Всички тези 7 момци били деца на бележити граждани в  гр. Ефес.

Те живели по време на гонението против християните при император Деций (249—251 г.). Това било жестоко гонение.  Навсякъде християните били  преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Някои от тях се боели от мъки и се покорявали. Но твърдите във вярата неустрашимо я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт. Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и 7-те ефески момци: Максимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Тези момци напуснали града и се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг. Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двама от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили сред камъните оловни плочки, на които написали имената на живи погребаните в пещерата 7 момци. Между това Бог по неизповедимите Свои определения дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели 2 столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане за Негова слава и за свидетелство, че Неговите думи за възкресение са истинни.

Чудното пробуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се извършило в царуването на Теодосий Млади (408—450 г.). По това време се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите въпреки евангелските думи, че “мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят” (Йоан 5:25). Тази ерес внесла смут в Църквата, но точно тогава се проявило нагледно свидетелство за истинността на възвестеното от Христа възкресение на мъртвите.

Стопанинът на нивата на планина Охлон, гдето се намирала затрупаната пещера, в която били починали 7-те момци преди 200 години, намислил да направи ограда на овците си. За строеж на оградата слугите му взимали от ония камъни, с които някога била затрупана пещерата, без да подозират нейното съществуване. Изравяйки камъните, те случайно направили отвор към пещерата. В туй време момците оживели, без да знаят, че те са се пробудили не от обикновен, а от смъртен сън.

На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, послужила за повод да се разкрие необикновеното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, окончателно обърнал на него общото внимание. За случката узнал и местният епископ. Той разпитал момъка и разбрал Божията тайна. А като чул от него за другите момци, останали в пещерата, пожелал да ги види. Епископът се отправил за там с управителя и множество народ. При входа на пещерата епископът разглеждал внимателно обстановката и намерил сред камъните медно запечатано сандъче. Като го разтворил в присъствието на всички, видял там две оловни плочки, поставени от Теодор и Руфим. Тия плочки разяснили на всички загадъчните думи на възкръсналия момък. Всички били поразени и прославяли Бога, дивен в Своите чудеса.

Император Теодосий веднага бил уведомен за това събитие. «Заповядай да се изпратят честни мъже да видят чудото, което Господ извърши в твоето царуване! — пишели на Теодосий Млади епископът и управителят, — понеже в наши дни се прояви образът на бъдещето възкресение от мъртвите.»

Но царят пристигнал сам в Ефес с множество вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна беседа с него, момците в негово присъствие заспали вечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано.

Поразителността на това събитие бързо се разпространила по целия християнски свят. Неговата достоверност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и свидетели.

Пещерата на момците дълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на 7-те момци е неизвестна след ХII в., в началото на който игумен Даниил ги видял в пещерата.