Ради Ташев

Симеон Рангелов Йорданов е роден на 25 март 1944 година в с. Крумово, област Пловдив. Негови родители са Златка и Рангел Йорданови родом от с. Крумово. Симеон Йорданов е най-малкият от общо 5 деца в семейството. Той има двама братя – Йордан и Георги, и две сестри – Катерина и Тодорка.
                    
Животът му протича изцяло в неговото родно място. Тук той получава своето начално образование, своето основно образование, започва работа, създава семейство и дом.

 
Ранни години
Родителите на Симеон са били работливи хора, занимавали са се с земеделие и животновъдство. Също така са били членове на ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство). Работата на родителите му не е била никак лесна - копане, оране, жътва и т.н. без помощта на каквато и да е техника или машина, всичко е ставало на ръце. До 1961-1962 година доходите им от работата в ТКЗС са били изключително оскъдни, но след този период нещата се подобряват. Въпреки икономическите трудности, вследствие загубата на страната ни във Втората световна война, семейтвото на Златка и Рангел успяват да отгледат петте си деца, в това число и най-малкия син - Симеон Рангелов Йорданов.

Образование и казарма
Симеон се обучава в основното училище в с. Крумово – ОУ ”Христо Ботев”, което съществува и днес. Там той получава начално образование, а след това и основно. През ученическите си години Симеон е бил добър ученик, като съответно и успехът му е бил такъв. По време на обучението си той проявява интерес и се вълнува най-вече от учебни предмети като история и география, по които показва по-добри резултати.

Завършва училище през 1958 година, като получава диплома за основно образование. Тогава той е на 14 години и веднага започва работа като леяр в ТПК "Метал" -  Пловдив. Работата е изключително тежка - обработка на пръст и чугун. Заплатата му тогава е доста добра за времето си – той получава 350 лева на месец.

Работи като леяр до 1963 година, когато идва време да постъпи в казарма. Той отбива своята военна служба във военното поделение в град Пловдив. Служи в част от свързочен полк и изпълнява задачите на шофьор на подвижната радиостанция R118, която е на разположение на командващия армията генерал Васил Зикулов. Той е войник една година, тъй като се възползва от тогавашното правило - третият брат служи една година.

Трудов живот
След като излиза от казармата, той се захваща отново с работа.  През 1964 година започва като шофьор към ТКЗС. По време на тази си работа той обикаля голяма част от Южна България – София, Перник, Радомир, Кърджали и т.н. Работата му се състои в транспортиране на плодове (пъпеши, ягоди, грозде и други) към борсите. Тук бива отново добре платен, като заплатата му понякога стига до 400 лева месечно, като естественно нейният размер е зависим от изпълнените норми и задачи. Като трудещ се на това работно място той получава ежегодно благодарствени писма, ордени и награди. Обявен е за ударник на петилетката за периодо от 1974-1978 година.

На това работно място се труди до 1978 година, но поради битова злополука се налага да се пенсионира по 3та група, която му дава право да продължи работа. През  същата 1978 година постъпва на работа в КЦМ Пловдив, като заема позицията на началник склад. Работи в предприятието до пенсионирането си през 2001 година.

Семеен живот
Симеон Йорданов сключва брак със Станка през 1965 година. Една година след сватбата се ражда първото им дете – Анна, три години след нея се ражда и Димитър. От двете си деца има общо четири внука по двама съответно за всеки.

Симеон и семейството му живеят в с. Крумово в къщата, която той успява да построи само за 2 години в периода 1964-1966 година. През 1974 година си купуват и първия семеен автомобил – москвич. Паралелно с професионалните си задължения, семейството има възможост да се занимава и със земеделие и животновъдство. Отглеждат фитки, кокошки, пилета, прасета, телета и зайци. Тази дейност допълнително спомага за повишавенето на семейното богатство. Симеон Йорданов през целия си живот не е бил член на нито една партия и остава политически безпристрастен и необвързан.