Забележка на Омда: Запазени са номерата на страниците. Бележките под линия са предадени с италик и умален шрифт в края на всяка от тях. Премахнати са начални титулни, които повтарят заглавието, както и празните.

Вътрешните заглавия, които в текста на книгата са неподчертани италик, тук са болдвани в нормален повдигнат шрифт.

Всички схеми/карти са в края на текста. С кликане се отварят целите.

Книгата е опит на най-известния партизански командир да обобщи партизанската тактика. Текстът му е полезен за всеки интересуващ се от периода.

 

 

 

П Р Е Д Г О В О Р

Идеята да напиша този труд зрее у мене от­давна. Но давайки си сметка за трудностите, които ще срещна, отлагах, като същевременно си уясня- вах съдържанието на въпросите, които предстоеше да разработя.

За написването му прегледах много материали, прочетох не малко мемоарни книги, рових се в партийния и други архиви, изучавах опита на партизанските единици, като заедно с това се запоз­навах с конкретните условия, в които се е развивала бойната им дейност: сили и състав на противника, територия, население. И все пак едва ли съм обхва­нал всички въпроси на темата.

При написването на труда аз се опирах преди всичко на собствения си опит, придобит в няколко- годишната ми нелегална и партизанска дейност, на опита, който бяха натрупали нашият Трънски отряд (един от най-активните в страната), двете бригади и партизанската дивизия, формирани на базата на Трънския отряд.

Дейността на Трънския отряд в действителност започна през лятото на 1942 година, когато подпа­лихме снопите на няколко селски чорбаджии и скъсахме на три пъти телефонните линии между гра­довете Трън и Брезник. Времето до края на годи­

5

ната използувахме за възстановяване на партийните и ремсовите организации, за издирване на хора, които да ни съдействуват за събиране на храна и изу­чаване на обстановката.

Отначало трудностите бяха големи. Ние бяхме малко на брой, лошо въоръжени, без здрави връзки с народа. А врагът — силен, добре въоръжен, с широка мрежа от сътрудници.

Отначало копаехме землянки. Мислехме да дър­жим в тях хранителни продукти. Но едва бяхме из­копали две, и един дезертирал партизанин ги посочи на полицията. Оттогава се зарекохме да не правим повече землянки, а да се окопаваме сред населението. Така и направихме. Зимата на 1943/1944 година изкарахме в селата. Разбира се, и в нашия край имаше и полиция, и жандармерия, и войска, и в нашия край фашистите предприемаха крупни акции да ни обкръжат и унищожат, но ние маневрирахме, излизахме от Трънския район и отивахме в други райони. Така се измъквахме и избягвахме обкръжа- ването и унищожаването.

Това, че бяхме постоянно сред населението, съз­даваше условия взаимно да се опознаваме и да знаем по всяко време какво става в селата.

Отрядът започна своята дейност с няколко души. Но развивайки активна бойна и политическа дейност, той бързо растеше. Към края на 1943 година до­стигна 60—80, през май 1944 година — 600—700, а в навечерието на въстанието същата година 1800— 2000 души. С изменянето на числения състав се изме­няше и неговата организация — чета, батальон, две бригади, дивизия — с три бригади.

Трънският отряд разви голяма бойна и полити­ческа дейност. Почти не минаваше ден или нощ да не извърши акция. Тази голяма активност му съз­даде и авторитет сред населението и способствуваше бързо да се разрасне. Отначало той действуваше в района само на Трънска околия, а по-късно излезе от тези граници и разви дейност в райони, отдале­чени на стотици километри.

Трънският отряд послужи като база за създаване на други отряди. Подготвяйки кадри, той отдели

6

групи и оръжие и в различно време бяха създадени още четири активни отряди.

Поради особения характер на околията, а именно, че мъжкото население отсъствува през летния сезон, партизаните се опираха предимно на жените и мла­дежите.

Трънският отряд провеждаше своята дейност както самостоятелно, така и при тясно взаимодей­ствие със съседните отряди — български и юго­славски, действуващи в райони, съседни на Трънския.

Отначало се въоръжавахме сами, а по-късно получавахме оръжие с въздушен транспорт. Това помогна мобилизацията да се проведе бързо и без сътресения.

На територията на отряда престояваха кой за по- кратко, кой за по-дълго време началник щаба на зоната, командирът на зоната, зам.-главнокоманду­ващият на Народоосвободителната въстаническа ар­мия (НОВА), секретарят на ЦК на Работническия младежки съюз (РМС), секретарят на Окръжния ко­митет на БКП и членове на ЦК на партията и РМС.

В Трънския край полицията не предприе масови палежи и убийства на ятаци и заловени партизани. Тя се боеше, защото отрядът още в самото начало наказа най-отявлените фашисти, разстрои админи­страцията и получи масова поддръжка от народа.

„Целият народ е с тях“ — оплакваше се поли­цията.

Така от малка група Трънският отряд прерасна в партизанска дивизия, която взе участие в осво­бождаването на България от фашизма и даде своя скромен принос в извоюване на победата.

ВЪОРЪЖЕНАТА БОРБА СРЕЩУ КАПИТАТАЛИЗМА И ФАШИЗМА В БЪЛГАРИЯ — ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОРЕ- ВОЛЮЦИОННАТА БОРБА НА БЪЛГАР­СКИЯ НАРОД. ВЛИЯНИЕТО НА ВЕЛИ­КАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИ­ЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Въоръжената борба на българския народ срещу капитализма и фашизма има дълбоки исторически корени. Тя представлява естествено продължение и по-нататъшно развитие на революционните му традиции в борбата срещу чуждоземните поробители и българската буржоа­зия.

Нашето свободолюбив и непримиримост пред чуждия гнет скоро след падането ни под византийско иго пред­извикват въстанията на Петър Делян, Георги Войтех, Никулица Делфин и др. — първото в началото, а другите във втората половина на XI век. Не закъснява и първият социален протест на богомилите, които според думите на презвитер Козма¹ „хулят богатите, учат към неподчинение на господарите, ненавиждат царя, ругаят старейшините и заповядват на робите да не работят“.

Плод на свободолюбивия дух на българина и на нена­вистта му към безправието, мизерията и нищетата е и пър­вото антифеодално въстание на селския пастир Ивайло

¹ Презвитер Козма, "Беседа против богомилите."

9

през 1277 година. То разтърсва основите на прогнилия феодален строй и за пръв път посочва на широките на­родни маси истинския път за спасение.

Свободолюбивият българин не скланя глава и след па­дането на България под тежкото османско иго през 1396 година. За четиристотин осемдесет и две години османско робство българският народ подготвя и провежда повече от четиридесет въоръжени въстания.

Народната вяра и готовност за саможертва пред олтаря на родината намират израз в смелите действия на хайду­тите и четниците, в неравната им борба срещу вековния поробител. И макар че въстаниците са разполагали само с „пушки бойлии“, „саби френгии“ и „чифте пищови“, народът вярва в тяхната сила, вярва в победата. И ги подкрепя. Така се раждат легендарните образи на Стра­хил, Момчил, Сирма, Индже, наричани от народа „страшни войводи“ или „страшни хайдути“.

Затова майките искат синовете им, като пораснат, да станат като тях и в приспивните си песни им пеят:

. . . Но порасвай и препасвай остра сабя на бедро и войвода за свобода да Те видя и умра!. . .

С всяко въстание против поробителя народът трупа опит. Ненавистта му към потисниците расте. Той все по­вече се убеждава, че единственият път за смъкване око­вите на робството е всенародното въоръжено въстание. Затова през април 1876 г. българският народ дига едно от най-масовите въстания — Априлското въстание, — връх­ната точка на националреволюционната борба. Същото се предшествува от щателна идеологическа подготовка. Народът е привлечен масово да участвув а във въстанието не само като дава храна и облекло на въстаниците, а с пушка в ръка.

Големият брой на въстаниците и сравнително широкото участие на населението във въстанието налагат стройна ор­ганизационни структура и друга тактика. Старата тактика на лично отмъщение и на малки групи вече е остаряла. Сега се създават десетки, петдесетки и стотици. Начело на същите стоят изборни войводи и четни командири десет- ници, петдесетници и стотници. В организационно отно-­

10

шение те се подчиняват на ръководителите на отделните райони и области, а последните — на Централния револю­ционен комитет.

Всичко това поставя основите на една по-съвършена организация на националнореволюционната борба, която довежда и до подобряване условията за ръководство и уп­равление.

Значително внимание при подготовката на въстанията от този период се отделя на снабдяването с оръжие. То се купува със средствата на отделните комитети или със средствата на самите четници. Но не са редки случаите, когато набирането на средствата за закупуване на оръжие се превръща във всенародна акция. Населението участвува в направата на фишеци, леене на куршуми, издирване на оръжие.

Всенародната подкрепа се чувствува и в снабдяването на четниците и въстаниците с храна и облекло. На главата си те носят калпаци със сукнени (зелени) дъна и емблема — лъв с надпис „Свобода или смърт!“. По подобие на редов­ната армия и с оглед на дисциплината някои чети имат и бойни знамена.

Тактиката на въстаниците от този период има своите особености. Те действуват смело, нанасят дръзки и нео­чаквани удари, за което най-често използуват нощта. Налице е стремеж да се обединят усилията на отделните чети. Освен акциите за овладяване на населени пунктове и освобождаване на населението от турски гнет провеж­дат се и малки акции за наказване на народни изедници — турски паши и бейове и български чорбаджии.

Като правило въстанието се обявява чрез биене на цър­ковните камбани, палене на огньове, пожари или стрелба. Срещу противника се настъпва смело и почти всяко настъпление се съпровожда с боен вик „ура“.

Но въпреки мъжеството и героизма, които показват четниците и въстаниците, въстанията завършват без успех. Главната причина е, че те не са повсеместни, че в тях не взема участие целият народ. Неумело се прилагат фор­мите на въоръжената борба. Оръжието и боеприпасите са твърде ограничени. Сред ръководителите понякога се шири разбирането, че с идването в страната на отделни чети, подготвени вън от нея, народът ще се вдигне на въстание и ще се освободи.

11

Концепцията на партизанското движение е съвсем друга. То е масово, организира се вътре в страната, опира се на народа, а партизаните са негова въоръжена сила, необходима за постигане целите на въстанието.

Въстанията в епохата на империализма имат за свой ръководител комунистическата партия, а при известни специфични условия някоя друга революционна партия. Специално в България въстанията след Първата световна война се ръководят неизменно от Българската комунисти­ческа партия. Отчитайки вътрешната и международната обстановка, собствените и противниковите сили, тя опре­деля методите и формите на борбата.

В организирането и провеждането на революционната борба партията на българските комунисти използува ре­волюционния опит и на други страни. Владайското вой­нишко въстание през септември 1918 г. започна и се из­върши под влияние на Великата октомврийска социали­стическа революция. Следвайки пътя на своите руски братя, българските работници и селяни, облечени във вой­нишки шинели, след разгрома при Добро поле се вдигнаха на въстание. То можеше да доведе до победа, ако Бъл­гарската комунистическа партия беше съумяла да го ог­лави, да определи неговите цели и задачи, да намери съюз­ник, да организира поход на въстаналите войници към София. Въстанието не успя, защото партията нямаше опит във воденето на въоръжената борба.

След тази несполука Българската комунистическа пар­тия отчете допуснатите слабости и направи необходимите изводи, които й помогнаха при подготовката и провежда­нето на Септемврийското въстание през 1923 г. — първото въоръжено антифашистко въстание в света¹.

За подготовката на Септемврийското въстание Бъл­гарската комунистическа партия хвърли своите най-добри сили. Вземайки под внимание надвисналата опасност от фашистката диктатура, тя извърши огромна работа, орга­низира повсеместен отпор на фашизма и безкомпромисна защита на народните интереси.

Партийните организации бяха възстановени почти на­всякъде. Голяма работа бе извършена за разлагане на монархофашистката войска и за спечелването й на стра­ната на народа. Правилно беше определена и^целта на

¹ Д. Косев, Септемврийското въстание 1923г., БАН, 1954 г.

12

въстанието — смъкване на фашисткия режим и провъзгла­сяване на работиическо-селска власт.

Но и този път въстанието не успя. Не успя поради много причини. По-съществените от тях се състоят в това, че партията на тесните социалисти, макар и съоснователка на III интернационал, не беше болшевишка, не вла­дееше стратегията и тактиката на въоръжената борба, не отчиташе по ленински ролята на съюзника, не бе извър­шила всичко необходимо за въоръжаването на въстаниците, за разлагане и спечелване на армията, не бе вдигнала на бойна нога големите работнически, промишлени центрове като София, Пловдив и др.

Налагаше се да направи оценка на стратегията и тактиката, да се анализират грешките, да се укрепи вярата на народа в революцията, да се запазят партийните кадри. Без да е подготвена, партията реши да продължи въоръжената борба. Още през 1924 г. на различни места в страната под ръководстството на партийните комитети се формираха партизански чети и започнаха бойни дей­ствия срещу органите на фашистката власт, която вече се беше закрепила и разполагаше с много сили и опит.

ИЗ ТАКТИКАТА НА ЧЕТНИЧЕСКО- ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА ПРЕЗ 1924—1925 ГОДИНА

Когато се говори за тактика на партизанската борба, трябва да се разбира преди всичко начинът на дей­ствие на партизаните и партизанските единици срещу врага, който начин зависи основно от въоръжението. Редовната армия, въоръжена с танкове, самолети, арти­лерия, има тактика, която съответствува на нейното въо­ръжение. Тя разчита на оръжието и техниката, на тях- ната огнева мощ и ударна сила. Партизаните, въоръжени с леко огнестрелно оръжие и ограничено количество бое­припаси, разчитат най-много на изненадата, на неочак­вания удар. Като правило партизаните избягват продължи­телния бой, защото той води към голям разход на бое­припаси. Освен това при продължителен бой падат ра­нени, който трябва да се лекуват, а условия за това няма. Ето защо партизаните прилагат тактика, продиктувана от особените условия, при които живеят, от начина на снабдяване с оръжие, боеприпаси и прехрана, от това, че нямат постоянни и сигурни източници на снабдяване.

Но когато се говори за тактика на партизанската борба, трябва да се разбира и отношението на партиза­ните към населението, към народа. При това народът се взема в най-широк аспект — както съчувствуващите хора, така и онези, които не поддържат партизаните, но не са и техни врагове. Към същата категория принадлежат и ония комунисти и антифашисти, които в даден момент не

14

споделят линията на партията за въоръжена борба, съз­дават си свои опортюнистически теории, с които оправда­ват бездействието си, но не са врагове.

При разглеждане тактиката на партизанската борба ще се ръководим от изложените по-горе постановки.

Въпреки поражението на Септемврийското въстание вярата на народа в утрешната победа остана. Само нея фашистите не можаха да разстрелят, защото, както казва поетът Никола Вапцаров, за вярата „бронебойни патрони няма открити“. Тази вяра не бе унищожена нито от шпиц­командите¹ на кръволока Цанков, организатора на Де- ветоюнския преврат 1923 г., нито от другите отрепки на фашизма и капитализма. Те ходеха нощем по селата, аре­стуваха заподозрените в революционна дейност селяни и работници, товареха ги в закрити с черен брезент камиони и ги закарваха на разстрел — без разпит, без съд. Много народни синове и дъщери бяха хвърлени в затворите, ли­шени от всякакъв контакт със своите близки и другари. Този разюздан терор стана причина голяма част редови и ръководни партийни дейци да напуснат бащин дом и родна стряха и да потърсят убежище в чужбина, а други да се заловят отново за оръжието и да излязат в Балкана.

Партията създава за първи път четническо партизанско движение през 1924—1925 г. То възникна в условията на подготовка на ново въоръжено въстание. Принципите за идейно-политическото и организационното ръководство на четите са разработени и описани в специална резолюция на БКП (т. с.) още в началото на 1924 г. Заедно с това Военният център изработи инструкция, наречена „Органи- зационно-боеви чети“.

Четите се появиха организирано. Още в началото на 1924 г. те извършиха значителна организационно-полити- ческа работа, а през лятото и есента проведоха многоброй­ни бойни и политически акции. През 1924 и 1925 г. в стра­ната действуваха общо 17 чети с около 300 четници.⁸ Най-известните чети бяха Хасковската, Средногорската, Странджанската, Сливенската, Троянската, Котленската, Килифаревската, Старозагорската, Провадийската, Мал- котърновската, Копривщенската и други.

По това време настъпи частична стабилизация на ка­питализма в България. Революционната вълна спадна.

¹ Специални наказателни команди.

³ Справочник на пропагандиста, ДВИ, София, 1968 г., стр. 337.

15

Макар че още през зимата на 1924—1925 г. партията взе решение за разформирането на четите, Военният център, преувеличавайки тяхната роля, не само че не ги разфор­мира, но дори взе мерки за тяхното активизиране. Оста­нали без поддръжка на партийното ръководство и изоли­рани от населението, една част от четите са разбити от врага и пръснати, а други преминават в емиграция.

Целта на четническо-партизанската борба, макар и неподготвена, бе да запази от безмилостно изтребление партийните кадри, да поддържа будно съзнанието на народа и да покаже, че тя — партията на тесните социа­листи — е на бойна нога, готова да води трудовите маси на въоръжена борба против реакцията.

За частичните успехи на партизанската борба допринесе извършената набързо от партията организаторска работа. Партийните комитети, под ръководството на които се фор­мираха партизанските чети, определяха както задачите, така и способите за действие. Четническата борба имаше организиран характер и добро политическо ръководство. Партизанските чети¹ имаха чисто военна организация. Начело на четата стоеше четен командир (войвода). Той се избираше измежду най-подготвените във военно и по­литическо отношение, измежду най-смелите и автори­тетни четници. За храната, облеклото, оръжието и бой­ната подготовка на четниците се грижеше четният коман­дир. Кога, какви акции да се проведат, определяха съв­местно партийният комитет и командирът на четата, които заедно разработваха и плановете за отделните акции и тяхното осигуряване.

На много места в страната освен четен командир в четата имаше и политически ръководител. За такъв обик­новено се избираше най-авторитетният и с най-продължи­телен партиен стаж четник. Политическият ръководител на четата се грижеше за просветата на четниците и за разясняване политическите цели на борбата.

Числото на четниците в различните партизански чети биваше различно. То се определяше главно от условията за действие. В планинските райони четите имаха по-голяма численост, а в полските — по-малка. Почти във всички случаи с оглед на осигуряване по-голяма маневреност,

¹ Добрин Мичев, Четническото движение v нас при услови- та на подготовка на ново въоръжено въстание (1924—1925 г.), сп. Исторически преглед, кн. 3, 1960 г.

16

подвижност и възможност за укриване и изхранване тех­ният брой не надвишаваше 20—30 души. На много места дори и при такъв състав четите се разделяха на подчети или групи от 5—12 души с цел да нанасят едновременни удари по различни обекти.

За повдигане духа на партизаните и укрепване на ди­сциплината някои партийни комитети снабдяваха четите с бойни знамена. Те бяха ушивани от червен плат, на който грижливите ръце на известни или неизвестни пар­тийни деятелки изшиваха с особено старание крилатите думи от времето на националнореволюционната борба: „Свобода или смърт!“ На повечето партизански знамена имаше сърп и чук — символ на единството между работ­ническата класа и трудовото селячество. На обратната страна се изписваше името на четата.

Партизанските чети бяха сравнително добре въоръже­ни. Повечето от четниците разполагаха с пушки „Манлихер“ или карабини от същата или от други системи, пистолети, ръчни бомби „одринки“ или „бухалки“ и значително количество патрони. Въоръжаването на четите се извърш­ваше главно с укритото по време на Септемврийското въс­тание оръжие.

В много райони на страната четниците имаха еднообраз­но облекло. То бе ушито от домашен тъмносин или сив шаяк. За да имат по-внушителен вид, много от четниците носеха дълги коси и бради, големи калпаци и патрондаши през рамо.

В изпълнение на решението на Централния комитет на комунистическата партия за поддържане духа на населе­нието партизанските чети провеждаха смели наказателни акции. В тяхната подготовка вземаха участие и партий­ните комитети. Те разузнаваха за противника, посочваха при нужда обекта, а някои членове на комитета дори участвуваха в акциите.¹

Акциите през този период имаха ограничен характер. В повечето случаи те се провеждаха за освобождаване на задържани партийни дейци или за наказване на фашисти - кметове, бирници-екзекутори, полицейски началници и полицаи, —за набавяне на храна, пари и оръжие.

Акциите за наказване на фашисти се провеждаха най- често под формата на добре организирани засади във или

¹ В. Работнически вестник, бр. 25, юни, 1924 г.

2 Из тактиката.

17

вън от населения пункт или пък в домовете на виновните лица. Тези, които имаха малки престъпления, се преду­преждаваха да напуснат заеманата служба или пък се глобяваха с определена сума, а онези, чиито ръце бяха окървавени с народна кръв, се наказваха със смърт.

Засади се организираха и срещу групи полицаи. Мя­стото на засадата се уточняваше след щателно разузна­ване. Формата на засадата се определяше в зависимост от местността и състава на групата.

След определяне мястото на засадата командирът на четата дава указания кой къде да застане, вземайки мерки за разузнаване и маскировка. За наблюдение на пътя, по който се очаква обектът, се поставят наблюда­тели. Те се качват обикновено по дървета, откъдето имат добро наблюдение, маскировка и удобство за подаване на нужния сигнал. Сигналът най-често се дава с уста, чукане на камъни, имитация на птичи глас, кучешки лай, ква­кане като жаба и др.

След получаване на определения сигнал четниците чрез смели и дръзки действия задържат групата. Ако с нея минават и други лица, четниците задържат и тях, разясня­ват им целта на акцията и борбата на партизаните и с разрешение на четния командир ги освобождават. Акцията обикновено ставаше на тъмно.

При провеждането на една наказателна акция от Ха­сковската чета на Митьо Ганев се наложило да бъдат задър­жани значителен брой пътници. Между тях имало няколко войници и един офицер. След като ги обезоръжили, за­държаните били събрани на една поляна. Тук партизаните им разяснили целите на партизанската борба и с настъп­ването на нощта ги освободили. Този случай дал огромно отражение върху арестуваните. „Това не са никакви раз­бойници, а културни хора“ — признава задържаният офицер.

Освен засади партизаните организираха и провежда­ха акции за овладяване на фашистки учреждения — об­щини, полицейски участъци и други. Тези акции бяха по- сложни и поради това се провеждаха след добра подго­товка и продължително разузнаване, в което се привлича­ха комунисти извън четите. За тях се разработваше план.

Планът за провеждането на такива акции се разработ­ваше най-подробно. В него се предвиждаше времето на акцията, посоката за влизане и излизане на четата в на­

18

селения пункт, местата на охраняващите и осигуряващите групи, техните действия, сигналите за опознаване, сбор­ният пункт след оттеглянето и други. В състава на гру­пата, която участвува непосредствено в нападението над противника, се включваха най-смелите, съобразителни и инициативни четници.

За заблуждаване на монархо-фашистката полиция от­носно силата и състава на четата се използуваха различни, предварително обмислени средства за дезориентация, като слухове, команди, разпореждания до несъществуващи групи и други подобни.

Хитростта бе широко прилагана. Съчетана със смели и активни действия, тя довеждаше до значителни резултати дори срещу многочислен противник. Общината в с. По­пово (Искра), Първомайско, бе завладяна от четата на Митьо Ганев само с хитрост. Използувайки обстоятел­ството, че в четата има двама четници с войнишко облек­ло, командирът инсценирал, че е арестуван от тях, посред бял ден се отправили към общината, арестували кмета и го отвели със себе си.

Много акции в селата бяха провеждани лете и през деня, когато селското население е в полето. Тогава с по- малко сили се завладяват по-големи обекти.

През зимата почти не се провеждаха бойни акции, защото лесно се откриваха следите на четата и това мо­жеше да доведе до нейния разгром. Четниците се пръскаха на групи или поединично по селата и прекарваха там до пролетта.

Макар партизанското движение през този период да бе малко по мащаб, партизаните полагаха клетва. Клет­вените текстове в различните чети биваха различни, но те бяха еднакви по смисъл и общите задължения на чет­ниците — за вярност към народа, към партията и за строга дисциплина.

Съдържанието на една от най-употребяваните през този период партизански клетви гласи: „Заклевам се в името на своята родина, че като истински патриот при нужда ще се отзова с пушка в ръка и ще се боря за на- родната свобода. Ако изкажа другарите си или извърша някакво предателство, нека бъда разстрелян със собстве­ното ми оръжие. . .‘^ll

¹ Щерю Атанасов. Въстаническите действия в Хасков­ски окръг през 1923—1925 г., стр. 96.

19

По онова време се обръщаше голямо внимание на орга­низацията на четите и задълженията на четниците. Задъл­женията бяха залегнали в специални устави, които опре­деляха: състава на четата, какви хора се приемат, зада­чите и основните способи на действие — придвижване, засада, нападение, изтегляне. В устава на хасковската чета „Хр. Ботев“¹ например се сочи, че за членове на четата се приемат само активни членове на Българската комунистическа партия и на Земеделския съюз, които са преследвани от полицията. За нарушителите на реда и дисциплината се предвиждат строги наказания, включи­телно и смърт. Уставът запрещава своеволни действия, пиянство, грабеж, напускане на четата без разрешение от командира. От всеки четник се изисква да полага постоянни грижи за оръжието. За провинения в това отно- ние се определят най-строги наказания.

Връзките на четите с местното население се осъществя­ват само по партийна линия и по установени канали. За­бранява се едноличното решаване на въпросите за укри­ване, набавяне на храна и лично отмъщение.

В някои от уставите и инструкциите се разглеждат подрсбно въпросите, свързани с движението и действията на четата. Нейното придвижване от едно място на друго трябва да става само нощем и при строго спазване на светлинна и звукова маскировка. По време на движението се забранява говоренето на висок глас, пушенето и откри­ването на огън без заповед.

Преходите денем могат да се извършват само по изклю­чение, като се вземат ефикасни мерки за маскировка и охрана. Охраната се осъществява от патрули, които нощем се движат на разстояние двеста-триста метра от главните сили на четата, а денем и в открита местност — до един километър.

Между охранителните елементи и главните сили на четата се установяват сигурни сигнали и видима връз­ка.

При избирането на район за почивка се изисква той да осигури скрито разполагане, възможност за организирано влизане в бой, за кръгова отбрана и добри подстъпи за изтегляне. Охраната се осъществява като правило от

1 Щерю Атанасов, Въстаническите действия в Хасков­ски окръг през 1923—1925 г., стр. 96.

20

неподвижни часови на разстояние до двеста метра в гора и нощем, а денем и при открита местност — до петстотин метра от почиващата група. В зависимост от обстоятел­ствата броят на постовете може да бъде по-голям или по- малък.

Уставите предвиждат строги наказания за провинили­те се часови, тъй като немарливото носене на охранител­ната служба може да застраши живота на цялата чета.

При разполагане на четниците в населени места от­говорност за тяхното запазване носи укривателят (ята­кът). Независимо от това, когато четата е укрита на едно място, четният командир се задължава да вземе всички мерки за сигурност. За целта се съставя план, в който се предвиждат действия при неочаквано нападение и из­тегляне. Планът се довежда до знанието на всички четници, като се уточнява задачата на всеки един поотделно.

Кога, къде и какви акции ще се провеждат, определят партийните комитети. Четният командир и политическият ръководител разработват плана за действие и уточняват силите, средствата и задачите на групите и четниците, а също така направлението за изтегляне и сборния пункт в случай, че някои се откъснат от четата. През този период се обръща голямо внимание на заличаване истинските следи по пътя на оттеглянето, насочване на лъжливи следи, разпространяване на слухове, провеждане на ди­версионни действия в други райони, все с цел за отвли­чане вниманието на врага от истинското място на че­тата.

Ако полицията открие четата при нейното придвиж­ване, командирът взема всички необходими мерки за ор­ганизирано влизане в бой или за избягване на удара. При изтегляне четата избягва долините и овразите, държи височините и хребетите, които дават най-добри възмож­ности за организиране на отбрана. При попадане в обкръ­жение тя води бой до настъпването на нощта, а след това разкъсва обръча и се измъква. Ако през време на бойна акция или при влизане в престрелка с полицията бъде ранен някой четник, останалите му оказват помощ и при първа възможност го завеждат при сигурен ятак, където стои, докато оздравее. За случая се уведомява партийният комитет.

Успехът на всяка бойна акция зависи преди всичко от нейното организиране и от мъжеството и героизма на

21

четниците. Когато мъжеството е съчетано с инициатива и находчивост, успехът е многократно по-голям.

Уставите забраняват на партизаните да попадат живи в ръцете на врага. Попадналите живи се считат за престъпници. Затова, ако в хода на боя някой четник бъде ранен и го заплашва опасност да попадне в плен, или го разстрелват, или се самоубива. Това, разбира се, е много жестоко, но за успеха на борбата тази принудител­на жертва е оправдана.

Такива са някои от организационните форми и способи на четническата борба в периода 1924—1925 година.

Въпреки сравнително добрата организация на парти­занската борба въстаническото движение не можа да се разрасне и да обхване цялата страна. Бойните действия се ограничиха в отделни райони. По тези причини фор­мите на партизанската борба останаха неразвити и неусъ- вършенствувани.

Монархо-фашистката власт бързо ликвидира партизан­ското движение и на партията бе нанесен нов съкруши­телен удар.

За да запази кадрите от по-нататъшно изтребление, партията сне временно курса на въоръжената борба. Това й даде възможност да заздрави редиците си, да укрепи партийните организации, да навлезе сред трудещите се и да изгради мощен антифашистки фронт. Създаден под ръководството на Георги Димитров, единният фронт на антифашистките сили в България послужи като основа за разгръщане на мощно партизанско движение през периода на 1941—1944 г., което използува умело опита от партизанската борба през 1924—1925 г.

ИЗ ТАКТИКАТА НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1941—1944 ГОДИНА

ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Втората световна война започна на 1 септем­ври 1939 г. с нападение на немскофашистка Германия сре­щу Полша. Войната, която беше дълго подготвяна от им- периалистите, изостри политическата обстановка особено в района на Балканите, където се преплитаха интересите на главните империалистически държави — Англия, Франция, Германия и САЩ.

Особен интерес към Балканите проявяваше фашистка Германия. Стремейки се към световно господство, тя иска­ше да държи в свои ръце пътищата към Близкия и Средния Изток. Но заедно с това територията на балканските дър­жави бе и подходящ плацдарм за подготвяното нападение на фашистка Германия срещу Съветския съюз. Затова още в навечерието на това нападение Германия се опита и с дипломация, и с оръжие да си осигури този плацдарм. В това я улесни продажната българска буржоазия, която, за да угоди на немските фашисти, побърза под прикритие­то на защита на националните интереси да „покани“ хитлеристката армия в България. Целият икономически потенциал на буржоазна България беше подчинен на гер­манската агресия. Територията на България се превърна в плацдарм на германските войски срещу Съветския съюз и балканските държави. Нашите пристанища и летища

23

станаха бази на хитлеристката армия. Ускоряваше се икономическата, военната и политическата подготовка за присъединяването на страната ни към „Антикомуни­стическия пакт“.

Като отчете опасните последици за българския народ от въвличането на България във войната на страната на фа­шистка Германия, Българската комунистическа партия издигна глас на протест срещу предателството на буржоа­зията, издигна искане за мир, демокрация и свобода. Като зряла марксистко-ленинска партия тя стана инициа­тор за създаване на общ антиимпериалистически фронт на всички балкански държави за борба срещу империалисти­ческата агресия.

Заедно с това за мобилизиране на широките народни маси против немската окупация и въвличането на България във войната Българската комунистическа партия издигна лозунга за създаването на широк народен фронт вътре в страната. Същевременно бяха издигнати лозунгите за защита на Съветския съюз и за националната независимост на България. И двата лозунга срещнаха всенародна поддръжка. Трудовите хора, работниците и селяните от цялата страна се вдигнаха на борба.

Чрез масови протестни събрания, стачки и изложения до правителството българският народ още през 1940 г. най-категорично се изказа против въвличането на Бълга­рия във войната, против скъпотията и безработицата, против заробващите договори. Само по един от тези дого­вори Германия ощетяваше нашата страна с пет милиарда лева, а поради това, че тя не плащаше с налични пари закупените стоки, към средата на 1942 г. бе задължена спрямо България с 10 550 млрд. лева. Тази сума до 9 сеп­тември 1944 г. нарасна на 70 милиарда български лева.

Нашето животновъдство изпадна в тежко положение. Немците колеха безжалостно добитъка. За времето 1941 —1944 г. говедата в България намаляха с 16,7°/₀; биволите с 25,01 °/₀; овцете с 24,18 °/₀; свинете с 24,75°/₀; птиците с 41°/₀ и т. н. При това немците стовариха на плещите на българския народ и разходите по поддържа­нето на немската окупационна армия в Гърция и Югосла­вия. Ето защо икономическата борба за увеличаване на заплатите и подобряване на трудовите условия често завършваше с политически искания за ненамеса във вой­ната, за балканско разбирателство, за преграждане пътя

24

на империалистическата агресия, за съюз със Съветския съюз. Така на събранието на двадесетте хиляди безработ­ни във Варна и на стачките на тютюноработниците и обу­щарите в Пловдив и София, в които участвуваха общо 9800 души, работниците издигнаха политически лозунги. Че на народа му беше дошло до гуша, се вижда от стач­ките през месец юни в София, в които взеха участие 20 000 тютюноработници, 5000 текстилци и 5000 от други от­расли.¹

Изплашено от засилващия се революционен подем на широките народни маси, буржоазното правителство се опита още в самото начало да смаже народното негодува­ние със силен полицейски терор. За тази цел бе приет специален закон за защита на нацията.

Под неговите удари попаднаха стотици патриоти, за­щото разобличаваха предателството на българската бур­жоазия. Националистическата, шовинистична пропаган­да си постави за цел да докаже, че интересите на стра­ната са неразривно свързани с фашистка Германия, че националното обединение на България може да се из­върши само при гаранциите на „велика Германия“. С това буржоазното правителство подготвяше общественото мнение за окончателното продаване интересите на стра­ната, за присъединяването на България към „оста Рим— Берлин—Токио“, което според тайното договаряне между германското и българското правителство трябваше да се оформи на 26 ноември 1940 г. във Виена.

За да предотврати тази съдбоносна за страната и народа стъпка, правителството на Съветския съюз чрез секретаря на Народния комисариат на външните работи Соболев направи предложение на българското правителство за сключване на пакт за приятелство и взаимопомощ между Съветския съюз и България. Но вместо да се възползува от този приятелски акт на съветското правителство, от протегнатата братска ръка в този труден за България час, фашисткото правителство отхвърли предложението, като се опита да го скрие от народа.

Но Българската комунистическа партия, научила за това, призова народа да каже своята тежка дума. Чрез хиляди писма, резолюции и телеграми работниците, селяните и прогресивната интелигенция настойчиво по­

¹ В. Работническо дело, бр. 7, юни, 1940 г.

25

искаха от правителството и Народното събрание да прие­мат направеното от Съветския съюз предложение.

Мащабите на така наречената „Соболева акция“, която обхвана цялата страна, бяха проява на огромния революционен подем и политическата зрелост на труде­щите се в България в самото начало на Втората световна война. Сега повече от всякога се виждаше и чувствуваше дълбоката пропаст между народа и фашисткото прави­телство, която дворецът се опита да заличи с терор и насилие. Но нищо не можеше да потуши негодуванието на народа, неговата любов към съветската страна.

Мощната протестна вълна отложи, но не осуети зло­получния акт на продажната българска буржоазия. На 1 март 1941 г. под формата на туристи в България нахлуха като скакалци 680 хиляди немски войници и офицери,¹ които буквално, в истинския смисъл на думата, окупираха страната. И макар че формално бяха запазени органите на българската държавна власт, те бяха изцяло подчинени на германската военна машина, както беше подчинена и цялата икономика на страната.

От България за Германия тръгнаха дълги влакови композиции с каменни въглища, жито, месо, тютюн — ог­рабени от народа. Продуктите, оставени за вътрешния пазар, понеже бяха в жалки количества, се намираха изключително на черната борса. Немците пуснаха в обръ­щение огромно количество банкноти. Българският лев се обезцени значително. Работниците и бедните селяни нищо не можеха да си купят с парите, които припечел­ваха. В цялата страна бе въведена купонна система за хляба и другите продукти. Българският народ в истинския смисъл на думата гладуваше. Много хора бяха принудени да отидат на работа в Германия.

Като допусна Хитлеровата армия у нас, фашисткото правителство подкопа приятелството и със съседните държави Гърция и Югославия, тъй като България бе из­ползувани като плацдарм за нападение срещу тях. През месец април 1941 г. фашистка Германия окупира тези две страни, а част от българската армия използува за „под­държане на реда“. Така по вина на фашисткото правител­ство България от ден на ден навлизаше по-дълбоко във вой­

¹ М. Ерелийска, Въоръжената борба във Втора въстани- ческа оперативна зона, БКП, 1965 г., стр. 9.

26

ната и се обвързваше все по-тясно с авантюристическия курс на Хитлер.

Като най-верен изразител на народните интереси Бъл­гарската комунистическа партия пое курс на борба срещу продажната политика на монархо-фашисткото правител­ство. Тя най-последователно и убедително разобличаваше мръсната игра на правителството на българската буржоа­зия, зовеше трудещите се на борба, организираше съпро­тивата. Буржоазията се уплаши и прибягна към жестока полицейска разправа с трудещите се. През януари 1941 г. бяха арестувани хиляди комунисти и безпартийни и под­ведени под съд като „нарушители на обществения ред“. Отнет бе мандатът за депутатите комунисти. По-голямата част от тях бяха интернирани. Законите, насочени срещу борците против фашизма, бяха изменени и допълнени с редица изключително строги клаузи. Увеличени бяха санкциите за обвинените в комунистическа дейност, потъп­кани бяха най-елементарните свободи на словото и печата.

Но тези мерки не сплашиха нито народа, нито партия­та. Борбата против въвличането на България във войната продължаваше и растеше. Почти всеки ден градовете и селата ссъмваха с лозунги и позиви. С тях се искаше германските войски да напуснат незабавно страната, протестираше се срещу поскъпването на живота, срещу мизерията и безработицата, срещу бесния фашистки терор.

Народният протест проникна и във войската. Призиви за мир, неутралитет и демобилизация на запасните се чуваха и в армията. По стените на казармените помещения се появяваха лозунги, които призоваваха войниците да използуват даденото им оръжие срещу тия, които им отне­мат свободата, против тия, които ограбват техния залък. Обезпокоено от това, което става, правителството взе крути мерки за смазване на войнишкото негодувание. Създадените за тази цел военно-полеви съдилища зарабо­тиха с пълна пара. На съд като предатели на родината бяха изправени стотици войници.

Народното негодувание в България достигна връхната си точка по време на вероломното нападение на хитлеро- фашистката армия срещу Съветския съюз. Облекчението настъпи едва когато Централният комитет на Българ­ската комунистическа партия призова българския народ на въоръжена борба. Този призив дойде само два дни след хитлеристкото нападение.

27

ПРОТИВОСТОЯЩИ СИЛИ

Когато партията взе курс на въоръжена борба, тя знаеше, че срещу нея и партизанското движение ще се вдигне цялата реакция, че ще бъдат използувани и поли­цията, и войската. Това не се нуждаеше от доказване, защото още в първите дни полицията предприе бясно преследване на комунистите. Такова преследване бе орга­низирано и срещу първите партизански групи. Със зало­вените нелегални се разправяха най-жестоко. Мъчеха ги, линчуваха ги публично. А с убитите се гавреха, окач­ваха ги на стълбове, мостове и дървета и ги оставяха да висят с дни. Това се правеше за назидание, за сплашване на народа. Независимо от тези мерки партизанското дви­жение бързо растеше. Жестокостите още повече настрой­ваха населението срещу фашистката власт и към отрядите тръгваха нови партизани. Полицията се активизира като никога. Най-солидният аргумент да се иска увеличаване на щатовете й беше увеличаването броя на партизаните. От 6400 души през 1940 г. в 1943 г. тя вече наброяваше 28 150 полицаи, от които 15 450 редовни и 12 700 запасни. Но очевидно и това не достигаше и през пролетта на съ­щата година се създадоха така наречените контрачети.

В контрачетите се приемаха доброволци, злостни реак- ционери и противници на партията и партизанското дви­жение. Фашистката власт им даваше добро възнагражде­ние. Облеклото им беше спортно, оръжието — автома- тично. По цял ден кръстосваха пътищата и селата, а вечер устройваха засади. Имаха неограничени права и свобода на действие. За тях не важеха законите на страната.

По-късно и тези сили се оказаха недостатъчни. Пра­вителството прибягна към формирането на специални ловни роти и дружини. Според министерското постановление от октомври 1943 г. такива подразделения се създаваха към всяка дивизионна област, а те бяха повече от двадесет. Освен това по доклада на регентите Народното събрание на своята Пета редовна сесия, състояла се на 26. I. 1944 г., гласува закон, по силата на който се учреди и държавна жандармерия.

Жандармерийските дружини се формираха също от пе­хотните дивизии и носеха техните номера. Както ловните,

28

така и жандармерийските дружини се комплектуваха от подбрани в политическо отношение войници и офицери и се въоръжаваха с автоматично оръжие, артилерия, минохвъргачки. Жандармерийските войски според някои източници наброяваха около 8300 души¹, т. е. толкова, колкото бяха и ловните дружини.

Но това все още не бяха всичките сили за борба срещу партизаните. В зависимост от тяхното активизиране се наблюдаваше активизиране и у фашистите.

Например след Сталинградската битка — февруари 1943 г. — у партизаните закипя ентусиазъм. Нападенията над фашистки обекти, саботажите и диверсиите зачестиха, бързо се преодоляваше страхът да се слиза в населените места. На това правителството отговори с използуване на армията. Най-напред тя получи ограничена задача —да блокира Средногорието и да излови партизаните в този район. На 28. 4. 1944 г. с постановление № 30 военното министерство бе задължено съвместно с жандармерията и полицията да продължи акцията против нелегалните групи в страната до окончателното им ликвидиране. С други думи, борбата с партизаните бе възложена изцяло на армията.

В духа на това решение на правителството бяха про­ведени няколко крупни операции с участието на артилерия, минохвъргачки и авиация. Но правителството не остана удовлетворено и от тези операции, защото партизаните постоянно се изплъзваха и вместо да намаляват, се увели­чаваха, а успоредно с това се засилваше и разложението в царската армия.

Неподчиненията, бягствата, кражбите на оръжие във войската вземаха застрашителни размери. Това сериозно разтревожи правителството, в резултат на което на 14. 7. 1944 г. то отмени постановление № 30, като възложи борбата срещу партизаните на Министерството на вътреш­ните работи. Така отговорността многократно се пре­хвърляше от едното министерство на другото, докато на 3. 8. 1944 г. правителството издаде друго постановление. В него се казваше: „Държавната жандармерия в пълния си състав преминава към Министерството на войната и се поставя под заповедите на военния министър. Преследва­

¹ ЦДИА, Ф. 427. on. 1, а. е. 2.

29

нето и борбата с шумкарите и нелегалните се възлага на военното министерство.“

Очевидно, за да лавира по този начин, правителството имаше сериозни причини. Първо, не му се щеше армията да има контакт с партизаните, защото те й действуваха разложително, и, второ, човешките ресурси бяха вече на изчерпване. Под знамената се намираха 571 411 души с около 114 000 коня.¹ От тях бяха създадени пет армии с 21 пех. дивизии, една конна дивизия, две конни бригади, една бронирана бригада, две гранични бригади, военно­въздушни части, военноморски части и др. Разбира се, около десет-дванадесет съединения и част от полицията и жандармерията се намираха в Югославия и Гърция и не вземаха пряко участие в борбата срещу българските партизани, но и това, което беше на българска територия, превъзхождаше 7—8 пъти партизанските сили, които в навечерието на 9. IX. 1944 г. бяха около 30 000 души.

Но справедливата кауза на борбата победи. Срещу нея не устояха нито пушките, нито оръдията, нито големите зверства, нито половинмилионната армия, полиция и жандармерия.

ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ВЪСТАНИЧЕСКИТЕ ВОЙСКИ

Директивата на Главния щаб на Народоосвобо- дителната въстаническа армия от пролетта на 1943 г., в която се разглеждат някои организационни въпроси на партизанското движение, започва с клетвата. Това не е случайно. Основата на партизанската борба е съзнател­ността, доброволното обричане на собствения живот, а понякога и живота на цялото семейство в името на една възвишена идея, в името на една благородна цел — ос­вобождаване на страната и народа от фашистки и капи­талистически гнет. Това се чувствува във всяка дума и във всяка сричка.

„С гордост и радост приемам званието четник на народоосвободителното движение. Обещавам пред

¹ ВИА, Ф. 2, on. 1, а. е. 196, л. 4.

30

другари, народ и паметта на геройски загиналите борци на Отечествения фронт, че посвещавам всич­ките си сили и живота си за освобождаване родината и света от хитлеристките завоеватели и техните български слуги, от фашистка тирания и че с оръжие в ръка ще се боря за осъществяване програмата на Отечествения фронт. Обещавам, че ще изпълнявам боевите заповеди на командирите си и няма да изда­вам тайни, които да ползуват врага. Сурово наказа­ние и позор да се стовари върху мене, ако изменя на това обещание.

Да живее Отечественият фронт!

Да живее Народоосвободителната партизанска ар­мия!

Смърт на фашизма!

Свобода на народа!“¹

Цялата същност на партизанската борба, нейните цели са изразени в последните две изречения — да бъде уни­щожен фашизмът и освободен народът. А за да се осъществи това, нужна е люта борба, организирана и ръководена от един център.

„Организационната структура, съставът, вътрешният живот, както и тактиката, методите и средствата за борба на четите — се казва в същата директива — се определят от законите на партизанската война, от целите и зада­чите на Отечествения фронт и от конкретната обстановка в широкия смисъл на думата.“²

Освен тези общи положения, отразени в директивата, до отрядите идваха конкретно разработени инструкции както за организационната структура на партизанските единици, така и за функционалните задължения на длъж­ностните лица. Освен това се даваха конкретни указания по воденето на бойната и политическата подготовка.

При разработването на документите за организацион­ната структура на партизанските единици е използувана статията на Ленин „Задачите на отрядите на революцион­ната армия“. В тази статия въз основа на опита на Руската буржоазнодемократична революция през 1905—1907 г.

¹ Въоръжената борба на българския народ против фашизма 1941 —1944 г., БКП, 1962 г., стр. 233.

² Пак там, стр. 234.

31

Ленин прави изводи и препоръки за организацията и съ­става на бойните групи, четите и отрядите, а също така дава препоръки за способите на действие.¹

Такъв документ е директивата, издадена от Централ­ната военна комисия при ЦК на БКП, за овладява­нето на военното изкуство в партизанската война. Друг документ, който не е стигнал до всички зони и партизан­ски единици, е инструкцията на Главния щаб на Наро- доссвободителната въстаническа армия, в която се дават общи указания за бойната подготовка и ръководството на партизанските единици.

В тези два документа (а в редица случаи партизаните сами налучкваха решението на въпросите относно органи- зационната структура на отрядите и функционалните за­дължения на отделните длъжностни лица) се определяха правата и задълженията на командира на отряда, на полит- комисаря, на техните заместници и на други лица.

„Отрядите — пише Ленин в посочената по-горе ста­тия — могат да бъдат от всякакви размери, като се почне от двама-трима души.“

Оттук може да се направи извод, че отрядът има раз- лична организация и различен състав — може да се съ­стои от трима, а може и от триста души; може да прерасне в чета, батальон, бригада, дивизия, но и четата може да прерасне в отряд.

Пак на това основание може да се определя и неговата организация — няколко десетки или няколко чети. В Трънско отрядът прерасна в батальон, сетне в бригада и през всичкото време той като понятие и като организа- ционна единица в състав от 15—20 души се запази.[На насе­лението повече допада наименованието отряд, отколкото батальон или бригада. Последните са повече понятия на армията, а отряд — на борещия се народ.

Най-малката партизанска единица бе групата от 3—4 души, един от които бе отговорник, и най-голямата -—диви­зия, която се състоеше от 2—3 бригади и наброяваше 1000—2000 души.

В документите на Централния комитет на БКП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия не се споменава за партизанска дивизия, не е да­дена нейната организационна структура. Може би не се е

¹ В. И. Леннн. Съчинения, т. 9, БКП, 1951 г., стр. 431—435.

32

имало пред вид създаването на такава. В процеса на бор­бата обаче в отделни райони на страната, като Трънския, обстановката позволи (имаше дсстатъчно бойци и оръжие) и бе създадена от няколко отряда партизанска дивизия, в чийто състав бяха включени организационно три бригади.

Разбира се, дивизията като партизанска формация е тежка, трябва да има своя тилова база и тилови органи. Това предполага свободна територия, която да осигурява изхранването на личния състав, но затова пък дивизията е огромна сила, сериозна бойна единица, която може да води всякакви бойни действия, стига да има оръжие.

Най-популярните партизански единици са отрядът и четата. Отрядът (бригадата) има ръководство — командир, политкомисар, зам.-командир, зам.-политкомисар, на­чалник щаб и интендант.

Командирът на отряда (бригадата) осъществява общото ръководство. Той ръководи разработването на плана за бойните действия, плана за политическата дейност в от­ряда (бригадата) и сред населението, ръководи бойната подготовка (учения, тренировки, стрелби). Той е пряк началник на целия личен състав и носи пълна отг в:рност за политико-моралното му състояние. Някои командири на отряди бяха членове на щабовете на зоните. В зависи­мост от конкретната обстановка командирът можеше да има всички права на единоначалник, а можеше и да е с ограничени права.

Като правило командирът съгласуваше своите действия със заместниците си, обсъждаше заедно с тях всички въ­проси, свързани с бойната и политическата дейност на отряда (бригадата), а така също с прехраната и обличането на личния състав.

„Политкомисарят наред с командира е най-отговорният функционер — определя инструкцията на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия от 1943 г. — Той провежда линията на партията в отряда и чрез него в народа. Политкомисарят е длъжен да направи всичко необходимо, щото всеки отделен боец да разбере правилно целите на народоосвободителната бсрба, да повдига по­литическата съзнателност на бойците, да се грижи за мсралното им състояние, да съгласува дейнсстта между военната и политическата част на щаба.“

Политкомисарят участвува в разработването на всички

³ Из тактиката.

33

планове и мероприятия по бойната и политическата дей­ност на отряда (бригадата).

Голямо значение за политико-мсралното състояние на партизаните, пък и на населението, има своевременната информация по вътрешните и външнополитическите съби­тия. Ето защо свещен дълг на политкомисаря бе да орга­низира получаването на информация и своевременно да я довежда до знанието на бойците и населението. Така бой­ците се въоръжаваха с най-сигурното оръжие да разобли­чават слуховете и лъжите, да изясняват действителното положение на нещата и да печелят авторитет.

Дълг на политкомисаря бе да организира политиче­ската просвета, да използува свободното време за четене на книги, беседи и дискусии по различни въпроси.

Незабравими остават тържествата, преведени в отря­дите във връзка със забележителни дати като Октомврий­ската революция, Нова година, деня на Ботев, деня на Лайпцигския процес срещу Георги Димитров и други. Когато такива тържества се провеждаха заедно с населе­нието, ползата от тях бе многократно по-голяма.

Често партизаните присъствуваха заедно със селяните на религиозни празници, които използуваха случая за пропагандни цели.

Командирът и политкомисарят на отряда имаха свои заместници. Заместник-политксмисарят ръководеше пар­тийната организация в отряда.

Началник щаба бе подчинен на командира. Той раз­работваше плановете за бойната подготовка на личния съ­став (учения, тренировки, стрелби), организираше разуз­наването, свръзките и доставката на оръжие, когато това ставаше по особени пътища. Допустимо бе началник щаба да бъде и заместник на командира. В зависимост от съста­ва на отряда (бригадата) той мзжеше да има помощници по разузнаването и по свръзките.

Подобни на функциите на посочените лица бяха пра­вата и задълженията на командира и политкомисаря на батальона.

Батальонът беше сснсвна тактическа единица в парти­занското движение. Той бе най-маневрен и имаше дсстатъч- но сили и огнева мощ да се справи с войскова дружина, когато правилно прилагаше партизанската тактика да удари с изненада и във фланг. Батальонът като пра­вило се състоеше от 2—3 чети.

34

Според правилника, издаден в чета „Христо Ботев“¹, действуваща в района на Карлово, Казанлък, Чирпан, и в партизанските дружини „Съби Димитров“ и „Георги Георгиев“, Ямболски район, на четата се дава опреде­лението „народен антифашистки въоръжен отряд за смели и решителни действия против българския и чуждия фаши­зъм“. В България понятията чета, четник са много раз­пространени. Те са възпети в народните песни, имат своите революционни традиции.

Четата се състоеше от 3—4 десетки. Ръководството на четата се осъществяваше от командир, политкомисар и зам.-пслиткомисар. Командирът отговаряше за екипи­ровката, бойната и политическата подготовка на личния състав, за въоръжаването му и бе организатор на бойните акции. Ето защо за командир на чета се определяше боец с добра военна подготовка, съобразителен, смел, находчив, ползуващ се с неограничено доверие сред партизаните. По всички въпроси неговото мнение бе решаващо.

Политкомисарят на четата се грижеше за политико- моралното състояние на личния състав, за неговия бит. Той даваше личен пример във всяко отношение и увли­чаше останалите бойци в боя със своята храброст и себе­отрицание.

Освен посочените лица в четата имаше още домакин и санитар. Домакинът осигуряваше прехраната и облек­лото на партизаните, а санитарят — хигиената и бързата медицинска помощ.

Всички партизански единици като правило имаха свои заместници, които заместваха командира и комисаря, когато отсъствуват и в случай на гибел.

В партизанската практика имаше случаи, когато ко­мандирът на отряда поради големия авторитет сред насе­лението вършеше и организационно-партийна работа. Това налагаше той да отсъствува от отряда и ако нямаше добър заместник, неговото отсъствие можеше да се отрази зле върху бойната дейнсст и дисциплината на отряда.

По-малка от четата е десетката. Тя има командир и политделегат. Цялата дейнсст по ръководството и снабдя­ването на десетката лежеше изцяло върху командира, подпомаган от политделегата.

През пролетта на 1943 г. излезе специална директива

¹ ЦПА, ф. 92, on. 1, арх. ед. 3.

35

на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия¹ за организацията, задачите и структурата на бой­ните групи. Тя определяше техния характер и задачи в предприятията, кварталите, улиците, възловите ж. п. гари, селата, в спортните организации и дружествата. Тя препоръчваше те да се равняват на партизанските отряди, съобразявайки се с условията, при които живеят и дей- ствуват.

Тези бойни групи — самостоятелно или заедно с отря­дите — извършваха бойни акции, подпомагаха партиза­ните в снабдяването им с храна и оръжие.

Според дадената в директивата срганизационна струк­тура бойните групи имаха състав 5—6 души. Няколко бойни групи образуваха чета, а няколко чети — отряд. Четите и отрядите си имаха командири и свои райони за действие, влизаха в състава на съответните военни зони и работеха под знамето на Отечествения фронт.

В партизанските единици се предвиждаше и съд, съ­стоящ се от 6 до 10 души. В него влизаха 2—3 представи­тели на командуването, юрист, ако има такъв, 1—2 бойци, 1—2 командири на батальони (чети), 1—2 заместник- политксмисари. Съдът разглеждаше простъпки на парти­зани и водеше възпитателна работа против нарушенията.

В отрядите (бригадите), батальоните и четите се изграж­даха партийни и ремссви⁴ организации. Партийните орга­низации не решаваха кой да бъде командир и кой полит- комисар, а само кои да бъде заместник-политкомисар.

Дълг на партийната организация бе да активизира комунистите, включително и тези от командуването, ко­гато проявяваха пасивност, и да повишава непрекъснато бойния дух на партизаните.

ОРГАНИЗИРАНЕ И РЪКОВОДСТВО НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА

Организирането на партизанската борба в Бъл­гария през периода 1941—1944 г. се улесни от извършения от БКП анализ на сектантския курс. Снемайки лозунга

¹ ЦПА, ф. 77, on. 1, арх. ед. 14.

* РМС — Работнически младежки съюз.

36

за въоръжена борба, в един период, когато тя бе неподхо­дяща, партията запази кадрите, навлезе в масовите орга­низации, окопа се сред тях и възстанови загубеното до­верие. За това допринесе много и създаването на масова легална Работническа партия, която имаше по-голям до­стъп до масовите организации и можеше да защищава открито икономическите интереси на работническата класа. Разбира се, зад нея стоеше нелегалната комунистическа партия, която определяше насоките на тази дейност. На­ред с икономическите искания легалната Работническа партия декларира своята солидарност с борбата на между­народното работническо движение. Тя застана твърдо на позициите на мира и се изказа за установяване на тесни дипломатически и търговски връзки с първата в света социалистическа държава — Съветския съюз.

Партията положи големи усилия за активизирането на Работническия младежки съюз.

Предвиждайки бъдещите събития, Българската кому­нистическа партия проникна и в казармата, като създаде нелегални организации и групи в много поделения. По такъв начин тя възпита много кадри, готови, ако се на­ложи, да отидат и на смърт, но да защитят интересите на народа.

Организатор и ръководител на партизанското движе­ние беше БКП. От първия ден до самата победа чрез своите органи тя най-непосредствено ръководеше партизанската борба, изменяше нейните форми на организация и начини на воюване, като изхождаше от конкретно създалата се обстановка.

Ръководейки се от правилото, че няма вечни форми, Българската комунистическа партия беше гъвкава по отношение на организацията и такиката, стремеше се тактиката винаги да съответствува на организацията, да отговаря на въоръжението. Стова се обясняват различните начини на действие в началото, когато съществуваха от­делни лошо въоръжени чети и отряди, и в навечерието на Деветосептемврийското въстание, когато партизанското движение бе станало масово, а партизанските единици на много места бяха добре въоръжени.

Партизанската борба през 1941—1944 г. се характери­зира с тази особеност, че се осъществяваше в най-тясна връзка с положението на Източния фронт.

37

Съветският съюз като единствена социалистическа страна тогава беше пример, надежда и спора на комуни­стите и прогресивните хсра от целия свят и съвсем есте­ствено очите на всички, които ссъждаха немската агре­сия, бяха сбърнати към него, очакваха ст него, разчитаха на него и в борбата зависеха от него, защ то нямаше друга сила, която да се справи с хитлерофашизма. Затова актив­ността на партизанската борба в България, нейната масо- всст и ефективност са свързани с основните етапи на дей­ствията на Съветската армия на Източния фронт, вододел на които се явява Сталинградската битка, завършила през февруари 1943 г. Както за Съветската армия, така и за партизанското движение в България действията след Сталинградската битка се развиха по възходяща линия. Съветската армия взе инициативата в свои ръце и победо­носно настъпи на Запад, за да забие знамето на победата в Берлин. А партизанското движение в България се акти­визира и прерасна в масово народно движение. Опирай­ки се на победите на Съветската армия и с нейната реша­ваща помощ,то завърши с победоносното Деветосептемврий- ско въоръжено въстание в 1944 г., ксето тури край на фашизма и капитализма в България.

Организирането на партизанската борба в България започна с призива на ЦК на БКП до българския народ за въоръжена съпротива, за въоръжена борба. Тя имаше ясно определена цел — ликвидиране на фашизма и капи­тализма и установяване на народнодемократична власт — вековната мечта на нашия народ. Това беше крайната цел. Но тя не можеше да се постигне изведнъж. Имаше междинни цели, на които се подчиняваха конкретни ло­зунги и действия. Народът трябваше да се вдигне най- напред в защита на своите икономически интереси, а заедно с това да защищава и политическите си права. Така едновременно със съпротивата срещу реквизицията на селскостопанските продукти за нуждите на Германия бяха издигнати лозунги срещу въвличането на България във войната на страната на фашистка Германия, за изгон­ването на немците, против изпращането на български войници на Източния фронт.

Тези лозунги допаднаха на българския народ и бяха мобилизиращият, движещият лост през всички етапи на борбата. Партизанската борба у нас потвърди още веднъж марксисткото гледище, че когато едно движение е прогре-

38

сивно, макар да започва с малко хора и в ограничени мащаби, то расте, разширява се на цялата територия и става массво народно движение.

Партизанското движение започна отначало с премина­ване на отделни членове на партията и РМС в нелегалност. Те образуваха групи, коит)започнаха действия — извърш­ваха саботажи, отделни нападения, а сетне прераснаха в партизански чети. Така още през юли 1941 г. в Разлож- кия край се появи първата чета, през август — Дупнишката. през септември — Баташката, през ноември —Чехларската, а по-късно се появиха партизански чети в Софийско, Га­бровско, Севлиевско, Старозагорско, Шуменско, Варненско и други райони.

Четите и бойните групи през 1941 г. извършиха (по данни на полицията) 16 въоръжени нападения и около 100 саботажа.

През 1942 г. и особено след Сталинградската битка 1943 г. партизанското движение се разрасна — настъпи революционен подем.

Появиха се нови чети и техният брой достигна числото 27. Дейността им се изрази в множество смели акции. Отделно бойните групи извършиха няколкостотин акции.

Така нелегалните групи прераснаха в чети, четите — в отряди и бригади, а отрядите и бригадите — в Народо- освободителната въстаническа армия.

За ръководене бойната дейност на партизанските чети и отряди към Централния комитет на Българската кому­нистическа партия в началото бе създадена Централна военна комисия. Военни комисии бяха изградени и към окръжните комитети на партията. Те бяха предназначени, изпълнявайки решенията на Централния комитет и съот­ветните окръжни комитети, да ръководят бойната работа в четите, отрядите и бойните групи, а също така да из­граждат нелегални организации в армията с цел да я раз­лагат и спечелят на страната на народа.

По-късно военните комисии се превърнаха в щабове: централната — в главен щаб, а окръжните — в щабове на зони. Последните разработваха плановете за бойната дей- нст на отрядите, действуващи в съответната зона, а главният щаб координираше тези действия за цялата страна, разработваше инструкции и директиви, организи­раше централно снабдяване с оръжие. Освен това осъще­ствяваше и оперативното взаимодействие с партизанските

39

движения в съседните страни — Югославия и Гър­ция.

Указанията на Централния комитет на партията до окръжните комитети и партизанските единици като пра­вило се даваха чрез окръжни, които се издаваха в твърде важни моменти, очертаващи нови етапи в партизанската борба. За целия период 1941 —1944 г. ЦК на БКП издаде всичко четири окръжни.

Първото окръжно¹ бе издадено през октомври 1943 г. и зовеше комунистите на мобилизация за изгонване на окупаторите и създаване на народнодемократично прави­телство.

Второто окръжно от януари 1944 г. призоваваше пар­тийните и ремсовите организации към пълна мобилизация на силите, за активизиране на партизанското движение.

Третото окръжно² от май 1944 г. зсвеше партийните сили да вдигнат народа на борба за изгонване на хитлери­стите и спасяване на страната от национална катастрофа.

Последното окръжно Централният комитет издаде в края на август 1944 г. С него партията се обърна до всички свои ръководства, организации и членове да организират и започнат въоръжено въстание.

Освен окръжните Централният комитет издаде много директиви, обръщения, писма и позиви, в които се пра­веха оценки на събитията и се даваха указания за работа и действия.

Централната военна комисия, а сетне Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия, даваше своите указания и напътствия чрез инструкции, директиви и заповеди.

Като най-важни могат да се посочат: Инструкцията за организиране минно-подривното дело; Директивата за овладяване изкуството в партизанската борба; Директи­вата по някои организационни въпроси; Директивата за организирането, задачите и структурата на помощните бойни групи; Директивата за координиране и активизи­ране действията на ръководствата на зоните; Заповедта до щабовете на въстаническите зони и части да вземат мерки срещу готвените от правителството на Багрянов удари; Заповедта до щабовете на зацаднограничните

¹ ЦПА, ф. 1, оп. 4, арх. ед. 218. ^г ЦПА, ф. 1, оп. 4, арх. ед. 244.

40

отряди за овладяване на административни и стратегически центрове; Обръщението към военнослужещите да преминат към въстаническите войски и в съюз със Съветската армия да освободят страната от хитлеристката окупация; Дирек­тивата по някои организационни въпроси на партизан­ското движение; Указанията по бойната подготовка и ръководство на партизанското движение; Инструкцията относно състава на партизанските отряди; Планът за водене на военната подготовка в четите; Уставът за дружба; Директивата за изграждането, характера, организацията и формите на борба за Отечествения фронт и други.¹

Всеки от тези документи третира конкретни въпроси от организацията, ръководството и тактиката на партизан­ската борба.

Особено внимание заслужава заповедта на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия до щабовете на зоните да предприемат повсеместно настъпление срещу противника, съгласувано с освободителните армии, дей- ствуващи в Югославия и Гърция. Този документ говори за интернационалния характер на партизанското дви­жение и за вниманието, което обръщаха Централният ко­митет на Българската комунистическа партия и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия на взаимодействието с партизанските движения в съседните страни и на еднаквите цели, които преследваха.

Такова значение трябва да се отдаде и на директивата на Георги Димитров за подготовката на народното въоръ­жено въстание. Фактът, че тя бе отправена в края на м. август, говори доколко вярно Георги Димитров е познавал обстановката и съотношението на силите в България. Тази директива беше бойната тръба, която вдигна на оръ­жие всички патриоти в страната.

Колко отблизо ЦК на БКП и Главният щаб на НОВА са ръководили партизанската борба, може да се съди по това, че те твърде често търсеха отговорност от комите­тите и зоните, като искаха отчети за бойната и полити­ческата им дейност.

През февруари 1943 г. Централният комитет на партия­та предявява претенции към Окръжния комитет в Плов­див и командуването на Втора въстаническа оперативна

¹ Всички са поместени в сборника „Въоръжената борба на българския народ против фашизма“, БКП, 1962 г.

41

(Пловдивска зона) за слабата дейност в окръга.¹ На свой ред такава претенция отправя окръжното ръководство към командуването на отряда „Антон Иванов“, действуващ в тая зона, за пасивност и заповядва на всички бойни дру­жини и ръководствата им, на всички партизани да при­стъпят незабавно към решителни бойни действия, като им посочва и конкретните обекти:*

„Чакаме дела, време за губене няма, драги другари партизани“ — завършва писмото.

На 17 юни 1943 г. политкомисарят на отряда „Антон Иванов“ прави доклад³ пред щаба на зоната за повиша­ване активността на отряда за времето от 20 февруари до 6 юни 1943 г., в който се изброяват редица успешно проведени акции.

Бюлетини и отчети пред висшестоящите инстанции за извършената дейнсст са давали Габровско-Севлиевският отряд, отрядът „Хаджи Димитър“, Радомирският парти­зански отряд, Трънският партизаниски отряд, Първа родопска бригада „Георги Димитров“ и много други.

Понякога в центъра и в окръзите се извикваха коман­дирите и комисарите на отряди (бригади) или техните за­местници да докладват лично за бойната дейност и обста­новката в техните райони и да получат указания за бъде­щата им работа. Това ставаше навсякъде и през целия период. Изобщо ръководството на партизанската борба от страна на Централния комитет на партията, на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия, на окръжните комитети и щабовете на зоните бе постоянно. То се осъществяваше като правило чрез лични контакти.

За улеснение на организацията и ръководството на партизанската борба България беше разделена на 12 въста- нически оперативни зони. Като правило въстаническата зона се покриваше с партийния окръг. Но имаше изклю­чения: в една зона влизаха няколко партийни окръга и няколко военнооперативни района.

Например 6 ВОЗ с център Ямбол включваше Ямболски, Сливенски и Бургаски партиен окръг; 8 ВОЗ с център Га­брово — Габровски и Горнооряховски партиен окръг; 11 ВОЗ с център Плевен — Плевенски и Червенобрежки партиен окръг; 12 ВОЗ с център Михайловград—Врачан­

¹ ЦПА, ф. 1, арх. ед. 198.

² ЦПА, ф. 96, on. 1, арх. ед. 13.

* ЦПА, ф. 96, on. 1, арх. ед. 62.

42

ски и Видински партиен окръг, а 11 ВОЗ имаше три военнс- оперативни района.¹ Всяка въстаническа зона имаше свой щаб.⁸ Щабът на зоната (района) се състоеше ст командир, комисар, началник щаб и инструктори. Обикновено щабо­вете на зоните работеха и живееха заедно с партизаните. За командири на зони, комисари и началник щабове се определяха партийни функционери с богат революционен опит, с добра военна подготовка, участници в различни въстания у нас и в чужбина.

Често пъти ръководството на партизанските единици се осъществяваше непосредствено от най-отговорни партийни работници — членове на Централния комитет на партията и РМС и секретари на окръжни комитети. Тяхнсто идване и оставане в отрядите имаше голямо възпитателно значе­ние за партизаните. Ползата беше много голяма и за тях, защото на място изучаваха опита и конкретно органи­зираха и ръководеха бойната и политическата дейнсст на партизанските единици.

На територията на Трънския отряд например, чието командуване осъществяваше ръководството на партийната и бойната работа и в други райони, пребиваваха членове на Политбюро, командирът, комисарят и началник щаба на зоната, секретарят на Централния комитет на Работни­ческия младежки съюз, секретарят на Окръжния комитет на партията, завеждащият профсъюзната работа при ЦК на партията, много членове на ЦК на партията и ЦК на РМС, а по-късно се предвиждаше в този район да пристигне цялото партийно и военно ръководство.

За създаването и разгръщането на партизанското дви­жение, за правилното му ръководене съществен принос има органът на партията „Работническо дело“. Той изли­заше нелегално, понякога с голямо закъснение, тъй като трябваше да се измъкне изпод носа на полицаите, които следяха на всяка крачка, но когато и да дойдеше, той бе посрещан с огромна радост. В него се даваха оценки на събитията и указания за бъдещата дейност, разказваше се за най-добре проведени акции, сочеха се нови ф рми и способи на работа и действия.

Централният комитет на партията издаваше бюлетини и позиви. Те отразяваха отделни събития, като се даваха

¹ Атлас на революционното движение, издание на Музея на революционното движение в България, 1968 г.

' Пак там.

43

конкретни препоръки как да се действува. Още по-кон­кретни указания и препоръки се даваха във вестниците и позивите, които издаваха окръжните комитети на партията и щабовете на зоните.

В интерес на партизанското движение в България на съветска земя работеше радиостанцията „Христо Ботев“. По нея се отправяха призиви към партизаните и населе­нието, даваха се указания от името на Георги Димитров, поощряваха се грешките, допуснати в процеса на бор­бата.

Освен радиостанцията „Христо Ботев“ на съветска земя действуваше и радиостанцията „Народен глас“. Тя работеше на вълните на Радио София. „Народен глас“ се месеше в предаванията на Радио София и с въпроси и отговори не само че пречеше на говорителите да заблужда­ват българския народ, но разобличаваше веднага лъжите и демагогията на правителството.

Ръководството на партизанската борба бе оссбено нуж- но в началото, когато още нямаше база, опитът бе малък,а формите и способите на работа и действие се налучкваха. Откриеше ли се тук или там нещо ново, то се предаваше бързо по невидимите връзки и бързо достигаше до хората.

При започването на партизанската борба някои неле­гални, групи и отряди само се укриваха. Те не действуваха не защото не искаха, а защото не знаеха откъде да започ­нат. Но щом в други райони партизаните започнаха да палят общинските архиви, да разрушават мандрите, в които се преработваше млякото в сирене и кашкавал, да разгонват реквизиционните комисии, определящи кой какъв наряд да даде на държавата, започнаха да правят същото и тези отряди. Резултатите обаче бяха още по­добри, когато тези действия се съчетаваха с писма до представителите на фашистката администрация, с които се предупреждаваха нейните служители да напуснат служ­бата и да преминат на страната на народа. Тези писма играеха по-голяма роля, когато предупрежденията не оставаха само заплаха. Значителна роля в това отношение изигра например заповед № 13 на Трънския партизански отряд,¹ отправена до кметовете, кметските наместници, секретар-бирниците, полицейско-административните слу­жители и реквизиционните комисии в околията. В ^ея се

¹ ЦПА, ф. 79, on. 1, арх. ед. 10.

44

предупреждаваха горепосочените лица в срок от 10 дни да си подадат оставките и да се поставят в услуга на наро- доосвободителното движение, защото в противен случай ще бъдат най-строго наказани. С подсбно съдържание е и заповед № 14* на отряда, адресирана до мобилизираните в така наречената „обществена сила“ и селска полиция.

Подобни предупреждения са отправяли командуването на Втора Родопска партизанска бригада „Васил Коларов“, отрядът „Васил Левски“, „Никола Калъпчиев“ и други.

В резултат на тези писма много административни слу­жители, изпратени извън пределите на старите граници, напуснаха службите и се завърнаха по домовете си.

Редица отряди имаха печати. С тях подпечатваха предупредителните писма и другите документи, които из­даваха. Печатите придаваха по-авторитетен вид на доку­ментите.

Голяма роля в партизанската борба играеха знамената. Някои отряди си направиха знамена още в самото начало. За знаменосец се избираше някой измежду най-смелите — този, който никога не би дал знамето във вражески ръце. Знамената имаха различна големина, но всички бяха червени или трибагрени. И на тях, както и на знамената през 1923 г., се изшиваше сърп и чук, името на четата (отряда или бригадата) и някакъв надпис — „Свобода или смърт!“, „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, „Борим се за чиста и свята република“ и други. В бой се бтиваше винаги със знамето. То повдигаше духа, зовеше към само­жертва, задължаваше.

За оказване помощ на партизанското движение зад- граничното бюро на Българската комунистическа партия в Москва още през 1941 година изпрати по въздуха и по море 55 души българи политемигранти, някои от които бяха завършили в Съветския съюз военни академии и курсове и имаха богат военен и революционен опит. За съжаление само 16 от тях оцеляха. Останалите бяха изловени и избити.

Такива са основните моменти от организирането и ръ­ководството на партизанската борба в България.

Организирането и ръководството на партизанската бор­ба обхващат редица дейности като въоръжаване, разузна­ване, пропаганда, снабдяване и финансови средства, военно обучение и други.

¹ ЦПА, ф. 79, on. 1, арх. ед. 11.

45

Въоръжаване

В своето писмо относно революцията от 1905 г. Ленин казва, че отрядите сами трябва да се въоръжават.¹ Такова бе правилото и за българските партизани. „Обез- оръжаването на врага и задигане на оръжие от складо­вете са най-надеждните и сигурни пътища за въоръжа­ване на отрядите“ — се казваше в директивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г. Всички знаеха, че партията няма складове с оръжие и че тя не може да го до­стави, че то се намира у врага и от него трябва да се взе­ме. В тези дух бяха и указанията по възможност всеки нов партизанин да си носи оръжие. Но тева не всякога можеше да се осъществи. Ето защо се търсеха и други пъ­тища за снабдяване.

По едно време до партизаните стигна слух, че имало договореност снабдяването на партизаните от балкански­те страни с оръжие да осъществява английското правител­ство. С такава цел в Югославия бяха изпратени няколко английски военни мисии. Такава военна мисия бе изпра­тена и в България и работи няколко месеца на територия­та на Трънския партизански отряд. Обаче истинската цел на тази мисия като че ли не беше да снабдява партизаните с оръжие, а да върши разузнаване и да саботира парти­занската борба. Това се вижда и от многократните отлага­ния да се достави оръжието, с което се задържаха отря­дите продължително време на едно място, обречени на без­действие. За същото говори и продължителното разузна­ване на района за пускане на оръжието, което предизвик­ваше съсредоточаване на фашистките войски, както и това, че доставеното оръжие не бе комплектувано.

Тези неща заставиха партизаните да се откажат ст до­ставката на оръжие по този път и да си го набавят в боеве с врага или да го събират от населението. А населението имаше немалко оръжие. Съществуването на различните партийни режими водеше до въоръжаването на привър­жениците на партията, която бе на власт, а паднеше ли тя ст власт, никой не изземваше оръжието.

Директивата на Главния щаб на Народоссвоббдител­ната въстаническа армия ст пролетта на 1943 г. сочеше няколко източника за набавяне на оръжие:

¹ В. И. Ленин, посоч. съч., стр. 431.

46

— чрез обезоръжаване на полски и горски пазачи, отделни полицаи, общинска стража, полицейски участъци, наказателни отряди;

— чрез тайно или открито нападение на оръжейни складове;

— чрез закупуване.

Един от най-прилаганите начини за набавяне на оръжие бе нападението на полицейски участъци, общини, охра­нявани обекти (мини, разни складове), обезоръжаване на селска стража и отделни административни чиновници (горски, полски стражари, полицаи, войници и сфицери, пуснати в отпуск).

Това се потвърждава от следните данни.

Трети батальон от бригадата „Чавдар“ за около един месец набавя 25 пушки, 10 пистолета и 8 гранати.

Първа и втора чета от дружината „Стефан Караджа" от 2 Средногорска бригада „Васил Левски“ на 17 юли 1944 г. напада общината в с. Душанци, Пирдопско, и взема 9 пушки.

Първа Родопска бригада „Георги Димитров“ на 16 юли 1944 г. щурмува общината в едно село и взема 13 пушки.

Царибродският отряд при едно нападение над ж. п. гара Ракита през юни 1944 г. взема 13 автомата.

Едно отделение от Радомирския отряд през юли напада 15 жандармеристи от засада, при която загиват трима. Същите оставят 1 автомат, 2 пушки и много патрони.

Отряд „Хаджи Димитър“ в две последователни нападе­ния над горско стопанство, лесничейство и община взема 10 пушки.

Трънският отряд на 16 юни 1943 г. при едно нападение на полецейски участък взема 7 пушки, 1 автомат, 2 писто­лета и много патрони. На 20 юни 1944 г. при нападението на общината и полицейския участък в с. Лева река взема 18 пушки, 8 бомби и 2000 патрона; на следващия ден при нападение на обекти в две други села — 25 пушки и 4 пистолета.

Чепинската чета при една акция срещу фашистки обект взема 10 пушки, 2 пистолета и 1 бинокъл. Рило-Пиринският отряд и 1 Софийска народоссвсбодителна бригада през август 1944 г. нападат един немски склад в Рилското корито и вземат много оръжие и боеприпаси.

Изтъквайки този начин на снабдяване като основен, следва да се каже, че в него имаше и много отрицателни

47

страни: добитото оръжие от населението бе твърде раано-

родно (различни калибри и марки) и зле съхранявано

(ръждясало, цевите раздути, няма точна стрелба). Най- качествено бе оръжието, взето от полицията и войската. Но никой не можеше да гарантира, че като тръгнат парти­заните в акция за оръжие, то ще бъде сигурно доставено. Имаше много случаи, когато и оръжие не се взема, и жертви се дават.

Особени грижи за оръжието следва да се проявяват по време на дълги походи. От една страна, има опасност от ръждясване, а, от друга, някои, уморени от трудния поход, могат да хвърлят пълнителите на картечниците и автоматите, та дори и патроните.

Като правило оръжието все не достига. Това важи особено при мобилизация. Липсата на оръжие може да наложи дори отлагане на мобилизацията, защото боец без оръжие не е никакъв боец.

Проблем за партизаните е и опазването на оръжието, когато то е в повече. Излишното оръжие може да се срива у някой доверен ятак или да се зарови в земята. Заравя­нето трябва да става в специални ями. И в двата случая оръжието се нуждае от систематическо почистване и смаз­ване. Това вършат или самите ятаци, или изпращани от време на време партизани.

Най-добре е, когато партизаните имат сигурен източ­ник за доставка на еднотипно оръжие — една марка, един калибър, когато същото е пристреляно. Такова оръ­жие бе доставено на някои отряди от Съветската армия с въздушен транспорт в навечерието на въстанието — през септември 1944 г., което даде възможност да се проведе масова мобилизация и да се въоръжат с автомати и картеч­ници цели партизански единици.

Разузнаване

Разузнаването е една от най-важните дейности на партизанските единици. Дори и отделният партизанин не може без разузнаване. Където и да тръгне — трябва да разузнава. Иначе е обречен на гибел. Най-много жертви в партизанската борба са дадени поради липса или подце-

48

йяване на разузнаването. Няма да е пресилено, ако кажем, Че цялата партизанска борба е непрекъснато разузнаване. Затова както военните, така и партийните ръководства всякога обръщаха най-голямо внимание на този въпрос.

„Разкритият противник е наполовина бит!“ — се казва в една от инструкциите на Главния щаб на НОВА. А в директивата на щаба, издадена през пролетта на 1943 г., на разузнаването е посветена цяла глава.

Между другото в тази директива се казва: „Без добро разузнаване е невъзможно запазването на въстаническата единица и успех в нейните действия. На основа на данните от разузнаването се определят големината на силите, средствата и начинът за успешно изпълнение на зада­чите. Службата по разузнаването трябва да работи при всяко положение на въстаническата част: почивки, поход, в бой.“

Партизаните насочват разузнаването по три направле­ния: изучаване на противника, местността и населението.

Противникът трябва да се знае по всяко време къде е, колко е, какво прави и какво мисли да прави. Данните, получени за него от различни източници, трябва да се подлагат на дълбока оценка, да се съпоставят и да се про­верява кои данни за кое време се отнасят.

Един страхлив човек може да съчини такива неща, които при отсъствие на трезвост и реалност в оценката да доведат до авантюра.

Трябва да се има пред вид, че и врагът си служи с хитрости, с диверсии и разпространяване на слухове с цел да всее заблуда относно истинските си намерения и планове. Той може дори да инсценира заминаване през деня в едно направление, а през нощта да се върне и да се отправи в съвсем друго направление. Такава диверсия той може да извърши и относно своята численост.

Противникът трябва да се следи особено привечер. Тогава той устройва засадите. Но със същата упоритост трябва да се следи и когато се връща от акция в плани­ната. Вместо да се прибере в гарнизона си, той може да устрои засада на пътищата, по които се очаква движение на партизаните.

В разузнавателната дейност партизаните се опират преди всичко на партййните и ремсовите организации и ангажират за такава работа най-преданите, най-находчи- вите, тези, които могат да запазват самообладание. Лицата,

4 Из тактиката.

49

йа които се въалага раауанаване, трябва добре да се про­веряват и ако има дори най-малко съмнение — да се изоставят.

Начините за разузнаване са най-различни, но един от най-достъпните е наблюдението. Противникът може да се наблюдава от прозореца, от пътя, в обществените заведе­ния.

Ако противникът се движи с превозно средство, следва и наблюдателят да се движи с такова, като заедно с това се организира и бързото предаване на данните. И най- ценните сведения, получени със закъснение, не струват счупена пара.

Наблюдението се организира на широк фронт. Обаче такова наблюдение не могат да извършат нито 5, нито 10, нито 100 души. Това може да извърши народът, а за пар­тизаните разузнава целият народ, когато се е убедил в тяхната справедлива борба, когато е разбрал, че партиза­ните действително защищават неговите интереси.При добро наблюдение дори един непознат чсвек да влезе в селото, не остава незабелязан.

В село X по обед пристига с рейс цивилно лице. То влиза веднага в кръчмата и сяда на маса, на която предва­рително са седнали двама цивилни полицаи. Хората, които наблюдават непознатия, се съмняват, че е евакуиран, и още същата вечер уведомяват партизаните. На следващата вечер партизаните блокират селото, арестуват непозна­тото лице и намират у него списък с имената на десет най- добри ятаци. При разследването се установява, че лицето е таен сътрудник на полицията.

Чрез добро наблюдение един ст отрядите, действуващ в Западна България, осъществи отдавна замислена акция — унищожаването на общинската архива. Общината се охраняваше от значителни сили и нападението й бе твър­де рисковано.

Командуването на отряда, убеждавайки се, че при наличието на охрана общината не може да се нападне, разработва план. Според този план отрядът влиза през деня в едно планинско село, провежда митинг на площада, привечер се приближава до общината и установява на­блюдение на пътя, който води към мястото на извърше­ната акция. Съвсем отблизо партизаните виждат 3 камио­на с полицаи да бързат за планинското селце. Това е до-

50

статъчно. Отрядът се промъква до общината, установява, че няма никаква охрана, и подпалва архивата.

Особено важно е врагът, който се очаква да мине по определен път, да бъде наблюдаван както за началото на тръгването, така и за реда на придвижването.

На една пътека в планинска местност била устроена з сада на група полицаи, които трябвало да пренесат на коне хранителни продукти и поща за своя гарнизон. За наблюдател било определено едно момче на 16 години. То взема своя кон, яхва го и отива в селсто, откъдето по­лицаите следвало да вземат продукти. През цялото време момчето стояло скрито зад ъгъла на една къща и не изпус­нало нито за миг полицаите от погледа си. Когато те се качват на конете си, качва се и то, изпреварва ги, и през цялото време върви пред тях на уговореното с партизаните разстояние. Неговото появяване в района на засадата е знак, че полицаите са близко. Акцията е изпълнена бле­стящо.

Наблюдение за противника може да се възлага на па­стири, горски и полски стражари, административни слу­жители, но, разбира се, след щателна проверка.

Много добре е партизаните да имат свои хора във вой­сковите части, в полицията, в общините. Това значи да имат винаги най-точни данни. Но и тези хора трябва да са добре проверени и да предават данните писмено и устно, по уста­новени канали и с условни имена.

Разузнаването е много нужно преди наказателна акция. Отива ли се в село със задача да се хване народен враг, същият трябва да се наблюдава непрекъснато, защото такива хора си уговарят сигнали със съседите и своите близки и щом партизаните се появят, те се скриват.

Разузнаването е още по-нужно преди голяма бойна акция. Наблюдението при такава акция трябва да установи точното състояние на обекта (ако е сграда — врати, прозорци, отвори към покрива, т. е. всички места, откъдето противникът може да се измъкне), охраната на обекта — състав, въоръжение, точното място на охраната, подвиж- на или неподвижна. Ако е войскова или полицейска част — вътрешното разпределение на сградата, входове, из­ходи, охрана.

В практиката има не малко случаи, когато поради лошо (непълно) разузнаване са се проваляли дълго готвени акции. Така при нападение на лошо разузнати полицейски

части секретните постове алармират караула за приближа-* ването на партизаните и докато те се приближават, вра­гът е вече заел предварително подготвените позиции и дори открил огън. Това може да се случи още и когато раз­узнаването не е установило, че има врати или прозорци откъм гърба на къщата, в която нощува полицията, и с първия изстрел тя побягва и акцията се проваля. Затова при разузнаване на такива обекти трябва да има разра­ботен план, в който да се укаже какво и как да се разу­знае.

Не по-малко е необходимо разузнаването на местност­та. Сред позната местност партизанинът се чувствува като у дома си. Той знае къде може да се организира засада, къде партизанската част да заеме най-изгодно положение за боя, в коя посока да се оттегли при нужда. Непозна­тата местност крие различни изненади. Затова когато предстои поход през непозната местност, трябва предва­рително да се изпратят легални или нелегални хора да проучат местността и едни да се върнат обратно, за да во­дят колоната, а другите да стоят в определени пунктове и да я причакват.

Много важно е да се знае как изглежда местността зиме, когато е покрита със сняг — къде има преспи, долини, обходи, как изглежда, когато листата са опа­дали, от коя посока духат ветровете, къде може да се пали огън, на какво разстояние са населените места, къде може да се очаква противникът и др.

Такова значение следва да се отдава и на изучаването на населението — неговите политически възгледи в ми­налото и в момента, на кои партии е симпатизирало, какво е отношението му към партизаните, какви са обичаите му, а също така възможностите за получаване на храна и облекло. Ако населението симпатизира на партизаните, то може много да им помогне. Не става дума само за помощ от храна и облекло, а за преувеличаване силите на парти­заните, за заблуждаване на фашистите. Селяните могат до такава степен да изплашат противника, че той да не посмее да тръгне след партизаните. Достатъчно е само да удесеторят силите и въоръжението им и в очите на врага те ще изглеждат твърде страшни. Това селяните го пра­вят понякога несъзнателно, а в повечето случаи съзнател­но, с цел да защитят себе си. Ако полицията им направи упрек, че не са унищожили партизаните, те в един глас

52

крещят: „Нима това е възможно, та те са стотици, с много картечници.“ А не рядко те плашат врага, че партизаните имат кавалерия и бог знае какви тайни, невиждани до­сега оръжия.

Имаше райони, в които партизаните биваха така че­сто сред населението, че то ги считаше като част от себе си. Ако партизаните не споходят селото им за по-дълго време, селяните истински тъгуват, започват да ги търсят. Сред такова население партизаните са спокойни; наблю­дението, охраната и разузнаването поемат самите селяни — все едно, че са част от армията, която воюва против общия враг.

Разузнаването придобива голямо значение в хода на акцията. За противника трябва да се следи зорко. Вне­запното появяване дори на малка група със силен огън може да внесе паника сред партизаните и да осуети почти завършена акция. Ето защо наблюдателите следва да са на своя пост, да разкриват замисъла на действията на противника, кога ще започне да се оттегля, в коя посока и в каква последователност, за да се организира преслед­ването му. А настъпи ли паника сред врага, той ще бъде сигурно бит.

Разузнаването в различните места си има своите осо­бености. Едни особености има разузнаването в гора, дру­ги — в населен пункт, трети — в хълмиста, но гола мест­ност.

Твърде рисковано е да се влиза в населен пункт вечер без наблюдение до последния момент. Достатъчно е про­тивникът да не бъде наблюдаван 2—3 часа, за да се про­мъкне незабелязано и да устрои засада.

Първите данни за противника трябва да се съберат от най-крайните къщи, но в никакъв случай само от една. Един човек всякога може да заблуди партизаните било от страх, било от други съображения. Особено добре следва да се наблюдава пътят за изтеглянето. Една най-малка непредпазливост на партизаните, а това се случва най- често при успешни акции, може да помрачи целия успех.

В населен пункт партизаните никога не се движат пое­динично. Един ли е, може да бъде хванат, да му се за­пуши устата, да се изкопчи паролата или друга тайна и да се организира контрадействие.

Партизаните следва много да се съобразяват и с осо­беностите в гора. Гората, както и къщите, крие много

53

изненади. Затова наблюдението се води на широк фронт, оглеждат се старателно всички шубраци, долчинки, места, удобни за засади. Гората създава условия на врага да се доближи до маршрута на партизаните, да пусне няколко редове с автоматично оръжие и да се оттегли под прикри­тието на тъмнината.

Разузнаването се води по всяко време на денонощието и годината, независимо дали партизанската единица е на почивка, в поход или в бой. Да се преустанови разузна­ването макар и за миг, това значи да се завържат очите и да се запушат устата и ушите на партизаните. А парти­занска част с вързани очи и запушени уста и уши е сляпа, няма и глуха.

Снабдяване и финансови средства

Колкото и малка да е партизанската единица, тя си има своите нужди и разходи. Докато храната обик­новено е безплатна, то по-голямата част от облеклото и тоалетните принадлежности се купуват.

Разбира се, по-малката част има по-малко разходи и храненето и обличането стават по-лесно. Но с масовизи­рането на партизанското движение, когато отрядите пре­раснат в бригада от по 200—300 души, нужни са постоянни източници за снабдяване.

Обаче фабриките, които изработват облеклото, са в ръцете на буржоазията. От тях не може да се вземе, освен да се открадне. Единствен и най-сигурен източник си сстава населението. То дели с партизаните както тънката филия хляб, така и оскъдното облекло.

Наистина Централният комитет и окръжните комитети на партията, а също така и ръководствата на зоните пра­веха понякога успешни опити да снабдяват партизаните централно с някои видове облекла, като кожухчета, чорапи, одеяла, бельо и други, но това ставаше от време на време. А дългите походи водеха до бързо износване особено на обущата и цървулите. Оттук и необходимостта те често да се подменят.

Обстоятелството, че партизаните освобождаваха от насилствена реквизиция вълната, млякото, житото и други

54

продукти на селяните, бе добре дошло. Вместо на държа­вата селяните даваха значителна част от тях на парти­заните. Така бяха задоволени до голяма степен нуждите от ръкавици, пуловери, чорапи и храна, които партизаните получаваха обикновено по време на политически акции. Но храната беше твърде еднообразна. В някои райони, където населението нямаше достатъчно земя, се изхран­ваше по купонната система. На всяко лице се отпускаше по 200 грама несято брашно. То не стигаше за самите се­ляни, камо ли да има и за партизаните. С цел да увеличат хляба, селяните слагаха в брашното разни примеси — трици, мамули от царевица, поради което хлябът ставаше неугледен и безвкусен. Но твърде често и такъв липсваше — или селяните нямаха, или фашистите пресичаха пъти­щата за снабдяване. Това заставяше отрядите да копаят скривалища и за себе си, и за продукти. Тези продукти трябваше да се изнасят още през есента на собствен гръб или с конски (волски) транспорт.

Трудностите по набавянето и изнасянето на продуктите са огромни. Това са сложни акции, които изискват голяма подготовка и организация. Трябва предварително да се изкопаят скривалищата, да се замаскират и все пак нищо не гарантира тяхното скриване от врага. Случваше се всичко да е извършено, храните да са изнесени от населе­ния пункт, да са сложени в скривалището и да пропаднат.

Партизаните от отряда „Антон Иванов“ на 7 май 1944 г. извършват акция, при която натоварват 52 коня с храни и ги откарват в балкана. Скриват всичко това в ями, но полицията с помощта на кучета открива продуктите и ги унищожава.

Подобно нещо се случва и с отряда „Васил Левски“ от 10 оперативна зона. На 26 срещу 27 юли 1944 г.¹ отря­дът блокира село Раковец, Варненско, с цел да обезоръжи няколко фашисти и да вземе храна. Около полунощ парти­заните натоварват 10 конски каруци с брашно и други продукти, откарват ги в предварително набелязан район, укриват ги, маскират ги, но същата нощ жандармерията с кучета тръгва по следите на отряда, намира скривалищата и взема продуктите. В завързалите ое боеве бива ранен и командирът на отряда.

¹ Партизански боеве, ДВИ, 1959 г., стр. 187—476.

55

От посочените примери и цялата партизанска практика се налагат два съществени извода: първо, изнасянето на големи количества храна с превозни средства или на коне затруднява движението на партизаните и разкрива пъти­щата им за оттегляне и, второ, на малка територия при съвременните средства за разузнаване е трудно да се ук­риват продукти, когато следите не са закрити от сняг.

Добра база за снабдяване на партизаните са мелниците и мандрите. Щом собственикът е наш съчувственик, уго­варя се парола и с нея се изпраща определено лице да получи продуктите и да ги достави там, където е нужно. Ако собственикът на мелницата или мандрата иска да му се заплащат продуктите, това може да става с разписки. Тези разписки се подпечатват и подписват, за да имат стойността на официален документ, и се предават на соб­ственика. Такива разписки вършеха добра работа. Храни без разписки се вземаха от складовете на държавата. Това ставаше или чрез акции, или от магазинери, съчувстве­ници на партизанското движение.

Някои отряди разполагаха не само с големи количества храни, но имаха и стада от добитък.

Снабдяването създаваше много големи грижи на парти­заните. Много пъти то ставаше причина да пострадат значителен брой ятаци и партизани.

Когато партизанското движение се масовизира и еди­ниците станат големи, те си имат свой обоз, който носи (вози) един, макар и незначителен запас. Малките парти­зански единици могат също да имат запаси, но като пра­вило те се носят на гръб. Животните — коне или волове — създават допълнителни трудности в придвижването на партизаните. С цел да се попречи на снабдяването на партизаните и да се сплаши населението, полицията при­бягва към наказателни мерки и спрямо него. Цели райони биват лишавани от доставка на сол, сапун, газ, растителни масла и други продукти. Поради липса на сапун населе-' нието не може да поддържа необходимата хигиена, поя­вяват се паразити, които преминават и в партизаните и водят до лоши последствия. Това налага партизаните да носят препарати против паразити.

Друг въпрос, свързан със снабдяването, е финансовият. Както казахме в началото, партизаните изразходват много средства. Налага се да купуват обувки, цървули, бельо, тни принадлежности, а в известни случаи да плащат

56

на селяните (макар и част) месото и брашното. А източни­ците са събраните пари от новодошлите партизани и па­рите, взети при нападение на общини, пощенски станции и фашисти. Третият, най-добър източник, са заемите.

Заемите са най-добрата форма не само за снабдяване с финансови средства, те са най-добрата форма и за полити­ческа работа, защото съдържанието на разписките убеди­телно говори, че фашистката държава си отива, че на власт идва народът.

Ето и съдържанието на една такава разписка:

„Щабът на Трънския отряд сключва заем с лицето Петър Георгиев на сума 50 000 лева и се задължава след установяване на народнодемократичната власт да му ги върне с лихвите.“

Печат

Подпис:

В партизанската практика се срещат разписки и с по- друго съдържание. Разписката на Окръжния комитет на Отечествения фронт гр. Варна има приблизително следното съдържание:

„Здравей, честни патриоте,

Победата над фашизма е близка. Но трябва всеки честен патриот да вложи своите сили в свещената народна борба против фашистките разбойници. Кръвта и духът на хилядите жертви от 1923 г., прясната памет на избесените и разстреляните пет хиляди свидни народни синове през последните две години викат за отплата, за отмъщение.

I Попитай съвестта си, дал ли си ти достатъчна за народната и твоята свобода?

РВеликото освободително дело иска и велики жертви.

Отечественият фронт се обръща към тебе да под­помогнеш общата борба със . . . лева, които да дадеш на приносящия настоящото.

Да живее Отечественият фронт!

Да живее свободата!

Смърт на фашизма!“

Разбира се, има и други начини за събиране на финан­сови средства.

57

През 1943 г. бе организирана голяма акция за вземане на сума от няколко милиона лева. Акцията бе успешна, но държавата обяви номерата на изчезналите банкноти и с това затрудни тяхното използуване. Наложи се да се под­правят някои цифрови знаци и серии.

Не рядко партизаните прибягват до състоятелни съ­мишленици на партизанското движение и Отечествения фронт. Те дават пари без разписки, просто за идеята.

Практиката показа, че проблемът за набавяне на фи­нансови средства е далеч по-лесен, отколкото този за снабдяването с храни.

Пропаганда

Пропагандата в партизанското движение е нещо като разузнаването — без нея не може. Понякога тя заменя най-добрите оръжия. Правдивото слово на пар­тията и на Отечествения фронт трябва да достигне до всеки човек както във, така и вън от отряда. Разбира се, първо­степенна задача е партизаните да са убедени в правотата на това, за което са взели оръжието, и тази убеденост да ги довежда до готовност да отдават и живота си за делото. Ако те са убедени, няма съмнение, че £Це могат да убедят и населението, но ако не са няма гаранция, че и те ще издържат на трудностите.

Убеждаването в отрядите ставаше чрез псстоянна раз­яснителна работа: беседи, слушане на радио, всякаква друга информация, четене на книги, спорове.

Пропагандата бива устна и печатна. Както едната, така и другата оказват голямо въздействие, когато са правдиви, сочни, актуални. В зависимост от условията превес може да има едната или другата. Там, където пар­тизаните нямат възможност устно да разясняват целите на партизанската борба и свързаните с нея събития, прибягват до позиви, бюлетини, лозунги. Обаче най- добри резултати дава устната пропаганда. Събранията в населените места стават непринудено. Слово произнася най-авторитетният и най-подготвеният, Онзи, който умее да приковава вниманието на хората, който умее да води дискусия. Но не по-малък е ефектът от диалозите. В та­

58

кива диалози и полемики може да се каже повече, да се засегнат различни въпроси, а ако това става по домовете, където има и възрастни, и млади, дава двойни резул­тати.

С голям ефект завършват разговорите с представите­лите на властта, особено когато те защищават своята по­зиция. Тогава разговорът се превръща в дискусия, която се слуша от всички. Това става обикновено при полити­ческите акции, когато партизаните си поставят разясни­телна задача. Но и при бойна акция, свързана с нападение на някакъв обект, пропагандата не се изоставя. По стените се написват лозунги, разхвърлят се позиви, в които се разясняват поводът за акцията и нейната цел. В позивите се отправят призиви към населението да помага на парти­заните за събарянето на фашистката власт.

Писането на позиви става на ръка, на пишеща или циклсстилна машина. Най-добре е да се пишат на машина, за да ги прочете всеки средно грамотен човек.Писаните на ръка и индиго позиви се зацапват, понякога не са достатъчно четливи и често остават непрочетени.

По време на партизанската бсрба в България няма чета или отряд, в които по някакъв повод да не са писани позиви. Тяхното съдържание обикновено е против рекви­зицията, против въвличането на България във войната, за изгонването на немците, за защита на преследваните антифашисти и други.

Пропагандата трябва ясно да разграничи партизанина, народния борец от враговете на народа. Партизанинът не може да постъпва, както постъпва фашистът. Неговият морал е съвсем друг. Ако един фашист е убил децата на партизанин, то партизанинът не може да постъпи по съ­щия начин с децата на фашиста. Отличителната черта на фашиста е зверството, а на партизанина —- хуман­ността .

В организирането и воденето на пропагандата голяма помощ оказват документите на Централния и окръжните комитети на партията и сссбено директивите, указанията и напътствията на ръководителите на партията и партизан­ската борба.

Голяма пропагандна дейност разгърнаха партизаните във връзка с програмата на Отечествения фронт, масовизи­рането на партизанското движение, за разлагането на царската армия, за разобличаване демагогията на двор­

69

цовите шарлатани Багрянов и Муравиев, във връзка с обявената на България война от Съветския съюз и особено около призива за въоръженото въстание.

С приближаването на Съветската армия до границите на България активността на партизаните и населението неимоверно нарасна. Навред се пишеха и подписваха изложения до правителството, с които се настояваше то да си върви, да не създава повече трудности на народа. Тези изложения масово се подписваха от населението.

В един бюлетин на Трънския партизански отряд от края на август 1944 г. се съобщава за политически акции в 19 села, в които населението е сложило общо около 1500 подписа (тези села са от по 70—80 къщи). Не е нужно да се доказва колко голям е ефектът от такива изложения. Подпише ли един — подписва цяло село. При това це­лесъобразно е най-напред да сложат подписа си попът или кметът на селото, т. е. представителите на фашистката власт. Това е своего рода оправдание за селяните^пред полицията.

Военно обучение

В редица документи на Централния комитет и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия на военното обучение, или наречено още „бойна подготовка“ и „военно изкуство“, се обръща голямо вни­мание. Военното обучение е нужно за всички — от ко­мандира до боеца. Но колкото повече са новите парти­зани, колкото повече между тях са необучени, толкова и нуждата от такова обучение е по-голяма, по-належаща.

Първата и най-голяма грижа е бойците да се научат да стрелят, да манипулират с оръжието, което им е зачи­слено. Военното обучение се провежда по утвърдена от командира план-програма. Знанията води най-добре под­готвеният във военно отношение партизанин или група партизани — всеки по отделна специалност. В някои отряди военното обучение се водеше от съветски офицери и бойци, попаднали във фашистки плен и избягали от него. Така например в отряда „Чавдар“ червеноармейците Ванюша и Ткач, в отряда „Яне Сандански“ — Валчук,

60

Казаченко и белих, в ТрънСкия отряд — Мишо, Бурей- ко, Матвиненко, Дударев и Фролов, в Брезнишкия — Лапин и Ваня и в „Момчил войвода“ — Гриша Агопян — всичко осемнадесет души. Това бяха опитни хора, които не жалеха ни време, ни сили да предадат това, което знаят.

Продължителността на обучението зависи от разпола­гаемото време. То се провежда в такъв район, където може да се стреля, без да се чува, и където могат да се отработят някои начини на действие на отделния боец, десетката, четата и по-големите единици. В обучението на отделния боец се предвижда строева, физическа, огнева и тактиче­ска подготовка, описание на оръжието и действие с него, носене на караулната служба, задължения по време на придвижване, почивка и лагеруване на партизанските поделения, разузнаване, поддържане на връзка и други.

Военното обучение се съчетава винаги с морално- политическата подготовка. Обученият във военно отноше­ние боец (партизанин) е сто пъти по-ценен, когато има високи морални качества. Ето защо наред с военната под­готовка, с овладяване изкуството за водене на бой се изучават такива раздели като другарство, дисциплина, храброст, инициатива, издръжливост, пожертвувателност, конспиративност и др.

Освен подготовката на целия личен състав организират се и курсове. В тях се обучават командири на чети и ко­мандири на десетки. На обучаваните се дава преди всичко тактическа подготовка, т. е. такава подготовка, която разширява техните знания по организирането и воденето на настъпателния и отбранителения бой и особено на засадите.

Голямо значение в партизанската практика има пред­варителната подготовка за дадена акция. Най-добри ре­зултати се получават, ако акцията се разиграе на макет (сандък с пясък) или на карта, с подробно изобразяване на обектите за нападение и подходите към тях. Това значи всеки боец да знае точно какво му предстои да върши, да знае своя маньовър.

Но колкото е полезна предварителната подготовка, толкова е полезен и разборът след акцията. В разбора се посочват хубавите и лошите страни, анализират се дей­ствията на всяко звено от състава на партизанската еди­

61

ница, а ако съставът на единицата е малък — на всеки боец.

По този начин всяка акция се превръща в школа за обучение и възпитание и допуснатите веднаж слабости не се повтарят.

Теоретическото обучение се води в тясна връзка с практиката. Най-напред въпросите се отработват теорети­чески, а сетне —т и практически.

Военното обучение си поставя за цел да развие особено такива качества като упоритост, твърдост, инициативност, храброст, себеотрицание и находчивост. Съобразителният и инициативен боец е десет пъти по-ценен от умния, но нринициативен и несъобразителен.

Ценно качество на командирите е да умеят да отдават кратки заповеди, да контролират тяхното изпълнение. Независимо че партизаните са станали бойци дсброволно, че това е проява на висша съзнателност, все едно — кон­тролът е необходим. Проверката дисциплинира хората, прави ги по-изпълнителни.

При воденето на обучението не следва да се забравят песните и хумореските, онова, което разсейва мъката по близките, облекчава умората, отклонява вниманието от глада и трудностите.

При масовизирането на партизанското движение към отрядите тръгват заедно с патриотите и авантюристи, мечтатели, избягали от затворите или пуснати криминали­сти. Някои от тях тръгват с ентусиазъм, но щом се срещнат с трудностите, капитулират и се решават на дезертьорство. Ето защо дълг на политическия апарат е сще с пристига­нето на тези хора да започне активна разяснителна ра­бота, която да послужи като бариера срещу лошите по­мисли.

При наличие на време се провеждат показни учения. На тях се организира залавянето на народен враг, бло­киране и атака на малък обект, организиране охрана на колона, организиране на засада и др. Такива показни учения са още по-ценни, ако са двустранни.

На партизаните се дава практическа подготовка и по минно-взривно дело — късане на телефонни и електри­чески линии, взривяване на мост, на железопътна линия и други обекти. Тази подготовка се дава на всички бойци, независимо от това, че следва да има специално подгот­вена за целта група.

62

Партизанска7а единица си подготвя и радисти. В ня­кои отряди и бригади попадат радиопредаватели, чрез които се осъществява връзка на далечни разстояния. Добре е партизанските единици да имат помежду си радио­връзка, но за да не се улавят разговорите от противника, следва същите да се предават кодирано.

ОРГАНИЗАЦИ0НН0-ПАРТИЙНА РАБОТА

Организационно-партийната работа обхваща ор­ганизацията на работата в партията от горе до дслу и ръководството на партията над други организации. Имат се пред вид Отечественият фронт и РМС.

Организационно-партийната работа се изгражда на основата на решенията на конгресите на партията и на Централния комитет.

За организационно-партийната работа имаше цяла армия от кадри. Това бяха хилядите партийни и младежки деятели, които в много случаи нссеха по-голям риск дори от самите партизани. Тези неуморни функционери под­държаха бодър духа на комунистите и безпартийните ден и нощ и в най-големи изпитания, трудности и неуспехи те вярваха в победния изход на борбата и с това поддър­жаха вярата и у другите.

За партийните деятели нямаше спокоен ден. На открито или на закрито, те бяха винаги изложени на ударите на врага. Най-често сами, без да има с кого дума да разменят, те кръстосваха друмищата, потъваха в преспите, газеха дълбоките реки, крачеха под проливния дъжд, провираха се между засадите, но не униваха.

От самото начало на партизанската борба и до самия 9 септември партийните и младежките функционери бяха все на поста си, като часови.

Да се пишат позиви, да се организират улични демон­страции и саботажи, да се отправят в отрядите нови пар­тизани, да се разлага царската войска — всичко това бе организационно-партийна работа.

Организационно-партийната работа като част от цялост- ната дейност на партията се ръководеше от Централния комитет. Той вземаше решения по всички основни въпроси

63

— За развитието йа партизанската борба, за политиче-¹ Ския курс на страната, за възникващите усложнения и перспективи. В условията на нелегалност беше невъзмож­но ЦК да се събира в целия си състав. Ето защо за опера­тивно ръководство имаше политическо бюро. То се състоеше от 7—9 души. Политбюро издаваше окръжни, позиви, ръководеше нелегалния печат, правеше оценки на съби­тията, вземаше мерки, когато имаше опасност от провал, водеше преговори с представители на други демократич­ни партии, организираше подем на партизанското движе­ние,с други думи, то вършеше цялата дейнсст на ЦК между неговите пленуми.

Освен партийното ръководство на територията на стра­ната имаше и задгранично бюро. То беше в Москва. В неговия състав влизаха Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Георги Дамянов и други. Политическо­то бюро на територията на България съгласуваше със задграничното бюро всички по-важни решения. Задгра- ничното бюро, информирано по-добре по международните събития, помагаше да се определя най-вярно партийната линия, да се дават най-точни и най-правдиви оценки. Това ставаше като правило по радиостанция „Христо Ботев“, която предаваше мнението и становището на Георги Ди­митров — вожда на партията, а за българите, мнението и стансвището на Димитров бяха закон.

Георги Димитров стоеше начело на партията през це­лия период. Той я преведе през най-големите вълноломи, през най-опасните глъбини, но я изведе на спасителния бряг по-укрепнала, по-силна и по-боева. Затова доверието и любовта към Г. Димитров са безгранични.

За територията на всеки окръг имаше окръжен коми­тет. Броят на комитетите беше според броя на окръзите. Но и окръжните комитети в нелегални условия се събираха рядко. Затова и те за оперативно ръководство на работата имаха бюра в състав 3—5 души.

Както ЦК, така и окръжните комитети имаха инструк­тори и куриери, чрез които довеждаха в писмена или устна форма своите решения до нисшестоящите партийни орга­ни. Това бяха околийските и градските комитети. По­следните също се събираха рядко в пълния си състав. И тук оперативното ръководство се осъществяваше от ня­колко души. Като правило членовете на околийските (градските) комитети бяха легални и живееха в населените

64

места. Но тъй като бяха постоянно под окото на поли­цията, дейността им се ограничаваше твърде много. Това ги принуждаваше или да преминат в нелегалност, или да стоят в населените места формално. Там, където членовете на комитетите не се решаваха да минат в нелегалност, а работата им бе в застой, организационно-партийната ра­бота в цялата околия (район) се поемаше от отряда. То­гава командирът (комисарят), натоварен с тези функции, се наричаше пълномощник или представител на окръжния комитет на партията (според тяхната подготовка и автори­тет) и като правило беше член на комитета. Иначе коман­дирите и комисарите на партизанските единици бяха членове на околийските или окръжните комитети на пар­тията.

В случай, когато партийната работа в околията (райо­на) се ръководеше от отряда, в последния се отделяха добре подготвени в политическо отношение и с организационен опит партизани за организационна работа сред населе­нието. Тези работници поставяха пред партийните и ком­сомолските организации всички проблеми, които решава­ше партията. Те бяха нещо като инструктори — присъ- ствуваха на събрания, насочваха организациите, оказваха им помощ и отчитаха извършеното от организацията пред партийното ръководство в отряда. Така бе решен въпросът в Трънска околия. Понеже околийският комитет беше в града и членовете му бяха под наблюдение на полицията, той бездействуваше, не решаваше задачите, които поста­вяше партията, не поддържаше контакт с отряда и не го подпомагаше. Вместо да съществува формално, без да из­вършва някаква дейност, комитетът бе изоставен и в отряда бе съставено партийно ръководство за околията. Това ръ­ководство имаше своите инструктори по партийна и рей­сова линия и се отчиташе пред окръжния комитет на пар­тията.

Там, където партийните комитети водеха активна дей­ност, те ръководеха партийните и ремсовите организации и в отрядите и последните отчитаха своята дейност пред тях. В такъв случай в отряда се отделяха партизани, които поддържаха връзки с партийните организации в селата.

Представители и пълномощници имаше и Централният комитет. Те притежаваха особени права. Такива пълно­мощници БКП имаше и при централните комитети на ко­

5 Из тактиката.

65

мунистическите партии от съседните страни. Те бяха длъжни да съгласуват действията между двете партии.

Решенията на ЦК идваха до окръжните комитети, по­следните ги довеждаха до знанието на околийските и град­ските, а те от своя страна — до партийните организации в околията (града, района, селото) и в партизанските еди­ници. Такава бе организационната стълба, по която сли­заха решенията на висшестоящите инстанции и се изкач­ваха отчетите и съобщенията от долу на горе.

По време на партизанската борба ставаха и аномалии. Тази стълбица се нарушаваше било поради арестуване, било поради огъване на някой партиен работник.

Решенията на висшестоящите партийни органи бяха задължителни за всички низшестоящи. В този смисъл те не подлежаха на никакво обсъждане. Обаче обсъждането им как да се изпълнят най-добре винаги се препоръч­ваше.

В звената, където се вземаха решенията, всеки член имаше право да се изказва, да спори, да отстоява своето мнение. Но взетото решение ставаше задължително за всички, изпълняваха го и тези, които по-преди са имали друго мнение и становище.

Партизанската борба и нейните военни ръководства от горе до долу се ръководеха от партията. Главният щаб на НОВА се ръководеше от ЦК, въстаническите зони — от окръжните комитети. Това се осъществяваше чрез членове на съответните партийни инстанции в самите военни органи.

Партията ръководеше и другите организации — Ра­ботническия младежки съюз и Отечествения фронт. Тя осъществяваше това ръководство чрез свои членове в тях. РМС и ОФ имаха същата или почти същата организацион- на структура, както комунистическата партия. Но ОФ нямаше свои организации в партизанските единици. Изхождаше се от това, че съществуването на много партии във въстаническата армия нарушава нейното единство, а единството е най-ценното качество за една революционна армия.

Организациите на партията в партизанските единици имаха съответни права. В тях можеше да се подлага на критика всеки комунист, включително и командирът на единицата.

66

Формите на организационно-партийната работа бяха най-различни. Те се определяха преди всичко от мястото, където тя се върши. В казармата се прилагаха едни фор­ми, сред населението — други, сред партизаните — тре­ти. Разбира се, имаше форми, които прилягаха навсякъде, но езикът, подходът, начинът, по който се поднасяха партийните решения, всякога бяха съобразени с конкрет­ните условия.

Голямо значение за качеството на партийната работа имаше подготовката на партийното (комсомолското) съ­брание. А под подготовка се разбираше подборът на въ­просите, как да се поставят те — изведнаж или с пред­варителна подготовка. Добре беше, когато пред членовете на партийната организация се поставяха въпроси, свър­зани с техния живот и живота на семействата им, какъвто беше например въпросът да станат партизани, предвари­телно да се поговори с някои от тях, да се убедят, та с поставянето на въпроса те да станат инициатори, да изя­вят желание и да увлекат и другите. Такъв подход даваше още по-голям ефект, когато въпросът за отиване при парти­заните се поставяше на митинг — пред много хора. Ста­ваше спонтанна демонстрация, при която с комунистите тръгваха и много безпартийни, а това беше крайната цел.

Организационните работници използуваха с успех така наречените летящи отряди. Група нелегални заста­ваха на пътя или кръстопътя по време, когато има най- голямо движение, събираха хората и изнасяха пред тях кратки беседи по вълнуващите ги въпроси. Това, което слушаха, хората разнасяха и неволно ставаха агитатори на партията, на Отечествения фронт.

Наред с тези задачи организационните работници изучаваха положението в населените места, опознаваха хората, техните мисли и чувства, кой е приятел на парти­заните и кой — не. А да се познава положението в даден населен пункт за партизанската борба имаше изключител­но значение.

Когато говорим за организационно-партийната работа, не можем да не се спрем върху организаторската работа на партията в Отечествения фронт и РМС и за дейността на ОФ и РМС под нейно ръководство, тъй като организа­ционно-партийната работа пронизваше цялата дейност на тия две организации.

67

Дейност на Отечествения фронт

Отечественият фронт в България има своя дъл­голетна история. В едни периоди той се е наричал „Единен фронт“, в други — „Народен фронт“, а по време на нем­ската окупация Георги Димитров го нарече „Отечествен фронт“. Както се вижда, обединяването на антифашист­ките сили за борба с фашизма не беше нещо ново. То бе старо, изпитано оръжие. Но до обединяването на антифа­шистките сили доведе не традицията, а пълното икономи­ческо и политическо подчинение на България от фашистка Германия, унищожаването, на което Германия подложи България и българския народ. Това беше причината Оте­чественият фронт така бързо да допадне на трудовите хора, на антифашистите. Интересите на работническата класа и другите експлоатирани маси напълно съвпаднаха с инте­ресите на демократичните и всички патриотични сили в страната. Отечественият фронт беше най-подходящата форма, най-сполучливият път и подход за решаване на задачата за изгонването на немците от България. Това беше знамето, под което се събраха и обединиха антифа­шистките сили от цяла България.

Отечественият фронт се изграждаше въз основа на про­грамата, която разработи заграничното бюро под ръковод­ството и личното участие на Г. Димитров. Съдържанието на програмата беше изразено в 12 точки, всяка от които третираше отделна задача. Например в точки първа, втора и трета беше обоснован неизбежният разгром на хитле­ристка Германия и се поставяше задача пред антифашист­ките сили в страната да не допуснат въвличането на Бъл­гария във война със Съветска Русия, да се разкъса съюзът с хитлеристка Германия и да се освободи страната от гер­манско робство. В друга точка се сочи, че най-близката цел на ОФ е смъкването на монархофашисткото правител­ство и създаването на народнодемократично правителство. Тази задача, както предвиждаше програмата, трябваше да се осъществи чрез въоръжено въстание.

Както самата партизанска борба, така и създаването на ОФ бе съпроводено с много трудности. Най-напред про­грамата трябваше добре да се разясни, да се доведе до знанието на хората, да се възприеме от тях и да стане ръководство за действие. След това трябваше да се реши

68

организационната структура. А тя още не беше изяснена. Затова на първо време от страна на ЦК на партията бе определен човек, който да отговаря за изграждането на ОФ, като същевременно бе създадена и специална комисия от 5—6 души с помощен персонал, на която се възложи конкретно и бързо да установи връзки с другите нефашист- ки партии, масови организации и отделни общественици за формиране на един общ център.

Обстоятелството, че в ОФ влизаха различни партии, създаваше редица затруднения. Много комунисти смятаха, че при наличието на ОФ основната тежест ще носят те, а другите представители ще бъдат само за форма. Това се подхранваше от обстоятелството, че в отрядите не постъп­ваха хора от другите партии. И това действително беше така. Изтече не малко време без особена дейност. Създа­ването на комитети на ОФ вървеше трудно. До края на 1942 г. в цялата страна бяха изградени стотина комитета, с които беше направена само първата стъпка към създа­ването на ОФ.

Следващите стъпки бяха направени благодарение го­лямата настойчивост на представителите на БКП и спе­циално на Политбюро. Чрез местните и централните не­легални вестници започна популяризирането на ОФ на широк фронт. Даваха се непрекъснато указания да се активизира дейността по създаването на ОФ. Бяха водени сериозни разговори с някои партийни работници, не- убедени в необходимостта от ОФ. Това даде резултат. В средата на 1943 г. редица ОФ комитети възглавиха борбата на трудещите се против фашистката диктатура. В Бургаски, Пловдивски, Горнооряховски, Варненски и други райони комитетите на ОФ създадоха здрава връзка с партизанските отряди и бойните групи. Под влияние на тази дейност и непрекъснатия натиск на БКП се постигна обединяване на антифашистката младеж. Беше създаден Централен отечественофронтовски младежки комитет с представители на PMC, ЗМС¹, ССМ² и младежите демо­крати.

Но така както Отечественият фронт си остана на много места само с представители на партията, РМС, БЗНС и безпартийните или само с комунисти, ремсисти и симпа­

¹ Земеделски младежки съюз.

² Съюз на социалистическата младеж.

69

тизанти, така и младежкото антифашистко обединение си остана само с ремсистите и младежите демократи. Това стана, защото другите партии или нямаха младежки ор­ганизации, или младежите не искаха да рискуват.

Справедливо е да се каже, че разложителната дейност в армията извършиха младежите, организирани в РМС и в комитетите на ОФ под ръководството на партията. Това се потвърждава от многобройните разузнавателни сведения на щаба на войската.

В сведението от 28. II. 1944 г. се съобщава, че от София в провинцията са заминали фелдфебел-школници като организирани функционери на Отечествения фронт в десет войскови части, а в заключителната част на сведе­нието от април 1944 г. се казва:

„Военният център на ОФ се намира в период на реши­телна акция за промъкване на конспирацията сред офи­церските кадри на войската. Полага се голямо старание войнишката маса да бъде организирана в тъй наречените отечественофронтовски комитети с крайна цел да се оси­гурят предпоставките за повсеместен войнишки бунт в казармата.“¹

В известието от юни 1944 г. пък се съобщава как ня­колко войници от българската морска крайбрежна наблю­дателна дружина се подготвяли по отделни направления за ограбване на постове и забягване с оръжието и как чрез идеално планирана операция те заграбили оръжието на два гранични поста и се присъединили към Айтоския партизански отряд.

В заключението на това известие се отбелязва, че Воен­ният център на ОФ се намира в период на решителна акция главно срещу онези родове войски и служби, които са натоварени с особени задачи.

Българската комунистическа партия положи големи усилия за създаване ръководство на Отечествения фронт. Дейците на партията проведоха много разговори и срещи с представителите на демократичните партии. Някои срещи ставаха много трудно: по няколко пъти се отлагаха и отклоняваха. Някои представители на тези среди търсеха милостта на царя, други се надяваха, че правителството ще предприеме нещо, което да облекчи положението, а Никола Петков — представителят на БЗНС (Пладне³),

ВИА, оп. 1, д. 653/2, л. 93—103.

Крило от БЗНС — леви.

70

съзнателно спъваше дейността за създаването на такъв цен­тър, защото имаше други схващания.

През месец септември 1943 г. след много мъки и труд­ности беше оформен Национален комитет на ОФ. В неговия състав влизаха Кирил Драмалиев (БРП), Никола Петков (БЗНС), Кимон Георгиев (Звено), Григор Чешмеджиев (СДП) и Димо Казасов (независим). Това беше едно добро начало, една добра основа за по-нататъшното развитие на Отечествения фронт. Принципът, на основата на който се създаваше Отечественият фронт, беше много демокра­тичен.

Всяка политическа партия или масова организация запазваше своята самостоятелност, своята програма и организация. От членовете на партийните и масовите организации не се изискваше да се откажат от членството си в своята партия или организация. В Отечествения фронт можеше да влезе всеки честен българин-патриот, без разлика на пол, възраст, вероизповедание, имотно състоя­ние и местожителство. Отечественият фронт, както опре­деляше Г. Димитров, е „съюз на работниците, селяните, интелигенцията, патриотите от армията и другите демо­кратични слоеве“ и имаше по места своите комитети. Те не бяха изборни. Създаваха се от представители на анти­фашистките партии и масовите организации, които вли­заха в Отечествения фронт. По този начин се мобилизира­ха за борба против фашизма най-широките слоеве от народа.

Основната клетка на ОФ бяха местните комитети и групи. Те се създаваха навсякъде: във фабрики, заводи, мини, села, градове, квартали — там, където имаше анти­фашисти. Комитетите и групите на ОФ като органи на народоссвободителната борба съществуваха тайно, неле­гално.

Комитетите се състояха от 3 до 8 члена. Един комитет ръководеше няколко групи. Отделната група имаше 3—10—15 и повече членове. Отечественофронтовската група в ж. п. район Червен бряг например наброяваше 60 души, в гр. Казанлък — 20, в с. Орханово, Карнобат­ско — 27 души, а в някои села на Трънска околия в ОФ групи влизаха всички селяни антифашисти.

Докато в групите и комитетите на ОФ представителите на другите партии все пак идваха, членуваха и вършеха определена работа, в партизанските отряди освен от БЗНС,

и то отделни членове, от другите партии не идваха. По­лучи се така, че партизанската борба изнесоха на плещите си БКП и РМС. Разбира се, заедно с комунистите и рем­систите идваха и симпатизанти. Другояче беше с ята­ците. Сред тях имаше от всички партии. В селата настрана от партизанската борба и от ОФ стояха само отявлените фашисти. Останалото население като цяло подкрепяше партизанското движение и ОФ.

Отечественият фронт, както и партизанската борба, премина няколко етапа: създаване, разгръщане, масови­зиране. Масовизирането започна от пролетта на 1944 г. почти успоредно с масовизацията на партизанското дви­жение и се забавяше главно поради слабата дейност на Националния комитет. А слабата дейност на комитета се дължеше на колебанията и нерешителността на съюзниците на БКП. Представителите на БЗНС, Звено и СДП имаха все още отрицателно отношение към въоръжената борба против фашизма и съветваха да не се бърза, да се изчака. Ето защо комитетите на ОФ в много случаи се създаваха отдолу, по инициатива на местните дейци на съответните партии, без да се пита и чака съгласието на ръковод­ствата .

Активизирането на ОФ се изрази в по-голяма помощ към партизаните, в създаване на комисия за работа с жените, комисия за работа с интелектуалците и селяните, в създаване областни комитети на ОФ и други. Тези ор­гани, всеки в своята среда, организираха делегации и демонстрации с определени искания към правителството.

Софийският окръжен комитет на ОФ например орга­низира голяма демонстрация пред комисарството за разда­ване на продукти и предяви искания да се увеличат даж­бите от хляб и други продукти. Окръжният комитет на ОФ в гр. Пловдив организира голяма делегация от тютюно­работници за защита на своите професионални интереси. Организирани бяха акции и против изселването на евреи­те. Изобщо формите на работа на ОФ бяха най-разнообраз­ни, такива, каквито прилагаха партията и РМС. Организа­циите на ОФ поради своята природа бяха масови. А тъкмо такава беше целта на ОФ — да събере под знамето си всички недоволни от фашистката власт, всички, които ненавиждат реакционния режим, които милеят за свобо­дата и независимостта на България. Това се постигаше в разговори, в публични събрания, демонстрации.

72

На много места, по-специално в селата, отечествено- фронтовците използуваха седянките, сватбите, кръщав- ките, именните и рождените дни и съборите, за да пого­ворят с хората, да узнаят кой какво мисли и как смята да реагира на политическата обстановка.

Благодарение на упоритата работа и широката дейност, която разгърнаха БКП, РМС и Отечественият фронт по места, в страната бяха създадени 570 комитета на ОФ с 3374⁵ членове. Най-много комитети и с най-много членове бяха изградени в Бургаска област — 135 с 843 членове, следвана от Софийска — 133 с 564 членове.

Когато бе взето решение за въстание, комитетите на ОФ разработиха конкретни планове за действие. Разпре­делени бяха обектите, силите и средствата, и когато бе даден сигнал за действие, отечественофронтовските коми­тети и организации по села и градове пристъпиха към сва­ляне на фашистката власт и установяване властта на Отечествения фронт.

Така постепенно Отечественият фронт се наложи като най-масова обществено-политическа организация в стра­ната, събрала под знамето си милиони патриоти.

Дейност на Работническия младежки съюз

Голяма роля в партизанската борба изигра и РМС. Като политическа организация на комунистическа­та младеж той подготвяше кадри за попълване на нейните редици. Ето защо партията обръщаше особено внимание на дейността на РМС и отблизо го ръководеше. РМС също има своя история. Опити за организиране на трудовата младеж има още в 1903 г. До 15 май 1919 г. съществува Съюз на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ), а след тази дата се преименува в Български комунистически младежки съюз. Той е класово-революцион- на организация на българската трудова младеж и има свой печатен орган, първоначално вестник „Младежка правда“, а сетне вестник „Младеж“.

Организацията на младежта изигра важна роля както

¹ Годишник „Победа“, изд. на МРДБ, 1969 г., стр. 127.

73

за подготовката на кадри за партията, така и за въвли­чането на младежите в борбата срещу настъпващия фа­шизъм.

Към 9. 6. 1923 г. КМС наброява около 20 хиляди¹ ор­ганизирани членове и влиза в състава на Комунистиче­ския интернационал на младежта (КИМ). Като масова боева организация участвува активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание 1923 г. и според обстановката или преминава в нелегалност, или се легализира.

В 1923 г. се стига до създаването на два съюза: легален РМС и нелегален КМС, а след преврата на 19 май 1934 г. двете организации работят нелегално. През 1938 г. КМС се влива в РМС и той остава единствена класова младежка организация.

Създаден да пази и защищава интересите на трудовата младеж, РМС най-добросъвестно и последователно изпъл­няваше това свое задължение. Влиянието на РМС беше голямо както сред работническата, така и сред учащата се младеж. През 1939—1941 г. в средните училища имаше около 12 000 отчетни ремсисти. Такова бе положението и сред студентите.

Колко опасен бе Съюзът на комунистическата младеж за фашистката власт се вижда от бясното му преследване. Есента на 1941 г. правителството въведе смъртно наказание и за малолетните комунисти. То създаде специални черни роти. В тях полицията събра повече от 15 000 прогресивни младежи. Други 4000 ремсисти бяха хвърлени в затворите. Само през януари, септември и октомври 1941 г. в София бяха разкрити като участници в саботажни акции и аре­стувани 61 ремсисти. През 1942 г. полицията разкри 46 ремсови организации с около 1000 участници, повечето от които даде под съд. Но тия изстъпления не стреснаха свободолюбивата българска младеж. Колкото повече беше преследвана, толкова повече тя се обединяваше около своя съюз, толкова повече навлизаше в борбата. А колко масова беше организацията на трудовата младеж може да се види само от тия няколко примера.

През август 1944 г. в трите околии на Софийска об­ласт — Радомирска, Брезнишка и Трънска — имаше 930 организирани ремсисти, в Горнооряховска — 737, в Ям­

¹¹ Справочник на пропагандиста, ДВИ, 1968 г., стр. 283.

74

болска — 1000, в навечерието на 9. IX. 1944 г. РМС наброяваше в цялата страна повече от 20 000 членове.

Последователен и верен на интересите на младежта остана РМС и в най-тежките години — годините на парти­занската борба. Още на 29 юни 1941 г. ЦК на РМС взе решение, с което изрази пълна подкрепа на партийната линия, като призова своята многохилядна организация на въоръжена борба. С позиви и лозунги, на митинги и със своя вестник „Младежка искра“ РМС зовеше младежта да бъде в първите редици на партизанската борба. При под­ходящи поводи и важни събития ремсистите пишеха и разпространяваха позиви, участвуваха в организиране на делегации, манифестации и демонстрации за защита на политическите права и свободи, събираха средства за политзатворниците и концлагеристите, издирваха и наба­вяха оръжие, вършеха саботажи, агитираха да се отива в партизанските отряди и сами правеха това.

Първите дни на борбата ремсистите започнаха със са­ботажи и терористически действия. Докато в началото тези случаи бяха единични, през месеците септември и октомври на 1943 г. те станаха изведнаж 343. В Пловдив ремсистите ликвидираха цялото гестаповско¹ бюро. В гр. Пазарджик подпалиха химическата, а в Троянско — шперплатовата фабрика, в гр. Варна изгориха цяла нем­ска влакова композиция с петрол. На 18 март 1941 г. група ученици от Ловчанската гимназия изпочупиха всички пътеуказателни знаци по шосето, за да се заблудят немците, а вечерта ги обсипаха с камъни.

Наред с това ремсистите изпълняваха и задачата за създаване на партизански отряди. И тук комунистическа­та младеж беше в първите редици. В много краища и райони на страната първите партизани бяха ремсисти. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че основната тежест на партизанската борба изнесе на плещите си младежта, организирана в РМС. Повече от 70°/₀ от партизаните бяха ремсисти. Много ремсисти благодарение на хубавите им прояви, смелост, храброст и себеотрицание израснаха като командири и комисари на чети, батальони и отряди. В летописа със златни букви са записани имената на рем­систите Стефан Халачев, Асен Балкански, Георги Калчев, Димитър Петров и много, много други.

¹ Германска тайна полиция.

75

В този летопис ще светят имената и на младите парти­зани, държали се достойно пред врага и загинали със смъртта на героите, като Гита и Георги от Чирпанския край, Вела Пеева от Каменица, Боян Чонос от Видин.

За героизма на обикновените ремсисти имаше значение личният пример на техните ръководители.

Любимата ръководителка на младежта Йорданка Ни­колова, член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на РМС, бе разстреляна от полицията, без да пророни дума. Лиляна Димитрова, ръководителка на ремсовата организация в София, загина в дванадесетчасова престрел­ка, сражавайки се сама срещу 100 полицаи. Така заги­наха ръководителите на младежта Александър Димитров (Сашо), Адалберт Антонов (Малчика), Свилен Русев и стотици млади хора, още не вкусили от живота.

Ремсистите бяха навсякъде: и във фабриките, и в заво­дите, и в учебните заведения, и в казармата. Най-голяма концентрация на младежи имаше в учебните заведения и казармата и затова вниманието на партийното и рейсово­то ръководство беше насочено нататък. Докато учебните заведения бяха достъпни и там сравнително по-лесцо беше да ;се създаде организация и да се върши организационна работа, та дори и да се укрият ремсистите при опасност, то в казармата РМС проникваше с големи трудности и ри­скове. При това, докато младежта в учебните заведения не само че не представляваше опасност, но дори беше резерв за партизанското движение, то младежта в казармата, която държеше оръжието, представляваше опасност за партизанското движение, ако се оставеше да бъде изпол- зувана от буржоазията против народа. С буржоазията — против народа, или с народа — против буржоазията, ето главния въпрос, който определяше отношението на пар­тията към войската и който оправдаваше рисковете и жерт­вите, които тя поемаше.

Организационната структура на РМС беше както в партията: Централен комитет, окръжни, околийски, град­ски и районни комитети, организации и групи (ядки). Групата бе най-низшата организационна единица и се състоеше от 2—5 членове. Това се правеше с цел, ако стане провал, да не пострадат много хора.

Съставът на комитетите и начинът на тяхното комплек­туване беше както в партията.

76

PMC се ръководеше пряко от БКП. Секретарят на ЦК на РМС като правило беше член на Политбюро на ЦК на партията или ако не беше, присъствуваше на неговите заседания, за да бъде в течение на всички въпроси и за­дачи, които решава партията.

Освен първия секретар на ЦК на РМС в състава на ЦК на партията влизаха някои от секретарите и члено­вете на бюрото на ЦК на РМС. Секретарите пък на окръж­ните, околийските и градските (районните) комитети на РМС бяха членове или кандидат-членове на съответните комитети или на бюрата на тези комитети. По този начин бе осигурено пряко ръководство на РМС от страна на пар­тията и строга отчетност от страна на ремсовите органи­зации пред партията.

Ръководството на РМС се изразяваше в насочване, направляване дейността на младежките организации, а не в опекунство.

Най-лесният начин да се установи контакт с младежта от предприятията и кварталите бяха увеселенията. Такива увелеселия се организираха по домовете, в планините, в полето. Там се организираха и изнасяха литературни програми, които интригуваха младежите, привличаха ги в съответните спортни, въздържателни, кооперативни и други дружества и организации. А това даваше възможност да им се влияе политически.

През 1941 г. един партиен член, изпратен на работа в РМС, получил задача да се свърже с работниците от дър­воделска работилница, наброяваща около 80 работници. Но как да се свърже, когато той бил от друг квартал и не познавал никого. Досетил се. Купил евтин фотоапарат и през обедните почивки ги навестявал, правел им снимки и така се сближил с тях. Опознавайки ги, започнал да им чете нелегални материали, ходел с тях на кино, в коопе­ративната група, където вечер често се изнасяли беседи, в кварталното читалище, и така голяма част от младе­жите станали членове на РМС, а по-късно неколцина ста­нали дори партизани.

РМС, също както партията, живееше и работеше не­легално и цялата дейност протичаше при най-строго спаз­ване на конспирацията. И ако това се изискваше дори за организациите в учебните заведения, фабриките, заводите, в селата и градовете, то в казармата тя трябваше да бъде на най-високо ниво. Изхождаше се от строгите закони,

77

по които се съдеха комунистите, уличени в нелегална дей­ност в казармата. За такава дейност се даваше направо смъртна присъда. А да избяга от казармата застрашеният от арест член на партията или РМС беше крайно трудно. Ето защо за хората, които поддържаха конспиративна връзка с казармата, се правеше специален подбор: да са твърди, добре обучени, сдържани в разговорите, хора със самообладание.

През пролетта на 1944 г. младежта масово тръгна към отрядите. Тръгнаха и опитни, и неопитни, и момчета, и момичета. От някои села излязоха целите организации — от 10до 100души — заедно с ръководствата. В населените места оставаха само по няколко ремсисти, нужни за орга- низационна работа.

На терен излезе почти цялото ръководство на РМС начело със секретаря на ЦК Йорданка Николова. Излязоха почти целите ръководства на окръзите. В този период задачата за събарянето на фашисткото правител­ство се решаваше в партизанските единици. Колкото те бяха повече, по-големи и по-добре въоръжени, колкото по-мощна беше Народоосвободителната въстаническа ар­мия, толкова по-близка и по-възможна бе победата. Но успоредно с тази задача трябваше да се решава и другата задача — разлагането на царската армия и спечелването й на страната на въстанието. Ето защо за ремсистите в казармата тази задача беше „номер едно“.

Мащабът на работата на РМС в казармата и упоритост­та, с която той извърши тази дейност, се виждат от бягства­та на ремсистите от казармата и от разкритите конспира­ции. Почти нямаше войскова част без ремсова организация или група. И почти нямаше част, от която да не са избя­гали войници. Колкото и да са оскъдни данните, с които разполагаме, знае се, че през 1942 г. от казармата са ста­нали 343 бягства, от 1 януари до 30 април 1943 г. — 106 бягства, през първата половина на 1944 г. — 396, а за целия период 1941—1944 г. — повече от 3000.

За мащаба на конспиративната дейност на РМС в казармата говорят много документи на военното команду- ване. Без да разгръщаме цялата документация, ще се спрем само на няколко разузнавателни известия на щаба на войската и за по-кратко ще дадем само най-интерес­ните пунктове.

В известието от 22 юни 1943 г. се казва:

78

„В 22 пех. полк е разкрита конспиративна група от войници ремсисти. Разследването продължава.

Разкрита е комунистическа организация в4инж. полк и в 4 пех. полк, главен оганизатор и водач на която е фелд- фебел-школник. Задачата е била да се устроят комунисти­чески групи, с които да се улесняват бягствата на войници с оръжие, да се извърши нападение и бунт в полка, както и да се запалят армейските бензинови складове. Друга група в една от ротите е имала задача да ограби складовете с оръжие.

Подведени са под отговорност един фелдфебел-школник и 27 войници от 4 инж. полк и 3 войници от 4 пех. полк. Всички са били комунисти преди постъпването им в ка­зармата.“

Подобни данни се дават и в разузнавателното донесение от 20. I. 1944 г.

„Военно-инженерна свързочна фабрика: разкрити са една ремсова конспирация, в която са участвували 18 ра­ботници, и една партийна конспирация, в която са анга­жирани 1 майстор и 2 шлосери.

Двете групи са се проявили в доста активна дейност както в агитационно, така и в саботажно действие. Сабо­тажите са се изразили главно в забавяне на производ­ството, разваляне на качеството му, разваляне на маши­ните, пускане нарочно на електромоторите на някои стру­гове и бургии в движение след напускане на работа, за да прегорят при празния ход през нощта, и. . .

3/57 пех. дружина: делото по разкритата комунисти­ческа конспирация в дружината завърши при следния резултат: 9 души осъдени на смърт, 13 души осъдени на 13 години и 9 месеца строг тъмничен затвор; 6 души са оправ­дани.

5 въздушен полк: от младите войници в полка досега са се очертали трима души с доказани леви убеждения и 21 съмнителни.

Морска учебна част гр. Варна: на 26. IX двама моряци откраднали 40 пушечни патрона и ги предали на член на комунистическата партия за въоръжение на нелегалните.

ШЗО: задържани са 3 фелдфебел-школници и 38 школ­ници във връзка с разкриващата се военна конспира­ция.“

През 1942 г. само вСофийския гарнизон са дадени под съд повече от 200 ремсисти.

79

Дейността на ремсистите в армията намираше най-кон- кретни проявления. Освен това, за което се споменава в разузнавателните известия, РМС агитираше най-активно войниците да не стрелят срещу партизаните, когато са в акция. В предприетата блокада срещу партизаните през март—април 1943 г. в Средногорието основната маса от войниците се държа добре и се отнесе със симпатии и към населението, и към партизаните. Войниците се свързваха със селяните, предупреждаваха ги кога ще има обиск, съзнателно заблуждаваха началството си за силата на партизаните и посоката на движението им, влизаха в „ожесточена“ престрелка с несъществуващ враг и след из­хабяването на всичките патрони отстъпваха и заявяваха, че партизаните ги преследват.

Така постъпваха войниците и при много други акции, което заставяше правителството да възлага борбата с партизаните ту на армията, ту на полицията. То чувству­ваше влиянието на партията, РМС и ОФ върху войнишкия състав и се стремеше да държи армията по-далеч от парти­заните.

РМС работеше и сред децата и юношите. Те бяха изцяло в услуга на партизаните. Много от тези деца се свързваха с партизаните покрай техните близки. Други — покрай своите другарчета от махалата или селото. На въз­раст под 16 години като участници в съпротивата са извест­ни около 130¹ деца. От тях 82 са били партизани, 40 ятаци и помагачи и 9 са станали невинни жертви.

Може ли човешката съвест да не се разбунтува, чест­ният човек да не заплюе извергите, които убиха двегодиш­ния Николчо Здравков заедно с родителите му, дванадесет­годишния Никола Накев, трите деца от село Ястребино, Омуртагско — едното на 7, второто на 9 и третото на 12 години, — Роза Димитрова, останала без родители на вто­рия ден след раждането си, и много други.

Но жестокостите не сплашиха дори и децата. Те носеха храна на партизаните в гората, купуваха лекарства, пренасяха поща, уреждаха нелегални срещи, пишеха и разпространяваха позиви, издирваха и събираха оръжие, а тези, които бяха в отрядите — участвуваха в акции, стояха на пост, бяха куриери и знаменосци.

¹ Годишник „Победа“, изд. на МРДБ, 1969 г., стр. 89 — Н. Янева.

80

Тринадесгодишната Амалия Жак Коен от София, като виждала често нелегални, така свикнала с тях, щото ако няколко дена се забавели, тя истински тъгувала. А когато имало блокада в махалата и нелегалните били у тях, тя все играела около къщата, хитро наблюдавала и ако ня­кой тръгнел към тях, тя ту на единия, ту на другия крак се прибирала у дома и известявала за опасността.

Ангел Стоянов Бойкинов от с. Патриарх Евтимово е роден през 1933 г. и макар да е само на 11 години, замества напълно баща си, когато го хвърлят в затвора. Достатъчно било, че той познавал хората. Другото — храна, връзки, разузнаване, поща — е все негова работа. Когато у тях има партизани, той изкусно се разписква в играта и знакът за предпазливост е даден.

Друг такъв герой е Васил Атанасов Василев от с. Весе- линово, Ямболско. Роден е в 1932 г., но това не му пречи да охранява и пази целия щаб на Шеста оперативна зона, та дори и печатницата, на която се печати вестникът на зоната.

При един провал осъждат бащата на доживотен зат­вор, майката държат 3 месеца на следствие. Васко не се смутил. Справял се сам с цялото домакинство. Но за зла участ се убожда на ръждив пирон, става инфекция и умира.

За възхищение е подвигът и на тринадесетгодишната Витка Николова Никслчева от Трънско, която заедно с баща си изминава повече от сто километра с каруца, пълна с оръжие, и поради това, че хората не се явили да си го получат, връщат обратно оръжието, като правят още един риск. А колко пъти Витка е стояла на пост, кол­ко пъти е треперела над оставени у тях на лечение ранени партизани, колко пъти е ходила до града да разузнава, колко пъти е посрещала и препращала партизаните!

За възхищение е и поведението на братчето и сестри- четоотсело Бохсва, Трънско — Божурка и Ценко, които, заплашени с разстрел да кажат накъде са отишли парти­заните, не издадоха „добрите хора“, както ги наричаха те. Макар и вързани, макар срещу тях да зееше дулото на пистолета, те победиха врага с твърдостта си.

Юношата Коце Георгиев Лазаров от с. Бараково, Ст. Димитровско, беше прекрасен ятак. Заподозрян и за­плашен от арест, той отиде при партизаните. Петнадесет­годишното момче участвува в акция и загива от вражески

6 Из тактиката.

81

куршум. Почти на такава възраст загива и юношата Митко Палаузов — партизанин от Габровския отряд.

Георги Стоилов от с. Кондофрей, Радомирско, дойде в Трънския отряд с родителите си. Беше на 16 години. Проявявайки голяма послушност, дисциплинираност и съобразителност, той бе взет за куриер в 1 Софийска народо- освободителна бригада и през всичкото време изпълня­ваше най-добросъвестно задълженията си. А когато се наложи да замине с родителите си в Радомирския отряд, той плака, не искаше да се отдели от бойните си другари.

Участието на децата в съпротивата също говори за ма­совия характер на партизанското движение, за отношение­то на народа към партизаните, за това, на чия страна е правдата. А децата, тези невинни и неподкупни същест­ва, имат най-вярна мярка за доброто и злото. За тях до­брите хора бяха партизаните, злите — фашистите.

Бойна и политическа дейност

В революционна обстановка бойната дейност на комунистите, както на тези, които са в партизанските еди­ници, така и на онези, които са в състава на бойните гру­пи, действуващи в населените места и в армията, е същи­ната на тяхната работа. А бойната дейност е най-тясно свързана с политическата работа. Те са винаги в единство, винаги се допълват и едната не може без другата. Бойната дейност представлява практическо потвърждение на по­литическата работа, нейно отражение и претворение, а политическата работа насочва и осветлява бойната дей­ност, осмисля я и я предпазва от грешки.

В революционна обстановка и най-незначителното действие трябва да се обосновава и обяснява. То трябва да се възприеме от населението. Затова партизанските еди­ници и бойните групи преценяват всяка своя стъпка, всяко свое действие, дали е в интерес на народа или не. Авантюрите са недопустими за партизаните, защото могат да имат тежки политически и други последици не само за отделната единица, а за цялото партизанско движение. Една недобре обмислена бойна или политическа акция на партизаните или на хората от бойната група може да от­

82

блъсне, да отчужди населението, да го накара да се откаже от по-нататъшната поддръжка.

Едно от условията населението да поддържа партиза­ните и бойните групи е те да са постоянно в действие, да проявяват активност, да го защищават. Най-голяма по­пулярност и най-голяма поддръжка от страна на народа имаха ония партизански единици.които бяха активни, които бяха непрекъснато сред населението. Във всички доку­менти на партията и щабовете се обръщаше внимание пар­тизаните да бъдат инициативни, да търсят врага и да го нападат с изненада. Изненадата беше основният начин на действие на партизаните. Тя им осигуряваше успех и победа дори при абсолютно превъзходство на врага.

„Партизаните фронт не откриват, а действуват изненад­ващо и бързо. Рядко приемат сражение с по-силен про­тивник“ — отбелязва врачанският областен полицейски началник в съдоклада си от 3 април 1944 г.¹

Инициативността и активността на партизанската бор­ба са условия за постигането на няколко цели: масовизи­ране на партизанското движение; деморализиране и пара­лизиране на врага и масова поддръжка отстрана на народа за ускоряване на победата.

„Действията на отрядите са най-надеждният път за увеличаване броя на бойците“ — е отбелязано в Дирек­тивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г.

Партизанското движение е борба. Следователно —няма ли борба, няма ли акция, не може да се говори за парти­занско движение. Да минат хората в нелегалност и да се укриват още не значи, че има партизанска борба, парти­занско движение.

По силата на тази логика не може да се нарече бойна единица (чета или отряд) група хора (нелегални), ако те само се укриват, без да провеждат бойни акции.

В някои райони на страната партизаните прибягваха към използуване на землянки. Далеч сме от мисълта да осъждаме като неправилно използуването на землянките. Но ние не можем да не изтъкнем тяхното отражение върху партизанското движение, тъй като те имат пряко отноше­ние към тактиката на партизанската борба, приковават временно партизаните към едно място, към застояване, а това е антитеза на понятията „активност“ и „маньовър“.

¹ АМВР, об. д. 18650.

83

За партизанската бсрба е характерно не стоенето на едно мястс, към което често води землянката, а действието, ак­тивността, маньовърът.

В някои райони като Плевенския използуването на землянките се наложи поради това, че няма гори, селищата са големи, близко са едно до друго и в тях имаше полицей­ски гарнизони. Там партизаните действуваха на малки групи, укриваха се в къщи или в землянки. При тези условия използуването на землянките е целесъобразно.

Но имаше райони, където партизаните или се боеха да слязат от планината в населените места, или се увли­чаха по тактиката на четниците от епохата на турското робство. А последните, както е известно, действуваха на малки групи, живееха в землянки, от време на време из­вършваха по някоя акция, и то за отмъщение, и съвсем рядко се явяваха сред населението. Някои партизански отряди през 1941 - 44 г. устройваха своите землянки дори на същите места, където са били землянките на четниците. Продължителният застой в тях омръзва на партизаните, кара ги да се чувствуват като в затвор, изолирани от све­та. Но имаше и нещо по-лошо. Продължителното застоя- ване на едно място не оставаше скрито — ДНбС, утрС ^вР^а" гът надушваше землянката, блокираше района и налагаШС на партизаните бой при неизгодни за тях условия. Така скривалищата ставаха причина някои отряди, изненадани от противника, да понесат сериозни загуби.

Практиката показва, че населението дава подкрепа на нелегалните, когато те действуват, когато заедно СЪС словесната борба водят борба и с оръжие, нападат поли­цията, подпалват общините, разрушават мандрите, ликви­дират народните изедници. Тогава то чувствува, че заД гърба ,си има въоръжена сила. Тогава именно йдват най- много нови партизани, защото бойната акция ентусиази­ра хората, поражда надежди, създава у тях- увереност. Такова благотворно въздействие оказват особено ония акции, в които партизаните са постъпили хитро, измамили са врага и той е дал много жертви. Ехото от такива акции «е продължително, то дълго не затихва.

Активността на партизаните активизира и население­то. Сами селяните едва ли биха се решили да подпалят общината, да разрушат мандрата или да нападнат полицей­ския участък. А тръгват ли партизаните — тръгвате тях .и селяните, участрурат и те в бойната акция. Така на много

84

места селяните си вземаха обратно ограбеното от тях жито, вълна, сирене, а когато нямаше условия за това — или го подпалваха, или го повреждаха.

Активността действува особено мобилизиращо на са­мите партизани. Тя повишава дисциплината, укрепва вя­рата в победата.

Голяма заблуда е да се мисли, че щом партизаните не нападат врага, то и той няма да ги нападне. Хиляди пъти е по-ефективно първи да атакуват партизаните, инициа­тивата да е тяхна, отколкото да се отбраняват, да бягат и да се крият.

Активността на партизаните силно обърква противника. Ако те проведат една вечер акция в северната част на района, а следващата — в южната, той се обърква. Току-що пристигнал на мястото на първата акция, полу­чава съобщение за новата. Току-що пристигнал на новото място, получава заповед да иде другаде, където са се поя­вили партизаните. Така врагът тича безрезултатно от един район в друг и се деморализира. А деморализира ли се — той не е годен да се бие. Това се потвърждава от врачан­ския областен полицейски началник, който в доклада си до своя по-висш началник пише:

„Нашите хора са вече преуморени. Те стоят из плани­ните вече седем месеца, негодуват, бунтуват се и пискат да си вървят по домовете. Духът е отпаднал дори и в начал- ствуващите лица.“¹

Активността на партизанската борба ускорява побе­дата, Самото появяване на партизаните сред населението повдига неговия дух, активизира неговата съпротива.

Само с активността на партизаните може да се обясни нарастването на революционната активност на масите. Същите хора, които в началото се крият от партизаните, по-късно сами, без никакъв сигнал, тичат към площада, за да ги видят и чуят, сами слагат подписа си под изложе­нията, с които се иска оставката на фашисткото правител­ство, сами участвуват в акциите.

Ето защо активността на партизаните означава актив­ност на целия народ, а тя е решаваща за приближаване деня и часа на победата.

¹ АМВР, об. д. 18650.

85

Дейност на партизанските единици.

Активностт , на партизанските единици и бой­ните групи се изразява в провеждане на бойни и полити­чески акции. Но едно от условията да бъде една акция успешна е тя да бъде добре организирана и подготвена. Разбира се, може някога една добре организирана акция, но непроведена с умение и настойчивост, да се провали, и обратно, една лошо организирана, но проведена с уст­рем, смелсст и настойчивост акция да завърши с успех. Тсва обаче в никакъв случай не бива да се смята като ар­гумент срещу необходимостта всяка акция добре да се ор­ганизира и подготвя, да се предвидят всички плюсове и минуси.

След определяне на обекта за нападение първото за­дължение на командуването на партизанската единица е да организира разузнаване. Разузнаването трябва да уста­нови най-напред размера и характера на обекта, охраня­ван ли е и къде се намира, във или вън от населеното място. Наред с това се проучва месторазположението на обекта, подстъпите към него, колко и каква е охраната, кога е най- целесъобразно да се нападне — през деня или през нощта,— възможности за изтегляне и пр. Разузнаването не спира и по време на самата акция.

Въз основа на тези първоначални данни се разработва план. В плана се предвиждат силите и средствата за ак­цията, количеството и състава на групите, коя група каква задача ще изпълнява. Предвиждат се начините за отвличане вниманието на врага, за засада, за охрана, как ще действуват отделните групи, как и с какви сили и средства ще се поддържа свръзка между отделните групи, позициите на тежките оръжия (картечници, минохвъргач­ки и други оръжия, с които разполага партизанската еди­ница), коя група как ще се придвижи, мерки за маски­ровка, състав и място на резерва, къде и кой ще пре­късне телефонните линии, кой ще изключи електрическия ток.

В плана се предвижда и написването на позиви и ло­зунги, пътища и сигнали за изтегляне, кой ще прибере ранените, къде ще бъдат откарани, кой ще ги охранява, какви и колко продукти ще се вземат, кой ще произнесе слово пред населението, кои лица ще се накажат, кой ще

86

изпълни това, кои хора ще се мобилизират, от кого ще вземат заеми. Накрая се определят денят и часът на напа­дението, които се пазят в най-строга тайна.

При възможност освен плана се разработва схема, на която се нанасят обектът, подходите, изходното поло­жение на групите и всички останали елементи. След съста­вянето на схемата акцията се „проиграва“, като се уточ­нят и въпросите на взаимодействието на отделните групи.

Цялата тази дейност изисква задълбочено обмисляне и предвиждане. Ако обектът е голям, а силите за напа­дение — малки, предвижда се някаква измама на врага — например нападение далеч от обекта, за да се застави да изпрати част от силите си там и по този начин да отслаби отбраната му. При наличие на артилерия и минохвъргачки се провежда кратък налет по ядрото на противниковите сили, след което се осъществява атаката.

Тук ще разкажем за няколко различни по характер акции, проведени от различни партизански единици и в различни райони.

Към края на август 1944 г. сборният Рило-Пирински отряд, в състава на който влизаха отрядите „Коста Пет­ров“, „Никола Парапунов“, „Никола Калъпчиев“ и част от I Софийска народоосвободителна бригада, всичко 250 души, решава да проведе акция в коритото на река Рилска срещу няколко обекта — немски и български гарнизони и складове с оръжие, боеприпаси, взривни материали и бензин.

Обектите — на брой четири — са разположени успо­редно на реката и прилежащото към нея шосе на различно разстояние един от друг, на протежение от 15 км. Мест­ността и от двете страни на реката е труднодостъпна, а самата река — труднопреодолима.

Командуването на сборния отряд си псставя за цел да разгроми силите на противника (българска и немска вой­ска), да вземе оръжие и да подпали складовете, в които се съхраняват боеприпаси, взрив и бензин за немците.

За акцията се създават три ударни групи в различен състав: централна, лява и дясна. Предвижда се ударът да се осъществи при пълна внезапност. За двете направле­ния, откъдето се очакват подкрепления на врага, се от­деля по едно отделение за охрана и по едно за засада (схема 1).

87

(На схемата за по-голяма нагледност обектите са обоз­начени с буквите А, Б, В и Г.)

Срещу обект „А“ се предвижда сборна част от около 60 души, която с внезапен удар трябва да овладее пункта „Пчелина“, да плени българските войници и да не допусне подкрепления откъм манастира.

Срещу обект „Б“ (Кочериновската електростанция) се предвижда младежка чета в състав от 26 души. Задачата е с внезапен удар да разгроми немския взвод, охраняващ електростанцията и складовете, и да унищожи боеприпа­сите, бензина и взривните материали.

Срещу обект „В“ (ловна рота български войници) и обект „Г“ (взвод немци) се предвижда ударна група от две чети в състав около 130 души със задача: първа чета да атакува обект „В“ и да плени противника, а втора чета да унищожи немците в обект „Г“ (Жабокрек) и да не допусне приближаване на подкрепления откъм село Рила.

Акцията срещу всичките обекти започва в 18.00 ч. на 24 август. Дотогава се води усилено разузнаване, про­тивникът е непрекъснато под наблюдение.

Изхождайки от особеностите на обект „Б“, а именно, че местността пред него е открита и има дресирано куче, което може преждевременно да открие партизаните, ко- мандуването прибягва до хитрост: бойците от двете щур­мови групи, които следва първи да атакуват, се преобличат в дрехи на горски работници и на магарета се прибли­жават до обекта.

Така организирана и подготвена, акцията започва в определеното време. Групите заемат изходно положение и следвайки плана за действие, в 18.00 атакуват. В ре­зултат на стремителния и внезапен удар противникът е за шеметен .Са мо немците оказват съпротива, но скоро и тя е сломена. Акцията завършва за 45 минути. В ръцете на партизаните падат 28 картечници, 172 пушки, 4 бомбо- хвъргачки, много автомати, обикновени пистолети, дрехи, храна.

На полесражението остават 31 немски трупа, бъл­гарските войници се предават в плен, а складовете с бое­припаси, бензин и взрив политат във въздуха.

По-друт характер и по-друга организация има акцията, проведена от отряда „Г. Бенковски“ и чета „Бачо Киро“ от отряда „Чавдар“на24 март 1944 г. срещу Копривщица.¹

¹ Партизански боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 242—257.

88

Акцията се планира, след като врагът е нанесъл силен удар по партизанските чети и отряди, действуващи в райо­на на Пирдоп, Панагюрище, Карлово. Населението е из­плашено, жертвите са големи. Да се действува или не? Такъв въпрос стои пред командуването на двете единици.

Всички партизани са единодушни — да се действува! За обект на нападението определят Копривщица, останал с незначителни сили за отбрана и охрана. По данните на разузнаването градът се отбранява от около 80 души въо­ръжени защитници. Приблизително толкова са и парти­заните, но само с 1 автомат, а за пушките — само по де­сетина патрона. Според разработения план обекти за на­падение са общината, полицейският участък, пощата и отделни фашисти-изедници (схема № 2)

Целта на акцията е да се нанесе удар по Коприв­щица, да се отвлекат главните сили на противника, съсре­доточени в района на Панагюрище, Пирдоп и Стрелча, и да се облекчи положението на действуващите там парти­зани. Заедно с това да се повдигне духът на населението — свидетел на много кървави сцени. Акцията се планира да се проведе с изненада сутрин рано, когато стражата е уморена, и без да се късат телефонните линии, защото са­мото късане на линиите може да алармира полицията в града и съседните села и да провали акцията.

И при тази акция е характерно непрекъснатото разуз­наване. Няколко дни преди акцията на разузнаване се из­пращат едни от най-отговорните и опитни партизани. Не­посредствено преди тръгването — също. Сутринта на 24 март се вижда, че положението в града не е променено, следователно нищо не налага да се променя и планът на акцията. Най-точни данни за полицията дава пренощува- лият в участъка и сетне преминал в нелегалност подо­фицер.

В плана се предвиждат три щурмови групи, всяка за по'един обект: първата — срещу пощата, втората — сре­щу полицейския участък и третата — срещу общината. Освен това се предвиждат малки групи за залавяне на фашисти, група за охрана на пътищата и малък резерв.

За водачи на отделни групи се определят местни жи­тели и партизани, които са се учили в града.

Благодарение на изненадата акцията се провежда строго по плана, врагът е хванат и обезоръжен и парти­заните за кратко време стават господари на града.

89

Ефектът от акцията е голям.! Духът на населението се повдига, а партизаните вземат повече от 50 пушки, 1 автомат, десетина пистолета, ръчни гранати и много па­трони.

Приблизително така са организирани и следващите ня­колко акции.

Например командуването на Шуменско-Преславския отряд събрало данни, че в село Смядово, Шуменско, на­брояващо 6—7 хил. души нгселение, има около 25 цивилни и униформени полицаи и 25 войници.¹ Последните охра­няват ж. п. гара, а полицията — селото.

Партизаните са 44 души, въоръжени с 56 пушки и 15 пистолета. За всяко оръжие — по 10—15 патрона.

Идеята за нападение на врага зреела дълго време. Много пъти партизаните разузнавали, но да нападнат не се решавали. Бояли се от превъзходството на врага. Този път обаче решават да нападнат, защото в училището били арестувани техни бойни другари. Трябвало да ги осво­бодят (схема № 3).

Активът на отряда се събира и единодушно одобрява предложението за акцията. Започва трескава подготовка. Съставя се подробен план. Формират се групи. Определят се водачите и командирите на всяка група. Разпределя се оръжието. Повторно изпращат разузнавачи.

В набелязания ден и час партизаните се насочват към селото. Далеч от него оставят излишния багаж и продъл­жават. На окрайнината ги причакват двама ятаци. По­следните потвърждават предишните сведения. Нищо не налага да се отлага акцията или да се променя планът. Тук се отдава заповед и двамата селяни повеждат двете най-големи групи към най-важните обекти — полицей­ския участък и училището. Останалите три групи—едната към пощата, другата към кръчмата и третата срещу вой­ниците на гарата. Освен това предвижда се охрана на двата изхода от селото, която да предпази от изненади.

След като всичко било уточнено, сверяват часовниците си и командирът съобщава часа за атаката.

Точно в 9.00 часа без всякакъв сигнал партизаните ата­куват обектите, обезоръжават полицаите, освобождават арестуваните и се изтеглят с многобройни трофеи. Вой­ниците чуват стрелбата, но си остават по местата.

¹ Партизански боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 446—152.

90

В средата на май 1944 г. отрядът „Смърт на фашизма“ получава попълнение и решил да проведе акции с цел да набави оръжие за новите партизани. За обект бил избран военният пост в с. Ябланово, Сливенско.¹ По предварителни данни в поста имало около двадесетина въоръжени вой­ници.

За нападението е отделена група стари партизани в състав от 8 души. На 1 юни те се доближават на 800 метра от обекта и тук преспиват. Събудили се рано. Горели от нетърпение. Командирът на групата дава указания кой с какво да се занимава, а той с още един партизанин се промъква по-близо до поста с цел да разузнаят по-подробно и да състави план за действие.

Двамата партизани се доближават на 150 метра от ка- раулното помещение на войниците и дълго наблюдават. След като потвърдили броя на войниците, начертали схе­ма, на която нанесли целия план за предстоящото дей­ствие. Според плана групата се разделя на четири двойки. Две двойки трябва да атакуват поста отстрани, третата влиза направо в поста, за да попречи на войниците да си вземат оръжието, а четвъртата остава в резерв с готовност при необходимост или да се притече на помощ на третата група, или да действува срещу евентуално появили се вой­ници откъм кухнята.

Атаката трябва да се извърши половин час преди смя­ната на часовите.

Към 18.00 ч. следобед двамата се завърнали при гру­пата. Командирът разгърнал схемата и изложил плана за акцията.

„Залогът за успеха — набелязал той — е да се при­ближим незабелязано, да изненадаме противника.“

При обсъждането на плана само един изразил коле­бание. Но единомислието и решимостта на другите заглу­шили това колебание.

В уречения час всички събуват обувките, турят ги в раниците и тръгват по чорапи. Хванати един за друг, безшумно, със затаен дъх, крачка по крачка стигат на де­сетина метра от караулното. Сега те виждат силуета на часовоя, който дори и не подозирал това, което щяло да стане само след няколко минути.

¹ Партизански боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 340—344.

91

Групата обаче закъсняла. Вместо половин час преди смяната, тя пристигнала точно по време на смяната. Но това не било причина нито да се отлага акцията, нито да се променя планът. Дадена била команда за атака. Двамата партизани се спускат бързо, хващат часовоя, запушват му устата да не извика, а останалото.— според плана. Ак­цията успяла. Партизаните се завръщат доволни. На ра­менете им висят 18 нови карабини (схема 4).

Горнооряховският отряд отдавна замислял акция срещу „обществената сила“ в с. Горски Сеновец, Търнов­ско,¹ но все се намирали причини да се отлага. Най-сетне дошъл този многоочакван ден да се отмъсти на фашистите, загдето разкрили скривалището на отряда, в което имало запаси от храна за цяла година.

За фашистите бил нужен един нов урок, и той дошел.

В средата на април командуването на отряда се заело с организирането и подготовката на акцията. За тази цел била привлечена цялата партийна организация на селото. С нейна помощ всичко било най-грижливо изучено, уточ­нено, предвидено. Предвиждало се дори участието в акция­та на петима комунисти от селото, които след това тряб­вало да се присъединят към отряда.

Акцията била определена за нощта на 5 срещу 6 май 1944 г. На 4 май отрядът се приближил до селото. Орга­низирано било наблюдение както за селото, така и за'шо­сето, което водело до него. Уточнени били всички въпроси, свързани с нападението, изяснени били задачите на всяка група, на всеки партизанин. Според плана акцията тряб­вало да започне на 5 май вечерта. За прекъсване на теле­фонните линии били определени три групи по 4 души, .а за самото нападение — три групи. Едната група, наречена „щурмова“ от 10 души, имала задача да нападне внезапно общината и да обезоръжи „обществената сила“, втората група, наречена „главни сили“ — да създаде втори обръч около общината и да помага на групата, предназначена да действува срещу общината, и третата — резервна група от 15 души.

През деня били проведени партийно и ремсово събра­ние, на които партизаните изказали пълна поддръжка на ръководството на отряда, а привечер бил направен ща­телен преглед на подготовката на всеки един партизанин.

¹ Партизарски боеве. ДВИ, 1959 г., стр. 395—397.

92

Всичко било извършено най-прецизно, само едно прб- пуснато — да се съобщи паролата, уговорена с петимата комунисти от селото, които трябвало да посрещнат коло­ната някъде в нивите. Това довело до стрелба извън се­лото и станало причина да се наруши внезапността. „Об­ществената сила“ в селото се подготвила и срещнала с огън партизаните още на края на селото. Този „малък“ пропуск усложнил твърде много положението и едва ли не обрекъл на неуспех акцията. След едночасов бой партизаните из­пълнили задачата, като взели 16 пушки и много патрони. На улицата и в общината сстанали девет вражески трупа. Към 23.00 ч. отрядът се изтеглил без убити и без ранени (схема 5).

Следващата акция се отличава по характер от другите. Отличава се преди всичко по това, че докато първйте са планирали предварително и до самото начало се води разузнаване, тази акция се провежда и без предварително планиране, и без предварително разузнаване.

На 2 юни 1944 г. 1 софийска бригада след дълъг по­ход през непознат терен и без особено разузнаване се над­весва над град Разлог. Освен обща ориентировка за мест­ността кбмандуването на бригадата не знае нищо или почти нищо за разположението на врага. Опитите през деня на 1 юни да се сдобие с някакви данни остават без успех. Освен това един партизанин дезертира, предава се на по­лицията и разкрива местонахождението на бригадата, ней­ния състав и приблизителния маршрут.

Противникът, нямайки възможност да привлече по- големи сили от други райони, използува артилерийския дивизион и школата за сержанти, намиращи се на гар- дизон в Разлог, и организира засади на трите предпо­лагаеми пътя за движение на бригадата с по една батарея юг (60—70 души, въоръжени с пушки. Засадите са поста­вени да най-изгодните за обстрел места.

Бригадата се движи в колона по един. Батальоните са наредени — 1, 2 ,3. В патрул вървят четирима опитни партизани с автомати. Те се движат на стотина метра пред колоната и оглеждат всеки храст, защото е тъмно. След патрула върви челна походна застава, а на края на коло­ната — тилна походна застава. Командуването на бри­гадата е в средата на първия батальон със своите куриери за свръзка. Това място дава най-добри възможности както за маньовър, така и за управление на батальоните.

93

Идеята е при случай на изненада да се задействуват 1 и 2 батальон, а третият да остане в резерв, докато се изясни обстановката.

Изведнъж противникът открива огън срещу патрула. Последният отговаря. Изяснява се, че хребетът пред бри­гадата е зает от войска с неизвестен състав. Време за гу­бене няма. Трябва бързо да се решава и още по-бързо да се действува. Дава се заповед и първите два батальона се развръщат за атака. Единият атакува хребета фронтално, а другият — в обход отдясно. Стремителната атака стъпи - сва врага. Чуват се възгласи: „Предай се! Предай се!“ И в ръцете на партизаните попада „език“. Плененият вой­ник съобщава паролата, което твърде много улеснява из­пълнението на задачата. Само след 30 минути батареята с нейния командир попадат в плен (схема 6).

Резултатът тук можеше да бъде и друг. Но благода­рение на това, че командуването имаше идея за водене на боя, не изпадна в паника от внезапната стрелба, развърна своевременно бригадата и осигури успех. Изводът е та­къв: когато данните за противника са оскъдни, местността не се познава и няма видимост, командирът трябва да има идея за действие при изненада и да се намира на такова място, откъдето може най-добре да управлява партизан­ската част. Освен това охранението трябва да е подсилено, атаките — стремителни и да се хване на всяка цена „език“, от който да се узнае паролата на врага.

По-друг характер носят акциите в Плевенския район, където няма гори и партизаните действуват заедно с бой­ните групи в селата. Такива са акциите в с. Вълчитрън, Коиловци и Дебово, Плевенско.

Есента на 1943 г. с цел да се превземе едно от най-голе­мите полски села, да се свика митинг и се изгорят общин­ските архиви се провежда акция с група от 12 души, 6 от които партизани и 6 легални, членове на бойни групи. Нощта и деня преди нападението четата прекарва в го­ричката край селото.

След акцията партизаните се пръсват из околните села при ятаците, а легалните се прибират по домовете си и на следващия ден участвуват в блокадата на района с цел да хвърлят прах в очите на полицията.

Пак по това време и със същата цел се провежда акция и в с. Коиловци. В тази акция участвуват 15 души, от които 11 партизани и 4 легални, членове на бойни групи.

94

Деня преди нападението четата прекара в една недостроена къща в селото. Акцията започва в 17 часа. Около 600 се­ляни се събират на митинг. Партизаните наказват един предател, вземат оръжие и се изтеглят. Легалните се раз­отиват по домовете, а партизаните — една част при ята­ците, а другата в предварително подготвеното скривалище във Вълчетрънската гора. Поради близостта на селото до окръжния център — Плевен и поради негодността си да разкрие предварително акцията полицията буквално побеснява.

Акцията в с. Дебово се провежда на 19 декември 1943 г. Селото е голямо и е на централното шосе между Плевен и Никопол. Целта на акцията е да се проведе митинг, да се накаже секретар-бирникът на общината и да се вземе един циклостил. Освен това с тази акция се цели да се отвлече вниманието на полицията и косвено да се помогне на пар­тизаните от Ловчанския район.

В акцията участвуват 9 партизани и 3 легални.

Деня преди нападението четата прекарва в малка пе­щера край р. Осъм. Акцията започва в 17 часа. Случайно по това време от съседното село Новачене се задават сват- бари. Партизаните се присъединяват към тях и заедно влизат в селото. На площада се събират повече от 500 души. Революционният съд провежда своето заседание на от­крито и осъжда бирника. Взет е и циклостилът.

Част от партизаните остават при ятаците в с. Дебово, другите отиват във вълчитрънското скривалище, а легал­ните се разотиват по домовете.

Освен такива акции партизаните организираха и на­казателни акции. Последните са също бойни, но имат за цел залавянето на отделни лица, близки на фашистката власт и провинили се пред населението. Независимо че тези акции са малки по мащаб, те също се организират с големи подробности и се провеждат само след щателно разузнаване. Ако разузнаването е лошо, лицето, което се търси, може да избяга и да се дадат жертви. Главното в наказателните акции е хитростта.

През август 1943 г. в едно лесничейство, отстоящо на 20 км североизточно от гр. Горна Джумая (сега Благоев­град), живял със семейството си полицейският агент Георги Цветков, убиец на много комунисти.

Партизаните не могли да издържат на упреците на на­селението, загдето търпят да живее този изедник, и на

95

й август 1944 г. решават да проведат наказателна акция. Но Цветков не е сам. В лесничейството живеят със се­мействата си още неколцина въоръжени горски стражари, което в значителна степен затруднява неговото залавяне. ¹ За акцията се определят 12 партизани. Те се настаняват в близката до лесничейството гора и в течение на няколко денонощия водят наблюдение за режима в лесничейството и особено в кои часове илйза и се прибира Цветков, кога Збядва и кога почива.

' ^J Използувайки бинокъл и приближавайки се на 200— 300,‘метра до обекта, партизаните установянат, че жените fio цял ден седят на балконите, шият и плетат и само те единствено могат да ги забележат, да предупредят Цвет­ков и да провалят акцията.

Въз основа на разузнаването ксмандуването решава на­падението да се извърши в следобедните часове, когато мъжете почиват, но за да не ги разкрият жените, трябвало партизаните да влязат в двора на лесничейството на групи като туристи, носейки в ръцете си цветя, които да за­криват пистолетите им. Пушките били оставени в гората. За бой оставили само пистолетите.

Поради това, че Цветков и другите въоръжени мъже живеели в различни здания на лесничейството, наложило се създаването на три групи, колкото били обектите. Пред­виден бил и пост на шосето откъм града. След като всичко било още веднаж премислено и проверено, точно в 13.00 ч. партизаните на три групи с големи букети цветя в ;ръце нахлуват в двора на лесничейството с шум, като всеки се насочва към своя обект. Жените, намирайки се на бал­коните, не се усъмнили нито в облеклото, нито във ве­селия смях на „туристите“. За 5—10 минути акцията за­вършва с пълен успех.

Отрядът „Чавдар“ често използувал различни унифор­ми — офицерски, полицейски и войнишки. Веднъж, ipe- шили да изпитат бдителността на властта, чавдарцн преоб­личат в полицейски дрехи неколцина партизани и тези „по­лицаи“ подкарват група нелегални с вързани отзад ръце в село Негушево. Държейки палеца на спусъка, „поли­цаите“ грубо подвикват на партизаните, а последните имат в джобовете си заредени пистолети и много било лесно да отхвърлят вървите, с които били „вързани“ ръ­цете им. ‘ . ■ ■

96

Като стигат центъра на селото, където били кръч­мата и общината, охраната и арестуваните се заточват към обектите и за миг ги овладяват. Хората, които гле­дали, си умират от смях. Партизаните наказват един по­дофицер, който отдавна си бил заслужил, изгарят общин­ската архива и вземат оръжието от членовете на „обще­ствената сила“.

Този и други подобни случаи заставили Дирекцията на полицията да издаде наредба, в която се казвало дословно следното: „Да се гледа с недоверие и на униформата. Не­легалните разполагат с полицейски, войнишки и офицер­ски дрехи и отличителни знаци. . .“

Друга група партизани от този отряд, след като про­вели политическата акция в едно село, решават да си на­правят шега. Влизат в телефонната централа и съобщават в близкото полицейско управление от името на кмета, че уж видял как се скрили петима партизани в една къща. „Кметът“ помолил по-скоро да дойде полицията.

Веднага групата напуска селото и недалеч от него устройва засада. Скоро се появява камион, пълен с по­лицаи. Партизаните откриват огън, убиват неколцина, а другите се спасяват с бягство. С изоставения камион партизаните се завръщат отново в селото и разгласяват за случая. Духът на населението се повишил още повече.

Описаните акции красноречиво говорят за значението на подготовката и организацията на акцията, за ролята на разузнаването, хитростите, изненадата и бързите и смели действия.

В бойните и наказателните акции участвуваха често пъти и легални хора. Те биваха или от населения пункт, в който се провеждаше акцията, или от другаде, но ви­наги познаващи добре обстановката. Тези хора се допус­кат и привличат, когато в партизанската единица няма или не са достатъчно местните жители, за да преведат не­забелязано и по най-късия път партизанската единица до населения пункт или до съответните обекти. Обаче тези хора се пазят в строга тайна. За тях знаят само ограничен брой лица от партизанската единица и за да не ги познаят други партизани, се маскират. След акцията същите се прибират по домовете си.

7 Из тактиката

97

Дейност на бойните групи

Дейността на партизанските единици е най-тясно свър­зана, дори неразделна ст дейността на бойните групи в населените места и в армията. Затова накратко ще се спрем и на дейнсстта на бойните групи.

а) В населени места. Във връзка с организацията и дейнсстта на бойните групи Главният щаб на Народоссво- бодителната въстаническа армия през пролетта на 1943 г. издаде специална директива. В нея задачите на бойните групи се определяха така:

— всестранна закрила на народа, охрана на събра­ния и конференции, митинги и демонстрации, освобожда­ване на арестувани патриоти, наказване на мъчители и предатели на народа;

— нанасяне на удари по немски обекти (жива сила, складове, бази, продоволствие, фабрики, които произ­веждат за немците, съобщителни средства и др.);

— съдействие на партизанските отряди с пряко уча­стие в акциите;

— подпомагане въсръжаването на партизаните;

- подпомагане военното обучение на четите и отрядите (издирване на военни специалисти, военна литература и др.).

Организационната структура на бойните групи, тях- ното ръководство и тактика, а така също и задачите, които изпълняваха, бяха еднакви за цялата страна. Затова ще се спрем на организационната структура и дейността само на бойните групи в София, тъй като тук те имат най-го­ляма дейност.

Бойните групи имаха щаб ст трима души. Този щаб ръководеше три района с по няколко бойни групи (всяка от по 3—5 души), като за всеки район отговаряше един член от щаба.

Изградените на този принцип бойни групи към края на март 1944 г. станаха петнадесет със 75 души бойци, което се равняваше на един партизански отряд.

Участниците в бойните групи получаваха сериозна военна подготовка. На тях бе особено нужно да владеят оръжието, което им е поверено, да знаят хватки за бързо обезсръжаване на врага с хладно оръжие, да познават в подробности района за действие на групата. Подготов­

98

ката се извършваше в близките до София гори или в удобни за целта мазета.

Бойните групи сами се снабдяваха с сръжие и бое­припаси. Източниците и за тях бяха същите, както и за партизаните. Бойните групи извършваха своите акции из­ключително в населените места. Една група ликвидира трима немски офицери с отвертка и нож в центъра на Со­фия. Друга група прекъсна на няколко пъти комуника­циите на немците. Трета група подпали три военни склада с немско имущество, проби цистерна с бензин, извърши саботажи в редица промишлени предприятия. Бойни групи ликвидираха генерал Луков, полк. Пантев и няколко провокатори.

Ето какво е известно на полицията за дейността на бой­ните групи в София според доклада й за месец ноември 1942 г.:

„На 5 ноември на бул. „Сливница“ № 162 — в склада за кожи избухна пожар. Стойността на[кожите, предназ­начени за немците, е един милион лева.

На 7 нсември група младежи от 150—200 души напра­виха демонстрация в комисарството за продоволствието и издигнаха ред комунистически лозунги.

На 9 нсември избухна пожар във фабрика „Сълза“.

На 16 нсември пред дом № 50 две непознати лица на­паднали германския ефрейтор Адолф Пилц, нанесли му удар с нож във врата и му задигнали пистолета.

На 22 ноември непознати лица подпалили мелницата на ул. „Цар Борис“ № 100. Мелницата е напълно изго­ряла. Загубите са 5 милиона лева.

На 27 ноември избухна пожар в мелница „София“. Изгорели са два етажа от нея и част от машините.

Докато на 1 септември — с възмущение отбелязва разузнавателното известие на щаба на войските — е от­белязан само един терористичен случай, то на 24 сеп­тември те са вече 14, а за целия месец — 144.“

За времето от юни 1941 г. до края на 1942 г. полицията е регистрилала 521 саботажни и други акции на бойните групи, от които 150 са извършени през 1941 г. и 371 — през 1942 г. От тях 150 са пожари, 27 — повреди на вър- шачки, 37 — саботажи по ж. п. линии и 83 — ликвиди­рани полицаи. Активната дейност на бойните групи беше отговор на страшния терор, който полицията беше пред­приела в цялата страна. Тя извърши арести. Военно-поле-

99

вите съдилища работеха денонощно. Много комунисти и симпатизанти увиснаха на бесилото. Други бяха хвърлени в затворите.

Само в София за няколко месеца през 1941 г. бяха задържани и разпитани 627 души, от които 165 предадени на прокурора. В концлагери и „работни групи“ бяха ин­тернирани 331.¹

През цялата 1941 г. в страната бяха разкрити 17 пар­тийни и 17 ремсеви групи и организации с общо 769 уча­стници. От тях 589 бяха предадени на съд.

През януари 1942 г. в Светиврачко бяха арестувани 40 души, от които 8 осъдени на смърт.

През февруари същата година в Благоевград бяха съ­дени 24 души, от които 7 на смърт.

На 26 юни 1942 г. бе прочетена смъртната присъда на 18-те заловени политически емигранти, завърнали се от Съветския съюз.

През цялата 1942 г. в страната бяха разкрити 21 пар­тийни организации. Една от тези организации наброя­ваше 46 души комунисти, между които членове на ЦК и сътрудници. Дванадесет от тях бяха осъдени на смърт. Терорът продължи и през следващите години. Според по­лицейските документи в Софийска област също през юни 1944 г. са интернирани 1020 души, разкрити 64 конспи­рации с 1281 задържани и предадени на съдебните власти.²

През пролетта и лятото на 1943 г. бойните групи още п:вече се активизираха. Акциите бяха от по-голям мащаб. Ликвидирани бяха опасни фашисти. Това внесе паника сред много административни чиновници и правителствени лица. Тази активност на бойните групи, съчетана с ак­тивността на партизанските отряди, значително разстрои хитлеристкия тил, създаде голямо безпокойство в пра­вителството. Сега наред със саботажите бойните групи се заеха с подготовка на хора за отрядите. Макар зимата да беше студена, движението и прехраната на партизаните — затруднени, а преследването — засилено, това не по­пречи на патриотите да подготвят хора за отрядите.

През януари 1944 г. във връзка с дадените от ЦК на партията разпореждания за пълна мобилизация³ ръко-

¹ ЦДИА, ф. 370, оп. № 2, арх. ед. 860, л. 17 и 18.

⁸ МВР — об. д. 19243 Соф. обл. пол. управл. Радомир, 23. VI. 1944 г.

• В бой с фашизма. БКП, 1955 г., стр. 591—607.

100

водството на бойните групи се зае с набиране на хора и отправянето им в партизанските отряди. За целта бяха създадени няколко канала със съответния апарат. Шест от тези канали работеха за Трънския отряд. С хората се уговаряха сборни пунктове, пароли, осигуряваха им се средства за придвижване, назначаваше се водач. Отпра­вянето ставаше на групи от по 3—20 души. След всяко изпращане на група се правеше проверка пристигнала ли е тя, как е преминала, имало ли е някакви пропуски, какво трябва да се предвиди в бъдеще. Следващите групи се изпращаха само след проучването на тези данни. Общо през шестте канала бяха преведени повече от 350 души.

След изпълнение на тази отговорна задача дейността на бойните групи се насочи към организиране и провеж­дане на въоръжени митинги. Това бяха акции, при които бойците прекъсваха телефоните, свързващи фабриките с града, в които трябваше да стане акцията, след това не­легалните влизаха в предприятието, арестуваха охраната и свикваха работниците на митинг. На тези митинги се разясняваха редица важни документи на партията и Оте­чествения фронт. По този начин и с такава цел само в сто­лицата бяха проведени десетки митинги.

Освен митингите на закрито бойните групи органи­зираха и улични демонстрации. В тези демонстрации за­дачата на бойните групи бе да привличат хора на демон­страциите и да ги охраняват от полицията. Охраната се поемаше от специално оперативно бюро.

Така с приближаване на Деветосептемврийското въо­ръжено въстание партията и Отечественият фронт призо­ваваха трудещите се на столицата и от други градове на демонстрации и стачки, които бяха охранявани от бойните групи.

Такива демонстрации и стачки станаха на 3, 4, 6, 7 и 8 септември 1944 г. На 8 срещу 9 септември бойните групи заедно с партизаните и някои войскови поделения пристъпиха към завземане на властта. Телефонните връзки между столицата и провинцията бяха прекъснати, а на 9 септември 1944 г. сутринта бе организиран първият сво­боден митинг на открито без престрелки с врага.

б) В армията. За дейността на бойните групи в ар­мията няма специална директива. Тя бе организирана на базата на общите решения, инструкции и указания на ЦК на партията и Главния щаб на НОВА. Но въпреки

101

това в много документи, а така също и по радиостанция „Христо Ботев“ се отправяха апели до войската като цяло, до новобранците, до войниците и офицерите от намиращите се в Югославия и Гърция войски, до офицерите и подофи­церите ст запаса. В тези документи се определяха задачите на комунистите в армията и на всички патриоти, повикани да изпълняват своя отечествен дълг. Задачата бе да не се допусне използуването на територията и армията за раз­бойническите цели на германския фашизъм, да се противо­поставят честните хора на опитите да бъде вкарана Бъл­гария във войната против съветска Русия и да не бъде по­ставена страната в услуга на фашистките поробители.

„Нито едно зърно българска пшеница, нито късче бъл­гарски хляб на германските фашисти и обирачи, нито един българин в тяхна услуга.“¹

Това бе обединяващият лозунг, за реализирането на който работеха патриотите в армията, комунистите и сте- чественофрснтовците, повикани във войската.

Обаче партията поставяше и твърде конкретни задачи, зовеше към бързи и решителни действия. В някои позиви се казваше: „Трябва да се действува бързо, смело, реши­телно, без оглед на трудности и жертви.“ А в друг позив се напомня на войниците, подофицерите и офицерите, че те са дали клетва да бранят скъпата родина и трябва да из­пълнят с чест тая своя клетва.

„Бъдете верни на вашата клетва! Изпълнете вашия най- свещен дълг! Подайте ръка на Червената армия, изгонете фашистките войски. Освободете нашата родина от позсрно- то немско иго, спасете честта и бъдещето на България!“² — завършваше позивът.

Този позив достигна до ушите на хиляди патриоти комунисти и безпартийни в армията. Започна създаването на малки групички от доверени един на друг в йници, които поддържаха връзки с партията и бойните групи вън ст армията.

Саботажите, изнасянето на оръжието, сриването на дисциплината и разлагането на армията станаха повсе- дневна задача. Лозунгите на партията и ОФ се появиха по стените на гаражите, конюшните и отходните места. В тях се призоваваха войниците да напускат казармите

¹ Нелегални позиви на БКП, 1954 г., стр. 248—251.

* Говори радиостанция „Хр. Ботев“,С-, 1950, т. I, стр. 22—25.

102

и да обърнат оръжието срещу тия, които ги насъскват против народа.

— Какво става с войската? — се питаха царските ге­нерали. — Та тя е заразена от комунизъм. Червеят на разложението работи усилено — разсъждаваха те и пус­каха в ход всякакви средства: подслушваха, провокираха, следяха онези, за които са постъпили сведения, че са не­благонадеждни.

Трудно е да се каже колко са арестуваните и малтре­тираните по това време. Това може да се види отчасти от разузнавателните донесения на щаба на войската и някои документи на партийните комитети.

В един позив на Околийския комитет на партията в Ссфия, издаден през юни 1942 г., се съобщава, че в аре­стите се намират около 6000 български войници и офи­цери и че стотици от тях са разстреляни от гестапо.

Но независимо от арестите, разстрелите и бесилките патриотите работят. Едни изнасят оръжие, други аги­тират да не се заминава на границата, трети грабват оръ­жието и отиват при партизаните.

В частите на 3-а Балканска дивизия, отправена на юж- ната граница, избухва бунт за демобилизиране и връщане по домовете. Група войници от 1-а инж. дружина в София подготвят изнасянето на 70 пушки, 3 картечници, голямо количество патрони и облекло за повече от 120 партизани. Много войници, намиращи се в окупационните войски в Югсславия и Гърция, бягат с оръжието си при гръцките и югославските партизани. Част от пуснатите в отпуск не се завръщат в казармата, а се отзовават в партизанските отряди. Отначало бягствата са единични, а сетне групови, докато в края на 1943 г. на страната на партизаните пре­минават цели поделения.

Разбира се, рискът е голям. Разкриването пред не­познати хсра е равно на самоубийство. Но всеки комунист трябва да спечели поне трима. Най-напред се узнава от­ношението на другия към службата, а сетне към войната, към партизаните и към фашистката власт. Пробният ка­мък е събирането на патрсни. От онези, които отиват и акции срещу партизаните, се иска да стрелят на халос, ако видят партизани, да се преструват, че не са ги видели, а на арестувани партизани и ятаци да съдействуват да из­бягат.

В отчета на Пловдивския окръжен комитет на БКП

103

от пролетта на 1944 г. се казва: „Имаме връзка с почти всички войскови части в града, във всички казарми имаме антифашистки активи. Настроението сред офицерската и войнишката маса е много добро (в полза на антифашист­ката борба — бел. автора). Между офицерите има от­делни катили, които все още вярват в победата на Гер­мания, а войнишката маса в своето решаващо болшинство е за Съветския съюз и против Германия.“

Това се потвърждава от документи на армията. В един от тях се казва: „За разлика отминалата година, когато не сме имали нито един случай — пише през февруари 1943 г. полковник Костов, началник на разузнавателното отде­ление в щаба на войската, — напоследък двама войници са успели да разбият нощно време един склад и да задиг­нат една лека картечница и три пистолета. След това крадцита са избягали.“¹ По-нататък в сведението се съоб­щава, че през същия месец в частите имало 29 бягства. За да не става това, Костов предлага да се усили наблю­дението върху войниците, когато са в отпуск и по време на свиждане, и да се променя начинът на охрана на казар­мените райони и складовете.

И разузнаването започва усилено. Към 19 април то донася, че в 3-а армейска област има 501 войници, които са или дейни комунисти, или симпатизират на комунизма.

Някои документи на щаба на войската разкриват дори и формите на работа на бойните групи в казармата. В едно донесение полковник Костов², като съобщава, че през март е имало 30 случая на бягство от частите на ди­визията, пише: „Във връзка с направените разкрития, потвърдени са стари и са установени нови начини и похва­ти в провеждането на комунистическата дейност:

1. Досегашните ремсови групи от по 15—20 души не давали дебри резултати, особено по запазването на тай­ната. Това наложило групите да бъдат намалени на 3—5 човека, единият от които да е ръководител (организатор).

2. Всички ръководители и по-дейни функционери от партията и РМС трябва да работят с лъжливи имена (псевдоними).

3. За влизане във връзка с непознати другари са уста­новени парели и условни речници.

¹ ВИА, on. 1, д. V-2068, л. 63—67. •ВИА, ф. 15, on. 1, д. 11, л. 10—18.

104

4. Войниците-комунисти се стремят да станат ключари на оръжейни и други складове, свръзки в щабовете и в оръ­жейните работилници, за да могат по-лесно да снабдяват партията с оръжие, облекло и сведения.

5. Заловените да не правят признания поне 24 часа, за да могат другите техни съмишленици да се укрият.

6. За провеждането на комунистическата дейност в казармата при всеки окръжен и околийски комитет на ко­мунистическата партия се назначава по един отговорник, който има по няколко помощници, отговорници за отдел­ните части. Тези отговорници влизат във връзка поотделно с войниците-комунисти. По такъв начин отделните вой­ници не са във връзка помежду си и не се познават. Този начин на действие затруднява наблюдението и залавянето на войниците-комунисти и ограничава разкриването и провалянето на всички съмишленици на организацията.“

В друго разузнавателно сведение на щаба на войската¹ се говори, че войниците-комунисти били инструктирани отвън да извършват терористичесни действия над офице- рите-фашисти, след което да бягат при партизаните, като вземат със себе си повече оръжие и боеприпаси — главно автоматични пистолети, леки и тежки картечници.

Организационната структура и дейнсстта на бойните групи в казармата е посочена и в разузнавателното изве­стие на щаба на войската от юли 1944 г. В него се казва: „От разкритията в някои от частите на 16 пех. дивизия се установи, че организацията на войнишките конспирации е усвоила за първи път схемата на „партизанската на- родна бойна дружина“. Това показва, че Отечественият фронт чрез своя военен център се стреми да уеднакви структурата на военните конспиративни групи с тези на „партизанската бойна армия“. Сега в гарнизона се съз­дава специален щаб с главен организатор и техническо лице за свръзка, а във всяка войскова част се образува комитет в състав: главен организатор, идеен ръководител и техническо лице за свръзка. В ротите си остават ядките от по 3—5 души.“²

Дейността на партията и бойните групи във войската и отношението на фашистката власт към тях се виждат от следните данни:

¹ ВИА, on. 1, д. 2068,"л. 74-81.

ВИА, ф. 15, on. 1, д. 11, л. 51—59.

105

За времето от февруари до декември 1943 г. са зареги­стрирани 632 бягства и са разкрити конспирации в: 1, 4, 12, 15, 22, 51, 53 и 62 пех. полк; 2 и 7 пех. дивизия, ШЗО, държавната самолетна фабрика в Ловеч; 1 проти­вовъздушен артилерийски полк, въздушната школа в Телиш; 2 възд. база; инженерната школа, 5 бомбардиро- въчен полк; 2 трудова дружина и много други.

Освен това в тринадесетте дивизионни области измежду набор 1922 г. са регистрирани като неблагонадеждни 3815 души¹, от които 564 „закоравели и упорити кому­нисти“, 509 „не напълно закоравели, но явно дейни“, 801 „увлечени, но не фанатизирани“ и 1941 съмнителни. Като неблагонадеждни от набор 1923 г. се посочват 2902 души²; преместени от войсковите части само в 5-а и 6-а дру­жина на трудовите войски заради неблагонадеждност 653 души³; неизпратено мобилизационно назначение на 4629 запасни чинове, от които 141 офицери⁴, а Министер­ството на вътрешните работи подготвяло списъци за аре­стуването от 8000 свободни функционери.

През 1943 г. по данни на фашисткото командуване се наброяват около 12 000 неблагонадеждни⁶, от които 111 сфицери и фелдфебел-школници и 538 фелдфебели и подо­фицери⁶ (без 2 дивизионна област).

Но въпреки взетите мерки процесът на разложение в армията продължава и щабът на 17-а пех. дивизия през януари 1944 г. съобщава следното: „Работата сред вой­нишката маса продължава по новия метод — създаване идейни групи от „близки приятели“.“

ОФ продължава своята дейност за превземане на войските. . . Така на 15 декември подпоручик от запаса Дичо Петров Таков, командир на 1/15 граничен подуча- стък в с. Конско, Гевгелийско, бидейки във връзка с действуващите в този район комунистически части, при­влякъл последните бързо до подучастъка и с тяхна по­мощ извършва страшно злодеяние, като огражда щаба и заповядва на войниците да не стрелят, а да се предадат, което те сторили. След това Таков прибира преписките и

¹ ВИ А, оп. 7, д. 30, л. 12, 20.

² Пак там, л. 70.

⁸ Пак там, л. 83.

⁴ Пак там, л. 20.

⁸ Пак там, л. 12, 20, 30—47.

• Пак там, л. 30—47.

106

шнуровите книги от канцеларията и подпалва щаба. Всички боеприпаси, оръжие и храни били натоварени на коне и откарани. Таков с един подофицер и 61 войници вземат 64 пушки, две тежки картечници и 11 коня и тръг­ват с разбойниците. След това този предател повежда разбойническата банда и успява да овладее 3 и 4 постове от същия подучастък, увличайки още един подофицер и 9 войници.

Трябва да се отбележи, че случаят Дичо П. Таков е поучителен и в друго отношение: от събраните сведения се установи, че той е бил комунист от 10 години и че като такъв е бил приет за школник, а впоследствие и за офи­цер, без необходимото сериозно проучване. През време на службата същият се е държал като образцов войник с цел да внуши на началниците си, че е предан родолюбец, да отстрани от себе си всяко подозрение и да си ссигури свобода на действие.“

Случаят се потвърждава и от документи на партиза­ните. На 1 май 1944 г. Главният щаб на НОВА отдава заповед, адресирана до командира на първия войнишки батальон „Христо Ботев“ поручик Дичо Петров и войниците от батальона с копие до всички щабове на въста- ническите отряди в България.¹

След като се описват обстоятелствата, при които под­разделението със своя командир е преминало на стра­ната на партизаните, Главният щаб обявява войнишкия ботальон „Христо Ботев“ за първи ударен батальон на въстаническата армия и за особени заслуги присвоява на Дичо Петрсв званието „майор“.

Щабът на царската войска често е анализирал дей­ността на партията и ОФ сред войската. Този анализ е правен въз основа на заловени документи, разпити на арестувани и наблюдение.

През февруари 1944 г., преценявайки дейността на партията в Софийския гарнизон,² щабът прави извод, че ОФ се състои от един политически и един военен център. Военният център според него, който е с ранг на Върховен щаб на НОВА, има три отдела: работа в казармата, местни бойни групи и партизански войски. По-нататък в анализа се казва:

¹ ЦПА, ф. 77, on. 1, арх. ед. 18.

» ВИА, on. 1, д. 653/2, л. 93-103.

107

„През времето от юни 1943 г. до днес тази сложна конспиративна машина е могла да развие дейност, която е преминала през следните пет характерни фази: разузна­ване на предстоящия за постъпване на обучение набор 1923 г.; влизане в организационна връзка с войсковите части; разяснителна работа в частите; изграждане на вой­сковата конспирация и последна — революционна дей­ност.“

По-нататък щабът на войската съобщава с недовол­ство, че комунистите са успели да изнесат от Школата за запасни офицери мирновременната й организация, числения състав и въоръжението, схема с военните обекти, дислокацията на частите след извършените бомбарди­ровки и охраната на казармите.

Като предупреждава, че военният център на парти­заните е в решителна акция, щабът на войската конста­тира: „Макар конспиративната работа в частите по новия курс на ОФ да е започнала твърде късно, все пак тя е дала в кратко време значителни резултати.“

И наистина резултатите са значителни.

Докато през месец февруари 1944 г. са отбелязани само 93 случая на бягство от казармата, през месеците април и май те са съответно 265 и 267, или близо 3 пъти повече.

Така от ден на ден расте съпротивата във войските на царя. Бойните групи работят трескаво. Съветската армия се приближава до границите на България. Ентусиазмът на народа расте. Партизанските единици се разрастват, печелят все повече и повече доверието на народа. Обста­новката става революционна. Часът на разплата с фа­шизма се приближава. При това положение армията трябваше да бъде спечелена на страната на въстанието, като част от нея се привлече към активно участие, а дру­гата — да се неутрализира.

В резултат на работата на партията, РМС и Отечест­вения фронт в армията последната се разложи. В раз­лични райони на Югославия и Гърция от избягали български войници бяха формирани шест батальона, един отряд и една бригада. В България те влизаха направо в отрядите, без да се обособяват в отделни партизански единици. Събирането на избягалите вой­ници на територията на Югославия и Гърция в отделни единици имаше политическо значение. Населението от хези страни виждаше, че патриотичните българи сами се

108

борят срещу фашистката власт, сами ненавиждат царската армия заради нейната полицейска роля, сами се борят против окупацията.

С назряването на въоръженото въстание на много места прогресивните войници и офицери изградиха войнишки комитети, арестуваха фашистките офицери и присъеди­ниха своите поделения към партизанските части. Редица войскови поделения, в които имаше бойни групи, участву- ваха в завземането на властта. При завладяването на София например участвуваха подразделения от Столич- ната противсвъздушна отбрана, от 1-и инж. полк, бронира­ната бригада и други поделения, разположени в града или по периферията му. Така изпълниха своя дълг патри­отите, попаднали в царската армия.

Политически акции

Политическата акция е част от цялата агита- ционно-разяснителна и бойна работа, която провежда партията сред народа. Като правило е най-добре поли­тическата акция да се съчетава с бойната. Но партиза­ните провеждаха и отделно само политически акции.

Отделната политическа акция има за цел да разясни пред населението някакво събитие, някакъв проблем. Тя се провежда по различни начини. Може хората от се­лището да се съберат на едно място на открито или на закрито и политическата работа да се проведе от едно или две лица под формата на реч, беседа. Ако полити­ческата работа се провежда така, това съвсем не пречи партизаните да проведат отделни разговори с жителите на населеното място.

Събирането на населението на едно място става и при други случаи: когато се разобличава народен враг, когато се съди някой провинил се, когато се иска съгласието на всички хора от населеното място за нещо, когато се съби­рат подписи от народа и пр.

В разнообразната партизанска борба има всякакви случаи. В едно село партизаните събрали селяните на мегдана да решат дали да подпалят реквизираното и съб­рано в държавния склад жито или да се раздаде обратно

109

на селяните. В друго село партизаните провели подобно събрание, за да осъдят постъпката на своя съселянин, който, за да изпълнява спокойно функциите си на бирник, помолил полицейския началник да изпрати в селото по­лиция.

Много са събранията и митингите, на които партиза- ние разясняват целите на партизанската борба, положе­нието по фронтовете, авантюристичната политика на пра­вителството и други събития.

Политическите акции се използуват и за срганиза- ционна работа. Докато трае сбщсто събрание, м же да се проведат събрания с комитета на Отечествения фронт, с партийната и ремсовата организация, да се извърши мобилизация на някои хора, набелязани предварително, да се вземе оръжие и пр.

Появяването на отговорни партийни функционери по време на политически акции има голямо значение. На­родът се опознаваше със своите ръководители, а ръково­дителите — с народа.

Появяването пред населението на такива ръководи­тели като Боян Българанов, Владо Тричков, Йорданка Николова, Лиляна Димитрова и други оставаше трайни следи. Дълго време след напускането на населеното място ст партизаните хората говореха и преповтаряха това, ксето са казали ръководителите. Когато един ръководи­тел е сред народа, когато страда заедно с хората, той по- дсбре познава положението, а вероятността да сгреши е най-малка.

Много ме зарадва оценката на Георги Димитров за хората, които постъпваха така. Това се случи през 1946 г. в Москва. Съобщиха ми, че Георги Димитров е поръчал да отида при него в Централния комитет на КПСС. За­радвах се необикновено много. Само бях слушал за него, а не бях го виждал никога. Сега това щеше да бъде пър­вата ми среща, първият ми разговор с него. Как ли из­глежда, за какво ме вика — вълнувах се по целия път. . .

Най-пссле си стиснахме ръцете, а той ме прегърна и целуна. След краткия и сърдечен разгсв р той ми подаде един материал.

— На, прочети и кажи какво да се прави.

Отначало се поколебах дали правилно съм разбрал и ако правилно съм разбрал, как може аз да поправям или допълвам речта на Димитров, която той трябваше да про­

110

изнесе при завръщането си в България само след няколко дни. Такъв човек, такъв ръководител, а даваше на мене да му поправям или допълвам речта.

— Но др. Димитров. . . — измънках нещо и той раз­бра какво искам да кажа.

— Не, не, грешиш — внимателно и убедително ми рече той. — Ти си кипял в котела заедно с хората, ти по-добре ги познаваш.

Събрания с населението се свикват и при случаи, когато от населеното място излизат нови партизани. Разяснявайки пред своите съселяни (съграждани) кое ги е накарало да тръгнат с партизаните, те апелират към тях да ги последват и да им помагат.

Големи митинги ставаха както в навечерието на въста­нието, така и по време на превеждането му. Дейците на революционното движение създаваха ентусиазъм, пов­дигаха революционния дух у хората, апелираха за масова подкрепа на въстанието, мобилизираха за решителен удар. Тази ферма е добра, защото чрез нея се върши масова по­литическа работа.

Но политическата акция може да се проведе и по друг начин — без да се свика митинг, партизаните да отидат по къщите. Тази форма дава също много добри резул­тати, тъй като партизаните имат възможност да разго­варят по различни въпроси с повече хора, да знаят всеки от тях как мисли, как разсъждава, какво му е отноше­нието по един или друг въпрос. Такива разговори са по­лезни особено за децата, за юношите, защото те слушат за партизанската борба от самите участници в нея. При тези контакти и селяните опознават партизаните, дове­ряват им се, споделят своите мъки и трудности. Ако до срещата са слушали всякакви гадссти по техен адрес, разпространявани от полицията, то при срещата се убеж­дават, че това са хора с високи морално-бойни качества, че не от авантюризъм, а от дълг, от грижа за свободата на своя народ са тръгнали по този рискован за живота им и пълен с трудности и изпитания път.

Именно при такива срещи, при такъв контакт селя­ните се разчувствуват, вълнуват, страдат за тия, които ги защищават, свързват се най-тясно с партизаните и не жалят ни дрехите си, ни хляба си — делят всичко с тях.

111

Политическа акция може да се организира и за съби­ране на продукти, финансови средства, подпомагане на ранени.

Независимо от това, каква форма ще се избере, и по­литическата акция, както и бойната, се подготвя най- старателно. Тук не става дума за военната страна на ак­цията — охрана, сигнали,сборен пункт и други, които се уточняват при всяка акция. Става дума за подготовка на партизаните за водене на полемика, за разясняване на целите и методите на въоръжената борба.

Подготовката за такава акция започва отдалеч. Въп­росите се изучават самостоятелно, а сетне — чрез събе­седване и семинари. Изучават се всички по-важни доку­менти на партията и Главния щаб на НОВА, състоянието по фронтовете, положението вътре в страната и други въпроси, които могат да се засегнат в разговорите. Много важно е при разговорите партизаните да пазят авторитета си пред населението, да не се оплакват от трудностите, да не проявяват лакомство по време на хранене, да са чисти и спретнати.

Веднъж група партизани посетили къща на край село. Възрастни нямало — кой на воденицата, кой из гората за дърва, кой с добитъка. В къщата имало само деца, най-голямото от които било на 12 години. Като влезли партизаните, децата отначало се стаили, но сетне се от­пуснали, завързали разговор и дори се похвалили, че знаят какво представляват партизаните. Тутакси най-голя­мото станало, отишло в килера и донесло пълна делвичка с масло.

— На! — рекло момченцето. — Това масло баба е приготвила за вас. Вие направихте да не даваме млякото на държавата, та сега има и за нас.

Тия думи едва не просълзили партизаните.

— Не, не — казали те. — Това масло е за вас. Яжте вие, за да пораснете.

Партизаните си отишли гладни, но не взели маслото.

Както при бойната, така и при политическата акция дисциплината на партизаните е от особено значение. От митинга могат да се отделят само тези, които изпълняват специални задачи. Всички други трябва да слушат и ед­новременно да наблюдават да не би някой да направи провокация. Не е позволено партизаните да вземат пари, ако за това не е наредено, или да вземат разни вещи от

112

хората, та били те противници на партизанската борба. Под формата, че един или друг е враг, може грубо да се наруши моралът и да се залитне в нежелана насока.

По време на една бойна акция на група партизани било наредено да вземат цигари, бонбони и други неща от бакалина на селото, в което било извършено нападението. Партизаните взели тия неща и платили до стотинка. На следващия ден полицейският началник дошел да раз­следва случая и колкото и да настоявал бакалинът да каже, че партизаните са го ограбили, неговата съвест не му позволила да изопачи истината.

По време на друга бойна акция, за подпалване на об­щина, партизаните разбиват касата, но пари не намират. Хитрият бирник всяка вечер вземал парите със себе си, очаквайки, щом партизаните нападнат общината, да каже, че те са ги взели. Така и станало. Бирникът докладвал на околийския управител, че партизаните задигнали ця­лата сума от 200 000 лева.

Научавайки за това, партизаните пишат писмо до бир­ника, като го предупреждават строго да върне незабавно сумата на държавата. Така бирникът е заставен да опро­вергае собствената си лъжа.

Тези случаи показват, че партизаните зорко следят за своето псведение, да не пострада както техният авто­ритет, така и авторитетът на партията.

Партизаните правят всичко да не се опошли парти­занската борба, да не се опошлят великите идеи, от които се ръководи революцията.

Засади и саботажи

Засадите и саботажите са също бойна дейност. При тях с малко сили може да се получи голям ефект. Те могат да се извършват както с малко, така и с много сили. Засадата като правило се организира при липса на дсстатъчно сили и е най-изгодният вид нападение. При нея се разчита преди всичко на изненадата и притъ­пената бдителност на противника. Изненадата го довежда до объркване, а объркването — до неразумни, необмис­лени действия. Условията за успешно провеждане на

8 Из тактиката.

113

«асада са същите, каквито и за всички други акции и добра организация, и добра подготовка, и добро разузна­ване. Но първостепенно значение тук има конспира­цията. Никакво външно лице (ако не е наложително) не бива да знае за засадата. Колкото по-малко хора знаят за нея, толкова по-голяма е вероятността тя да се осъществи успешно.

При организирането и подготовката на засадата, както и при другите акции се определя обектът, целта, силите и средствата, които ще участвуват в нея, мястото и фор­мата на провеждането й. В засада се вземат най-добрите стрелци, хора, които не кашлят, които могат да стоят дълго време на едно място, без да мърдат, с дсбър слух и добро зрение.

При съставяне плана на засадата се изучава в най- големи подробности местността с оглед на обзор и обстрел, изтегляне, взривяване на пътя, кръстопътя или ж. п. линия. Всичко това трябва да даде разузнаването.

Голямо значение имат ясните сигнали за готовност за действие и за откриване на огън. Един преждевременно даден изстрел може да провали цялата акция. Затова се прави най-обстойна проверка на оръжието. Строго се забранява пипането на спускателния механизъм. Вземат се мерки да не се успи този, който трябва да предупреди за приближаването на врага, и редица други подробности.

Засадите могат да се устройват на различни места и под различна форма. Като правило на право шссе не се устройва засада, защото ако противникът е с превозно средство, ще върви с голяма скорост. В такива случаи на пътя трябва да се сложи някакво препятствие, ксето да го застави да намали скоростта или да спре.

Най-добри резултати дават засадите, организирани на завой или на разклонение на път, на мост, на пресека. На тия места скоростите се намаляват (ако обектът се движи с превозно средство), колите могат да се обърнат

и да се улесни провеждането на акцията. Засадата

да се организира и от двете страни на пътя, но трябва

да се изключи и най-малката възможност да се стреля

по своите.

Дебри резултати дава и засадата, организирана под формата на подкова, ако местността изключва поразяване на своите. При такива засади, ако противникът има

114

Патрули, те се пропускат, изчакват се главните сили и чак тогава се открива огън.

Веднъж дадена команда за откриване на огън, дей­ствува се с най-голяма решителност. Акцията трябва да завърши преди противникът да се е окопитил. Окопити ли се — има опасност боят да се затегне и да пристигнат подкрепления на противника.

Почти същите изисквания се предявяват и към сабо­тажите. И тук се извършват щателен подбор на обекта, обстойно разузнаване и голяма техническа подготовка. Хората, които вършат саботажи — хвърляне на мостове, железопътни линии, пекъсване на водопроводи и електро­проводи — трябва да познават минно-взривното дело, електротехниката и радиотехниката.

През време на партизанската борба се извършваха саботажи от най-различно естество — палене на снопи, фабрики, складове с гориво-смазочни материали, взри­вяване на складове с оръжие и боеприпаси, мостове, ж. п. линии и възли и др.

За тази дейност се подбират най-дсбрите хора, с ка­лена воля, търпеливи, издръжливи, ловки, физически здрави, запознати с даване на първа медицинска помощ, хсра с голямо самообладание и хладнокръвие, с подго­товка за безпогрешна стрелба и борба, прилагайки жиу- жицу, джудо и други хватки.

При саботажите разузнаването се води най-продължи­телно време. Тук ссобено значение има наблюдението. Хората, които се занимават с такава дейност, имат на разположение различни дрехи и превозни средства, за да могат бързо да напуснат мястото на саботажа, а по­някога си правят и специални пластични операции на лицето, за да не ги познае полицията.

При организирането на саботажите хората също се делят на групи. Техният брой, състав и специалност за­висят от характера и големината на обекта.

Изобщо тази дейност е особено сложна и свързана с много рискове.

115

ТАКТИКА НА ПАРТИЗАНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА АКЦИИ ОРГАНИЗИРАНИ ОТ ВРАГА

Наред с боевете, които партизанските единици организираха и провеждаха по своя инициатива, те во­деха много боеве по принуждение, наложени им от про­тивника. За партизаните те бяха нежелателни и се во­деха като правило при голямо превъзходство на силите в полза на противника. В тях участвуваха всички родове войски — авиация, артилерия, танкове, кавалерия — и затова партизаните ги избягваха. Акциите на против­ника започваха обикновено след твърде продължителна подготовка. Най-напред се определяше районът, в който ще се проведе операцията, сетне се извършваше съсре­доточаване на войските и когато то приключваше, на­стъпваше заемане изходно положение за действие. За­мисълът на противника почти във всички операции бе един и същ — обкръжаване на партизаните, разсичане на обкръжената групировка и унищожаването й по части или блокиране и свиване на обръча, докато партизаните не се предадат или не бъдат унищожени. Съсредоточава­нето на войските започваше от отдалечени райони под предлог, че ще се провеждат маневри, за да се прикрие замисъла на операцията. Тайната се пазеше под страх от най-строги наказания. Макар да се определяше ден и час за започване на акциите, те почти винаги започваха или по-рано, т. е. преди да е завършено съсредоточаването, или след определения ден. Причината за преждевремен­ното започване беше разкриването на противниковите на­мерения от партизаните и контрамерките, които те пред­приемаха за осуетяване на неговия план, а за по-къс - ното — саботажите, които извършваха партизаните по ж. п. линии, пътищата, мостовете.

Съставът на противниковите групировки се опреде­ляше от целите, които се поставяха на операцията¹, и от противостоящите сили. Имаше операции, в които се привличаха по няколко хиляди души, но имаше и такива, в които участвуваха по няколко десетки хиляди.

¹ Понятието операция в случая не се покрива напълно с онова съдържание, което се влага в армейската операция при водене на война.

116

В операцията през март 1944 г. срещу трънските и част от югославските партизани участвува осемхилядна полиция, жандармерия и войска, а през май същата го­дина бе създадена 30-хилядна групировка. Почти такава групировка участвува и в операцията против средногор­ските партизани през юни 1944 г., а за ликвидиране на партизаните в страната през август бе мобилизирана 100-хилядна полиция, жандармерия и войска.

В едни операции участвуваше само полиция, в дру­ги — полиция и жандармерия, а в трети — полиция, жандармерия и войска. Най-крупните операции се про­веждаха с участието на войската и под ръководството на Военното министерство.

Всяка операция на противника се предшествуваше от широко разузнаване, което имаше за цел да определи силите на партизаните, тяхното въоръжение и местопо­ложение към началото на акцията. Тези данни противни­кът събираше от населението, сред което имаше свои сътрудници, и от заловени партизани. Врагът винаги имаше приблизително точни данни за състава и въоръже­нието на партизаните, което го улесняваше при опреде­ляне силите и средствата за борба с тях.

В операциите си противникът винаги залагаше идеята да изолира партизаните от продоволствените им бази. Когато му се отдаваше да я реализира, партизаните по­насяха големи загуби: настъпваше глад, умора, отма- ляване, заболяване и накрая ония, които не можеха да издържат по-голямо физическо напрежение, изоста­ваха и попадаха в ръцете на врага. Това се случваше особено с младите, необучените и нетренираните.

Големи загуби понасяха онези партизански единици, които извършваха мибилизация, без да въоръжат ново­дошлите бойци. При такива случаи се налагаше парти­занските единици да отделят сили и за тяхната охрана, което намаляваше боеспособността им.

Най-важното, най-същественото при големите операции на противника, пък и при всяка от тях, бе партизаните да разкрият своевременно замисъла на противника, т. е. какви са неговият план и целта му, как възнамерява да ги осъществи и кога смята да започне действията. Раз­крито ли е това, деветдесет на сто е сигурно, че опера­цията ще бъде осуетена.

117

В партизанската борба има много примери, когато врагът имаше успех както в малки, така и в големи по мащаб операции, а имаше и много операции, които за­вършваха с провал за него. С провал завършваха тези, чиято подготовка се разкриваше своевременно, защото това даваше възможност на партизаните да вземат мерки, да избягнат неизгодните за тях боеве, прилагайки маньо­вър, и да проведат действия за сриване съсредоточаването войските на противника и да заемат изходно положение за настъпление.

Разглеждайки акциите, провеждани по инициатива на противника, ще дадем няколко по-характерни примери от различни райони на страната и при различна обстановка.

През март 1944 г. в щаба на 5-а армия, намираща се на югославска територия в съседство със старата бъл­гарска граница, бе съставен секретният план „Радан“, по който следваше да бъдат унищожени основните сили на българските и югославските партизани, действуващи по протежение на българо-югославската граница южно от Цариброд (днес Димитровград). Според фашисткото ко- мандуване тези сили възлизаха на 1500 души, а всъщност те бяха около 300 души. Очевидно противникът нямаше точни сведения за силата и движението на партизаните.

Общото ръководство на операцията се възлагаше на командира на 14-а пех. дивизия, като се определяха след­ните сили: седем пехотни дружини от 5-а армия, три пе­хотни дружини от 1-ви корпус, два конни дивизиона от 1-ва смесена конна бригада, две звена разузнавателна авиация, петдесет камиона, артилерийски и минохвъргач­ни подразделения и всички полицейски и жандармерий- ски части от Скопска и Софийска област. Тези сили и средства бяха сведени в четири полицейско-войскови контраотряда: Трънски, Нишки, Моравски и Власински с обща численост 8000 души. Предвиждаше се операцията да започне на 15 и да завърши на 20 март. Общата идея за действие беше да се притиснат партизаните от различните направления към района на село Църна трава, там да ги натикат в чувал и сетне с няколко разсичащи удара да ги унищожат. За целта изходната позиция за настъпление се заемаше нощем и при най-строга маскировка.

Крайният резултат от акцията трябваше да доведе до възстановяване авторитета на държавата, на властта и армията.

118

За да постигне желания успех, командуващият 5-а армия бе оповестил редица най-строги заповеди: да не се разрешава на населението да излиза от обръча на обкръ- жаването, да се претърсват всички села, махали, къщи и кошари, съмнителните лица да се задържат, къщите и кошарите, от които се стреля, да се опожаряват, а жите­лите, които не се подчиняват на разпорежданията на вой­ската и полицията — да се разстрелват.

За проявилите се в палежи и убийства се предвиждаха големи награди, а за „недобросъвестните“ — пълната строгост на военните закони.

Поради саботажи по ж. п. линии и пътищата, по които се превозваха войските и полицията, акцията започна с три дни закъснение.

Получавайки много отрано сведения за готвената опе­рация, щабовете на Трънския отряд и югославската еди­ница взеха решение да напуснат заетия район и да за­минат: Грънските партизани на юг в направлението на Босилеград, а югославските на югозапад в направле­ние на Сурдулица (схема 7).

Изтеглянето на партизанските единици не остана не­забелязано от врага. Още на 16 март Трънският отряд¹ в състав от два батальона — „В. Левски“ и „Хр. Ботев“ — трябваше с бой да си пробие път. И ако тук той се измъкна сравнително лесно, не така стана в следващите дни. Проследявайки пътя на движението на отряда, против­никът създаде групировка от войска и полиция и тръгна по дирите му. Отрядът отседна в село Църнощица, Кю­стендилско. Но поради нарушаването на едно от златните правила, да не се оставят без наблюдение изходите на селото, няколко селяни, привърженици на фашистката власт, се измъкват и съобщават на полицията. Отрядът е настигнат. Врагът веднага прави опит да обкръжи партизаните от северозапад и изток, но те, отгатвайки не­говите намерения, бързо заемат доминиращите над мест­ността височини и хребети. Противникът се развръща. Полицията атакува, но посрещната от картечен и пу­шечен огън, се отказва от атаката и пристъпва към ма­невриране, за да обходи партизаните във фланг и тил. До вечерта обаче това не й се отдава.

¹ Трънският отряд по това време има два батальона: форми­раният от отряда — „В. Левски“ и дошлият от Македония — „Хр. Ботев“.

119

Войската също прави опит да влезе в селото, но и тя, посрещната с картечен и пушечен огън, е принудена да се развърне на неизгодни позиции далеч от селото и в дълбок сняг.

Следобед се появяват виелици. Под прикритието на нощта отрядът заема позиции на близкия връх Църноок. Понеже противникът не тръгва след него, той се насочва към село Зли дол. Преодолявайки последователно две за­сади и блокирайки всички изходи на селото, вечерта му се налага да води нови боеве. Тук освен полицията срещу партизаните се надигат и много селяни, привърженици на фашистката власт.

В командуването на отряда съзрява план за извърш­ване на голям маньовър на североизток и завръщане в Трънска околия. Но по маршрута всички села са заети от полиция и войска. Навред засади. Необходими са местни водачи и щателно разузнаване. Голяма услуга на парти­заните прави един предан на делото им телефонист, който, рискувайки своя живот и живота на семейството си, за­става в една пощенска станция, следи и незабавно осве­домява партизаните за движението на врага. Така от село на село, от хребет на хребет защитниците на народа пре­одоляват голямото разстояние, покрито с дълбок сняг.

В село Брест пристига радостно за отряда съобще­ние— срещу него идват партизани от района на Кюстен­дил и Босилеград. Сега става по-весело, защото вече ра­зузнаването е осигурено и има местни партизани.

Двата отряда тръгват заедно. Част от силите на про­тивника изостават. Това позволява на партизаните да правят митинги по селата, да обезоръжават „обществе­ната сила“, да освобождават населението от всякакви задължения към държавата. В някои села хората за пръв път виждат партизани. Но движението на двата отряда непрекъснато се следи от врага. Той също извършва ма­ньовър и посреща партизаните на изгодни за него по­зиции. Всички села на пътя им, като Злогош, Уши, Тре­кляно, Драгойчици, са пълни с полиция и „обществена сила“. Това налага партизаните да ги обхождат и да взе­мат храна само от най-крайните къщи и махали. Наблизо до маршрута, по който минават, група партизани от Трън­ския отряд извършват диверсионна акция и откъсват част от силите, тръгнали по следите на отрядите.

120

Следващите два дни носят нови изненади. Предугаж- дайки откъде ще минат партизаните, врагът бърза да заеме хребета Кървави камък — една твърде удобна позиция. Но това е вече на територията на Трънския отряд, където населението е много привързано към своите защитници. Първите сведения за съсредоточаване на полицията са в техни ръце. Партизаните решават да дадат на противника решителен бой. Разработва се незабавно план за действие, по който се предвижда веднага да се устроят засади по маршрутите за движение. Целта е да се нанесат загуби на врага и да се задържи, докато глав­ните сили заемат позицията.

Всичко се осъществява, както е предвидено. Парти­заните заемат отбрана на фронт от три километра, орга­низират огъня, наблюдението, взаимодействието, свръз­ките.

Натъкналите се на партизанските засади охранителни елементи на противника се разбягват, оставяйки 7—8 убити. Срещу батальон „Васил Левски“ се насочва цяла дружина, но срещнала куршумите, се развръща на по- рядъчно разстояние.

До мръкване противникът предприема няколко опита за обкръжаване на партизаните, но всичките завършват с провал.

След смрачаване отрядът предприема настъпателни действия, прогонва противника и се изтегля. В боя вра­гът дава 12 убити, а партизаните нито един. Успехите на отряда привличат в редовете му 30 нови бойци, дошли от различни села.

Така завършва щателно подготвяната акция на про­тивника. Югославската партизанска единица от своя страна също отвлича част от силите на врага, вследствие на което идеята на войсковото командуване за обкръжа­ване и тук се проваля.

Интерес за тактиката на партизанската борба пред­ставлява и походът на войнишкия батальон „Христо Ботев“¹ (схема 8). Примерът на ботевци показва, че една добре организирана партизанска част, добре въоръжена, с висока дисциплина, добра сглобеност и при добро поз­наване на терена може да извърши големи преходи, да

¹ Трифон Балкански. Нашите партизански пътища, ДВИ, второ издание.

121

осъществи маньовър не само в тактически, но и в опера­тивен мащаб. Започнали своето движение от с. Голяма ливада, Гевгелийско, в началото на февруари 1944 г., ботевци преминават реките Вардар (в долното и течение), Струмещица, Брегалница, Крива река и Пчиня, преодо­ляват страшните бури и виелици, като изминават повече от 600 км, и в началото на март достигат района на Трън- ския отряд. Това безпримерно маневриране е голям при­нос в тактиката на партизанската борба.

Участвувал ту в състава на партизанските единици в Македония, ту самостоятелно срещу немските и бъл­гарските фашистки войски в Югославия, батальонът „Христо Ботев“ беше натрупал голям боен опит.

Неговото формиране от войници в края на 1943 г. беше едно изключително събитие, на което се радваха партизаните от цялата страна. За него узна и Георги Димитров, по повод на което прати указание батальонът незабавно да се прехвърли на българска територия. Из­пълнявайки това указание, представителят на ЦК на БКП Боян Българанов избира сравнително най-безо- пасния маршрут за придвижване — през река Вардар, планините Беласица, Огражден, Малашевска, Голак, Осоговска, Джерман, Варденик и Чемерник.

Придвижването на батальона съвпада с идването на батальон „Ст. Наумов“ в района на Куманово, където трябвало да се съедини с друга местна част, за да обра­зуват бригада. Това значително облекчава ботевци. Двата батальона представляват сериозна сила. способна да се противопостави на добре подготвена войскова част. Първата задача на партизаните при тръгването била да се измъкнат от обръча на две немски и една българска ди­визия, което осъществяват без загуби, а след това да се разделят със съчувствуващите селяни. Именно тези се­ляни разузнавали, помагали на партизаните да се про­мъкват през засадите като през иглени уши, да минат шосето Северяни — Капиняни, Драгоманци — Фущани, а после да поемат по западните склонове на Паяк пла­нина и Мъгленското поле. Оттук пресичат сами към раз­рушеното и опожарено от немците село Микра Ливадия, разположено на 1300 м височина над морското равнище, за да навлязат в един район, където селяните ги посрещат съвсем равнодушно. Тук фашистите са разрушили и опо­жарили всичко. Не са оставили подслон нито за хората,

122

нито за добитъка. Затова партизаните бързали към село Боровица с надежда там да намерят топъл прием. Тук почиват, похапват и се устремяват към река Вардар — мътна и кървава от току-що преминалите боеве. Населе­нието посреща партизаните с особено гостоприемство.

На 10 февруари 1944 г. двата батальона поемат по склоновете на Беласица, потънала в мъгли и сняг. Всяка стъпка е забулена с неизвестност и риск. В борба със снеж­ната буря партизаните измъкват и себе си, и деветте коня с провизиите. От 11 до 16 февруари изминават 114 км в труднодостъпен район, преодоляват три планини — Бе­ласица, Огражден и Плачковица.

Най-пссле батальоните пристигат в село Пеклене, Царевоселско, свило се в подножието на Голак планина. Още с влизането в селото се ражда надеждата за храна, за почивка, поне за малко топлинка. И тъкмо заспали, отпуснати след тежкия поход, някой извикал: „На оръ­жие!“ Всички скачат. Към тая команда ботевци така са свикнали, че често и на сън я чуват. Но този път не е сън. Врагът ги обкръжава. И верни хиляди пъти на своята партизанска клетва, те заемат изгодна позиция и със за­таен дъх го очакват. Противникът идва от две посоки — от Беррво и от Пехчево. Войниците от 49-и пех. Калиман- ски полк се развръщат във верига и под прикритието на артилерийски и минохвъргачен огън тръгват в атака. Зад тях офицерите с пистолети в ръце ги подкарват и сле­дят кой стреля и кой — не.

Партизаните лежат притаени зад камъните и храстите и чакат врагът да се приближи, за да не им отидат напразно патроните. Две последователни атаки на полка са отбити. Той е пръснат. Върху снега остават множество трупове на войници — синове на народа, но кой е виновен!? Пушките са в техни ръце, те решават в кого да стрелят. Да отговарят фашистите, те превръщат децата на народа в пушечно месо.

Въпреки големите загуби врагът не се отказва от на­меренията си — разузнава, прегрупира се, готви се за следващия ден. Но той се заблуждава. Партизаните не остават тук. Те са вече в поход към река Брегалница, прегазват я и се доближават с нови 50—60 км до роди­ната.

До Брегалница редиците на ботевци намаляват с пет души, а пред тях има още много път, чакат ги много боеве.

123

На 20 февруари ботевци достигат моста на Крива река. Външно като че ли всичко е спокойно, а всъщност той е заварден от противника. Тогава партизаните извършват ловък маньовър: обхождат устроените по шосето Кюстен­дил — Куманово засади и продължават трудния поход.

След два дни те са на планината Джерман. Пробляс­ват надежди, хубави мисли. . . Но!. . . Това не е парти­зански район. Тук върлуват привържениците на Дража Михайлович¹.

На връх Персен партизаните пак се натъкват на за­сада от дражевисти. Врагът ги дебне. Но те го разкриват и продължават към село Желювине. Тук батальоните „Хр. Ботев“ и „Ст. Н1аумов“ се срещат с Кумановския партизански стряд. Това става след 25 мъчителни дни, през които двата батальона преминават цяла Източна Македония и на много места водят боеве с подразделения на армията, полицията, жандармерията и дражевистите.

Най-опасно става в района, зает от дражевистите. Тук действуват 6 пехотни бригади с 3000 души, добре въоръ­жени от фашистите.

В края на февруари дражевистите решават да ликви­дират групата батальони, разположени в манастира „Прохор Пчински“, за която цел използуват почти целия Вардарски корпус. Узнало за готвената акция от зало­вено писмо на врага, командуването на групата батальони подготвя контраплан. Според него 1-ви Южноморавски младежки батальон заема северозападните склонове на Козяк планина по левия бряг на р. Пчиня; вляво от него — 3-а бригада, формирана от батальон „Ст. Наумов“ и Кумановския партизански отряд, а Кссовският батальон и батальонът „Хр. Ботев“, като най-опитни, получават задача да атакуват противника от движение и във взаимо­действие с югославските единици да го унищожат.

Излизайки на позицията, ботевци получават ясни задачи. Четните командири се договарят помежду си и в определения час атакуват, като и тук прилагат умело партизанското изкуство. Макар да са много по-малко, макар и в по-неизгодно положение, с хитрост се промък­ват до скалите и храстите, зад които лежали дражевистите.

¹ Сръбски националист, бивш кралски военен министър, ръ­ководител на партизанско течение, което често си сътрудничи с хитлеристите против българските и югославските партизани.

124

и неочаквано откриват огън с картечниците. ДражеВиСТите са в паника. Четиридесет падат убити, 100 се предават, а останалите побягват.

„Комунистите ни разбиха — пише след боя един от командирите на дражевистките бригади до командира на корпуса. — От бригадата му останаха само петдесет души.“

След този бой ботевци се придвижват сравнително по-спокойно. Врагът, получил урок в множество схватки, вече отбягва стълкновенията. Ботевци продължават за родината, изминават още 80 км и в началото на март се осъществява отдавна мечтаната среща с Трънския отряд, на който стават съставна част.

Чавдарци създаваха много главоболия на правител­ството. Те действуваха под носа му и до момента то не бе успяло да се справи с тях. Затова в средата на април фа­шистите замислиха операция от крупен мащаб около София (схема 9). Целта на операцията е да се унищожи бригадата, действуваща в района на София, Пирдоп, Ботевград, река Искър.¹

За унищожаването на „Чавдар“ фашисткото команду- ване създаде сборен оряд от всички родове войски на

1-ва Софийска дивизионна област.

Началото на действията бе определено за 25 април. Силите на отряда бяха групирани с оглед блокиране на селата около Мургаш планина, Етрополския балкан и тези от Пирдопска околия, прочистване на района и лик­видиране на партизаните по части.

Съсредоточили многохилядна войска и жандармерия, фашистите разчитаха на пълна изолация на партизаните от продоволствените им бази и от населените места. От планината пропъждат всички стада овце, говеда и забра­няват на селяните да отиват там. Гладът трябва да стане- най-добрият съюзник на фашистите.

Вечерта на 25 април 1-ви и 3-и батальон на бригада „Чавдар“ са в Негушевската гора. Оттам група бойци от двата батальона се прехвърлят бързо до гара Саранци и извършват акция. От склада на гарата вземат 80 пушки, 260 пистолета, 18 каси с патрони, а останалите патрони, които не могат да носят, подпалват заедно със склада.

¹ Според авторите на книгата „Мургаш“ от Добри и Елена Джурови, силите на противника в тази акция възлизат на около 30 хил. души и били групирани в три ешелона.

125

По същото време друга група блокира село Негушево, подпалва общината и взема оръжието, предназначено за „обществената сила“.

Тези успешни акции на чавдарци вбесяват сще повече правителството, усилват злобата му.

Един дезертирал на 27 април партизанин потвърждава пред полицията, че бригадата се намира в блокирания район, и в същия ден обръчът около нея съвсем се затяга. На всеки мост, кръстопът, и подход към селата, където се предполага, че ще минат партизани, са поставени засади и групи за наблюдение. Всичко това се извършва скрито, безшумно.

Сутринта на 28 април командирът на бригадата полу­чава нова заповед от щаба на зоната, според която бри­гадата незабавно да се прехвърли в Родопите, където заедно с бригадите от Пловдивска и Пазарджишка опе­ративна зона да завоюват свободна територия.

В момента, когато командирът на бригадата и началник щаба на зоната обсъждат как да се изпълни тази нова задача, откъм Локсрско и Кремиковци врагът потегля в колони.

Втори батальон, с който е командирът на бригадата, се отправя към село Ябланица, където престоява през деня и в полунощ, необезпокояван от врага, се изтегля към буховските кошари. Тук ги сварва 1 май. Другите два батальона са: единият под връх Баба, а другият в хижа „Владко“. След 1—2 дни на хижата пристига и вторият батальон заедно с командира на бригадата и на­чалник щаба на зоната. Тук се взема решение в досегаш­ния район да остане един сборен батальон, а другите партизани — на брой около 250 души, — след като се запасят с храна за няколко дни, да тръгнат за Родопите. Запасяването трябвало да стане в Елешнишкия манастир, където се отправят всички партизани. Това придвижване от тук до там отнело време, а с всеки нов ден противникът стягал обръча и се приближавал до районите, в които пре­бивавали батальоните. Призори, когато всички още спят, се раздават изстрели. Чува се зловещ лай на картечници. Стрелбата все повече се приближава, а заедно с нея и трите войскови колони, наброяващи около 1500 души.

Командуването взема решение батальоните да се из­теглят от манастира към връх Мургаш, за да се избегне обкръжаването, към което се стремял противникът. Прео­

126

долявайки картечния огън, партизаните се измъкват от манастира само с един убит.

Една колона на врага тръгва след тях. В същото време други колони — една откъм Чурешкия, друга откъм Же- лявския и трета откъм Буховския гребен — се устре­мяват също към Мургаш.

Бригадата започва форсирано движение с цел да из­превари противника и да заеме Мургашкото било, а оттам през хребета Витиня да се прехвърли в Средна гора и после в Родопите. Но едва изминала 500 метра, тя се на­тъква пак на противник. Оттук се наблюдават вече вра­жески колони и откъм Чурек и Витиня.

Преценявайки, че противникът я изпреварва в за­вземането на Мургаш, бригадата се насочва по Калояновия рид, за да се прехърли по Латаковското било. Но тъкмо се отклонява, и попада на друга войскова колона. Тук бригадата се оказва обкръжена от войка и полиция. Завързва се бой. Трещят картечници, избухват бомби, свистят мини. А по Литаковския хребет и откъм Ботев­град се задават нови противникови колони. Бригадата се разкъсва. Командирът й е ранен в ръката и с около два­десетина бойци се отделя и спуска към река Еловица. През това време единият от батальоните попада в обкръ­жение, но успява да се измъкне, а другият с бой се пре­хвърля от хребет на хребет. В двадесетчасовия бой чав- дарци загубват 6 души.

На 2 май 3-и батальон напуска хижа „Планинец“, къ­дето се е укрил, и се насочва към Мирковския балкан, като отделя група от 25 души да търсят храна. По пътя батальонът се среща с една войскова дружина, завързва бой, заставя противника да се оттегли и продължава към селата Смолско и Бенковски. Тук командирът на бата­льона разделя батальона на две групи и през нощта из­вършва акция в двете села. На 5 май същият батальон води сражение с жандармерията между селата Бенковски и Ра- дославово, изскубва се и на 16 май завзема село Лъджене, Пирдопско. На другия ден жандармерията пристига в селото и започва масови арести както в Лъджене, така и в съседните села Душанци и Мирково. На 24 май 3-и батальон извършва акция в село Рибарица, Тетевенско. Снабдява се с храна и обезоръжава „обществената сила“. В края на месеца, когато блокадата отслабва, батальонът оставя една група в околния район и с около 70 бойци се

127

отправя към Средногорието, където се свързва й отряд „Георги Бенковски“. Сега вече двете единици, представ­ляващи сериозна сила, започват смели съвместни акции. На 22 юни батальонът извършва акция чак в Якоруда, Разложко. По-късно той прераства в бригада.

Останалите в Стара планина първи батальон и сбор­ният батальон също пребиват вражеския обръч и се съсре­доточават: първият в Осоица, а вторият около Камарския кантон.

Голямата акция на фашистите, в която взе участие огромно количество войска, полиция и жандармерия срещу близо 400 партизани, не постигна напълно своите цели. Партизаните не бяха унищожени, обаче жертвите бяха големи. Според данните на полицията през това време в трите околии — Новоселска, Ботевградска и Пирдопска — са интернирани 294 души; преминали в нелегалност 110; убити партизани — 31; разкрити конспирации — 22 и 476 участници.

Тези жестокости и безчинства се отразиха временно на духа и настроението както на партизаните, така и на населението. Това наложи да се промени тактиката, да се проведат множество акции, чрез които да се пов­дигне духът на населението от този район, да се докаже на врага, че той не е непобедим и всевластен, че това, ксето е постигнал, е временно и се дължи на огромното му превъзходство в жива сила и оръжие.

Понеже мартенската операция на фашистите в Трънско не даде очакваните резултати, а акцията около София в известни степени ги окуражи, те замислиха нова опера­ция през май в района западно от гр. Трън под името „Осогово“. За нея беше необходимо повече време, понеже се привличаха много по-големи сили. Част от 14 пд (51, 55 и 53 пп), 1 и 2 кав. полк, части от 17 пд, 7 инж. щурм. др., 1 арм. пп, 3 пп, 13 пп, 41 пп (без една друж.), 1/68 пдр и 6 див. тк др., 14 нова др., артилерийски поделения и самолети — всичко около двадесет и три пехотни дру­жини (без полицията).¹

Обект на майската операция на врага бяха 1-ва и

2-ра Софийска бригада, четири югославски бригади и един югославски отряд. Общо силите бяха около 2000 души и се разполагаха на територията на българо-югославската

¹ ВИА, V-2016, л. 76-84.

128

граница — Трън, Дървена ябука, Кална, Църна трава, Дарковци. Партизанските сили се бяха съсредоточили в този район, идвайки под натиска на врага от различни направления и бяха много изморети. Въоръжението беше дсбро, но в състава на двете български единици имаше много нсви, необучени партизани. Те току-що бяха дошли. Идеята на фашистите беше да концентрират крупни сили от различни направления, да обкръжат силите на дей- ствуващите в района на Трън, Власотинцн, Сурсулица партизански единици и стеснявайки постепенно обръча към село Църна трава и Кална, да ги унищожат.

За целта врагът създава няколко групировки, всяка от които получава конкретна задача.

Научавайки за готвената акция, представители на българските и югославските партизани, действуващи в указания район, се събират, разглеждат най-внимателно положението и съставят план за контрадействие. Според този план партизанските единици трябва да се движат близо една до друга, за да могат да се противопоставят на врага по-успешно, да задържат големи населени пунктове, за да има откъде да се снабдяват, и при стесняване на обръча бригадите да се насочат в различни направления с цел да разкъсат силите на противника.

Операцията започна в.края на април едновременно с всички групи и достигна връхната си точка към 10—12 май.

На 11 май разположението на партизанските части е следното: 3-а македонска бригада заема позиция на ли­нията с. Дарковци — Преслоп с фронт на юг; 5-а Южно- мсравска бригада — Дъсчан кладенец — Цървена ябука с фронт на югоизток; 2-ра Софийска бригада — източно от с. Кална с фронт на изток; и 7-а Южноморавска бри­гада — с. Радосин — Ябуковик с фронт на северозапад.

Противникът предприема бесни атаки. Той е особено активен срещу 2-ра Софийска бригада и успява да я от­блъсне на Тумба. Тази позиция е много по-удобна. Тук бригадата се закрепва по-добре в очакване на следващата атака, която се провежда към обед. Появяват се самолети за поддръжка на атаката. Но въпреки това тя не успява. Провалят се и следващите противникови атаки. Един от самолетите е свален. Избухва пожар. Това още повече повдига духа на партизаните. Никой не жали себе си. Хвърлят се в контраатака. Нанасят загуби на противника,

9 Из тактиката.

129

а той продължава да съсредоточава войски и се готви за още по-плътна блокада. Но партизаните не допускат да бъдат унищожени. Следвайки своя план, на 13-май, когато боевете достигат кулминационната си точка, двете сръбски бригади и 2-ра Софийска бригада си пробиват път на северозапад (5-а Южноморавска бригада взема курс към Суха планина, 2-ра Софийска бригада — към Сту­дена, Куса врана, Власе,а7-а Южноморавска — към Вла- сотинци, Лесковац). Двете македонски бригади пробиват обръча в южна посока към Кюстендил, а на 1-ва Софийска бригада, която бе напуснала района на обкръжението на 8 май, се наложи на 13 май вечерта да се върне пак там. Тук, в района на село Дървена ябука, бригадата свари част от македонския батальон на Овчаров. Така блокадата бе разкъсана и партизанските единици се измъкнаха с незначителни загуби.

В района на село Кална, където се спря 1-ва Софийска бригада, на 17 май стана непредвиден бой с едналовна дружина на противника.

Разполагайки се на почивка в селото, бригадата оставя една чета за охрана откъм Дъсчан кладенец. Нейната задача е да извести бригадата, ако се появи противник, да се опита да го задържи, докато тя заеме малката ви­сочина Сулин гроб.

От момента на оповестяването до заемането на пози­цията бригадата разполага с по-малко от 30 минути, за което време противникът без съпротива би могъл Да я изпревари. Охранителната чета не оказва сериозна съпро­тива, оттегля се и по този начин открива пътя на против­ника. Това му дава възможност да заеме Сулйн гроб, преди бригадата да е излязла на позицията, и я принуж­дава да се развърне под обстрел.

Бойният ред на двете страни е показан на схема 10. Както се вижда от нея, противникът заема позиция за кръгова отбрана, очаквайки подкрепления.

Командирът на бригадата решава да обхване против­ника от всички страни, като оставя една чета в резерв. По даден сигнал партизаните преминават в атака пле- няват едно отделение войници, между които един кому­нист. Разположението на противника е разкрито. Узна­ват се позициите на неговите тежки оръжия, на резерва, мястото на командира.

130

Атаката се усилва, противникът не издържа и започва да отстъпва в същата посока, откъдето бе дошел. Брига­дата, без да губи време, формира походни колони и пре­минава в преследване. Така завършва и втората, най-го­лямата през 1944 г. офанзива на противника в Трънския район и западно от него.

Акциите в Софийска област не постигнаха поставените цели. Това се вижда от доклада на софийския областен полицейски началник¹, писан през юли същата година. В доклада се сочи, че в областта действуват повече от 1260 партизани и са извършени 69 нападения над държавни обекти.

На 1 юни 1944 г. бе съставен нов кабинет на министър- председателя Багрянов. Той продължи политиката на дотогавашните монархофашистки правителства, но се опита да заблуди българския народ и с хитрост да ликви­дира партизанското движение. За тази цел той външно изявяваше желание да преговаря с представителите на Отечествения фронт за смекчаване на режима, а съще­временно поставяше условие да се прекрати партизанската борба, партизаните да сложат оръжието си. Доколко Багрянов беше коварен и демагог, се вижда от факта, че дори отговорни хора в нашата партия му повярваха и изготвиха документ, който, ако бе изпълнен, щеше да нанесе големи пакости и на партизанското движение, и на целокупната борба на българския народ за освобождение. Това наложи лично Георги Димитров да излезе със ста­тия по Багряновия курс, да го разобличи и да насочи партията и партизанското движение към по-нататъшни бой­ни действия и подготовка за въоръженото въстание.

Когато хитростите на Багрянов бяха разобличени, той предприе курс на безмилостно ликвидиране на парти­занското движение, за което според него правителството не трябва да се спира пред нищо. Багрянов мотивираше това с настъпването на сериозни събития, със спасяване честта на българската държава. Срокът за разгромяване на партизаните се определяше за края на август. Основ- ното при борбата с тях беше жестокостта. Багрянов пред­виждаше най-свирепа разправа както с партизаните, така и с ятаците.

¹ Архив МВР, об. д. 21152 и об. д. 18650.

131

Греследвайки нестклснно целта да се ликвидират пар­тизаните, Багрянов провежда редица срещи с министри, с ръководството на армията и Министерството на вът­решните работи, с генералитета, на които обсъждат кон­кретните мерки. На тази цел са подчинени и двете засе­дания на Висшия военен съвет: едното на 27 и другото на 2 юли. Всичко, което бе договорено и уточнено, на 2 август се оформи в писмена заповед на Генералния щаб. В тази заповед освен всевъзможните жестокости, които се позволяваха срещу партизаните и ятаците, се предвиж­даше прегрупиране на войските с оглед създаването на най-изгодни групировки за действие и запазване на ак­цията в пълна тайна. За да се запази тайната, сфициално бе обявено, че се провеждат двустранни маневри.

Голяма операция за блокиране и унищожаване на партизаните се проведе и в Пловдивски окръг — в Сред- ногорието и Родопите (схема 11). Тя бе възложена на ко­мандира на 2-ра пехотна дивизия, участвувал в заседа­нието на Висшия военен съвет в София. В операцията бяха привлечени цялата 2-ра дивизия с придадените й от 8-а пех. дивизия поделения, 1-ва ловна дружина, създадена на базата на 1-ва пех. див., една дружина от 23-и пех. полк и цялата жандармерия и полиция от Пловдивска област. Тези сили участвуваха в блокирането на Средно- горието от изток, юг и запад. За блокиране от север бяха привлечени: част от 9-а плевенска дивизия, 8-и конен полк и 10-а Ксантийскв дружина. Общият брой на силите, участвуващи в блокадата, възлизаше на около 20 00 души.

Според плана на командира на 2-ра дивизия опера­цията следваше да се проведе в три етапа:

Първи етап — акция „Богдан“ — от 3—8 август с цел блокиране и унищожаване на бригада „Георги Бен­ковски“ от 3 ВОЗ и 2-ра Средногорска бригада „Васил Левски“ от 2 BQ3 в района с граници: на изток река Стрема, на запад линията Клисура, Копривщица, Стрелча.

Втори етап — акция „Свежен“ — от 9—14 август с цел прочистване на района за действие на 1-ва Средно­горска бригада „Христо Ботев“ — селата Отец Паисиево, Върбен, Розовец, Александрово, Домлян.

Трети етап — действуващ срещу партизаните в Ро­допите.

Изходната позиция за настъпление се заема до 19.00 на 5 август, докогато се отработват и въпросите по взаимо-

132

действието между отделните части и подразделения. За начало на действията се определя 5.00 на 6 август. На ко­мандирите се предоставят радиостанции, така че освен проводна се осигурява и радиосвръзка.

Като се вземат под внимание времето за подготовка на операцията, силите и средствата за участие, които многократно превъзхождат тези на партизаните, фашист­кото жомандуване имаше всичкото основание да се надява на добри резултати.

Но и тук разузнаването изиграва своята първосте­пенна роля. Благодарение на това, че в щаба на втора дивизия работело лице, свързано с партизаните, което им съобщава за готвещата се операция, още на 1 август, когато се взема това решение, партизанските единици вече са предупредени. Тяхното командуване предупреж­дава командуването на зоната и набелязва редица кон­кретни мерки, осигуряващи най-напред маневриране и отблъскване на нападението, а сетне — преминаване в решително контранастъпление. Освен това командуването ,на зоната зарежда партизаните да поддържат постоянно връзки с .населението, да не се отдалечават твърде много и за дълго време от населените места, да търсят връзки с войници, чрез които да влияят върху моралното състояние и дисциплината на войсковите части, участвуващи в ак­цията.

В духа на дадените указания бригадата „Христо Бо­тев“ още на 3 август започва повсеместни бойни действия за разстройване и парализиране на съобщенията, обслуж­ващи врага, провежда акция за овладяване на села и под­мяна на фашистката администрация, а в село Славянин напада една ловна рота и я обезоръжава.

От 3 до 5 август противникът заема изходна позиция и в 5.00 на 6 август започва операцията „Богдан“. Още от самото начало фашистите нямат успех. Няколко заловени от тях партизани от една чета с цел да дадат възможност на другарите си да избягнат опасността разкриват половин ден полицията уж да й покажат партизанския лагер. Първа дружина от бригада „Васил Левски“ попада в обкръжение, но поради това, че войниците не претърсват старателно или се престрували, че не забелязват пар­тизаните, отминали дружината. Тя си остава невредима и с настъпване на нощта се изтегля в Стара планина. Пак

133

по същите причини остава неразкрита и втора дружина от същата бригада.

Така безславно завършва първият етап от голямата опе­рация в Среднсгорието.

На 8 август на войските се дава почивка, за да се под­готвят за следващия етап. През този етап те получават задача да унищожат 1-ва Средногорска бригада „Христо Ботев“. Силите и средствата си остават същите, както и в първия етап, без 27-и пех. полк и 2-ра ловна дружина, които са оставени да довършат блокадата в района из- точно от гр. Панагюрище.

Новата операция започва след частично прегрупиране на силите и средствата. Прегрупирането засяга 21-ви пех. полк, 2-ра див. тежкокартечна дружина и стотина полицаи, които се прехвърлят в района на гр. Калофер с цел да не допуснат преминаване на партизаните източно от р. Стрема.

На 11 август в 5.00 започва и акцията „Свежен“. Пар­тизанските единици маневрират. Избягват неизгодните за тях боеве и нападат с изненада. Първа и втора дружина от бригада „Христо Ботев“ сстават в тила на противника и провеждат редица неочаквани нападения. Това още повече деморализира войската, която и без това с неохота изпълнява задачите по претърсването.

Противникът и в тази акция не достига целта си, за­щото партизаните навреме разкриват плана му, излизат от обкръжението, предприемат активни действия и пред фронта, и в тила му, с което предизвикват объркване. Наред с тези мерки партизаните провеждат широка и ползотворна политическа дейност сред населението.

По време на акцията започват активни действия ро­допските партизани, които отвличат част от силите на противника.

На 1 август една дружина от бригада „В. Коларов“ блокира село Добростан и провежда митинг.

На 4 август партизани от дружина „Райчо Киров“ овладяват село Драгойново, Борисовградска околия. Про­веждат митинг, разгонват бойната група на фашистите и раздават на населението реквизираните от фашистите вълна, мас и други продукти.

След няколко дни партизани от стЬцата дружина зав­земат село Попово, изгарят архивата на общината, вземат 20 пушки от „обществената сила“ и от местната полиция.

134

На 5 август дружината „Кочо Чистеменски“ от бригада „Георги Димитров“ овладява село Забърдо, запалва архи­вата на общината и обезврежда караула.

На 6 август бригадата „Георги Димитров“ завзема село Ситово и запалва общината.

На 11 август дружината „Кочо Чистеменски“ блокира село Лясково, Девинско, обезоръжава караула и под­палва общинската архива.

Тези действия в Родопите хвърлят в тревога фашист­кото командуване.

Като не успя да направи нищо в Средна гора, правител­ството реши да опита в Родопите. За тази цел то съсре­доточи войски в петте околии — Пещерска, Девинска, Смолянска, Асеновградска и Борисовградска.

Фашистите и тук приложиха същата тактика — пре­търсване на селищата, откъсване на партизаните от снаб­дителните им бази, от партията и населението, изтласкване по-навътре в Балкана, където е рядко населено и няма храна. Блокадата тук, както и в Средногорието, се съпро­вожда с масови арести, палежи, убийства, бесилки.

В тези дни, когато блокадата беше в пълен ход, парти­заните в Родопите бяха лошо въоръжени. Това наложи една голяма част да заминат в Беломорска Тракия за бое­припаси.

С такава задача бе натоварена бригада „Георги Димит­ров“, която за няколко дни изминава дълъг преход до гара Бук — Беломорието, пробивайки си път през мно­жество засади, устроени от полицията и жандармерията. Най-сетне тя се добира до района, където са пуснати бое­припасите, натоварват се всички с по около 40 кг и се връщат обратно.

По същото време (около 12 август) и бригадата „В. Ко­ларов“ отделя 130—150 партизани в една сборна дружина и я отправя към Беломорието. На 14 август дружината достига село Манастир, но не намира оръжие и се връща обратно.

Най-многочислена, но най-лошо въоръжена през това време се оказва дружината „Г. Кирков“, която наброява около 200 души предимно нови, необучени партизани с 50—60 пушки, 35 пистолета и една лека картечница.

На 16 август противникът напада дружината, но тя ту с вик „ура“, ту със стрелба прогонва врага.

135

На връщане от Беломорието сборната дружина от бри­гада „Георги Димитров“ напада един горски пункт и един военен пункт, взема оръжието им и се придвижва до село Брезе, Девинско. След известно време цялата бригада се събира в района на връх Персенк, за да си отдъхне.

Приблизително в същото време сборната дружина от бригада „Васил Коларов“ извършва няколко последова­телни акции. Тя влиза в селата Кремене, Давидково (Смо- лянско), а на 20 август напада конвой по шосето за Смо­лян и освобождава арестувани ятаци от с. Арда.

Така завърши блокадата на фашистите и в Родопите.

В края на операцията фашисткото командуване прави една твърде интересна равносметка. Според него причи­ните за неуспешната операция са: че нейната подготовка не е запазена в тайна; че не са подбирани надеждни водачи за полицейските и войсковите групи, които ги насочвали там, където нямало партизани; че не е осъществено плътно блокиране на района, което е дало възможност много хора да излизат от блокирания район и да предупредят пар­тизаните; че самото претърсване не е извършвано щателно, а през пръсти, и че преследването на откритите партизан­ски групи не се осъществявало енергично. А войниците в тези действия участвували без желание, дори саботирали.

Разбира се, в тези изводи има много верни неща, но към тях може да се прибавят и други.

За да се провалят акциите на противника, съпроводени безусловно и с много човешки жертви, причините са след­ните: своевременно бе разкрит замисълът на против­ника; не се допусна обкръжаване, а ако тук и там се отдаваше на противника да осъществи обкръжаване, партизаните незабавно пробиваха обръча и излизаха от него; още при първите получени данни за концентрация на войски партизаните напускаха района, като оставяха малки групи за отвличане на вниманието им; при преслед­ване от страна на противника партизаните му устройваха засади, нанасяха му загуби и го принуждаваха да се от­каже от преследването.

Населените пунктове, в които влизаха партизаните, се блокираха здраво и не се допускаше излизане на хора вън от тях. Партизаните от съседните райони силно акти­визираха своята дейност и принуждаваха противника да разделя силите си.

136

Водеше се щателно разузнаване за противника. Тър­сеше се човек вътре в щаба на фашистите, който да раз­крива плана на операцията. Ако маньовър се извършваше в непознат район, за водачи се търсеха местни хора, но добре проверени, като се пазеха да не избягат. Навред в населените места, както в тези в района на обкръжението, така и вън от него, се организираше активна политическа и бойна дейност.

Вместо да бъдат унищожени партизаните, сред тях се получи нов подем. Партизанските единици добиха огро­мен опит. Те се научиха и изкусно да маневрират, и из- кусно да се отскубват от врага, и смело да пробиват бло­кадите .

След фашистката блокада към отрядите тръгнаха нови партизани. Само от 4 села на Пловдивска околия в от­рядите се озоваха 62 души. Съставът на бойните групи в града нарасна с 60, а в района на с. Голямо Конаре — с 33 души. Обстоятелството, че партизаните не дадоха много жертви и не се предаваха на врага, повиши духа и на населението. То чувствуваше сега по-осезателно мощта на партизаните и тяхното превъзходство над врага.

Маньовър и придвижване

Маньовър според военното изкуство означава организирано движение на войски за създаване на най- изгодна групировка за водене на бойни действия. Той има голямо значение и при партизанските действия. При пар­тизанската борба маньовърът се извършва най-често, за да се избегне бой, в който противникът има превъзходство, тъй като партизаните не разполагат с тежки оръжия и с много боеприпаси.

Целта на маневрирането е определена ясно и точно в директивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г.:

„Маневрирането на частите и отрядите трябва да има за цел главно да се нанасят удари на врага, а не да се крият и избягват срещи с него.“¹

¹ ЦПА, Ф. 77, on. 1, арх. ед. 7.

137

По-нататък този въпрос се доразвива в заповедта на Главния щаб на НОВА от 24 август 1944 г.:

„Да се вземат бързи мерки с маневриране, за да се из­бягнат готвените удари, като се предприемат противо- ударни акции из засада, със стремеж за явяване винаги в тил на противника на територията, която той смята за прочистена. При сбкръжаване да се премине към бой. за печелене на време и при удобно време и подходяща мест­ност да се нанасят съсредоточени удари върху слабите места на противника, с оглед да се пробие обръчът и да се явите в тил на противника, след което да продължи до­сегашната дейност при добитата вече свобода на действие. При тези действия да се използува най-широк, неогра­ничен район за маневриране.“¹

Маньовърът има различни форми: марш, обхват, об­ход, отход, маньовър от дълбочина и по фронт.

Марш се извършва с цел да се придвижи бойната еди­ница от един район в друг. Той може да бъде дневен или нощен. И дневният, и нощният се организират с пре­движдане на срещен бой с противника. Извършването на марша се осъществява при добре организирано разузна­ване, охрана и спазване на тайната. При планиране на марша се определят началото и краят му, а така също го­леми и малки почивки.

Обходът и обхватът са най-приложимите маньоври в партизанската борба. Те се прилагат като правило при превъзходство на противника, когато не е изгодносъщият да се атакува по фронта. Обходът и обхватът са слож­ни маньоври, но те дават дай-добри резултати. Докато об­хватът се извършва по-близко до противника, обходът се извършва дълбоко в неговия тил. Както единият, така и другият маньовър имат за цел да се нанесе удар на про­тивника неочаквано във фанг и в тил, т. е. по най-слабото му място. Умело проведеният обход или обхват може да доведат до разгром на превъзхождащ по сили и средства противник.

Партизанската практика е пълна с примери, когато малки групи са се явявали неочаквано във фланг и тил на противника и са го принуждавали да капитулира или да избяга.

¹ ЦПА, Ф. 77, on. 1, арх. ед. 27.

138

Обходът е също често приложим в партизанската бор­ба. Не става въпрос за отхождане от заета позиция, орга­низирана за по-дълго време, защото партизаните по на­чало не водят позиционна война. Става дума за обхождане от позиция, която партизаните заемат набързо при поя­вяване на противник. Окаже ли се, че противникът има голямо превъзходство и не е изгодно да се води бой про­дължително време, партизаните отхождат от позицията, като оставят част от силите си за прикриване на отхожда- нето.

Маньовърът може да се извършва от дълбочина, в дълбочина и по фронт в зависимост от това, къде се намира противникът и какво положение по отношение на него заема партизанската единица. По време на въоръжената борба партизанските части извършваха маньовър и по фронта, т. е. успоредно на фронта на противника, от дъл­бочина и в дълбочина.

Успоредно на фронта се маневрира, когато против­никът настъпва на широк фронт и партизаните нямат въз­можност да отходят в дълбочина. От дълбочина маньовър се извършва, когато противникът се съсредоточава и тряб­ва или да се нанесе внезапен удар по неговия фланг, или да му се устрои засада. Маньовър в дълбочина се из­вършва, когато партизанската единица се отскубва от про­тивника или когато иска въобще да не влиза с него в бой.

Към маньовъра се предявяват редица изисквания. Той трябва да е прост по замисъл, да осигурява внезапност, скритост и бързина на изпълнението. Простотата на за­мисъла и скритостта на изпълнението зависят от подго­товката, умението и способността на командирите. А бър­зината и внезапността зависят освен от изпълнителите и от противника. Ако по пътя (направлението), по който се извършва маньовърът, се появи противник и на­ложи бой, то и внезапността на маньовъра, и бързината на извършването му ще се нарушат.

В партизанската борба маньовърът има по-широко значение, отколкото в обикновената война. Той има зна­чение на движение, на подвижност. Затова се казва, че партизанската борба без маньовър е немислима, защото по своята природа тя е подвижна. Разнообразието и изоби­лието на обектите, необходимостта партизаните сами да се въоръжават, да разясняват целите на борбата, грижата за храна, набирането на нови бойци и преследването от

139

страна на врага налагат най-широко маневриране. Едно от важните условия да се избегне обкръжаването на пар­тизанската част и нейното унищожаване от противника е да маневрира. Това важи особено когато пратизанската единица е малка и лошо въоръжена или дори когато е голяма, но срещу нея стои силен, превъзхождащ против­ник.

Маньовърът в партизанското движение се осъществява най-често с цел да се избегне ударът на врага. В подкрепа на тази мисъл има множество примери.

Маньовър се извършва в тактически, оперативен и стратегически мащаб. В България няма случай на стра­тегически маньовър, ако не се смята придвижването на батальон „Христо Ботев“ от района на Гевгели до района на гр. Трън, изминавайки повече от 600 км.

Маньовър в тактически мащаб се извършва в постоян­ния район на действие на партизанската единица. Такъв маньовър са осъществявали почти всички чети и отряди.

Маньовър в оперативен мащаб се извършва, когато партизанската единица излиза от своя постоянен район на действие, отива в други райони, отдалечени на няколко­стотин километра. Такъв маньовър осъществиха голям брой партизански единици по време на големите офан­зиви на врага в периода март—юни и август 1944 г. с цел да избягнат обкръжението. Маньовърът на някои единици беше свързан със създаване на свободна територия. Та­къв маньовър като правило бе функция на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Маньо­вър' в оперативен мащаб извършиха: Втора родопска пар­тизанска бригада от района на Асеновград до Беломорието с цел да достави оръжие; Първа софийска бригада — от района на Трън до Горна Джумая (Благоевград) с цел да се съедини с действуващите в този район партизански единици и заедно с тях да създадат свободна територия, да преградят немските комуникации от Гърция за България и да освободят работещите по долината на река Струма няколко хиляди мобилизирани; Втора софийска парти­занска бригада — от района на Трън към района на Пловдив, където се набезязваше центърът на въстанието; Трета народоосвободителна бригада „Георги Димитров“, формирана в Лебане и съсредоточена в района на Кюстен­дил, за да вземе участие в народното въстание. Трънският партизански отряд извърши на два пъти походи от района

140

на Трън до Крива паланка и Кюстендил в непрекъснати боеве с врага и се върна в своя район, което бе съгласувано с действията на югославските единици, действуващи в съседство с България.

Маньовърът, независимо в какъв мащаб се извършва, се подчинява на идеята за предстоящите действия. Во­дейки се от тази идея, командуването на партизанската еди­ница всячески се стреми към нейното осъществяване, като води непрекъснато разузнаване за маршрутите на движе­нието, а така също и за новия район,към който се насочва. Без това противникът може да натика партизаните в някое дефиле или предварително блокиран район и да ги уни­щожи.

Освен разузнаване командирът на партизанската част организира и надеждна охрана. Придвижването на пар­тизаните въобще е немислимо без охрана както в челото и опашката, така и отстрани на колоната.

Всеизвестно е, че колоната е най-уязвима отсрани. При нападение отстрани трудно се осъществяват и развръща­нето, и управлението. Затова на страничната охрана се обръща особено внимание.

Разстоянието на охранителните елементи в челото, в опашката и отстрани, а така също и съставът им зависят от това, по ксе време се извършва придвижването— зиме, лете, денем или нощем, — от местността — хълмиста, рав­нина, открита, гориста или пресечена, — от разстоянието до противника, от състава и активността му. Денем и на открито охранителните елементи се движат на по-голямо отдалечение от главните сили, а зиме, нощем, в гориста и пресечена местност разстоянията се скъсяват. Съставът на охранителните елементи се определя в зависимост от силите, с които разполага партизанската част, и от ха­рактера на местността. Ако местността благоприятствува устройването на засади или внезапни удари с крупни сили, в охранителните елементи се отделят повече сили, за да могат да задържат противника до развръщането на главните сили. Ако липсват такива условия, въпросът се решава по-иначе — охранителните елементи оглеждат най- внимателно всички места, където е възможно да има засада.

Решение за маньовър се взема от командира на пар­тизанската единица въз основа на задълбочена оценка на противника, местността и своите сили. Тази оценка ко-

141

мандирътна партизанската единица извършва при помощта на неговите най-близки помощници — политкомисаря, началник щаба, разузнавача и заместник-командира.

При оценка на противника командирът изяснява него­вото местонахождение, численост, въоръжение, разполо­жение, степен на бойна готовност и вероятни начини за действия.

Местността се оценява с оглед на най-изгодни условия за бързо развръщане и водене на бой.

Своите сили се оценяват с оглед на маньовъра, който следва да се приложи — фронтална атака, засада, обход или обхват, — и на групирането на силите и средствата.

На тази основа се определя и мястото на командува- нето в колоната. В едни случаи то се движи след челната походна застава или авангарда, а в други — след първата чета (батальон) или дори в средата на колоната.

Средствата за свръзка се движат с командуването. Те могат да бъдат радио- и подвижни. Подвижните могат да бъдат пеши или конни.

По време на движението и при почивките съществува строга дисциплина. Забранява се палене на цигари и ог­ньове, говорене на висок глас, разглобяване и почистване на оръжието. За почистване на оръжието се определя спе­циално време и се извършва под контрола на командирите. Това се прави с цел да не се допусне едновременно раз­глобяване на цялото оръжие или пък некачествено почи­стване.

Почивките биват малки и големи. Малките почивки имат продължителност няколко минути. Те се дават с цел партизаните да си отдъхнат и ако колоната е разтег­лена — да се събере. Големите почивки се дават след дълги преходи. Те се осъществяват в гори, при добра маскировка или в населено място. При малките почивки в зависимост от района, в който става движението, и от местността могат да се забраняват или разрешават едни или други действия, като пушене, говорене на глас, па­лене на огън. Във всички случаи се организира далечна и непосредствена охрана.

Чопленето на оръжието се забранява при всички слу­чаи. Това се прави с цел да не се произведе неочакван из­стрел, който може да разкрие местонахождението на пар­тизанската единица, а може да доведе и до нещастен слу­чай. Практиката е пълна с примери на убити и ранени пар­

142

тизани по невнимание, при почистване на оръжие и по време на почивки.

Особено строг контрол и наблюдение се организира над новодошлите партизани, които още не са усвоили за­коните на партизанската борба.

При движението на колоната командите се предават от боец на боец. Това обаче не осигурява точност. Често пъти до последния командата достига съвсем изопачена. Затова най-добре е командите да се предават чрез подвиж­ни свръзки — пеши или конни.

При дълъг маршрут се предвиждат и дълги престои или почивки. Те траят от едно до няколко денонощия и за целта се избират подходящи места, наречени лагери. Ла­герите се избират в недостъпни за врага райони, зад есте­ствени препятствия (дълбоки дерета, реки, езера, блатисти места). Независимо от големината на партизанската еди­ница по време на лагеруването се организира далечна и непосредствена охрана. Далечна охрана се поставя на такова разстояние, което осигурява своевременно преду­преждение за съществуващата опасност. Понякога ко­мандирите съчувствуват на уморените от дълъг поход пар­тизани и отстъпват от партизанските правила — не по­ставят далечна и близка охрана, допускат оръжието да се събира на купчина, да се разглобява едновременно от много хора, да се разсъбличат или да спят всички, като разсъждават: „Дано не стане нищо лошо“ или „Дано не стане този път“.

Трънският отряд, нарушавайки тези златни правила, на 7 септември 1943 г., без да организира добра охрана около изоставения пограничен пост, в който се спрял да почине, допуска партизаните да се разсъблекат, за да се сушат, а пушките да се съберат на купчина в един ъгъл на помещението.

Полицията се доближава незабелязано до самия пост, обкръжава го и открива огън от всички страни, при което загиват неколцина партизани.

Подобен е случаят с 2-ра Софийска партизанска бри­гада по време на похода й към гр. Пловдив. След като пус­нали селянина-водач, партизаните се установили на лагер наблизо и понеже били уморени, почти всички заспали. Полицията се доближава неусетно, атакува лагера, вне­запно внася паника всред партизаните, разпръсва ги на

143

групи, а сетне организира преследването им. Тази не­брежност бе заплатена със скъпи жертви.

Разполагането на лагер, когато се предвижда спане, се извършва с оглед бързото вдигане на партизаните по тревога и организираното им встъпване в бой.

Много са случаите, когато поради отсъствие на ред и дисциплина някой се отдалечава от лагера да търси вода, да ходи по естествена нужда или да почива по-спокойно — загубва се и хвърля в тревога всичко. И ако не се намери, това принуждава командира на търси друг лагер и да премества единицата в неподходящо време. Ето защо строго се забраняваше отдалечаването от лагера било за спане и почистване, било по естествена нужда. Това може да става само с партизани, които познават местността.

В лагерите не се допускат нито ятаци, нито близки на партизаните. Срещите, независимо от какво са продикту­вани, стават далеч от лагера. Това е също златно правило, което, като се наруши, се заплаща скъпо и прескъпо. Случваше се лица, допуснати в лагера, при завръщането си да попадат в полицията, не издържат на инквизициите и разкриват лагера. Понякога при липса на бдителност достъп в лагера получават дори добре засекретени сътруд­ници на полицията, които после издават ценни данни, въз основа на които полицията предприема едни или други действия.

Маньовърът в непознат район е свързан с много и разнообразни трудности — и населението непознато, и местността, и връзки няма с местните хора. Но тези трудности стократно се увеличават, ако придвижването е съпроводено с бойни действия. Усети ли противникът, че се готви придвижване, той незабавно пристъпва към организиране на засади, заема изгодни позиции по пред­полагаемия маршрут или пък „увисва“ на опашката на колоната и й налага твърде неизгодни действия. Затова командуването на партизанската част пази в най-строга тайна както района, в който се придвижва, така и маршру­тите за движение, а тръгне ли врагът по следите — търси начин да го заблуди и да се отскубне ст него.

Но това не е единственият изход. Далеч преди тръгва­нето в района, през който ще мине партизанската еди­ница, се изпращат партийни работници, които установя­ват връзки с местните хора, и в определеното време и

144

пунктове причакват партизанската единица, осведомяват я за положението по маршрута й в района и я водят.

Партизаните не бива да се доверяват на случайни во­дачи. Ако това се наложи, водачът непременно се връзва и дсбре се охранява.Пред него не се говори за крайния пункт, за броя на хората, нито за наименованието и състава на единицата. При почивките такива водачи се държат встра­ни, за да не могат да преброят партизаните.

Маньовърът в партизанското движение е нужен като въздуха и хляба. Който не умее да маневрира, той не умее да се бие, защото самият маньовър е бой. Затова онези партизански единици, които разбираха смисъла и значе­нието на маньовъра, печелеха боевете с врага, а тези, които не го разбираха, търпяха поражения.

Взаимодействието в партизанската борба

Взаимодействието в партизанската борба заема особено важно място. То се организира при всяка акция, независимо от нейния мащаб, и във всяка партизанска еди­ница, независимо от организационния й състав. Освен вътре в партизанската единица взаимодействие се орга­низира и между едниците в една оперативна зона, от раз­личните зони и от съседните партизански движения, в нашите случаи — югославското и гръцкото.

Въпросите на взаимодействието в партизанската борба не са разработени в отделен документ нито от ЦК на пар­тията, нито от Главния щаб на НОВА. Теса намерили отра­жение в няколко документа, по-важни от които са:

— директивата на Главния щаб наНОВАот27 ноември

1943 г.от щабовете на зоните, отрядите и четите за коорди­ниране и активизиране действията на ръководствата на зоните;¹

— заповедта на Главния щаб на НОВА от 12 август

1944 г. до щабовете на зоните да вземат предохранителни мерки срещу готвените от правителството на Багрянов Удари;²

¹ ЦПА, Ф. 77, on. 1, арх. ед. 7.

¹ Пак там, арх. ед. 29.

10 Из тактиката.

145

— заповедта на Главния щаб на НОВА от 24 август 1944 г. до щабовете на зоните да вземат мерки за прова­ляне на военната акция срещу партизаните;¹

— заповедта на Главния щаб на НОВА от 26 август 1944 г. до щабовете на зоните да предприемат повсеместно настъпление срещу противника, съгласувано с освободи­телните армии на Югославия и Гърция за установяване властта на Отечествения фронт;²

— директивата на Георги Димитров от 27 август 1944 г. до ЦК на БКП за подготовка на предстоящото на­роди о въоръжено въстание.

В тези документи в една или друга степен се дават ука­зания и препоръки за съгласуване на действията между отделните партизански единици от една и повече зони, за маневриране от една в друга зона, за оказване на помощ, когато условията налагат и позволяват, без да се държи сметка за границата на районите и зоните, за поддържане на свръзка между зоните и партизанските единици и пр.

Взаимодействието се организира от командира въз основа на неговото решение. То има за цел постигането на най-добър успех, дори на победа. Същността на взаимо­действието се заключава в съгласуване действията на войските и оръжията по време, място и цел; в максимално използуване силните страни на даден род войска или оръ­жие и насочване действията на останалите поделения (оръ­жия), в интерес на онова, което решава главната задача.

Понеже никога не се знае абсолютно точният замисъл за действие на противника, взаимодействието се органи­зира по варианти, като се изхожда от най-вероятните, най- допустимите негови действия.

Взаимодействието се организира по обекти. Неговият мащаб се определя от важността на обекта и преди всичко от това, кой го организира: командирът на партизанската част, командирът на въстаническата зона или Главният щаб на НОВА.

В зависимост от величината на обекта и от това, кой го организира, взаимодействието бива: тактическо, опера­тивно и стратегическо.³

¹ ЦПА, Ф. 77, on. I, арх. ед. 27.

² Пак там 1, арх. ед, 29.

³ Понятията тактическо, оперативно и стратегическо взаи­модействие ₍в партизанската борби не се покриват напълно със съответните понятия в редовната армия. Те имат редица харак­терните особености.

146

Тактическото взаимодействие обикновено се органи­зира в рамките на една партизанска единица; в отделе­нието — между бойците; в четата — между отделенията; в отряда (батальона) — между четите; в бригадата — между батальоните; в дивизията — между бригадите. То изисква най-тясно съгласуване на действията между подразделенията (оръжията) по цел, място и време за най- добро изпълнение на задачата. Организатор на взаимо­действието е командирът на партизанската единица. Той пристъпва към организиране на взаимодействието, след като е извършено разузнаване на обекта (против­ника) и след като е взел решение. Взаимодействието се организира на макет или на карта и без карта и макет, когато липсват такива. Ако се организира на макет (карта), на макета се нанасят: обектът (обектите), отбра­нявани от противника; вариантите на неговите действия, подстъпите към обекта, силите и средствата за превземане на обекта, разпределени по групи, коя група каква за­дача изпълнява, коя група на коя и с какво съдействува по време; резерв, място на резерва и неговата задача; маршрути, оттегляне и сборно място; начало и край на акцията; сигнали за започване и прекратяване на дей­ствията; мястото на командира и други обстоятелства, произтичащи от конкретната акция.

В предишните раздели бе посочена акцията на Трънския отряд, извършена на 16 юни 1943 г. в с. Главановци, и ак­цията на отряд „Г. Бенковски“ (3 ВОЗ) и чета „Бачо Киро“ от отряд „Чавдар“ (1 ВОЗ) при овладяването на гр. Копривщица на 24 март 1944 г. Тези акции бяха по­сочени като пример в друго отношение, а сега ще бъдат разгледани от гледна точка на организиране на взаимодей­ствието.

В това отношение Главановската акция например има тази особеност, че бе извършена заедно с група югославски партизани. Това наложи югославяните да заучат на бъл­гарски език всички команди, които следваше да се отдават по време на акцията, и да се запознаят с маршрутите за придвижване и изтегляне денем, а така също да запомнят ориентирите за движение нощем. От всички партизани бяха изучени на схема населеният пункт и обектите за нападение: полицейският участък, мандрата и къщата, в която живееше общинският кмет. Най-важният обект бе полицейският участък. Поради това, за действие срещу

147

него бе определена най-голяма група, с най-опитни пар­тизани и в състава й бе включена единствената лека кар­течница. За втория и третия обект бяха определени по двама души. Двама души бяха определени за прекъсване на телефонната връзка с града, откъдето се очакваше да дойде подкрепление на противника. Един партизанин бе определен да напише лозунги по стените и да разхвърли позиви. При затягане на действията срещу полицейския участък се предвиждаше прехвърлянето на другите две групи, с което се подчертаваше важността на първия обект.

Действията и срещу трите обекта трябваше да започнат едновременно. Като сигнал на това, както и за прекъсване на телефонната свръзка щеше да послужи откриването на огън с картечницата. При успешно развитие на дей­ствията срещу участъка се предвиждаше разделяне на групата и оказване помощ на другите групи.

Вторият по важност обект беше общинският кмет, който не изпълни направеното му предложение да на­пусне поста си и да прекрати реквизицията. Населението го ссъди на смърт и възложи на партизаните да изпълнят присъдата. При това положение в акцията се залагаха престижът и авторитетът на партизаните. Поради това от успеха й зависеше по-нататъшното отношение на населе­нието към отряда.

Взаимодействието по време на акцията е изразено на схема 12.

Действията се развиха по разработения план.Участъкът бе превзет бързо, полицаите обезоръжени и партизаните, действуващи срещу него, се притекоха на помощ на дру­гите групи.

В акцията не беше предвидено, че може да има ранени.

Това наложило партизаните да се отбият в едно село, да вземат два коня и да качат ранените на конете.

Акцията срещу Копривщица бе спомената в раздела „Дейност на партизанските единици“. Тя е може би един­ствената акция в България, при която се овладява град с население около 2400 души. Въпреки че в нея участвува и чета от отряд „Чавдар“, който влиза в състава на 1 ВОЗ, взаимодействието се организира от командуването на отряд „Г. Бенковски“ и поради това се отнася към акциите с тактическо взаимодействие. Тази акция е добър пример на тактическо взаимодействие между партизански

поделения от различни зони. Но тъй като същата се за­мисля в една скоротечна обстановка и няма възможност да се уведоми командуването на зоната, партизаните проя­вяват инициатива, решават да нападнат Копривщица, а и сами организират взаимодействието.

На схема №2 са показани обектите,а така също съставът и въоръжението на групите, предназначени за действие срещу отделните обекти. И тук са изразени ясно целта, мястото и времето на акцията, силите на противника и възможните варианти на неговите действия, началото на атаката, съставът и мястото на резерва, коя група на коя и как съдействува, как става изтеглянето и т. н. Мо­же да се каже, че успехът на акцията се дължи в най-го­ляма степен на нейната добра подготовка, както и на добре организираното и осъществено взаимодействие между от­делните групи и оръжия.

Подобно тактическо взаимодействие между отделни единици от една зона се осъществяваше навсякъде. Няма акция, преди провеждането на която командирите да не са организирали взаимодействие. Някога в по-общи линии, друг път по-подробно, според умението и подготовката им, но винаги действията както вътре в единиците, така и меж­ду тях се обвързваха, съгласуваха,

Тактическото взаимодействие осъществяват Трънският, Радомирският и Брезнишкият отряд; Трънският и Кюстен­дилският; Трънският и Дупнишкият; Трънският и Цари- броДският. Това взаимодействие понякога се организира по инициатива на командирите на отряди, а като пра­вило — въз основа на утвърден план от командуването на зоната или по негово указание.

Взаимодействието между отделните отряди се изра­зява и в подпомагане с оръжие.

Така Трънският отряд оказа помощ с оръжие на Дуп- нишкия и Кюстендилския, които пратиха партизански групи и на място получиха оръжието. Но има случаи, когато трънските партизани, след два несполучливи опита на отряд „Чавдар“ сам да се снабди соръжие, натовариха пълна каруца с автомати, пушки, картечници, гранати и патрони и я препратиха с парола в района за действие на „чавдарци “.

Колкото и да бе оскъдно времето за подготовка на да­дена акция, командирите винаги намираха възможност да организират взаимодействие, всекиму да уточнят за­

149

дачата: всяка група и всеки боецда знаят кога, къде, какво и с каква цел следва да извършат.

По онова време партизанските командири нямаха военна подготовка и не разполагаха с източници, в които да се дават напътствия как и защо трябва да се организира взаимодействието. Мнозина го правеха по интуиция така, както им подсказваше нуждата и техният самороден та­лант.

Взаимодействието се организира по-лесно на познат терен и по-трудно — на непознат. Когато акцията се из­вършва на непозната местност, последната се изучава по карта, но е най-добре, ако има възможност командирът, началник щаба или друг някой от командуването на еди­ницата, в чийто мащаб се организира взаимодействието, преди или след като то е организирано, да минат през района, в който е обектът, да се доближат до него, за да добият лични впечатления и ги използуват при съгласу­ване на действията.

Ако акцията се провежда с участието на сили (сред­ства), които са в самия обект или около него, действията се съгласуват и с тях. В такива случаи участието на силите от състава на обекта се пази в най-строга тайна.

Такива са основните изисквания при организиране на взаимодействието в тактически мащаб.

Оперативното взаимодействие, или организирането на взаимодействието в оперативен мащаб, се отнася до висше­стоящите командни инстанции — зоните и Главния щаб на НОВА.

Взаимодействие в мащаба на зоната се организира, когато действуват единици от една зона, а в мащаба на Главния щаб — когато действуват единици от няколко зони. В първия случай организатор на взаимодействието е командирът на зоната, на чиято територия се планира акцията, а във втория — Главният щаб или негов пълно­мощник. Оперативното взаимодействие, както и такти­ческото, се организира от командира, който е взел решение за провеждането на дадена акция.

Оперативното взаимодействие се организира за овладя­ването на голям обект на територията на една от зоните или за овладяване на територия с участието на няколко единици от различни зони. При изпълнение на такава задача някои от единиците извършват маньовър (при­

150

движване) през територията на друга зона (зони), който се организира или от командира на зоната, през чиято територия преминава партизанската единица, или от Главния щаб на НОВА, или от негов пълномощник.

Така се постъпи през май 1944 г., когато Главният щаб на НОВА, преследвайки определена цел, реши: Първа софийска народоосвободителна бригада да се пре­хвърли от Трънско в района на Горна Джумая (Благоев­град), а Втора бригада — в района на Пловдив. Маршру­тите и на двете бригади бяха трудни, местността — непоз­ната и блокирана от противника. За да се избягнат поне част от трудностите на територията на Първа софийска народоосвободителна бригада, бе извикан с група парти­зани командирът на Дупнишкия отряд Васил Сотиров Демиревски (Желю), който получи задача да съдействува на бригадата при преминаванетой през познатата на дуп- нишките партизани територия, а с бригадата тръгна са­мият командир на зоната —- Боян Българанов, който беше и организатор на взаимодействието между партизанските единици от Първа и Четвърта зона.

С Втора софийска народоосвободителна бригада тръг­наха зам.-главнокомандуващият на НОВА Владо Трич- ков, секретарят на ЦК на комсомола и секретарят на Со- вийския окръжен комитет на партията. Те имаха задача да съгласуват действията на бригадата с партизанския от­ряд „Хр. Михайлов“ (12 ВОЗ), с бригадата „Чавдар“ (1 ВОЗ), с бригадата „Георги Бенковски“ (3 ВОЗ) и с Първа средногорска бригада (2 ВОЗ) при преминава­нето й през тяхна територия, при овладяването на свободна територия в района на Пловдив и при подготовката на въстанието.

Тук, на територията на Пловдив, където щеше да се събере и партийното ръководство, оперативното взаимо­действие прерастваше в стратегическо, защото именно тук се очакваше решаването на стратегическата задача, смъкване на фашистката власт чрез въстание и устано­вяване на народнодемократична власт.

Това и други прехвърляния на партизански единици от една зона в друга се извършваха на основата на дирек­тивата на Главния щаб на НОВА от 27 ноември 1943 г. В нея между другото се казваше: „Овладяването на под-, вижни или постоянни бази трябва да бъде етап, път; към който да се стремят четническите отряди във всички

151

зони. Съседните зони да си осигурят здрава връзка по­между си, за да могат да си помагат както в бой, така и при отсъпление, като се прехвърлят от една зона в

друга.

Примери на оперативно взаимодействие има много. Един такъв пример е акцията на сборния Рило-Пирински отряд и 1 Софийска народоосвободителна бригада, извър­шена на 24 август 1944 г. в Рилското корито, организирана от щаба на 4 ВОЗ, с участието на четирима членове на зоната (схема № 1).

От такъв мащаб е и взаимодействието между 1 и 2 Средногорска бригада „В. Левски“ и „Хр. Ботев“ (2 ВОЗ) и бригада „Г. Бенковски“ (3 ВОЗ) по време на голямата блокада на Средногорието от фашистите през лятото на 1944 г.

Основата на взаимодействието между трите бригади при тази блокада е изложена в заповедта на щаба на 2 ВОЗ, написана на базата на заповедта на Главния щаб на НОВА. Последната е издадена на 12 август 1944 г. под № 5 и изпратена до щабовете на зоните. В нея се казва: „Бригадите, дружините и отрядите да затегнат своите редове, да проверят своето оръжие, да прегрупират и реорганизират своите сили с оглед на предстоящите боеве; да завземат стратегически места, да организират охра­ната на проходи, пътища и пр., за да си осигурят въз­можност за маневриране на широк терен.

Да се установят здрави връзки със съседните райони и зони за взаимна помощ, защита и удар върху врага

Да се вземе курс на активно действие срещу врага; още в първите дни да се вземе инициативата в наши ръце и чрез изненади, бързи, смели и решителни действия да му се нанасят унищожителни удари.

Да се усъвършенствуват връзките, разузнаването и ох­раната. Движението на бойните части да става с оглед на местността и поставените задачи в малки, лекоподвижни единици за удар във фланг и тил върху врага; в големи— за тежки фронтални удари срещу врага, когато това е из­годи о.“

А в заповедта си щабът на 2 ВОЗ, след като предупреж­дава бригадите за предстоящата блокада, им нарежда да започнат незабавно широк маньовър с цел да избягнат удара на противника, да отблъснат неговите нападения, а сетне да преминат в решително контранастъпление.

152

„Ударът на противника може да бъде отбит само с контра- удар, офанзивата му — с контраофанзива“ — се казва в заповедта. Тук следва да се отбележи, че някои поде­ления от бригадите „Г. Бенковски“ и „В. Левски“, до които не са достигнали своевременно указанията на щаба на зоната, не са напуснали блокираните райони и са по­паднали под ударите на врага.

От проведените действия се преценява, че по-добре е било организирано взаимодействието с бригада. „Хр. Бо­тев“. Тя извършва различни маньоври, за да избегне удара, а по-късно преминава към активни бойни действия. Положително във взаимодействието между партизанските единици в тази офанзива е и това, че докато някои чети и дружини воюват, за да пробият обръча на обкръжението, други извън блокадата предприемат активни действия, с които отвличат част от силите на врага и облекчават бло­кираните. Такива действия осъществява особено първа дружина от бригада „Васил Левски“ в началото на август.

Независимо от блокадата някои отряди благодарение на по-добре организираното взаимодействие провеждат едновременно акции в няколко населени места. Имаме пред вид проведената акция от отрядите,, Ангел Кънчев“, „Панайот Волов“ и бригадата „Чепинец“ на 18 август срещу четирите обекта — гара Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и с. Варвара.

Съгласувани по време с действията на Средногорските бригади протичат и действията на Първа и Втора родопска бригада в Родопите. Те нанасят едновременно удари по няколко обекта на 5 и 6 август — точно тогава, когато противникът започва първия етап от своята акция. Съг­ласуваните действия продължават и след 10 август, когато по план започва вторият етап от акцията на фашистите. В един ден дружина „Кочо Чистеменски“ от бригада „Г. Димитров“ провежда акция в селата Михалково, Чу- реково, Лясково, Петвар и Осиково — всички от Девин- ска околия. Смели акции по това време провежда и бри­гада „В. Коларов“. На 16 август тя се среща с вой­скови поделения при изворите нар. Мечка, разбива ги и ги принуждава да се оттеглят.

Третата степен на взаимодействието е стратегическото. Както беше казано по-горе, при определени условия в стратегическо може да прерасне оперативното взаимодей­ствие. Такъв е случаят с Деветосептемврийското въстание.

153

Отначало за център на въстанието се определя Пловдив, с оглед на което се съсредоточават и съответно количество войски. Обаче противникът концентрира там големи сили и осуети изпълнението на този замисъл. Тогава Полит­бюро решава центърът на въстанието да се пренесе в Плевен. След като и там не се получиха желаните, ре­зултати, Политбюро определи за център на въстанието Софийска област (заедно със столицата), в която по това време има най-много партизански сили: 1-ва и 2-ра Со­фийска бригада „Чавдар“, 1-ва Софийска народоосвобо­дителна дивизия в състав от три бригади: Дупнишкият, Шопският, Царибродският, Брезнишкият, Кюстендил­ският, Босилеградският, Радомирският и Ихтиманският отряд. Наред с тези сили се предвиждаше и привличането на някои поделения от царската армия, с които ЦК на партията поддържаше връзка. За да се вземе такова решение, способствуваха още два фактора: Съветската армия, която бе вече съсредоточена на източната граница на България, и активното партизанско движение в Юго­славия.

Стратегическото взаимодействие е функция на Главния щаб на НОВА, който го организира за постигане на край­ната цел на въоръжената борба — завземането на вла­стта. Провеждайки последователна линия за разгръщане на партизанското движение до създаване на народоосво- бодителни войски и преминавайки различни етапи на въо­ръжената борба,ЦКна БКП използува умело обстановката, за да постави въпроса за въстанието като непосредствена задача в началото на септември. Това личи от заповедите на Главния щаб на НОВА от 26 август 1944 г. до щабовете на зоните, с която нарежда да се подготвят за непосред­ствено щурмуване на фашистката власт. Това се вижда и от неговата заповед от 1 септември 1944 г. до щабовете на западнограничните отряди, в която се казва: „Драги другари, за България удари 12-ият час. Повелята на мо­мента изисква всички народни сили незабавно да се по­ставят в действие за спасяването на народ и родина.

Въоръжените въстанически сили да започнат реши­телни и смели действия за пълна и повсеместна мобилиза­ция и вдигане на народа на въоръжено въстание за власт на Отечествения фронт.. '

С бързина и смелост да.се оцладеят всички администра­тивни и стратегически центрове в районите ви! Безпощад-

154

но унищожавайте вражеските сили „въоръжавайте народа, отправяйте сили към главния областен център!“

На основание на тези документи командуванията за зоните съставиха свои планове за действие, а на 5 септем­ври 1944 г., в деня, когато съветското правителство обяви война на България, Политбюро и Главният щабнаНОВА разработиха конкретен план за въстанието, като предвиж­даха главният удар да се нанесе по София — седалището на правителството и регенството, там, където бяха със­редоточени министерствата на войната и вътрешните ра­боти, централната поща, радиопредавателната станция и др.

На 8 септември Политбюро и Главният щаб опреде­лиха въстанието да започне на 9 септември.

На основата на решението, че главният удар се нанася по столицата, че основните сили за провеждане на въста­нието са съветските войски и частите на НОВА, че денят на въстанието е определен, Главният щаб организира взаимодействието със съветското командуване и с коман­дуванията на близките до столицата зони. Това той из­върши на основата на директивата на Георги Димитров от 27 август 1944 г., в която се казваше: „Българският народ и неговите въоръжени сили трябва решително да минат на страната на Червената армия, армия-освобо- дителка на България от немско иго, и заедно с нея да очистят българската земя от немските разбойници и тех­ните подли помагачи.“

За провеждане на въстанието в различните зони на страната бяха съсредоточени партизански части и вой­скови поделения, ръководени от войнишки комитети.

Със завземането на властта от Отечествения фронт се създадоха условия за организиране на стратегическо взаимодействие между съветското командуване, команду­ването на БНА и щаба на Тито, за разгромяване на нем­ската групировка в Гърция и за освобождаването на Юго­славия от фашизма.

Освен стратегическо между партизанските движения на България и Югославия и България и Гърция съществу­ваше тактическо и оперативно взаимодействие. Тактиче­ското взаимодействие се изразяваше във взаимна инфор­мация, обменяне на печатни материали, предаване от българска страна на югославската и гръцката адреси на комунисти, мобилизирани в частите от царската армия.

155

намиращи се на тяхна територия, в подпомагане с оръжие, обмяна на опит и съвместни акции. При организиране на взаимодействието се изхождаше от общата цел, че врагът е един, врагът е общ и трябва да се бие там, къ­дето се намира. Това бе основата, на която се изграждаха взаимоотношенията между партизаните и на която се организираше взаимодействието.

В заповедта на Главния щаб на НОВАот 26 август 1944г. се нареждаше зоните и въстаническите дружини, които действуват в приграничните райони с Югославия и Гър­ция, да установят тесен контакт с народоосвобздител- ните армии и партизанските отряди на тези страни, като изработят общ план за съвместни действия против общия враг, без разлика на територия и къде ще бъде нанесен ударът на противника.

Тактическото взаимодействие първоначално се орга, низираше между командирите на партизанските единици, които се намираха в съседство. Взаимодействието между втори Южноморавски отряд, действуващ в района на Цър- на трава, и Трънския отряд, действуващ в района на Трън- ска околия, в началото се организираше между команди­рите на двата отряда, но ставаше въз основа на договоре­ността между партийните ръководства на двата района и със знанието на съответните висшестоящи партийни и военни инстанции.

Между Трънския и Втори южноморавски отряд съще­ствуваше договореност за съвместни акции и на едната, и на другата територия, за преминаване на „границата“ от партизани на двата отряда при случай на преследване, за храна и по други причини.

И наистина както югославските партизани участвуваха в акции на българска територия, така многократно бъл­гарските партизани участвуваха съвместно с югославските на тяхна територия. На такава основа бе организирано взаимодействието и между другите български и югослав­ски отряди, действуващи в приграничната ивица. В съ­щото време много български комунисти, намиращи се във войсковите части, действуващи срещу югославските партизани, бягаха от казармата и отиваха партизани в югославските отряди. Част от тях бяха препращани в бъл­гарските отряди, а други оставаха там и с помощта на български представители при югославяните формираха

156

самостоятелни единици, които заедно с югославските действуваха против общия враг.

От български войници, преминали единично, и от цели български войскови подразделения, бяха формирани след­ните партизански единици:

1. Батальонът „Хр. Ботев“ — в края на декември 1943 г. в района на гр. Гевгели. Състав — 52 българи.¹

2. Бригадата „Г. Димитров“ — на 17 май 1944 г. в района на гр. Лебане с първоначален състав 230² души, сетне — 300³ българи, въоръжени с 24 автомата, 27 леки картечници, 3 минохвъргачки, едно противотанково оръ­дие.

Бригадата води много боеве съвместно с 11-а Югослав­ска бригада.

3. Войнишки батальон, наречен от някои „Интерна­ционален“ — през април 1944 г. първоначалният му съ­став е от 32 души, а по-късно — 179 българи. В него влизат още руси, грузинци, югославяни, поляци и други —- общо 44 души. Същият действува съвместно с югослав­ски единици в района на Санджака, Черна гора, Косово, в превземането на албанското градче Плов и другаде. Батальонът е въоръжен с 20 леки картечници, едно 45-мм оръдие, много пушки и автомати.

4. Войнишкият батальон „Д. Благоев“, формиран на 30 април 1944 г. от първа дружина на 63-и пехотен полк. Батальонът действува в състава на 14-а Югославска бригада. През септември неговият състав е 400 българи.

Формирането на тези и други партизански единици на територията на Югославия бе успех на БКП. Тези български партизани принасяха полза пряко на югослав­ското партизанско движение. Взаимодействието при по- важните акции, в които участвуваха и български парти­зански единици, се организираше от българския пред­ставител и югославското командуване.

В процеса на борбата много неща бързо се измениха. Отрядите растяха. Предишните райони за действие се оказваха тесни и трябваше да се разширяват, малките акции прерастваха в големи и естествено тактическото взаимодействие прерастваше в оперативно и ставаше функция на главните щабове.

¹ Победа, годишник на МРДБ, 1969 г.

¹ Пак там.

^а Пак там.

157

Още в 1942 г. за представител на ЦК на БКП в щаба на Тито за Македония бе изпратен членът на Централния комитет Боян Българанов, а през 1943 г. при Тито бе изпратен като представител на задграничното бюро на БКП Щерю Атанасов. Задачата на двамата български представители бе да съгласуват действията на нашите партизани с тези на югославските и да уреждат редица други въпроси, свързани с партизанската война на двете страни.

За конкретно уреждане на въпросите по взаимодей­ствието между партизанските единици на България и Югославия ставаха периодични срещи на партийни и воен­ни представители от двете страни. Две срещи от този ха­рактер — едната през март, а другата през май — се състояха през 1944 г. В първата участвуваха: от българ­ска страна Боян Българанов, а от югославска Светозар Вукманович (Темпо), член на Върховния щаб на Тито. На втората среща от югославска страна участвуваха Тем­по и Михайло Апостолски (командуващ народоосвободи- телните войски в Македония), а от българска — Боян Българанов, Владо Тричков, Йорданка Николова, сек­ретар на ЦК на РМС, Г. Чанков, секретар на Софийския окръжен комитет, и Славчо Трънски.

На тези две срещи бяха разработени конкретни планове за съвместни действия на българските и югославските единици, действуващи в приграничната ивица, в които се предвиждаше кой, кога и къде действува и с каква цел съдействува на другите.

На основата на такъв план протекоха действията на четирите югославски и двете български бригади в първата половина на май 1944 г. по време на голямата офанзива на фашистите в района на Трън, Пирот, Сурдулица.

Взаимодействието се изразяваше и в подпомагане с оръжие. Когато югославските и българските партизани започнаха да получават оръжие по въздуха, често явление беше този, който в момента има нужда, той да вземе оръ­жието.

На такава основа и с такава цел бе организирано взаи­модействието и с гръцките партизани.

Най-напред българските комунисти, намиращи се в администрацията и войсковите части в Беломорието, има­ха задача да създадат връзки с гръцките партизани. Уста­новилите такива връзки предаваха храни, оръжие и бое­

158

припаси, а при удобни случаи ги предупреждаваха за готвени срещу тях акции. В по-късния период много български войници-комунисти напускаха фашистката ка­зарма и отиваха при партизаните. Така в Западна Тракия около Кавала и в Източна Македония в района на Димо- тика се формираха от българи два партизански отряда.

Масовизирането на партизанското движение в двете страни през лятото на 1944 г. създаде условия за разши­ряване на контактите между партизанските единици и за провеждане на множество съвместни бойни акции. В началото на август 1944 г. Петричкият отряд „Антон Попов" се прехвърли в лагера на 21-ви полкнаЕЛАС¹ и до края на месеца проведе с него множество бойни акции. Най-тясно взаимодействие бе осъществено в акцията за овладяване на Крушево.

В началото на септември 1944 г. една чета от 100 души партизани от Разложкия отряд тръгна на юг с цел да уста­нови контакт с гръцките партизани и да вземе оръжие. С такава цел се отправиха на юг през август и двете Ро­допски бригади — „В. Коларов“ и „Г. Димитров“. Дей­ствията на тези единици се ръководеха от командирите на зоните.

Така постепенно и тук тактическото взаимодействие прерастваше в оперативно. Но оперативното взаимодей­ствие се изрази най-добре при провеждането на Девето- септемврийското въоръжено въстание.

Въз основа на заповедта на Главния щаб на НОВА подготовката за въстание в Беломорието трябваше да започне едновременно с въстанието в страната, като не­гова съставна част.

Партийният комитет в гарнизона в Дедеагач още на 7 септември 1944 г. прави опит да се свърже с гръцките партизани, намира ги и се договарят относно помощта, която при нужда гръцките партизани следва да окажат на българите. А на 13 септември 1944 г., когато въстанието е вече успяло, партизаните на ЕЛАС слизат в града, тържествено посрещнати от населението.

Приблизително така се развиват събитията и в Гюмюрд- жина. Тук при обсъждането на плана за действие от пар­тийното и военното ръководство в града са привлечени и

¹ Гръцка народоосвободителна армия. Гя е въоръжената сила на Националноосвободителния фронт (ЕАМ).

159

представители на гръцките антифашисти, а на 13 септем­ври 1944 г. се провежда общо заседание на революцион­ните представители на българската въстаническа армия и на EJIAC. На тези заседания се разработва общ план за действие, в който се уточняват задачите както на българ-- ските, така и на гръцките партизани. Въз основа на този план частите на ЕЛАС влизат в градовете Кавала, Серес, Ксанти, Драма и установяват нова власт.

В процеса на борбата има случаи, когато взаимодей­ствие в оперативен мащаб е организирано от представите­ли на трите страни — България, Югославия и Гърция. Ярък пример за това е формирането в края на декември 1943 г. на войнишкия батальон „Хр. Ботев“. В този момент представителят на ГКП¹ каза: „Тук се ксве истинската дружба между нашите народи. Ще дойде ден, когато бъл­гари и гърци, народите от целия Балкански полуостров, братски ще си подадат ръка и ще живеят в мир и нерушима дружба.“

По-късно клетвените думи на партизаните от бата­льона прозвучаха с особена тържественост: „Заклевам се да бъда предан на своя народ, на делото за освобожда­ване на нашия и другите народи, пъшкащи под тежко фашистко робство.“ *

Това обещание, дадено пред толкова хора, започна да се изпълнява още на следващия ден, когато хитлерист­кото командуване реши да изтегли част от войските си от Африка и Гърция, за да ги изпрати на Източния фронт. Изтеглянето бе планирано да се осъществи по долината на р. Вардар, като се използуват шосето и ж. п. линия Солун—Белград.

В този момент представителите на трите партизански движения решиха да попречат на немците да осъществяват своя замисъл и предприеха общо настъпление на фронт Битоля—Гевгели—Солун. В течение на 5—6 дни парти­заните от трите страни проведоха множество атаки срещу немците. Действията се водеха на основата на план, раз­работен от представители на трите партизански движения. Различието на езиците не попречи да се организира взаи­модействието, да се съгласуват действията по време, място и цел и да завършат с успех.

¹ Гръцка комунистическа партия.

160

Разбира се, в тази тежка и трудна борба на балкан­ските народи могат да се посочат още много примери на взаимодействие както от тактически, така и от опера­тивен мащаб. Но в случая това не е най-важното. Главното е да се подчертае, че тези народи, винаги, когато са били в беда и са намирали общ език, са се разбирали, помагали са си един на друг, били са единни в борбата против общия враг и са постигали успех.

Борба за свободна територия

Борбата винаги има своите етапи — начало, развитие и край. Не е възможно един етап да се прескочи, за да се премине направо към друг. Овладяването на сво­бодна територия в периода 1941—1943 г.,та дори и през ранната пролет на 1944 г. беше невъзможно. Такава за­дача щеше да доведе до големи жертви, без да се постигне нещо съществено. А партията, ръководейки уверено пар­тизанското движение и преценявайки трезво и дълбоко цялата обстановка в страната, навлизаше от етап в етап подготвена, при изгодно съотношение на силите.

Тя постави задача за овладяване на свободна терито­рия, когато Съветската армия беше вече близо на грани­ците на България и царската армия бе разколебана, ко­гато средната и дребната буржоазия бяха изгубили вяра в Хитлер, когато партизаните наброяваха няколко десет­ки хиляди и нямаше край, в който да не действува пар­тизанска единица.

А като прибавим към всичко това голямата политиче­ска работа сред населението, подменените административ­ни органи, привързаността на населението към партиза­ните, отвръщането им от фашистката власт — задачата за създаване на свободна територия бе и навременна, и реална. Тази задача говореше вече за един по-висш етап в партизанската борба, когато партизанските единици не се съобразяваха с границите на своите райони за дей­ствие, не се съобразяваха дори и с границите на зоните. Тази задача говореше, че населението е навсякъде готово да посрещне партизаните и да им окаже помощ, че вече почти не съществуваха „необработени“ райони,че парти­

11 Из тактиката.

161

занските единици са овладели изкуството да маневрират и да воюват на непозната територия.

Да се овладее свободна територия, значи да се пре­къснат съобщенията с административните центрове, да се завземат и задържат населените пунктове, да се орга­низира охрана на пътищата, да се задействуват комите­тите на ОФ и се мобилизират транспортните средства, да се завземат складовете с оръжие и боеприпаси, да за­почне превземането на армията и се попречи на представи­телите на властта да избягат.

Там, където се извърши всичко това и партийните и ОФ организации бяха поставени на бойна нога, там власт­та рухна бързо, рухна без съпротива.

По-висшият етап на партизанската борба се изразяваше и в това, че действията на две и повече партизански еди­ници се съгласуваха и ръководеха или от щаба на зоната, на чиято територия се съсредоточаваха тези единици, или от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Задачата на 1-ва и 2-ра Софийска партизанска бригада за прехвърлянето им в отдалечени на няколко­стотин километра райони и съединяването им с действу- ващите в тези райони отряди бе поставена от Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия през май 1944 г.

Нещо повече. С 1-ва бригада тръгна командирът на зоната с радиостанция, а с 2-ра бригада — зам.-команду- ващият на Народоосвободителната въстаническа армия. Тяхната задача бе да съгласуват и ръководят действията на партизанските единици в новите райони.

Съсредоточаването на 2-ра Софийска бригада в Плов­дивския район бе обосновано с развитото партизанско движение в този район, с прекрасната материална база и с наличието на активно действуваща работническа класа.

В другия район, където отиваше 1-ва бригада, имаше също развито партизанско движение и големи човешки ресурси за масовизиране на партизанските единици.

Действията за завладяването на свободна територия се предшествуваха и съпровождаха с подмяна на администра­тивните служители (кметове, кметски наместници, бир­ници и др.) и поставянето на тяхно място на хора, посо­чени от населението. В Трънска и някои от съседните й околии към края на юли и началото на август 1944 г. бе подменена почти цялата администрация. Събирането

162

на храни, разузнаването и други дейности се изпълняваха от органите на зараждащата се отечественофронтовска власт.

Полицията и жандармерията, да не говорим за войска­та, чувствувайки безславния край на Хитлер и несигур­ното положение на фашисткото правителство, влизаха в бой с партизаните без охота. На мястото на желанието да убият партизанин, за да вземат награда, дойде страхът. Сега мислеха само как да се скрият от народния съд, как да избягнат народния гняв.

В този период се активизираха и комитетите на Отече­ствения фронт, политическите съюзници на партията, войниците-патриоти в казармата, активизира се цялата прогресивна общественост, работниците от предприятията, мините, транспорта. Всички се готвеха за стачки, за въ­стание.

Червенобрежкият партизански отряд още на 28 август установява новата власт в село Торсс. 1-ва Средногорска бригада на 5 септември завзема село Розовец, а на 7 сеп­тември камбаните известяват за установяването на отечест­венофронтовската власт и в село Брезово, Пловдивско.

Овладяването на свободна територия е прелюдията към въстанието. След като народът е спечелен, армията деморализирана, а партизанските сили значително порас­нали и правителството е в криза, значи въстанието е на­зряло. Това се чувствува по демонстрациите и стачките. А в навечерието на Деветосептемврийското въоръжено въстание започнаха стачки и демонстрации по цялата страна. Миньорите и железничарите се вдигнаха на стач­ка, народът от градове и села излезе на демонстрации. Никой вече не можеше да спре този поток от хора, никой не бе в състояние да укроти гнева на хилядните маси, събирал се години наред в душите им. Нито прехвърлените през границата английски и американски шпиони, нито демагогското правителство на Муравиев — последната отрепка на буржоазията.

Ентусиазмът растеше не с дни и часове, а с минути и се­кунди. Всички чакаха Съветската армия, тази армия, коя­то разгроми най-мощната буржоазна армия в света, тази армия, която донесе свободата на много страни и народи, пъшкащи под фашистко иго, тази армия, която донесе свобода и на българския народ. С нея се сля народоосво бодителната въстаническа армия на българския народ-

163

за да тръгнат заедно нататък към Берлин и да помогнат за освобождението на Югославия, Гърция, Албания, Унгария и Австрия.

Както се сливат реките и стават по-пълноводни, не­укротими и неудържими, така слелите се партизани с на­рода и прогресивните войници и офицери от царската ар­мия станаха мощна, непобедима сила.

Партизаните слязоха в населените места, за да превзе­мат администрацията. Комунистите и отечественофронтов- ците превзеха армията, за да я привлекат на страната на въстанието, а народът разби затворите и пусна на свобода своите синове и дъщери, хвърлени там от фашистката власт.

На площадите в градовете и селата се трупаше хиляден народ. Готвеха се митинги. Всички превозни средства бяха мобилизирани да извозят по-бързо партизаните до опреде­лените пунктове. Полицията беше в паника. Всеки поли­цай търсеше убежище, за да се скрие, докато премине вълната на негодуванието.

В столицата и други големи градове на страната ки­пеше трескава дейност. Всичко се движеше по план. Пар­тизанските сили чакаха заповед, за да щурмуват учреж­денията на фашистката власт. За целта бяха привлечени и войскови поделения. Всичко бе готово за действие.

И ето го утрото на 9 септември 1944 г. чисто и бодро. То дойде заедно със Съветската армия, прекрачила гра­ниците на България и посрещната навсякъде с усмивките на хората и дълго пазените градински цветя.

А братушките стъпиха готови за бой. Авиацията, тан­ковете и катюшите чакаха само заповед, за да избълват своя огън.

Нима българският народ, старият техен приятел и другар, можеше да стреля срещу тях? Не. Той знаеше це- ната на своята свобода, на вековната българо-руска дружба.

Така осъмна родилата се свобода. Така осъмна нова, Отечественофронтовска България.

164

Изводи от партизанската борба

За да се направят правилни изводи за парти­занската борба, трява да се познава добре обстановката, при която тя бе организирана и водена. А тази смела и самоотвержена борба нарежда българския народ на едно от първите места в разгрома на фашизма.

Когато се говори за обстановката в България, справед­ливо е да се изтъкне, че тя бе много сложна и много труд- на. Армията, полицията и цялата администрация си оста­наха непокътнати, а присъствието на немски войници в страната укрепваше още повече положението на фаши­стите. Като се прибави към това и спекулацията на бур­жоазията, че вековните национални интереси на България били осъществени благодарение „мъдрата“ политика на царя и правителството, може да се видят докрай трудно­стите, които трябваше да преодолява комунистическата партия и цялото партизанско движение.

Тези трудности се отразяваха преди всичко върху създаването на партизанското движение, върху неговите първи стъпки, а по-късно и върху неговата масовизация.

Партията прояви изключителен талант, умение и дал­новидност. Тя творчески приложи ленинската стратегия и тактика, като събра и организира за борба под знамето на ОФ антифашистки сили. Макар преследвана на всяка крачка, тя издържа и на бесилките, и на разстрелите и доведе борбата до победния край.

Правилната стратегия и тактика, която приложи БКП, се изразяваше и проявяваше в правилното определяне на политическата линия, верните оценки на събитията, свое­временното реагиране на обстановката, мобилизиращите лозунги, около които се обединяваха работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. _t

Правилно бяха определени и целите на борбата. Ло-_; зунгът за ликвидиране на капитализма и фшизма и уста­новяване на народнодемократична власт допадна на огром-_: ното мнозинство от населението на България.

Реални и изпълними бяха и задачите, които партията поставяше. Ако тя бе издигнала лозунга въоръженото въстание да се извърши през 1941, 1942 или 1943 г., той Щеше да е нереален. Нямаше да бъде реален през тези години и лозунгът за масовизиране на партизанското дви­

жение. Такива лозунги тя издигна по-късно, когато об­становката бе най-благоприятна. Партията умело из­ползува ефекта от събитията на Източния фронт. В зави­симост от тяхното развитие тя задържаше или форсираше разгръщането на партизанската борба. А за въстание из­бира най-подходящия момент, когато съветското прави­телство обяви война на България, когато народните маси не желаеха да живеят по старому, а буржоазията беше без­силна да управлява по новому.

През всичкото време Съветската армия бе вдъхновение и опора на нашата борба, а за успеха на Деветосептемврий- ското въстание тя бе решаващата сила.

Партията постепенно усложняваше задачите. От малки саботажи и акции тя отиваше към големи саботажи и крупни акции; от отбрана преминаваше в настъпление; от блокиране на махали към завземане на големи селища.

Партията приложи умела тактика и спрямо армията. Колко плодоносна е била нейната нелегална дейност го­вори фактът, че тя успя да разложи армията и я накара да вдигне оръжието срещу монархията, в защита на сво­бодата на народа. С това партията даде чудесен пример как се превзема крепост отвътре, как най-мощното оръдие на диктатурата на буржоазията се насочва против нея.

Българската комунистическа партия прояви умение и по отношение на ръководството на партизанското дви­жение. Макар да ставаха провали и от строя да излизаха най-значителен брой от подготвените революционери, на мястото на загиналите заставаха други и работата про­дължаваше, без да се получават сътресения.

А това, че партията развя знамето на Отечествения фронт, знамето на всички антифашисти, бе едно мъдро решение, един стратегически успех. Вън от Отечествения фронт никой не можеше да обедини силите на народа. Отечественият фронт е, който фактически изолира реак­ционната буржоазия.

Българската комунистическа партия умело използува и благоприятното влияние на партизанското движение в Югославия и Гърция. Еднаквите цели в борбата на трите народа водеше до единомислие, а оттук и до единодей­ствие. Такова единомсилие и единодействие съществуваше в цялата партия, в Главния щаб, в цялото партизанско движение и то беше най-големият залог за успеха, за победата.

166

Партията имаше едно зряло, изпитано ръководство. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Антон Иванов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева. Христо Михай­лов, Георги Дамянов бяха хора с голям революционен опит.

Буржоазията прави много опити да измами ЦК. Както с назначаването на Багрянов, така и с назначава­нето на Муравиев за министър-председател се правеха ходове да се изолира Съветският съюз от Балканите и да се докарат англо-американците. Но партията прояви далновидност. Тя не повярва на лъжите, а, напротив, предприе действия за тяхното разобличаване и за пълна изолация на реакцията.

Партизанското движение имаше добро зряло военно ръководство. В него бяха подбрани най-опитните профе­сионалисти революционери, като Емил Марков, Христо Михайлов, Цвятко Радойнов, а след тяхната гибел — Владо Тричков и други.

Партизанската борба се разгърна на широк фронт. Тя имаше много особености. Дори всеки район, всяка зо­на си имаше своите особености. Партията и тук подхож­даше творчески, като намираше най-подходящите форми и начини за работа.

Разбира се, тази борба на българския народ струва твърде скъпо. За близо 20 години, като се почне от 1923 до 1944 г., повече от един милион жени и мъже минаха през полицейските участъци, заподозрени в антифашистка дей­ност. През периода 1941 —1944 г. — най-тежкият период за партията и народа — загинаха 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, бяха изгорени 2139 къщи, а през аре­стите минаха 64 345 души. От тях около 10 000 бяха осъ­дени на затвор, а 31 150 бяха пратени в концлагери. За участие в борбата бяха интернирани над 15 000 души.

Фашистите не пощадиха и жените, и децата. Повече от 650 жени и 1000 малолетни бяха в затворите и концла­герите.

Тези данни говорят не само за жестокостите на бур­жоазията, която беше на власт, те говорят преди всичко за мащабите и активността на антифашистката борба.

Такива са изводите от дългогодишната революционна дейност на БКП, приложена в партизанската борба в България. Спряхме се повече на периода 1941—1944 г., защото в него е концентриран опитът на всички други въстания и борби за завземане на властта.

167

Из златните правила на партизаните

„Не сставяй никога далеч от себе си оръжието! То трябва да ти е винаги под ръка.“

„Когато сте двама и повече, никога не разглобявайте и не почиствайте оръжието си едновременно, а само на смени! Същото важи и за спането, и за къпането.“ Двама партизани сстанали да нощуват в къщата на ремсист. Домакинята им приготвила вечеря, хапнали на­бързо и се мушнали в топлото легло. След продължител­ното студуване то им се видяло рай. Заспали дълбоко. Събудили се едва на сутринта. Гледат — автоматите им ги няма. Тършували тук и там — няма ги. „Къде може да са. Кой ги е взел“ — питали се партизаните и накрая повикали домакинята.

- Ха — рекла без учудване жената. — Тук са, зарових ги в житото да ги не види някой.

Когато ги измъкнали от чувала, цевите и всички други отвори били натъпкани със зърна и прахоляк.

На другия ден двамата партизани се оказали в една кошара на съседното село. При добитъка било топло. Легнали пак двамата едновременно и след като си поспали, единият рекъл:

— Ха сега да си почистим автоматите. Другият се съ­гласил. Постлали ямурлука¹ на земята и разглобили едно­временно и двата автомата. В това време в двора се чула глъчка. Стопанинът настойчиво уговарял кмета да не влиза в кошарата, защото сам щял да изкара добитъка на двора да го види.

Други двама партизани, още новаци в партизанския живот, минавайки през гората, се съблазнили от бистрата вода и решили да се разхладят от лятната жега. Намерили водопад с голям вир и се съблекли. Единият отишел към вира, а другият — малко по-нагоре по естествена нужда. Изведнъж се чули стъпки. На двадесетина крачки от вто­рия, по отсрещния бряг на рекичката, се спускали десе­тина полицаи, уморени, разгърдени, с небрежно премет-

1Горна дреха — наметало.

168

нати пушки през рамо. Като ги видял, партизанинът се сепнал и не можал да предприеме друго, освен да се при­мъкне до раницата и дрехите, под които лежали пистолет и две гранати.

Полицаите доближили и само наивността им, че това са туристи, които се връщат от някакъв манастир, изба­вила партизаните от явна смърт. А полицаите тъкмо тях търсели.

„Когато влезеш в непознат дом и завариш чужди хора, провери ги и ако са съмнителни, вземи мерки!“

Първите двама партизани, за които стана дума, след няколко дни посетили друга къща, стопаните на която им били познати. В единия ъгъл, върху постеля, покрити презглава, лежали двама непознати. Без да проверят що за хора са и без да вземат някакви мерки, партизаните започнали да се събуват и готвят за сън. В това време един от непознатите се измъкнал изпод чергата и излязъл уж по естествена нужда. Никой не му забранил. Минало доста време, а непознатият все не се връщал. Той отишел да търси кмета. Това наложило партизаните по никое време да напуснат къщата и да търсят подслон другаде.

„Когато си чистиш оръжието, най-напред проверявай дали не е заредено!“

„Никога не насочвай оръжието към себе си или към друг човек! Насочвайте го винаги към земята!“

Веднъж нелегален стоял сам в една стая. Стопаните отишли за дърва в гората, а децата останали на горния етаж, без да знаят, че в дома им има партизанин.

Доскучало на нелегалния и решил да си почисти пи­столета. Без да провери дали не е зареден, както го дър­жал насочен към главата, натиснал спусъка и куршумът профучал край челото му. Само го опарил.

Друг път двама партизани седели един срещу друг и си чистели оръжието. Единият, без да провери цевта, както държал пистолета, насочен към другаря си, натиснал спусъка. Неочаквано бил произведен изстрел. Куршумът се забил в шията на другия партизанин. Последният само по чудо останал жив.

169

„Пред чужди хора не казвай, че си сам! Никога не се движи сам и не оставай сам у непознати хора!“

„У непознати хора никога не показвай и не говори,че имаш пари!“

В Треклянски район се укривал партизанинът К. Неизвестно по какъв повод той се похвалил на стопанина, че има в себе си доста пари. Под предлог, че му е уговорил среща с някакъв „нелегален“ извън селото, стопанинът повел партизанина и на подходящо място го убил, ограбил го и го заровил.

Партизанин слязъл сам в едно село,в което имало много реакционери. Двама от тях минали покрай партизанина и се усъмнили. Приближили се до него и преструвайки се, че симпатизират на партизаните, пошепнали на ухото му:

— Много ли сте?

— Не, сам съм.

Тогава двамата реакционери го подлъгали, че искат да му покажат нещо, завели го в тъмна улица и го убили.

„Нелегален ли си, не си отивай у дома! Домовете на нелегалните са винаги под наблюдение.“

Възрастен комунист станал партизанин. Минало време и му домъчняло за близките. Какво да прави, родител, решил да ги споходи. Под предлог, че отива в селото си по организационна работа, той надникнал у дома си. Продъл­жителната раздяла с близките го разнежила и той решил да пренощува в къщи. Рано сутринта полицията извършила обиск и го арестувала.

„Сваляй автомата от рамото си внимателно, за да не го изтървеш!“

На 18. II. 1944 г. командирът на батальон „Васил Левски“, влизайки в стая уморен и премръзнал, свалил от рамото си английския автомат, но го изпуснал. Автома­тът ударил с приклада в пода и произлезли два изстрела, единият от които го улучил право в сърцето. Последвала моментална смърт.

170

„Не оставяй сам болния си другар!“

Партизанин и партизанка боледували — той от мала­рия, а тя от епилепсия. Отишла партизанката на реката да се измие. Навела се да се плисне с вода и в тоя момент паднала по очи в реката. Нямало никой до нея да я из­вади. Тя глътнала вода, задушила се и умряла.

Партизанинът пък по време на почивка, при поход през гориста местност, се отделил настрана, легнал и за­спал. След почивката отрядът продължил, а болният останал неоткрит. След известно време полицията тръгнала по следите на партизаните, заловила го и го разстреляла.

„Никога не лягай уморен върху гола земя! Дори и лете слагай съчки — те са добра изолация.“

Мнозина се простудяваха поради това, че лягаха върху гола земя. А колкото повече са болните партизани, тол­кова по-ниска е боеспособността на партизанската еди­ница.

„Не заключвай помещението, в което се укриваш! Може само леко да подпреш вратата.“

Когато врагът узнае, че в някоя къща, плевня или ко­шара има партизани и не се предават — той ги подпалва. Пушекът ги опойва и те не са в състояние нито да окажат съпротива, нито да избягат.

„Хванеш ли народен враг, не му оставяй оръжието и не го пускай, докато не си извън опасност!“

Група партизани влезли в едно село и попаднала на полицай, който намерил между партизаните познат и го помолил да н!е му вземат пистолета. Партизаните се сми­лили и не му взели оръжието, но когато започнали разго­вори със селяните, забравили за него. Добре че един бди­телен младеж го проследил и забелязал, че тръгнал към пощенската станция. Момъкът уведомил веднага парти­заните и те се изтеглили. Обаче вън от селото се натъкнали на полицейска засада. Само благодарение на голямата бдителност партизаните не дали жертви.

171

„Не води дневник! Старай се да помниш, а не да за­писваш!“

Желанието да се води дневник е хубаво, защото той е жива история. Минават години, един ден разлистиш днев­ника и всичко е пред очите ти. Няма да си мъчиш паметта, да питаш този и онзи как е било, да се боиш да не сгре­шиш.

Но знаеш ли какво значи да попаднеш с дневника в ръцете на врага? Не ти трябват никакви свидетели пред съда. Ти сам ще бъдеш свидетел на врага за всички ония, чийто имена си записал в дневника.

„Научи се да имитираш кучешки лай! Когато преми­наваш през ниви, където има егреци, лай от време на вре­ме — кучетата ще се обадят и ти ще ги обходиш.“

Лете и есен по нивите има егреци и когато партиза­ните се доближат до тях, кучетата започват да лаят. Сто­панинът се събужда, вижда колоната и може да я предаде.

„Не пий алкохол! Ако днес пиеш чашка, няма гаранция, че утре няма да изпиеш десет.“

Група партизани се отделили от отряда в изпълнение на специални задачи. Установили се в една отдалечена махала и днес ракийка, утре ракийка се пропили. Докато отначало хората ги пазели и треперели над тях, след това започнали да ги отбягват и дори да се боят. Опитвали се да им напомнят за задълженията, да им внушат, че не бива да компрометират хубавото име на партизанина, но те не искали да ги чуят.

Тогава ятаците се принудили и съобщили по партийния канал и партийното ръководство веднага взело мерки.

„Не определяй срещите с легални и нелегални в едно и също време и място и седна и съща парола. Сменявай ги често! Това затруднява полицията при разкриване на конспирации.“

172

Неопитен партизанин си избирал за срещи едно място с характерен орех и все там отправял хората, с които имал организационни връзки. Днес, утре — към това место била направена пътека. Хората взели да приказват, че под ореха става нещо. Слухът стигнал и до ушите на вра­га. Понеже партизанинът продължил да урежда срещите все там, една вечер полицията му устроила капан и го хванала.

„Задържал ли си съмнителен, не го освобождавай де­нем!“

Така се постъпва и с хората, когато влязат в блокирано от партизаните село. Те се задържат, с тях се води разя­снителна работа и вечерта, когато отрядът напуска селото, се освобождават и хората.

Двама организационни работници отседнали в селска къща при доверен човек. По обед им съобщили, че в селото се разхожда непознато лице, облечено в туристически дрехи. Предположили, че е цивилен полицай. Съблазнило ги желанието да го хванат и по сред ден напуснали неле­галната квартира. Срещнали лицето и го арестували. .След кратък разпит се убедили, че не е агент и го пуснали под заплаха, че ако ги издаде, ще го накажат.

Лицето отишло в пощата и веднага съобщило на поли­цията. Тя дошла, блокирала къщата и открила огън. Единият загинал, другият се спасил, а къщата на ятака била изгорена.

„Никога не се доверявай на врага!“

Била замислена акция за залавянето на полицейски агент. Много трудности били преодолени, докато парти­заните се добрали до сведения, че агентът си е у дома. Вечерта те блокирали селото, блокирали и къщата на полицая и го хванали. Но хитрецът очевидно почувству­вал наивността на някои от партизаните, започнал да се моли, да ги уверява, че той нямал никаква вина, че ей сега ще отиде в другата стая и ще им донесе нов пистолет. Те му се доверили сляпо и дори не го придружили. А вместо в стаята той скочил от балкона и изчезнал в гра­дините.

173

„Не вземай случаен водач! Ако нямаш друг изход — вържи го, за да не избяга!“

През лятото на 1944 г., когато 1-ва Софийска партизан­ска бригада минавала през Радомирска околия, взела случаен водач. Било много тъмно, а водачът не бил вър­зан. Когато повървели малко, той спрял и с престорена тревога съобщил, че загубил пътя. Помолил да го поча­кат, докато влезе в гората и разузнае за пътя. Повярвали му и го пуснали, а той не се върнал.

Сутринта, когато бригадата се разположила за по­чивка, от всички страни започнали да прииждат полицейски и войскови колони. Целият ден преминал в жестоки схватки.

„Не пускай външни лица в лагера! Не знаеш дали на връщане няма да ги арестуват.“

В практиката има много случаи, когато партизаните са се доверявали на външни лица и са ги допускали в лагера, а сетне, попаднали в ръцете на врага, не издържат на инквизициите и разкриват лагера.

„Никога не питай за път случайни хора! Ако това се налага — попитай за няколко направления, да не могат да се ориентират накъде ще тръгнеш.“

Група партизани, напускайки един населен пункт, срещнали случаен човек и го попитали за едно село, в което трябвало да отидат, но не знаели откъде да минат. Селя­нинът им казал, но му се видели съмнителни, и още с при­стигането си в село отишел в общината и съобщил в близ­кия полицейски участък. Полицията се качила на камион и се отправила към селото. Знаейки от коя посока идват партизаните, тя им устроила засада. Двама от партизаните били убити.

„Когато се вземат нови пушки от оръжеен склад или от частни лица, трябва незабавно да се почистят от смазката и от ръждата.“

174

По време на блокадата, извършена от противника през април—май 1944 г., на цяла чета от бригадата „Чавдар“ пушките отказали да стрелят и партизаните напуснали бойната позиция. При проверката се оказало, че това са новите пушки, взети от оръжейния склад по време на ак­цията в гара Саранци, и непочистени от дебелата смазка.

„Не мобилизирай нови хора, ако нямаш осигурено оръжие! Те са беззащитни и не само че представляват пу­шечно месо за противника, но при стълкновение с врага се налага да се отделят опитни партизани, за да ги охра­няват.“

В много райони ръководствата избързаха с мобили­зацията и изведоха в балкана преди настъпване на зимата стотици младежи, незастрашени от арест, нито обучени, нито осигурени с оръжие. Тези младежи дълго време не бяха обучени и въоръжени, създаваха затруднения при изхранването, а при преследванията от врага или ста­ваха жертва, или създаваха неимоверни трудности на по-опитните партизани.

ПОЛЗУВAHА ЛИТЕРАТУРА

Елена и Добри Джурови — Мургаш, издание ДВИ, 1966 г.

Атлас на партизанското движение в България, изд. на Му­зея на революционното движение в България — 1968 г.

Н. Горенски — Въоръжената борба на българския на­род 1941-44 г.

Военноисторически отдел МНО — авторски колектив — Ра­ботата на БКП в армията.

Сл. Петрова — Неуспехът на монархофашистите да ли­квидират НОВА през август 1944 г. Сп. Исторически преглед, кн. 5, 1960.

Тр. Балкански — Нашите партизански пътища.

Ат. Семерджиев — За да има живот.

Ж- Колев — По хайдушките пътеки.

ДВИ — Партизански боеве — спомени.

Въоръжената борба на българския народ против фашизма 1941—1944 г. (документи), изд. на Институт по история на БКП.

ЦК на СНМ — 1949 г. — Борческият път на народната мла­деж.

П. Илиев — В леговището на вълците, издание БКП, 1968.

Изд. „Народна младеж“ — Съюзът на РСМ, БКМС и РМС.

Изд „Народна младеж“ — Материали по история на мла­дежкото революционно движение.

М. Ерелийска — Въоръжената борба във втора ВОЗ 1941-1944 г.

Ив. Врачев — Средногорци в бой.

В бой с фашизма (документи, статии и спомени из борбата на софийските трудещи се), съставители — колектив, издание ДКП „Д. Благоев“

Ив. Демерджиев — Приморски партизани.

Тодор Ярославски — Следи в росата.

По пътя към победата — изд. на Музей на революционното движение в България.

Материали от музея на революционното движение.

Партийния архив.

Панталей Щерев — Общи борби на българския и гръц­кия народ. Сп. Исторически преглед, кн. 3/1963 г.

Фильо Христов — Сп. Военноисторически сборник, кн. 1, 1961.

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Въоръжената борба срещу капитализма и фашизма в България — продължение на националнореволюционна- та борба на българския народ. Влиянието на Великата ок­томврийска социалистическа революция 9

II. Из тактиката на четническо-партизанската борба през

1924—1925 14

III. Из тактиката на партизанската борба през периода

1941-1944 г 23

Политическа обстановка 23

Противостоящи сили 28

Организационна структура на въстаническите войски . 30

Организиране и ръководство на партизанската борба . 36

Въоръжаване 46

Разузнаване 48

Снабдяване и финансови средста 54

Пропаганда 58

Военно обучение 60

Организационно-партийна работа 63

Дейност на Отечествения фронт 68

Дейност на Работническия младежки съюз 73

Бойна и политическа дейност 82

Дейност на партизанските единици 86

Дейносност на бойните групи . 98

Политически акции 109

Засади и саботажи 113

Тактика на партизаните по време на акции, организи­рани от врага 118

Маньовър и придвижване 137

Взаимодействието в партизанската борба 145

Борба за свободна територия 161

Изводи от партизанската борба 165

Из златните правила на партизаните 168

12 Из тактиката.

177

Славчо Трънски

ИЗ ТАКТИКАТА НА ПАРТИЗАНСКАТА БОРБА В БЪЛГАРИЯ

 

 

Редактор Георги Гинчев Художник Тотю Данов Худ. редактор Петър Кръстев Техн. редактор Цветанка Николова Коректор Иванка Асенова

 

 

Дадена за печат на 3. IX. 1969 г. Подписана за печат иа 6. X. 1969 г. Формат 84x108/32 ЛГ 11/12 Печатни коли 11,25+12 цв. прил. Издателски коли 9,74 Изд. поръчка № 305. Техн. поръчка № 219 Цена 1, 14 лв.

 

 

Печатница на Държавно военно издателство

 

 

СХЕМИ И КАРТИ

 

12 3 4 5 6 7 8 9 10