъх, крачка по крачка стигат на десетина метра от караулното. Сега те виждат силуета на часовоя, който дори и не подозирал това, което щяло да стане само след няколко минути.
1 Партизански боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 340—344.
91
Групата обаче закъсняла. Вместо половин час преди смяната, тя пристигнала точно по време на смяната. Но това не било причина нито да се отлага акцията, нито да се променя планът. Дадена била команда за атака. Двамата партизани се спускат бързо, хващат часовоя, запушват му устата да не извика, а останалото.— според плана. Акцията успяла. Партизаните се завръщат доволни. На раменете им висят 18 нови карабини (схема 4).
Горнооряховският отряд отдавна замислял акция срещу „обществената сила“ в с. Горски Сеновец, Търновско,1 но все се намирали причини да се отлага. Най-сетне дошъл този многоочакван ден да се отмъсти на фашистите, загдето разкрили скривалището на отряда, в което имало запаси от храна за цяла година.
За фашистите бил нужен един нов урок, и той дошел.
В средата на април командуването на отряда се заело с организирането и подготовката на акцията. За тази цел била привлечена цялата партийна организация на селото. С нейна помощ всичко било най-грижливо изучено, уточнено, предвидено. Предвиждало се дори участието в акцията на петима комунисти от селото, които след това трябвало да се присъединят към отряда.
Акцията била определена за нощта на 5 срещу 6 май 1944 г. На 4 май отрядът се приближил до селото. Организирано било наблюдение както за селото, така и за'шосето, което водело до него. Уточнени били всички въпроси, свързани с нападението, изяснени били задачите на всяка група, на всеки партизанин. Според плана акцията трябвало да започне на 5 май вечерта. За прекъсване на телефонните линии били определени три групи по 4 души, .а за самото нападение — три групи. Едната група, наречена „щурмова“ от 10 души, имала задача да нападне внезапно общината и да обезоръжи „обществената сила“, втората група, наречена „главни сили“ — да създаде втори обръч около общината и да помага на групата, предназначена да действува срещу общината, и третата — резервна група от 15 души.
През деня били проведени партийно и ремсово събрание, на които партизаните изказали пълна поддръжка на ръководството на отряда, а привечер бил направен щателен преглед на подготовката на всеки един партизанин.
1 Партизарски боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 395—397.
92
Всичко било извършено най-прецизно, само едно прб- пуснато — да се съобщи паролата, уговорена с петимата комунисти от селото, които трябвало да посрещнат колоната някъде в нивите. Това довело до стрелба извън селото и станало причина да се наруши внезапността. „Обществената сила“ в селото се подготвила и срещнала с огън партизаните още на края на селото. Този „малък“ пропуск усложнил твърде много положението и едва ли не обрекъл на неуспех акцията. След едночасов бой партизаните изпълнили задачата, като взели 16 пушки и много патрони. На улицата и в общината сстанали девет вражески трупа. Към 23.00 ч. отрядът се изтеглил без убити и без ранени (схема 5).
Следващата акция се отличава по характер от другите. Отличава се преди всичко по това, че докато първйте са планирали предварително и до самото начало се води разузнаване, тази акция се провежда и без предварително планиране, и без предварително разузнаване.
На 2 юни 1944 г. 1 софийска бригада след дълъг поход през непознат терен и без особено разузнаване се надвесва над град Разлог. Освен обща ориентировка за местността кбмандуването на бригадата не знае нищо или почти нищо за разположението на врага. Опитите през деня на 1 юни да се сдобие с някакви данни остават без успех. Освен това един партизанин дезертира, предава се на полицията и разкрива местонахождението на бригадата, нейния състав и приблизителния маршрут.
Противникът, нямайки възможност да привлече по- големи сили от други райони, използува артилерийския дивизион и школата за сержанти, намиращи се на гар- дизон в Разлог, и организира засади на трите предполагаеми пътя за движение на бригадата с по една батарея юг (60—70 души, въоръжени с пушки. Засадите са поставени да най-изгодните за обстрел места.
Бригадата се движи в колона по един. Батальоните са наредени — 1, 2 ,3. В патрул вървят четирима опитни партизани с автомати. Те се движат на стотина метра пред колоната и оглеждат всеки храст, защото е тъмно. След патрула върви челна походна застава, а на края на колоната — тилна походна застава. Командуването на бригадата е в средата на първия батальон със своите куриери за свръзка. Това място дава най-добри възможности както за маньовър, така и за управление на батальоните.
93
Идеята е при случай на изненада да се задействуват 1 и 2 батальон, а третият да остане в резерв, докато се изясни обстановката.
Изведнъж противникът открива огън срещу патрула. Последният отговаря. Изяснява се, че хребетът пред бригадата е зает от войска с неизвестен състав. Време за губене няма. Трябва бързо да се решава и още по-бързо да се действува. Дава се заповед и първите два батальона се развръщат за атака. Единият атакува хребета фронтално, а другият — в обход отдясно. Стремителната атака стъпи - сва врага. Чуват се възгласи: „Предай се! Предай се!“ И в ръцете на партизаните попада „език“. Плененият войник съобщава паролата, което твърде много улеснява изпълнението на задачата. Само след 30 минути батареята с нейния командир попадат в плен (схема 6).
Резултатът тук можеше да бъде и друг. Но благодарение на това, че командуването имаше идея за водене на боя, не изпадна в паника от внезапната стрелба, развърна своевременно бригадата и осигури успех. Изводът е такъв: когато данните за противника са оскъдни, местността не се познава и няма видимост, командирът трябва да има идея за действие при изненада и да се намира на такова място, откъдето може най-добре да управлява партизанската част. Освен това охранението трябва да е подсилено, атаките — стремителни и да се хване на всяка цена „език“, от който да се узнае паролата на врага.
По-друг характер носят акциите в Плевенския район, където няма гори и партизаните действуват заедно с бойните групи в селата. Такива са акциите в с. Вълчитрън, Коиловци и Дебово, Плевенско.
Есента на 1943 г. с цел да се превземе едно от най-големите полски села, да се свика митинг и се изгорят общинските архиви се провежда акция с група от 12 души, 6 от които партизани и 6 легални, членове на бойни групи. Нощта и деня преди нападението четата прекарва в горичката край селото.
След акцията партизаните се пръсват из околните села при ятаците, а легалните се прибират по домовете си и на следващия ден участвуват в блокадата на района с цел да хвърлят прах в очите на полицията.
Пак по това време и със същата цел се провежда акция и в с. Коиловци. В тази акция участвуват 15 души, от които 11 партизани и 4 легални, членове на бойни групи.
94
Деня преди нападението четата прекара в една недостроена къща в селото. Акцията започва в 17 часа. Около 600 селяни се събират на митинг. Партизаните наказват един предател, вземат оръжие и се изтеглят. Легалните се разотиват по домовете, а партизаните — една част при ятаците, а другата в предварително подготвеното скривалище във Вълчетрънската гора. Поради близостта на селото до окръжния център — Плевен и поради негодността си да разкрие предварително акцията полицията буквално побеснява.
Акцията в с. Дебово се провежда на 19 декември 1943 г. Селото е голямо и е на централното шосе между Плевен и Никопол. Целта на акцията е да се проведе митинг, да се накаже секретар-бирникът на общината и да се вземе един циклостил. Освен това с тази акция се цели да се отвлече вниманието на полицията и косвено да се помогне на партизаните от Ловчанския район.
В акцията участвуват 9 партизани и 3 легални.
Деня преди нападението четата прекарва в малка пещера край р. Осъм. Акцията започва в 17 часа. Случайно по това време от съседното село Новачене се задават сват- бари. Партизаните се присъединяват към тях и заедно влизат в селото. На площада се събират повече от 500 души. Революционният съд провежда своето заседание на открито и осъжда бирника. Взет е и циклостилът.
Част от партизаните остават при ятаците в с. Дебово, другите отиват във вълчитрънското скривалище, а легалните се разотиват по домовете.
Освен такива акции партизаните организираха и наказателни акции. Последните са също бойни, но имат за цел залавянето на отделни лица, близки на фашистката власт и провинили се пред населението. Независимо че тези акции са малки по мащаб, те също се организират с големи подробности и се провеждат само след щателно разузнаване. Ако разузнаването е лошо, лицето, което се търси, може да избяга и да се дадат жертви. Главното в наказателните акции е хитростта.
През август 1943 г. в едно лесничейство, отстоящо на 20 км североизточно от гр. Горна Джумая (сега Благоевград), живял със семейството си полицейският агент Георги Цветков, убиец на много комунисти.
Партизаните не могли да издържат на упреците на населението, загдето търпят да живее този изедник, и на
95
й август 1944 г. решават да проведат наказателна акция. Но Цветков не е сам. В лесничейството живеят със семействата си още неколцина въоръжени горски стражари, което в значителна степен затруднява неговото залавяне. 1 За акцията се определят 12 партизани. Те се настаняват в близката до лесничейството гора и в течение на няколко денонощия водят наблюдение за режима в лесничейството и особено в кои часове илйза и се прибира Цветков, кога Збядва и кога почива.
' J Използувайки бинокъл и приближавайки се на 200— 300,‘метра до обекта, партизаните установянат, че жените fio цял ден седят на балконите, шият и плетат и само те единствено могат да ги забележат, да предупредят Цветков и да провалят акцията.
Въз основа на разузнаването ксмандуването решава нападението да се извърши в следобедните часове, когато мъжете почиват, но за да не ги разкрият жените, трябвало партизаните да влязат в двора на лесничейството на групи като туристи, носейки в ръцете си цветя, които да закриват пистолетите им. Пушките били оставени в гората. За бой оставили само пистолетите.
Поради това, че Цветков и другите въоръжени мъже живеели в различни здания на лесничейството, наложило се създаването на три групи, колкото били обектите. Предвиден бил и пост на шосето откъм града. След като всичко било още веднаж премислено и проверено, точно в 13.00 ч. партизаните на три групи с големи букети цветя в ;ръце нахлуват в двора на лесничейството с шум, като всеки се насочва към своя обект. Жените, намирайки се на балконите, не се усъмнили нито в облеклото, нито във веселия смях на „туристите“. За 5—10 минути акцията завършва с пълен успех.
Отрядът „Чавдар“ често използувал различни униформи — офицерски, полицейски и войнишки. Веднъж, ipe- шили да изпитат бдителността на властта, чавдарцн преобличат в полицейски дрехи неколцина партизани и тези „полицаи“ подкарват група нелегални с вързани отзад ръце в село Негушево. Държейки палеца на спусъка, „полицаите“ грубо подвикват на партизаните, а последните имат в джобовете си заредени пистолети и много било лесно да отхвърлят вървите, с които били „вързани“ ръцете им. ‘ . ■ ■
96
Като стигат центъра на селото, където били кръчмата и общината, охраната и арестуваните се заточват към обектите и за миг ги овладяват. Хората, които гледали, си умират от смях. Партизаните наказват един подофицер, който отдавна си бил заслужил, изгарят общинската архива и вземат оръжието от членовете на „обществената сила“.
Този и други подобни случаи заставили Дирекцията на полицията да издаде наредба, в която се казвало дословно следното: „Да се гледа с недоверие и на униформата. Нелегалните разполагат с полицейски, войнишки и офицерски дрехи и отличителни знаци. . .“
Друга група партизани от този отряд, след като провели политическата акция в едно село, решават да си направят шега. Влизат в телефонната централа и съобщават в близкото полицейско управление от името на кмета, че уж видял как се скрили петима партизани в една къща. „Кметът“ помолил по-скоро да дойде полицията.
Веднага групата напуска селото и недалеч от него устройва засада. Скоро се появява камион, пълен с полицаи. Партизаните откриват огън, убиват неколцина, а другите се спасяват с бягство. С изоставения камион партизаните се завръщат отново в селото и разгласяват за случая. Духът на населението се повишил още повече.
Описаните акции красноречиво говорят за значението на подготовката и организацията на акцията, за ролята на разузнаването, хитростите, изненадата и бързите и смели действия.
В бойните и наказателните акции участвуваха често пъти и легални хора. Те биваха или от населения пункт, в който се провеждаше акцията, или от другаде, но винаги познаващи добре обстановката. Тези хора се допускат и привличат, когато в партизанската единица няма или не са достатъчно местните жители, за да преведат незабелязано и по най-късия път партизанската единица до населения пункт или до съответните обекти. Обаче тези хора се пазят в строга тайна. За тях знаят само ограничен брой лица от партизанската единица и за да не ги познаят други партизани, се маскират. След акцията същите се прибират по домовете си.
7 Из тактиката
97
Дейност на бойните групи
Дейността на партизанските единици е най-тясно свързана, дори неразделна ст дейността на бойните групи в населените места и в армията. Затова накратко ще се спрем и на дейнсстта на бойните групи.
а) В населени места. Във връзка с организацията и дейнсстта на бойните групи Главният щаб на Народоссво- бодителната въстаническа армия през пролетта на 1943 г. издаде специална директива. В нея задачите на бойните групи се определяха така:
— всестранна закрила на народа, охрана на събрания и конференции, митинги и демонстрации, освобождаване на арестувани патриоти, наказване на мъчители и предатели на народа;
— нанасяне на удари по немски обекти (жива сила, складове, бази, продоволствие, фабрики, които произвеждат за немците, съобщителни средства и др.);
— съдействие на партизанските отряди с пряко участие в акциите;
— подпомагане въсръжаването на партизаните;
- подпомагане военното обучение на четите и отрядите (издирване на военни специалисти, военна литература и др.).
Организационната структура на бойните групи, тях- ното ръководство и тактика, а така също и задачите, които изпълняваха, бяха еднакви за цялата страна. Затова ще се спрем на организационната структура и дейността само на бойните групи в София, тъй като тук те имат най-голяма дейност.
Бойните групи имаха щаб ст трима души. Този щаб ръководеше три района с по няколко бойни групи (всяка от по 3—5 души), като за всеки район отговаряше един член от щаба.
Изградените на този принцип бойни групи към края на март 1944 г. станаха петнадесет със 75 души бойци, което се равняваше на един партизански отряд.
Участниците в бойните групи получаваха сериозна военна подготовка. На тях бе особено нужно да владеят оръжието, което им е поверено, да знаят хватки за бързо обезсръжаване на врага с хладно оръжие, да познават в подробности района за действие на групата. Подготов
98
ката се извършваше в близките до София гори или в удобни за целта мазета.
Бойните групи сами се снабдяваха с сръжие и боеприпаси. Източниците и за тях бяха същите, както и за партизаните. Бойните групи извършваха своите акции изключително в населените места. Една група ликвидира трима немски офицери с отвертка и нож в центъра на София. Друга група прекъсна на няколко пъти комуникациите на немците. Трета група подпали три военни склада с немско имущество, проби цистерна с бензин, извърши саботажи в редица промишлени предприятия. Бойни групи ликвидираха генерал Луков, полк. Пантев и няколко провокатори.
Ето какво е известно на полицията за дейността на бойните групи в София според доклада й за месец ноември 1942 г.:
„На 5 ноември на бул. „Сливница“ № 162 — в склада за кожи избухна пожар. Стойността на[кожите, предназначени за немците, е един милион лева.
На 7 нсември група младежи от 150—200 души направиха демонстрация в комисарството за продоволствието и издигнаха ред комунистически лозунги.
На 9 нсември избухна пожар във фабрика „Сълза“.
На 16 нсември пред дом № 50 две непознати лица нападнали германския ефрейтор Адолф Пилц, нанесли му удар с нож във врата и му задигнали пистолета.
На 22 ноември непознати лица подпалили мелницата на ул. „Цар Борис“ № 100. Мелницата е напълно изгоряла. Загубите са 5 милиона лева.
На 27 ноември избухна пожар в мелница „София“. Изгорели са два етажа от нея и част от машините.
Докато на 1 септември — с възмущение отбелязва разузнавателното известие на щаба на войските — е отбелязан само един терористичен случай, то на 24 септември те са вече 14, а за целия месец — 144.“
За времето от юни 1941 г. до края на 1942 г. полицията е регистрилала 521 саботажни и други акции на бойните групи, от които 150 са извършени през 1941 г. и 371 — през 1942 г. От тях 150 са пожари, 27 — повреди на вър- шачки, 37 — саботажи по ж. п. линии и 83 — ликвидирани полицаи. Активната дейност на бойните групи беше отговор на страшния терор, който полицията беше предприела в цялата страна. Тя извърши арести. Военно-поле-
99
вите съдилища работеха денонощно. Много комунисти и симпатизанти увиснаха на бесилото. Други бяха хвърлени в затворите.
Само в София за няколко месеца през 1941 г. бяха задържани и разпитани 627 души, от които 165 предадени на прокурора. В концлагери и „работни групи“ бяха интернирани 331.1
През цялата 1941 г. в страната бяха разкрити 17 партийни и 17 ремсеви групи и организации с общо 769 участници. От тях 589 бяха предадени на съд.
През януари 1942 г. в Светиврачко бяха арестувани 40 души, от които 8 осъдени на смърт.
През февруари същата година в Благоевград бяха съдени 24 души, от които 7 на смърт.
На 26 юни 1942 г. бе прочетена смъртната присъда на 18-те заловени политически емигранти, завърнали се от Съветския съюз.
През цялата 1942 г. в страната бяха разкрити 21 партийни организации. Една от тези организации наброяваше 46 души комунисти, между които членове на ЦК и сътрудници. Дванадесет от тях бяха осъдени на смърт. Терорът продължи и през следващите години. Според полицейските документи в Софийска област също през юни 1944 г. са интернирани 1020 души, разкрити 64 конспирации с 1281 задържани и предадени на съдебните власти.2
През пролетта и лятото на 1943 г. бойните групи още п:вече се активизираха. Акциите бяха от по-голям мащаб. Ликвидирани бяха опасни фашисти. Това внесе паника сред много административни чиновници и правителствени лица. Тази активност на бойните групи, съчетана с активността на партизанските отряди, значително разстрои хитлеристкия тил, създаде голямо безпокойство в правителството. Сега наред със саботажите бойните групи се заеха с подготовка на хора за отрядите. Макар зимата да беше студена, движението и прехраната на партизаните — затруднени, а преследването — засилено, това не попречи на патриотите да подготвят хора за отрядите.
През януари 1944 г. във връзка с дадените от ЦК на партията разпореждания за пълна мобилизация3 ръко-
1 ЦДИА, ф. 370, оп. № 2, арх. ед. 860, л. 17 и 18.
8 МВР — об. д. 19243 Соф. обл. пол. управл. Радомир, 23. VI. 1944 г.
• В бой с фашизма. БКП, 1955 г., стр. 591—607.
100
водството на бойните групи се зае с набиране на хора и отправянето им в партизанските отряди. За целта бяха създадени няколко канала със съответния апарат. Шест от тези канали работеха за Трънския отряд. С хората се уговаряха сборни пунктове, пароли, осигуряваха им се средства за придвижване, назначаваше се водач. Отправянето ставаше на групи от по 3—20 души. След всяко изпращане на група се правеше проверка пристигнала ли е тя, как е преминала, имало ли е някакви пропуски, какво трябва да се предвиди в бъдеще. Следващите групи се изпращаха само след проучването на тези данни. Общо през шестте канала бяха преведени повече от 350 души.
След изпълнение на тази отговорна задача дейността на бойните групи се насочи към организиране и провеждане на въоръжени митинги. Това бяха акции, при които бойците прекъсваха телефоните, свързващи фабриките с града, в които трябваше да стане акцията, след това нелегалните влизаха в предприятието, арестуваха охраната и свикваха работниците на митинг. На тези митинги се разясняваха редица важни документи на партията и Отечествения фронт. По този начин и с такава цел само в столицата бяха проведени десетки митинги.
Освен митингите на закрито бойните групи организираха и улични демонстрации. В тези демонстрации задачата на бойните групи бе да привличат хора на демонстрациите и да ги охраняват от полицията. Охраната се поемаше от специално оперативно бюро.
Така с приближаване на Деветосептемврийското въоръжено въстание партията и Отечественият фронт призоваваха трудещите се на столицата и от други градове на демонстрации и стачки, които бяха охранявани от бойните групи.
Такива демонстрации и стачки станаха на 3, 4, 6, 7 и 8 септември 1944 г. На 8 срещу 9 септември бойните групи заедно с партизаните и някои войскови поделения пристъпиха към завземане на властта. Телефонните връзки между столицата и провинцията бяха прекъснати, а на 9 септември 1944 г. сутринта бе организиран първият свободен митинг на открито без престрелки с врага.
б) В армията. За дейността на бойните групи в армията няма специална директива. Тя бе организирана на базата на общите решения, инструкции и указания на ЦК на партията и Главния щаб на НОВА. Но въпреки
101
това в много документи, а така също и по радиостанция „Христо Ботев“ се отправяха апели до войската като цяло, до новобранците, до войниците и офицерите от намиращите се в Югославия и Гърция войски, до офицерите и подофицерите ст запаса. В тези документи се определяха задачите на комунистите в армията и на всички патриоти, повикани да изпълняват своя отечествен дълг. Задачата бе да не се допусне използуването на територията и армията за разбойническите цели на германския фашизъм, да се противопоставят честните хора на опитите да бъде вкарана България във войната против съветска Русия и да не бъде поставена страната в услуга на фашистките поробители.
„Нито едно зърно българска пшеница, нито късче български хляб на германските фашисти и обирачи, нито един българин в тяхна услуга.“1
Това бе обединяващият лозунг, за реализирането на който работеха патриотите в армията, комунистите и сте- чественофрснтовците, повикани във войската.
Обаче партията поставяше и твърде конкретни задачи, зовеше към бързи и решителни действия. В някои позиви се казваше: „Трябва да се действува бързо, смело, решително, без оглед на трудности и жертви.“ А в друг позив се напомня на войниците, подофицерите и офицерите, че те са дали клетва да бранят скъпата родина и трябва да изпълнят с чест тая своя клетва.
„Бъдете верни на вашата клетва! Изпълнете вашия най- свещен дълг! Подайте ръка на Червената армия, изгонете фашистките войски. Освободете нашата родина от позсрно- то немско иго, спасете честта и бъдещето на България!“2 — завършваше позивът.
Този позив достигна до ушите на хиляди патриоти комунисти и безпартийни в армията. Започна създаването на малки групички от доверени един на друг в йници, които поддържаха връзки с партията и бойните групи вън ст армията.
Саботажите, изнасянето на оръжието, сриването на дисциплината и разлагането на армията станаха повсе- дневна задача. Лозунгите на партията и ОФ се появиха по стените на гаражите, конюшните и отходните места. В тях се призоваваха войниците да напускат казармите
1 Нелегални позиви на БКП, 1954 г., стр. 248—251.
* Говори радиостанция „Хр. Ботев“,С-, 1950, т. I, стр. 22—25.
102
и да обърнат оръжието срещу тия, които ги насъскват против народа.
— Какво става с войската? — се питаха царските генерали. — Та тя е заразена от комунизъм. Червеят на разложението работи усилено — разсъждаваха те и пускаха в ход всякакви средства: подслушваха, провокираха, следяха онези, за които са постъпили сведения, че са неблагонадеждни.
Трудно е да се каже колко са арестуваните и малтретираните по това време. Това може да се види отчасти от разузнавателните донесения на щаба на войската и някои документи на партийните комитети.
В един позив на Околийския комитет на партията в Ссфия, издаден през юни 1942 г., се съобщава, че в арестите се намират около 6000 български войници и офицери и че стотици от тях са разстреляни от гестапо.
Но независимо от арестите, разстрелите и бесилките патриотите работят. Едни изнасят оръжие, други агитират да не се заминава на границата, трети грабват оръжието и отиват при партизаните.
В частите на 3-а Балканска дивизия, отправена на юж- ната граница, избухва бунт за демобилизиране и връщане по домовете. Група войници от 1-а инж. дружина в София подготвят изнасянето на 70 пушки, 3 картечници, голямо количество патрони и облекло за повече от 120 партизани. Много войници, намиращи се в окупационните войски в Югсславия и Гърция, бягат с оръжието си при гръцките и югославските партизани. Част от пуснатите в отпуск не се завръщат в казармата, а се отзовават в партизанските отряди. Отначало бягствата са единични, а сетне групови, докато в края на 1943 г. на страната на партизаните преминават цели поделения.
Разбира се, рискът е голям. Разкриването пред непознати хсра е равно на самоубийство. Но всеки комунист трябва да спечели поне трима. Най-напред се узнава отношението на другия към службата, а сетне към войната, към партизаните и към фашистката власт. Пробният камък е събирането на патрсни. От онези, които отиват и акции срещу партизаните, се иска да стрелят на халос, ако видят партизани, да се преструват, че не са ги видели, а на арестувани партизани и ятаци да съдействуват да избягат.
В отчета на Пловдивския окръжен комитет на БКП
103
от пролетта на 1944 г. се казва: „Имаме връзка с почти всички войскови части в града, във всички казарми имаме антифашистки активи. Настроението сред офицерската и войнишката маса е много добро (в полза на антифашистката борба — бел. автора). Между офицерите има отделни катили, които все още вярват в победата на Германия, а войнишката маса в своето решаващо болшинство е за Съветския съюз и против Германия.“
Това се потвърждава от документи на армията. В един от тях се казва: „За разлика отминалата година, когато не сме имали нито един случай — пише през февруари 1943 г. полковник Костов, началник на разузнавателното отделение в щаба на войската, — напоследък двама войници са успели да разбият нощно време един склад и да задигнат една лека картечница и три пистолета. След това крадцита са избягали.“1 По-нататък в сведението се съобщава, че през същия месец в частите имало 29 бягства. За да не става това, Костов предлага да се усили наблюдението върху войниците, когато са в отпуск и по време на свиждане, и да се променя начинът на охрана на казармените райони и складовете.
И разузнаването започва усилено. Към 19 април то донася, че в 3-а армейска област има 501 войници, които са или дейни комунисти, или симпатизират на комунизма.
Някои документи на щаба на войската разкриват дори и формите на работа на бойните групи в казармата. В едно донесение полковник Костов2, като съобщава, че през март е имало 30 случая на бягство от частите на дивизията, пише: „Във връзка с направените разкрития, потвърдени са стари и са установени нови начини и похвати в провеждането на комунистическата дейност:
1. Досегашните ремсови групи от по 15—20 души не давали дебри резултати, особено по запазването на тайната. Това наложило групите да бъдат намалени на 3—5 човека, единият от които да е ръководител (организатор).
2. Всички ръководители и по-дейни функционери от партията и РМС трябва да работят с лъжливи имена (псевдоними).
3. За влизане във връзка с непознати другари са установени парели и условни речници.
1 ВИА, on. 1, д. V-2068, л. 63—67. •ВИА, ф. 15, on. 1, д. 11, л. 10—18.
104
4. Войниците-комунисти се стремят да станат ключари на оръжейни и други складове, свръзки в щабовете и в оръжейните работилници, за да могат по-лесно да снабдяват партията с оръжие, облекло и сведения.
5. Заловените да не правят признания поне 24 часа, за да могат другите техни съмишленици да се укрият.
6. За провеждането на комунистическата дейност в казармата при всеки окръжен и околийски комитет на комунистическата партия се назначава по един отговорник, който има по няколко помощници, отговорници за отделните части. Тези отговорници влизат във връзка поотделно с войниците-комунисти. По такъв начин отделните войници не са във връзка помежду си и не се познават. Този начин на действие затруднява наблюдението и залавянето на войниците-комунисти и ограничава разкриването и провалянето на всички съмишленици на организацията.“
В друго разузнавателно сведение на щаба на войската1 се говори, че войниците-комунисти били инструктирани отвън да извършват терористичесни действия над офице- рите-фашисти, след което да бягат при партизаните, като вземат със себе си повече оръжие и боеприпаси — главно автоматични пистолети, леки и тежки картечници.
Организационната структура и дейнсстта на бойните групи в казармата е посочена и в разузнавателното известие на щаба на войската от юли 1944 г. В него се казва: „От разкритията в някои от частите на 16 пех. дивизия се установи, че организацията на войнишките конспирации е усвоила за първи път схемата на „партизанската на- родна бойна дружина“. Това показва, че Отечественият фронт чрез своя военен център се стреми да уеднакви структурата на военните конспиративни групи с тези на „партизанската бойна армия“. Сега в гарнизона се създава специален щаб с главен организатор и техническо лице за свръзка, а във всяка войскова част се образува комитет в състав: главен организатор, идеен ръководител и техническо лице за свръзка. В ротите си остават ядките от по 3—5 души.“2
Дейността на партията и бойните групи във войската и отношението на фашистката власт към тях се виждат от следните данни:
1 ВИА, on. 1, д. 2068,"л. 74-81.
ВИА, ф. 15, on. 1, д. 11, л. 51—59.
105
За времето от февруари до декември 1943 г. са зарегистрирани 632 бягства и са разкрити конспирации в: 1, 4, 12, 15, 22, 51, 53 и 62 пех. полк; 2 и 7 пех. дивизия, ШЗО, държавната самолетна фабрика в Ловеч; 1 противовъздушен артилерийски полк, въздушната школа в Телиш; 2 възд. база; инженерната школа, 5 бомбардиро- въчен полк; 2 трудова дружина и много други.
Освен това в тринадесетте дивизионни области измежду набор 1922 г. са регистрирани като неблагонадеждни 3815 души1, от които 564 „закоравели и упорити комунисти“, 509 „не напълно закоравели, но явно дейни“, 801 „увлечени, но не фанатизирани“ и 1941 съмнителни. Като неблагонадеждни от набор 1923 г. се посочват 2902 души2; преместени от войсковите части само в 5-а и 6-а дружина на трудовите войски заради неблагонадеждност 653 души3; неизпратено мобилизационно назначение на 4629 запасни чинове, от които 141 офицери4, а Министерството на вътрешните работи подготвяло списъци за арестуването от 8000 свободни функционери.
През 1943 г. по данни на фашисткото командуване се наброяват около 12 000 неблагонадеждни6, от които 111 сфицери и фелдфебел-школници и 538 фелдфебели и подофицери6 (без 2 дивизионна област).
Но въпреки взетите мерки процесът на разложение в армията продължава и щабът на 17-а пех. дивизия през януари 1944 г. съобщава следното: „Работата сред войнишката маса продължава по новия метод — създаване идейни групи от „близки приятели“.“
ОФ продължава своята дейност за превземане на войските. . . Така на 15 декември подпоручик от запаса Дичо Петров Таков, командир на 1/15 граничен подуча- стък в с. Конско, Гевгелийско, бидейки във връзка с действуващите в този район комунистически части, привлякъл последните бързо до подучастъка и с тяхна помощ извършва страшно злодеяние, като огражда щаба и заповядва на войниците да не стрелят, а да се предадат, което те сторили. След това Таков прибира преписките и
1 ВИ А, оп. 7, д. 30, л. 12, 20.
2 Пак там, л. 70.
8 Пак там, л. 83.
4 Пак там, л. 20.
8 Пак там, л. 12, 20, 30—47.
• Пак там, л. 30—47.
106
шнуровите книги от канцеларията и подпалва щаба. Всички боеприпаси, оръжие и храни били натоварени на коне и откарани. Таков с един подофицер и 61 войници вземат 64 пушки, две тежки картечници и 11 коня и тръгват с разбойниците. След това този предател повежда разбойническата банда и успява да овладее 3 и 4 постове от същия подучастък, увличайки още един подофицер и 9 войници.
Трябва да се отбележи, че случаят Дичо П. Таков е поучителен и в друго отношение: от събраните сведения се установи, че той е бил комунист от 10 години и че като такъв е бил приет за школник, а впоследствие и за офицер, без необходимото сериозно проучване. През време на службата същият се е държал като образцов войник с цел да внуши на началниците си, че е предан родолюбец, да отстрани от себе си всяко подозрение и да си ссигури свобода на действие.“
Случаят се потвърждава и от документи на партизаните. На 1 май 1944 г. Главният щаб на НОВА отдава заповед, адресирана до командира на първия войнишки батальон „Христо Ботев“ поручик Дичо Петров и войниците от батальона с копие до всички щабове на въста- ническите отряди в България.1
След като се описват обстоятелствата, при които подразделението със своя командир е преминало на страната на партизаните, Главният щаб обявява войнишкия ботальон „Христо Ботев“ за първи ударен батальон на въстаническата армия и за особени заслуги присвоява на Дичо Петрсв званието „майор“.
Щабът на царската войска често е анализирал дейността на партията и ОФ сред войската. Този анализ е правен въз основа на заловени документи, разпити на арестувани и наблюдение.
През февруари 1944 г., преценявайки дейността на партията в Софийския гарнизон,2 щабът прави извод, че ОФ се състои от един политически и един военен център. Военният център според него, който е с ранг на Върховен щаб на НОВА, има три отдела: работа в казармата, местни бойни групи и партизански войски. По-нататък в анализа се казва:
1 ЦПА, ф. 77, on. 1, арх. ед. 18.
» ВИА, on. 1, д. 653/2, л. 93-103.
107
„През времето от юни 1943 г. до днес тази сложна конспиративна машина е могла да развие дейност, която е преминала през следните пет характерни фази: разузнаване на предстоящия за постъпване на обучение набор 1923 г.; влизане в организационна връзка с войсковите части; разяснителна работа в частите; изграждане на войсковата конспирация и последна — революционна дейност.“
По-нататък щабът на войската съобщава с недоволство, че комунистите са успели да изнесат от Школата за запасни офицери мирновременната й организация, числения състав и въоръжението, схема с военните обекти, дислокацията на частите след извършените бомбардировки и охраната на казармите.
Като предупреждава, че военният център на партизаните е в решителна акция, щабът на войската констатира: „Макар конспиративната работа в частите по новия курс на ОФ да е започнала твърде късно, все пак тя е дала в кратко време значителни резултати.“
И наистина резултатите са значителни.
Докато през месец февруари 1944 г. са отбелязани само 93 случая на бягство от казармата, през месеците април и май те са съответно 265 и 267, или близо 3 пъти повече.
Така от ден на ден расте съпротивата във войските на царя. Бойните групи работят трескаво. Съветската армия се приближава до границите на България. Ентусиазмът на народа расте. Партизанските единици се разрастват, печелят все повече и повече доверието на народа. Обстановката става революционна. Часът на разплата с фашизма се приближава. При това положение армията трябваше да бъде спечелена на страната на въстанието, като част от нея се привлече към активно участие, а другата — да се неутрализира.
В резултат на работата на партията, РМС и Отечествения фронт в армията последната се разложи. В различни райони на Югославия и Гърция от избягали български войници бяха формирани шест батальона, един отряд и една бригада. В България те влизаха направо в отрядите, без да се обособяват в отделни партизански единици. Събирането на избягалите войници на територията на Югославия и Гърция в отделни единици имаше политическо значение. Населението от хези страни виждаше, че патриотичните българи сами се
108
борят срещу фашистката власт, сами ненавиждат царската армия заради нейната полицейска роля, сами се борят против окупацията.
С назряването на въоръженото въстание на много места прогресивните войници и офицери изградиха войнишки комитети, арестуваха фашистките офицери и присъединиха своите поделения към партизанските части. Редица войскови поделения, в които имаше бойни групи, участву- ваха в завземането на властта. При завладяването на София например участвуваха подразделения от Столич- ната противсвъздушна отбрана, от 1-и инж. полк, бронираната бригада и други поделения, разположени в града или по периферията му. Така изпълниха своя дълг патриотите, попаднали в царската армия.
Политически акции
Политическата акция е част от цялата агита- ционно-разяснителна и бойна работа, която провежда партията сред народа. Като правило е най-добре политическата акция да се съчетава с бойната. Но партизаните провеждаха и отделно само политически акции.
Отделната политическа акция има за цел да разясни пред населението някакво събитие, някакъв проблем. Тя се провежда по различни начини. Може хората от селището да се съберат на едно място на открито или на закрито и политическата работа да се проведе от едно или две лица под формата на реч, беседа. Ако политическата работа се провежда така, това съвсем не пречи партизаните да проведат отделни разговори с жителите на населеното място.
Събирането на населението на едно място става и при други случаи: когато се разобличава народен враг, когато се съди някой провинил се, когато се иска съгласието на всички хора от населеното място за нещо, когато се събират подписи от народа и пр.
В разнообразната партизанска борба има всякакви случаи. В едно село партизаните събрали селяните на мегдана да решат дали да подпалят реквизираното и събрано в държавния склад жито или да се раздаде обратно
109
на селяните. В друго село партизаните провели подобно събрание, за да осъдят постъпката на своя съселянин, който, за да изпълнява спокойно функциите си на бирник, помолил полицейския началник да изпрати в селото полиция.
Много са събранията и митингите, на които партиза- ние разясняват целите на партизанската борба, положението по фронтовете, авантюристичната политика на правителството и други събития.
Политическите акции се използуват и за срганиза- ционна работа. Докато трае сбщсто събрание, м же да се проведат събрания с комитета на Отечествения фронт, с партийната и ремсовата организация, да се извърши мобилизация на някои хора, набелязани предварително, да се вземе оръжие и пр.
Появяването на отговорни партийни функционери по време на политически акции има голямо значение. Народът се опознаваше със своите ръководители, а ръководителите — с народа.
Появяването пред населението на такива ръководители като Боян Българанов, Владо Тричков, Йорданка Николова, Лиляна Димитрова и други оставаше трайни следи. Дълго време след напускането на населеното място ст партизаните хората говореха и преповтаряха това, ксето са казали ръководителите. Когато един ръководител е сред народа, когато страда заедно с хората, той по- дсбре познава положението, а вероятността да сгреши е най-малка.
Много ме зарадва оценката на Георги Димитров за хората, които постъпваха така. Това се случи през 1946 г. в Москва. Съобщиха ми, че Георги Димитров е поръчал да отида при него в Централния комитет на КПСС. Зарадвах се необикновено много. Само бях слушал за него, а не бях го виждал никога. Сега това щеше да бъде първата ми среща, първият ми разговор с него. Как ли изглежда, за какво ме вика — вълнувах се по целия път. . .
Най-пссле си стиснахме ръцете, а той ме прегърна и целуна. След краткия и сърдечен разгсв р той ми подаде един материал.
— На, прочети и кажи какво да се прави.
Отначало се поколебах дали правилно съм разбрал и ако правилно съм разбрал, как може аз да поправям или допълвам речта на Димитров, която той трябваше да про
110
изнесе при завръщането си в България само след няколко дни. Такъв човек, такъв ръководител, а даваше на мене да му поправям или допълвам речта.
— Но др. Димитров. . . — измънках нещо и той разбра какво искам да кажа.
— Не, не, грешиш — внимателно и убедително ми рече той. — Ти си кипял в котела заедно с хората, ти по-добре ги познаваш.
Събрания с населението се свикват и при случаи, когато от населеното място излизат нови партизани. Разяснявайки пред своите съселяни (съграждани) кое ги е накарало да тръгнат с партизаните, те апелират към тях да ги последват и да им помагат.
Големи митинги ставаха както в навечерието на въстанието, така и по време на превеждането му. Дейците на революционното движение създаваха ентусиазъм, повдигаха революционния дух у хората, апелираха за масова подкрепа на въстанието, мобилизираха за решителен удар. Тази ферма е добра, защото чрез нея се върши масова политическа работа.
Но политическата акция може да се проведе и по друг начин — без да се свика митинг, партизаните да отидат по къщите. Тази форма дава също много добри резултати, тъй като партизаните имат възможност да разговарят по различни въпроси с повече хора, да знаят всеки от тях как мисли, как разсъждава, какво му е отношението по един или друг въпрос. Такива разговори са полезни особено за децата, за юношите, защото те слушат за партизанската борба от самите участници в нея. При тези контакти и селяните опознават партизаните, доверяват им се, споделят своите мъки и трудности. Ако до срещата са слушали всякакви гадссти по техен адрес, разпространявани от полицията, то при срещата се убеждават, че това са хора с високи морално-бойни качества, че не от авантюризъм, а от дълг, от грижа за свободата на своя народ са тръгнали по този рискован за живота им и пълен с трудности и изпитания път.
Именно при такива срещи, при такъв контакт селяните се разчувствуват, вълнуват, страдат за тия, които ги защищават, свързват се най-тясно с партизаните и не жалят ни дрехите си, ни хляба си — делят всичко с тях.
111
Политическа акция може да се организира и за събиране на продукти, финансови средства, подпомагане на ранени.
Независимо от това, каква форма ще се избере, и политическата акция, както и бойната, се подготвя най- старателно. Тук не става дума за военната страна на акцията — охрана, сигнали,сборен пункт и други, които се уточняват при всяка акция. Става дума за подготовка на партизаните за водене на полемика, за разясняване на целите и методите на въоръжената борба.
Подготовката за такава акция започва отдалеч. Въпросите се изучават самостоятелно, а сетне — чрез събеседване и семинари. Изучават се всички по-важни документи на партията и Главния щаб на НОВА, състоянието по фронтовете, положението вътре в страната и други въпроси, които могат да се засегнат в разговорите. Много важно е при разговорите партизаните да пазят авторитета си пред населението, да не се оплакват от трудностите, да не проявяват лакомство по време на хранене, да са чисти и спретнати.
Веднъж група партизани посетили къща на край село. Възрастни нямало — кой на воденицата, кой из гората за дърва, кой с добитъка. В къщата имало само деца, най-голямото от които било на 12 години. Като влезли партизаните, децата отначало се стаили, но сетне се отпуснали, завързали разговор и дори се похвалили, че знаят какво представляват партизаните. Тутакси най-голямото станало, отишло в килера и донесло пълна делвичка с масло.
— На! — рекло момченцето. — Това масло баба е приготвила за вас. Вие направихте да не даваме млякото на държавата, та сега има и за нас.
Тия думи едва не просълзили партизаните.
— Не, не — казали те. — Това масло е за вас. Яжте вие, за да пораснете.
Партизаните си отишли гладни, но не взели маслото.
Както при бойната, така и при политическата акция дисциплината на партизаните е от особено значение. От митинга могат да се отделят само тези, които изпълняват специални задачи. Всички други трябва да слушат и едновременно да наблюдават да не би някой да направи провокация. Не е позволено партизаните да вземат пари, ако за това не е наредено, или да вземат разни вещи от
112
хората, та били те противници на партизанската борба. Под формата, че един или друг е враг, може грубо да се наруши моралът и да се залитне в нежелана насока.
По време на една бойна акция на група партизани било наредено да вземат цигари, бонбони и други неща от бакалина на селото, в което било извършено нападението. Партизаните взели тия неща и платили до стотинка. На следващия ден полицейският началник дошел да разследва случая и колкото и да настоявал бакалинът да каже, че партизаните са го ограбили, неговата съвест не му позволила да изопачи истината.
По време на друга бойна акция, за подпалване на община, партизаните разбиват касата, но пари не намират. Хитрият бирник всяка вечер вземал парите със себе си, очаквайки, щом партизаните нападнат общината, да каже, че те са ги взели. Така и станало. Бирникът докладвал на околийския управител, че партизаните задигнали цялата сума от 200 000 лева.
Научавайки за това, партизаните пишат писмо до бирника, като го предупреждават строго да върне незабавно сумата на държавата. Така бирникът е заставен да опровергае собствената си лъжа.
Тези случаи показват, че партизаните зорко следят за своето псведение, да не пострада както техният авторитет, така и авторитетът на партията.
Партизаните правят всичко да не се опошли партизанската борба, да не се опошлят великите идеи, от които се ръководи революцията.
Засади и саботажи
Засадите и саботажите са също бойна дейност. При тях с малко сили може да се получи голям ефект. Те могат да се извършват както с малко, така и с много сили. Засадата като правило се организира при липса на дсстатъчно сили и е най-изгодният вид нападение. При нея се разчита преди всичко на изненадата и притъпената бдителност на противника. Изненадата го довежда до объркване, а объркването — до неразумни, необмислени действия. Условията за успешно провеждане на
8 Из тактиката.
113
«асада са същите, каквито и за всички други акции и добра организация, и добра подготовка, и добро разузнаване. Но първостепенно значение тук има конспирацията. Никакво външно лице (ако не е наложително) не бива да знае за засадата. Колкото по-малко хора знаят за нея, толкова по-голяма е вероятността тя да се осъществи успешно.
При организирането и подготовката на засадата, както и при другите акции се определя обектът, целта, силите и средствата, които ще участвуват в нея, мястото и формата на провеждането й. В засада се вземат най-добрите стрелци, хора, които не кашлят, които могат да стоят дълго време на едно място, без да мърдат, с дсбър слух и добро зрение.
При съставяне плана на засадата се изучава в най- големи подробности местността с оглед на обзор и обстрел, изтегляне, взривяване на пътя, кръстопътя или ж. п. линия. Всичко това трябва да даде разузнаването.
Голямо значение имат ясните сигнали за готовност за действие и за откриване на огън. Един преждевременно даден изстрел може да провали цялата акция. Затова се прави най-обстойна проверка на оръжието. Строго се забранява пипането на спускателния механизъм. Вземат се мерки да не се успи този, който трябва да предупреди за приближаването на врага, и редица други подробности.
Засадите могат да се устройват на различни места и под различна форма. Като правило на право шссе не се устройва засада, защото ако противникът е с превозно средство, ще върви с голяма скорост. В такива случаи на пътя трябва да се сложи някакво препятствие, ксето да го застави да намали скоростта или да спре.
Най-добри резултати дават засадите, организирани на завой или на разклонение на път, на мост, на пресека. На тия места скоростите се намаляват (ако обектът се движи с превозно средство), колите могат да се обърнат
и да се улесни провеждането на акцията. Засадата
да се организира и от двете страни на пътя, но трябва
да се изключи и най-малката възможност да се стреля
по своите.
Дебри резултати дава и засадата, организирана под формата на подкова, ако местността изключва поразяване на своите. При такива засади, ако противникът има
114
Патрули, те се пропускат, изчакват се главните сили и чак тогава се открива огън.
Веднъж дадена команда за откриване на огън, действува се с най-голяма решителност. Акцията трябва да завърши преди противникът да се е окопитил. Окопити ли се — има опасност боят да се затегне и да пристигнат подкрепления на противника.
Почти същите изисквания се предявяват и към саботажите. И тук се извършват щателен подбор на обекта, обстойно разузнаване и голяма техническа подготовка. Хората, които вършат саботажи — хвърляне на мостове, железопътни линии, пекъсване на водопроводи и електропроводи — трябва да познават минно-взривното дело, електротехниката и радиотехниката.
През време на партизанската борба се извършваха саботажи от най-различно естество — палене на снопи, фабрики, складове с гориво-смазочни материали, взривяване на складове с оръжие и боеприпаси, мостове, ж. п. линии и възли и др.
За тази дейност се подбират най-дсбрите хора, с калена воля, търпеливи, издръжливи, ловки, физически здрави, запознати с даване на първа медицинска помощ, хсра с голямо самообладание и хладнокръвие, с подготовка за безпогрешна стрелба и борба, прилагайки жиу- жицу, джудо и други хватки.
При саботажите разузнаването се води най-продължително време. Тук ссобено значение има наблюдението. Хората, които се занимават с такава дейност, имат на разположение различни дрехи и превозни средства, за да могат бързо да напуснат мястото на саботажа, а понякога си правят и специални пластични операции на лицето, за да не ги познае полицията.
При организирането на саботажите хората също се делят на групи. Техният брой, състав и специалност зависят от характера и големината на обекта.
Изобщо тази дейност е особено сложна и свързана с много рискове.
115
ТАКТИКА НА ПАРТИЗАНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА АКЦИИ ОРГАНИЗИРАНИ ОТ ВРАГА
Наред с боевете, които партизанските единици организираха и провеждаха по своя инициатива, те водеха много боеве по принуждение, наложени им от противника. За партизаните те бяха нежелателни и се водеха като правило при голямо превъзходство на силите в полза на противника. В тях участвуваха всички родове войски — авиация, артилерия, танкове, кавалерия — и затова партизаните ги избягваха. Акциите на противника започваха обикновено след твърде продължителна подготовка. Най-напред се определяше районът, в който ще се проведе операцията, сетне се извършваше съсредоточаване на войските и когато то приключваше, настъпваше заемане изходно положение за действие. Замисълът на противника почти във всички операции бе един и същ — обкръжаване на партизаните, разсичане на обкръжената групировка и унищожаването й по части или блокиране и свиване на обръча, докато партизаните не се предадат или не бъдат унищожени. Съсредоточаването на войските започваше от отдалечени райони под предлог, че ще се провеждат маневри, за да се прикрие замисъла на операцията. Тайната се пазеше под страх от най-строги наказания. Макар да се определяше ден и час за започване на акциите, те почти винаги започваха или по-рано, т. е. преди да е завършено съсредоточаването, или след определения ден. Причината за преждевременното започване беше разкриването на противниковите намерения от партизаните и контрамерките, които те предприемаха за осуетяване на неговия план, а за по-къс - ното — саботажите, които извършваха партизаните по ж. п. линии, пътищата, мостовете.
Съставът на противниковите групировки се определяше от целите, които се поставяха на операцията1, и от противостоящите сили. Имаше операции, в които се привличаха по няколко хиляди души, но имаше и такива, в които участвуваха по няколко десетки хиляди.
1 Понятието операция в случая не се покрива напълно с онова съдържание, което се влага в армейската операция при водене на война.
116
В операцията през март 1944 г. срещу трънските и част от югославските партизани участвува осемхилядна полиция, жандармерия и войска, а през май същата година бе създадена 30-хилядна групировка. Почти такава групировка участвува и в операцията против средногорските партизани през юни 1944 г., а за ликвидиране на партизаните в страната през август бе мобилизирана 100-хилядна полиция, жандармерия и войска.
В едни операции участвуваше само полиция, в други — полиция и жандармерия, а в трети — полиция, жандармерия и войска. Най-крупните операции се провеждаха с участието на войската и под ръководството на Военното министерство.
Всяка операция на противника се предшествуваше от широко разузнаване, което имаше за цел да определи силите на партизаните, тяхното въоръжение и местоположение към началото на акцията. Тези данни противникът събираше от населението, сред което имаше свои сътрудници, и от заловени партизани. Врагът винаги имаше приблизително точни данни за състава и въоръжението на партизаните, което го улесняваше при определяне силите и средствата за борба с тях.
В операциите си противникът винаги залагаше идеята да изолира партизаните от продоволствените им бази. Когато му се отдаваше да я реализира, партизаните понасяха големи загуби: настъпваше глад, умора, отма- ляване, заболяване и накрая ония, които не можеха да издържат по-голямо физическо напрежение, изоставаха и попадаха в ръцете на врага. Това се случваше особено с младите, необучените и нетренираните.
Големи загуби понасяха онези партизански единици, които извършваха мибилизация, без да въоръжат новодошлите бойци. При такива случаи се налагаше партизанските единици да отделят сили и за тяхната охрана, което намаляваше боеспособността им.
Най-важното, най-същественото при големите операции на противника, пък и при всяка от тях, бе партизаните да разкрият своевременно замисъла на противника, т. е. какви са неговият план и целта му, как възнамерява да ги осъществи и кога смята да започне действията. Разкрито ли е това, деветдесет на сто е сигурно, че операцията ще бъде осуетена.
117
В партизанската борба има много примери, когато врагът имаше успех както в малки, така и в големи по мащаб операции, а имаше и много операции, които завършваха с провал за него. С провал завършваха тези, чиято подготовка се разкриваше своевременно, защото това даваше възможност на партизаните да вземат мерки, да избягнат неизгодните за тях боеве, прилагайки маньовър, и да проведат действия за сриване съсредоточаването войските на противника и да заемат изходно положение за настъпление.
Разглеждайки акциите, провеждани по инициатива на противника, ще дадем няколко по-характерни примери от различни райони на страната и при различна обстановка.
През март 1944 г. в щаба на 5-а армия, намираща се на югославска територия в съседство със старата българска граница, бе съставен секретният план „Радан“, по който следваше да бъдат унищожени основните сили на българските и югославските партизани, действуващи по протежение на българо-югославската граница южно от Цариброд (днес Димитровград). Според фашисткото ко- мандуване тези сили възлизаха на 1500 души, а всъщност те бяха около 300 души. Очевидно противникът нямаше точни сведения за силата и движението на партизаните.
Общото ръководство на операцията се възлагаше на командира на 14-а пех. дивизия, като се определяха следните сили: седем пехотни дружини от 5-а армия, три пехотни дружини от 1-ви корпус, два конни дивизиона от 1-ва смесена конна бригада, две звена разузнавателна авиация, петдесет камиона, артилерийски и минохвъргачни подразделения и всички полицейски и жандармерий- ски части от Скопска и Софийска област. Тези сили и средства бяха сведени в четири полицейско-войскови контраотряда: Трънски, Нишки, Моравски и Власински с обща численост 8000 души. Предвиждаше се операцията да започне на 15 и да завърши на 20 март. Общата идея за действие беше да се притиснат партизаните от различните направления към района на село Църна трава, там да ги натикат в чувал и сетне с няколко разсичащи удара да ги унищожат. За целта изходната позиция за настъпление се заемаше нощем и при най-строга маскировка.
Крайният резултат от акцията трябваше да доведе до възстановяване авторитета на държавата, на властта и армията.
118
За да постигне желания успех, командуващият 5-а армия бе оповестил редица най-строги заповеди: да не се разрешава на населението да излиза от обръча на обкръ- жаването, да се претърсват всички села, махали, къщи и кошари, съмнителните лица да се задържат, къщите и кошарите, от които се стреля, да се опожаряват, а жителите, които не се подчиняват на разпорежданията на войската и полицията — да се разстрелват.
За проявилите се в палежи и убийства се предвиждаха големи награди, а за „недобросъвестните“ — пълната строгост на военните закони.
Поради саботажи по ж. п. линии и пътищата, по които се превозваха войските и полицията, акцията започна с три дни закъснение.
Получавайки много отрано сведения за готвената операция, щабовете на Трънския отряд и югославската единица взеха решение да напуснат заетия район и да заминат: Грънските партизани на юг в направлението на Босилеград, а югославските на югозапад в направление на Сурдулица (схема 7).
Изтеглянето на партизанските единици не остана незабелязано от врага. Още на 16 март Трънският отряд1 в състав от два батальона — „В. Левски“ и „Хр. Ботев“ — трябваше с бой да си пробие път. И ако тук той се измъкна сравнително лесно, не така стана в следващите дни. Проследявайки пътя на движението на отряда, противникът създаде групировка от войска и полиция и тръгна по дирите му. Отрядът отседна в село Църнощица, Кюстендилско. Но поради нарушаването на едно от златните правила, да не се оставят без наблюдение изходите на селото, няколко селяни, привърженици на фашистката власт, се измъкват и съобщават на полицията. Отрядът е настигнат. Врагът веднага прави опит да обкръжи партизаните от северозапад и изток, но те, отгатвайки неговите намерения, бързо заемат доминиращите над местността височини и хребети. Противникът се развръща. Полицията атакува, но посрещната от картечен и пушечен огън, се отказва от атаката и пристъпва към маневриране, за да обходи партизаните във фланг и тил. До вечерта обаче това не й се отдава.
1 Трънският отряд по това време има два батальона: формираният от отряда — „В. Левски“ и дошлият от Македония — „Хр. Ботев“.
119
Войската също прави опит да влезе в селото, но и тя, посрещната с картечен и пушечен огън, е принудена да се развърне на неизгодни позиции далеч от селото и в дълбок сняг.
Следобед се появяват виелици. Под прикритието на нощта отрядът заема позиции на близкия връх Църноок. Понеже противникът не тръгва след него, той се насочва към село Зли дол. Преодолявайки последователно две засади и блокирайки всички изходи на селото, вечерта му се налага да води нови боеве. Тук освен полицията срещу партизаните се надигат и много селяни, привърженици на фашистката власт.
В командуването на отряда съзрява план за извършване на голям маньовър на североизток и завръщане в Трънска околия. Но по маршрута всички села са заети от полиция и войска. Навред засади. Необходими са местни водачи и щателно разузнаване. Голяма услуга на партизаните прави един предан на делото им телефонист, който, рискувайки своя живот и живота на семейството си, застава в една пощенска станция, следи и незабавно осведомява партизаните за движението на врага. Така от село на село, от хребет на хребет защитниците на народа преодоляват голямото разстояние, покрито с дълбок сняг.
В село Брест пристига радостно за отряда съобщение— срещу него идват партизани от района на Кюстендил и Босилеград. Сега става по-весело, защото вече разузнаването е осигурено и има местни партизани.
Двата отряда тръгват заедно. Част от силите на противника изостават. Това позволява на партизаните да правят митинги по селата, да обезоръжават „обществената сила“, да освобождават населението от всякакви задължения към държавата. В някои села хората за пръв път виждат партизани. Но движението на двата отряда непрекъснато се следи от врага. Той също извършва маньовър и посреща партизаните на изгодни за него позиции. Всички села на пътя им, като Злогош, Уши, Трекляно, Драгойчици, са пълни с полиция и „обществена сила“. Това налага партизаните да ги обхождат и да вземат храна само от най-крайните къщи и махали. Наблизо до маршрута, по който минават, група партизани от Трънския отряд извършват диверсионна акция и откъсват част от силите, тръгнали по следите на отрядите.
120
Следващите два дни носят нови изненади. Предугаж- дайки откъде ще минат партизаните, врагът бърза да заеме хребета Кървави камък — една твърде удобна позиция. Но това е вече на територията на Трънския отряд, където населението е много привързано към своите защитници. Първите сведения за съсредоточаване на полицията са в техни ръце. Партизаните решават да дадат на противника решителен бой. Разработва се незабавно план за действие, по който се предвижда веднага да се устроят засади по маршрутите за движение. Целта е да се нанесат загуби на врага и да се задържи, докато главните сили заемат позицията.
Всичко се осъществява, както е предвидено. Партизаните заемат отбрана на фронт от три километра, организират огъня, наблюдението, взаимодействието, свръзките.
Натъкналите се на партизанските засади охранителни елементи на противника се разбягват, оставяйки 7—8 убити. Срещу батальон „Васил Левски“ се насочва цяла дружина, но срещнала куршумите, се развръща на по- рядъчно разстояние.
До мръкване противникът предприема няколко опита за обкръжаване на партизаните, но всичките завършват с провал.
След смрачаване отрядът предприема настъпателни действия, прогонва противника и се изтегля. В боя врагът дава 12 убити, а партизаните нито един. Успехите на отряда привличат в редовете му 30 нови бойци, дошли от различни села.
Така завършва щателно подготвяната акция на противника. Югославската партизанска единица от своя страна също отвлича част от силите на врага, вследствие на което идеята на войсковото командуване за обкръжаване и тук се проваля.
Интерес за тактиката на партизанската борба представлява и походът на войнишкия батальон „Христо Ботев“1 (схема 8). Примерът на ботевци показва, че една добре организирана партизанска част, добре въоръжена, с висока дисциплина, добра сглобеност и при добро познаване на терена може да извърши големи преходи, да
1 Трифон Балкански. Нашите партизански пътища, ДВИ, второ издание.
121
осъществи маньовър не само в тактически, но и в оперативен мащаб. Започнали своето движение от с. Голяма ливада, Гевгелийско, в началото на февруари 1944 г., ботевци преминават реките Вардар (в долното и течение), Струмещица, Брегалница, Крива река и Пчиня, преодоляват страшните бури и виелици, като изминават повече от 600 км, и в началото на март достигат района на Трън- ския отряд. Това безпримерно маневриране е голям принос в тактиката на партизанската борба.
Участвувал ту в състава на партизанските единици в Македония, ту самостоятелно срещу немските и българските фашистки войски в Югославия, батальонът „Христо Ботев“ беше натрупал голям боен опит.
Неговото формиране от войници в края на 1943 г. беше едно изключително събитие, на което се радваха партизаните от цялата страна. За него узна и Георги Димитров, по повод на което прати указание батальонът незабавно да се прехвърли на българска територия. Изпълнявайки това указание, представителят на ЦК на БКП Боян Българанов избира сравнително най-безо- пасния маршрут за придвижване — през река Вардар, планините Беласица, Огражден, Малашевска, Голак, Осоговска, Джерман, Варденик и Чемерник.
Придвижването на батальона съвпада с идването на батальон „Ст. Наумов“ в района на Куманово, където трябвало да се съедини с друга местна част, за да образуват бригада. Това значително облекчава ботевци. Двата батальона представляват сериозна сила. способна да се противопостави на добре подготвена войскова част. Първата задача на партизаните при тръгването била да се измъкнат от обръча на две немски и една българска дивизия, което осъществяват без загуби, а след това да се разделят със съчувствуващите селяни. Именно тези селяни разузнавали, помагали на партизаните да се промъкват през засадите като през иглени уши, да минат шосето Северяни — Капиняни, Драгоманци — Фущани, а после да поемат по западните склонове на Паяк планина и Мъгленското поле. Оттук пресичат сами към разрушеното и опожарено от немците село Микра Ливадия, разположено на 1300 м височина над морското равнище, за да навлязат в един район, където селяните ги посрещат съвсем равнодушно. Тук фашистите са разрушили и опожарили всичко. Не са оставили подслон нито за хората,
122
нито за добитъка. Затова партизаните бързали към село Боровица с надежда там да намерят топъл прием. Тук почиват, похапват и се устремяват към река Вардар — мътна и кървава от току-що преминалите боеве. Населението посреща партизаните с особено гостоприемство.
На 10 февруари 1944 г. двата батальона поемат по склоновете на Беласица, потънала в мъгли и сняг. Всяка стъпка е забулена с неизвестност и риск. В борба със снежната буря партизаните измъкват и себе си, и деветте коня с провизиите. От 11 до 16 февруари изминават 114 км в труднодостъпен район, преодоляват три планини — Беласица, Огражден и Плачковица.
Най-пссле батальоните пристигат в село Пеклене, Царевоселско, свило се в подножието на Голак планина. Още с влизането в селото се ражда надеждата за храна, за почивка, поне за малко топлинка. И тъкмо заспали, отпуснати след тежкия поход, някой извикал: „На оръжие!“ Всички скачат. Към тая команда ботевци така са свикнали, че често и на сън я чуват. Но този път не е сън. Врагът ги обкръжава. И верни хиляди пъти на своята партизанска клетва, те заемат изгодна позиция и със затаен дъх го очакват. Противникът идва от две посоки — от Беррво и от Пехчево. Войниците от 49-и пех. Калиман- ски полк се развръщат във верига и под прикритието на артилерийски и минохвъргачен огън тръгват в атака. Зад тях офицерите с пистолети в ръце ги подкарват и следят кой стреля и кой — не.
Партизаните лежат притаени зад камъните и храстите и чакат врагът да се приближи, за да не им отидат напразно патроните. Две последователни атаки на полка са отбити. Той е пръснат. Върху снега остават множество трупове на войници — синове на народа, но кой е виновен!? Пушките са в техни ръце, те решават в кого да стрелят. Да отговарят фашистите, те превръщат децата на народа в пушечно месо.
Въпреки големите загуби врагът не се отказва от намеренията си — разузнава, прегрупира се, готви се за следващия ден. Но той се заблуждава. Партизаните не остават тук. Те са вече в поход към река Брегалница, прегазват я и се доближават с нови 50—60 км до родината.
До Брегалница редиците на ботевци намаляват с пет души, а пред тях има още много път, чакат ги много боеве.
123
На 20 февруари ботевци достигат моста на Крива река. Външно като че ли всичко е спокойно, а всъщност той е заварден от противника. Тогава партизаните извършват ловък маньовър: обхождат устроените по шосето Кюстендил — Куманово засади и продължават трудния поход.
След два дни те са на планината Джерман. Проблясват надежди, хубави мисли. . . Но!. . . Това не е партизански район. Тук върлуват привържениците на Дража Михайлович1.
На връх Персен партизаните пак се натъкват на засада от дражевисти. Врагът ги дебне. Но те го разкриват и продължават към село Желювине. Тук батальоните „Хр. Ботев“ и „Ст. Н1аумов“ се срещат с Кумановския партизански стряд. Това става след 25 мъчителни дни, през които двата батальона преминават цяла Източна Македония и на много места водят боеве с подразделения на армията, полицията, жандармерията и дражевистите.
Най-опасно става в района, зает от дражевистите. Тук действуват 6 пехотни бригади с 3000 души, добре въоръжени от фашистите.
В края на февруари дражевистите решават да ликвидират групата батальони, разположени в манастира „Прохор Пчински“, за която цел използуват почти целия Вардарски корпус. Узнало за готвената акция от заловено писмо на врага, командуването на групата батальони подготвя контраплан. Според него 1-ви Южноморавски младежки батальон заема северозападните склонове на Козяк планина по левия бряг на р. Пчиня; вляво от него — 3-а бригада, формирана от батальон „Ст. Наумов“ и Кумановския партизански отряд, а Кссовският батальон и батальонът „Хр. Ботев“, като най-опитни, получават задача да атакуват противника от движение и във взаимодействие с югославските единици да го унищожат.
Излизайки на позицията, ботевци получават ясни задачи. Четните командири се договарят помежду си и в определения час атакуват, като и тук прилагат умело партизанското изкуство. Макар да са много по-малко, макар и в по-неизгодно положение, с хитрост се промъкват до скалите и храстите, зад които лежали дражевистите.
1 Сръбски националист, бивш кралски военен министър, ръководител на партизанско течение, което често си сътрудничи с хитлеристите против българските и югославските партизани.
124
и неочаквано откриват огън с картечниците. ДражеВиСТите са в паника. Четиридесет падат убити, 100 се предават, а останалите побягват.
„Комунистите ни разбиха — пише след боя един от командирите на дражевистките бригади до командира на корпуса. — От бригадата му останаха само петдесет души.“
След този бой ботевци се придвижват сравнително по-спокойно. Врагът, получил урок в множество схватки, вече отбягва стълкновенията. Ботевци продължават за родината, изминават още 80 км и в началото на март се осъществява отдавна мечтаната среща с Трънския отряд, на който стават съставна част.
Чавдарци създаваха много главоболия на правителството. Те действуваха под носа му и до момента то не бе успяло да се справи с тях. Затова в средата на април фашистите замислиха операция от крупен мащаб около София (схема 9). Целта на операцията е да се унищожи бригадата, действуваща в района на София, Пирдоп, Ботевград, река Искър.1
За унищожаването на „Чавдар“ фашисткото команду- ване създаде сборен оряд от всички родове войски на
1-ва Софийска дивизионна област.
Началото на действията бе определено за 25 април. Силите на отряда бяха групирани с оглед блокиране на селата около Мургаш планина, Етрополския балкан и тези от Пирдопска околия, прочистване на района и ликвидиране на партизаните по части.
Съсредоточили многохилядна войска и жандармерия, фашистите разчитаха на пълна изолация на партизаните от продоволствените им бази и от населените места. От планината пропъждат всички стада овце, говеда и забраняват на селяните да отиват там. Гладът трябва да стане- най-добрият съюзник на фашистите.
Вечерта на 25 април 1-ви и 3-и батальон на бригада „Чавдар“ са в Негушевската гора. Оттам група бойци от двата батальона се прехвърлят бързо до гара Саранци и извършват акция. От склада на гарата вземат 80 пушки, 260 пистолета, 18 каси с патрони, а останалите патрони, които не могат да носят, подпалват заедно със склада.
1 Според авторите на книгата „Мургаш“ от Добри и Елена Джурови, силите на противника в тази акция възлизат на около 30 хил. души и били групирани в три ешелона.
125
По същото време друга група блокира село Негушево, подпалва общината и взема оръжието, предназначено за „обществената сила“.
Тези успешни акции на чавдарци вбесяват сще повече правителството, усилват злобата му.
Един дезертирал на 27 април партизанин потвърждава пред полицията, че бригадата се намира в блокирания район, и в същия ден обръчът около нея съвсем се затяга. На всеки мост, кръстопът, и подход към селата, където се предполага, че ще минат партизани, са поставени засади и групи за наблюдение. Всичко това се извършва скрито, безшумно.
Сутринта на 28 април командирът на бригадата получава нова заповед от щаба на зоната, според която бригадата незабавно да се прехвърли в Родопите, където заедно с бригадите от Пловдивска и Пазарджишка оперативна зона да завоюват свободна територия.
В момента, когато командирът на бригадата и началник щаба на зоната обсъждат как да се изпълни тази нова задача, откъм Локсрско и Кремиковци врагът потегля в колони.
Втори батальон, с който е командирът на бригадата, се отправя към село Ябланица, където престоява през деня и в полунощ, необезпокояван от врага, се изтегля към буховските кошари. Тук ги сварва 1 май. Другите два батальона са: единият под връх Баба, а другият в хижа „Владко“. След 1—2 дни на хижата пристига и вторият батальон заедно с командира на бригадата и началник щаба на зоната. Тук се взема решение в досегашния район да остане един сборен батальон, а другите партизани — на брой около 250 души, — след като се запасят с храна за няколко дни, да тръгнат за Родопите. Запасяването трябвало да стане в Елешнишкия манастир, където се отправят всички партизани. Това придвижване от тук до там отнело време, а с всеки нов ден противникът стягал обръча и се приближавал до районите, в които пребивавали батальоните. Призори, когато всички още спят, се раздават изстрели. Чува се зловещ лай на картечници. Стрелбата все повече се приближава, а заедно с нея и трите войскови колони, наброяващи около 1500 души.
Командуването взема решение батальоните да се изтеглят от манастира към връх Мургаш, за да се избегне обкръжаването, към което се стремял противникът. Прео
126
долявайки картечния огън, партизаните се измъкват от манастира само с един убит.
Една колона на врага тръгва след тях. В същото време други колони — една откъм Чурешкия, друга откъм Же- лявския и трета откъм Буховския гребен — се устремяват също към Мургаш.
Бригадата започва форсирано движение с цел да изпревари противника и да заеме Мургашкото било, а оттам през хребета Витиня да се прехвърли в Средна гора и после в Родопите. Но едва изминала 500 метра, тя се натъква пак на противник. Оттук се наблюдават вече вражески колони и откъм Чурек и Витиня.
Преценявайки, че противникът я изпреварва в завземането на Мургаш, бригадата се насочва по Калояновия рид, за да се прехърли по Латаковското било. Но тъкмо се отклонява, и попада на друга войскова колона. Тук бригадата се оказва обкръжена от войка и полиция. Завързва се бой. Трещят картечници, избухват бомби, свистят мини. А по Литаковския хребет и откъм Ботевград се задават нови противникови колони. Бригадата се разкъсва. Командирът й е ранен в ръката и с около двадесетина бойци се отделя и спуска към река Еловица. През това време единият от батальоните попада в обкръжение, но успява да се измъкне, а другият с бой се прехвърля от хребет на хребет. В двадесетчасовия бой чав- дарци загубват 6 души.
На 2 май 3-и батальон напуска хижа „Планинец“, където се е укрил, и се насочва към Мирковския балкан, като отделя група от 25 души да търсят храна. По пътя батальонът се среща с една войскова дружина, завързва бой, заставя противника да се оттегли и продължава към селата Смолско и Бенковски. Тук командирът на батальона разделя батальона на две групи и през нощта извършва акция в двете села. На 5 май същият батальон води сражение с жандармерията между селата Бенковски и Ра- дославово, изскубва се и на 16 май завзема село Лъджене, Пирдопско. На другия ден жандармерията пристига в селото и започва масови арести както в Лъджене, така и в съседните села Душанци и Мирково. На 24 май 3-и батальон извършва акция в село Рибарица, Тетевенско. Снабдява се с храна и обезоръжава „обществената сила“. В края на месеца, когато блокадата отслабва, батальонът оставя една група в околния район и с около 70 бойци се
127
отправя към Средногорието, където се свързва й отряд „Георги Бенковски“. Сега вече двете единици, представляващи сериозна сила, започват смели съвместни акции. На 22 юни батальонът извършва акция чак в Якоруда, Разложко. По-късно той прераства в бригада.
Останалите в Стара планина първи батальон и сборният батальон също пребиват вражеския обръч и се съсредоточават: първият в Осоица, а вторият около Камарския кантон.
Голямата акция на фашистите, в която взе участие огромно количество войска, полиция и жандармерия срещу близо 400 партизани, не постигна напълно своите цели. Партизаните не бяха унищожени, обаче жертвите бяха големи. Според данните на полицията през това време в трите околии — Новоселска, Ботевградска и Пирдопска — са интернирани 294 души; преминали в нелегалност 110; убити партизани — 31; разкрити конспирации — 22 и 476 участници.
Тези жестокости и безчинства се отразиха временно на духа и настроението както на партизаните, така и на населението. Това наложи да се промени тактиката, да се проведат множество акции, чрез които да се повдигне духът на населението от този район, да се докаже на врага, че той не е непобедим и всевластен, че това, ксето е постигнал, е временно и се дължи на огромното му превъзходство в жива сила и оръжие.
Понеже мартенската операция на фашистите в Трънско не даде очакваните резултати, а акцията около София в известни степени ги окуражи, те замислиха нова операция през май в района западно от гр. Трън под името „Осогово“. За нея беше необходимо повече време, понеже се привличаха много по-големи сили. Част от 14 пд (51, 55 и 53 пп), 1 и 2 кав. полк, части от 17 пд, 7 инж. щурм. др., 1 арм. пп, 3 пп, 13 пп, 41 пп (без една друж.), 1/68 пдр и 6 див. тк др., 14 нова др., артилерийски поделения и самолети — всичко около двадесет и три пехотни дружини (без полицията).1
Обект на майската операция на врага бяха 1-ва и
2-ра Софийска бригада, четири югославски бригади и един югославски отряд. Общо силите бяха около 2000 души и се разполагаха на територията на българо-югославската
1 ВИА, V-2016, л. 76-84.
128
граница — Трън, Дървена ябука, Кална, Църна трава, Дарковци. Партизанските сили се бяха съсредоточили в този район, идвайки под натиска на врага от различни направления и бяха много изморети. Въоръжението беше дсбро, но в състава на двете български единици имаше много нсви, необучени партизани. Те току-що бяха дошли. Идеята на фашистите беше да концентрират крупни сили от различни направления, да обкръжат силите на дей- ствуващите в района на Трън, Власотинцн, Сурсулица партизански единици и стеснявайки постепенно обръча към село Църна трава и Кална, да ги унищожат.
За целта врагът създава няколко групировки, всяка от които получава конкретна задача.
Научавайки за готвената акция, представители на българските и югославските партизани, действуващи в указания район, се събират, разглеждат най-внимателно положението и съставят план за контрадействие. Според този план партизанските единици трябва да се движат близо една до друга, за да могат да се противопоставят на врага по-успешно, да задържат големи населени пунктове, за да има откъде да се снабдяват, и при стесняване на обръча бригадите да се насочат в различни направления с цел да разкъсат силите на противника.
Операцията започна в.края на април едновременно с всички групи и достигна връхната си точка към 10—12 май.
На 11 май разположението на партизанските части е следното: 3-а македонска бригада заема позиция на линията с. Дарковци — Преслоп с фронт на юг; 5-а Южно- мсравска бригада — Дъсчан кладенец — Цървена ябука с фронт на югоизток; 2-ра Софийска бригада — източно от с. Кална с фронт на изток; и 7-а Южноморавска бригада — с. Радосин — Ябуковик с фронт на северозапад.
Противникът предприема бесни атаки. Той е особено активен срещу 2-ра Софийска бригада и успява да я отблъсне на Тумба. Тази позиция е много по-удобна. Тук бригадата се закрепва по-добре в очакване на следващата атака, която се провежда към обед. Появяват се самолети за поддръжка на атаката. Но въпреки това тя не успява. Провалят се и следващите противникови атаки. Един от самолетите е свален. Избухва пожар. Това още повече повдига духа на партизаните. Никой не жали себе си. Хвърлят се в контраатака. Нанасят загуби на противника,
9 Из тактиката.
129
а той продължава да съсредоточава войски и се готви за още по-плътна блокада. Но партизаните не допускат да бъдат унищожени. Следвайки своя план, на 13-май, когато боевете достигат кулминационната си точка, двете сръбски бригади и 2-ра Софийска бригада си пробиват път на северозапад (5-а Южноморавска бригада взема курс към Суха планина, 2-ра Софийска бригада — към Студена, Куса врана, Власе,а7-а Южноморавска — към Вла- сотинци, Лесковац). Двете македонски бригади пробиват обръча в южна посока към Кюстендил, а на 1-ва Софийска бригада, която бе напуснала района на обкръжението на 8 май, се наложи на 13 май вечерта да се върне пак там. Тук, в района на село Дървена ябука, бригадата свари част от македонския батальон на Овчаров. Така блокадата бе разкъсана и партизанските единици се измъкнаха с незначителни загуби.
В района на село Кална, където се спря 1-ва Софийска бригада, на 17 май стана непредвиден бой с едналовна дружина на противника.
Разполагайки се на почивка в селото, бригадата оставя една чета за охрана откъм Дъсчан кладенец. Нейната задача е да извести бригадата, ако се появи противник, да се опита да го задържи, докато тя заеме малката височина Сулин гроб.
От момента на оповестяването до заемането на позицията бригадата разполага с по-малко от 30 минути, за което време противникът без съпротива би могъл Да я изпревари. Охранителната чета не оказва сериозна съпротива, оттегля се и по този начин открива пътя на противника. Това му дава възможност да заеме Сулйн гроб, преди бригадата да е излязла на позицията, и я принуждава да се развърне под обстрел.
Бойният ред на двете страни е показан на схема 10. Както се вижда от нея, противникът заема позиция за кръгова отбрана, очаквайки подкрепления.
Командирът на бригадата решава да обхване противника от всички страни, като оставя една чета в резерв. По даден сигнал партизаните преминават в атака пле- няват едно отделение войници, между които един комунист. Разположението на противника е разкрито. Узнават се позициите на неговите тежки оръжия, на резерва, мястото на командира.
130
Атаката се усилва, противникът не издържа и започва да отстъпва в същата посока, откъдето бе дошел. Бригадата, без да губи време, формира походни колони и преминава в преследване. Така завършва и втората, най-голямата през 1944 г. офанзива на противника в Трънския район и западно от него.
Акциите в Софийска област не постигнаха поставените цели. Това се вижда от доклада на софийския областен полицейски началник1, писан през юли същата година. В доклада се сочи, че в областта действуват повече от 1260 партизани и са извършени 69 нападения над държавни обекти.
На 1 юни 1944 г. бе съставен нов кабинет на министър- председателя Багрянов. Той продължи политиката на дотогавашните монархофашистки правителства, но се опита да заблуди българския народ и с хитрост да ликвидира партизанското движение. За тази цел той външно изявяваше желание да преговаря с представителите на Отечествения фронт за смекчаване на режима, а същевременно поставяше условие да се прекрати партизанската борба, партизаните да сложат оръжието си. Доколко Багрянов беше коварен и демагог, се вижда от факта, че дори отговорни хора в нашата партия му повярваха и изготвиха документ, който, ако бе изпълнен, щеше да нанесе големи пакости и на партизанското движение, и на целокупната борба на българския народ за освобождение. Това наложи лично Георги Димитров да излезе със статия по Багряновия курс, да го разобличи и да насочи партията и партизанското движение към по-нататъшни бойни действия и подготовка за въоръженото въстание.
Когато хитростите на Багрянов бяха разобличени, той предприе курс на безмилостно ликвидиране на партизанското движение, за което според него правителството не трябва да се спира пред нищо. Багрянов мотивираше това с настъпването на сериозни събития, със спасяване честта на българската държава. Срокът за разгромяване на партизаните се определяше за края на август. Основ- ното при борбата с тях беше жестокостта. Багрянов предвиждаше най-свирепа разправа както с партизаните, така и с ятаците.
1 Архив МВР, об. д. 21152 и об. д. 18650.
131
Греследвайки нестклснно целта да се ликвидират партизаните, Багрянов провежда редица срещи с министри, с ръководството на армията и Министерството на вътрешните работи, с генералитета, на които обсъждат конкретните мерки. На тази цел са подчинени и двете заседания на Висшия военен съвет: едното на 27 и другото на 2 юли. Всичко, което бе договорено и уточнено, на 2 август се оформи в писмена заповед на Генералния щаб. В тази заповед освен всевъзможните жестокости, които се позволяваха срещу партизаните и ятаците, се предвиждаше прегрупиране на войските с оглед създаването на най-изгодни групировки за действие и запазване на акцията в пълна тайна. За да се запази тайната, сфициално бе обявено, че се провеждат двустранни маневри.
Голяма операция за блокиране и унищожаване на партизаните се проведе и в Пловдивски окръг — в Сред- ногорието и Родопите (схема 11). Тя бе възложена на командира на 2-ра пехотна дивизия, участвувал в заседанието на Висшия военен съвет в София. В операцията бяха привлечени цялата 2-ра дивизия с придадените й от 8-а пех. дивизия поделения, 1-ва ловна дружина, създадена на базата на 1-ва пех. див., една дружина от 23-и пех. полк и цялата жандармерия и полиция от Пловдивска област. Тези сили участвуваха в блокирането на Средно- горието от изток, юг и запад. За блокиране от север бяха привлечени: част от 9-а плевенска дивизия, 8-и конен полк и 10-а Ксантийскв дружина. Общият брой на силите, участвуващи в блокадата, възлизаше на около 20 00 души.
Според плана на командира на 2-ра дивизия операцията следваше да се проведе в три етапа:
Първи етап — акция „Богдан“ — от 3—8 август с цел блокиране и унищожаване на бригада „Георги Бенковски“ от 3 ВОЗ и 2-ра Средногорска бригада „Васил Левски“ от 2 BQ3 в района с граници: на изток река Стрема, на запад линията Клисура, Копривщица, Стрелча.
Втори етап — акция „Свежен“ — от 9—14 август с цел прочистване на района за действие на 1-ва Средногорска бригада „Христо Ботев“ — селата Отец Паисиево, Върбен, Розовец, Александрово, Домлян.
Трети етап — действуващ срещу партизаните в Родопите.
Изходната позиция за настъпление се заема до 19.00 на 5 август, докогато се отработват и въпросите по взаимо-
132
действието между отделните части и подразделения. За начало на действията се определя 5.00 на 6 август. На командирите се предоставят радиостанции, така че освен проводна се осигурява и радиосвръзка.
Като се вземат под внимание времето за подготовка на операцията, силите и средствата за участие, които многократно превъзхождат тези на партизаните, фашисткото жомандуване имаше всичкото основание да се надява на добри резултати.
Но и тук разузнаването изиграва своята първостепенна роля. Благодарение на това, че в щаба на втора дивизия работело лице, свързано с партизаните, което им съобщава за готвещата се операция, още на 1 август, когато се взема това решение, партизанските единици вече са предупредени. Тяхното командуване предупреждава командуването на зоната и набелязва редица конкретни мерки, осигуряващи най-напред маневриране и отблъскване на нападението, а сетне — преминаване в решително контранастъпление. Освен това командуването ,на зоната зарежда партизаните да поддържат постоянно връзки с .населението, да не се отдалечават твърде много и за дълго време от населените места, да търсят връзки с войници, чрез които да влияят върху моралното състояние и дисциплината на войсковите части, участвуващи в акцията.
В духа на дадените указания бригадата „Христо Ботев“ още на 3 август започва повсеместни бойни действия за разстройване и парализиране на съобщенията, обслужващи врага, провежда акция за овладяване на села и подмяна на фашистката администрация, а в село Славянин напада една ловна рота и я обезоръжава.
От 3 до 5 август противникът заема изходна позиция и в 5.00 на 6 август започва операцията „Богдан“. Още от самото начало фашистите нямат успех. Няколко заловени от тях партизани от една чета с цел да дадат възможност на другарите си да избягнат опасността разкриват половин ден полицията уж да й покажат партизанския лагер. Първа дружина от бригада „Васил Левски“ попада в обкръжение, но поради това, че войниците не претърсват старателно или се престрували, че не забелязват партизаните, отминали дружината. Тя си остава невредима и с настъпване на нощта се изтегля в Стара планина. Пак
133
по същите причини остава неразкрита и втора дружина от същата бригада.
Така безславно завършва първият етап от голямата операция в Среднсгорието.
На 8 август на войските се дава почивка, за да се подготвят за следващия етап. През този етап те получават задача да унищожат 1-ва Средногорска бригада „Христо Ботев“. Силите и средствата си остават същите, както и в първия етап, без 27-и пех. полк и 2-ра ловна дружина, които са оставени да довършат блокадата в района из- точно от гр. Панагюрище.
Новата операция започва след частично прегрупиране на силите и средствата. Прегрупирането засяга 21-ви пех. полк, 2-ра див. тежкокартечна дружина и стотина полицаи, които се прехвърлят в района на гр. Калофер с цел да не допуснат преминаване на партизаните източно от р. Стрема.
На 11 август в 5.00 започва и акцията „Свежен“. Партизанските единици маневрират. Избягват неизгодните за тях боеве и нападат с изненада. Първа и втора дружина от бригада „Христо Ботев“ сстават в тила на противника и провеждат редица неочаквани нападения. Това още повече деморализира войската, която и без това с неохота изпълнява задачите по претърсването.
Противникът и в тази акция не достига целта си, защото партизаните навреме разкриват плана му, излизат от обкръжението, предприемат активни действия и пред фронта, и в тила му, с което предизвикват объркване. Наред с тези мерки партизаните провеждат широка и ползотворна политическа дейност сред населението.
По време на акцията започват активни действия родопските партизани, които отвличат част от силите на противника.
На 1 август една дружина от бригада „В. Коларов“ блокира село Добростан и провежда митинг.
На 4 август партизани от дружина „Райчо Киров“ овладяват село Драгойново, Борисовградска околия. Провеждат митинг, разгонват бойната група на фашистите и раздават на населението реквизираните от фашистите вълна, мас и други продукти.
След няколко дни партизани от стЬцата дружина завземат село Попово, изгарят архивата на общината, вземат 20 пушки от „обществената сила“ и от местната полиция.
134
На 5 август дружината „Кочо Чистеменски“ от бригада „Георги Димитров“ овладява село Забърдо, запалва архивата на общината и обезврежда караула.
На 6 август бригадата „Георги Димитров“ завзема село Ситово и запалва общината.
На 11 август дружината „Кочо Чистеменски“ блокира село Лясково, Девинско, обезоръжава караула и подпалва общинската архива.
Тези действия в Родопите хвърлят в тревога фашисткото командуване.
Като не успя да направи нищо в Средна гора, правителството реши да опита в Родопите. За тази цел то съсредоточи войски в петте околии — Пещерска, Девинска, Смолянска, Асеновградска и Борисовградска.
Фашистите и тук приложиха същата тактика — претърсване на селищата, откъсване на партизаните от снабдителните им бази, от партията и населението, изтласкване по-навътре в Балкана, където е рядко населено и няма храна. Блокадата тук, както и в Средногорието, се съпровожда с масови арести, палежи, убийства, бесилки.
В тези дни, когато блокадата беше в пълен ход, партизаните в Родопите бяха лошо въоръжени. Това наложи една голяма част да заминат в Беломорска Тракия за боеприпаси.
С такава задача бе натоварена бригада „Георги Димитров“, която за няколко дни изминава дълъг преход до гара Бук — Беломорието, пробивайки си път през множество засади, устроени от полицията и жандармерията. Най-сетне тя се добира до района, където са пуснати боеприпасите, натоварват се всички с по около 40 кг и се връщат обратно.
По същото време (около 12 август) и бригадата „В. Коларов“ отделя 130—150 партизани в една сборна дружина и я отправя към Беломорието. На 14 август дружината достига село Манастир, но не намира оръжие и се връща обратно.
Най-многочислена, но най-лошо въоръжена през това време се оказва дружината „Г. Кирков“, която наброява около 200 души предимно нови, необучени партизани с 50—60 пушки, 35 пистолета и една лека картечница.
На 16 август противникът напада дружината, но тя ту с вик „ура“, ту със стрелба прогонва врага.
135
На връщане от Беломорието сборната дружина от бригада „Георги Димитров“ напада един горски пункт и един военен пункт, взема оръжието им и се придвижва до село Брезе, Девинско. След известно време цялата бригада се събира в района на връх Персенк, за да си отдъхне.
Приблизително в същото време сборната дружина от бригада „Васил Коларов“ извършва няколко последователни акции. Тя влиза в селата Кремене, Давидково (Смо- лянско), а на 20 август напада конвой по шосето за Смолян и освобождава арестувани ятаци от с. Арда.
Така завърши блокадата на фашистите и в Родопите.
В края на операцията фашисткото командуване прави една твърде интересна равносметка. Според него причините за неуспешната операция са: че нейната подготовка не е запазена в тайна; че не са подбирани надеждни водачи за полицейските и войсковите групи, които ги насочвали там, където нямало партизани; че не е осъществено плътно блокиране на района, което е дало възможност много хора да излизат от блокирания район и да предупредят партизаните; че самото претърсване не е извършвано щателно, а през пръсти, и че преследването на откритите партизански групи не се осъществявало енергично. А войниците в тези действия участвували без желание, дори саботирали.
Разбира се, в тези изводи има много верни неща, но към тях може да се прибавят и други.
За да се провалят акциите на противника, съпроводени безусловно и с много човешки жертви, причините са следните: своевременно бе разкрит замисълът на противника; не се допусна обкръжаване, а ако тук и там се отдаваше на противника да осъществи обкръжаване, партизаните незабавно пробиваха обръча и излизаха от него; още при първите получени данни за концентрация на войски партизаните напускаха района, като оставяха малки групи за отвличане на вниманието им; при преследване от страна на противника партизаните му устройваха засади, нанасяха му загуби и го принуждаваха да се откаже от преследването.
Населените пунктове, в които влизаха партизаните, се блокираха здраво и не се допускаше излизане на хора вън от тях. Партизаните от съседните райони силно активизираха своята дейност и принуждаваха противника да разделя силите си.
136
Водеше се щателно разузнаване за противника. Търсеше се човек вътре в щаба на фашистите, който да разкрива плана на операцията. Ако маньовър се извършваше в непознат район, за водачи се търсеха местни хора, но добре проверени, като се пазеха да не избягат. Навред в населените места, както в тези в района на обкръжението, така и вън от него, се организираше активна политическа и бойна дейност.
Вместо да бъдат унищожени партизаните, сред тях се получи нов подем. Партизанските единици добиха огромен опит. Те се научиха и изкусно да маневрират, и из- кусно да се отскубват от врага, и смело да пробиват блокадите .
След фашистката блокада към отрядите тръгнаха нови партизани. Само от 4 села на Пловдивска околия в отрядите се озоваха 62 души. Съставът на бойните групи в града нарасна с 60, а в района на с. Голямо Конаре — с 33 души. Обстоятелството, че партизаните не дадоха много жертви и не се предаваха на врага, повиши духа и на населението. То чувствуваше сега по-осезателно мощта на партизаните и тяхното превъзходство над врага.
Маньовър и придвижване
Маньовър според военното изкуство означава организирано движение на войски за създаване на най- изгодна групировка за водене на бойни действия. Той има голямо значение и при партизанските действия. При партизанската борба маньовърът се извършва най-често, за да се избегне бой, в който противникът има превъзходство, тъй като партизаните не разполагат с тежки оръжия и с много боеприпаси.
Целта на маневрирането е определена ясно и точно в директивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г.:
„Маневрирането на частите и отрядите трябва да има за цел главно да се нанасят удари на врага, а не да се крият и избягват срещи с него.“1
1 ЦПА, Ф. 77, on. 1, арх. ед. 7.
137
По-нататък този въпрос се доразвива в заповедта на Главния щаб на НОВА от 24 август 1944 г.:
„Да се вземат бързи мерки с маневриране, за да се избягнат готвените удари, като се предприемат противо- ударни акции из засада, със стремеж за явяване винаги в тил на противника на територията, която той смята за прочистена. При сбкръжаване да се премине към бой. за печелене на време и при удобно време и подходяща местност да се нанасят съсредоточени удари върху слабите места на противника, с оглед да се пробие обръчът и да се явите в тил на противника, след което да продължи досегашната дейност при добитата вече свобода на действие. При тези действия да се използува най-широк, неограничен район за маневриране.“1
Маньовърът има различни форми: марш, обхват, обход, отход, маньовър от дълбочина и по фронт.
Марш се извършва с цел да се придвижи бойната единица от един район в друг. Той може да бъде дневен или нощен. И дневният, и нощният се организират с предвиждане на срещен бой с противника. Извършването на марша се осъществява при добре организирано разузнаване, охрана и спазване на тайната. При планиране на марша се определят началото и краят му, а така също големи и малки почивки.
Обходът и обхватът са най-приложимите маньоври в партизанската борба. Те се прилагат като правило при превъзходство на противника, когато не е изгодносъщият да се атакува по фронта. Обходът и обхватът са сложни маньоври, но те дават дай-добри резултати. Докато обхватът се извършва по-близко до противника, обходът се извършва дълбоко в неговия тил. Както единият, така и другият маньовър имат за цел да се нанесе удар на противника неочаквано във фанг и в тил, т. е. по най-слабото му място. Умело проведеният обход или обхват може да доведат до разгром на превъзхождащ по сили и средства противник.
Партизанската практика е пълна с примери, когато малки групи са се явявали неочаквано във фланг и тил на противника и са го принуждавали да капитулира или да избяга.
1 ЦПА, Ф. 77, on. 1, арх. ед. 27.
138
Обходът е също често приложим в партизанската борба. Не става въпрос за отхождане от заета позиция, организирана за по-дълго време, защото партизаните по начало не водят позиционна война. Става дума за обхождане от позиция, която партизаните заемат набързо при появяване на противник. Окаже ли се, че противникът има голямо превъзходство и не е изгодно да се води бой продължително време, партизаните отхождат от позицията, като оставят част от силите си за прикриване на отхожда- нето.
Маньовърът може да се извършва от дълбочина, в дълбочина и по фронт в зависимост от това, къде се намира противникът и какво положение по отношение на него заема партизанската единица. По време на въоръжената борба партизанските части извършваха маньовър и по фронта, т. е. успоредно на фронта на противника, от дълбочина и в дълбочина.
Успоредно на фронта се маневрира, когато противникът настъпва на широк фронт и партизаните нямат възможност да отходят в дълбочина. От дълбочина маньовър се извършва, когато противникът се съсредоточава и трябва или да се нанесе внезапен удар по неговия фланг, или да му се устрои засада. Маньовър в дълбочина се извършва, когато партизанската единица се отскубва от противника или когато иска въобще да не влиза с него в бой.
Към маньовъра се предявяват редица изисквания. Той трябва да е прост по замисъл, да осигурява внезапност, скритост и бързина на изпълнението. Простотата на замисъла и скритостта на изпълнението зависят от подготовката, умението и способността на командирите. А бързината и внезапността зависят освен от изпълнителите и от противника. Ако по пътя (направлението), по който се извършва маньовърът, се появи противник и наложи бой, то и внезапността на маньовъра, и бързината на извършването му ще се нарушат.
В партизанската борба маньовърът има по-широко значение, отколкото в обикновената война. Той има значение на движение, на подвижност. Затова се казва, че партизанската борба без маньовър е немислима, защото по своята природа тя е подвижна. Разнообразието и изобилието на обектите, необходимостта партизаните сами да се въоръжават, да разясняват целите на борбата, грижата за храна, набирането на нови бойци и преследването от
139
страна на врага налагат най-широко маневриране. Едно от важните условия да се избегне обкръжаването на партизанската част и нейното унищожаване от противника е да маневрира. Това важи особено когато пратизанската единица е малка и лошо въоръжена или дори когато е голяма, но срещу нея стои силен, превъзхождащ противник.
Маньовърът в партизанското движение се осъществява най-често с цел да се избегне ударът на врага. В подкрепа на тази мисъл има множество примери.
Маньовър се извършва в тактически, оперативен и стратегически мащаб. В България няма случай на стратегически маньовър, ако не се смята придвижването на батальон „Христо Ботев“ от района на Гевгели до района на гр. Трън, изминавайки повече от 600 км.
Маньовър в тактически мащаб се извършва в постоянния район на действие на партизанската единица. Такъв маньовър са осъществявали почти всички чети и отряди.
Маньовър в оперативен мащаб се извършва, когато партизанската единица излиза от своя постоянен район на действие, отива в други райони, отдалечени на няколкостотин километра. Такъв маньовър осъществиха голям брой партизански единици по време на големите офанзиви на врага в периода март—юни и август 1944 г. с цел да избягнат обкръжението. Маньовърът на някои единици беше свързан със създаване на свободна територия. Такъв маньовър като правило бе функция на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Маньовър' в оперативен мащаб извършиха: Втора родопска партизанска бригада от района на Асеновград до Беломорието с цел да достави оръжие; Първа софийска бригада — от района на Трън до Горна Джумая (Благоевград) с цел да се съедини с действуващите в този район партизански единици и заедно с тях да създадат свободна територия, да преградят немските комуникации от Гърция за България и да освободят работещите по долината на река Струма няколко хиляди мобилизирани; Втора софийска партизанска бригада — от района на Трън към района на Пловдив, където се набезязваше центърът на въстанието; Трета народоосвободителна бригада „Георги Димитров“, формирана в Лебане и съсредоточена в района на Кюстендил, за да вземе участие в народното въстание. Трънският партизански отряд извърши на два пъти походи от района
140
на Трън до Крива паланка и Кюстендил в непрекъснати боеве с врага и се върна в своя район, което бе съгласувано с действията на югославските единици, действуващи в съседство с България.
Маньовърът, независимо в какъв мащаб се извършва, се подчинява на идеята за предстоящите действия. Водейки се от тази идея, командуването на партизанската единица всячески се стреми към нейното осъществяване, като води непрекъснато разузнаване за маршрутите на движението, а така също и за новия район,към който се насочва. Без това противникът може да натика партизаните в някое дефиле или предварително блокиран район и да ги унищожи.
Освен разузнаване командирът на партизанската част организира и надеждна охрана. Придвижването на партизаните въобще е немислимо без охрана както в челото и опашката, така и отстрани на колоната.
Всеизвестно е, че колоната е най-уязвима отсрани. При нападение отстрани трудно се осъществяват и развръщането, и управлението. Затова на страничната охрана се обръща особено внимание.
Разстоянието на охранителните елементи в челото, в опашката и отстрани, а така също и съставът им зависят от това, по ксе време се извършва придвижването— зиме, лете, денем или нощем, — от местността — хълмиста, равнина, открита, гориста или пресечена, — от разстоянието до противника, от състава и активността му. Денем и на открито охранителните елементи се движат на по-голямо отдалечение от главните сили, а зиме, нощем, в гориста и пресечена местност разстоянията се скъсяват. Съставът на охранителните елементи се определя в зависимост от силите, с които разполага партизанската част, и от характера на местността. Ако местността благоприятствува устройването на засади или внезапни удари с крупни сили, в охранителните елементи се отделят повече сили, за да могат да задържат противника до развръщането на главните сили. Ако липсват такива условия, въпросът се решава по-иначе — охранителните елементи оглеждат най- внимателно всички места, където е възможно да има засада.
Решение за маньовър се взема от командира на партизанската единица въз основа на задълбочена оценка на противника, местността и своите сили. Тази оценка ко-
141
мандирътна партизанската единица извършва при помощта на неговите най-близки помощници — политкомисаря, началник щаба, разузнавача и заместник-командира.
При оценка на противника командирът изяснява неговото местонахождение, численост, въоръжение, разположение, степен на бойна готовност и вероятни начини за действия.
Местността се оценява с оглед на най-изгодни условия за бързо развръщане и водене на бой.
Своите сили се оценяват с оглед на маньовъра, който следва да се приложи — фронтална атака, засада, обход или обхват, — и на групирането на силите и средствата.
На тази основа се определя и мястото на командува- нето в колоната. В едни случаи то се движи след челната походна застава или авангарда, а в други — след първата чета (батальон) или дори в средата на колоната.
Средствата за свръзка се движат с командуването. Те могат да бъдат радио- и подвижни. Подвижните могат да бъдат пеши или конни.
По време на движението и при почивките съществува строга дисциплина. Забранява се палене на цигари и огньове, говорене на висок глас, разглобяване и почистване на оръжието. За почистване на оръжието се определя специално време и се извършва под контрола на командирите. Това се прави с цел да не се допусне едновременно разглобяване на цялото оръжие или пък некачествено почистване.
Почивките биват малки и големи. Малките почивки имат продължителност няколко минути. Те се дават с цел партизаните да си отдъхнат и ако колоната е разтеглена — да се събере. Големите почивки се дават след дълги преходи. Те се осъществяват в гори, при добра маскировка или в населено място. При малките почивки в зависимост от района, в който става движението, и от местността могат да се забраняват или разрешават едни или други действия, като пушене, говорене на глас, палене на огън. Във всички случаи се организира далечна и непосредствена охрана.
Чопленето на оръжието се забранява при всички случаи. Това се прави с цел да не се произведе неочакван изстрел, който може да разкрие местонахождението на партизанската единица, а може да доведе и до нещастен случай. Практиката е пълна с примери на убити и ранени пар
142
тизани по невнимание, при почистване на оръжие и по време на почивки.
Особено строг контрол и наблюдение се организира над новодошлите партизани, които още не са усвоили законите на партизанската борба.
При движението на колоната командите се предават от боец на боец. Това обаче не осигурява точност. Често пъти до последния командата достига съвсем изопачена. Затова най-добре е командите да се предават чрез подвижни свръзки — пеши или конни.
При дълъг маршрут се предвиждат и дълги престои или почивки. Те траят от едно до няколко денонощия и за целта се избират подходящи места, наречени лагери. Лагерите се избират в недостъпни за врага райони, зад естествени препятствия (дълбоки дерета, реки, езера, блатисти места). Независимо от големината на партизанската единица по време на лагеруването се организира далечна и непосредствена охрана. Далечна охрана се поставя на такова разстояние, което осигурява своевременно предупреждение за съществуващата опасност. Понякога командирите съчувствуват на уморените от дълъг поход партизани и отстъпват от партизанските правила — не поставят далечна и близка охрана, допускат оръжието да се събира на купчина, да се разглобява едновременно от много хора, да се разсъбличат или да спят всички, като разсъждават: „Дано не стане нищо лошо“ или „Дано не стане този път“.
Трънският отряд, нарушавайки тези златни правила, на 7 септември 1943 г., без да организира добра охрана около изоставения пограничен пост, в който се спрял да почине, допуска партизаните да се разсъблекат, за да се сушат, а пушките да се съберат на купчина в един ъгъл на помещението.
Полицията се доближава незабелязано до самия пост, обкръжава го и открива огън от всички страни, при което загиват неколцина партизани.
Подобен е случаят с 2-ра Софийска партизанска бригада по време на похода й към гр. Пловдив. След като пуснали селянина-водач, партизаните се установили на лагер наблизо и понеже били уморени, почти всички заспали. Полицията се доближава неусетно, атакува лагера, внезапно внася паника всред партизаните, разпръсва ги на
143
групи, а сетне организира преследването им. Тази небрежност бе заплатена със скъпи жертви.
Разполагането на лагер, когато се предвижда спане, се извършва с оглед бързото вдигане на партизаните по тревога и организираното им встъпване в бой.
Много са случаите, когато поради отсъствие на ред и дисциплина някой се отдалечава от лагера да търси вода, да ходи по естествена нужда или да почива по-спокойно — загубва се и хвърля в тревога всичко. И ако не се намери, това принуждава командира на търси друг лагер и да премества единицата в неподходящо време. Ето защо строго се забраняваше отдалечаването от лагера било за спане и почистване, било по естествена нужда. Това може да става само с партизани, които познават местността.
В лагерите не се допускат нито ятаци, нито близки на партизаните. Срещите, независимо от какво са продиктувани, стават далеч от лагера. Това е също златно правило, което, като се наруши, се заплаща скъпо и прескъпо. Случваше се лица, допуснати в лагера, при завръщането си да попадат в полицията, не издържат на инквизициите и разкриват лагера. Понякога при липса на бдителност достъп в лагера получават дори добре засекретени сътрудници на полицията, които после издават ценни данни, въз основа на които полицията предприема едни или други действия.
Маньовърът в непознат район е свързан с много и разнообразни трудности — и населението непознато, и местността, и връзки няма с местните хора. Но тези трудности стократно се увеличават, ако придвижването е съпроводено с бойни действия. Усети ли противникът, че се готви придвижване, той незабавно пристъпва към организиране на засади, заема изгодни позиции по предполагаемия маршрут или пък „увисва“ на опашката на колоната и й налага твърде неизгодни действия. Затова командуването на партизанската част пази в най-строга тайна както района, в който се придвижва, така и маршрутите за движение, а тръгне ли врагът по следите — търси начин да го заблуди и да се отскубне ст него.
Но това не е единственият изход. Далеч преди тръгването в района, през който ще мине партизанската единица, се изпращат партийни работници, които установяват връзки с местните хора, и в определеното време и
144
пунктове причакват партизанската единица, осведомяват я за положението по маршрута й в района и я водят.
Партизаните не бива да се доверяват на случайни водачи. Ако това се наложи, водачът непременно се връзва и дсбре се охранява.Пред него не се говори за крайния пункт, за броя на хората, нито за наименованието и състава на единицата. При почивките такива водачи се държат встрани, за да не могат да преброят партизаните.
Маньовърът в партизанското движение е нужен като въздуха и хляба. Който не умее да маневрира, той не умее да се бие, защото самият маньовър е бой. Затова онези партизански единици, които разбираха смисъла и значението на маньовъра, печелеха боевете с врага, а тези, които не го разбираха, търпяха поражения.
Взаимодействието в партизанската борба
Взаимодействието в партизанската борба заема особено важно място. То се организира при всяка акция, независимо от нейния мащаб, и във всяка партизанска единица, независимо от организационния й състав. Освен вътре в партизанската единица взаимодействие се организира и между едниците в една оперативна зона, от различните зони и от съседните партизански движения, в нашите случаи — югославското и гръцкото.
Въпросите на взаимодействието в партизанската борба не са разработени в отделен документ нито от ЦК на партията, нито от Главния щаб на НОВА. Теса намерили отражение в няколко документа, по-важни от които са:
— директивата на Главния щаб наНОВАот27 ноември
1943 г.от щабовете на зоните, отрядите и четите за координиране и активизиране действията на ръководствата на зоните;1
— заповедта на Главния щаб на НОВА от 12 август
1944 г. до щабовете на зоните да вземат предохранителни мерки срещу готвените от правителството на Багрянов Удари;2
1 ЦПА, Ф. 77, on. 1, арх. ед. 7.
1 Пак там, арх. ед. 29.
10 Из тактиката.
145
— заповедта на Главния щаб на НОВА от 24 август 1944 г. до щабовете на зоните да вземат мерки за проваляне на военната акция срещу партизаните;1
— заповедта на Главния щаб на НОВА от 26 август 1944 г. до щабовете на зоните да предприемат повсеместно настъпление срещу противника, съгласувано с освободителните армии на Югославия и Гърция за установяване властта на Отечествения фронт;2
— директивата на Георги Димитров от 27 август 1944 г. до ЦК на БКП за подготовка на предстоящото народи о въоръжено въстание.
В тези документи в една или друга степен се дават указания и препоръки за съгласуване на действията между отделните партизански единици от една и повече зони, за маневриране от една в друга зона, за оказване на помощ, когато условията налагат и позволяват, без да се държи сметка за границата на районите и зоните, за поддържане на свръзка между зоните и партизанските единици и пр.
Взаимодействието се организира от командира въз основа на неговото решение. То има за цел постигането на най-добър успех, дори на победа. Същността на взаимодействието се заключава в съгласуване действията на войските и оръжията по време, място и цел; в максимално използуване силните страни на даден род войска или оръжие и насочване действията на останалите поделения (оръжия), в интерес на онова, което решава главната задача.
Понеже никога не се знае абсолютно точният замисъл за действие на противника, взаимодействието се организира по варианти, като се изхожда от най-вероятните, най- допустимите негови действия.
Взаимодействието се организира по обекти. Неговият мащаб се определя от важността на обекта и преди всичко от това, кой го организира: командирът на партизанската част, командирът на въстаническата зона или Главният щаб на НОВА.
В зависимост от величината на обекта и от това, кой го организира, взаимодействието бива: тактическо, оперативно и стратегическо.3
1 ЦПА, Ф. 77, on. I, арх. ед. 27.
2 Пак там 1, арх. ед, 29.
3 Понятията тактическо, оперативно и стратегическо взаимодействие (в партизанската борби не се покриват напълно със съответните понятия в редовната армия. Те имат редица характерните особености.
146
Тактическото взаимодействие обикновено се организира в рамките на една партизанска единица; в отделението — между бойците; в четата — между отделенията; в отряда (батальона) — между четите; в бригадата — между батальоните; в дивизията — между бригадите. То изисква най-тясно съгласуване на действията между подразделенията (оръжията) по цел, място и време за най- добро изпълнение на задачата. Организатор на взаимодействието е командирът на партизанската единица. Той пристъпва към организиране на взаимодействието, след като е извършено разузнаване на обекта (противника) и след като е взел решение. Взаимодействието се организира на макет или на карта и без карта и макет, когато липсват такива. Ако се организира на макет (карта), на макета се нанасят: обектът (обектите), отбранявани от противника; вариантите на неговите действия, подстъпите към обекта, силите и средствата за превземане на обекта, разпределени по групи, коя група каква задача изпълнява, коя група на коя и с какво съдействува по време; резерв, място на резерва и неговата задача; маршрути, оттегляне и сборно място; начало и край на акцията; сигнали за започване и прекратяване на действията; мястото на командира и други обстоятелства, произтичащи от конкретната акция.
В предишните раздели бе посочена акцията на Трънския отряд, извършена на 16 юни 1943 г. в с. Главановци, и акцията на отряд „Г. Бенковски“ (3 ВОЗ) и чета „Бачо Киро“ от отряд „Чавдар“ (1 ВОЗ) при овладяването на гр. Копривщица на 24 март 1944 г. Тези акции бяха посочени като пример в друго отношение, а сега ще бъдат разгледани от гледна точка на организиране на взаимодействието.
В това отношение Главановската акция например има тази особеност, че бе извършена заедно с група югославски партизани. Това наложи югославяните да заучат на български език всички команди, които следваше да се отдават по време на акцията, и да се запознаят с маршрутите за придвижване и изтегляне денем, а така също да запомнят ориентирите за движение нощем. От всички партизани бяха изучени на схема населеният пункт и обектите за нападение: полицейският участък, мандрата и къщата, в която живееше общинският кмет. Най-важният обект бе полицейският участък. Поради това, за действие срещу
147
него бе определена най-голяма група, с най-опитни партизани и в състава й бе включена единствената лека картечница. За втория и третия обект бяха определени по двама души. Двама души бяха определени за прекъсване на телефонната връзка с града, откъдето се очакваше да дойде подкрепление на противника. Един партизанин бе определен да напише лозунги по стените и да разхвърли позиви. При затягане на действията срещу полицейския участък се предвиждаше прехвърлянето на другите две групи, с което се подчертаваше важността на първия обект.
Действията и срещу трите обекта трябваше да започнат едновременно. Като сигнал на това, както и за прекъсване на телефонната свръзка щеше да послужи откриването на огън с картечницата. При успешно развитие на действията срещу участъка се предвиждаше разделяне на групата и оказване помощ на другите групи.
Вторият по важност обект беше общинският кмет, който не изпълни направеното му предложение да напусне поста си и да прекрати реквизицията. Населението го ссъди на смърт и възложи на партизаните да изпълнят присъдата. При това положение в акцията се залагаха престижът и авторитетът на партизаните. Поради това от успеха й зависеше по-нататъшното отношение на населението към отряда.
Взаимодействието по време на акцията е изразено на схема 12.
Действията се развиха по разработения план.Участъкът бе превзет бързо, полицаите обезоръжени и партизаните, действуващи срещу него, се притекоха на помощ на другите групи.
В акцията не беше предвидено, че може да има ранени.
Това наложило партизаните да се отбият в едно село, да вземат два коня и да качат ранените на конете.
Акцията срещу Копривщица бе спомената в раздела „Дейност на партизанските единици“. Тя е може би единствената акция в България, при която се овладява град с население около 2400 души. Въпреки че в нея участвува и чета от отряд „Чавдар“, който влиза в състава на 1 ВОЗ, взаимодействието се организира от командуването на отряд „Г. Бенковски“ и поради това се отнася към акциите с тактическо взаимодействие. Тази акция е добър пример на тактическо взаимодействие между партизански
поделения от различни зони. Но тъй като същата се замисля в една скоротечна обстановка и няма възможност да се уведоми командуването на зоната, партизаните проявяват инициатива, решават да нападнат Копривщица, а и сами организират взаимодействието.
На схема №2 са показани обектите,а така също съставът и въоръжението на групите, предназначени за действие срещу отделните обекти. И тук са изразени ясно целта, мястото и времето на акцията, силите на противника и възможните варианти на неговите действия, началото на атаката, съставът и мястото на резерва, коя група на коя и как съдействува, как става изтеглянето и т. н. Може да се каже, че успехът на акцията се дължи в най-голяма степен на нейната добра подготовка, както и на добре организираното и осъществено взаимодействие между отделните групи и оръжия.
Подобно тактическо взаимодействие между отделни единици от една зона се осъществяваше навсякъде. Няма акция, преди провеждането на която командирите да не са организирали взаимодействие. Някога в по-общи линии, друг път по-подробно, според умението и подготовката им, но винаги действията както вътре в единиците, така и между тях се обвързваха, съгласуваха,
Тактическото взаимодействие осъществяват Трънският, Радомирският и Брезнишкият отряд; Трънският и Кюстендилският; Трънският и Дупнишкият; Трънският и Цари- броДският. Това взаимодействие понякога се организира по инициатива на командирите на отряди, а като правило — въз основа на утвърден план от командуването на зоната или по негово указание.
Взаимодействието между отделните отряди се изразява и в подпомагане с оръжие.
Така Трънският отряд оказа помощ с оръжие на Дуп- нишкия и Кюстендилския, които пратиха партизански групи и на място получиха оръжието. Но има случаи, когато трънските партизани, след два несполучливи опита на отряд „Чавдар“ сам да се снабди соръжие, натовариха пълна каруца с автомати, пушки, картечници, гранати и патрони и я препратиха с парола в района за действие на „чавдарци “.
Колкото и да бе оскъдно времето за подготовка на дадена акция, командирите винаги намираха възможност да организират взаимодействие, всекиму да уточнят за
149
дачата: всяка група и всеки боецда знаят кога, къде, какво и с каква цел следва да извършат.
По онова време партизанските командири нямаха военна подготовка и не разполагаха с източници, в които да се дават напътствия как и защо трябва да се организира взаимодействието. Мнозина го правеха по интуиция така, както им подсказваше нуждата и техният самороден талант.
Взаимодействието се организира по-лесно на познат терен и по-трудно — на непознат. Когато акцията се извършва на непозната местност, последната се изучава по карта, но е най-добре, ако има възможност командирът, началник щаба или друг някой от командуването на единицата, в чийто мащаб се организира взаимодействието, преди или след като то е организирано, да минат през района, в който е обектът, да се доближат до него, за да добият лични впечатления и ги използуват при съгласуване на действията.
Ако акцията се провежда с участието на сили (средства), които са в самия обект или около него, действията се съгласуват и с тях. В такива случаи участието на силите от състава на обекта се пази в най-строга тайна.
Такива са основните изисквания при организиране на взаимодействието в тактически мащаб.
Оперативното взаимодействие, или организирането на взаимодействието в оперативен мащаб, се отнася до висшестоящите командни инстанции — зоните и Главния щаб на НОВА.
Взаимодействие в мащаба на зоната се организира, когато действуват единици от една зона, а в мащаба на Главния щаб — когато действуват единици от няколко зони. В първия случай организатор на взаимодействието е командирът на зоната, на чиято територия се планира акцията, а във втория — Главният щаб или негов пълномощник. Оперативното взаимодействие, както и тактическото, се организира от командира, който е взел решение за провеждането на дадена акция.
Оперативното взаимодействие се организира за овладяването на голям обект на територията на една от зоните или за овладяване на територия с участието на няколко единици от различни зони. При изпълнение на такава задача някои от единиците извършват маньовър (при
150
движване) през територията на друга зона (зони), който се организира или от командира на зоната, през чиято територия преминава партизанската единица, или от Главния щаб на НОВА, или от негов пълномощник.
Така се постъпи през май 1944 г., когато Главният щаб на НОВА, преследвайки определена цел, реши: Първа софийска народоосвободителна бригада да се прехвърли от Трънско в района на Горна Джумая (Благоевград), а Втора бригада — в района на Пловдив. Маршрутите и на двете бригади бяха трудни, местността — непозната и блокирана от противника. За да се избягнат поне част от трудностите на територията на Първа софийска народоосвободителна бригада, бе извикан с група партизани командирът на Дупнишкия отряд Васил Сотиров Демиревски (Желю), който получи задача да съдействува на бригадата при преминаванетой през познатата на дуп- нишките партизани територия, а с бригадата тръгна самият командир на зоната —- Боян Българанов, който беше и организатор на взаимодействието между партизанските единици от Първа и Четвърта зона.
С Втора софийска народоосвободителна бригада тръгнаха зам.-главнокомандуващият на НОВА Владо Трич- ков, секретарят на ЦК на комсомола и секретарят на Со- вийския окръжен комитет на партията. Те имаха задача да съгласуват действията на бригадата с партизанския отряд „Хр. Михайлов“ (12 ВОЗ), с бригадата „Чавдар“ (1 ВОЗ), с бригадата „Георги Бенковски“ (3 ВОЗ) и с Първа средногорска бригада (2 ВОЗ) при преминаването й през тяхна територия, при овладяването на свободна територия в района на Пловдив и при подготовката на въстанието.
Тук, на територията на Пловдив, където щеше да се събере и партийното ръководство, оперативното взаимодействие прерастваше в стратегическо, защото именно тук се очакваше решаването на стратегическата задача, смъкване на фашистката власт чрез въстание и установяване на народнодемократична власт.
Това и други прехвърляния на партизански единици от една зона в друга се извършваха на основата на директивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г. В нея между другото се казваше: „Овладяването на под-, вижни или постоянни бази трябва да бъде етап, път; към който да се стремят четническите отряди във всички
151
зони. Съседните зони да си осигурят здрава връзка помежду си, за да могат да си помагат както в бой, така и при отсъпление, като се прехвърлят от една зона в
друга.
Примери на оперативно взаимодействие има много. Един такъв пример е акцията на сборния Рило-Пирински отряд и 1 Софийска народоосвободителна бригада, извършена на 24 август 1944 г. в Рилското корито, организирана от щаба на 4 ВОЗ, с участието на четирима членове на зоната (схема № 1).
От такъв мащаб е и взаимодействието между 1 и 2 Средногорска бригада „В. Левски“ и „Хр. Ботев“ (2 ВОЗ) и бригада „Г. Бенковски“ (3 ВОЗ) по време на голямата блокада на Средногорието от фашистите през лятото на 1944 г.
Основата на взаимодействието между трите бригади при тази блокада е изложена в заповедта на щаба на 2 ВОЗ, написана на базата на заповедта на Главния щаб на НОВА. Последната е издадена на 12 август 1944 г. под № 5 и изпратена до щабовете на зоните. В нея се казва: „Бригадите, дружините и отрядите да затегнат своите редове, да проверят своето оръжие, да прегрупират и реорганизират своите сили с оглед на предстоящите боеве; да завземат стратегически места, да организират охраната на проходи, пътища и пр., за да си осигурят възможност за маневриране на широк терен.
Да се установят здрави връзки със съседните райони и зони за взаимна помощ, защита и удар върху врага
Да се вземе курс на активно действие срещу врага; още в първите дни да се вземе инициативата в наши ръце и чрез изненади, бързи, смели и решителни действия да му се нанасят унищожителни удари.
Да се усъвършенствуват връзките, разузнаването и охраната. Движението на бойните части да става с оглед на местността и поставените задачи в малки, лекоподвижни единици за удар във фланг и тил върху врага; в големи— за тежки фронтални удари срещу врага, когато това е изгоди о.“
А в заповедта си щабът на 2 ВОЗ, след като предупреждава бригадите за предстоящата блокада, им нарежда да започнат незабавно широк маньовър с цел да избягнат удара на противника, да отблъснат неговите нападения, а сетне да преминат в решително контранастъпление.
152
„Ударът на противника може да бъде отбит само с контра- удар, офанзивата му — с контраофанзива“ — се казва в заповедта. Тук следва да се отбележи, че някои поделения от бригадите „Г. Бенковски“ и „В. Левски“, до които не са достигнали своевременно указанията на щаба на зоната, не са напуснали блокираните райони и са попаднали под ударите на врага.
От проведените действия се преценява, че по-добре е било организирано взаимодействието с бригада. „Хр. Ботев“. Тя извършва различни маньоври, за да избегне удара, а по-късно преминава към активни бойни действия. Положително във взаимодействието между партизанските единици в тази офанзива е и това, че докато някои чети и дружини воюват, за да пробият обръча на обкръжението, други извън блокадата предприемат активни действия, с които отвличат част от силите на врага и облекчават блокираните. Такива действия осъществява особено първа дружина от бригада „Васил Левски“ в началото на август.
Независимо от блокадата някои отряди благодарение на по-добре организираното взаимодействие провеждат едновременно акции в няколко населени места. Имаме пред вид проведената акция от отрядите,, Ангел Кънчев“, „Панайот Волов“ и бригадата „Чепинец“ на 18 август срещу четирите обекта — гара Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и с. Варвара.
Съгласувани по време с действията на Средногорските бригади протичат и действията на Първа и Втора родопска бригада в Родопите. Те нанасят едновременно удари по няколко обекта на 5 и 6 август — точно тогава, когато противникът започва първия етап от своята акция. Съгласуваните действия продължават и след 10 август, когато по план започва вторият етап от акцията на фашистите. В един ден дружина „Кочо Чистеменски“ от бригада „Г. Димитров“ провежда акция в селата Михалково, Чу- реково, Лясково, Петвар и Осиково — всички от Девин- ска околия. Смели акции по това време провежда и бригада „В. Коларов“. На 16 август тя се среща с войскови поделения при изворите нар. Мечка, разбива ги и ги принуждава да се оттеглят.
Третата степен на взаимодействието е стратегическото. Както беше казано по-горе, при определени условия в стратегическо може да прерасне оперативното взаимодействие. Такъв е случаят с Деветосептемврийското въстание.
153
Отначало за център на въстанието се определя Пловдив, с оглед на което се съсредоточават и съответно количество войски. Обаче противникът концентрира там големи сили и осуети изпълнението на този замисъл. Тогава Политбюро решава центърът на въстанието да се пренесе в Плевен. След като и там не се получиха желаните, резултати, Политбюро определи за център на въстанието Софийска област (заедно със столицата), в която по това време има най-много партизански сили: 1-ва и 2-ра Софийска бригада „Чавдар“, 1-ва Софийска народоосвободителна дивизия в състав от три бригади: Дупнишкият, Шопският, Царибродският, Брезнишкият, Кюстендилският, Босилеградският, Радомирският и Ихтиманският отряд. Наред с тези сили се предвиждаше и привличането на някои поделения от царската армия, с които ЦК на партията поддържаше връзка. За да се вземе такова решение, способствуваха още два фактора: Съветската армия, която бе вече съсредоточена на източната граница на България, и активното партизанско движение в Югославия.
Стратегическото взаимодействие е функция на Главния щаб на НОВА, който го организира за постигане на крайната цел на въоръжената борба — завземането на властта. Провеждайки последователна линия за разгръщане на партизанското движение до създаване на народоосво- бодителни войски и преминавайки различни етапи на въоръжената борба,ЦКна БКП използува умело обстановката, за да постави въпроса за въстанието като непосредствена задача в началото на септември. Това личи от заповедите на Главния щаб на НОВА от 26 август 1944 г. до щабовете на зоните, с която нарежда да се подготвят за непосредствено щурмуване на фашистката власт. Това се вижда и от неговата заповед от 1 септември 1944 г. до щабовете на западнограничните отряди, в която се казва: „Драги другари, за България удари 12-ият час. Повелята на момента изисква всички народни сили незабавно да се поставят в действие за спасяването на народ и родина.
Въоръжените въстанически сили да започнат решителни и смели действия за пълна и повсеместна мобилизация и вдигане на народа на въоръжено въстание за власт на Отечествения фронт.. '
С бързина и смелост да.се оцладеят всички административни и стратегически центрове в районите ви! Безпощад-
154
но унищожавайте вражеските сили „въоръжавайте народа, отправяйте сили към главния областен център!“
На основание на тези документи командуванията за зоните съставиха свои планове за действие, а на 5 септември 1944 г., в деня, когато съветското правителство обяви война на България, Политбюро и Главният щабнаНОВА разработиха конкретен план за въстанието, като предвиждаха главният удар да се нанесе по София — седалището на правителството и регенството, там, където бяха съсредоточени министерствата на войната и вътрешните работи, централната поща, радиопредавателната станция и др.
На 8 септември Политбюро и Главният щаб определиха въстанието да започне на 9 септември.
На основата на решението, че главният удар се нанася по столицата, че основните сили за провеждане на въстанието са съветските войски и частите на НОВА, че денят на въстанието е определен, Главният щаб организира взаимодействието със съветското командуване и с командуванията на близките до столицата зони. Това той извърши на основата на директивата на Георги Димитров от 27 август 1944 г., в която се казваше: „Българският народ и неговите въоръжени сили трябва решително да минат на страната на Червената армия, армия-освобо- дителка на България от немско иго, и заедно с нея да очистят българската земя от немските разбойници и техните подли помагачи.“
За провеждане на въстанието в различните зони на страната бяха съсредоточени партизански части и войскови поделения, ръководени от войнишки комитети.
Със завземането на властта от Отечествения фронт се създадоха условия за организиране на стратегическо взаимодействие между съветското командуване, командуването на БНА и щаба на Тито, за разгромяване на немската групировка в Гърция и за освобождаването на Югославия от фашизма.
Освен стратегическо между партизанските движения на България и Югославия и България и Гърция съществуваше тактическо и оперативно взаимодействие. Тактическото взаимодействие се изразяваше във взаимна информация, обменяне на печатни материали, предаване от българска страна на югославската и гръцката адреси на комунисти, мобилизирани в частите от царската армия.
155
намиращи се на тяхна територия, в подпомагане с оръжие, обмяна на опит и съвместни акции. При организиране на взаимодействието се изхождаше от общата цел, че врагът е един, врагът е общ и трябва да се бие там, където се намира. Това бе основата, на която се изграждаха взаимоотношенията между партизаните и на която се организираше взаимодействието.
В заповедта на Главния щаб на НОВАот 26 август 1944г. се нареждаше зоните и въстаническите дружини, които действуват в приграничните райони с Югославия и Гърция, да установят тесен контакт с народоосвобздител- ните армии и партизанските отряди на тези страни, като изработят общ план за съвместни действия против общия враг, без разлика на територия и къде ще бъде нанесен ударът на противника.
Тактическото взаимодействие първоначално се орга, низираше между командирите на партизанските единици, които се намираха в съседство. Взаимодействието между втори Южноморавски отряд, действуващ в района на Цър- на трава, и Трънския отряд, действуващ в района на Трън- ска околия, в началото се организираше между командирите на двата отряда, но ставаше въз основа на договореността между партийните ръководства на двата района и със знанието на съответните висшестоящи партийни и военни инстанции.
Между Трънския и Втори южноморавски отряд съществуваше договореност за съвместни акции и на едната, и на другата територия, за преминаване на „границата“ от партизани на двата отряда при случай на преследване, за храна и по други причини.
И наистина както югославските партизани участвуваха в акции на българска територия, така многократно българските партизани участвуваха съвместно с югославските на тяхна територия. На такава основа бе организирано взаимодействието и между другите български и югославски отряди, действуващи в приграничната ивица. В същото време много български комунисти, намиращи се във войсковите части, действуващи срещу югославските партизани, бягаха от казармата и отиваха партизани в югославските отряди. Част от тях бяха препращани в българските отряди, а други оставаха там и с помощта на български представители при югославяните формираха
156
самостоятелни единици, които заедно с югославските действуваха против общия враг.
От български войници, преминали единично, и от цели български войскови подразделения, бяха формирани следните партизански единици:
1. Батальонът „Хр. Ботев“ — в края на декември 1943 г. в района на гр. Гевгели. Състав — 52 българи.1
2. Бригадата „Г. Димитров“ — на 17 май 1944 г. в района на гр. Лебане с първоначален състав 2302 души, сетне — 3003 българи, въоръжени с 24 автомата, 27 леки картечници, 3 минохвъргачки, едно противотанково оръдие.
Бригадата води много боеве съвместно с 11-а Югославска бригада.
3. Войнишки батальон, наречен от някои „Интернационален“ — през април 1944 г. първоначалният му състав е от 32 души, а по-късно — 179 българи. В него влизат още руси, грузинци, югославяни, поляци и други —- общо 44 души. Същият действува съвместно с югославски единици в района на Санджака, Черна гора, Косово, в превземането на албанското градче Плов и другаде. Батальонът е въоръжен с 20 леки картечници, едно 45-мм оръдие, много пушки и автомати.
4. Войнишкият батальон „Д. Благоев“, формиран на 30 април 1944 г. от първа дружина на 63-и пехотен полк. Батальонът действува в състава на 14-а Югославска бригада. През септември неговият състав е 400 българи.
Формирането на тези и други партизански единици на територията на Югославия бе успех на БКП. Тези български партизани принасяха полза пряко на югославското партизанско движение. Взаимодействието при по- важните акции, в които участвуваха и български партизански единици, се организираше от българския представител и югославското командуване.
В процеса на борбата много неща бързо се измениха. Отрядите растяха. Предишните райони за действие се оказваха тесни и трябваше да се разширяват, малките акции прерастваха в големи и естествено тактическото взаимодействие прерастваше в оперативно и ставаше функция на главните щабове.
1 Победа, годишник на МРДБ, 1969 г.
1 Пак там.
а Пак там.
157
Още в 1942 г. за представител на ЦК на БКП в щаба на Тито за Македония бе изпратен членът на Централния комитет Боян Българанов, а през 1943 г. при Тито бе изпратен като представител на задграничното бюро на БКП Щерю Атанасов. Задачата на двамата български представители бе да съгласуват действията на нашите партизани с тези на югославските и да уреждат редица други въпроси, свързани с партизанската война на двете страни.
За конкретно уреждане на въпросите по взаимодействието между партизанските единици на България и Югославия ставаха периодични срещи на партийни и военни представители от двете страни. Две срещи от този характер — едната през март, а другата през май — се състояха през 1944 г. В първата участвуваха: от българска страна Боян Българанов, а от югославска Светозар Вукманович (Темпо), член на Върховния щаб на Тито. На втората среща от югославска страна участвуваха Темпо и Михайло Апостолски (командуващ народоосвободи- телните войски в Македония), а от българска — Боян Българанов, Владо Тричков, Йорданка Николова, секретар на ЦК на РМС, Г. Чанков, секретар на Софийския окръжен комитет, и Славчо Трънски.
На тези две срещи бяха разработени конкретни планове за съвместни действия на българските и югославските единици, действуващи в приграничната ивица, в които се предвиждаше кой, кога и къде действува и с каква цел съдействува на другите.
На основата на такъв план протекоха действията на четирите югославски и двете български бригади в първата половина на май 1944 г. по време на голямата офанзива на фашистите в района на Трън, Пирот, Сурдулица.
Взаимодействието се изразяваше и в подпомагане с оръжие. Когато югославските и българските партизани започнаха да получават оръжие по въздуха, често явление беше този, който в момента има нужда, той да вземе оръжието.
На такава основа и с такава цел бе организирано взаимодействието и с гръцките партизани.
Най-напред българските комунисти, намиращи се в администрацията и войсковите части в Беломорието, имаха задача да създадат връзки с гръцките партизани. Установилите такива връзки предаваха храни, оръжие и бое
158
припаси, а при удобни случаи ги предупреждаваха за готвени срещу тях акции. В по-късния период много български войници-комунисти напускаха фашистката казарма и отиваха при партизаните. Така в Западна Тракия около Кавала и в Източна Македония в района на Димо- тика се формираха от българи два партизански отряда.
Масовизирането на партизанското движение в двете страни през лятото на 1944 г. създаде условия за разширяване на контактите между партизанските единици и за провеждане на множество съвместни бойни акции. В началото на август 1944 г. Петричкият отряд „Антон Попов" се прехвърли в лагера на 21-ви полкнаЕЛАС1 и до края на месеца проведе с него множество бойни акции. Най-тясно взаимодействие бе осъществено в акцията за овладяване на Крушево.
В началото на септември 1944 г. една чета от 100 души партизани от Разложкия отряд тръгна на юг с цел да установи контакт с гръцките партизани и да вземе оръжие. С такава цел се отправиха на юг през август и двете Родопски бригади — „В. Коларов“ и „Г. Димитров“. Действията на тези единици се ръководеха от командирите на зоните.
Така постепенно и тук тактическото взаимодействие прерастваше в оперативно. Но оперативното взаимодействие се изрази най-добре при провеждането на Девето- септемврийското въоръжено въстание.
Въз основа на заповедта на Главния щаб на НОВА подготовката за въстание в Беломорието трябваше да започне едновременно с въстанието в страната, като негова съставна част.
Партийният комитет в гарнизона в Дедеагач още на 7 септември 1944 г. прави опит да се свърже с гръцките партизани, намира ги и се договарят относно помощта, която при нужда гръцките партизани следва да окажат на българите. А на 13 септември 1944 г., когато въстанието е вече успяло, партизаните на ЕЛАС слизат в града, тържествено посрещнати от населението.
Приблизително така се развиват събитията и в Гюмюрд- жина. Тук при обсъждането на плана за действие от партийното и военното ръководство в града са привлечени и
1 Гръцка народоосвободителна армия. Гя е въоръжената сила на Националноосвободителния фронт (ЕАМ).
159
представители на гръцките антифашисти, а на 13 септември 1944 г. се провежда общо заседание на революционните представители на българската въстаническа армия и на EJIAC. На тези заседания се разработва общ план за действие, в който се уточняват задачите както на българ-- ските, така и на гръцките партизани. Въз основа на този план частите на ЕЛАС влизат в градовете Кавала, Серес, Ксанти, Драма и установяват нова власт.
В процеса на борбата има случаи, когато взаимодействие в оперативен мащаб е организирано от представители на трите страни — България, Югославия и Гърция. Ярък пример за това е формирането в края на декември 1943 г. на войнишкия батальон „Хр. Ботев“. В този момент представителят на ГКП1 каза: „Тук се ксве истинската дружба между нашите народи. Ще дойде ден, когато българи и гърци, народите от целия Балкански полуостров, братски ще си подадат ръка и ще живеят в мир и нерушима дружба.“
По-късно клетвените думи на партизаните от батальона прозвучаха с особена тържественост: „Заклевам се да бъда предан на своя народ, на делото за освобождаване на нашия и другите народи, пъшкащи под тежко фашистко робство.“ *
Това обещание, дадено пред толкова хора, започна да се изпълнява още на следващия ден, когато хитлеристкото командуване реши да изтегли част от войските си от Африка и Гърция, за да ги изпрати на Източния фронт. Изтеглянето бе планирано да се осъществи по долината на р. Вардар, като се използуват шосето и ж. п. линия Солун—Белград.
В този момент представителите на трите партизански движения решиха да попречат на немците да осъществяват своя замисъл и предприеха общо настъпление на фронт Битоля—Гевгели—Солун. В течение на 5—6 дни партизаните от трите страни проведоха множество атаки срещу немците. Действията се водеха на основата на план, разработен от представители на трите партизански движения. Различието на езиците не попречи да се организира взаимодействието, да се съгласуват действията по време, място и цел и да завършат с успех.
1 Гръцка комунистическа партия.
160
Разбира се, в тази тежка и трудна борба на балканските народи могат да се посочат още много примери на взаимодействие както от тактически, така и от оперативен мащаб. Но в случая това не е най-важното. Главното е да се подчертае, че тези народи, винаги, когато са били в беда и са намирали общ език, са се разбирали, помагали са си един на друг, били са единни в борбата против общия враг и са постигали успех.
Борба за свободна територия
Борбата винаги има своите етапи — начало, развитие и край. Не е възможно един етап да се прескочи, за да се премине направо към друг. Овладяването на свободна територия в периода 1941—1943 г.,та дори и през ранната пролет на 1944 г. беше невъзможно. Такава задача щеше да доведе до големи жертви, без да се постигне нещо съществено. А партията, ръководейки уверено партизанското движение и преценявайки трезво и дълбоко цялата обстановка в страната, навлизаше от етап в етап подготвена, при изгодно съотношение на силите.
Тя постави задача за овладяване на свободна територия, когато Съветската армия беше вече близо на границите на България и царската армия бе разколебана, когато средната и дребната буржоазия бяха изгубили вяра в Хитлер, когато партизаните наброяваха няколко десетки хиляди и нямаше край, в който да не действува партизанска единица.
А като прибавим към всичко това голямата политическа работа сред населението, подменените административни органи, привързаността на населението към партизаните, отвръщането им от фашистката власт — задачата за създаване на свободна територия бе и навременна, и реална. Тази задача говореше вече за един по-висш етап в партизанската борба, когато партизанските единици не се съобразяваха с границите на своите райони за действие, не се съобразяваха дори и с границите на зоните. Тази задача говореше, че населението е навсякъде готово да посрещне партизаните и да им окаже помощ, че вече почти не съществуваха „необработени“ райони,че парти
11 Из тактиката.
161
занските единици са овладели изкуството да маневрират и да воюват на непозната територия.
Да се овладее свободна територия, значи да се прекъснат съобщенията с административните центрове, да се завземат и задържат населените пунктове, да се организира охрана на пътищата, да се задействуват комитетите на ОФ и се мобилизират транспортните средства, да се завземат складовете с оръжие и боеприпаси, да започне превземането на армията и се попречи на представителите на властта да избягат.
Там, където се извърши всичко това и партийните и ОФ организации бяха поставени на бойна нога, там властта рухна бързо, рухна без съпротива.
По-висшият етап на партизанската борба се изразяваше и в това, че действията на две и повече партизански единици се съгласуваха и ръководеха или от щаба на зоната, на чиято територия се съсредоточаваха тези единици, или от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Задачата на 1-ва и 2-ра Софийска партизанска бригада за прехвърлянето им в отдалечени на няколкостотин километра райони и съединяването им с действу- ващите в тези райони отряди бе поставена от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия през май 1944 г.
Нещо повече. С 1-ва бригада тръгна командирът на зоната с радиостанция, а с 2-ра бригада — зам.-команду- ващият на Народоосвободителната въстаническа армия. Тяхната задача бе да съгласуват и ръководят действията на партизанските единици в новите райони.
Съсредоточаването на 2-ра Софийска бригада в Пловдивския район бе обосновано с развитото партизанско движение в този район, с прекрасната материална база и с наличието на активно действуваща работническа класа.
В другия район, където отиваше 1-ва бригада, имаше също развито партизанско движение и големи човешки ресурси за масовизиране на партизанските единици.
Действията за завладяването на свободна територия се предшествуваха и съпровождаха с подмяна на административните служители (кметове, кметски наместници, бирници и др.) и поставянето на тяхно място на хора, посочени от населението. В Трънска и някои от съседните й околии към края на юли и началото на август 1944 г. бе подменена почти цялата администрация. Събирането
162
на храни, разузнаването и други дейности се изпълняваха от органите на зараждащата се отечественофронтовска власт.
Полицията и жандармерията, да не говорим за войската, чувствувайки безславния край на Хитлер и несигурното положение на фашисткото правителство, влизаха в бой с партизаните без охота. На мястото на желанието да убият партизанин, за да вземат награда, дойде страхът. Сега мислеха само как да се скрият от народния съд, как да избягнат народния гняв.
В този период се активизираха и комитетите на Отечествения фронт, политическите съюзници на партията, войниците-патриоти в казармата, активизира се цялата прогресивна общественост, работниците от предприятията, мините, транспорта. Всички се готвеха за стачки, за въстание.
Червенобрежкият партизански отряд още на 28 август установява новата власт в село Торсс. 1-ва Средногорска бригада на 5 септември завзема село Розовец, а на 7 септември камбаните известяват за установяването на отечественофронтовската власт и в село Брезово, Пловдивско.
Овладяването на свободна територия е прелюдията към въстанието. След като народът е спечелен, армията деморализирана, а партизанските сили значително пораснали и правителството е в криза, значи въстанието е назряло. Това се чувствува по демонстрациите и стачките. А в навечерието на Деветосептемврийското въоръжено въстание започнаха стачки и демонстрации по цялата страна. Миньорите и железничарите се вдигнаха на стачка, народът от градове и села излезе на демонстрации. Никой вече не можеше да спре този поток от хора, никой не бе в състояние да укроти гнева на хилядните маси, събирал се години наред в душите им. Нито прехвърлените през границата английски и американски шпиони, нито демагогското правителство на Муравиев — последната отрепка на буржоазията.
Ентусиазмът растеше не с дни и часове, а с минути и секунди. Всички чакаха Съветската армия, тази армия, която разгроми най-мощната буржоазна армия в света, тази армия, която донесе свободата на много страни и народи, пъшкащи под фашистко иго, тази армия, която донесе свобода и на българския народ. С нея се сля народоосво бодителната въстаническа армия на българския народ-
163
за да тръгнат заедно нататък към Берлин и да помогнат за освобождението на Югославия, Гърция, Албания, Унгария и Австрия.
Както се сливат реките и стават по-пълноводни, неукротими и неудържими, така слелите се партизани с народа и прогресивните войници и офицери от царската армия станаха мощна, непобедима сила.
Партизаните слязоха в населените места, за да превземат администрацията. Комунистите и отечественофронтов- ците превзеха армията, за да я привлекат на страната на въстанието, а народът разби затворите и пусна на свобода своите синове и дъщери, хвърлени там от фашистката власт.
На площадите в градовете и селата се трупаше хиляден народ. Готвеха се митинги. Всички превозни средства бяха мобилизирани да извозят по-бързо партизаните до определените пунктове. Полицията беше в паника. Всеки полицай търсеше убежище, за да се скрие, докато премине вълната на негодуванието.
В столицата и други големи градове на страната кипеше трескава дейност. Всичко се движеше по план. Партизанските сили чакаха заповед, за да щурмуват учрежденията на фашистката власт. За целта бяха привлечени и войскови поделения. Всичко бе готово за действие.
И ето го утрото на 9 септември 1944 г. чисто и бодро. То дойде заедно със Съветската армия, прекрачила границите на България и посрещната навсякъде с усмивките на хората и дълго пазените градински цветя.
А братушките стъпиха готови за бой. Авиацията, танковете и катюшите чакаха само заповед, за да избълват своя огън.
Нима българският народ, старият техен приятел и другар, можеше да стреля срещу тях? Не. Той знаеше це- ната на своята свобода, на вековната българо-руска дружба.
Така осъмна родилата се свобода. Така осъмна нова, Отечественофронтовска България.
164
Изводи от партизанската борба
За да се направят правилни изводи за партизанската борба, трява да се познава добре обстановката, при която тя бе организирана и водена. А тази смела и самоотвержена борба нарежда българския народ на едно от първите места в разгрома на фашизма.
Когато се говори за обстановката в България, справедливо е да се изтъкне, че тя бе много сложна и много труд- на. Армията, полицията и цялата администрация си останаха непокътнати, а присъствието на немски войници в страната укрепваше още повече положението на фашистите. Като се прибави към това и спекулацията на буржоазията, че вековните национални интереси на България били осъществени благодарение „мъдрата“ политика на царя и правителството, може да се видят докрай трудностите, които трябваше да преодолява комунистическата партия и цялото партизанско движение.
Тези трудности се отразяваха преди всичко върху създаването на партизанското движение, върху неговите първи стъпки, а по-късно и върху неговата масовизация.
Партията прояви изключителен талант, умение и далновидност. Тя творчески приложи ленинската стратегия и тактика, като събра и организира за борба под знамето на ОФ антифашистки сили. Макар преследвана на всяка крачка, тя издържа и на бесилките, и на разстрелите и доведе борбата до победния край.
Правилната стратегия и тактика, която приложи БКП, се изразяваше и проявяваше в правилното определяне на политическата линия, верните оценки на събитията, своевременното реагиране на обстановката, мобилизиращите лозунги, около които се обединяваха работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. t
Правилно бяха определени и целите на борбата. Ло-; зунгът за ликвидиране на капитализма и фшизма и установяване на народнодемократична власт допадна на огром-: ното мнозинство от населението на България.
Реални и изпълними бяха и задачите, които партията поставяше. Ако тя бе издигнала лозунга въоръженото въстание да се извърши през 1941, 1942 или 1943 г., той Щеше да е нереален. Нямаше да бъде реален през тези години и лозунгът за масовизиране на партизанското дви
жение. Такива лозунги тя издигна по-късно, когато обстановката бе най-благоприятна. Партията умело използува ефекта от събитията на Източния фронт. В зависимост от тяхното развитие тя задържаше или форсираше разгръщането на партизанската борба. А за въстание избира най-подходящия момент, когато съветското правителство обяви война на България, когато народните маси не желаеха да живеят по старому, а буржоазията беше безсилна да управлява по новому.
През всичкото време Съветската армия бе вдъхновение и опора на нашата борба, а за успеха на Деветосептемврий- ското въстание тя бе решаващата сила.
Партията постепенно усложняваше задачите. От малки саботажи и акции тя отиваше към големи саботажи и крупни акции; от отбрана преминаваше в настъпление; от блокиране на махали към завземане на големи селища.
Партията приложи умела тактика и спрямо армията. Колко плодоносна е била нейната нелегална дейност говори фактът, че тя успя да разложи армията и я накара да вдигне оръжието срещу монархията, в защита на свободата на народа. С това партията даде чудесен пример как се превзема крепост отвътре, как най-мощното оръдие на диктатурата на буржоазията се насочва против нея.
Българската комунистическа партия прояви умение и по отношение на ръководството на партизанското движение. Макар да ставаха провали и от строя да излизаха най-значителен брой от подготвените революционери, на мястото на загиналите заставаха други и работата продължаваше, без да се получават сътресения.
А това, че партията развя знамето на Отечествения фронт, знамето на всички антифашисти, бе едно мъдро решение, един стратегически успех. Вън от Отечествения фронт никой не можеше да обедини силите на народа. Отечественият фронт е, който фактически изолира реакционната буржоазия.
Българската комунистическа партия умело използува и благоприятното влияние на партизанското движение в Югославия и Гърция. Еднаквите цели в борбата на трите народа водеше до единомислие, а оттук и до единодействие. Такова единомсилие и единодействие съществуваше в цялата партия, в Главния щаб, в цялото партизанско движение и то беше най-големият залог за успеха, за победата.
166
Партията имаше едно зряло, изпитано ръководство. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Антон Иванов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева. Христо Михайлов, Георги Дамянов бяха хора с голям революционен опит.
Буржоазията прави много опити да измами ЦК. Както с назначаването на Багрянов, така и с назначаването на Муравиев за министър-председател се правеха ходове да се изолира Съветският съюз от Балканите и да се докарат англо-американците. Но партията прояви далновидност. Тя не повярва на лъжите, а, напротив, предприе действия за тяхното разобличаване и за пълна изолация на реакцията.
Партизанското движение имаше добро зряло военно ръководство. В него бяха подбрани най-опитните професионалисти революционери, като Емил Марков, Христо Михайлов, Цвятко Радойнов, а след тяхната гибел — Владо Тричков и други.
Партизанската борба се разгърна на широк фронт. Тя имаше много особености. Дори всеки район, всяка зона си имаше своите особености. Партията и тук подхождаше творчески, като намираше най-подходящите форми и начини за работа.
Разбира се, тази борба на българския народ струва твърде скъпо. За близо 20 години, като се почне от 1923 до 1944 г., повече от един милион жени и мъже минаха през полицейските участъци, заподозрени в антифашистка дейност. През периода 1941 —1944 г. — най-тежкият период за партията и народа — загинаха 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, бяха изгорени 2139 къщи, а през арестите минаха 64 345 души. От тях около 10 000 бяха осъдени на затвор, а 31 150 бяха пратени в концлагери. За участие в борбата бяха интернирани над 15 000 души.
Фашистите не пощадиха и жените, и децата. Повече от 650 жени и 1000 малолетни бяха в затворите и концлагерите.
Тези данни говорят не само за жестокостите на буржоазията, която беше на власт, те говорят преди всичко за мащабите и активността на антифашистката борба.
Такива са изводите от дългогодишната революционна дейност на БКП, приложена в партизанската борба в България. Спряхме се повече на периода 1941—1944 г., защото в него е концентриран опитът на всички други въстания и борби за завземане на властта.
167
Из златните правила на партизаните
„Не сставяй никога далеч от себе си оръжието! То трябва да ти е винаги под ръка.“
„Когато сте двама и повече, никога не разглобявайте и не почиствайте оръжието си едновременно, а само на смени! Същото важи и за спането, и за къпането.“ Двама партизани сстанали да нощуват в къщата на ремсист. Домакинята им приготвила вечеря, хапнали набързо и се мушнали в топлото легло. След продължителното студуване то им се видяло рай. Заспали дълбоко. Събудили се едва на сутринта. Гледат — автоматите им ги няма. Тършували тук и там — няма ги. „Къде може да са. Кой ги е взел“ — питали се партизаните и накрая повикали домакинята.
- Ха — рекла без учудване жената. — Тук са, зарових ги в житото да ги не види някой.
Когато ги измъкнали от чувала, цевите и всички други отвори били натъпкани със зърна и прахоляк.
На другия ден двамата партизани се оказали в една кошара на съседното село. При добитъка било топло. Легнали пак двамата едновременно и след като си поспали, единият рекъл:
— Ха сега да си почистим автоматите. Другият се съгласил. Постлали ямурлука1 на земята и разглобили едновременно и двата автомата. В това време в двора се чула глъчка. Стопанинът настойчиво уговарял кмета да не влиза в кошарата, защото сам щял да изкара добитъка на двора да го види.
Други двама партизани, още новаци в партизанския живот, минавайки през гората, се съблазнили от бистрата вода и решили да се разхладят от лятната жега. Намерили водопад с голям вир и се съблекли. Единият отишел към вира, а другият — малко по-нагоре по естествена нужда. Изведнъж се чули стъпки. На двадесетина крачки от втория, по отсрещния бряг на рекичката, се спускали десетина полицаи, уморени, разгърдени, с небрежно премет-
1Горна дреха — наметало.
168
нати пушки през рамо. Като ги видял, партизанинът се сепнал и не можал да предприеме друго, освен да се примъкне до раницата и дрехите, под които лежали пистолет и две гранати.
Полицаите доближили и само наивността им, че това са туристи, които се връщат от някакъв манастир, избавила партизаните от явна смърт. А полицаите тъкмо тях търсели.
„Когато влезеш в непознат дом и завариш чужди хора, провери ги и ако са съмнителни, вземи мерки!“
Първите двама партизани, за които стана дума, след няколко дни посетили друга къща, стопаните на която им били познати. В единия ъгъл, върху постеля, покрити презглава, лежали двама непознати. Без да проверят що за хора са и без да вземат някакви мерки, партизаните започнали да се събуват и готвят за сън. В това време един от непознатите се измъкнал изпод чергата и излязъл уж по естествена нужда. Никой не му забранил. Минало доста време, а непознатият все не се връщал. Той отишел да търси кмета. Това наложило партизаните по никое време да напуснат къщата и да търсят подслон другаде.
„Когато си чистиш оръжието, най-напред проверявай дали не е заредено!“
„Никога не насочвай оръжието към себе си или към друг човек! Насочвайте го винаги към земята!“
Веднъж нелегален стоял сам в една стая. Стопаните отишли за дърва в гората, а децата останали на горния етаж, без да знаят, че в дома им има партизанин.
Доскучало на нелегалния и решил да си почисти пистолета. Без да провери дали не е зареден, както го държал насочен към главата, натиснал спусъка и куршумът профучал край челото му. Само го опарил.
Друг път двама партизани седели един срещу друг и си чистели оръжието. Единият, без да провери цевта, както държал пистолета, насочен към другаря си, натиснал спусъка. Неочаквано бил произведен изстрел. Куршумът се забил в шията на другия партизанин. Последният само по чудо останал жив.
169
„Пред чужди хора не казвай, че си сам! Никога не се движи сам и не оставай сам у непознати хора!“
„У непознати хора никога не показвай и не говори,че имаш пари!“
В Треклянски район се укривал партизанинът К. Неизвестно по какъв повод той се похвалил на стопанина, че има в себе си доста пари. Под предлог, че му е уговорил среща с някакъв „нелегален“ извън селото, стопанинът повел партизанина и на подходящо място го убил, ограбил го и го заровил.
Партизанин слязъл сам в едно село,в което имало много реакционери. Двама от тях минали покрай партизанина и се усъмнили. Приближили се до него и преструвайки се, че симпатизират на партизаните, пошепнали на ухото му:
— Много ли сте?
— Не, сам съм.
Тогава двамата реакционери го подлъгали, че искат да му покажат нещо, завели го в тъмна улица и го убили.
„Нелегален ли си, не си отивай у дома! Домовете на нелегалните са винаги под наблюдение.“
Възрастен комунист станал партизанин. Минало време и му домъчняло за близките. Какво да прави, родител, решил да ги споходи. Под предлог, че отива в селото си по организационна работа, той надникнал у дома си. Продължителната раздяла с близките го разнежила и той решил да пренощува в къщи. Рано сутринта полицията извършила обиск и го арестувала.
„Сваляй автомата от рамото си внимателно, за да не го изтървеш!“
На 18. II. 1944 г. командирът на батальон „Васил Левски“, влизайки в стая уморен и премръзнал, свалил от рамото си английския автомат, но го изпуснал. Автоматът ударил с приклада в пода и произлезли два изстрела, единият от които го улучил право в сърцето. Последвала моментална смърт.
170
„Не оставяй сам болния си другар!“
Партизанин и партизанка боледували — той от малария, а тя от епилепсия. Отишла партизанката на реката да се измие. Навела се да се плисне с вода и в тоя момент паднала по очи в реката. Нямало никой до нея да я извади. Тя глътнала вода, задушила се и умряла.
Партизанинът пък по време на почивка, при поход през гориста местност, се отделил настрана, легнал и заспал. След почивката отрядът продължил, а болният останал неоткрит. След известно време полицията тръгнала по следите на партизаните, заловила го и го разстреляла.
„Никога не лягай уморен върху гола земя! Дори и лете слагай съчки — те са добра изолация.“
Мнозина се простудяваха поради това, че лягаха върху гола земя. А колкото повече са болните партизани, толкова по-ниска е боеспособността на партизанската единица.
„Не заключвай помещението, в което се укриваш! Може само леко да подпреш вратата.“
Когато врагът узнае, че в някоя къща, плевня или кошара има партизани и не се предават — той ги подпалва. Пушекът ги опойва и те не са в състояние нито да окажат съпротива, нито да избягат.
„Хванеш ли народен враг, не му оставяй оръжието и не го пускай, докато не си извън опасност!“
Група партизани влезли в едно село и попаднала на полицай, който намерил между партизаните познат и го помолил да н!е му вземат пистолета. Партизаните се смилили и не му взели оръжието, но когато започнали разговори със селяните, забравили за него. Добре че един бдителен младеж го проследил и забелязал, че тръгнал към пощенската станция. Момъкът уведомил веднага партизаните и те се изтеглили. Обаче вън от селото се натъкнали на полицейска засада. Само благодарение на голямата бдителност партизаните не дали жертви.
171
„Не води дневник! Старай се да помниш, а не да записваш!“
Желанието да се води дневник е хубаво, защото той е жива история. Минават години, един ден разлистиш дневника и всичко е пред очите ти. Няма да си мъчиш паметта, да питаш този и онзи как е било, да се боиш да не сгрешиш.
Но знаеш ли какво значи да попаднеш с дневника в ръцете на врага? Не ти трябват никакви свидетели пред съда. Ти сам ще бъдеш свидетел на врага за всички ония, чийто имена си записал в дневника.
„Научи се да имитираш кучешки лай! Когато преминаваш през ниви, където има егреци, лай от време на време — кучетата ще се обадят и ти ще ги обходиш.“
Лете и есен по нивите има егреци и когато партизаните се доближат до тях, кучетата започват да лаят. Стопанинът се събужда, вижда колоната и може да я предаде.
„Не пий алкохол! Ако днес пиеш чашка, няма гаранция, че утре няма да изпиеш десет.“
Група партизани се отделили от отряда в изпълнение на специални задачи. Установили се в една отдалечена махала и днес ракийка, утре ракийка се пропили. Докато отначало хората ги пазели и треперели над тях, след това започнали да ги отбягват и дори да се боят. Опитвали се да им напомнят за задълженията, да им внушат, че не бива да компрометират хубавото име на партизанина, но те не искали да ги чуят.
Тогава ятаците се принудили и съобщили по партийния канал и партийното ръководство веднага взело мерки.
„Не определяй срещите с легални и нелегални в едно и също време и място и седна и съща парола. Сменявай ги често! Това затруднява полицията при разкриване на конспирации.“
172
Неопитен партизанин си избирал за срещи едно място с характерен орех и все там отправял хората, с които имал организационни връзки. Днес, утре — към това место била направена пътека. Хората взели да приказват, че под ореха става нещо. Слухът стигнал и до ушите на врага. Понеже партизанинът продължил да урежда срещите все там, една вечер полицията му устроила капан и го хванала.
„Задържал ли си съмнителен, не го освобождавай денем!“
Така се постъпва и с хората, когато влязат в блокирано от партизаните село. Те се задържат, с тях се води разяснителна работа и вечерта, когато отрядът напуска селото, се освобождават и хората.
Двама организационни работници отседнали в селска къща при доверен човек. По обед им съобщили, че в селото се разхожда непознато лице, облечено в туристически дрехи. Предположили, че е цивилен полицай. Съблазнило ги желанието да го хванат и по сред ден напуснали нелегалната квартира. Срещнали лицето и го арестували. .След кратък разпит се убедили, че не е агент и го пуснали под заплаха, че ако ги издаде, ще го накажат.
Лицето отишло в пощата и веднага съобщило на полицията. Тя дошла, блокирала къщата и открила огън. Единият загинал, другият се спасил, а къщата на ятака била изгорена.
„Никога не се доверявай на врага!“
Била замислена акция за залавянето на полицейски агент. Много трудности били преодолени, докато партизаните се добрали до сведения, че агентът си е у дома. Вечерта те блокирали селото, блокирали и къщата на полицая и го хванали. Но хитрецът очевидно почувствувал наивността на някои от партизаните, започнал да се моли, да ги уверява, че той нямал никаква вина, че ей сега ще отиде в другата стая и ще им донесе нов пистолет. Те му се доверили сляпо и дори не го придружили. А вместо в стаята той скочил от балкона и изчезнал в градините.
173
„Не вземай случаен водач! Ако нямаш друг изход — вържи го, за да не избяга!“
През лятото на 1944 г., когато 1-ва Софийска партизанска бригада минавала през Радомирска околия, взела случаен водач. Било много тъмно, а водачът не бил вързан. Когато повървели малко, той спрял и с престорена тревога съобщил, че загубил пътя. Помолил да го почакат, докато влезе в гората и разузнае за пътя. Повярвали му и го пуснали, а той не се върнал.
Сутринта, когато бригадата се разположила за почивка, от всички страни започнали да прииждат полицейски и войскови колони. Целият ден преминал в жестоки схватки.
„Не пускай външни лица в лагера! Не знаеш дали на връщане няма да ги арестуват.“
В практиката има много случаи, когато партизаните са се доверявали на външни лица и са ги допускали в лагера, а сетне, попаднали в ръцете на врага, не издържат на инквизициите и разкриват лагера.
„Никога не питай за път случайни хора! Ако това се налага — попитай за няколко направления, да не могат да се ориентират накъде ще тръгнеш.“
Група партизани, напускайки един населен пункт, срещнали случаен човек и го попитали за едно село, в което трябвало да отидат, но не знаели откъде да минат. Селянинът им казал, но му се видели съмнителни, и още с пристигането си в село отишел в общината и съобщил в близкия полицейски участък. Полицията се качила на камион и се отправила към селото. Знаейки от коя посока идват партизаните, тя им устроила засада. Двама от партизаните били убити.
„Когато се вземат нови пушки от оръжеен склад или от частни лица, трябва незабавно да се почистят от смазката и от ръждата.“
174
По време на блокадата, извършена от противника през април—май 1944 г., на цяла чета от бригадата „Чавдар“ пушките отказали да стрелят и партизаните напуснали бойната позиция. При проверката се оказало, че това са новите пушки, взети от оръжейния склад по време на акцията в гара Саранци, и непочистени от дебелата смазка.
„Не мобилизирай нови хора, ако нямаш осигурено оръжие! Те са беззащитни и не само че представляват пушечно месо за противника, но при стълкновение с врага се налага да се отделят опитни партизани, за да ги охраняват.“
В много райони ръководствата избързаха с мобилизацията и изведоха в балкана преди настъпване на зимата стотици младежи, незастрашени от арест, нито обучени, нито осигурени с оръжие. Тези младежи дълго време не бяха обучени и въоръжени, създаваха затруднения при изхранването, а при преследванията от врага или ставаха жертва, или създаваха неимоверни трудности на по-опитните партизани.
ПОЛЗУВAHА ЛИТЕРАТУРА
Елена и Добри Джурови — Мургаш, издание ДВИ, 1966 г.
Атлас на партизанското движение в България, изд. на Музея на революционното движение в България — 1968 г.
Н. Горенски — Въоръжената борба на българския народ 1941-44 г.
Военноисторически отдел МНО — авторски колектив — Работата на БКП в армията.
Сл. Петрова — Неуспехът на монархофашистите да ликвидират НОВА през август 1944 г. Сп. Исторически преглед, кн. 5, 1960.
Тр. Балкански — Нашите партизански пътища.
Ат. Семерджиев — За да има живот.
Ж- Колев — По хайдушките пътеки.
ДВИ — Партизански боеве — спомени.
Въоръжената борба на българския народ против фашизма 1941—1944 г. (документи), изд. на Институт по история на БКП.
ЦК на СНМ — 1949 г. — Борческият път на народната младеж.
П. Илиев — В леговището на вълците, издание БКП, 1968.
Изд. „Народна младеж“ — Съюзът на РСМ, БКМС и РМС.
Изд „Народна младеж“ — Материали по история на младежкото революционно движение.
М. Ерелийска — Въоръжената борба във втора ВОЗ 1941-1944 г.
Ив. Врачев — Средногорци в бой.
В бой с фашизма (документи, статии и спомени из борбата на софийските трудещи се), съставители — колектив, издание ДКП „Д. Благоев“
Ив. Демерджиев — Приморски партизани.
Тодор Ярославски — Следи в росата.
По пътя към победата — изд. на Музей на революционното движение в България.
Материали от музея на революционното движение.
Партийния архив.
Панталей Щерев — Общи борби на българския и гръцкия народ. Сп. Исторически преглед, кн. 3/1963 г.
Фильо Христов — Сп. Военноисторически сборник, кн. 1, 1961.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Въоръжената борба срещу капитализма и фашизма в България — продължение на националнореволюционна- та борба на българския народ. Влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция 9
II. Из тактиката на четническо-партизанската борба през
1924—1925 14
III. Из тактиката на партизанската борба през периода
1941-1944 г 23
Политическа обстановка 23
Противостоящи сили 28
Организационна структура на въстаническите войски . 30
Организиране и ръководство на партизанската борба . 36
Въоръжаване 46
Разузнаване 48
Снабдяване и финансови средста 54
Пропаганда 58
Военно обучение 60
Организационно-партийна работа 63
Дейност на Отечествения фронт 68
Дейност на Работническия младежки съюз 73
Бойна и политическа дейност 82
Дейност на партизанските единици 86
Дейносност на бойните групи . 98
Политически акции 109
Засади и саботажи 113
Тактика на партизаните по време на акции, организирани от врага 118
Маньовър и придвижване 137
Взаимодействието в партизанската борба 145
Борба за свободна територия 161
Изводи от партизанската борба 165
Из златните правила на партизаните 168
12 Из тактиката.
177
Славчо Трънски
ИЗ ТАКТИКАТА НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА В БЪЛГАРИЯ
Редактор Георги Гинчев Художник Тотю Данов Худ. редактор Петър Кръстев Техн. редактор Цветанка Николова Коректор Иванка Асенова
Дадена за печат на 3. IX. 1969 г. Подписана за печат иа 6. X. 1969 г. Формат 84x108/32 ЛГ 11/12 Печатни коли 11,25+12 цв. прил. Издателски коли 9,74 Изд. поръчка № 305. Техн. поръчка № 219 Цена 1, 14 лв.
Печатница на Държавно военно издателство
СХЕМИ И КАРТИ