Десетки села около София, често на двайсет-трийсет километра от кабинета на Кмета, са запокитени в небитието. Имат обикновено една осеяна с дупки асфалтова пътечка до Света. Връзките със съседните селища, а на някои - и с големия град, са черните пътища.

Не само при тези села. Мрежа от черни пътища се гъне из Софийското поле, чак до Западните покрайнини, Тракия и Македония. Черни пътища покриват страната.

Черни пътища, чието начало е положено от Белчо и Сивушка. Днес те са поддържани от моторните им телета.

Предлагаме ви  снимки от два пътя, водещи покрай манастира Света Петка (над Банкя). Първият е разклонение от асфалтовия път за Брезник (около три километра), вторият е пак разклонение, но от пътя за Перник (също около три километра).

Двата пътя свързват села и вилни зони с Перник и София. Не ги търсете на пътните карти.

По тях се движат всякакви марки от различни поколения. Едни напомнят за Вилхелм Пик, други за младия Брежнев, трети за епохата на Митеран и Вили Брант. Но има и такива, които още не са сменили рождените си филтри и са лъскави като неженени юпита.

По черните пътища край София локвите и дупките са по-малко отколкото по околовръстното!..

По тях има оформени кръстовища, ленти за изпреварване, аварийни отбивки и прочие магистрални екстри. През сухо време дневно преминават десетки, а понякога стотици коли. Има и стопаджии.

Освен това те имат две големи предимства - катастрофите са сравнително редки и няма катаджии.

В този смисъл е добре, че ги има.

Нека този файл се възприеме като тяхна възхвала, защото върху тях се крепи междуселищната делова активност и възможностите за нейното развитие.
 
(Виж продължението...)