Целта на тази статия е да се обсъди оригинална методология за емпирично количествено проучване, създадена в условията на изолация, когато личния контакт с интервюирането лице е било забранен и икономическите и социологическите изследвания са се сблъсквали с пречки при получаването на емпирични данни.

Оригиналното псевдо-лонгитудинално проучване Covid-CAWI се провежда в две напълно хармонизирани вълни. В статията се изясняват основните методологически принципи, както и ограниченията и предимствата в контекста на антиепидемичните мерки и пречките за набиране на емпирична информация в България. В статията са разгледани етапите на обработка на първичната емпирична информация, извършена като съществена стъпка от предварителната подготовка за постигане на високо ниво на качество на данните. Специално внимание е отделено на последващото оптимизиране на данните, като се използва претегляне след стратификация. Анализира се сравнението между претеглени и непретеглени данни за икономическите ефекти. 

Статията допринася за научния дебат относно методологията, доколкото онлайн проучванията се превръщат в единствената възможност за количествени изследвания в ситуация на криза. Представеният анализ на последващите оптимизационни процедури при интернет проучвания има за цел да започне дискусия, особено в контекста на социално-икономическите изследвания в кризисна ситуация, при които има ограничения, свързани с физическите контакти с респондентите.

Данните от проучването Covid-CAWI ще бъдат предоставени за свободен достъп, така че всички заинтересовани от изследванията да могат да анализират последиците от пандемията върху социалния и икономическия живот и да дебатират върху методологията на проучването.