Встъпителни думи

Всички знаем, че трябва да се учим от историята, както и че “този, който не помни миналото, е осъден да го повтаря”[1]. За съжаление много често управляващите ни политици или не познават историята, или не се интересуват от нейните уроци. Това от своя страна е свързано с фатални управленски решения, водещи до национални катастрофи, невинно пролята кръв, мъки и страдания за народа. Прочитайки българската история и особено периода след освобождението ни от турско робство виждаме, че с малки изключения великите сили са гледали преди всичко своя интерес.

Примерите са десетки:

Прозрението на Бисмарк, че Берлинския конгрес през 1878 г. не е свикан, за да обсъжда щастието на българите, е коствало на народа ни безкрайни мъки и страдания.

Отново според него, за да се попречи на съединението ни през 1885 г., една война на Сърбия срещу княжеството би способствала за “ограничаване на пожара”.

Подобна е и позицията на Франция, през 1908 г., която ни насърчава и подкрепя да обявим независимост, като по този начин се стреми да отклони вниманието от нейните действия в Мароко.

Незнанието на френския премиер Жорж Клемансо /при подписване на Ньойския договор 1919 г./ дали сме монархия или република, както и подкрепилите ни по това време САЩ, за да разширят влиянието си на Балканите и Италия, за да балансира в конфликта си с Гърция, също потвърждава тази теза.

Подялбата и процентното разпределение от У. Чърчил, на сферите на влияние в централна и източна Европа също не говори за хуманизъм и загриженост за българския национален интерес.

Попадайки в съветската сфера на влияние в България се установява комунистически тоталитарен режим, създаден по сатанинския идеологически модел на Карл Маркс[2] и реализиран от неговия последовател Владимир Илич Ленин. Този чужд на традициите и душевността на българския народ модел, за половин век нанася огромни щети на политическия, икономически, обществен и социален живот.

Поради тази причина, когато днес се отварят досиетата на част от обслужващия комунистическата партия персонал – агентите на държавна сигурност, би било редно да се публикуват и имената на техните господари – номенклатурата на комунистическата партия. Това е от изключително значение за българския народ, ако иска да излезе от омагьосания кръг, в който се върти вече 18 години. Тук е особено важна и ролята на демократичната опозиция, ако все още не се е превърнала в казионна.

Страхът да се назовават нещата с техните имена е елемент на тоталитаризма. Такива елементи са и обявената след 11.ІХ.2001 г. замяна на свобода срещу “сигурност”. Както и третирането на честни и почтени чужди граждани като престъпници, чрез принудителното вземане на дактилоскопични отпечатъци. Всичко това много напомня постановката на В. И. Ленин “че който не е с нас /като нас/ е против нас”[3].

Днес, когато с помощта на медиите се сатанизират цели народи. Когато държави се превръщат в концентрационни лагери, а стотици хиляди невинни хора се избиват, за да бъде свален диктатора “Х”. Когато войната е “мироопазване”, а убийството – “елиминиране”. Когато технологиите позволяват на “Големия брат” денонощно и тотално да следи всички действия на индивида, то опасността “новият световен ред”, наречен “глобализъм”, да се превърне в глобалитаризъм не е за подценяване.

Затова в обществото трябва да има корективи, които да му изградят имунитет срещу подобна опасност. Такъв коректив е историческата памет, част, от която е и сборникът “Началото”, отразяващ началните стъпки на организациите, участвали в разграждането на тоталитарната комунистическа система в България.

Идеята за събирането и публикуването на материалите в сборника възникна след създаването на Съюза на демократичните сили. По мое виждане тези материали трябваше да оформят брой първи на Политически годишник на СДС. Споделих тази идея с тогавашния заместник-председател на СДС, председател на Централния избирателен клуб на СДС и директор на вестник “Демокрация” г-н Петко Симеонов. Тя беше съгласувана и с д-р Желю Желев и след тяхното одобрение започнах работата по нейното реализиране. За конкретизиране на проекта проведох няколко разговора с г-н Веселин Б. Панайотов – директор на издателството на СДС “Мисъл 90”. След уточняване на параметрите, които трябваше да обхващат материалите за сборника, започнах конкретна събирателска дейност. Това отне близо година и половина интензивна и настойчива работа.

Затрудненията идваха преди всичко от динамиката и напрежението в тогавашния бурен политически живот, а така също и от изключителната заетост на лидерите, които сами подготвяха материалите, или на авторите, които бяха определени от съответната политическа сила да ги напишат. След предаването на първите материали беше подписан договор между мен като съставител на сборник с работно заглавие “Политически годишник на СДС” и издателство “Мисъл 90” в лицето на неговия директор г-н В. Панайотов.

До средата на 1991 г. основната част от материалите беше събрана. Поради своята прекомерна заетост г-н Петко Симеонов забави своя материал за “Клубовете за гласност и преустройство”. Подобно забавяне се получи и при “Екогласност”. Заболяване възпрепятства г-н Любомир Собаджиев да предаде своя материал за “Движение гражданска инициатива”. Тези материали бяха предадени на по-късен етап. Не бяха предадени материали за: “Русенския комитет”, “Комитет 273”, “Съюза на незаконно репресираните след 1945 г.”, “Демократичен фронт”. За някои от тези организации може да бъде намерена информация в останалите материали на сборника.

Поради вътрешноорганизационни причини в СДС издателство “Мисъл 90” през 1991 г. преустанови своята дейност и планираният за отпечатване сборник с работно заглавие “Политически годишник на СДС” остана нереализиран.

Седемнадесет години по-късно с любезното съдействие на “Фондация д-р Желю Желев” тези материали получиха своя шанс да бъдат публикувани. Въпреки, че са изминали толкова години, според мен те не са загубили своята актуалност и значение. Тяхната стойност е не в личните пристрастия, оценки и обвинения на някои от авторите и източниците, от които е събирана информация, към техните колеги съпартийци.

Тук държа да отбележа, че тези оценки и обвинения по никакъв начин не изразяват мнението на съставителя. Като такъв обаче нямам право да се намесвам в авторските текстове и да ги коригирам. За съжаление през следващите години в медийното пространство подобни пристрастия и лични нападки се задълбочиха и добиха уродливи форми.

Определено може да се каже, че тези материали имат своята значимост както за изследователите в някои области на науката, така и за обикновените читатели.

От историческа гледна точка, те са изключително ценни поради факта, че са уловили онези първи стъпки на прохождащата демократична опозиция в България след близо пет десетилетия тоталитаризъм. Същественото в този случай е, че те не са манипулирани от конюнктурата и времето, което ги прави автентични и надеждни.

В политологически аспект материалите показват динамиката на политическите процеси през този начален етап на демократизация както в отделните политически сили, така и в страната като цяло.

В социологически аспект материалите в годишника отразяват социалните слоеве, които гравитират около формиращите се по това време демократични политически сили. Те също така показват и динамичните процеси в обществото, предизвикани от формирането и дейността на тези сили.

И накрая, макар и не на последно място, за обикновения читател тези материали ще бъдат изключително интересни, тъй като ще му позволят да надникне в “кухнята” на политическия живот от зората на демокрацията. По този начин те ще му помогнат да си отговори на много въпроси, свързани с неговото не лесно битие през следващите години.

КНИГА ПРОДЪЛЖАВА - КЛИКНИ ТУК!