РЕЦЕНЗИЯ
за ръкописа на монографията на гл.ас. АНДРЕЙ ЛЕШКОВ
на тема: „Ауратично и театрично”
(Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене)
от проф. дфн Иванка Стъпова
Представеният за рецензиране текст на монография атестира ерудиран и задълбочен автор, фокусирал изследователските си усилия върху проблем – колкото стар, толкова и нов, но поставен от Лешков в неочаквани ценностни ракурси. След „Светът като творба? Философия и естетизъм” /Проектория. 2014/, „Ауратично и театлично” е второто самостоятелно монографично изследване на гл.ас. д-р Андрей Лешков. Разработено на 239 страници /в стандартен машинописен вид – над 300/, произведението на Лешков е структурирано във Вместо увод, две части, развити общо в пет глави и Вместо заключение. Драматургията на целия изследователски текст се развива около осветляването на понятията театрично и ауратично, субстанциално и контекстуално обвързани с естетическото. Тези прилагателни, идващи от „аура“ и „театър“, не се имат предвид като някакви самостойни величини. Второ: нито като обем, нито като съдържание тези понятия не се предпоставят – понеже подлежат на разгръщане чрез изложението при настоящото съчинение. Става дума за възстановяване правата на Кантовата експозиция, от една страна, а също на Хегеловата рефлексия – от друга. Трето: обръщането към идеите за ауратичното и театричното се основава върху това, че двете бележат гранични или пределни явления, задаващи онези изначални условия, които правят естетическото мислимо в неговата светогледност.
Във Вместо увод авторът представя изследователските параметри на съчинението – характер, области на действие, методи, задачи, актуалност на темата. Въз основа на три предпоставки, авторът определя изследването си като между- и многодисциплинно. Първо: предметно-тематично става дума за едно пресичане между философия, социология, изкуствознание, културология. Второ: теоретико-методично изследването се обръща към процедури, утвърдени от неокантианството, феноменологията, херменевтиката, и към такива, развивани от социология на знанието, социология на културата, социология на изкуството, от нововъзникналата социология на философията.
Задачите на изследването са формулирани в контекста на актуалността на темата. Първо: ауратичното засяга „какво“ в естетическото, неговата идеална материя, а театричното бележи „как“ – явяване на формата. Второ: ауратичното определя момента идеалност, театричното разкрива момента изразност. Трето: ауратичното съдържа онова, което наричат „живия живот“, докато театричното представя „самия живот“, „някой живот“, „нечий живот“. Четвърто: докато ауратичното онтологично присъствува, обаче естетически отсъствува, театричното се определя из съотнасяне на онтологично и естетическо в представянето.
Според автора на ръкописа основните смислови взаимоотношения, свързващи ауратичното и театричното, остават обаче като цяло още научно непроблематизирани. По тази причина, изследваненето на Андрей Лешков ги схваща откъм едно възможно ново теоретично подхождане към преплитанията на естетическо и светогледно. Имат се предвид две начинания. Първо: тяхно представяне откъм очертаване ролята, която ауратично plus театрично досега са играли, и отсега ще играят, предвид философското понятизиране на секуларизирането, от една страна, и на ресакрализацията – от друга. Второ: експерименти по представяне на техните взаимодействия, както ги разкриват предвид нашата култура междувоенната есеистика и сегашното философствуване.
Разгръщането на тезите, анотативно представени с Вместо увод, се осъществява чрез двете части на текста. В Първа част трите глави са адресирани към същностни характеристики на ауратично и театрично с възможностите за синтез. Първите две глави изследват ауратично и театрично като самостоятелни феномени, но в контекста на съчинения на водещи теоретици. Авторът поставя три въпроса: Какво е ауратично? Какво е театрично? Как е мислимо тяхното конкретно съединяване?
Първият засяга това, как ауратичното е съотнесено с естетическата феноменология. Това съотнасяне се въвеждано чрез идеята за „естетическото (като) присъствуване“. Следват обръщания към фигури като Георг Зимел и Валтер Бенямин. Има ред подходи при проучване на техните творчества; д-р Лешков не ги разисква, като вместо това откроява две тематики, основни при неговия текст. Първо: културфилософската и социалнотеоретична релевантност на Кантовата естетика – предвид мислите на Кант за модата, като вид коментар към които той представя нейната трактовка при Зимел.
Второ: преосмислянето на модерността чрез феномена „изтляващо ауратично“ в съвременните изкуства, както ги обрисува Бенямин. Вид посредник между двете мисловни движения е екскурсът „Идеята за формата на модата“, който решава три задачи: очертава модата като значима за човешкото общностно присъствие, показва Томас Карлайл като основоположник на рефлексията върху модността, и накрая, прави модата осмислима като което образцово олицетворяваща съвременното ауратично.
В търсенето на отговор на въпроса Какво е театрично?, авторът въвежда и понятието „театрично“, осмислено като условие за възможността на театралното. При него разграничението онтично – онтологично, прокарано навремето от Хайдегер, губи абстрактната си всеобщност, става релевантно спрямо подхода към театъра и спрямо метафората „светът като театър“, задаваща схващането за социалното присъствие като „представяне“. Има се предвид онова колективно представно, което разисква още Емил Дюркейм, а също онова всекидневно представяне, което анализира Ъруинг Гофман, както и всеобемащото естетизиране при съвремието – според Мишел Фуко, Волфганг Велш, Джорджо Агамбен. Като очертава една „метафорология на театричността“, авторът разисква въвеждането на „светът като театър“ в античността, нейното възраждане във формулата целият свят актьорствува. Върху материал от творчеството на Томас Мор, Хуан Луис Вивес, Мишел дьо Монтен, сър Френсис Бейкън, Робърт Бъртън, Рене Декарт, Томас Браун познанието се свързва с действието чрез сценичното общозначимо представяне.
Съединяването и хармонизирането на двете понятия се илюстрират чрез текстове на Лукач. Тук есеистиката на Георг Лукач и естетиката на руиновостта биват представени като феномени, които олицетворяват тяхното единение. Лукач е схванат философскокултурно и социалнофилософски, а също откъм жанра „есе“ като свидетелство за епохата около Първата световна война. Феноменът руиново се разбира чрез безсилието на настоящето да отхвърли отминалото; историята става осмислима с това, че при нея винаги се завръща някогашното. Въпреки че формите на руините не се променят, руината се променя във времето: защото тук всички времеви модуси „съприсъствуват“.
Ако в първата част авторът се съсредоточава върху западни образци, втората част на изследването има стремежа да възстанови равновесието, като обръща своя поглед към отношенията между ауратично и театрично в явления от българската култура.
Тази част („Делата на идеите“) има две глави; първата, „Духът на есето“, разгръща мисловни експерименти с обща задача да бъдат изградени неголеми трактати по естетика от есета на Чавдар Мутафов. Първо: очертава се възможна тематика на несъстоялия се диалог между феноменологическа и философскожизнена нагласи в българската култура. Второ: есето се определя като околофилософски жанр с аналитико-трактатни възможности. Трето: показва се есеистиката като опит за запазване изтляващата ауратичност чрез театричността при естетическото мислене, което във време на криза стига дори до артистично присъствие.
След това, изследването преминава към културфилософски и социологознаниев прочит на философствуването, развит чрез завършващата глава пета, наречена „Синтезни вариации“. Тук се представя темата за ритуала на мисълта, който оживява общностни представи, определящи цялостта „живеене – мислене“. (Образец за общността на школските мислители остава схоластиката.) Самите общностни представи пораждат схематизъм на съзнанието, който необходимо предизвиква философите да мислят в зададени от традицията понятия.
Вместо заключение търси перспективите и възможностите на производните линии на изследването – нюансите в отношението театрично – ауратично.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ може да се обобщи, че в ръцете на читателя ще бъде един компетентен, информативен и на високо научно равнище текст. Като имам предвид несъмнените качества на ръкописа на гл.ас. д-р Андрей Лешков, препоръчвам на Научния съвет на ИИОЗ да предложи за издаване този текст, независимо дали в електронен или в печатен формат: става дума за разработка, чието високо научно равнище напълно отговаря на изискванията, които се поставят пред жанра „монографични трудове предвид хабилитиране“.
Февруари, 2018 година.
Проф. дфн Иванка Стъпова
Още една рецензия от доц. д-р Божидар Ивков
Решението на Научния съвет:
Препис!
ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО – БАН
РЕШЕНИЯ ОТ РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА НС,
Протокол № 5/27.03.2018г
По точка седма: Издаване на ръкопис на гл. ас. д-р Андрей Лешков.
Решение: НС подкрепя публикуването на ръкописа на гл. ас. д-р Андрей Лешков „Ауратично и театрично /основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене/” в електронното издателство „ОМДА”.
Twitter
Facebook
