Стойчо Димитров

Магдалина Кюмюрджиева (баба ми) е родена на 14 февруари 1936 г. в малкото селце Чешнегирово, което се намира близо до гр. Пловдив. Произхожда от бедно семейство, живеещо в малка едноетажна къща с двор. Живее с двамата си родители и двамата си по-малки братя.

Ранните си детски години прекарва в игри пред къщата, в двора и в махалата с другите деца. Като малко по-голяма започва да помага за отглеждането предимно на зеленчуци - в двора и на полето. Също така помага и за отглеждането на малкото животни, с които разполага бедното семейството. Започва обучение в местното старо училище, като по-голямата част от деня прекарва в училището, в писане на домашни и в учене на уроци. Все пак винаги намира време да помага и в работата на полето, къщата и двора, естествено вечер остава време и за игри. Като малка губи баща си, който умира от болест. Тъй като е най-голямото дете, поема отглеждането на братята си, натоварена е и с по-голяма домакинска работа.

Семейната къща се намира в непосредствена близост до военно летище, оттам има пряка видимост към излитащите и кацащите бойни самолети. Може би любовта към самолетите в по-късен етап от живота й изиграва важна роля в нейния кариерен и професионален живот. (Аз също съм ходил там много пъти и наистина преживяното от излитането и шума от бойните самолети е нещо неописуемо.) Вече завършила местното училище, се мести в големия град Пловдив в опит за търсене на по-добър живот и работа.

Намира си бързо малка квартира в спокоен квартал. Веднага за нейно щастие я вземат и започва работа във военния завод за ремонт на бойни самолети в гр. Пловдив. В завода, в който предимно се ремонтират двигатели на бойни изтребители тя заема длъжност на складажия. Работата й е да описва наличните части и инвентар на предприятието, занимава се и с много документи, но дейността й е без ръководни функции.

По време на работата си в завода има три скока с парашут от боен транспортен самолет, от три различни височини. Скоро се жени и се сдобива с първото си и единствено дете – Димитър (баща ми). През 1969 г. младото семейство се сдобива с жилище в нов панелен блок до Панаир Пловдив. След майчинството се завръща на работа в същия завод на същата длъжност, като остава там до своето пенсиониране. Дните й преминават в работа от ранна сутрин до късен следобед. Вечер се заема с домакинска работа. Помага и на детото си за написването на домашните и уроците.

През 1989 г. се ражда първият  и единствен внук (аз) и тя става баба. Новото семейство първоначално живее заедно с тях, а тя помага за отглеждането на детето. През 1992 г. синът й заедно със своето семейство се мести в друго жилище и тя остава единствено със съпруга си. Вече като пенсионерка заживява спокойно. През 1999 г. след тежка и мъчителна борба с рака на белите дробове губи съпруга си (Стойчо Кюмюрджиев) и остава вдовица. Бедите обаче не спират до тук. През лятото на 2003 г. претърпява жесток инцидент, като едва не губи живота си. Пресичайки пешеходната пътека на колелото на Панаира, е връхлетяна от бързо движещ се тежкотоварен микробус, който прегазва с двете си гуми единия й крак, не спира и бяга от мястото на инцидента. Откарана в много тежко състояние в болницата, претърпява над шестчасова животоспасяваща операция. Кракът й е сериозно пострадал, въпреки това лекарите успяват да го спасят и я стабилизират, но остава с няколко пластини и болтове в крака. Претърпява още няколко леки операции по присаждане на кожа, след което половин година седи с гипсиран крак. След година се възстановява почти напълно, но все още използва бастун при ходене. По време на престоя си в болницата е посещавана многократно от старите си колеги от завода, с които още поддържа връзка предимно по телефона.

През последните години живее сама. По-голяма част от времето си прекарва пред телевизора, по магазините и в приказки предимно на политически и футболни теми пред блока с другите пенсионери.

От началото на 90-те до 2006-2007 г. е привърженик на политическа партия СДС. Участва в няколко митинга в края на 1990-те, в изборните дни винаги връзва на терасата българско и синьо знаме и винаги взима участие в гласуванията.

Летата прекарва времето си на пейките пред блока, като заедно с другите пенсионери коментират правителствата, икономиката, ситуацията в България, сериалите по телевизията и естествено “А” професионална футболна група. Обича да пазарува, привърженик е на футболен отбор "Левски", от няколко години подкрепя политическа партия ВМРО на местно равнище, но в последно време изцяло и единствено гласува за ПП ГЕРБ. Домоуправител е на блока и като цяло се радва на спокоен живот.