Един французин в България

Никола Перин

Преди да говоря за моето впечатление от България като еразмус студент от Франция, държа да уточня, че аз съм в България само от 6 месеца.

Затова моето мнение за България е в процес на изграждане: в момента то е много повърхностно, но се променя все повече с опознаването вашата страна и населението й. Значи, извинете ме, ако на моменти греша в моя анализ.

Ще се опитам да съставя портрет на най-големите разлики, които характеризират двете общества - България и Франция.

Ще използвам 3 отправни точки : най-напред ще говоря за Бьлгария погледната от Франция, преди да пристигна тук, после ще разгледаме в какво се състоят най-големите различия в социо-икономически и накрая в социо-културен план.

Какво мислим за България във Франция?

Преди да напусна Франция, признавам, че не знаех абсолютно нищо за тази страна, освен че е бивша комунистическа държава, където вилнее мафията и за населението е трудно да печели хляба си.

За разлика от Румъния, България почти не е обсъждана в медиите и наистина не знам защо. Например, когато се върнах във Франция за коледната ваканция, списанията твърде слабо обсъждаха влизането на България и Румъния в Европейския съюз.Да си кажа право, за България съм видял само един репортаж по телевизията, който показваше един селянин, възнамеряващ да убие всичките си домашни птици, преди първи януари, за да не се подчини на европейските норми.

Накратко, главната причина за моето идване тук е фактът че, не знаех много неща за България. В началото, се чувствах малко като Узбек и Рика, двамата главни герои от Персийските писма от Монтескю, които гледали втренчено лицата на хората в различните европейски страни, които пропътували. И понякога все още се чувствам така!

Много е интересно да се чувстваш чужденец поне един път в живота си за да изследваш как действат местните жители относно себе си, и това ме кара да се питам какво ще направя, ако бях на тяхно място.

Това също ми позволява да разбера или поне да открия какво е културен релативизъм.


В социо-икономически план

В тази част ще се опитам да анализирам различните неща, които ме шокираха, когато пристигнах в България .

Култура на клиента

Във Франция имаме навика да казваме, че „клиентът е крал”. Това значи, че продавачът трябва да отговори на всичките очаквания на клиента и да му покаже една грееща усмивка преди и след покупката.

Имам впечатлението, че в България (зависи от магазина разбира се) единствено право на клиента е да мълчи и да чака, или пък да негодува и да си плати, за да бъде обслужен.

Например, един ден реших да си заредя мобилния с ваучер. Казах си телефонния номер на касиерката, която ми отговори нещо, което не разбрах. След като й казах, че не разбирам, тя ме гледаше и си подсвиркаше, сякаш искаше да ми каже: ”Махай се!”.

Тя можеше да повика някого, който говори английски, знам, че в този офис има поне трима души, които говорят английски. Тя не го направи. А това не би могло да се случи във Франция.

Много мои приятели, които са суденти в България, работят паралелно

Те работят понякога на няколко места.

Очевидно е, че това съществува и във Франция, но в по-малки размери и студентът е компенсиран от системата за разпеределение на стипендии по социални критерии, която съвсем не е перфектна, но е далеч по-щедра от тази в България.

Също така, Френската държава е много по-социално справедлива от България посредством стипендии за общежитие, за таксите в университета, които се определят от годишния доход на родителите.

Така се оказва, че от финансова гледна точка е очевидно по-трудно да си студент в България, отколкото във Франция, и това само засилва още повече уважението ми към студентите в България.

Невероятно големият брой на бакалиите и броят на хипермаркетите

Във Франция не съществуват бакалии отворени през деня, а само такива, които отварят нощем.

Липсата на бакалии се дължи на развитието на големите хипермаркети, които намаляват цените поради продажбите в големи количества (което е предимство за купувача).

Един от моите преподаватели по маркетинг във Франция ми обясни, че за развитието на търговията на едро, населението трябва да разполага с фризер и автомобил.

Виждам, че дребните търговци ще намалеят все повече в България.

Доказателство за това е търговският център „Carrefour” (френска компания), най-рентабилния в света, който се намира днес в Румъния.


В крайна сметка, за мое голямо учудване, видях само две заведения „Мак Доналдс” в Пловдив.

В същност има повече от 1000 заведения Мак Доналдс във Франция, което е много, тъй като в света има общо 32000.

Не знам защо българите не се хранят много с „fast food”, но ги поздравявам за това.

Броят на хората, които оцеляват ровейки в боклука или рециклирайки отпадъка на другите.

И във Франция има хора, които нямат друг начин за съществуване освен да ровят в кофите за боклук или да събират отпадъците от пазарите за плодове и зеленчуци, но в България този проблем е много по-силно изразен.


В социо-културен план

Населението

Като чужденец, бих казал, че като цяло хората са по-скоро гостоприемни. Първият контакт често е труден, но един път установен, всичко върви добре.

Много са хората, които се опитват да ти помогнат, когато виждат, че полагаш усилия да научиш езика.

В това отношение, няма какво да кажа, с изключение може би на таксиметровите шофьори, които понякога се възползват от чужденците, но не намирам, че това е нещо специфично само за България.

Агресивните просяци

Във Франция, има закони за предотвратяване на този феномен.

Но не и в България, защото от момента, в който заговоря на английски или френски с приятели в центъра, просяците, най-често цигани, ни се нахвърлят и ни следват в продължение на 50 метра.

Но това е незначителен проблем в сравнение с мафията.

Мафията

Има също и френска организирана престъпност, но тя се среща главно в някои градове като Марсилия или региони като Корсика. С изключение на разчистването на сметки, иначе тя е добре скрита.

За разлика от България, където контрастът между Лада и последния 4 по 4 Мерцедес е очевиден.

Стъписвам се всеки ден, когато минавам пред хотелите и виждам само луксозни коли. Стъписвам се и когато ми казват, че хотел Санкт Петербург е собственост на едно единствено лице, което е собственик и на още много други хотели.

Стъписах се, когато през уикенда се разхождах с приятели из Студентски град в София и един мъж седнал в много дълга черна кола с тъмни стъкла, облечен в кожено сако и големи златни ланци, попита смеейки се нашите приятелки, дали не желаят да се качат в колата му.

Значението на традициите и културните порядки

Във Франция традициите и националните ценности по мое мнение имат тенденция да изчезват в тайфуна на глобализацията.

Например, поради дехристиянизацията и прогресивната ислямизация (която все още е слаба: само 3 % от французите се обявяват близки до исляма) беше трансформиран традиционния поздрав върху входните врати на кметствата и публичните сгради от „Весела Коледа” във „Весели новогодишни празници” или просто съвсем кратко: „Весели празници”.

Станало ли е политически некоректно в мултикултурното френско общество съществителното Коледа, което показва рождеството на Христос, за да се избягва произнасянето му?

Казвам ви това, в качеството си на атеист, представете си какво мислят за това католиците!

Напротив, в България, независимо, че в нея живее немаловажно турско малцинство, коледните празници са изключително важни за българите.

Доказва го дори значимото място отделено на Коледата в моя учебник по български език.

И ако съм доволен, че съм студент Еразмус в България, в най-голяма степен, то е защото това е страна, която пази многобройните културни традиции, като например - Баба Марта.

За разлика от Франция, България все още не се е корумпирала с пазаренето със своите традиционни празници.

И съм още по-доволен, че избрах България, за да открия свят различен от моя, а не за да видя ресторанти Макдоналдс, на които се развява знамето на Пловдив или на България....защото за мен не това е културното разнообразие. 

Заключение:

Според мен, България е страна съставена от много добри хора, криминални лица, които не се колебаят да корумпират всеки юридически и морален закон в своя полза и други хора, които се намират някъде в средата, понеже те нямат друг избор освен да си изцапат ръцете, за да отцелеят.

Що се отнася до запазването българските културни особености, остава да разберем, дали те няма да бъдат модифицирани от присъединяването на България в Европейския съюз и най-вече от глобализацията.

2008